Р
Е Ш Е Н И Е
№ гр. Асеновград, 09.08.2021г
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в в публично заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
при секретаря НЕДЕЛИНА РАБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА
КАБАДАИЕВА гр.дело № 1390 по описа за 2020г. и като обсъди:
Предявени искове с правно
снование чл. 26 ал.1 ,
чл. 55 ал.1 ЗЗД.
В.А.Т., с адрес ***, в депозирана
против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, със седалище и адрес на управление гр София,
жк Люлин 7 бул „Джавахарлал Неру“ № 28 ет .2, представлявано от С. К. К. ИМ,
моли да бъде постановено решение, с
което да бъде прогласена нищожността на
договор за кредит от 25.01.2019г, или евентуало да бъде прогласена нищожността
на клаузата от договора предвиждаща заплащане на неустойка, като противоречаща
на принципа на добрите нрави и заобикаляща матерално правните изисквания на чл.
19 ал.4 от ЗПК, и нарушаваща чл. 11 т.9 и 10 ЗПК, и да бъде осъден ответникът
да върне на ищцата сумата от 260,85лв, като платена без основание неустойка по
договора за периода от 25.01.2019г до
25.01.2020г, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата. Твърди, че на 25.01.2019г е сключила с ответното
дружество договор за кредит, по силата на
който са й предоставени заемни средства в размер на 500лв при фиксиран
ГЛП от 35 % и ГПР от 41,68%. Съгласно
договора, заемът е следвало да бъде обезпечен с поне едно от следните
обезпечения: две физически лица поръчители, всяко от които да отговаря на
следните изисквания - да представи служебна бележка от работодател за размер на
трудово възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000лв, да работи по
безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ едно година назад да
е със статут не по-лош от „Редовен“ или да представи банкова гаранция с
бенефициер заемодателят за заемната сума със срок на валидност 30 дни след
крайния срок на плащане на задължението по договора, като в случай на
неизпълнение на това задължение е предвидена неустойка в размер на 260,85лв,
престирана ведно с погасителните вноски. Ищцата е усвоила изцяло предоставения
заем, като е заплатила всички задължения по договора за кредит. Счита, че посочения
в договора фиксиран лихвен процент не отговаря на действително приложения, тъй
като уговорената неустойка представлява добавък към договорната лихва. Поради
по-високия размер на лихвения процент, нараства и размера на ГПР. Счита на
следващо място, че договорената неустойка внася неравноправие между правата и
задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуги, а непосочване
действителния размер на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави. На следващо
място твърди, че неустойката е загубила присъщата си обезпечителна функция,
освен това е прекомерна с оглед размера на отпусниятия кредит. Освен това в договора не е посочен
действителния размер на общата сума дължима по кредита, поради невключването на
неустойката, и кредитополучателят не е
могъл да прецени действителния размер на задължението. Ангажира събиране на доказателства,
претендира разноски.
Ответникът оспорва
иска като неоснователен. Счита,
че от изложените в исковата молба
обстоятелства може да се направи извод, че ищецът не е запознат
с договора, който твърди че е сключвал. Оспорва твъдението, че
уговорената неустойка е добавък към договорната лихва, като твърди че уговореният лихвен процент не
се свежда единствено до възнаграждение за ползване на главницата до нейното
връщане, а е цена на услугата по предоставяне на паричния заем, освен това
договорът е сключен при условията на свободно договаряне на страните, а
размерът на договорната лихва е определен по взаимно съгласие на страните. Оспорва твърдението за нищожност на
неустойката, поради противоречие с добрите нрави и прекомерност, като заявява че неустойката е
форма на договорна отговорност, служеща за обезщетение за вредите причинени от
неизпълнението и предназначението й е да обезщети евентуалните вреди от
неизпълнението на договора които обхващат, както попуснати ползи, така и
вреди. Ако заемополучателят
добросъвестно е бил изпълнил поетото договорно задължение и е предоставил
гаранция, кредиторът е щял да събере вземането и е нямало да търпи посочените
вреди. Оспорва твърдението за нарушаване изискванията на ЗПК, поради
невключване на неустойката в ГПР, тъй като съгласно чл. 19 ал.4 от ЗПК същата
не се включва в изчисляване на ГПР.
