Решение по дело №222/2022 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 78
Дата: 10 октомври 2022 г. (в сила от 10 октомври 2022 г.)
Съдия: Радослав Ангелов
Дело: 20224300600222
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Ловеч, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ВАСИЛ АНАСТАСОВ

Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
в присъствието на прокурора К. Енч. П.
като разгледа докладваното от Р. АНГЕЛОВ Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20224300600222 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК
Постъпила е въззивна жалба с вх. № 888/23.02.2022г. от Р. А. М., ЕГН
**********, с. *********** против Присъда № 3/15.02.2022г. на РС –
Тетевен по НОХД 20214330200101 по описа за 2021 година.
С цитираната присъда подсъдимият Р. А. М., роден на *******г. в с.
***********, ЕГН: **********, живущ в с. ***********, ул. *********** е
признат за виновен в това, че на 05.08.2020г. с. ***********, паркинг
„Роденец“, чрез нанасяне на удар с нож тип „маче“ и удар с ръка в областта
на главата умишлено е причинил на Б. Й. М. - * от с.******* по хулигански
подбуди лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на гърба в ляво
с „Г“ - образна форма с оток и болезненост при опипване, оток и болезненост
при опипване на лява скула и бледовато кръвонасядане на лигавицата на
лявата буза, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и
1
чл. 129 НК поради което на основание чл.131, ал.1, т.12, предл.3 вр. с
чл.130, ал.1 вр. с чл.54 от НК му е наложено НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“ за срок от 6 (шест) месеца.
На основание чл.66, ал.1 НК, съдът е отложил изпълнението на така
наложеното наказание от 6 (шест) месеца „лишаване от свобода“ за срок от
три години.
На основание чл. 45, ал.1 ЗЗД подсъдимият Р. А. М., роден на *******г.
в с. ***********, ЕГН: **********, живущ в с. ***********, ул. ***********
е ОСЪДЕН да заплати на Б. Й. М., ЕГН ********** от с. *********** сумата
от 3000.00 лева (три хиляди лева), представляващи неимуществени вреди в
едно със законната лихва от 05.08.2020г., като за разликата от 2000.00 лева
(две хиляди лева) до пълния претендиран размер от 5000.00 лева (пет хиляди
лева), искът е отхвърлен.
Подсъдимият Р. А. М., ЕГН ********** е ОСЪДЕН да заплати по
сметката на ОД МВР - Ловеч сумата от 195 лева (сто деветдесет и пет лева),
представляващи разноски по досъдебно производство № 178/2020г. на РУ
МВР-Ябланица, както с 5 лева (пет лева), представляващи държавна такса по
сметка на РС - Тетевен за служебно издаване на изпълнителен лист, на
основание чл.185, ал.3 НПК.
Подсъдимият Р. А. М., ЕГН ********** е ОСЪДЕН да заплати в полза
на бюджета на ВСС, по сметка на Районен съд - Тетевен сумата от 97.31 лева
(деветдесет и седем лева и тредесет и една стотинки), представляващи
разноски в съдебната фаза на делото, както с 5 лева (пет лева),
представляващи държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Въззивната жалба атакува цялата присъда. Моли съда да отмени изцяло
първоинстанционната присъда като неоснователна, незаконосъоразна,
необоснована о постановено при допуснати особено съществени
процесуални нарушения на съдопроизводствените правила.
Едно от възраженията му във въззивната жалба, че деянието не е
осъществено по хулигански подбуди, тъй като е извършено в дома му, на
терасата (веранда, навес), което е частна собственост, а не публично място.
Счита, че липса мотива хулигански подбуди, тъй като цялото му поведение е
било насочено към защитата на собствеността му и се е опитал да отговори на
въпроса какво търси подсъдимият в имота му (възражение за липса на
2
хулигански подбуди ). Второто му възражение се свежда до липсата на
телесна повреда, която е описана в обвинителния акт, като счита че повредата
е без разстройство на здравето и се изразява само в болка и страдание.
Твърди, че нанесената от него повреда е без разстройство на здравето и
следва да се квалифицира по чл.130, ал.2 НК (възражение за характера на
телесната повреда). Следващото възражение, което прави подсъдимият се
отнася до факта, че РС – Тетевен не е изследвал въпроса за наличието на
афектно състояние в поведението му, тъй като заварил подсъдимия на
терасата му и предположил, че я е използвал за тоалетна (възражение за
афект). Твърди, че по делото не е установено, че е нанесъл телесната повреда
с „мачете“ като средство на деянието, тъй като липсвало такова доказателство
и същото причинило други наранявания и порези (възражение за мачете). И
накрая оспорва, че размерът на присъденото обезщетение е неоснователно,
тъй като по делото не са събрани доказателства за причинените
неимуществени вреди. Счита, че присъдената сума по иска е комерсиална, но
не и справедлива с оглед телесното увреждане (възражение за присъденото
обезщететение). Моли съда, ако бъде прието възражението му за
квалификацията по чл.130, ал.2 НК, то размерът на обезщетението по иска да
бъде намалено.
Писмени възражения по чл.322 НПК от РП – Тетевен не са постъпили.
По делото са постъпили допълнителни писмени изложения към жалбата
от защитник адв. Т. Г., САК. Твърди се, че има съществено противоречие
между показанията на свидетелите, поради което моли да не се кредитират.
Представен е сравнителен анализ на свидетелските показания, с които са
маркирани техните противоречия. Направил е доказателствени искания,
които с определение от открито съдебно заседание (о.с.з.) на 31.08.2022г., са
оставени без уважение.
В о.с.з. ОП – Ловеч се представлява от прокурор К. П.. Твърди, че
характерът на телесната повреда е правно понятие, което е доказано по
несъмнен начин от приетите писмени доказателства и заключението на
съдебно-медицинската експертиза (СМЕ). Изразява становище, че РС –
Тетевен се е аргументирал досежно обстоятелството, че деянието е по
хулигански подбуди. Моли съда да остави жалбата без уважение, а присъдата
потвърдена.
3
Гражданският ищец Б. Й. М. се явява лично в о.с.з. Доволен е
постановената присъда. Моли същата да бъде потвърдена.
В о.с.з. подсъдимият Р. А. М., редовно призован, не се явява.
Представлява се от договорен защитник адв. Т. Г. от САК (л.127 от ДП). На
първо място, счита, че показанията на свид. Т. Д. не следва да се кредитират,
тъй като тя е била на отдалечено място и едва ли е могла да чуе какво казва
подсъдимият и другите свидетели, тъй като мястото било изключително
натоварено от движещи се автомобили. Разстоянието било от 50 – 100 метра,
което е невъзможно свидетелката да е възприела репликите на подсъдимия и
пострадалия (възражение за слух). Сочи, че е налице противоречие между
показанията на свид. Ч., М. и Т.. Същите чакали автобусът да бъде отворен, а
същевременно Ч. влязъл вътре в автобуса, който от вътре не е могъл да
разбере какво се случва. Това въвежда противоречие, че не е ясно къде е бил
шофьорът и защо Ч. не е възприел обстановка от буса, след като от вего
имало 360 градусова панорамна визия (възражение за автобус). Само свид.
Д. в подробности обяснява как другите свид. са търсили тоалетна, кой какво
първи ял, което прави съмнение за феноменална памет (възражение за памет
на свид. Д.). Твърди за противоречия между свид. Ж. и М. досежно
механизма на деянието, взимането на нож, дали подсъдимият е гол до кръста,
кога са счупени очилата (възражение за механизма). Сочи, че действията на
подсъдимия са вследствие на провокация от страна на пострадалия
(възражение за провокация и съпричиняване). Счита, че не са доказани
хулиганските подбуди, нито използваният нож, нито удар в лицето.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, като взе предвид депозираното в
жалбите, съобрази доводите на страните от съдебно заседание, прецени
събраните по делото доказателства и служебно провери на основание
чл.313-314 НПК изцяло правилността, законността, обосноваността и
справедливостта на съдебния акт, намери за установено следното:
Фактическата обстановка по делото е представена от първостепенния
съд въз основа на описаното в обвинителния акт. Районният съд е събрал
всички допустими, необходими и относими доказателства за установяване на
обективната истина (чл.13 НПК).
Установени са по безспорен начин всички обстоятелства, значими за
правилното му решаване, факта на извършване на деянието, механизма и
4
конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които то е осъществено,
както и данни за индивидуализацията на наказанието.
Присъдата на районния съд е постановена при пълното, всестранно и
точно изясняване на фактическата обстановка по делото, като въззивната
инстанция няма основания да променя или изменя същата. Направеният
анализ на доказателствения материал е достатъчен и точен. Налице е
адекватно позоваване на доказателствените източници и тяхното
интерпретиране. Въпреки това Окръжен съд – Ловеч е съд както по фактите,
така и по правото, т. нар. „втора първа инстанция“, поради което дължи да
изложи свои собствени мотиви, анализ на доказателствата и да направи
съответните правни изводи.
Не са налице съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правата на подсъдимия или гражданския ищец, които да не са
отстранени от настоящия съд и да налагат връщане на делото и разглеждане
му отново от РС – Тетевен, на основание чл.335, ал.2 НПК.
Правните изводи на РС – Троян са неправилни. Първоинстанционният
съд не е приложил задължителната практика, обективирана в т.4 от
Постановление № 7/04.11.1985г. по н.д. № 4/1985г. на ПВС на НРБ, ТР №
2/28.02.2018г. по тълк. д. № 2/2017г. на ОСНК на ВКС и т.31, раздел I и
т.15, раздел II на ТР № 1/24.01.2022г. по тълк. д. № 1/2018г. на ОСНК на
ВКС. Въпреки това, въззивният съд е същ по същество, т. нар. „втора първа
инстанция“ и тези пропуски могат да бъдат отстрани от настоящия състав.
ОС – Ловеч следва да измени присъдата в тази част, по съображения
изложени по-долу. В този смисъл съдът следва да приложи разпоредбите на
чл.337-338 НПК.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На дата 05.08.2020 г. след обяд свидетелите Б. Й. М. от с. ******, С.С.
Ж. от гр. ****, Т.К. Т. от с. *******, обл. ****, Й.Г.К. от с. *****, обл. **** и
А.Д. Ч. от гр. ****, се прибирали към **** от участие в протестно
мероприятие, проведено в град София. Същите пътували с микробус заедно с
други участници в протеста. На връщане спрели за почивка на паркинг
„Роденец" – землището на село Български Извор, обл. Ловеч, където и
отишли да хапнат. Свид. Б. М. и Т. Т. се хранили в заведение намиращо се на
5
не по-вече от петдесет сто метра от мястото, където автобуса бил паркирал.
Микробусът бил спрял отстрани където била къщата на подсъдимия Р. А. М..
Св. Т. Д., която работи в едно от заведенията, видяла хората които слезли и
попитали на първото капанче дали има тоалетна, но им отговорили, че на
първото няма, но на второто имало, но се плащало. Свидетелите попитали
къде могат да хапнат и супа. Хората от буса се хранили и в заведението на
свидетелката и единият от тях бил Б. Й. М.. Свид. Б. М. (пострадал и
граждански ищец) и свид. Т. Т.в първи се нахранили и отишли към
микробуса, но същия бил заключен и нямало никакви хора около тях, а М.
видял веранда с едни стъпала и седнал там на едно стъпало, като уточнява, че
в дъното е имало и къща. След като пострадалия М. седнал на стъпало, чул
псувни „майка ти ще еба, леля ти, цигани мръсни “ и свидетелят си помислил,
че някой се е скарал на паркинга, обърнал се и видял срещу себе си
подсъдимия разярен. За да не бъде ударен се прикрил към парапета, но
подсъдимия го хванал за фланелката, рязко я дръпнал надолу същата се
скъсала. Тогава пострадалият слязъл по стъпълата и попитал подсъдимия
какво прави и защо му е скъсал фланелката, какво му става и защо са тия
псувни. Подсъдимият се завъртял обратно, отворил врата на един джип и
извадил нож с дължина 40-50 см. и тръгнал заплашително към пострадалия
М., псувал „Цигани мръсни и пр.“ и викал „защо пикаеш там“ , тогава
пострадалият казал на подсъдимия да иде да види, че няма мокро и няма
следи от пикано, но подсъдимият М. замахнал с ножа към пострадалия М.,
пострадалия се навел и подсъдимия го ударил по гърба между двете плешки.
От удара свид. Б. М. му причерняло и изпитал болка, а когато се обърнал
подсъдимият вече го нямало. Но не минали 2-3 минути и подсъдимия се
върнал обратно, но без ножа и ударил свид. М. с дясната ръка по лявата буза,
като пострадалия М. залитнал очилата му паднали на земята и се счупили,
дошъл и свид. Ж., с когото пострадалият пътувал в автобуса. Същият попитал
какво става, но подсъдимият блъснал и него в гърдите. От своя страна свид. Т.
Т., който се намирал зад автобуса, видял как подсъдимият налетял на побой,
излязъл от зад автобуса, за да види какво става и видял, че подсъдимият
хванал пострадалия за фланелката, скъсал я е, подсъдимият бил с нож, ударил
пострадалия М. по гърба, както и че на същия паднали и се счупили очилата
му, видял също как подсъдимият си заминал, но след минути се върнал,
преоблечен с други дрехи и този път ударил М. в лицето и подсъдимия казал,
6
че всички били уринирали там. Случаят бил видян и от страна свид. Й.К. и
свид. А. Ч., същите чули псувни, видели свид. М. и подсъдимият, който
държал нож с дължина 40-50 см. , а с др. ръка ударил М., на който очилата
паднали, а след случая видяли , че на пострадалия фланелката е скъсана.
Същите, видели как подсъдимият отишъл някъде и после пак се върнал.
Свидетелят С. Ж., тогавашен Областен управител на Щумен, също бил в
групата, която пътувала от мероприятието в София за ****, бил с гръб на
случващото се, бил седнал в заведение на 7-8 метра от къщата на подсъдимия
тъй като лично той седнал да се храни в първото заведение. Докато се хранел
чул плясък, обърнал се и видял подсъдимият да размахва нож и да гони
пострадалия Б., попитал какво става и тогава се наврял между тя , но същия
бил избутан от подсъдимия, видял как подсъдимия удря пострадалия от ляво
с ръка в лицето, на Б. му била скъсана фланелката, изхвърчали слънчевите
очила и се счупили с викове, че ще ги избие. Същият видял, че подсъдимият
се качил в джип и заминал на някъде. Свидетелката Д. видяла от около 40
метра, че пострадалият Б. М. заминал към буса, с който групата дошла и
застанал зад задната врата. Дошъл подсъдимият с джипа си и крещял и псувал
също, отново дошъл но с друг джип ударил пострадалия, със шамар. Същият
паднал, паднали му очилата, но като се навел да ги вземе били вече счупени.
Свидетелката Т. Д. разказала за случилото се на съпруга си свид. М.И., като
той и съпругата му са имали неприятности с подсъдимия заради
свидетелстването на свид. Д.. По това време на инцидента на терасата на
къщата била свид. С.В., майката на подсъдимия. Същата живее на втория
етаж, а под него е заведението, което било затворено. Пред тази къща,
респективно заведение е станал инцидента. Свидетелката твърди, че имало и
два синджира, видяла покрива на спрян само бял бус, тъй като пред къщата не
се виждало, тъй като й пречел покрива. Същата не била видяла човек да
уринира. След случая свид. С. Ж. се обадил на тел. 112 както и свид. Т. Д.
дошла полиция и ги разпитали в участъка. Свид. Р.К. и свид. О.Р., които са
полицейски служители, потвърждават, че около 16ч. през м. август 2020г
били извикани на скандал в м. Роденец , заварили там голяма група от хора
като показания снели в полицейския участък. Един от разпитаните бил
пострадалият със скъсана фланелка, тъй като бил обвинен, че уринирал в
частния имот на подсъдимия като в процеса на работа установили ,че това е
подсъдимия Р. А. М.. Имота на подсъдимия бил постройка на два етажа имало
7
навес и парапет и отдолу било бивше заведение.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА (ДОКАЗАТЕЛСТВЕНО -
АНАЛИТИЧНА ЧАСТ):
По делото няма противоречия между доказателствата, които да не
позволяват категорично и по несъмнен начин да се приеме описаната
фактическа обстановка.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз
основа на доказателствата от ДП, извлечени чрез: обясненията на подсъдимия
Р. А. М. (л.72-73 от първоинстанционното производство), гласните
доказателствени средства - показанията на свидетелите Б. Й. М., С.С. Ж., Т.К.
Т., Й.Г.К., А.Д. Ч., О.И.Р., Р.С.К., Т. С. Д., С.И.В., Н.П.К., М.О.И. М. Т.а Т.а,
В. А.а писмените доказателствени средства (протоколите за разпит
фотоалбум), писмените и веществените доказателства и заключенията на
изготвените на досъдебното производство експертизи, които са взаимно
допълващи се и непротиворечиви.
Освен това съдът не констатира наличие на противоречия между
показанията, което да промени предмета на доказване, а твърдяните от
защитата противоречията, подробно изложени и анализирани в
допълнителното изложение на въззивната жалба, са несъществени и не
детерминират съществено противоречие в свидетелските показания. Същите
съдът преодоля чрез доказателствено-аналитичната дейност. Констатираните
противоречия се отнасят до детайли от вида дали подсъдимия е гол или не,
кой първи ял в заведението, дали са ползвали санитарни помещения и други.
Същите не са от предмета на доказване по чл.102 НПК и не разклащат по
никакъв начин обвинителната теза на държавното обвинение. Тези
противоречия не са съществени, поради което и възражението на защитата е
неоснователно.
Показанията на свид. М., Ж., Т., К., Ч., Р., К., Д. са последователни,
логични и непротиворечиви.
Свид. Б. М. е пряк свидетел на случилото се. Същият установява
фактите за датата, мястото не деянието, другите лица присъстващи на
случилото се, механизма на нанасянето на средната телесна повреда,
псувните, които е изрекъл подсъдимия, в каква последователност стават
ударите, използването на нож, думите и движението на подсъдимия. Същият
8
установява факта, че е сигнализирано по спешен телефон 112. Установява
факта, че процесната случка се е случило, тъй като подс. М. си мислил, че
свид. М. е пикал на тересата на къщата му, която била заведение преди.
Установява факта, че не е използват терасата на подсъдимия да уринира.
Съдът напълно кредитира показанията на този свидетел като последователни,
логически и непротиворечащи се както помежду си, така и с показанията на
останалите свидетели. С оглед описаната обстановка съдът приема за напълно
житейски, след като свид. М. е обядвал в съседното заведение и се напълнил
до автобуса, който е до терасата на подсъдимия и неговата къща, същият е
използвал стълбите, за да седне след обяд, а не да уринира или да влиза в
чужд дом. Местопроизшествието представлява паркинг със заведения и е
житейски обосновано свидетелят да отиде до автобус след като е хапнал и да
седнел на близките стъпала до него. Съдът не приема защитната теза на
подсъдимия, че свид. М. е уринирал там, затова е нанесъл побоя, тъй като
видно от другите свидетелски показания К., Р., Ж., Т., Д., свид. М. и другите
лица са търсили заведение с тоалетна, поради което са използвали търговския
обект на свид. Д., преди случилото се. Неоснователно е възражението за
съпричиняване и провокация (л.50-53 от първоинстанционното дело).
Свид. С. Ж. установява обстоятелствата досежно мястото и времето,
наличието на скандал между подсъдимия и свид. М., виковете и крясъците на
подсъдимия, същият държал нож в ръцете си, ударът с дясното ръка на
подсъдимия в лявата част на свид. М., факта на скъсаната фланелка,
счупените и изхвърчалите слънчеви очила. Съдът напълно кредитира тези
показания като достоверни, обективни и подкрепящи се от останалите. Съдът
не кредитира показанията на този свидетел досежно частта, че фланелката е
скъсана преди ударът с дясната ръка на подсъдимия, тъй като не
кореспондира с другите свидетелски показания досежно механизма на боя, но
за сметка на това тези показания потвърждават факта за наличие на скъсана
фланелка, крясъци, удари, няколко пъти изчезване на подсъдимия от мястото,
наличието на нож. Всички тези косвени доказателства създават веригата от
доказателства за възприетата от съда фактическа обстановка за механизма на
нанесените телесни увреждания. Ирелевантно е за повдигнатото обвинение
дали първо и скъсана фланелката и после нанесен ударът или обратно, тъй
като съдът може служебно да измени фактическата обстановка досежно
механизма, възприета в обвинителния акт. Извън предмета на доказване е
9
дали подсъдимия и бил гол до кръста или не, поради което съдът не зачита
този факт, свидетелстват от Ж.. От предмета на доказване е важно наличието
на удар, скъсана фланелка, използването на нож и нанасянето на удари чрез
ръка и чрез нож, захващането на фланелката и упражняването на сила. Тези
факти се установяват от показанията на свид Ж., независимо от тяхната
последователност. Механизмът на деянието също се установи по безспорен
начин от свид. М., Т., Ж., К. и Ч. – всички те свидетелстват за скъсана
фланелка, удар, падане на очила, тяхното счупване, втори удар с мачете. По
изложените съображения възражението на защитата, че показанията на свид.
Ж. са противоречи и възражението за механизъм са неоснователни. Това, че
по делото не е намерено средството на деянието – мачете, не означава, че не е
доказано, че единият от ударите е осъществен чрез него. Свид. М., Т., Ж., К.,
Ч., Д., които са били на мястото свидетелстват за използваното мачете от
страна на подсъдимия и удар спрямо пострадалия. Ето защо настоящият
състав отхвърли като неоснователно възражението на защитата за мачете.
(л.56 от първоинстанционното дело).
Свид. Т. Т. установява фактите за времето, мястото, наличието на
разправия между подсъдимия и пострадалия, че подс. М. скъсал фланелката
на свид. М., използването на нож, ударът с този нож от страна на подсъдимия,
ударът с ръка, месторазположението на автобуса, причината за която са били
на паркинга. Съдът напълно кредитира тези показания като обективни,
достоверни и допълващи се с другите. Свидетелят е пряк очевидец на
случващото се. Същият установява и факта, че за процесното място и къща е
нямало ограждения, синджири или преграждение, от което да се установи, че
достъпът е забранен и не може да се седя на дървените стълби на верандата.
Показанията му в частта, че подсъдимият е дошъл преоблечен с други дрехи
потвърждава индиректно, че най-вероятно подсъдимият е бил гол до кръста,
както твърди свид. Ж.. Неоснователно е възражението на защитата, че същият
не е бил свидетел – очевидец, тъй като е бил вътре в автобуса, а същият е бил
заключен. В показанията си свидетелят твърди това, което е видял – „ видях,
че подсъдимия го удари, първо скъса фланелката“, което се потвърждава и от
казаното от свид. М., „аз този удар го видях, независимо, че бях зад
автобуса“. Свидетелят категорично твърди, че не е бил автобуса и е видял
случващото се. Това потвърждава тезата, че бусът е бил заключен (л.56-57 от
първоинстанционното дело).
10
Свид. Й.К. установява обстоятелствата за времето и мястото,
спречкване между подсъдимия и свид. М., подсъдимият държал нож, ударил
го с едната ръка, падането на очилата, тяхното счупване, удар с нож, как
подсъдимият изчезнал за малко и се върнал после пак. Същият говори за
втори удар с нож, който е видял, а не първия удар. В тази част показанията са
противоречиви и съдът не ги кредитира за наличието на втори удар.
Свидетелят е установил също и факта на само един удар с нож. Същият
свидетелства и за обстоятелствата, че разправията е започнала, поради факта,
че пострадалият бил навлязъл в имота на подсъдимия. Показанията на този
свидетел са обективи, непротиворечи и се подкрепят с останалите показания,
които също твърдят за наличието на нож, държан от подсъдимия, ударът му с
него, скъсаната фланелка, бутането на подсъдимия, вследствие на което
очилата паднали и се счупили, идването и отиването на подсъдимия, както и
че и подаден сигнал до полицията и нейното идване (л.57-58 от
първоинстанционното дело).
Съдът единствено кредитира показанията на свид. А. Ч. в частта
досежно мястото и времето и на деянието, лицата, които се намирали на
местопроизшествието, наличието на разправията между пострадалия и
подсъдимия, нецензурните приказки на подсъдимия, наличието на нож у
ръката на подсъдимия, както и че подсъдимият отивал и си отишъл от
местопроизшествието. Съдът не кредитира показанията на свидетели в частта,
че същият е влязъл в буса. На първо място това е с противоречие с другите
показания на свид. М. и Т.. То е в противоречие с дадените от него показания
– в началото твърди, че бусът е затворен, а после се качил в него. Въпреки, че
съдът не кредитира показанията в тази част, то същото по никакъв начин не
променя фактическата обстановка, което да е от съществено значение за
предмета на доказване и установяване на противоправното деяние. Това
разминаване не е от категорията, които да разклати обвинението или да води
до коренна промяна на механизма на причинената телесна повреда. След като
съдът не кредитира, че свид. Ч. е влязъл в буса, то възприетата фактическа
обстановка не е основана на този факт, поради което и възражението за
автобус, направено от защитника, не е основателно. Нито свид. М., нито
свид. Ч., Т., Ж. или свид. Д. твърдят, че е имало човек в автобуса. Напротив
съдът възприе, че всички свидетели били отвън от автобуса, същият бил
заключен, поради което е нямало как да има видимост от него на 360 градуса,
11
след като не е имало човек вътре в буса (л.58 от първоинстанционното
дело).
Съдът напълно кредитира показанията на свид. Р. К. и свид. О.Р. като
достоверни и последователни. Свидетелите не са преки очевидци на
случилото се, те са полицейски служители, които пристигнали на място, след
подаден сигнал по 112, поради което съдът приема, че техните показания са
обективни, а лицата са незаинтересевани от изхода не делото. Същите
установяват косвени факти, които подкрепят останалите свидетелски
показания. Свидетелстват за мястото и времето на което е имало инцидент
между подсъдимия и пострадалия, лицата, които са присъствали на
местопроизшествието, факта на скъсаната фланелка, видимото охлузване
около врата на свид. М., както и че нямало следи от уриниране на процесното
място. Свидетелите подробно описват и процесната къща на подсъдимия като
бивше заведение. Преразказват приетата фактическа обстановка, въз основа
на казаното пред тях от другите свидетели на местопроизшествието.
Установяват и първоначалните действия по извършването на оперативни и
разследващи дейности. Свид. Р. установява факта, че на процесното място е
нямало никакви огради, никакви заграждения, които да дадат знак, че не
трябва да се влиза, сяда или качва по стъпалата и човек не може да отиде там
(л.53-56 от първоинстанционното дело). Този факт се установява и от свид.
Т..
Т. Д. е свидетел – очевидец. Същата установява обстоятелствата за
датата и мястото на деянието, механизма на нанасяне на телесна повреда –
идване на подсъдимия, започва да псува, тъй като му уринирали в дома,
нанасяне на удар, падане на очилата, счупването им, тръгването на
подсъдимия, идването му пак с друг джип, скъсване на тениската и втори
удар. Свидетелства, че подсъдимия е извадил предмет от колата, за който не е
сигурна какво представлява – сабя или нож. Същата в подробности описва
къде се е намирал буса, местоположението на свид. М., Т. и Ж., което
напълно съвпада и с техните показания. Същата установява факта, че след
като свид. М. се настанил в нейното заведение същият е ползвал нейната
тоалетна. В този смисъл съдът направи извод, че пострадалият не е уринирал
на процесното място, тъй като по данни на него и другият свидетел-очевидец
Т., обядът продъжил около 20 минути, след което потеглили към буса и
12
верендата. След като непосредствено преди обяда пострадалият е посетил
санитарното помещение, то житейски необоснован изглежда извода, че след
20 минути е отишъл на друго място да уринира, след като в заведението има
тоалетна. Свидетелката установява обстоятелствата и за наличието на други
свидетели, местонахождението на буса. Съдът кредитира нейните показания
като пълни, обективни и всестранни, последователно логични и
непротиворечащи се на другите. Установява и обстоятелствата, че свид. М. не
е уринирал на процесното място, къщата на подсъдимия била търговски
обект. И пред двата си разпита същата няколкократно заявява, че имала
видимост към инцидента, тъй като е излезнала от работното си място и се
приближила към буса – по средата между заведението, в което работи и
паркирания автобус (л.80-82, 96-97 от първоинстанционното
производство).
По отношение на свид. Н.К. съдът кредитира показанията единствено в
частта за времето, мястото, за това че подс. М. пристигнал на паркинга с
лекия си автомобил, започнал да се кара с хора, които били на терасата му,
двама на брой, че майката на подсъдимия постоянно живее процесната къща,
както и факта, че е дошла полиция. Съдът не кредитира показанията на
свидетеля в останалата част, заради съмнения в неговата предубеденост.
Самият той твърди, че има магазин – заведение на това място („имам
павилион“), срещу къщата на подсъдимия, от другата страна на шосето. По
делото се установи, че къщата на подсъдимия е регистрирана като търговски
обект, поради което двамата със свидетеля са съседни търговци, който факт
създава възможния житейски обоснован извод за предубеденост. На второ
място, свидетелят твърди, че не е видял нищо друго – как се бият, има ли нож,
имало ли е физически контакт, тъй като не е сеирджия и си гледал работата. В
този смисъл същият няма как да е възприел относими към предмета на делото
факти и обстоятелства. На следващо място съдът не кредитира показанията в
частта, с която казва, че на процесния обект имало синджири. Същото не се
установява от никой от един от останалите свидетелите, които да говорят за
наличието на синджири, табели или да е имало спъване, падане по синджири,
ако са били налични към онзи момент (л.58-60 от първоинстанционното
дело).
Свидетелката С.В. установява обстоятелствата, ча на посоченото време
и място е имало скандал между сина й подс. М. и други хора, имало паркиран
13
автобус пред дома й, бял на цвят. Същата сама твърди, че не е видяла да има
бой или пък някои да пикае. Същата установява факта, че процесният имот,
на първия етаж е бил заведение, като към процесната дата същото не работи и
е затворено (л.71 от първоинстанционното дело).
Свид. Д. и свид. М.И. установяват факта, че след проведения първия
разпит на свидетелката, подс.М. се е свързал със свид. И., за да може
свидетелката Д. при втория си разпит да промени показанията си. Същият му
отговорил, че това, което казва тя е нейн дълг, при което подс. М. започнал да
го заплашва, псува, че ще му избие зъбите, счупи черепа (л.97-98 от
първоинстанционното производство).
В първоинстанционното производство е разпитана свид. М. Т.а, чиито
показания съдът приема за неотносими към предмета по чл.102 НПК, тъй
като същата неколкоратно заявява, че нищо не е видяла на процесното място
и време. Същата изказва реторични въпроси как е възможно свид. Д. да е
видяла случващото си, след като свид. Т.а не е могла да го види, тъй като била
на разстояние от 6 павилиона. Същото е неотносимо, тъй като не установява
факта от предмета на доказване, а е опит за дискредитиране на
достоверността на други свидетелски показания въз основа на вътрешно
усещане и анатомични особености за разстояние, видимост и чуваемост.
Свид. Д. установи факта, че за да видя случилото се е напуснала работното
място и е застанала на по средата от разстоянието между павилиона, в който
работа и къщата на подсъдимия (л.98-99 от първоинстанционното
производство).
Свид. В. А.а установява обстоятелствата, че на процесното време и
място пристигнал бус с хора и имало инцидент между подсъдимия и тези
хора. Свидетелката не видяла нищо друго. Същата установява факта, че
между свид.-очевидец Д. и подс. М. не е имало конфликти, което е
допълнителен аргумент да се кредитират показанията на свид. Д. като
достоверни и обективни. Свид. А.а установява обстоятелството, че Д. била на
местопроизшествието. Подобно на другата свид. Т.а, се опитва да установи
факта, че свид. Д. не е могла да види нищо от нейното местонахождение, тъй
като била далече. Същото съдът не кредитира, тъй като става въпрос за
вътрешно усещане за разстояние, видимост и слух, което няма как да бъде
установено чрез свидетелски показания на трето лице за качествата на
14
второто лице. Същата установява обстоятелствата, че подсъдимият е помагал
на всички, които работят на паркинга Роденец, преди Български извор (л.106-
107 от първоинстанционното производство).
В хода на съдебното производство подс. Р. М. е дал обяснения.
Същият признава, че е бил на процесното място и време, имало е конфликт с
пострадалия свид. М., наличието на още двама свидетели. Този факт се
подкрепя и от показанията на свид.М. и от свид. Т. и Ж.. Подсъдимия
подробно описва местонахождението на лицата на терасата и не отрича, но и
признава, че е скъсал фланелката на пострадалия, вследствие на това, че го е
хванал за нея. Същият признава изцяло случилото се, като твърди, че
причината била, че подсъдимият се бил изпикал на неговия двор и е искал да
защити собствения си имот, тъй като това било частна собственост. Същият
извършил деянието, тъй като искал да защити и майка си, която е възрастна
жена и живее в къщата. Предвид двуяката природа на обясненията на
подсъдимия – доказателствено средство и средство за защита, съдът не
кредитира обясненията му в частта, че пострадалият се изходил, уринирал на
терасата, че не е използвал нож и терасата не е била оградена, тъй като
същото не се подкрепя от останалите показания и от свидетелските показания
на полицейските органи. От другите свидетелски показания на М., Ж., Т., Р.,
К., Д. се установи, че пострадалият не е уринирал, нито пък е имало следи от
такова действие, което да налага извод за наличие на съпричиняване,
провокация и даване на повод за извършване на процесното деяние.
Неотносимо е обстоятелствата, че нямало видимост от мястото, където се
намира свид. Д. до къщата му, пред която се е случило процесното деяние.
Видимостта е факта, който може да бъде възприет от свид. Д. или установен
от техническо лице, но не и от трето лице, особено в случая когато
обясненията му са защитна теза. С обясненията си, че пострадалия свид. М. е
държал летва подсъдимия се опитва да докаже отбрана или провокация. Този
факт е ирелевантен по делото, тъй като подсъдимия признава, че е хванал
пострадалия за фланелката и последният взел дървена летва. Хващането на
дървена летва е индиция за самозащита и самоотбрана на пострадалия, но не
се установи той да е ползвал или да е нанесъл удари на подсъдимия, за да се
коментира евентуалното наличие за провокация, съпричиняване и друго
поведение, което е допринесло за нанасянето на телесната повреда. Ето защо
и възражението на подсъдимия за афект и за провокация и
15
съпричиняване не е основателно. (л.72-73,108 от първоинстанционното
производство).
Съдът напълно кредитира показанията на свидетели М., К., Р., че
нямало следи от уриниране. Всички свидетели установяват факта, че
процесното деяние се е случило, заради уриниране на дървената тераса –
навес, парапет. От друга страна всички твърдят, че метеорологичното време
било топло и жега. Независимо от този факт, съдът достигна до логическата
връзка, че макар и да е минало известно време от уринирането до
пристигането на полицейските органи, то ако е имало уриниране върху
процесната тераса, щяло да има следи от това. За съда не са необходими
специални знания, за да направи извод, че намокрено дърво от течност
изисква много по-бавно от асфалт или друга наземна настилка, поради което
времето на идване на полицейските служители от 5 минути не е логично да
изсъхне следата. След като няма следа, съдът приема, че свид. М. не е
уринирал на процесното място и време, поради което действията на
подсъдимия М. не се явяват последствие от защита на собствеността и е
нямало съпричиняване от страна на свид. М., който е граждански ищец по
делото. До този логически извод от веригата от преки доказателства се стига
и като се анализа поведението на свид. М. от показанията на свид. Д.. Същата
споменавана, че преди да е обядвал същият е посетил тоалетната. Обядът
протекъл около 20 минути, поради което житейски необосновано
пострадалият М. след обяд да ходи отново да уринира или да измине пътят от
заведението до къщата на подс. М., след като в заведението, където е обядвал,
е имало тоалетна. По възражението на защитника, че у подсъдимия имало
афектно състояние у него, във връзка, че същият уринирал, къщата му
постоянно се ползвала за уриниране или имало различни лица на терасата му,
наличие на непознато лице, в дома му, където живеела неговата възрастна
болна майка, и при това положение да се приеме че е налице причиняване на
телесно увреждане по реда на по чл.130, ал.2 НК в афектно състояние.
Съобразно Решение № 133/3.07.1995 г. по н. д. № 2/95 г., I н. о. на ВКС
състоянието на силно раздразнение представлява внезапно възникнало силно
душевно вълнение (физиологичен афект), при което чувствата завладяват до
такава степен съзнанието на дееца, че волята му се подчинява на тези чувства.
Волевата способност на дееца да ръководи постъпките си не се изключва, а
само значително отслабва. Тоест в тази насока по делото липсват каквито и да
16
е доказателства и съдът счита, че твърдението на защитата, че подсъдимият
бил изпаднал в афектно състояние е недоказано и се явява само една защитна
теза неподкрепена с доказателства. Тоест фактическа обстановка каквато
пледира защитата не се доказа по делото. В този смисъл възражението за
афект, съпричиняване и провокация на подсъдимия е неоснователно.
Неоснователно е възражението на защитата и подсъдимия, че свид. Т. Д.
не е могла да чуе и види случилото се и че подробно си спомня случилото се.
Както по-нагоре съда написа, това е факт, който засяга вътрешното усещане е
анатомични особености на свидетеля и може да се установи чрез специални
знания или следствен експеримент. Освен това свид. Д. и в двата си разпита
неколкократно заявява, че имала видимост към инцидента, тъй като е
излезнала от работното си място и се приближила към буса – посредата
между заведението, в което работи и паркираният автобус. Факта, че същата в
подробности описва какво се е случило – как дошла група от хора, насочили
се към едно заведение, после към друго и накрая посетили заведението, в
което тя работи, е доказателство, че същата в подробности е възприела
случилото се и реално е могла до чуе и да види процесните постъпки. Този
факт не е изолиран сам по себе си, защото показанията на свид. Д. напълно
съвпадат и с показанията на свид. М., Ж., Т., Р. и К., поради което няма как да
има съмнение в достоверността или неавтентичността на свидетелските
показания на Д.. В този смисъл възраженията за слух и за памет на свид. Д.
са неоснователни.
Видно от протокола за оглед на веществено доказателство се установи,
че процесната тениска на свид. М. е скъсана. Този факт се потвърждава и от
свидетелските показания на Т., Ж., Д. и кореспондират с механизма на
деянието (л.12-15 ДП). Това потвърждава и достоверността на свидетелските
показания и причината да се кредитират напълно.
По отношение на факта, че подсъдимият е извършил на деянито същото
се установи не само от свидетелките показания, но и от Протоколи за
разпознаване на лица и предмети от свид. М. (л.25-28 ДП), свид. Ж. (л.31-33
ДП), свид. Т. (л.37-39 ДП), свид. К. (л.41-43 ДП), приобщени по реда на
чл.283 НПК. Всички свидетели посочват фотоснимката на подсъдимия М..
Съдът не кредитира протокол за разпознаване на лица и предмети, находящ се
на л.45-47 ДП, тъй като не е посочено кое е разпознаващото лице.
17
От заключението на съдебно медицинската експертиза (СМЕ) (л.107-108
от ДП), която съдът напълно възприема и кредитира като обективна, пълна,
изчерпателна се установи, че на пострадалия свид. Б. М. е причинено
кръвонасядане по гърба с „Г“ образна форма с отток и болезненост при
опипване, оток и болезненост при опипване на лява скула и бледовато
кръвонасядане на лигавицата на лявата буза. Описаните увреждания са
резултат на тъпи травми. Според вида и разположението си лицевата травма
може да е от удар с юмрук в лицето, а двойно-ивицовидното кръвонасядане
от удар с предмет с ограничена действаща повърхност -възможно
страничната повърхност на дълъг и тесен, както съобщава пострадалия и
свидетелите - очевидци. Няма травматични увреждания, които да не могат да
се обяснят с посочения механизъм. Така описаните травматични увреждания
са причинили на свид. М. болки и страдания. Приетата по делото СМЕ
установява връзката между полученото увреждане и установените
свидетелски показания, че е имало удар с ръка в лявата буза на пострадалия и
удар с мачете по гърба му. Ето защо и на това основание възражението на
защитата за неизяснен и недоказан механизъм за нанасяне на телесна
повреда е неоснователно.
Видът, степента и характера на телесното увреждане на пострадалия се
установи и от съдебномедицинското удостоверение № 168/2020г., издадено
от МБАЛ **** (л.23 ДП).
Фактът, че е подаден сигнал до полицията и че полицейски органи са
отишли на място се потвърждава, не само от свидетелките показания на М.,
Т., Ж., Д., К., Р., но и от представената справка от МВР, Дирекция
„Национална система 112“ (л.59-67 ДП).

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Внесеният обвинителен акт (ОА) е за деяние по чл.131, ал.1, т.12,
предл.1 вр. с чл.130, ал.1 НК. За да бъде съставомерно следва да се
установят следните факти и обстоятелства: 1) разстройство на здравето
(кръвонасядане на гърба в ляво с „Г“ - образна форма с оток и болезненост
при опипване, оток и болезненост при опипване на лява скула и бледовато
кръвонасядане на лигавицата на лявата буза), 2) което да не е средна или
тежка телесна повреда; 3) същото да е причинено по хулигански подбуди.
18
Наред с това прокуратурата, при условията на пълно и главно доказване
следва да установи, че разстройство на здравето е причинено на на
05.08.2020г. с. ***********, паркинг „Роденец“, което определя 4)място и
време; 5) механизъм - чрез нанасяне на удар с нож тип „маче“ и удар с ръка
( 6) средство и начин) в областта на главата на Б. Й. М., който е 7) предмет
на деяние.
Фактите за място и време, обекта на деянието се установи от всички
свидетелски показания, което се признава и от подсъдимия. Механизмът,
предметът и средството на деянието се установи не само от свид. М., Т., Ж.,
К., Ч., Д., но и от приетата СМЕ, което потвърди, че полученото телесно
увреждане може да се получи чрез удар на ръка в лицето и от предмет с
ограничена повърхност – дълъг и тесен нож.
Разстройството на здравето и нейният характер се установи от
приетата СМЕ и приложеното медицинско удостоверение от МБАЛ – ****.
Налице са белезите по чл.128 и чл.129 НК, поради което става въпрос за
получена лека телесна повреда. Налице е разстройство на здравето – телесно
увреждане, извън случаите на чл.128 и чл.129 – средна и тежка телесна
повреда. Спорен остава въпросът дали има разстройство на здравето или само
наличието на болки и страдания, за да се приема квалификацията по чл.130,
ал.2 НК. Съдът напълно подкрепя изложеното от РС – Тетевен, а именно, че
от СМЕ се установи, че има разстройство на здравето – отток, болезненост,
кръвонасядане на гърба и лява буза. Т.е. повредата следва да се квалифицира
правно като лека, но същата не е причинила само болки и страдания, но е
разстройство на здравето. Разпоредбата на чл.130, ал.2 НК има предвид болки
и страдания без разстройство на здравето, т.е. когато няма увреждане, което
да е оставило следи върху тялото. Това е привилегирован състав, по-лек, за
разлика от основния по чл.130, ал.1 НК. В случая е приложима хипотезата на
чл.130, ал.1 НК и това е така, защото деянието е изменило нормалното
състояние на лицето - на пострадалия М. е причинено кръвонасядане на гърба
в ляво с „Г" образна форма с оток и болезненост при опипване, оток и
болезненост при опипване на лява скула и бледовато кръвонасядане на
лигавицата на лявата буза и тези последици са продължили да съществуват за
известно време. Ето защо съдът не приема за основателно възражението на
подсъдимия за характера на телесната повреда и нейната
19
преквалификация. Съдът не споделя това становище и приема, че така
описаните наранявания не са причинили само болка и страдание по смисъла
на чл.130, ал. НК, а това са наранявания ,които са причинили и разстройство
на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК. Правилно РС – Тетевен е
отхвърли това възражение и правилно съдът е разгледал обвинението по
основния състав за лека телесна повреда, а именно чл.130, ал.1 НК.
Деянието е осъществено от подсъдимия по хулигански подбуди, по
смисъла на чл.131, ал.1, т.12 НК. За съставомерността на деянието по този
законов текст е необходимо да се установи, че същото се предхожда,
съпътства или последва от хулиганско поведение на дееца ( Р 92-68-ІІ), израз
на явното му неуважение към обществото и незачитането на установените
правопорядки (Р 307-71-ІІ, Р 82-80-ІІ), както и отсъствието на лични
отношения, на вражда, на завист и други подобни между виновния и
пострадалия.
Съдът приема и че последният елемент от обективна страна е доказан, а
именно деянието да е извършено по хулигански подбуди . От изисканите и
приети във въззивното производство писмени доказателства се установи, че
къщата до която е осъществено мероприятието се намира в паркинг
„Роденец“, с. Български извор, пътя София – Ловеч, като майката на
подсъдимия свид. С.В. е собственик на ПИ с идентификатор 07357.133.3,
около който и пред него се твърди, че е станало деянието. Този имот е извън
регулационния плат на селото и за сградата, пред която и на чиято веранда е
станало деянието има смесено предназначение – ресторант и жилищни нужди
(снимки 11, л.74 от делото ). Обектът представлява кафе-аперитив – снек
бар, обектът е с обществен характер, чиито инвеститор е ЕТ „РУМЦИ – С.В.“
(л.79-80 от делото). Името „Румци“ неколкоратно беше използвано и от
свид. Д.(л.81 от първоинстанционното дело) за обръщение към
подсъдимия М., което говори, че е това и името, с което е известен сред
търгуващите хора на този паркинг и доказва връзката на подсъдимия с
мястото на деянието и качеството му като субект (л.57-87 от делото).
Действията на подсъдимия са били неприемливи и са станали достояние
на голям кръг хора. С действията си спрямо пострадалия, подсъдимият е
изразил открито висока степен на неуважение както към личността, така и
неуважение към обществото. Според Постановление № 2/29.VI.1974 г. по н.
20
д. № 4/74 г., Пленум на ВС, хулиганските действия са прояви,
скандализиращи обществото, чрез които се изразява брутална демонстрация
против установения ред и с които се изразява открито висока степен на
неуважение към личността. За да се прецени дали телесната повреда е
причинена по хулигански подбуди, от значение са всички обстоятелства,
установени във връзка с деянието, а не само обективно причиненото
нараняване. Данните, установени по делото за причината, мястото на
деянието и механизма на нанасянето на удари над пострадалия, който от своя
страна не е дал никакъв повод на обвиняемия да извърши действия по
причиняване на телесната повреда, установяват допълващия субективната
страна на състава елемент. Нанасяне на удари от подсъдимия на публично
място съпроводени със словесни нападки, подсъдимия е имал и нож, което
категорично изключва наличието на личен мотив при извършването на
деянието. По делото по никакъв начин не се доказа и няма събрани
доказателства за лична вражда между обвиняемия и пострадалия. Това
обосновава и извода, че деянието е извършено от обвиняемия по хулигански
подбуди, тъй като неочаквано, на публично място-паркинг „Роденец“,
землището на с.Български Извор, област Ловеч, без да бъде провокиран от
пострадалия М., е нанесъл удари по отношение на същия. Ударите са били
възприети непосредствено от пътуващите в микробуса лица от София за ****
от пострадалия Б. Й. М. от с. ******,както и от С.С. Ж. от гр. ****, Т.К. Т. от
с. *******, обл. ****, Й.Г.К. от с. *****, обл. **** и А.Д. Ч. от гр. ****, от св.
Т. Д., която към момента на инцидента е работела в друго заведение в м.
Роденец. С нанесената телесна повреда Р. М. е целял да покаже явно
неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на морала и към
човешката личност, чрез посегателство върху пострадалия е искал да изяви
себе си като погази установения ред, да докаже, че може да върши каквото си
пожелае, независимо от нормите на обществото. Следователно, налице е
квалифициращия признак - причиняване на телесна повреда по хулигански
подбуди. Налице е причинно-следствена връзка между действията на
подсъдимия и настъпилия престъпен резултат. По тази причина съдът намира,
че леката телесна повреда е изцяло хулигански мотивирана.
С непристойните действия подсъдимият грубо е нарушил както
общественият ред, така е изявил явно неуважение към обществото. Налице са
кумулативно дадените два признака в Постановление № 2 от 29.VI.1974 г.
21
по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС, което не е загубило сила в частта какво
представлява хулиганските подбуди според ТР № 1/24.01.2022г. по тълк.д.№
1/2018г. на ОСНК на ВКС . С извършените псувни и действия подсъдимият
е нарушил нормите на нравствеността и личните интереси на пострадалия М..
Същото е извършено в присъствието на други хора, което разкрива високата
степен на неуважение към личността.От всички това може да се направи
извод, че деянието не само е извършено на публично място, пред бивше
заведение на собственика, за което е нямало охранителни предмети – параван,
заграждане, и паркинг „Роденец“, но и извършено пред много на брой хора,
които са станали свидетели на случващото, както твърди свид. К., тъй като
бил от другата страна на пътното платно.
При така установената по несъмнен и безспорен начин и възприета
фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият Р. А. М. е осъществил
от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.131, ал.1, т.12,
предл.1 вр. с чл.130, ал.1 НК, като от обективна страна на 05.08.2020г.
с.Български Извор, област Ловеч, паркинг „Роденец", чрез нанасяне на удар с
нож тип „маче" и удар с ръка в областта на главата умишлено е причинил на
Б. Й. М. - * от с.******* по хулигански подбуди лека телесна повреда,
изразяваща се в кръвонасядане на гърба в ляво с „Г'-образна форма с оток и
болезненост при опипване, оток и болезненост при опипване на лява скула и
бледовато кръвонасядане на лигавицата на лявата буза, довели до
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК.
Настоящият състав приема, че подсъдимият не е извършил състава на
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл.3 вр. с чл.130, ал.1 НК, за което е
осъден от първата инстанция – по ксенофобски подпуби. Същото не е
съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правата на
подсъдимия, което да налага отмяна на присъдата и връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав. Налице е техническа грешка при
изписването на цифровия вид на правната квалификация на деянието, като
вместо предложение 1 е записано предложение 3 по чл.131, ал.1, т.12 НК.
Предложение едно е за хулигански подбуди, а предложение 3 е за
ксенофобски подбуди. Навсякъде в обвинителния акт (ОА), цялото първо
производство и дори във въззивната жалба се разглежда правната
квалификация по хулигански подбуди. Подсъдимият и защитникът са знаели
за какво са предадени на съд и срещу какво трябва да се защитават, тъй като и
22
въззивната жалба е в този смисъл изложена. Дори и прокурорът и РС –
Тетевен не са отчели цифровата квалификация по ксенофобски подбуди, а са
имали знание и воля за хулигански, тъй като в мотивите на ОА, съдебните
прения, мотивите на присъдата се обсъжда състава по чл.131, ал.1, т.12,
предложение 1, а не предложение 3 НК. Дори защитникът и подсъдимият във
въззивнита жалба считат, че деянието е по хулигански, а не по ксенофобски
подбуди. Наличието на несъответствие между цифров и словесен запис на
правната квалификация не е съществено нарушение и същото може да бъде
отстранено от въззивния съд.
Квалифицирането на подбудите за нанасянето на тази телесна повреда
като хулигански, става дума за неправилно прилагане на закона към
установените още на досъдебното производство факти, което не влошава
положението на подсъдимия М. и не се обхваща от забраната по чл.337, ал.2
НПК. Въпреки че ЗНА не категоризира закона по предложения, а само по
членове, алинея, точка и буква, то настоящият състав намира за правилно да
приложени разпоредбата на чл.337, ал.1, т.2 НПК като измени присъдата на
първата инстанция като признае подсъдимия М., че е извършил престъпление
по чл.131, ал.1, т.12, предл.1 вр. с чл.130, ал.1 НК, като го оправдае по
престъплението по чл.131, ал.1, т.12, предл.3 вр. с чл.130, ал.1 НК.
Единствената промяна е квалифицирането на деянието. Същото не се явява
ново обвинение или промяна на фактическата обстановка, тъй като цялото
производство е протекло при разглеждане на хулигански, а не ксенофобски
подбуди. Няма и влошаване положението на подсъдимия, въззивник, поради
което не е налице ограничението на института на влошаване на положението
(reformatio in pejus).
Родов обект на престъплението са обществени отношения, свързани с
посегателства върху здравето и телесната неприкосновеност на личността,
както и обществения морал и възприетите норми за етично поведение в
обществото, а непосредствен обект са телесната цялост на свид. М. и
обществения морал на паркинг „Роденец“.
От обективна страна
Съдът намира, че се установи по делото от обективна страна, че
подсъдимият М. (субект) е нанесъл удар с нож тип „маче" (средство) и удар
с ръка в областта на главата (изпълнително деяние) съответно в областта на
23
гърба и лява буза на М. (обект) на 05.08.2020г. в с. Български извор, Област
Ловеч, паркинт „Роденец“ (време и място) като по тази начин му причинил
вредоносен резултат (резултантно престъпление): лека телесна повреда,
изразяваща се в кръвонасядане на гърба в ляво с „Г'-образна форма с оток и
болезненост при опипване, оток и болезненост при опипване на лява скула и
бледовато кръвонасядане на лигавицата на лявата буза, всички които са
обусловили разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК,
която телесна повреда е нанесена по хулигански подбуди . От приетата СМЕ
се установи причинно-следствената връзка между деянието на подсъдимия и
вредоносния резултат.
Субективна страна
От субективна страна - деянието е извършено при пряк умисъл (чл. 11,
ал.2 НК) – подсъдимият е бил наясно, че с удара в лицето и и удара в гърба
чрез нож тип „маче“ на пострадалия ще причини увреждания на
пострадалият. Също така е разбирал свойството и значението на извършеното
и неговите общественоопасни последици и е искал те да настъпят.
От приетата СМЕ се установи, че всички травми на пострадалия са
следствие от двата удара, предвид което не може да се приеме, че са в
резултат от друг механизъм, освен приетия във фактическата обстановка.
Прекият умисъл на дееца се установи от факта, че същият дошъл един
път на паркинга, скарал се с пострадалия, хванал му тениската и я скъсал,
ударил го по лявата буза. После напуснал, дошъл с друга кола и изкарал нож,
с който му нанесъл удар с нож тип „маче“. Повторното идване на подсъдимия
е доказателство, което установява, че същият е имал умисъл да продължи
своето действие, а не да се откаже от първия път, поради което дошъл за
втори път на паркинга, т.е. не е спрял само с удара в лицето и скъсаната блуза.
Фактът, че е взел нож също е доказателство, че е имал умисъл е целял да го
използва. Умисълът се доказа и от показанията на свидетелите, които
установяват, че свид. Ж. се „наврял между тях, но същият бил избутан от
подсъдимия“. В случая свид. Ж. се е опитал да разтърве двамата, т.е. да
послужи с тялото си като преграда, но подсъдимият го избутал, което е
доказателство, че същият е искал да преодолее препятствието (преградата) и
го е направил, което създава единственият възможен извод, че е действал при
условията на пряк умисъл – искал е да настъпи вредоносния резултат и е
24
целял. Самият той в обясненията си твърди, че къщата му е била заведение,
т.е. същият е имал знанието, че се намира на обществено място, тъй като
заведенията са обществени места по силата на закона (ex lege). Освен това в
обясненията си и в показанията на свид. К. се установи, че подсъдимият е
видял присъствието на други лица. Това е факт, който установява знанието, че
неговите действия се наблюдават от неограничен кръг от хора. Ето защо е
действал с умисъл и по хулигански подбуди. Същият е разбирал, искал е и е
знаел, че извършва тези действия на публично място пред неограничен кръг
от хора.

По индивидуализацията на наказанието
За престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл.1 вр. с чл.130, ал.1 НК е
предвидено наказание лишаване от свобода до три години.
От приетата във въззивното производство справка за съдимост на подс.
М. се установи, че: 1) същият е реабилитиран за извършено престъпление по
чл.197, т.3, чл.195, ал.1, т.2 и 4 вр. чл.20, ал.2 НК, установено със
споразумение от 27.02.2001г. по ЧНД № 51/2001г. по описа на РС – Тетевен, в
сила от 27.02.2001г.; 2) признат е за виновен за извършено престъпление по
чл.313, ал.1 НК, с което на основание чл.78а НК му е наложено
административно наказание глоба с решение № 401/02.08.2013г. на РС –
Ловеч, което решение е в сила от 27.08.2013г.; 3) осъден е за престъпление по
чл.130, ал.1 от частен характер с присъда № 13/15.04.2019г. на РС – Тетевен, в
сила от 02.05.2019г.
Първото престъпление не се зачита, тъй като има приложена съдебна
реабилитация, а съгласно чл.85, ал.1 НК реабилитацията заличава осъждането
и отменя за бъдеще последниците, които законите свързват със самото
осъждане.
Съгласно т.31, раздел I и т.15, раздел II на ТР № 1/24.01.2022г. по
тълк. д. № 1/2018г., указанията, дадени в т.4 от Постановление №
7/04.11.1985г. по н.д. № 4/1985г. на ПВС на НРБ, не са загубили значение.
Ако лицето един път е освободено от наказателна отговорност, може
повторно да бъде освободено по чл.78а НК, ако е изтекла една година от
изпълнение на административното наказание.
25
С решение № 401/02.08.2013г. на РС – Ловеч, влязло в сила на
27.08.2013г., подс. М. е осъден да заплати глоба в размер на 1000.00 лева, на
основание чл.78а НК. Съгласно приетите във въззивното производство
справки от НАП се установи, че глоба в размер на 1000 лева, присъдена с
решение № 401/02.08.2013г. на РС – Ловеч, е присъединена по изпълнително
дело № 11070002904/2007г. по описа на ТД на НАП Велико Търново. Делото
не е прекратено или спряно, осъществени са банкови запори на подсъдимя и
няма постъпили плащания към задължението. От тези доказателства се
установи, че за наложената глоба е образувано изпълнително дело и същата
не е платена, т.е. наказанието не е изпълнено (л.54, 88 от делото).
За този случай е приложимо указанието в т.7 от ТР № 2/28.02.2018г. по
тълк. д. № 2/2017г. на ОСНК на ВКС, според което институтът на чл.78а
НК е приложим повторно по отношение на лице, което вече е било
освобождено от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, ако не е заплатила наложената глоба и за събирането й е
образувано изпълнетлно производсство, но вземането не е погасено по
давност. Този случай освен давностният срок, следва да е изтекъл и срок,
равен на чл.86, ал.1, т.3 НК.
Тъй като е наложено глоба по чл.78а НК, то същата представлява
административно наказание, поради което давността е две години по чл.82,
ал.1, т.1 ЗАНН. Срокът по чл.86, ал.1, т.3 НК е една година. Така срокът
даден т.7 от ТР № 2/28.02.2018г. по тълк. д. № 2/2017г. на ОСНК на ВКС е
три години, който започва да текат от влизане в сила на решението, а именно
27.08.2013г. Срокът е изтекъл на 27.08.2016г., от която дата за подс. М. е
възможно повторното прилагане на института по чл.78а НК. За деянието, с
което е признат за виновен с решение № 401/02.08.2013г. на РС – Ловеч, няма
реабилитация, тъй като това лице не се счита за осъждано (т.4 от
Постановление № 7/04.11.1985г. по н.д. № 4/1985г. на ПВС на НРБ ), но
спрямо него при изтичане на определен срок може повторно да се приложи
този институт.
Съгласно ТР № 1/28.09.2017г. по тълк. д. № 1/2017 на ОСНК на ВКС
съдът е дължен винаги да приложи императивната норма на чл.78а НК, когато
констатира наличието на визираните в нея предпоставки. След факта, че е
настъпила реабилитация по престъпление, установено с решение №
26
401/02.08.2013г. на РС – Ловеч, което решение е в сила от 27.08.2013г., то
неправилно РС – Тетевен не е приложил института на чл.78а НК.
Същевременно, въззивният съдебен състав намира за нужно да ревизира
изводите на РС – Тетевен състав относно неприложимостта на института на
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по отношение на подс. М. и в този смисъл на основание чл.337,
ал.1, т.4 НПК да измени постановеното присъда и да освободи подсъдимия от
наказателна отговорност. След като съдът ще приложи чл.78а НК, то
присъдата следва да се измени и в частта, в която е определен изпитателен
срок, на основание чл.66 НК, който да бъде отменен изцяло, поради неговата
несъвместимост с наказанието по чл.78а НК.
Осъждането му с присъда № 13/15.04.2019г. на РС – Тетевен, в сила от
02.05.2019г., е за престъпление от частен характер, поради което не попада в
ограниченията на чл.78а НК и съдът не взема предвид нейната тежест за
налачието на предпоставки по чл.78а НК.
Институтът по чл. 78а НК намира приложение по отношение на
пълнолетни лица, при наличието на следните предпоставки: за
престъплението да се предвижда наказание "лишаване от свобода" до три
години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или "лишаване от
свобода" до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;
деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на този раздел, причинените от
престъплението имуществени вреди са възстановени (ал. 1); причиненото
увреждане да не е тежка телесна повреда или смърт, деецът да не е бил в
пияно състояние, или след употреба на наркотични вещества или техни
аналози, да не е налице множество престъпления, престъплението да не е
извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата
му (ал. 7).
В конкретния по делото случай безспорно се установява, че всички
кумулативно изискуеми предпоставки, съгласно разпоредбата на чл.78а, ал. 1
НК, са налице, както и не е налице нито една от отрицателните предпоставки,
визирани в ал. 7 на същия законов текст: за извършеното от М. престъпно
посегателство се предвижда наказание "лишаване от свобода" до три години
при умисъл, подсъдимият е неосъждан и не е бил освобождаван от
27
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, от деянието не са
причинени съставомерни имуществени вреди, причиненото на пострадалия
увреждане по своята медико-биологична характеристика съответства на лека
телесна повреда, по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Поради това и настоящият
състав намира, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за
приложението на този институт.
По делото няма доказателства да има разходи, които да са елемент от
състава на престъплението, респ. не следва да бъдат възстановени или
обезпечени, за да се приложи института по чл.78а НК. От обсъжданото
престъпление, реализирано от подсъдимия, са причинени само
неимуществени съставомерни вреди на пострадалия, в резултат на
причинените му телесни увреждания, за които е предявен гражданския иск.
За да прецени конкретното по вид и размер административно наказание,
което следва да се наложи на подсъдимия, за осъществения от него състав на
престъпление, съдът отчете обстоятелствата по чл.27 ЗАНН.
За повдигнатото обвинение по чл.131, ал.1, т.12, предл.3 вр. с чл.130,
ал.1 е предвидено налагане на наказание лишаване от свобода до три години.
Престъплението е леко по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Тежестта на
нарушението се определя като ниска.
Подсъдимият е осъждан един път по дело от частен характер за
престъпление по чл.130, ал.1 НК, установена с присъда присъда №
13/15.04.2019г. на РС – Тетевен, в сила от 02.05.2019г. (л.32 от делото).
Всичко това води до възможния правен извод за ниска степен обществена
опасност на нарушителя.
Смекчаващи отговорността обстоятелства са: същият е
самоосигуряващо си лице, което означава, че е работещ (л.130 ДП).
Отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът приема наличието на
предходно осъждане за лека телесна повреда, което е индиция за повторност.
Подбудите на подсъдимия се състоят от незачитане на
неприкосновеността на човешкия живот и здраве и незачитане на моралните
норми.
Подсъдимият е декларирал, че притежава къща и дворно място, не
получава доходи от наеми и хонорари (л.130 ДП), което определя имотното
28
състояние на дееца и е елемент от индивидуализацията на наказанието по
чл.27 ЗАНН.
Съгласно чл.78а НК, глобата е в размер от 1000 до 5000 лева. Предвид
изложеното, тежестта на оттегчаващи и смегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на дееца (притежава къща и двор), настоящият
състав прецени, че административонто наказание следва да бъде наложено
към средата, което е предвидено в закона по чл.78а НК, а именно 3000 лева.
Така определеното на подсъдимия административно наказание съдът
прецени, че се явява едновременно необходимо за поправянето и
превъзпитанието му, заслужено и целесъобразно с оглед целите по чл.12
ЗАНН. Същото наказание ще действа възпитатетелно и предупредително
спрямо останалите граждани на обществото.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
С протоколно определение № 120/31.05.2021г. е конституиран
граждански ищец Б. Й. М., ЕГН ********** (л.25-30 от
първоинстанционното дело).
Съгласно чл.88, ал.1 НПК, гражданският иск се разглежда по правилата
на НПК, а когато няма такива се прилагат правилата на ГПК. В този смисъл
приложими са правилата на чл.146 ГПК и указанията, дадени в ТР №
1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС. Предявен е
осъдителен иск с правна квалификация по чл.45 ЗЗД за причинени
неимуществени вреди. Искът е предявен и разгледан в производството по
глава XIX и XX НПК, поради което са съществували процесуалните
предпоставки за надлежното упражняване правото на иск и искът е бил
допустим. Въпреки, че въззивният съд прилага чл.78а НК производството
пред РС –Тетевен не е било по реда глава XXVIII НПК, поради което
първоинстанционният съд е имал право да се произнесе по граждански иск и
е било допустимо да се конституира граждански ищец. Не са били налице
пречките по чл.376, ал.3 НПК към момента на разпоредително заседание.
Веднъж приет за съвместно разглеждане в наказателния процес,
гражданският иск трябва да получи произнасянe (ТР № 1/04.02.2013г. по
тълк.д.№ 2/2012 на ОСНК на ВС). Съгласно т2 от това ТР, когато във
въззивната инстанция настъпи някое от основанията по чл.79, ал.1 НК и
наказателното производство бъде прекратено, то съдът дължи произнасяне по
29
гражданския иск. По аргумент от по-силното основание (per argumentum a
fortiori), след като въззивният съд се произнася по иск при прекратено
наказателно производство, то въззивната инстанция следва да се произнесе и
по иска, когато прилага 78а НК, тъй като непрекратява наказателното
производство.
В настоящото производство съдът изменя присъдата в санкционната
част, но не и досежно наличието на деяние, вина и вреда. Основанието на
гражданския иск в наказателния процес е деянието, предмет на обвинението
(Постановление № 9/25.12.19*на Пленума на ВС на НРБ, изменено с
Постановление № 7/1987г.). Гражданският ищец в наказателното
производство при условията на пълно и главно доказване, следва да установи
твърдяните от него факти, а именно че на 05.08.2020г. е получил телесни
увреждания, подробно описани в обвинителния акт от подсъдимия (деяние),
вследствие на които (причинно-следствена връзка) е получил
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания (вреда), както и
размерът на претендираните вреди в размер на 5000.00 лева. Наличието на
вина се предполага до доказване на противното само досежно гражданския
иск, но не и съставомерността на деянието, на основание чл.45, ал.2 ЗЗД.
Подсъдимият при условията на насрещно и пълно доказване следва да
установи твърдените от него правоизклюващи, правопогасяващи възражения,
а именно, че не е нанесъл описаните вреди, по които се води настоящото
производство и не са настъпили вреди, наличието на афект, както и
твърдените от него съпричиняване и провокация от страна на пострадалия,
както и липсата на вина.
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на
подсъдимия, а не по жалба на гражданския ищец (арг. чл.318, ал.5 НПК),
поради което присъдата в частта за отхвърления иск за разликата от уважения
иск в размер на 3000.00 лева до горницата от предявения в размер на 5000.00
лева, е влязла в сила. Предмет на разглеждане в това производство е искът за
сумата до 3000.00 лева.
Според чл. 222 ГПК (отм.) и сега действащия аналогичен текст на чл.
300 ГПК единствено присъдата като акт на наказателния съд обвързва
гражданския съд относно вината на дееца, както и относно неговата
противоправност. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС изразена в
30
Решение № 1086/4.01.06 г. по н.д. № 581/05 г. на ВКС и Решение №
175/22.10.2009г. по т. д. № 312/2009г. на ВКС. Задължителната сила на
присъдата се отнася само до елементите на престъпния състав (Решение №
1288/12.01.2009г. по гр. д. № 3549/2007г. на ВКС). В този смисъл
настоящият състав ползва отговорите на въпросите по чл.301 НПК при
разглеждане на гражданския иск само досежно деянието, причинно-
следствената връзка и наличието на телесна увреда. При разглеждане на
гражданския иск, ищецът се полза от доказателствените усилия на съда за
установяване на обстоятелствата по обвинението, а следователно и на
основанието на гражданския иск и неговия размер (ТР № 1/04.02.2013г. по
тълк.д.№ 2/2012 на ОСНК на ВС). С оглед гореизложеното, ищецът при
условията на пълно и главно доказване, е успял да докаже деянието, вредата,
вината и причинно-следствената връзка. Подсъдимият Р. А. М. не спя на
докаже възраженията си или липсата на вина. Напротив вината се доказа.
Въпросът за вината на подс. М. по гражданския иск се доказа въз основа на
събраните по делото доказателства. Не се установи провокация или
съпричиняване от пострадалото лице, поради което искът следва да бъде
уважен. С оглед дадените показания на свид. Т., Ж., М., К. Р., Ч., съдът
намира, че са доказани вредите на пострадалия, търпените от него физически
и душевни болки и страдания.
На основание чл.52 ЗЗД неимуществените вреди се присъждат по
справедливост. С оглед причинената лека телесна повреда, обичайно
изпитваните от всеки човек болки и страдания от такова телесно увреждане,
както и срамът и публичното унижение на пострадалия сред негови познати,
колеги и приятели, съдът намира, че най-справедливото обезщетение е в
размера, определен от РС –Тетевен, а именно 3000.00 лева. При
непозволеното увреждане длъжникът изпада в запада, не от датата на покана
при безсрочно задължение, каквато е процесната претенция, т.е. завеждане на
делото (чл.84, ал.2 ЗЗД), а дължи лихва за забава от деня на увреждането
(чл.84, ал.3 ЗЗД). В този смисъл правилно РС – Тетевен е присъдил
обезщетението по чл.45 ЗЗД ведно със законната лихва за забава по чл.86,
ал.1 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД, считано от датата на увреждането, а именно
05.08.2020г.

31
ПО РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото, на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимият
Р. А. М. следва да бъде осъден да заплати разноските по делото. Правилно РС
– Тетевен е осъдил подсъдимият Р. А. М. да заплати в полза на бюджета на
ВСС по сметка на РС – Тетевен сумата от 97.31 (деветдесет и седем лева и
тридесет и една стотикнки) лева, представляващи разноски на съдебната фаза,
направени за: явяване и защита на СМЕ в размер на 50.00, дневни пари за
експерта в размер на 10.00 лева, пътни пари на вещото лице в размер на 37.31
лева (л.49 от първоинстанционното дело).
Правилно първоинстанционният съд е осъдил подсъдимият да заплати
сумата от 195.00 лева (сто деветдесет и пет лева) по сметка на ОД на МВР –
гр. Ловеч, представляващи разноски за изготвяне на СМЕ (л.109 от ДП).
С оглед уважаването на гражданския иск на основание чл.189, ал.2
вр.чл.88 НПК вр. чл.78 ГПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на ВСС по сметка на РС – Тетевен сумата от 120 (сто и
двадесет) лева, представляваща държавна такса върху уважения граждански
иск съгласно чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК – 4 % върху 3000.00 лева. РС – Тетевен неправилно е
приложил процесуалния закон като не е присъдил тези разноски, поради
което при връщане на делото следва да инициира производство по чл.306
НПК.
Гражданският ищец не е направил искане за присъждане на разноски по
делото, поради което не следва да му бъдат присъдени.
Законодателят изрично е изключил от предмета на касационно
обжалване въззивните решения за престъпления, за които деецът е освободен
от наказателна отговорност с приложение на чл.78а НК и въззивните решения
по чл.334, т.1 и т.5 НПК, поради което настоящото решение е окончателно и
не подлежи на обжалване или протестиране (арг. чл.346, т.2 НПК и ТР №
2/30.08.2005г. по тълк. д. № 1/2005г. на ОСНК на ВКС).
Воден от горното и на основание чл.334, т.3 вр. чл.337, т.2 и т.4 НПК,
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ

РЕШИ:
32
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 3/15.02.2022г. на РС – Тетевен по НОХД
20214330200101 по описа за 2021 година, в частта, с която подсъдимият Р. А.
М., роден на *******г. в с. ***********, ЕГН: **********, е признат за
виновен в това, че е извършил деяние по чл.131, ал.1, т.12, предл.3 вр. с
чл.130, ал.1 вр. и му е наложено НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ за срок от 6 (шест) месеца, което на основание чл.66, ал.1 НК е
отложено за срок от три години
като ГО ПРИЗНАВА ЗА ВИНОВЕН в това, че е извършил
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл.1 вр. с чл.130, ал.1 НК, поради което
и на основание чл.78а, ал.1 НК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност за извършеното престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл.1 вр. с
чл.130, ал.1 НК, като му НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА“ в
размер на 3 000 (три хиляди) лева, като го ОПРАВДА по обвинението да е
причинил лека телесна повреда с цифрова правна квалификация по чл.131,
ал.1, т.12, предл.3 вр. с чл.130, ал.1 НК.
ОТМЕНЯ прилагането на чл.66, ал.1 НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
33