Решение по дело №6192/2016 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………….

гр.***, 12.04.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                                 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, десети състав, в публичното съдебно заседание, проведено на 16.03.2017 год. в състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ***

 

при секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдия *** гр.д. № 6192/2016 год. по описа на Районен съд гр. ***, Х състав, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано по предявения от Н.Я.Д., ЕГН ********** и П.С.Д., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, Булстат ***, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на недвижим имот, находящ се в ***, Общ.***, Обл.***, ***, съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор: ***, съгласно КККР на ***, одобрени със Заповед № РД-18-10/30.01.2015г. на ИД на АГКК, с площ от 1016 кв.м. по актуална скица, при граници: ПИ с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***.

В исковата молба се поддържа, че ищците са собственици на процесния имот по силата на давностно владение, упражнявано в периода от 1984г. до настоящия момент. През 2015г. ищците инициирали процедура по издаване на констативен акт по обстоятелствена проверка, като за целта на 14.05.2015г. подали заявление до Община *** за снабдяване с необходимите документи. Вместо да се произнесе в законоустановения срок, ответникът актувал имота като общинска собственост и издал исканото удостоверение едва на 29.10.2015г., в което е посочено, че за имота има издаден АОС №8639/08.10.2015г. Твърди се, че имотът е актуван като общински без правно основание, тъй като не са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т. 2 от ЗОС и пар. 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. Регистрацията в актовите книги има само декларативно действие спрямо собствеността, поради което не е породила конститутивен ефект в патримониума на ответника, но формално го легитимира като собственик на процесния имот, откъдето произтича и правният интерес на ищците от отричане на претендираното от него материално право.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск с твърдения за недоказана активна материална легитимация. Твърди се, че липсва яснота чрез какви фактически действия е осъществявано твърдяното владение, при положение, че имотът не е застроен и ограден. С разпоредбата на пар.1 от ЗДЗС от 2006г. е въведен меморандум, спиращ течението на давностния срок, считано от 31.05.2006г. Съгласно последното изменение на пар. 1 от ЗДЗС от 2014г., давността за придобиване на имоти – частна държавна и общинска собственост спира да тече до 31.12.2017г. В случая ищците не са могли да придобият собствеността върху имота по давност на основание пар. 1 от ЗДЗС, а дори да се приеме обратното, същите са го изгубили с придобиването му от община *** по силата на закона.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

Видно от приложения по делото заверен препис – извадка от ”Държавен вестник”, с Указ №50/30.08.1924г. на ***, публикуван в ДВ, бр.131 от 11.09.1924г., на основание чл.66 от Закона за рибарството и доклад на Министъра на земеделието и държавните имоти, е одобрено безвъзмездното отстъпване на жителите от *** махала при с.***, *** околия, на държавното място, находящо се източно от същата махала по протежението на езерото с пространство около 848 дка, при посочени съседи, разпределено между тях с протокол на комисията, назначена от министъра на земеделието и държавните имоти и заповед №1593/25.05.1921г.

Представено е удостоверение от 29.10.2015г., издадено от Община ***, видно от което за имота няма съставен АДС до 01.06.1996г., няма извършено отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ по ЗПИНМ, ЗТСУ и др.

Представен е Акт за частна общинска собственост № 8639 от 08.10.2015 г., съставен на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, във връзка с § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС за недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор с идентификатор ***, съгласно КККР на ***, одобрени със Заповед № РД-18-10/30.01.2015г. на ИД на АГКК, с площ от 1016 кв.м. по актуална скица, при граници: ПИ с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***.

От заключението на вещото лице по допустната съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот за пръв път е включен в регулационните граници на *** съгласно КРП/1992г., одобрен със Заповед №Р-40/30.04.1992г. на кмета на община ***, откогато има статут на урбанизирана територия и начин на трайно ползване – за ниско застрояване. До този момент имотът е имал статут на земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ. Към 05.11.1999г., когато е обнародван пар. 42 от ПЗР на ЗОС, имотът е попадал в територия със статут „урбанизирана”. В КРП/1992г. липсва надпис с конкретно отреждане за някакво специфично застрояване, поради което следва да се приеме, че имотът е предвиден за жилищно строителство. Процесният имот попада изцяло в територията на имота, описан в Указ №50/30.08.1924г. на ***. Понастоящем имотът не е застроен, ограден е от всички страни с телена мрежа, закрепена върху метални и бетонни колове. Засаден е с множество овощни насаждения на възраст около 20-25г. в добро физическо състояние. От южната страна имотът граничи с непроходима заблатена територия.

От ангажираните по делото гласни доказателства чрез разпит на свид. Г. *** – кмет на *** и *** – съсед на имота, се установява, че през 1924г. жителите на *** са били оземлени с полски имоти, повечето от които били заблатени. По този начин са били оземлени и наследодателите на ищцата. През 1984г.-1985г. ищците отводнили процесния имот, насипали го с пръст, оградили го от всички страни, засадили трайни насаждения. Оттогава до настоящия момент фактическата власт върху имота е осъществявана единствено от ищците, които трайно го ползват и обработват. Трети лица не са отправяли собственически претенции за имота.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е допустим, при наличие на правен интерес от провеждането му. Според т.1 от ТР № 8/ 27.11.2013 г. по т.д.№ 8/ 2012 г. на ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и в хипотезата, при която ищецът би могъл да придобие процесния имот на оригинерно основание при отричане правата на ответника върху него. Именно такъв е случаят, при който обект на владение е имот, актуван като държавен или общински, предвид установения с §1 от ЗИД на ЗС /обн.ДВ, бр.46 от 06.06.2006 г./ мораториум върху придобивната давност за държавни и общински имоти, продължен до 31.12.2017 г. До отричане със сила на пресъдено нещо на държавния, респ. общинския характер на имота, владелецът не би могъл да се позове на изтеклата в негова полза придобивна давност, което обуславя правния му интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу държавата или общината. Това е единственият път на защита за такъв владелец, тъй като същият няма на разположение положителен установителен или ревандикационен иск за собственост предвид императивно установената от закона забрана за придобиване на собствеността на държавата или общината по давност. В този случай в производството по предявения отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника, а именно продължило в срока по чл.79 ЗС владение като фактическо състояние при прилагане на презумпцията за анимус по чл.69 от ЗС. /в този смисъл Решение №15/19.02.2016г. по гр.д. №4705/2015г. на ВКС, ГК, II г.о./

Действително по силата на чл.86 от ЗС съществува законова забрана за придобиване по давност на държавна, респ. общинска собственост, а съгласно § 1 от ЗИД на ЗС /изм. ДВ. бр.105/2011 год., в сила от 31.12.2011 год./ давността за придобиване на държавни или общински имоти спира да тече до 31.12.2014 г. Независимо от това наложеният мораториум  не рефлектира върху правния интерес от отрицателния установителен иск срещу държавата или общината, тъй като той произтича от възможността имотът да бъде придобит по давност при отричане на неговия държавен или общински характер. В този смисъл доказването на активната материална легитимация по предявения отрицателен установителен иск се свежда само до установяване на фактите, обуславящи правния интерес на ищеца - в случая продължилото владение в срока по чл.79 ЗС, като при проведено успешно доказване ответникът ще дължи доказване на собственото си право. 

В настоящото производство ищците безспорно са доказали правния си интерес от търсената защита, като са ангажирали доказателства за упражнявана от тях фактическа власт върху процесния имот от 1984 г. до настоящия момент, установена от наследодателите на ищцата въз основа на Указ №50/30.08.1924г. на *** за предоставяне на държавна земя за безвъзмездно ползване. По отношение на поземлените имоти проявните форми на осъществявано владение са ограждане и обработка, вкл. събиране на плодовете от насаждения, които в настоящия случай по отношение на ищците се установяват от ангажираните по делото гласни доказателства и специални знания чрез допълнителната СТЕ. При наличието на поставени от ищците ограждения, които да обективират на място границите на собствеността, е налице явно манифестиране на намерение за своене спрямо всички трети лица. Предприемането на действия по ограничаване достъпа на третите лица представлява демонстриране от страна на ищците на собственическо намерение, изразено по несъмнен и категоричен начин, с деклариране, че го владеят за себе си и отричане на чуждата власт над имота. Упражняваната от тях фактическа власт е продължила в период от повече от десет години, като по делото не са ангажирани доказателства същата да е смущавана от трети лица.

От своя страна ответникът е доказал единствено, че с Акт за частна общинска собственост № 8639 от 08.10.2015г. е актувал имота като общински на основание §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС /обн.ДВ, бр.96/99 г./. На това основание се считат за общинска собственост застроените и незастроените парцели и имоти-частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове. Посочването на това общо нормативно основание за трансформиране на държавната собственост в общинска в акта за общинска собственост обаче не е в състояние да удостовери наличието на конкретно фактическо основание, по силата на което имотът е бил придобит от държавата, за да може да стане общински по силата на цитираната разпоредба от ЗОС. При липса на каквито и да било доказателства, че спорният имот е бил придобит от държавата чрез настъпване на конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ, представеният акт за частна държавна собственост не е в състояние да легитимира Община *** като собственик на процесния имот.

Актовете за общинска собственост имат констативен, а не коститутивен характер. Като официални свидетелстващи документи тези актове констатират собствеността без да я пораждат, поради което имат доказателствена сила за правото на собственост само когато в тях е посочено конкретно придобивно основание, по силата на което имотът е преминал в патримониума на общината. Такава доказателствена сила липсва, когато вместо основание за актуване е посочен не конкретен факт, а правна норма. Поради това Акт за частна общинска собственост № 8639 от 08.10.2015г., в който за правно основание е посочен единствено чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, във връзка с § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, не може да удостовери възникването на правото на собственост в патримониума на общината. По тази причина и предвид процесуалната позиция на ответника, в случая не се установяват противопоставими спрямо ищците права на Община *** по отношение на процесния имот.

С оглед формирания извод за недоказаност на въведения от ответника придобивен способ, следва да се приеме, че предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен, поради което следва да бъде уважен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски в размер на 822.50 лева, изразяващи се в заплатена държавна такса и преводна такса, държавна такса за съдебно удостоверение, държавна такса за издаване на заверени преписи, депозит за вещо лице и адвокатски хонорар. 

Водим от горното съдът

 

Р    Е   Ш   И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Я.Д., ЕГН ********** и П.С.Д., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, Булстат ***, представлявана от кмета на община ***, не е собственик на недвижим имот, находящ се в ***, Общ.***, Обл.***, ***, съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, съгласно КККР на ***, одобрени със Заповед № РД-18-10/30.01.2015г. на ИД на АГКК, с площ от 1016 кв.м. по актуална скица, при граници: ПИ с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***., на основание чл.124, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Община ***, Булстат ***, представлявана от кмета на община ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Я.Д., ЕГН ********** и П.С.Д., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, сумата от 822.50 лева, представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок, считано  от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: