РЕШЕНИЕ
№ 825
гр. Пловдив, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330115241 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от И. М. К. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с
която са предявени искове за прогласяване на недействителността на клаузата по чл.4,ал.2 от
договор за кредит от 23.07.2019 г., в която е предвидена неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение, поради противоречието й с добрите
нрави и заобикаляща закона - чл.21, ал.1, вр. с чл.19, ал.4 ЗПК, както и да се осъди
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 100 лева, недължимо платена сума по
клауза неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение
по договор за кредит от 23.07.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 28.09.2021 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен договор за
кредит от 23.07.2019 г., по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 2000
лева, при фиксиран лихвен процент от 40 % и ГПР 48.32 % със срок на погасяване 21
седмици, размер на погасителната вноска в размер на 103.05 лева. В чл.4, ал.2 от договора е
предвидена неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение във
фиксиран размер от 1041.60 лева. Счита, че уговорената неустойка е скрита лихва, не е
включена в ГПР, което опорочава договора. Счита, че уговорената в договора клауза за
възнаградителна лихва е недействителна и от там е недействителен целия договор. Наред с
това, счита, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави,
както и поради заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото не е включена
ГПР. Излагат се твърдения, че по клаузата за неустойка ищецът е заплатил сума в размер на
100 лева, която е недължимо платена, поради недействителността на клаузата, по която е
платена. Иска се и връщане на така платената сума.
1
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който оспорва исковете.
Счита същите за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне по подробни съображения,
изложени в отговора. Претендират се разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск за признаване за недействителна клауза за неустойка по чл.4, ал.2 от
договора, поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона – чл.26, ал.1, пр.3 и
пр.2 ЗЗД, вр. с чл.19, ал.4 ЗПК.
Кумулативно съединен с горния иск е предявен осъдителен такъв по чл.55, ал.1, пр.1
ЗЗД за връщане на недължимо платена неустойка.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи твърдението
си за недействителност на договора и клаузата за неустойка, поради противоречи на добрите
нрави, както и че е платил на ответника по клаузата за неустойка сума в размер на 100 лева.
В тежест на ответника е да докаже валидно възникнало правоотношение по договор за
паричен заем от 23.07.2019 г., че в него е предвидено съдържанието по чл.11, ал.1 т.9 и т. 10
от ЗПК, че вземането за неустойка е включено в ГПР, което е в общ размер на 48.32 %, като
за последното ответникът не сочи доказателства.
С определение от 07.12.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че са
сключили договор за кредит от 23.07.2019 г. с посоченото от ищеца съдържание, в който е
уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение. Ответникът не оспорва, че размерът на неустойката не е включен към
посочения в договора ГПР от 48.32 %.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Изи Асет
Мениджмънт“ АД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството
предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
По иска за недействителност на клаузата за неустойка:
На първо място ищецът е посочил като основание за недействителност на клаузата за
неустойка противоречие с добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост
от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
2
неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г.,
II т. о./.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури
надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като
обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл.4, ал.1 от
договора/, като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от 1041.60
лв. – чл.4, ал.2 от договора.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с
оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което същата
излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна, поради
противоречие с добрите нрави.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си
част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е
пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 4, ал.2 от договора.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за недействителност на клаузата
за неустойка, предвидена в чл.4, ал.2 от договор за договор за кредит от 23.07.2019 г., поради
противоречие с добрите нрави е основателен и следва да бъде уважен. Предвид уважаване
на иска на първото посочено от ищеца основание, съдът не дължи обсъждане на другите
посочени основания за недействителност на клаузата за неустойка.
По иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
Доколкото съдът прие, че клаузата за неустойка по договора за кредит е
недействителна, платените по нея от ищеца суми се явяват платени без основание и
3
подлежат на връщане.
От представената от ответника справка за извършени от ищеца плащания по процесния
договор за кредит /л.34/, се установява, че ищецът е заплатил на ответника по
недействителната клауза за неустойка по чл.4, ал.2 от договора сума в общ размер на 1041.60
лева. Посоченото представлява признание на неизгоден за ответника факт, поради което се
цени с доказателствена стойност от съда.
С Протоколно определение от 15.02.2022 г. /л.43/ по искане на ищеца и по реда на
чл.214 ГПК, съдът е допуснал увеличение на размера на предявената от ищеца претенция от
100 лева на 1041.60 лева, до която сума искът като основателен ще се уважи.
Като законна последица от уважаване на тази претенция, върху нея следва да се
присъди и законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.09.2022 г. до
окончателното плащане, каквото искане изрично е направено в исковата молба.
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход на
спора право на разноски се пораждат и за двете страни.
Ищецът доказа разноски в размер на 100 лева – платена държавна такса, която на
основание чл.78, ал.1 ГПК, ще се присъди изцяло, доколкото исковете за недействителност
са предявени в условията на евентуалност, като е уважен евентуалния иск, предвид което ще
се присъдят разноските изцяло. Общо разноски за ищеца в размер на 100 лева.
По делото ищецът се е представлявал от а. Е. И., която е поискала присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.
Представен договор за правна помощ и съдействие /л.13/, съгласно който на ищеца е
предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от а. Е. И.. Съгласно чл.38, ал.2
ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение за а. Е. И. в размер на 300 лева
по всеки един от предявените искове или общо 600 лева, определено въз основа на
уважените претенции /за недействителност на клаузата от договора и за осъдителния иск /,
което ще й се присъди.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл.4, ал.2 в договор за
паричен заем № .... от 23.07.2019 г., сключен между И. М. К., ЕГН ********** и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, като противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46,
представлявано от С. К. – и. д. ДА ЗАПЛАТИ НА И. М. К., ЕГН **********, с адрес: .......
сумата в размер на 1041.60 лева, недължимо платена по клауза за неустойка по чл.4, ал.2 от
договор за кредит от 23.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 28.09.2021 г. до окончателното плащане на вземането, както и
сумата в размер на 100 лева – разноски в производството.
4
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46,
представлявано от С.К. – и. д. ДА ЗАПЛАТИ НА а. Е.Г. И, с личен № **********, вписана
в АК – Пловдив, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 600 лева - адвокатско
възнаграждение.
Банковата сметка на ищеца Л. М. К. е: ......................................................................
Банковата сметка на а. Е. И. е: .......................................................................................
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5