Р E Ш Е Н И Е
№ 814
гр.Плевен, 18 декември 2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов
ЧЛЕНОВЕ: 1.Елка Братоева
2.Ралица Маринска
при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Господинов касационно административно дело № 874 по описа за 2020 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.34, ал.2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.).
С Решение № 260052 от 14.08.2020 г.,
постановено по гр.д. № 1761/2020 г., Районен съд – Плевен е отхвърлил като
неоснователна жалбата на ЕТ „Г.С.”, ЕИК ***, против Заповед №
РД-08-235/24.04.2020 г. на кмета на Община Долна Митрополия, с която кметът на
общината е отказал да издаде заповед по реда на чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ за
изземване на част от поземлен имот с идентификатор № 73359.67.1, в
размер на 58 дка, с начин на трайно ползване: нива с обща площ от 119,626 дка,
IV категория, която се намира в м. „Джокинското“ по КККР на гр. Тръстеник, с
ползвател на правно основание - ЕТ „Г.С.“, от нелегитимиран ползвател - ЕТ
„Агрофокус-Т.П.“, като е осъдил жалбоподателя да заплати разноски на ЕТ
„Агрофокус-Т.П.“.
Срещу постановеното решение е подадена
касационна жалба от ЕТ „Г.С.”, чред адв. А.Г. от ПлАК, в която се сочи, че
решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В
жалбата се излагат доводи, че не е налице спор по фактите, а същият е правен.
Твърди се, че производството по чл.34 от ЗСПЗЗ не е ограничено само за
случаите, когато само едното лице представя основание за ползване, тъй като в
чл.37 б, ал.6 от ЗСПЗЗ /нова – ДВ, бр. 42/2018/ е посочен редът, по който в ОбСЗ
се извършва регистрацията на договорите, представляващи правно основание за
ползването на земеделска земя. Целта на тази регистрация е да се разрешат конфликтите
между ползвателите по отношение на правото на ползване на земеделска земя, при
конкуриращи се правни основания. Касаторът излага твърдение, че в процесния
случай имотът следва да се изземе от лицето, чийто договор за наем не е регистриран,
и да се предостави на лицето, чийто договор за аренда е вписан в Службата по
вписванията и регистриран в ОбСЗ /Общинска служба „Земеделие”/.
Касаторът оспорва доводите на РС, че при спор между конкуриращи
се правни основания въпросът за ползването следва да се разреши по исков ред,
като едва след това се издаде заповед от кмета на общината и твърди, че горното
е лишено от правна и житейска логика. Обосновава се с това, че съдебният спор в
този случай ще продължи дълго, което лишава ползвателя на правно основание от
защита, респективно обезсмисля разпоредбата на чл.37б, ал.6 от ЗСПЗЗ. В случая
е предоставена информация от ОСЗ само относно договора на ЕТ „Г.С.”, но РС е
приел, че на практика това е без значение, доколкото всяко лице може да
представи нерегистриран договор пред кмета на общината. Касаторът се позовава
на съдебна практика.
В заключение прави искане да бъде отменено решението на РС
и вместо него да се постанови отмяна на оспорената заповед, а преписката да се
върне на АО за продължаване на процедурата.
В постъпил отговор на касационната жалба, подаден от кмета
на Община Долна Митрополия, се излагат доводи, че съдебното решение е правилно,
а оспорената заповед е законосъобразна, поради което касационната жалба следва
да бъде отхвърлена, а решението на РС да бъде оставено в сила.
В съдебно
заседание касаторът ЕТ „Г.С.“ – ГОРНА МИТРОПОЛИЯ се представлява от адв. А.Г. с
пълномощно по делото, който твърди наличие на нарушение на материалния закон в
решението на районния съд по аргументите, изложени в касационната жалба. Излага доводи,
че идеята на съдебното производство е да реши проблем, който е възникнал, а не
този проблем да бъде оставен за решаване от много други страни. С чл. 37б, ал.
6 от ЗСПЗЗ законодателят е посочил именно тази цел – при дублиращи се правни
основания е даден алгоритъм, при който според Закона за собствеността и
ползването на земеделски земи се определя кой е легитимният ползвател, т.е. този
законов текст преследва, както и самият законодател е заявил в мотивите си,
една единствена цел – да бъдат решавани споровете между лица с конкуриращи се
правни основания в посока, че приоритетни са договорите, които са с достоверна
дата и които са вписани в Имотния регистър. В решението Районният
съд е възприел практика, която е създадена преди това законово
изменение. Тази практика по необходимост подлежи на промяна и съобразяване с
актуалните законови норми. Правилата на гражданското право при
такъв спор са изцяло неприложими по повод споровете за ползване на земеделски
земи, тъй като тези спорове трябва да бъдат решавани в рамките на
стопанската година. По граждански ред не може да се реши такъв спор с оглед
продължителността му. Може единствено да се отхвърли ползването само за
обезщетяване вредите на нарушеното ползване. По тази причина адв. Г. счита, че препращането
към граждански ред няма как да бъде възприето, още повече, че според ТР
производството по чл. 34 от ЗСПЗЗ дава цялостна защита. С това производство,
вкл., когато се развива пред съда, трябва да бъде решен спор, ако въобще такъв
съществува. А той вече е решен в производството по регистрация от земеделските
производители. Процесуалният представител на касатора излага доводи, че не може
да бъде споделено и другото становище на районния съд, че се касае единствено
за регистърна процедура. Този спор завършва с индивидуален административен акт,
което не би било възможно, ако се провежда обикновено регистърно
производство. По тези съображения твърди, че ЗСПЗЗ е специален закон и не препраща към
граждански ред. В рамките на административното производство следва да се реши
кой е легитимния ползвател, по алгоритъм, който е дал законодателят с
изменението на чл. 37в, ал. 6 от закона. Адв. Г. изразява становище, че в
конкретния случай и при съблюдаване на този алгоритъм легитимният ползвател е
неговият доверител, защото той е регистрираният ползвател и кметът следва да
съобрази това вписване в производството по чл. 34 от ЗСПЗЗ. В заключение прави
искане да бъде уважена касационната жалба, препендира присъждане на направените
деловодни разноски.
Адв. А.Г. заявява като реплика, че се е запознал с мотивите
на вносителя на изменението на чл. 37б от ЗСПЗЗ, в които изрично е посочено, че
целта на това изменение е да бъдат решени конфликтите при конкуриращи се правни
основания. Ето защо не приема доводите от обжалваното решение, и тези на заинтересованата
страна, че е приложимо тълкувателно решение, издадено от търговска и гражданска
колегия на ВКС. Аргументира се с това,
че ВКС не е компетентен в рамките на гражданско дело да определи начина на
тълкуване правилата по този вид административни производства и се
позовава на решение на ВАС, свързано именно с производството по чл. 34 от ЗСПЗЗ.
Счита, че спорният въпрос не е дали може да се сключва договор за аренда или
наем за земеделска земя, какъвто е всъщност спорът, по който ВКС се е
произнесъл, а в това е какво е производството по чл. 34 от ЗСПЗЗ, по който всъщност се е произнесъл ВАС, с оглед
на което изразява мнение, че не могат да се ползват тълкувателни решения на
гражданска и търговска колегия на ВКС в административно производство. Твърди,
че относимо към правния спор е единствено тълкувателно решение, постановено от
ВАС, тъй като то касае административното производство.
Ответникът по
касационната жалба - КМЕТ НА ОБЩИНА ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ – редовно призован, не се
представлява.
Заинтересованата страна ЕТ „АГРОФОКУС Т.П.“ се представлява
от адв. Н.Н., който оспорва касационната жалба. Излага доводи, че по сходни
спорове през последната стопанска година са се произнасяли четири състава
на Районен съд – Плевен, по които производства са били страни настоящия касационен
жалбоподател, както и доверителят на адв. Н. ЕТ „Агрофокус- Т.П.“ и всички
съдебни състави са отхвърляли претенциите на ЕТ „Г.С.“. Твърди, че с касационната жалба се прави опит за промяна в
посоката на разсъжденията, която е различна от тази, вложена от законодателя в
разпоредбите на Закона за собствеността и ползване на земеделските земи- чл.
34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 37б, ал. 6 от с.з. Твърди, че законодателят много ясно
указал обстоятелството, че се касае за регистърно производство и
компетентността на администрацията е ограничена до това да регистрира подадени
пред нея заявления от повече от един ползвател или собственик. В никакъв случай
законодателят не е дал право администрацията да замести съда при спор за
материално право, тъй като регистърното производство цели да не се блокира тази
част от ежегодния оборот като при подаване на 2, 3 или повече заявления да
липсва възможност администрацията да регистрира което и да било то тях, тъй
като актът на регистриране е свързан с ползване права, съответно задължения на
регистрирания ползвател. Такива са за ползване на субсидии, съответно
задължения по сеитбооборот и други административни задължения, свързани с
регистрацията на съответния ползвател. При положение, че има спор за материално
право, законодателят в никакъв случай не е управомощил администрацията да го
решава, съответно да замества съдилищата в тази тяхна дискреция. Ето защо
твърди, че в настоящия случай Районен съд – Плевен, както и други състави от
същия съд, са стигнали до правилния извод, че за процесния имот са налице
валидни сключени договор за аренда, вписани в Службата по вписванията и
едногодишен договор за наем, с който заинтересованата страна се е легитимира
като ползваща на правно основание този имот. Не случайно във всичките съдебни
решения на Районен съд – Плевен е посочено като аргумент за това, че в случая е
налице спор за материално право, с оглед на което следва да бъде съобразено
разяснението по т. 2 на ТР № 2/2017 г. на Общото събрание на гражданската и
търговска колегия на ВКС, в което изрично е прието, че договорът за аренда,
съответно договорът за наем са законови правни основания за ползване на
земеделска земя без да се дава приоритет на който и да е то тях. Именно във
връзка с това указание, дадено в цитираното тълкувателно решение, районният съд е стигнал до извода, че при
наличието на такъв спор за материално право, той следва да бъде решен от
компетентния съд, както и че не е от компетентността на администрацията да
преценява кое от тези основания е с по-голяма сила, за да стигне до крайния
извод дали е основателно искането по реда на чл. 34, ал. 1 от Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи. По тези съображения адв.Н.
счита, че касационната жалба е изцяло неоснователна и моли да се остави без
уважение Претендира присъждане на направените по делото разноски по представен
списък.
Като реплика заявява, че мотивите на законопроекта са единствено
в посока на това, да се отстрани възможността при подаване на повече от едно
заявление да бъде стопирано регистърното производство, но не и в насока,
свързана с възможността администрацията да решава спорове за материално право.
Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
РС е установил от фактическа и правна страна следното:
С молба вх. № УОС 05-05-2161/26.03.2020 г., адресирана до кмета
на Община Долна Митрополия, ЕТ „Г.С.” е поискала издаването на заповед за
изземване от ЕТ „Агрофокус-Т.П.“, на имот № 067001 в м. „Джокинското“ в
землището на гр. Тръстеник. Молителят се е позовал на обстоятелството, че има
правно основание за ползване на гореописания имот, а именно: договор за аренда
на земеделски земи от 19.05.2011 год., вписан в Служба по вписванията гр.
Плевен с вх. рег. № 7435/19.05.2011 год., акт № 190, том Х, дело № 2917/2011
год.
С писмо изх. № УОС 05-05-2161/2/01.04.2019 год. кметът на Община Долна Митрополия е уведомил ЕТ
„Агрофокус-Т.П.“ за постъпилата молба и е указал в тридневен срок от
получаването на писмото да уведоми Община Долна Митрополия обработва ли части
от процесните имоти, на какво правно основание /като приложи документ за това/
и подавал ли е декларации по чл. 69 и/или чл. 70 от ППЗСПЗЗ пред Общинска
служба „Земеделие“ гр. Долна Митрополия за стопанската 2018/2019 год.
Видно от писмо вх.№ УОС 05-05-2159/31/06.04.2020
г. ЕТ „Агрофокус-Т.П.“***, че обработва процесните земеделски земи на правно
основание, като е представил 2 броя договори за наем от 15.05.2019 г. и
20.05.2019 год.
С Писмо № УОС-05-05-2161/3/01.04.20 г. кметът на Община
Долна Митрополия е изискал от Общинска служба „Земеделие“ - Долна Митрополия да
бъде предоставена информация за стопанската 2019/2020 г. дали за имот със стар
идентификатор 067001 има подадени декларации по чл.69 и 70 ППЗСПЗЗ и от кого,
има ли регистрирани договори за отдаване, за същата стопанска година, има ли
подписано споразумение съгласно изискванията на чл.37в ЗСПЗЗ на землището на
гр.Тръстеник.
С изх. № РД-12-04-36-1/07.04.2020 г. е получен отговор от началника
на Общинска служба „Земеделие“ - гр. Долна Митрополия, в което е посочено, че
като ползвател на правно основание фигурира молителя - ЕТ „Г.С.”, съгласно
Договор за аренда с рег.№ 2510/19.05.2011 г., със срок на действие - до 01.10.2025
г. Същата е декларирала ползването на горепосочените имоти за стопанската
2019/2020 година със заявление по чл. 70 от ППЗСПЗЗ с вх. № 976/30.07.2019
год.“
С обжалваната заповед № РД-08-235/24.04.2020 год. на кмета
на Община Долна Митрополия е отказано издаването на заповед за изземване на
част от поземлен имот с идентификатор № 73359.67.1, в размер на 58
дка, с начин на трайно ползване: нива с обща площ от 119,626 дка., IV
категория, която се намира в м. „Джокинското“ по КККР на гр. Тръстеник, с ползвател
на правно основание - ЕТ „Г.С.”, от нелегитимиран ползвател- ЕТ „Агрофокус-Т.П.“.
РС е приел, че
съгласно чл. 168 АПК, вр. чл. 142 АПК съдът проверява
законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички
основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от
оспорващия.
Приел е, че се касае за проведена административна процедура
по чл.34 от ЗСПЗЗ. Съгласно ал. 1 на цитирания законов текст, по искане на
собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с
възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината
по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание,
и се предоставят на собствениците им, съответно на ползвателите им на правно
основание, като съгласно изр. второ, за установяване на неправомерното ползване
кметът служебно изисква информация от ДФ"Земеделие" - Разплащателна
агенция, или от регионалните му териториални структура и/или от общинска служба
по земеделие по местонахождение на имотите, съответно от службата по геодезия,
картография и кадастър.
За да бъде издаден искания от ЕТ „Г.С.” административен акт
- Заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, следва да бъдат налице трите кумулативно
предвидени условия за това, а именно: направено искане до компетентен
административен орган, от лице с право на собственост или ползвател на правно
основание на земеделски имот, ползване на същия този имот от трето лице и това
ползване да се осъществява без правно основание. Административния орган трябва
да установи всички релевантни факти и обстоятелства относно тези три въпроса.
Следователно първото, което следва да стори административния орган е да провери
дали е сезиран от лице, което е собственик или ползвател на имотите на валидно
правно основание.
От преписката по издаване на обжалваната заповед е видно,
че административният орган е положил усилия за изясняването на наличието на
първата от трите законови предпоставки за издаване на обжалваната заповед, а
именно дали заявителя е собственик или ползвател на валидно правно основание на
имотите, за които се иска да бъдат иззети от лице, за което се твърди, че ги
владее без да има валидно основание затова.
В хода на административното производство и в изпълнение на
задълженията си да установи всички правно релевантни факти, административния
орган е изискал служебно справка от Началника на ОСЗ Долна Митрополия. С Писмо
№ УОС-05-05-2161/3/01.04.20 г. кметът на Община Долна Митрополия е изискал от
Общинска служба „Земеделие“- Долна Митрополия да бъде предоставена информация
за стопанската 2019/2020 г. дали за имот със стар идентификатор 067001 има
подадени декларации по чл.69 и 70 ППЗСПЗЗ и от кого, има ли регистрирани
договори за отдаване, за същата стопанска година има ли подписано споразумение
съгласно изискванията на чл.37в от ЗСПЗЗ на землището на гр.Тръстеник. С изх. №
РД-12-04-36- 1/07.04.2020 г. е получен отговор от Началника на Общинска служба
по Земеделие - гр. Долна Митрополия, в който е посочено, че като ползвател на
правно основание фигурира молителя - ЕТ „Г.С.”, съгласно Договор за аренда с рег.№
2510/19.05.2011 г., със срок на действие - до 01.10.2025 г. Същата е
декларирала ползването на горепосочените имоти за стопанската 2019/2020 година
със заявление по чл. 70 от ППЗСПЗЗ с вх. № 976/30.07.2019 г.
За да бъде реализирана административната процедура за
изземването на земите, фактите, обуславящи наличието на законовите предпоставки
за издаване на заповедта, следва да са установени по несъмнен начин. В
настоящия случай първите две от визираните предпоставки са налице: искането е
направено до компетентен орган от лице, имащо правно основание за ползване на
имотите /договор за аренда/ и се касае за земеделска земя. Не е било спорно
между страните и обстоятелството, че процесните земеделски имоти се ползват от ЕТ
„Агрофокус-Т.П.“, а това се потвърждава и от справката от ОСЗ-Долна Митрополия.
За да постанови оспореното решение РС е приел, че липсва
третата от предвидените в закона предпоставки: ползването да е без правно
основание. Позовал се е на приложените както в административната преписка, така
и в съдебното производство договор за наем от 20.05.2020 г., въз основа на
който е приел, че ЕТ „Агрофокус-Т.П.“ ползва процесния имот на основата на
възникнало наемно правоотношение с част от съсобствениците на имотите. За
обосновката на този извод съдът е обсъдил разясненията, дадени в т. 2 от тълкувателно
решение № 2 от 20.07. 2017 год., ОСГТК, съгласно които договорът за наем с
предмет отдаване за възмездно ползване на земеделска земя, към който са
приложими разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, е действителен,
независимо от наличието на специална законова регламентация относно реда и
начина на отдаване за възмездно ползване на обекти, посочени в чл. 1, ал. 3 от
специалния ЗАЗ. Следователно и договорът за наем и договорът за аренда са
напълно равностойни правни способи за предоставянето на ползването на
земеделски имоти. С оглед горното първостепенният съд е приел, че жалбоподателят
ЕТ „Г.С.” и ЕТ „Агрофокус-Т.П.“
притежават самостоятелни правни основания, въз основа на които претендират
ползването на процесните имоти, във връзка с което е налице колизия на права,
при която възникналият спор за материално право следва да се разреши по общия
исков ред в гражданското производство. Едва след разрешаване на спора за това
кому принадлежи правото на ползване върху имотите при две конкуриращи се и
равностойни правни основания и при наличието на благоприятно за
заинтересованото лице съдебно решение, то би могло да поиска изземването на
имотите по реда, предвиден в чл. 34 от ЗСПЗЗ. Административният орган не е бил
компетентен да решава така възникналия спор и да прави преценка кое от двете
правни основания да предпочете. Позоваването от страна на жалбоподателя на
решаването на спора на основание чл.37 б, ал.6 ЗСПЗЗ от ОСЗ-Долна Митрополия е
неоснователно. В посочената норма единствено е регламентиран ред, по който да
бъде извършвана регистрацията на ползвателите в ОСЗ, когато за един и същ имот
са представени за регистриране повече от един договор за наем или за аренда на
земеделска земя. Липсва основание да бъде прието,
че административният орган може да разреши правен спор. Компетентен да
стори това е съответният съд по надлежния гражданскоправен ред. Разпоредбата на
ал.6 от чл.37б ЗСПЗЗ определя кой от собствениците или ползвателите,
разполагащи с правно основание за ползване следва да бъде вписан в регистър на
собствениците и ползвателите на земеделски земи съгласно чл.37б, ал.1 ЗСПЗЗ.
Уредбата на ал.6 касае именно вписването в този регистър, но не създава
възможност дори и при обвързана компетентност административния орган да реши
спора при конкуренция на правни основания по общ начин, който да бъде валиден и
в производството по чл.34, ал.1 ЗСПЗЗ. Този административен ред за изземване
със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които
ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им,
съответно на ползвателите им на правно основание е приложим само при положение,
че лицето, което ползва имота няма никакво правно основание за ползването му.
При наличието на конкуриращи се права на ползване спорът между тях следва да
бъде разрешен по надлежния ред и редът на чл.34, ал.1 ЗСПЗЗ е неприложим.
С оглед така изложените мотиви РС- Плевен е приел, че не са
изпълнени законовите предпоставки за издаване на заповед по чл. 34,
ал. 1 ЗСПЗЗ, тъй като не се установява осъществяване на ползване без правно
основание. Съдът е направил констатация, че при издаването на обжалвания
административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, актът е издаден в предвидената от закона писмена форма за валидност,
от компетентен орган, в кръга на правомощията му, спазен е материалния закон, а
така издадения акт е мотивиран, поради което е счел, че не са налице
предпоставки за отмяна на обжалваната
заповед.
Настоящият съдебен състав намира, че РС- Плевен е установил правилно фактите по делото, но е достигнал до неправилни правни изводи.
Въз основа на установеното от фактическа страна и при съобразяване на наведените касационни основания, АС –Плевен намира за установено от правна страна следното:
Настоящата съдебна инстанция не е съгласна с правните изводи на първоинстанционния съд..
РС правилно е установил, че в случая е направено
искане до компетентен административен орган, от лице с право на собственост или
ползвател на правно основание на земеделски имот, и ползване на същия този имот
от трето лице. Твърдението на РС, че третото лице – в случая ЕТ „Агрофокус-Т.П.“, осъществява ползване на
правно основание, е неправилно.
В разпоредбата на чл.37б, ал.6 от ЗСПЗЗ /нова – ДВ, бр.
42/2018 г./ е посочен редът, по който в ОбСЗ се извършва регистрацията на
договорите, представляващи правно основание за ползването на земеделска земя. Тази регистрация е отделна административна процедура,
която се развива на основание изрично депозирано заявление за извършване на
административна услуга и приключва с изявление на сезирания орган, имащо
характер на ИАА, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол. Тъй като произнасянето
по заявлението за регистрация представлява административен акт, регистрацията
или отказът да се извърши такава подлежат на обжалване. Целта на тази
регистрация е да е налице влязъл в сила административен акт, въз основа на
който да се издават последващи административни актове, в случая - кметът на
общината да се произнесе при постъпило искане по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ. След
като в хода на производството кметът на общината е поискал и получил информация
от ОСЗ, същият е бил длъжен да се произнесе въз основа на нея. По
силата на чл.37б, ал.1 от ЗСПЗЗ ползувателите на земеделски земи са длъжни да
представят в общинската служба по земеделие копие от договорите за наем или
аренда. Горното очевидно не е сторено от
ответника по касационната жалба ЕТ
„Агрофокус- Т.П.“. По силата на чл. 4б, ал. 1 ЗСПЗЗ договорите
за наем на земеделска земя със срок
по-дълъг от една година, както и споразуменията за тяхното изменение или
прекратяване се сключват в писмена форма с нотариално удостоверяване на
подписите на страните, извършено едновременно, респ. подлежат на регистрация по
посочения по- горе ред. Видно от доказателствата по делото, договорът, с който
ЕТ „Агрофокус-Т.П.“ претендира права, е за срок, по-дълъг от една година – от
01.10.2019 г. до 30.10.2020 г. /л.16 от делото пред РС/, а именно за 1 година и
30 дни, т.е. е подлежал на вписване. След като не е бил вписан и регистриран по
предвидения от закона ред, то той не е следвало да се взема предвид при
преценката на кмета за издаване на процесната заповед и не доказва правно
основание по смисъла на чл.34 вр. чл.37б от ЗСПЗЗ.
По тази причина кметът на общината е бил длъжен да издаде
заповед, с която да се изземе от ЕТ „Агрофокус-Т.П.“ частта от владения от нея
имот, и да го предостави на ЕТ „Г.С.” .
По отношение на посочените от РС мотиви в тълкувателно
решение № 2 от 20.07.2017 год., ОСГТК, настоящият съд отбелязва, че това ТР
третира съвсем различни въпроси – вписване на прекратяване на аренден договор,
действителността на договор за наем на земеделска земя, конверсията на несключен
в изискуемата форма аренден договор в договор за наем. Нищо в това ТР не дава
основание за направения от РС извод, че въз основа на невписан договор за наем
на земеделска земя може да се откаже провеждане на производството по чл.34 от
ЗСПЗЗ.
Във връзка с твърденията, че с решение по гр.д. № 6493/2019
г. на РС- Плевен е признато, че издадена
заповед за изземване на същата част от същия имот и между същите страни е
незаконосъобразна, настоящият съд отбелязва, че не е обвързан от тази практика
на РС- Плевен, още повече, че няма данни съдебният акт да е проверен по
касационен ред.
С оглед изложеното, решението на РС следва да се отмени и
да се постанови друго, с което се отмени заповедта на кмета на община Долна
Митрополия. Доколкото производството е започнало по искане на ЕТ „Г.С.” и
съдът не може да се произнесе по същество след отмяна на заповедта, следва делото
да се върне като преписка на кмета на община Долна Митрополия, за издаване на
заповед по чл.34 от ЗСПЗЗ по искането на ЕТ „Г.С.”, при съобразяване с мотивите
на настоящето решение.
Съгласно чл.174 от АПК, съдът в този случай следва да
определи срок за произнасяне на органа. Доколкото всички доказателства са
събрани, кметът на общината следва да се произнесе в 7 –дневен срок от получаване
на преписката след постановяване на настоящето решение, с оглед на факта, че то
е окончателно.
При този изход на делото само на ЕТ „Г.С.” могат да се присъдят своевременно поисканите разноски за двете инстанции. Същите са 500 лева възнаграждение на един адвокат пред РС – л.83 от делото пред РС, 50 лева държавна такса пред РС – л.7 от делото пред РС, 500 лева възнаграждение за един адвокат пред настоящия съд – л.6, и 25 лева държавна такса пред настоящия съд – л.7. Общо 1075 лева, които следва да се възложат на Община Долна Митрополия. Липсва възражение за прекомерност от нейна страна. На заинтересованата страна разноски не могат да се присъдят, доколкото същата претендира законосъобразност на заповедта.
Водим от изложените мотиви и
на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Плевен, първи
касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260052 от 14.08.2020 г., постановено по гр.д. № 1761/2020 г. на Районен съд – Плевен и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-08-235/24.04.2020 г. на кмета на община Долна
Митрополия.
ВРЪЩА делото като преписка на кмета на община Долна Митрополия за
постановяване на нова заповед в 7-дневен срок от получаване на преписката, при
съобразяване с мотивите на настоящето решение по отношение тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА Община Долна Митрополия да заплати на ЕТ „Г.С.”, ЕИК ***, разноски в размер на 1075 /хиляда и седемдесет и пет/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.