РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Пловдив , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Екатерина В. Мандалиева
Недялка Д. Свиркова Петкова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20205300502005 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от „ЗАД БУЛСТРАД В. И. Г.“ –
*****; против решение № 1577/08,05,2020 г., постановено по гр. д. №
3841/2019 г. на РС Пловдив, ХХІ гр. състав. От съда се иска да постанови
решение, с което да отмени обжалваното и да уважи предявения иск.
Ответникът Я. Д. Р. с ЕГН **********; представляван от особен
представител по реда на чл. 47 от ГПК, заявява становище за неоснователност
на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 422
от ГПК вр. чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ, предявен от „ЗАД БУЛСТРАД В. И. Г.“ –
1
*****; против Я. Д. Р. с ЕГН **********.
Ищецът твърди, че на 15,04,2018 г. в гр. Асеновград по път PDV
3016 в посока Асенова крепост, на около 20 м. след разклона, ответникът като
водач на лек автомобил Опел Мерива с ДК № *****, причинил ПТП, от което
произтекли вреди за паркирания лек автомобил Опел Корса с ДК № *****,
собственост на В. К., след което продължил движението си и напуснал
местопроизшествието, без да уведоми органите на МВР. Впоследствие бил
допълнително издирен и след откриването му бил съставен Протокол за ПТП
№ 1712295/09,05,2018 г. Към датата на настъпване на произшествието по
отношение на увредения автомобил бил сключен валиден договор за
застраховка „гражданска отговорност“ – със ЗП № BG/03/117002562715 и въз
основа на това ищцовото дружество заплатило на собственика на автомобила
обезщетение в размер на общо 142,62 лв. На основание чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ
ответникът дължал на ищеца регресно обезщетение в посочения размер и за
това си вземане ищецът се снабдил със Заповед № 286/11,01,2019 г. за
изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 272/2019 г. на РС
Пловдив. Заповедта е връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл.
47 от ГПК, поради което на ищеца е указана възможността да предяви иск за
установяване на вземанията си.
Въз основа на изложеното от съда се иска да постанови решение, с
което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца посочената по-горе сума, ведно със законната лихва върху
същата, считано от предявяване на заявлението – 08,01,2019 г.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва
предявения иск като неоснователен.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, както и по неговата
допустимост – в обжалваната му част. По отношение правилността, обхватът
на въззивната проверка се определя от предявените във въззивната жалба
оплаквания. В изпълнение на това и съобразно разясненията в ТР № 1/2013 г.
от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебната въззивната проверка следва да
обхване валидността и допустимостта на обжалваното решение, както и
евентуално нарушение на императивна правна норма. При изпълнение на
2
задълженията си въззивният съд не констатира наличие на порок, обуславящ
нищожност или недопустимост на обжалваното решение, не се констатира
допуснато нарушение на императивна правна норма.
По оплакванията в жалбата:
С обжалваното решение РС е отхвърлил иска, приемайки че
ответникът е причинил виновно процесното ПТП, както и че е напуснал
местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, но посещаването на местопроизшествието от последните не било
задължително по закон поради което не са налице предпоставките за
реализиране на регресната отговорност по чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ. С
въззивната жалба е оспорен именно последно посоченият извод на РС.
За да се приеме предявеният иск за основателен, следва да се
установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ настъпило
ПТП по вина на ответника; 2/ ответникът да е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите,
когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина; 3/ да са настъпили в резултат на същото вреди; 4/ да е
налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение управлявания от ответника лек
автомобил; 5/ да е извършено заплащане на обезщетение за причинените на
третите лица вреди от страна на ищеца.
Между страните не се спори, а се установява и от събраните пред РС
доказателства, че на 15,04,2018 г. в гр. Асеновград по път PDV 3016 в посока
Асенова крепост, на около 20 м. след разклона, ответникът като водач на лек
автомобил Опел Мерива с ДК № *****, причинил ПТП, от което произтекли
вреди за паркирания лек автомобил Опел Корса с ДК № *****, собственост
на В. К., след което продължил движението си и напуснал
местопроизшествието, без да уведоми органите на МВР. При настъпване на
произшествието собственикът на увредения автомобил не присъствал,
установил повредата по-късно, в отсъствие на ответника, който вече бил
напуснал местопроизшествието. След като събрала данни за
3
индивидуализация на автомобила на ответника от присъстващите при
произшествието свидетели, К. сигнализирала служителите на МВР,
ответникът бил издирен, снети му били обяснения и бил съставен Протокол за
ПТП № 1712295/09,05,2018 г. Впоследствие бил във връзка с произшествието
съставен и АУАН, въз основа на който с Наказателно постановление
(понастоящем влязло в сила) на ответника били наложени глоби за
допуснатите от него три нарушения. Не се спори и относно това, че към
датата на настъпване на произшествието по отношение на увредения
автомобил бил сключен валиден договор за застраховка „гражданска
отговорност“ – със ЗП № BG/03/117002562715 и въз основа на това ищцовото
дружество заплатило на собственика на автомобила обезщетение в размер на
общо 142,62 лв.
Спорно е единствено наличието на основание за приложимост
разпоредбата на чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ, доколкото същата предвижда
напускане на местопроизшествието преди идване на контролните органи като
основание за регресна отговорност за виновния водач, само когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.
Ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 125, ал. 1 т. 7 от ЗДвП, според
която службите за контрол на Министерството на вътрешните работи
посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие,
когато между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него. При анализ на посочената разпоредба РС е
приел, че между участниците в произшествието липсва разногласие, тъй като
между тях фактически липсва осъществен контакт на мястото на
произшествието. Едва при издирването му след няколко дни, ответникът
подписал съставения от служителите на МВР протокол без възражения.
Настоящата инстанция не споделя тези съображения на РС. Наличие
на разногласие между участниците в произшествието следва да се приеме за
налично във всеки случай, в който между тях не е постигнато съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него. И това съгласие следва да бъде
изрично изразено в надлежна форма. В тази връзка следва да се съобрази и
разпоредбата на чл. 5 ал. 1 от НАРЕДБА № Iз-41/12.01.2009 г. за документите
и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за
4
финансов надзор и Гаранционния фонд, според която: „Когато при
произшествието са причинени само материални щети и между участниците в
него има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват
своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП – приложение № 3.
Двустранен протокол не се попълва при условие, че има съмнение, че
участник в произшествието е под въздействието на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози или не притежава необходимите права за
управление на моторно превозно средство.“
Като е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие, ответникът е предотвратил всяка възможност за контакт с
увреденото лице непосредствено след деянието и за постигане на съгласие
между тях относно обстоятелствата, свързани с произшествието.
Недопустимо е от това си поведение ответникът да черпи благоприятни за
себе си последици. Наред с това, напускането на местопроизшествието (извън
всички допустими причини, които биха могли да бъдат изброени), всякога
допуска съмнение за употреба на алкохол, упойващи вещества,
неправоспособност и пр., доколкото липсата на водача препятства физически
оборването на тази презумпция, а цитираните проверки са задължителни по
закон. По аргумент от чл. 125, т. 5 от ЗДвП, в случай на съмнение за горното,
се изисква задължително посещение на органите за контрол на движението по
пътищата.
Поради изложените съображения въззивният съд приема, че са
налице предвидените в разпоредбата на чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ основания за
реализиране регресната отговорност на ответника, поради което предявеният
иск се приема за основателен. Като е достигнал до различен извод, РС е
постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен и вместо
това – да се признае дължимостта на процесното вземане.
На жалбоподателя следва да се присъдят сторените за
производството деловодни разноски, които се констатираха в размер на 145
лв. – за заповедното производство, 445 лв. – за първоинстанционното
производство и 245 лв. – за въззивното производство.
По изложените съображения съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1577/08,05,2020 г., постановено по гр. д. №
3841/2019 г. на РС Пловдив, ХХІ гр. състав, И вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
Я. Д. Р. с ЕГН **********; дължи на „ЗАД БУЛСТРАД В. И. Г.“ – *****;
сумата от 142,62 лв. (сто четиридесет и два лева и шестдесет и две ст.),
представляваща регресно вземане за платено обезщетение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ по ЗП № BG/03/117002562715, във
връзка с вреди от ПТП, настъпило на 15,04,2018 г. в гр. А. по път PDV 3016 в
посока Асенова крепост, ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от предявяване на заявлението – 08,01,2019 г.; за които е издадена
Заповед № 286/11,01,2019 г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.
№ 272/2019 г. на РС Пловдив.
ОСЪЖДА Я. Д. Р. с ЕГН **********; да заплати на „ЗАД
БУЛСТРАД В. И. Г.“ –*****; сумата от 145 лв. (сто четиридесет и пет лева),
представляваща деловодни разноски за заповедното производство, както и
сумата от 445 лв. (четиристотин четиридесет и пет лева), представляваща
деловодни разноски за първоинстанционното производство, както и сумата от
245 лв. (двеста четиридесет и пет лева), представляваща деловодни разноски
за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6