Р Е Ш Е Н И Е
№ 78
гр. Габрово, 13.04. 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: В. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря В.Григорова, като разгледа т.д. №23 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 432 КЗ.
Образувано е по искова молба на В.С.К., ЕГН ***,
с адрес ***, чрез пълномощника адв. Г.Х.,Авокатско дружество „***“, със съдебен
адрес ***, срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София,р.н „Лозенец“,бул. „Джеймс Баучер“ №87.
Ищецът посочва в исковата молба, че на 14.10.2018г.,
около 13.15 часа в гр. Габрово лек автомобил „Пежо“ с рег. № ***, управляван от С.И.И.
се движел от по бул. "Могильов" по посока от ул.“Свищовска“ към ул.“Ст.Караджа“.
По същия път, но в обратна посока, се движел мотоциклет „Сузуки“ ,модел „RMZ 450“
управляван от ищеца. В района на кръстовището между бул.“Могильов“ и
ул.“Напредък“ водачът на л.а. предприел маневра- завой на ляво в посока
ул.“Напредък“, при което не пропуснал движещия се направо по бул.“Могильов“
мотоциклетист, вследствие което настъпило
ПТП , при което пострадал ищеца.
Ищецът бил транспортиран в МБАЛ“д-р
Т.Венкова“- Габрово и хоспитализиран, като били констатирани получени при ПТП
увреждания изразяващи се в: - фрактура на бедрена шийка на левия фемур с
дислокация на бедрената глава към малкия таз и многофрагментна фрактура на бедрения ацетабулум с множество дислокирани
фрагменти. Била му извършена спешна оперативна интервенция и бил насочен към
Клиника по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“- София. При
извършено в тази болница изследване констатирали, че травматичните увреждания
на ищеца се изразяват във фрактура на ляв ацетабулум, фрактура на лява бедрена
шийка и травматична протрузия на
бедрената глава в малкия таз, което наложило смяна на тазобедрената става.
След изписването от болничното заведение
ищецът продължил лечението си в домашни условия, при строг постелен режим. Бил
обездвижен и изпитвал силни болки и страдания, което наложило постоянен прием
на обезболяващи медикаменти. Не можел сам да задоволява ежедневните си битови
потребности и разчитал на помощта на своите близки. Дори към настоящия момент
все още изпитвал болки при натоварване на ставата, а движенията на крайника
били с ограничен обем. В следствие на оперативните интервенции останали видими
белези, които загрозявали външния му вид и довели до социална изолация. Изпитвал
страх да не настъпят усложнения, които да доведат по пълното му обездвижване. Получените
травми се отразили и на менталното му здраве. Бил с понижено настроение, тревожност
и често връщащи се спомени за злополуката.
Във връзка с лечението на травмите получени
при ПТП ищецът направил и имуществени разходи в размер на 5 752,10 лв.,
обективирани в приложени към исковата молба фактури.
Навежда твърдения, че ПТП настъпило по вина на
водача на лекия автомобил „Пежо“ с рег. № ***. Твърди, че към датата на
настъпване на ПТП собственикът на лекия автомобил
марка „Пежо“ с рег. № *** е имал сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество. Сочи, че подал
молба до ответното дружество за заплащане на застрахователно обезщетение за
претърпените от него имуществени и неимуществени вреди вследствие на ПТП, по
която била образувана преписка по щета № ***. С писмо ответното дружество изискало представяне на допълнителни
доказателства, които не били в него и той бил в невъзможност да представи. На
21.03.2019г. изтекъл срокът по чл. 496,ал.1 КЗ, но ответникът не се произнесъл
по искането му. С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати сумата от 30 000 лева,частичен иск от обща сума
от 100 000 лв. представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, сумата от 5752,10 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
присъдените суми, считано от предявяване на иска,както и сумата от направените по делото разноски.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, чрез пълномощника адв. В.Ш.- РАК, е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове. Ответникът не оспорва обстоятелството, че между ответното дружество и собственика на лек автомобил „Пежо“ с рег. № *** е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към датата на настъпване на ПТП. Оспорва размера на предявените искове, като твърди, че са завишени и не отговарят на действително претърпените вреди. Навежда доводи, че вината за настъпилото ПТП е изцяло на ищеца, като твърди, че управляваният от него мотоциклет не е регистриран по надлежния ред и не е следвало да се движи по републиканските и общински пътища, че ищецът е управлявал мотоциклета без да е притежавал свидетелство за правоуправление, че не е бил със задължителното за мотоциклетистите предпазно облекло. Излага и доводи за съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорил е вида и характера на получените увреждания, както и продължителността на оздравителния период. С оглед изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
В съдебно заседание ищецът е поискал и съдът е допуснал изменение на
предявеният иск за неимуществени вреди досежно неговият размер, като
същият се счита предявен за сума от
60 000 лв., частичен иск от 100 000 лв.
Габровски окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432
от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 429 КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 432 КЗ предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на деликвента.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване: 1/наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вреди и техния размер, причинна връзка между деянието и вредите. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията; 2/сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между застрахователя – ответник и деликвента, респ. наличие на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, който покрива гражданската отговорност на деликвента.
Съдът намира, че по делото се доказаха в съвкупност посочените предпоставки за основателност на иска.
От събраните
по делото доказателства се установяват и не са спорни между страните по делото
обстоятелствата, че на 14.10.2018г. около 13.15 часа в гр. Габрово на бул. „Могильов“
и пресечката с ул.“Напредък“ е настъпило ПТП между лек автомобил „Пежо“ с рег. № *** и мотоциклет марка „Сузуки“ ,модел „RMZ 450“,
при което водачът на лекия автомобил „Пежо“ с рег. № *** предприема маневра
„завой на ляво“и се сблъсква с преминаващия направо матациклет„Сузуки“, модел „RMZ 450“,
както и, че ответникът е застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към датата на настъпване на ПТП
относно лекия автомобил марка „Пежо“ с рег. № ***.
Спорен между страните е въпроса, чия е вината за настъпване
на ПТП.
От приетото по делото заключение на САТЕ, което съдът
намира за обосновано се установява,че на 14.10.2018г., около 13.15ч. в гр.
Габрово, по бул.“Могильов“ в посока центъра се е движил л.а.„Пежо“ с рег. № ***
управляван от С.И., а в обратна посока се е движил мотоциклет „Сузуки“ ,модел „RMZ 450“
управляван от ищеца. В кръстовището с ул.“Напредък“ водача на лекия автомобил предприема маневра „завой
на ляво“и навлиза в лентата за насрещно за него движение, по която в същия
момент се е движил ищеца с управлявания от него мотоциклет. Настъпил е сблъсък
между двете МПС, като удара за л.а. е бил осъществен в предната дясна част, в
зоната на лявата част на предния десен фар. Вещото лице е посочило, че водачите
са разполагали с неограничена и ненамалена видимост, както и, че всеки от тях е
могъл да предотврати произшествието, тъй като е имал видимост и възможност да
спре. Посочил е също така, че скоростта на движение на автомобила към момента
на сблъсъка е в границите на 16.2 км/ч, а на мотоциклета – 58 км/ч.
От приетото по делото заключение на СМЕ се установява, че
при ПТП ищеца е получил следните увреждания:- травма в областта на лява
тазобедрена става, изразяваща се в многофрагментна фрактура на ацетабулума в
ляво с множество дислоцирани фрагменти.Счупване на главата на лявата бедрена
кост с голяма дислокация на бедрената глава към малкия таз. Непосредствено след
ПТП ищецът е бил приет в МБАЛ“д-рТ.Венкова“ Габрово и поставен на директна
скелетна екстензия. На 17.10.2018г.е бил приведен в Клиника по Ортопедия и
травматология на УМБАЛ “Царица Йоана – ИСУЛ“, където на 19.10.2018г. е бил
опериран и извършено ендопротезиранане на
лява тазобедрена става. Изписан е на 25.10.2018г., като му е била предписана
терапия. Счупването на горната част на лявата бедрена кост, в областта на
бедрената шийка и на ставната ямка на лявата бедрена кост, наложило протезиране
на лявата бедрена става е причинило трайно затруднение движението на левия
долен крайник за срок от 10-12 месеца, при благоприятно протичане на
оздравителния процес. Посочва, че при ищеца оздравителния процес не е приключил
и работоспособността все още не е възстановена. При него се наблюдава
ограничена възможност за сгъване на левия долен крайник в тазобедрената става,
както и възможността за клякане, поради болков синдром. Претърпените
травматични увреждания от ищеца са свързани с болка при физически натоварвания
и при промяна на времето. Вещотолице д-р Р. посочва, че поставянето на
изкуствена става в толкова ранна възраст неминуемо води до известно
ограничаване на физическата активност на ищеца, както досежно трудовата дейност
свързана с натоварване на долните крайници, така и с ограничаване на
физическата активност свързана с натоварване на долните крайници в бита. Проведените
оперативни интервенции обективно са
оставили белези в областта на лявата
тазобедрена става – два коси ,линейни, успоредни белега с дължина от по 11.5
см.и с белези от хирургични конци.Белезите обективно създавали неудобство,
променяйки външния вид на кожата, но не се преценяват като обезобразяване на
част от тялото.
Вещото лице д-р Р. е посочил, че описаните в представените
към исковата молба счетоводни документи разходи са в причинно-следствена връзка
с проведеното на ищеца лечение в резултат от ПТП.
Същевременно е записал, че при носенето на специално
предпазно облекло, уврежданията при ищеца, щяха да бъдат по-малко. В съдебно
заседание, след изслушване на свидетелите, които установяват вида на
предпазното облекло, с което е бил ищеца в момента на настъпване на ПТП
заявява, че дори с предпазно облекло, с вградени протектори, ищеца отново щеше
да получи счупване на бедрената глава, но не и на ставната ямка, с влизане на
ставата в малкия таз. Сочи, че ударът е бил много силен и счупването се дължи
на директно съприкосновение на автомобила и тазобедрената става, тъй като
такава травма не би могла да се получи от падане.
По делото са разпитани трима свидетели.
Свидетелят Н. твърди, че е пряк свидетел на ПТП. Карал след
мотора, управляван от ищеца. Установява, че лекият автомобил пресякъл пътя на
мотоциклета, като се изнесъл за ляв завой в лентата за насрещно движение, което
довело до сблъсък между двете превозни средства. Ищецът бил облечен със
специална екипировка – каска и ботуши,
като екипировката и ботуша били срязани в болницата. Мотора не бил регистриран
и ищеца към момента на настъпване на ПТП нямал надлежно издадено свидетелство
за управление на такъв вид ППС.
Свидетелят С.И. обяснява, че той управлявал лекия автомобил
участник в ПТП. Пътувал по бул.“ Могильов“ посока центъра на гр. Габрово и
предприел маневра – завой на ляво, към ул.“Напредък“, когато моториста се
ударил в него. Твърди,че бил заел малка част от насрещното платно за движение и
почти бил спрял, когато моториста се ударил в него, в дясната предна част на
автомобила.
Свидетелят С.К.,баща на ищеца твърди, че когато го видял
след ПТП ищеца бил в болница на екстензия, посинен целия. Треперел и не знаел
къде се намира. Лекарите му съобщили, че счупването е сериозно. На място не
могли да му направят нужната операция и бил транспортиран до гр. София. Болките
били силни и се наложило да приема много обезболяващи. При операцията в София
не можел да се обслужва сам и близките му помагали. След болничния престой от 6
дни го транспортирали до гр. Габрово. На 15 ден от операцията му махнали
конците, но и след това, до януари бил на легло. Не можел сам да ходи до
тоалетната. Наложило се да го носят. Носели го по стълбите и при посещенията
при лекар. След средата на януари започнал рехабилитация и отначало правел
малки стъпки с две патерици. Така се движел до м. юли. В този период основно
разчитал за битово обслужване от своите близки, тъй като само някои дребни неща
можел да прави сам. След края на м. юли започнал постепенно да се движи с една
патерица, но болките останали. Не можел да извършва някои движения – да кляка,
да носи тежести.Нощно време бълнувал. Все мислел,че е инвалид. Притеснявал се
от белезите по тялото. Трябвало и да пази изкуствената става. Все още не може
да кляка, да кръстосва крака, да тича и въобще да спортува, макар преди ПТП да карал
ски и сноууборд. Мотора бил негов и в деня на инцидента бил със специална
екипировка, макар същата да не била с пластмасов протектор.
Установената по делото фактическа обстановка дава основание да се приеме от правна страна, че е осъществен фактическият състав на чл. 432, ал.1 КЗ за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество за обезщетяване причинените на ищеца неимуществени и имуществени вреди в резултат от ПТП, осъществено на 14.10.2018г.
По делото е
установено, че ищеца е участник в ПТП на 14.10.2018г. осъществено от л.а.„Пежо“ с рег. № *** управляван от С.И., за който към
датата на настъпване на произшествието има валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ за лекия автомобил по застрахователна полица № *** за
периода 20.08.2018г. – 19.08.2019г., съгласно която ответникът е пасивно легитимиран
по предявеният по настоящото дело иск по чл. 432,ал.1 КЗ.
От събраните по делото доказателства за механизма на
процесното ПТП, получените от ищеца увреждания и начинът на причиняване, е
доказан и фактическият състав на чл. 45 ЗЗД за ангажиране гражданската
отговорност на водача на лекия автомобил л.а.„Пежо“ с рег. № *** управляван от С.И.,
който на 14.10.2018г. при управление на л.а. нарушил чл. 37, ал.1 и чл. 20,ал.1 ЗДвП задължаващи го при предприемане завой на ляво да пропусне
преминаващите в насрещната лента за движение превозни средства, както и да
контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, със
скорост, която му позволява да спре пред всяко предвидимо препятствие. Съгласно
приетата по делото САТЕ от техническа гледна точка с предприемане от водача на
л.а. маневра „завой на ляво“, без да съобрази движещия се в насрещната лента за
движение мотоциклет управляван от ищеца, към който е имал пряка видимост много
преди да предприеме маневрата, той е станал причина за настъпване на сблъсък
между двете МПС. Фактически единствена причина за настъпване на ПТП е отнетото
предимство от водача на л.а. на мотоциклета. Този извод се налага и от заключението
на вещото лице от СМЕ- д-р Р., който посочва,че получените от ищеца увреждания
са от директен удар на предната дясна част на лекия автомобил върху тялото на
моториста.
От заключенията на СМЕ и САТЕ се установява, че е налице
причинно следствена връзка между получените увреждания от ищеца и процесното
ПТП.
По възражението за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51,ал.2 ЗЗД пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездейдствал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51,ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписаното в закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е винаги налице, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите.
По делото
липсват доказателства, които да обосновават извод за съпричиняване от страна на
ищеца на вредоносния резултат, доколкото не бе установено да е имал поведение,
с което реално да е създал предпоставки за увреждането или да е допринесъл
създадената реална опасност от деликвента да настъпи в действителност. Приносът
на пострадалия трябва да се докаже по категоричен начин от страната, която е
направила възражение за съпричиняване/ каквито указания са и дадени с доклада
по чл. 140 ГПК/,а в случая това не е сторено. Не бе установено ищеца да е
допринесъл с поведението си за настъпване на деянието. От заключението на САТЕ
се установи, че удара между двете МПС е настъпил в лентата за движение на
мотоциклета, след като водача на л.а. е навлязъл в същата при опит да извърши
маневра „завой на ляво” и при положение,
че е възприел движещия се в тази лента мотоциклетист достатъчно рано, за да
съобрази поведението си на пътното планто с него. Съобразно разпоредбата на чл.37,ал.1
от ЗДвП при завиване наляво за навлизане в друг път, водачът на завиващото
превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни
средства, което правило не е спазено от водача на лекия автомобил. От
заключението на САТЕ се установи, че водачът на л.а. е възприел моториста и е имал
възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако го пропусне, което не е
сторил. Установено е, че моториста се е движил
правомерно в своята пътна лента, макар и с незначително превишение на
разрешената скорост. Това нарушение на правилата за движение извършено от
моториста не е довело до настъпване на ПТП и по своята същност подлежи на
административна санкция. Административно нарушение е и движението по пътищата с
нерегистрирано МПС, и управляването на такова без застраховка гражданска
отговорност или свидетелство за правоуправление, доколкото тези нарушения не са
довели пряко до възникване на ПТП. Установи се и обстоятелството, че ищецът е
бил с предпазно облекло и макар да е извършил редица административни нарушения
описани по-горе, то те по никакъв начин не са станали причина за настъпване на
ПТП и за нанесените му телесни увреждания.
Следва да се посочи, че не всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП
правила за движение по пътищата е основание да се приеме съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се на
същия обезщетение. Тълкувана по правилата на граматическото и логическо
тълкуване нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага
разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на
увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия
да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията
да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният
да е тяхно следствие.В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС/
например в решение №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., II ТО; решение № 45/15.04.2009 г.
по т. д. № 525/2008 г. и др. / и застъпена т.7 от ППВС 13/1963г. Съобразно
описаната по-горе фактическа обстановка установена по делото от събраните
писмени и гласни доказателства, съдът намира, че не бе установено ищецът с
поведението си да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, т.е. да е
налице съпричиняване от негова страна.
При определяне
вида и размера на дължимото на ищеца обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди от процесното ПТП, съдът на осн. чл. 51 и чл. 5 ЗЗД, взе
предвид, че ищецът, който към момента на произшествието е бил под 20 годишен, е
получил счупване на горната част на лявата бедрена
кост, в областта на бедрената шийка и на ставната ямка на лявата бедрена кост,
наложило протезиране на лявата бедрена става/поставяне на изкуствена става/,
причинило трайно затруднение движението на левия долен крайник за срок от 10-12
месеца, като оздравителния процес не е приключил и работоспособността на ищеца
все още не е възстановена, тъй като се наблюдава ограничена възможност за
сгъване на левия долен крайник в тазобедрената става, както и възможността за
клякане, поради болков синдром. Претърпените травматични увреждания от ищеца са
свързани с болка при физически натоварвания и при промяна на времето, които ще
останат. Освен това вещото лице д-р Р. е посочил, че поставянето на изкуствена
става в толкова ранна възраст неминуемо води до известно ограничаване на
физическата активност, както относно трудовата дейност свързана с натоварване
на долните крайници, така и с ограничаване на физическата активност свързана с
натоварване на долните крайници в бита. Проведените оперативни интервенции
обективно са оставили белези в областта на лявата тазобедрена става
– два коси, линейни, успоредни белега с дължина от по 11.5 см. и с белези от
хирургични конци, които обективно създавали неудобство, променяйки външния вид
на кожата, макар и да не се преценяват като обезобразяване на част от тялото. Преживените
от ищеца негативни психически изживявания от инцидента и посттравматичния
стрес, съобразно свидетелските показания, все още не са отминали. Не се
установява при ищеца възстановителния период да е протекъл с усложнения. Не се
установява към момента в битов план да търпи значителни неудобства и
ограничения в резултат от травмата и наличните субективни оплаквания от болков
синдром при определени движения. Съобразявайки посочените обстоятелства, както
и обществено-икономическите условия в страната и лимитите по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на увреждането, съдът прие, че следва да присъди обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 50 000
лв., до който размер следва да бъде уважен предявеният иск по чл. 423,ал.1 КЗ,
като в останалата част, до размер на 60 000лв./размера на предявеният
частичен иск от общ размер от 100 000 лв./ следва да бъде отхвърлен.
По предявеният иск за имуществени вреди.
В заключението си
д-р Р. изрично е записал, че закупените мадикаменти, по приложените към
исковата молба документи са в причинна
връзка с получените от ищеца увреждания при ПТП.
От приложените към исковата молба фактури и придружаващи ги
касови бонове:№**********/17.10.2018г.;№**********/24.10.2018г.;№**********/24.10.2018г.;№**********/24.10.2018г.,;№**********/24.10.2018г.;както
и касови бонове по рецепти от 24.10.2018г.;26.10.2018г.;
14.11.2018г.;05.11.2018г./ приложени по делото от л. 17 – до 24/ищецът е закупил медикаменти, необходими му във връзка
с лечението на уврежданията получени при ПТП на стойност 5 752,10 лв.
Съдът намира, че така направените от ищеца разноски са във връзка с лечението
на получените при ПТП травми, които следва да бъдат покрити от отговорността на
застрахователя по чл. 432,ал.1 КЗ.Тъй като тази претенция бе установена, то на
ищеца следва да бъде присъдена горната сума.
Посочените по-горе суми следва да бъдат присъдени ведно със
законната лихва от предявяване на иска, така както са поискани с исковата
молба.
При този изход на делото и на осн. чл. 78, ал.6 ГПК на
ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка
на Габровски окръжен съд държавна такса върху присъденото обезщетение в размер
на 2230.09 лв.
На основание чл. 78,ал.1 ГПК на ищеца са дължими
направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска. В
случая осъщественото по делото
процесуално представителство от Адвокатско
дружество ”***” е при условията на чл. 38, ал.1,т.2 ЗА и на осн. чл. 7,
ал.2т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения се
дължи адв. хонорар в размер на 2202,56 лв.и тъй като Адвокатско дружество ”***” са регистрирани по ДДС, до
възнаграждението им следва да бъде присъдено с ДДС или в общ размер от 2643,07
лв. На ищеца следва да бъдат присъдени и разноските за свидетел и вещо лице в
общ размер на 156,86 лв.
На осн. чл. 78, ал.3 ГПК ищеца следва да заплати на ответника направените от него разноски съразмерно отхвърлената част от иска. От представените доказателства се установява, че разноските, направени от ответника, съобразно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК са в размер на 2708,07 лв. Съразмерно отхвърлената част от иска на ищеца се дължат разноски в размер на 411,86 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.432,
ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София,р-н „Лозенец“,бул.
„Джеймс Баучер“ №87 да заплати на В.С.К.,
ЕГН ***, с адрес ***, чрез пълномощника адв. Г.Х., Авокатско дружество „***“,
със съдебен адрес ***, сумата от
50 000 лв./петдесет хиляди лева/, частичен иск от общо 100 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на ПТП настъпило в гр. Габрово,в кръстовището
между бул.“Могильов“ и ул.“Напредък“, на 14.10.2018г., ведно със законната
лихва върху тази сума считано от 25.04.2019г.
до окончателното й
изплащане като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за разликата над
присъдената сума от 50 000 лева до пълния му предявен размер от 60 000 лева,/частичен иск от обща сума от 100 000 лв./,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание
чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София,р.н „Лозенец“,бул. „Джеймс Баучер“ №87 да заплати на В.С.К., ЕГН ***, с адрес ***,
чрез пълномощника адв. Г.Х.,Авокатско дружество „***“, със съдебен адрес ***, сумата от 5 752,10 лв./ пет хиляди
седемстотин петдесет и два лева и десет
ст./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
вследствие на ПТП настъпило в гр. Габрово,в кръстовището между бул.“Могильов“ и
ул.“Напредък“, на 14.10.2018г., по фактури и придружаващи ги касови бонове: № **********/17.10.2018г.; № **********/24.10.2018г.;
№ **********/24.10.2018г.; № **********/24.10.2018г.,; № **********/24.10.2018г.;
както и касови бонове по рецепти от 24.10.2018г.; 26.10.2018г.; 14.11.2018г.; 05.11.2018г.,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от 25.04.2019г до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София,р.н „Лозенец“,бул. „Джеймс Баучер“ №87 да заплати на В.С.К., ЕГН ***, с адрес ***, чрез
пълномощника адв. Г.Х.,Авокатско дружество „***“, със съдебен адрес ***, сумата от 156,86 лв.разноски по делото .
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София,р.н „Лозенец“,бул. „Джеймс Баучер“ №87 да заплати на Авокатско дружество „***“ , със седалище и
адрес на управление ***, БУЛСТАТ *** сумата
от 2643,07 лв.с ДДС , адвокатски хонорар
за защита на ищеца В.К. при условията на чл. 38,ал.1,т.2 ЗАадв.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.3 ГПК В.С.К., ЕГН ***,
с адрес *** да заплати на ЗД „Бул Инс“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,р.н
„Лозенец“,бул. „Джеймс Баучер“ №87
сумата от 411,86лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София,р.н „Лозенец“,бул. „Джеймс Баучер“ №87 да заплати на Габровски окръжен съд сумата от 2230.09 лв./две хиляди двеста и тридесет лева и 09 ст./
държавна такса на осн. чл. 78,ал.6 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд –В.Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Окръжен съдия: