Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 150/05.11.2019година Град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд наказателно отделение
На двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета
година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПАВЛИНА Д.
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА ТОНЧЕВА
ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА
Секретар:Соня Дичева
Прокурор:Иван Тодоров
като разгледа докладваното от съдия Д.Сапунджиева
НДВ
номер 303 по описа за 2019 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано по искане на осъдения О.Б.С., чрез неговия процесуален
представител- адв.В.Г.-САК и има за предмет влязлата в законна сила присъда №14
от 11.01.2019г.по НОХД №649/2018г. на Районен съд гр.Силистра, потвърдена с Решение №23 от 13.05.2019г. по ВНОХД №32/2019г.
на Окръжен съд гр.Силистра. Счита се, че присъдата и въззивното решение са
постановени при допуснати съществени
процесуални нарушения по чл.348,ал.1,т.и и 2 от НПК. Иска се възобновяване на
производството, отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за
ново разглеждане на първоинстанционния съд от стадия на разпоредително
заседание.
В проведеното с.з. пред настоящата инстанция искането се поддържа от осъденото
лице и неговия процесуалния представител.
Представителят на Варненската апелативна прокуратура намира искането за
неоснователно. Счита, че материалния закон е приложен правилно и не са
допуснати съществени процесуални нарушения по чл.348,ал.1 от НПК, като двете
инстанции са взели отношение по съображенията, съдържащи се в направеното
искане.
Варненският апелативен съд провери правилността на атакуваната присъда и
въззивното решение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и за да се
произнесе съобрази следното:
С присъда №14 от 11.01.2019г.по НОХД №649/2018г. Районен съд гр.Силистра е признал осъдения О.Б.С.
за виновен в това, че на 11.08.2017г. в с.Суходол, обл.Силистра е направил опит
да се съвкупи с лице от женски пол-Ф.А.А, като я принудил към това със сила, но
опита е останал недовършен по независещи
от дееца причини-престъпление по чл.152,ал.1,т.2 във вр. с чл.18,ал.1 от НК за
което му е наложеното наказание при условията на чл.54 от НК три
години"лишаване от свобода", при първоначален "строг" режим
на изтърпяване. С присъдата е приведено в изпълнение и определеното общо
наказание от една година и шест месеца"лишаване от свобода" с
Определение по ЧНД№3461/17г. на Районен съд гр.Плевен.
С Решение №23 от 13.05.2019г. по ВНОХД №32/2019г. на Окръжен съд гр.Силистра
присъдата е била потвърдена.
Решението на СОС е извън кръга на подлежащите на касационна проверка и с
оглед разпоредбата на чл.412,ал.2,т.1 от НПК, същото е влязло в законна сила на
13.05.2019г.
Варненският апелативен съд намира, че искането е подадено от изрично
упълномощен защитник на осъдения и в законния срок по чл.421,ал.3 от НПК.
Наведените от защитникът основания по искането за възобновяване на
наказателното производство по чл.422,ал.1,т.5 касае допуснато особено
съществено нарушение по чл.348,ал.1 от НПК.
На първо място се твърди,
че в проведеното от първоинстанционният
съд разпоредително заседание не е
конституиран частен обвинител.
Каква е фактологията по делото.
По внесен ОА за извършено от О.Б.С. престъпление по чл. чл.152,ал.1,т.2 във
вр. с чл.18,ал.1 от НК първоначално е образувано НОХД№ 718/2017г. на Районен
съд гр.Тутракан. Преди провеждане на разпоредително заседание/РЗ/ е постъпила
молба от пострадалата Фатмегюл А. с искане за конституирането и` като частен
обвинител. С определение от 06.12.2017г. в РЗ, съдът е конституирал пострадалата
като частен обвинител. Делото е продължило със същинско съдебно заседание,
което е проведено от друг съдия-докладчик и приключило с осъдителна присъда. С
Решение №29 от 16.07.2018г. на СОС присъдата е била отменена, поради
непровеждане на РЗ от новия съдия-докладчик. Образувано е било НОХД№649/2018г.,
по което съдът е възприел пострадалата като коституирана страна в процеса.
Същият е призовал А. за провеждане на РЗ като частен обвинител и не се е
произнасял допълнително досежно нейното конституиране.
Настоящият състав намира, че съдът не е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила.
Разпоредителното заседание е въведено като стадий от наказателния процес в
съдебната му фаза и след образуването на делото от образуващия го
административен ръководител на случаен
принцип се определя съдия докладчик. За неговото провеждане следва да се
уведомят всички потенциални страни в процеса, в т.ч. и пострадалите, които
могат да встъпят като граждански ищци и частни обвинители. НПК в своите
разпоредби на §§ 13 и 14 измени разпоредбите на чл.77 и чл.85, където се казва,
че молбите за конституиране на страните като граждански ищец и частен обвинител
се подават до даване ход на разпоредителното заседание. Именно в РЗ съдът е
длъжен да се произнесе по направените искания за конституиране на страни в
производството-чл.248,ал.2 от НПК. Смисълът на тази разпоредба е във връзка с
решаването на съществени за бъдещия процес въпроси, изчерпателно посочени в
нормата на чл.248,ал.,т.1-8 от НПК, във връзка с въведената преклузия по
чл.248,ал.3, чл.320,ал.2 ,чл.348,ал.3 и чл.360,ал.2 от НПК.
С отменителното си решение въззивната инстанция е приела, че няма проведено
по делото разпоредително заседание, поради което се нарушава принципа за
неизменност на състава на съда, разглеждащ делото. Този решение не води до
извода, че по делото не са били надлежно конституирани бъдещите страни в
процеса, в частност частен обвинител /в
с.з. искът за конституиране като граждански ищец не се поддържа./
Молбата за конституиране на пострадалата А. като частен обвинител и
граждански ищец е депозирана в сроковете по чл. чл.77 и чл.85. В РЗ състав на
съда /макар и различен от този, провел същинското съдебно производство/ е
конституирал пострадалата като страна в процеса, а именно частен обвинител.
Няма необходимост от повторно произнасяне на съда по този въпрос, поради
единството на съдебното производство като стадий в процеса. Обстоятелството, че с Решение №29 от
16.07.2018г. на СОС присъдата е била отмененена, като постановена при допуснати
съществени процесуални нарушения, не може да дерогира останалите действия на
съдебния състав, свързани с установяването и допускането на останалите страни
за участие в процеса, което да налага повторното им конституиране.
Ето защо, като е призовал А. в
качеството и` на частен обвинител, съдът не е нарушил закона. В този смисъл е и
константната практика на ВКС. Дори съдът да беше допуснал процесуално
нарушение, в производството по възобновяване осъденият не може да черпи права
от твърдяното нарушение. Това е така, защото ако се приеме допуснато съществено
процесуално нарушение и делото бъде възобновено и върнато за ново разглеждане,
би се влошило положението на осъдения с конституирането на нова страна в
процеса с интереси противни на неговите.
Следващото наведено от защитника на осъдения основание по искането за
възобновяване на наказателното производство по чл.422,ал.1,т.5 касае допуснато
особено съществено нарушение по чл.348,ал.1,т.2 от НПК. Сочи се, че двете
инстанции не са обсъдили доказателствения материал в неговата съвкупност, като
по този начин са допуснал нарушения при оценка на доказателствата, довели до
ограничаване правата на осъдения.
Поначало оспорване на начина на формиране на вътрешното убеждение на съда
по фактите е процесуално недопустимо и не подлежи на касационен контрол,
доколкото всеки съд е суверенен при преценката си досежно достоверността и
надежността на доказателствените източници да обуслови направения фактически
извод. На проверка подлежи единствено спазване на законовите правила за
формиране на волята му, а именно, дали изводите му почиват на съвкупната
преценка на събрания по делото доказателствен материал, дали същия е оценен
съобразно действителното му съдържание и дали е мотивирано решението на съда
кои противоречиви доказателства да кредитира.
Районния съд гр.Тутракан, който е разгледал делото като първа инстанция, е
изпълнил задълженията си по чл.14 от НПК да изследва обективно, всестранно и
пълно всички обстоятелства по делото. Същият е събрал в условията на непосредственост
доказателствата, необходими за изясняване на фактическите обстоятелства по
делото включени в предмета на доказване и конкретното участие на подсъдимия.
Правилно съдът не е дал вяра на обясненията на подсъдимия в частта досежно
причината за присъствието му в домът на пострадалата,а именно отмъщение. Този
извод на двата съдебни състава е подробно мотивиран.
Въззивният съд се е солидаризирал с
аналитичната дейност на районния съд, като е възприел и достигнатите правни
изводи. Оценил е мотивите на районния съд като съответни на изискванията на
чл.305 от НПК. В мотивите на решението си окръжен съд е отговорил на
възраженията на защитника на подсъдимия, като са посочени основания, поради
което се отхвърлят.
И двата съдебни състава са изложили подробни мотиви в кой момент
пострадалата е разпознала осъдения и защо приемат, че не е налице доброволен
отказ от довършване на престъплението.
Липсват противоречия в показанията на пострадалата А.. Същата заявява, че е
познала подсъдимия, когато чула гласа му, но окончателно го е разпознала,
когато е светнала лампата. Имайки предвид възрастта на пострадалата, психическото
`и състояние в момента, в който същата е била събудена, усещайки чуждо тяло до
своето, което я е опипвало по гърдите, правилно съдебните състави да преценили,
че липсват противоречие в нейните обяснения. В същото време присъдата не почива
изцяло на нейните показания. Съдът е обсъди детайлно останалите доказателства
по делото и е достигнал до правилен извод.
Правилен е извода на съда, че не е налице доброволен отказ от довършване на
престъплението от страна на осъденото лице. По делото е безспорно установено,
че деянието е останало във фазата на опита поради оказаната съпротива от страна
на пострадалата.Именно нейните действия, свързани с отблъсване на опитите за
изнасилване и включването на осветлението са възпрепятствали осъдения от довършване
на престъплението.
Доктрината и константната съдебна практика по приложение на чл.18,ал.3 от НК са последователни в схващането си, че при опит деецът не се наказва, когато
по собствена подбуда в хипотезите на чл. 18, ал.
3, б "А" НК не е довършил изпълнението на престъплението,
съответно е предотвратил настъпването на общественоопасните последици, в
случаите, предвидени в чл. 18, ал. 3, б
"Б" НК. "Липсва
самоволност, когато отказът е наложен на дееца и същият е възпрепятстван от
трудности, които по обективни или субективни причини не може да преодолее.
Подобни обстоятелства за прекратяване на престъпната дейност са съществуващи
материални препятствия, оказана съпротива от жертвата, намеса на трети лица,
които отклоняват, прогонват или задържат извършителя, погрешна представа че
целеният вредоносен резултат е осъществен или страх от разкриване и
санкциониране. Това аргументира отсъствие на собствена подбуда по смисъла на чл. 18, ал. 3, б "А" НК, налична
при взето ново решение за отказ от довършване на започнатото престъпление, след
преценка на мотивите "за" и "против" инкриминираното деяние
и при обективна възможност за осъществяването му/вж. Решение № 249 от 27.05.2009 г. на ВКС по н.
д. № 242/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Ц.П./. В конкретния случай
точно яростната съпротива на пострадалата и опасността от разкриване са
препятствали осъдения от довършване на престъплението.
Твърдяното от защитника на осъденото лице провеждане на два разпита в ДП в
отсъствие на неговия защитник не сочат на съществено процесуално нарушение. В
съдебната фаза, която е и основата фаза в процеса, осъдения е бил защитават от
адвокат, което е спомогнало за пълно упражняване на неговите права в процеса. Още
повече, това възражение е следвало да бъде направено в хода на РЗ по
чл.248,ал.1,т,.3 от НПК, с оглед въведената преклузия за възражения на
страните, свързани със съществени процесуални нарушения.
Съобразявайки изложеното, настоящия състав намира, че по делото не се
установяват съществени процесуални нарушения засягащи съдържанието на съдебните
актове, изясняването на правно значимите факти и приложението на материалния
закон, поради което не е налице основание по чл. 422, ал.
1, т. 5 вр. чл. 348, ал.
1, т. 1 и 2 от НПК и искането за възобновяване на производството,
отмяна на влезлите в сила съдебни актове и връщането му за ново разглеждане
следва да бъде оставено без уважение.
Поради изложените съображения и на основание чл. 424, ал.
1 от НПК, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения О.Б.С., чрез неговия процесуален
представител- адв.В.Г.-САК за възобновяване на наказателното производство и
отмяна на влязлата в законна сила Присъда №14 от 11.01.2019г.по НОХД
№649/2018г. на Районен съд гр.Силистра, потвърдена с Решение №23 от 13.05.2019г. по ВНОХД №32/2019г.
на Окръжен съд гр.Силистра.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.