Оспорва и твърденията за нарушения на чл. 11 т 9 и 10 ЗПК, като твърди
че договорът е сключен при фиксиран ГЛП, а ГПР не е по-висок от пет пъти
размера на законната лихва. Моли исковете да се отхвърлят. Прретендира разноски.
След като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното: Представя се от ищцата погасителен план по
договор за кредит № 3434462/25.01.2019г, съгласно който сумата от 500лв по договора
следва да бъде изплатена на 15 двуседмични погасителни вноски, с дата на първа
вноска 11.02.2019г, размер на вноските от 37,04лв и дата на
последната вноска 26.08.2019г. В представения погасителен план са посочени
размер на вноската от 37,04лв, оскъпяване в случай на непредоставяне на обезпечение
- 17,39лв, или общ размер на погаситената вноска - 54,43лв.
Съгласно
заключението на ССчЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно
компетентно и безпризстрастно изготвено, договорът за кредит е сключен при ГЛП от 35%,
ГПР от 41,68%, като в ГПР са включени единствено като разход – възнаградителна
лихва в размер на 55,60лв. Вещото лице е
посочило, че неустойката от 260,85лв не е включена в ГПР, а след включване на
неустойката кредита се оскъпява средно с 52,3%. Видно от заключението,
платената сума по договора за периода от 25.01.2019г до 25.01.2020г е 801,66лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: От
наведените обстоятелства и формулираният петитум следва да се направи извод, че е предявен
иск с правно
основание чл. 26 ал.1 ЗЗД - за прогласяване
нищожността на на Договор за кредит от 25.01.2019г, или
евентуално на неустоечната клауза, и по
чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД – за осъждане
ответника да заплати сумата от 260,85 лв платена без основание неустойка по договора за
кредит. С оглед твърденията е налице интерес от предявените искове.
Разгледани по същество. Не е
спорно между страните обстоятелството, че на 25.01.2019г между страните е
сключен договор за кредит, по силата на който на ищцата е отпусната сумата от 500лв,
при посочени ГЛП от 35% и ГПР от 41,68%,
а и това се установява от заключението
на ССчЕ. Доказателства обаче по отношение уговорките между страните касателно
обезпечаване плащането на заемната сума не се представиха. В настоящото производство в тежест на ищцата
беше да установи при условията на главно доказване твърденията по отношение параметрите
на включената в договора за кредит неустоечна клауза, но последната не стори
това. От представения с исковата молба погасителен план не се установяват
уговорките между страните по отношение обезпечаване плащането на заемната сума.
Ето защо искът като недоказан ще следва да се отхвърли.
При този изход на делото, направеното искане
и на основание чл. 78 ал.3 ГПК следва да бъде осъдена ищцата да заплати на ответника
разноски по проиводството в размер на 300лв.
Поради, мотивите изложени по-горе, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от В.А.Т. ЕГН **********, с адрес ***, против
„ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД ЕИК131576434, със седалище и адрес на управление гр
София, жк Люлин 7 бул „Джавахарлал Неру“ № 28 ет.2, представлявано от С. К. К. да бъде
прогласена нищожността на договор за кредит от 25.01.2019г, или
евентуало да бъде прогласена нищожността на клаузата от договора предвиждаща
заплащане на неустойка, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща матерално правните изисквания на
чл. 19 ал.4 от ЗПК и нарушаваща чл. 11 т.9 и 10 ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от В.А.Т.
ЕГН **********, с адрес *** да бъде
осъден „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД ЕИК131576434, със седалище и адрес на
управление гр София, жк Люлин 7 бул „Джавахарлал Неру“ № 28 ет.2,
представлявано от С. К. К. да й заплати сумата
от 260,85(двеста и шестдесет лв осемдесет и пет ст)лв платена без основание неустойка по договор за
кредит от 25.01.2019г за периода от
25.01.2019г до 25.01.2020г, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА В.А.Т.
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД ЕИК131576434, със
седалище и адрес на управление гр София, жк Люлин 7 бул „Джавахарлал Неру“ № 28
ет.2, представлявано от С. К. К. разноски
по производството в размер на 300(триста)лв
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: