№ 11094
гр. С., 09.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110152140 по описа за 2023 година
Предявени са следните обективно кумулативно и субективно съединени искове от Т. А.
Т., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Кап. Т. Н.“ № 1, ет. 2, ап. 6,
1. по чл. 45 ЗЗД срещу следните лица:
А. В. Е., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Л. К.“ № 31, вх. А, ет. 4/4;
Б. А. А., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Кап. Т. Н.“ № 1, ет. 3, ап. 13;
Б. П. А., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Кап. Т. Н.“ № 1, ет. 3, ап. 13,
за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 4101,94 лв.
(след допуснато на основание чл. 214 ГПК изменение на иска в о.с.з на 22.04.2024 г.) –
обезщетение за имуществени вреди, причинени от наводнение, осъществило се в
период от 3 седмици преди 07.08.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 21.09.2023 г., до окончателното изплащане на
вземането;
2. по чл. 45 ЗЗД срещу следните лица:
А. В. Е., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Л. К.“ № 31, вх. А, ет. 4/4;
Б. А. А., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Кап. Т. Н.“ № 1, ет. 3, ап. 13;
Б. П. А., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Кап. Т. Н.“ № 1, ет. 3, ап. 13,
за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 5000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди за периода 21.09.2020-21.09.2023 г. поради
претърпяното наводнение, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 21.09.2023 г., до окончателното изплащане на вземането;
3. по чл. 109 ЗС срещу следните лица:
Б. А. А., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Кап. Т. Н.“ № 1, ет. 3, ап. 13;
Б. П. А., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Кап. Т. Н.“ № 1, ет. 3, ап. 13,
за осъждане на ответниците да преустановят ползването на мокрото помещение-
1
банята в апартамент в гр. С., ул. „Кап. Т. Н.“ № 1, ет. 3, ап. 12, в нарушение на
строителните и/или санитарно-хигиенните норми, което причинява вреда (наводнение)
на имота на ищеца в гр. С., ул. „Кап. Т. Н.“ № 1, ет. 2, ап. 7, до отстраняване на
повредата (недостатъка) в апартамент в гр. С., ул. „Кап. Т. Н.“ № 1, ет. 3, ап. 12.
Ищецът твърди, че през последните повече от 3 години вторият и третият
ответник като вещни ползватели на апартамента, находящ се над процесния
апартамент, наводнявали по 2-3 пъти в годината неговия апартамент, след което се
налагало ищецът да отстранява повредите. Сочи, че не смеел да го напуска за дълго
време, но след като се престрашил да отиде в отпуск за 3 седмици, след което поради
поредно наводнение от влагата стените и мебелите били покрити с мухъл. Двете
ответници отричали причината за наводнението да е в техния апартамент. Ищецът
изпитвал постоянен стрес от несекващите наводнения и се чувствал принуден да стои в
процесния апартамент, за да го предпазва при евентуално последващо наводнение. Бил
отчаян и гневен, изпитвал безнадежност след последното гореописано наводнение,
което заличило приятния спомен от преживяванията през взетия отпуск. Многократно
уведомявал ответниците да направят необходимия ремонт на съоръженията и
инсталациите в техния апартамент, но ответниците не предприели необходимите
действия.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Б. А. А. е подала отговор на исковата молба,
в който оспорва исковете, като твърди, че други лица били причинители на
наводненията на процесния апартамент.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Б. П. А. не е подала отговор на исковата
молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. Е. оспорва исковете, като твърди, че не е
материално легитимиран да отговаря по тях по подробно изложени съображения.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Като писмени доказателства по делото са приети Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 83, том IA, рег. № ***, дело № 65/2002 г. по описа на
нотариус Валентина Балева и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ ***, том I, рег. № ****, дело № 122 от 2012 г. по описа на нотариус Е. П.. От същите
се установява, че с договор за покупко-продажба от 05.07.2002 г., обективиран в
първия нотариален акт, ищецът Т. А. Т. е придобил правото на собственост върху
апартамент № 7, находящ се в гр. С., в сграда на ул. „Кап. Т. Н.“ № 17-19 – стар, а сега
ул. „Кап. Т. Н.“ № 1, ет. 2, състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизи, застроен
на около 66 кв.м., при съседи: апартамент № 6, двор, апартамент № 8, асансьорна
шахта, стълбищна клетка, заедно с прилежащото му мазе № 7, при съседи: коридор,
шахта, двор, абонатна станция, заедно със съответните идеални части от общите части
на сградата и заедно с 1/80 идеална част от УПИ, целият от 580 кв.м., съставляващ
парцел I-77 (първи за имот планоснимачен номер седемдесет и седем) от кв. № 276 по
плана на гр. С., местност „Л. I-ва част“, при съседи: ул. „Кап. Т. Н.“, парцел II-95,
парцел III-93, парцел XIII-79 и парцел XIV-366. Установява се също така, че с договор
за покупко-продажба от 01.08.2012 г., обективиран във втория нотариален акт,
ответницата Б. А. А. е прехвърлила на ответника А. В. Е. правото на собственост върху
апартамент № 12, находящ се в гр. С., район „Л.“, ул. „Кап. Т. Н.“ № 1(стар № 17-19),
на трети жилищен етаж със застроена площ от 63,82 кв.м., състоящ се от стая, дневна с
кухненски бокс, баня-тоалетна, килер, антре и тераса, при съседи: север – ап. № 11,
2
изток – ап. № 11, юг – ап. № 13, запад – двор, заедно с мазе № 12, с площ от 2,04 кв.м.,
при съседи: север – асансьор, изток – коридор, юг – коридор, запад – мазе № 13, заедно
с 2,53 % идеални части от общите части на сградата, заедно с 1,5 % идеални части от
дворното място, съставляващо УПИ № I-77 (първи за имот с планоснимачен номер
седемдесет и седем), бивши УПИ I-78 и УПИ XV-77, от квартал 276 по плана на гр. С.,
м. „Л. I част“, целият от 580 кв.м., при съседи по скица: улица, парцел II-95, парцел III-
93, парцел XIII-79 и парцел XIV-366. С цитирания нотариален акт № ***, том I, рег. №
****, дело № 122 от 2012 г. продавачът Б. А. А. е запазила за себе си и за дъщеря си Б.
П. Аймисое безвъзмездно и пожизнено правото на ползване върху продавания имот.
От приложените като писмени доказателства по делото два броя справки от
кадастралната карта на самостоятелен обект се установява, че имотът на ищеца, описан
в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 83, том IA, рег. № ***,
дело № 65/2002 г., съответства на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
************.7, съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-739/21.11.2017 г.на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. С., район „Л.“, ул. „К. Т. Н.“ № 1, ет. 3,
ап. 7, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна или
вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, в сграда с идентификатор
************, предназначение: жилищна сграда-многофамилна. А имотът,
собственост на първия ответник, описан в нотариален акт № ***, том I, рег. № ****,
дело № 122 от 2012 г., съответства на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
************.12, съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-739/21.11.2017 г.на
изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо
самостоятелния обект, е от 07.04.2023 г., с адрес: гр. С., район „Л.“, ул. „К. Т. Н.“ № 1,
ет. 4, ап. 12, с площ 63,82 кв.м., предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, в
сграда с идентификатор ************, предназначение: жилищна сграда-
многофамилна.
От заключението на изслушаната съдебно-техническа (СТЕ), неоспорена от
ищеца, се установява, че при извършения от вещото лице оглед на процесния ап. 7 са
констатирани наличието на сериозни поражения от течове по окачения таван от
гипсокартон на банята, като най-наситените следи са в средата на тавана (под сифона
на банята на горния ап. 12). Констатирани са увреждания от течове в мокрото
помещение на ап. 7 по стената, граничеща с банята, а в коридора са констатирани
следи от течове по стените, граничещи с банята и мокрото помещение, както и по част
от тавана в същите зони. В коридора са налични горен и долен шкаф за баня, които са
силно увредени. Съгласно заключението, необходимите мероприятия за отстраняване
на нанесените в ап. 7 щети са, както следва: в банята следва да се извърши демонтаж на
окачения таван от гипсокартон и вградените осветителни тела тип „луна“,
обезпаразитяване, монтаж на нов окачен таван от гипсокартон и осветителни тела; в
мокрото помещение следва да се извърши частично премахване на шпакловка,
обезпаразитяване и полагане на нова шпакловка и боя, в коридора – частично
премахване на шпакловка, обезпаразитяване и полагане на нова шпакловка и боя, а
увредените долен и горен шкаф са за подмяна. Съгласно заключението, ап. 12 се
намира над ап. 7, находящ се на ет. 3. При огледа на ап. 12 вещото лице е констатирало
изкъртени подови плочки в зоната на сифона на банята, както и изкъртени плочки от
облицовката по стените в зоната на хоризонталните и вертикални водопроводни
щрангове. Според вещото лице в банята на ап. 12 е започнат ремонт на водопроводната
инсталация и канализационната тръба ф50, отвеждаща водата от подовия сифон към
3
вертикалния канализационен клон, но към датата на експертизата същият не е
завършен. По тавана на банята в ап. 12 няма налични следи от течове. Експертът сочи,
че не се ангажира да даде отговор на въпроса кога, как, кой и защо е започнал ремонта.
Констатирал е подкожушена шпакловка и боя в кухнята по стената, граничеща с банята
в зоната над пода. Заключението на вещото лице е, че причина за нанесените в ап. 7
щети са сериозни течове от банята на ап. 12, находящ се над ап. 7, като към момента на
огледа банята на ап. 12 е негодна за ползване. Вещото лице е установило, че
необходимите строително-монтажни работи за отстраняване на щетите по ап. 7 към
датата на експертизата са на обща стойност 2836,93 лв. с ДДС. В заключението е
приложен снимков материал за ап. 12, като вещото лице е посочило, че не прилага
такъв за ап. 7, тъй като такъв вече е приложен от ищеца. Съдът намира заключението
СТЕ за компетентно изготвено, подробно, обосновано, изводите вещото лице са
направени след извършен оглед място, поради което го кредитира изцяло.
При изслушването му в о.с.з. на 22.04.2024 г. вещото лице е заявило, че
снимковия материал по делото отговаря на това, което е видял при огледа на ап. 7. На
въпроси на процесуалния представител на ищеца – адв. Г., вещото лице е отговорило,
че със сигурност има данни, че се извършват ремонтни дейности в ап. 12, което се
установило при самия оглед на имота, а относно причината, наложила извършването
им, сочи, че е имало проблем с водопровода. Сочи, че при спряна вода, няма как да се
установи, но изглеждало, че водопроводът е новоположен с полипропиленови тръби и
било изкъртено само в зоната на водопровода. На въпроси на съда, вещото лице е
уточнило, че посочената от него стойност на увредените шкафове от 650 лв. е такава по
средни пазарни цени на подобен тип шкафове, а не поръчкови с конкретни размери,
като в последния случай стойността им може да достигне до 5000- 6000 лв.
По делото са разпитани свидетелите Р. Р. П. (свидетел на ищеца и негов
племенник) и В. С. Н. (свидетел на ответника Е.).
От показанията на св. П. се установява, че повече от три години ищецът се
оплаквал, че съседите от горния етаж го наводняват в банята и коридора през няколко
месеца, но щетите били малки – мухъл, вода на тавана. Свидетелства, че ищецът е
реагирал тежко на случващото се, не ходел на почивка. Преди една година (свидетелят
е разпитан на 22.04.2024 г.) ищецът отишъл на почивка и когато се върнал имало доста
големи щети в апартамента му. Сочи, че през целия този период ищецът бил нервен, не
се чувствал добре, оплаквал му се е. Свидетелства, че той също е ходил на гости на
ищеца и е виждал щетите. Съдът съобразява показанията на свидетеля при условията
на чл. 172 ГПК, като отчита близката родствена връзка с ищеца, която обуславя
интерес от изхода на делото в негова полза. Въпреки това, съдът намира показанията
на свидетеля за последователни, логични и вътрешно непротиворечиви, поради което
не намира пречка да ги ползва, при формиране на свободното си вътрешно убеждение,
още повече, че същите са събрани въз основа на лични впечатления и изцяло
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства (приетата по делото
СТЕ). Ето защо ги кредитира в обсъдената част.
От показанията на св. Н. се установява, че миналата година, края на лятото
(свидетелят е разпитан на 24.04.2024 г.) същият е следвало да направи оглед по
възлагане на ремонт от страна на ответника А. Е. в неговия апартамент, находящ се в
кв. „Л.“, близо до японския хотел. Споделя, че когато заедно с ответника отишли, на
вратата се появила една възрастна жена, която започнала да вика и не ги допуснала
вътре в апартамента. Сочи, че ответникът не разполагал с ключ от жилището, в което
поискали да влязат. Не знае дали към момента ремонтът е извършен. Свидетелства, че
4
когато се видели с ответника, последният отново споделил, че има проблем с достъпа
до апартамента си. Съдът кредитира показанията на свидетеля в обсъдената част като
обективни, логични и вътрешно непротиворечиви. При преценка на показанията му, не
намира пречка да ги ползва, при формиране на свободното си вътрешно убеждение,
още повече, че същите са събрани въз основа на лични впечатления.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правна страна:
На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно т. 3 ППВС
№ 4/1975 г. отговорност по чл. 50 ЗЗД е налице, когато при ползването на вещта не е
допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, а когато при
ползването на вещта е допуснато такова нарушение, отговорността е по чл. 45 ЗЗД,
респективно – по чл. 49 ЗЗД. Обръща се внимание, че собственикът на вещта и лицето,
под чийто надзор тя се намира, носят отговорност пред увредения и тогава, когато
вещта им е предадена от производителя напълно обезопА.а технически, а също така и
когато не съществува техническа възможност за нейното обезопасяване. Когато е
налице невъзможност за обезопасяване вещта, отговорността е по чл. 50 ЗЗД, а при
наличие на възможност за обезопасяване, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно по
чл. 49 ЗЗД. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е за увреждане, настъпило като последица от
специфични качества на дадена вещ, без връзка с действия или бездействия на лицата,
които я ползват, или лицата, под чийто надзор се намира тя. Но ако причинените от
вещта вреди на трети лица са свързани с неправилното съхранение или други човешки
действия, отговорността е чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД. С оглед изложеното и
предвид изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтича
претендираното право, съдът възприема, че е сезиран с обективно кумулативно и
субективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 109 ЗС.
По исковете с правно основание чл. 45 ЗЗД:
Основателността на така предявените искове е предпоставена от пълно и главно
доказване от страна на ищеца на следните факти: 1. деяние (действие или бездействие);
2. противоправност на деянието, 3. вреди (имуществени и/или неимуществени) и
техния размер и 4. причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди.
Вината на делинквента се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Липсата на който
и да е от елементите от фактическия състав на деликтната отговорност води до
неоснователност на предявения иск.
С оглед конкретните фактически твърдения в случая, в доказателствена тежест
на ищеца е да установи, че в резултат на противоправни действия и/или бездействия на
ответниците процесният апартамент е бил наводняван, включително през лятото на
2023 г., в резултат на което са настъпили твърдените имуществени вреди в съответен
размер, както и че в резултат на наводненията и настъпилите вреди в процесния
апартамент е преживял твърдените неимуществени вреди за процесния период, като
вината на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага. Ответниците следва да докажат
всичките си възражения, от които черпят права.
В случая по несъмнен начин се установява, че ответникът Е. е собственик на ап.
12, а ответниците А. са вещни ползватели на същия. Съгласно чл. 56, ал. 1 ЗС правото
на ползване включва правото да се използва вещта съгласно нейното предназначение и
правото да се получават добиви от нея без тя да се променя съществено. Съгласно чл.
57, ал. 1 ЗС ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването,
включително данъците и другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е
5
приел, и да я върне на собственика след прекратяване на правото на ползване, като в
ал. 2 е предвидено, че при предаване на имота се съставя опис, а при липса на такъв –
се предполага, до доказване на противното, че имотът е предаден в добро състояние.
От анализа на цитираните разпоредби следва, че при конкуренция между „гол
собственик“ и титуляря на ограниченото вещно право, именно вторият от тях
притежава правото да ползва вещта съобразно неговото предназначение, но наред с
това негово е и задължението за поддържане на вещта. Диспозитивната разпоредба,
уреждаща отношенията между „гол собственик“ и ползвател, е съобразена с
предположението за фактическо използване на веща от ползвателя.
Установява се по делото (показания на свид. П. и СТЕ), че поради теч в банята
на ап. 12, дължащ се на проблем във водопровода, са причинени щети на собствения на
ищеца ап. 7, находящ се под ап. 12, изразяващи се в сериозни поражения от течове по
окачения таван от гипсокартон на банята, като най-наситените следи са в средата на
тавана (под сифона на банята на горния ап. 12); увреждания от течове в мокрото
помещение по стената, граничеща с банята; следи от течове в коридора по стените,
граничещи с банята и мокрото помещение, както и по част от тавана в същите зони;
увреждане на находящите се в коридора горен и долен шкаф за баня до степен,
изискваща тяхната подмяна.
При това положение, настоящият съдебен състав намира, че ответниците А. не
са изпълнили законовото си задължение за поддържане на имота, в частност
водопровода в банята в технически годно за използване състояние. Така осъщественото
от тях противоправно поведение (бездействие), изразяващо се в непредприемане на
необходимите мерки за отстраняването на теч в жилището им, е в пряка причинна
връзка с настъпилите в имота на ищеца щети от теч на вода, чийто източник е именно
повредената ВиК инсталация в банята на ответниците. Вредите по имота на ищеца са
налични и техният размер съгласно СТЕ възлиза на 2836,93 лв.
С оглед изложеното съдът намира, че са налице всички изискуеми предпоставки
от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответниците А. за
претърпените от ищеца вреди, а именно противоправно поведение, вреди, причинно-
следствена връзка между тях, като вината на ответниците на основание чл. 45, ал. 2
ЗЗД се предполага до доказване на противното, каквото обратно доказване в случая от
страна на ответниците не бе проведено. Следователно исковете по чл. 45 ЗЗД за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди са основателни за сумата от 2836,93
лв., която сума ответниците А. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
солидарно – арг. от чл. 53 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 21.09.2023 г. Искът срещу ответника Е. е неоснователен по
изложените вече съображения – в случая задължението за поддържане на вещта е не за
„голия собственик“, какъвто се явява последният, а за вещните ползватели, каквито са
ответниците А..
Що се отнася до исковете по чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, съдът намира, че същите също са доказани по основание. От
показанията на св. П. се установява, че ищецът е преживявал тежко случващото се и
поради страх от поредно наводняване на имота му е ограничавал социалните си
дейности - не е ходел на почивки, бил е изнервен и не се е чувствал добре.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
притеснения и дискомфорт, представляват пряка и непосредствена последица от
деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва да се определи от
съда по справедливост по арг. от чл. 52 ЗЗД. Съдът като взе предвид възрастта на
6
ищеца, вида на увредите, интензивността и тригодишният период, в който същите са
търпени, съзнателното оставане в неговия дом, за да реагира при ново наводнение в
горестоящия апартамент, нмира, че справедливото обезщетение за причинените му
неимуществени вреди е в пълния претендиран размер от 5000 лв.
Следователно исковете по чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди са изцяло основателни, която сума ответниците А. следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца солидарно – арг. чл. 53 ЗЗД, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда. Искът срещу ответника Е.
следва да бъде отхвърлен изцяло поради липса на противоправно поведение от негова
страна по гореизложените съображения.
По исковете с правно основание чл. 109 ЗС:
По исковете с правно основание чл. 109 ЗС в доказателствена тежест на ищеца е
да установи, че на съответно придобивно основание е станал собственик на процесния
апартамент, който е бил наводняван от използването от ответниците на гореописания
апартамент № 12.
С иска по чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право, без да е отнето
владението върху притежаваната от него вещ. Предмет на иска може да бъде всяко
действие или бездействие от страна на друго лице върху имота, което да задължава
собственика да търпи различни по характер въздействия върху имота, които смущават
упражняването на правото на собственост на ищеца повече от допустимото, но без да
отнемат неговото владение. За да бъде уважен искът по чл. 109 ЗС собственикът следва
да установи кое е действието, което препятства упражняване правото на собственост, и
кой е авторът на това действие. Пасивно легитимиран по иска по чл. 109 ЗС е този,
който извършва или поддържа неоснователно действие към останалите съсобственици.
Всяко смущаване на правото на собственост може да бъде предмет на негаторна
защита, като пасивно легитимирано по него е всяко лице, а не само извършителят на
нарушението, ако към момента на предявяването му поддържа противоправното
състояние в имота (Решение № 1019/21.01.2010 г. по гр. д. № 235/2008 г. на ВКС, I г. о.;
Решение № 163/04.06.2012 г. по гр. д. № 656/2011 г. на ВКС, II г. о.
В настоящия случай по делото се установява по безспорен начин, че ответниците
А. са вещни ползватели на ап. 12, находящ се над собствения на ищеца ап. 7, като
вследствие на проблем във водопровода в банята на техния имот е настъпил теч, който
от своя страна е причинил щети в имота на ищеца. Съгласно заключението на СТЕ при
огледа на ап. 12 са констатирани изкъртени подови плочки в зоната на сифона на
банята, както и изкъртени плочки от облицовката по стените в зоната на
хоризонталните и вертикални водопроводни щрангове. Според вещото лице в банята на
ап. 12 е започнат ремонт на водопроводната инсталация и канализационната тръба
ф50, отвеждаща водата от подовия сифон към вертикалния канализационен клон, но
към датата на огледа същият не е завършен и банята на ап. 12 е негодна за ползване. По
делото няма данни за това кога са били предприети ремонтните дейности, нито
техническите повреди във ВиК тръбите да са отстранени.
С оглед изложеното предявените искове по чл. 109 ЗС са основателни и следва
да бъдат уважени срещу ответниците А..
По разноските
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни, като претенция
7
за присъждане на такива има от ищеца и ответника Е.. Исковете срещу ответника Е. се
отхвърлят изцяло, поради което същият не дължи разноски на ищеца. Такива се дължат
единствено от ответниците А..
Ищецът е сторил разноски в общ размер на 2572 лв., от които 444,07 лв. за
държавна такса, 400 лв. за депозит за СТЕ и 1800 лв. за адвокатско възнаграждение.
Доколкото в договора за правна защита и съдействие не е уточнено по кой иск и срещу
кой ответник каква част от възнаграждението се отнася, съдът приема, че е поравно (по
600 лв. за всеки ответник). Исковете по чл. 109 ЗС се уважават изцяло, поради което
заплатената по тях държавна такса от 80 лв. следва да бъде възстановена изцяло.
Ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете за
имуществени и неимуществени вреди. При това положение, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК ищецът има право на разноски от 707,47 лв. по отношение на всяка от двете
ответници.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът Е. има право на разноски в размер на
1500 лв. за адвокатско възнаграждение (л. 45 от делото).
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. А. А., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Кап. Т. Н.“ № 1, ет. 3,
ап. 13 и Б. П. А., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Кап. Т. Н.“ № 1, ет. 3, ап. 13, да
заплатят солидарно на Т. А. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Кап. Т. Н.“ № 1, ет.
2, ап. 6, на основание чл. 45 ЗЗД, сумата от 2836,93 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди причинени вследствие на бездействието на ответниците да
отстранят неизправности на ВиК тръби и теч в баня в апартамент № 12, находящ се
съгласно нотариален акт № ***, том I, рег. № ****, дело № 122/2012 г., с което на
ответниците е учредено пожизнено вещно право на ползване върху същия, на трети
жилищен етаж в сградата с адрес гр. С., ул. „Кап. Т. Н.“ № 1, а съгласно справка от
КККР представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************.12
на четвърти етаж, което е причинило теч на вода – наводнение, осъществило се в
период от 3 седмици преди 07.08.2023 г., и увреждания в собствения на ищеца ап. 7,
находящ се съгласно нотариален акт № 83, том IA, рег. № ***, дело № 65/2002 г., с
който ищецът е придобил собствеността върху същия, на втори етаж в сграда с адрес
гр. С., ул. „Кап. Т. Н.“ № 1, а съгласно справка от КККР представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ************.7 на трети етаж, в същата сграда под ап.
12, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
21.09.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 4101,94 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Б. А. А., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Кап. Т. Н.“ № 1, ет. 3,
ап. 13 и Б. П. А., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Кап. Т. Н.“ № 1, ет. 3, ап. 13, да
заплатят солидарно на Т. А. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Кап. Т. Н.“ № 1, ет.
2, ап. 6, на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди за периода 21.09.2020-21.09.2023 г. поради претърпяното
наводнение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда
– 21.09.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. А. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Кап.
Т. Н.“ № 1, ет. 2, ап. 6, срещу А. В. Е., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Л. К.“ № 31,
8
вх. А, ет. 4/4, искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника
солидарно с ответниците Б. А. А., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Кап. Т. Н.“ № 1,
ет. 3, ап. 13 и Б. П. А., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Кап. Т. Н.“ № 1, ет. 3, ап. 13,
да заплати на ищеца следните суми:
4101,94 лв. – обезщетение за имуществени вреди, причинени от наводнение,
осъществило се в период от 3 седмици преди 07.08.2023 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.09.2023 г., до
окончателното изплащане на вземането;
5000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди за периода 21.09.2020-
21.09.2023 г. поради претърпяното наводнение, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 21.09.2023 г., до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Б. А. А., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Кап. Т. Н.“ № 1, ет. 3,
ап. 13 и Б. П. А., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Кап. Т. Н.“ № 1, ет. 3, ап. 13, да
преустановят ползването на мокрото помещение-банята в апартамент в гр. С., ул. „Кап.
Т. Н.“ № 1, ет. 3, ап. 12, в нарушение на строителните и/или санитарно-хигиенните
норми, което причинява вреда (наводнение) на имота на ищеца в гр. С., ул. „Кап. Т. Н.“
№ 1, ет. 2, ап. 7, до отстраняване на повредата (недостатъка) в апартамент в гр. С., ул.
„Кап. Т. Н.“ № 1, ет. 3, ап. 12.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. А. А., ЕГН: **********, адрес: гр.
С., ул. „Кап. Т. Н.“ № 1, ет. 3, ап. 13 и Б. П. А., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Кап.
Т. Н.“ № 1, ет. 3, ап. 13, да заплатят на Т. А. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул.
„Кап. Т. Н.“ № 1, ет. 2, ап. 6, сумата от 1414,95 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. А. Т., ЕГН: **********, адрес: гр.
С., ул. „Кап. Т. Н.“ № 1, ет. 2, ап. 6, да заплати на А. В. Е., ЕГН: **********, адрес: гр.
С., ул. „Л. К.“ № 31, вх. А, ет. 4/4, сумата от 1500 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9