Решение по дело №48166/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13951
Дата: 17 юли 2025 г.
Съдия: Мирослава Петрова Илева
Дело: 20231110148166
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13951
гр. София, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря П. ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110148166 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Предявен е иск по чл.410, ал.1, т.2 КЗ от „Застрахователно еднолично акционерно
дружество Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД срещу „НБК Строй“ ЕООД за сумата от 3436,37
лева – непогасено вземане за платено застрахователно обезщетение по договор за имуществено
застраховане, обективиран в застрахователна полица № 2200220200P000043 за щети, изразяващи се
в скъсано газопроводно отклонение ГО Ф 32 мм. и изтекъл газ, настъпили на 14.07.2022г. в гр.
София, в.з. „Киноцентър“, ул. „Голяма могила“ срещу № 81 при извършване на изкопни работи от
лица, които са действали по възлагане на ответното дружество, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба (29.08.2023г.) до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 14.07.2022г. в гр. София, в.з. „Киноцентър“, ул. Голяма могила“ и
срещу № 81 при извършване на изкопни работи от служители на ответното дружество е скъсано
газопроводно отклонение ГО Ф 32 мм и е изтекъл газ, с което били причинени материални щети на
имущество на „Овергаз мрежи“ АД. Увреденото имущество и загубата на газ в резултат на
процесното събитие били предмет на сключена при ищеца имуществена застраховка, като
причинителят на вредата – ответното дружество, не представил застраховка „професионална
отговорност“. За процесното събитие бил съставен констативен протокол, в който били описани
нанесените щети. Застрахованият „Овергаз мрежи“ АД отправил претенция до ищеца за изплащане
на застрахователно обезщетение за вредите от процесното събитие и такова му било изплатено в
размер на 3436,37 лева, която сума представлявала остойностено с констативния протокол
възстановяване на щети и стойността на загубата на газ. С плащането на застрахователното
обезщетение ищецът встъпил в правата на увреденото лице срещу ответното дружество в
качеството му на причинител на вредата.
Ответното дружество, на което исковата молба заедно с приложенията са връчени при
условията на чл.50, ал.4 ГПК, не е подало отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. В
открито съдебно заседание ответникът оспорва предявения иск, като възразява срещу твърденията
за извършен деликт от страна на лица, на които ответното дружество е възложило работа.
Евентуално възразява, че ответникът има сключена застраховка „гражданска отговорност“ за
периода, който обхваща и датата на твърдяното събитие.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
1
По иска по чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличие на
валидно правоотношение по имуществена застраховка, че в периода на застрахователното покритие
е възникнало събитие – покрит по застраховката риск, по повод на което ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение, както и че събитието е предизвикано поради противоправно
поведение на лице при и по повод изпълнение на възложена от ответника работа, в резултат на
което са настъпили вреди, размер на вредите и причинно – следствена връзка между
противоправното поведение и вредите.
Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че
между ищеца „Застрахователно еднолично акционерно дружество Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ ЕАД и „Овергаз мрежи“ АД е сключен застрахователен договор по комбинирана
застрахователна полица „имущество“ № 2200220200P000043 със срок на застраховката от
01.02.2022г. до 31.01.2023г., вкл. Сред покритите застрахователни рискове са и „непредумишлени
действия на трети лица, в т.ч. но не само изкопни работи“, както и загуба на изпуснат газ
вследствие на авария или застрахователно събитие, покрито по полицата.
Страните спорят за това дали е възникнало твърдяното събитие – покрит по застраховката
риск – скъсване на газопроводно отклонение на 14.07.2022г. в гр. София, в.з. Киноцентър, ул.
„Голяма могила“ срещу № 81, вследствие на изкопни работи, извършвани по възлагане на
ответното дружество „НБК Строй“ ЕООД.
В подкрепа на така изложените твърдения ищецът е ангажирал писмени и гласни
доказателства. Приет като доказателство е доклад (констативен протокол) № 66/14.07.2022г., в
който от двама членове на аварийна група при „Овергаз мрежи“ АД е удостоверено, че е настъпила
авария на 14.07.2022г. в 14:58ч. в гр. София ул. „Голяма могила“ № 81. Отразено е, че вследствие на
аварията е скъсано газопроводно отклонение Ф 32 мм, работно налягане 4 бара и условен диаметър
на пробива Ф 26 мм. Относно причини за аварията в протокола е направена отметка за
непредумишлени действия на трети лица (изкопни работи). Като причинител на вредите в
протокола е посочено ответното дружество „НБК Строй“ ЕООД с посочване на ЕИК, адрес на
управление, МОЛ Божидар Калвин и телефон. Приета като доказателство е декларация от
14.07.2022г. от Димитър И. Шопски, с която същият е декларирал, че възразява да заплати всички
разходи по възстановяване на щетите и в графа „бележки“ е посочил, че знакът за газовото
отклонение е зад оградата, обрасъл с трева. Членовете на аварийната група на „Овергаз мрежи“ АД
са попълнили и протокол от 14.07.2022г. за отстраняване на аварията, също приет като
доказателство.
По делото като свидетел е разпитан П. П. - член на аварийната група при „Овергаз мрежи“
АД, чието име фигурира върху констативния протокол от 14.07.2022г. и протокола за отстраняване
на аварията от същата дата. Свидетелят посочва, че от 2022г. работи при „Овергаз мрежи“ АД в
участва в състава на аварийна група, която се справя с авариите по мрежата, оперирана от
дружеството. За процесната авария свидетелят нямал спомен, тъй като броят на посетените от него
аварии годишно е около 130-140. При предявяване на приетия като доказателство констативен
протокол свидетелят потвърждава, че той е съставил същия и го е подписал. Свидетелят дава
показания относно начина, по който се действа от страна на дружеството при възникване на авария.
Посочва, че след подаване на сигнал от граждани или от извършителя аварийната група извършва
посещение на място и предприема незабавни действия по спиране изтичането на газ. Посочва, че
когато извършителят е вписан в протокола, той присъства при отстраняването на аварията.
Причини за аварията можели да бъдат ПТП или изкопни работи. След спиране на изтичане на газа
се извършвал ремонт на газопровода. След това се попълвал констативен протокол и когато имало
известен извършител, последният бивал приканен да посочи своите данни в констативния
протокол. В случая данните в констативния протокол били попълнени от свидетеля с изключение
на декларацията, която се попълвала от представител на дружеството – причинител на аварията.
Данни за дружеството- причинител на аварията, били предоставени от представител на
дружеството – в случая Димитър И., който е присъствал на място. Свидетелят посочва, че нямал
задължение да изисква от лицето да се легитимира и да представя доказателства за правото
надлежно да представлява дружеството - причинител на аварията.
Така събраните свидетелски показания обосновават извод, че отразените в констативния
2
протокол обстоятелства отговарят на действителното фактическо положение. Констативният
протокол представлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила, като достоверността на отразените в него обстоятелства съдът
цени с оглед всички събрани по делото доказателства. В случая макар у разпитания по делото
свидетел – П. П., да не се останал спомен за твърдяното събитие, същият дава сведения относно
последователността от действия, които се предприемат при получен сигнал за възникване на авария
при мрежа, оперирана от „Овергаз мрежи“ АД. След вземане на мерки за ограничаване на вредите
и отстраняване на повредата свидетелят посочи, че се попълват документи – констативен протокол
и декларация, в които се отразяват данни за причинителя на вредата. Данни за дружеството –
причинител на вредата, се снемали от лицата, присъствали на аварията. Извод за възникване на
аварията по време, място и конкретни обстоятелства (непредумишлени действия – извършване на
изкопни работи), посочени в констативния протокол, както и възникването й при и по повод работа
на лица, възложена от ответното дружество, следва от приложената към протокола декларация.
Същата по сведения на свидетеля се попълва от представител на дружеството, отговорно за
аварията, който присъства на място. В случая такава декларация е попълнена от Димитър И.
Шопски. Независимо, че по делото няма преки доказателства за връзка между ответното дружество
и това лице по делото, не е изключен извод това лице да е действало по възлагане на ответното
дружество. Не е необходимо декларацията да бъде попълнена от управителя или едноличния
собственик на капитала на ответното дружество, за да се приеме, че декларацията е обвързваща за
ответника. По сведения на разпитания по делото свидетел декларацията се попълва от лице, което
присъства на мястото на аварията, като такива може да бъде служител по трудов договор или лице,
което действа по граждански договор, като от значение е по делото да е извършвало работа по
възлагане на ответното дружество. Отделно от това свидетелят посочи, че данни за причинителя на
вредата се получават от лицата, които се намират на мястото на аварията и отговорят за същата,
поради което свидетелят се е снабдил с данни за дружеството – наименование на дружеството,
ЕИК, МОЛ, адрес и телефон, отбелязани от свидетеля в констативния протокол, от лицата, които се
намират на мястото на аварията и в резултат на чиито действия е възникнало събитието.
Обстоятелството, че разпитаният по делото свидетел няма конкретен спомен за събитието предвид
значителния брой аварии, които посещава, не обосновава извод за недоказаност на конкретната
авария. Това е така, защото свидетелят дава показания относно реда, който се спазва при отзоваване
на сигнал за авария, начина, по който се удостоверяват извършените действия и обстоятелства
около аварията. По – конкретно свидетелят дава показания за начина, по който се снабдява с
информация за дружеството – причинител на аварията – а именно от лицата, присъстващи на място
и отговорни за събитието, като в процесния случай свидетелят не съобщава да е било налице
изключение от така установения ред.
Изводът за възникване на твърдяната авария не се разколебава от обстоятелството, че в
писмо от Столична община, Направление „Архитектура и градоустройство“ (л.101) е посочено, че
в кадастралния план на подземни проводи и съоръжения в процесния участък няма отразен
газопровод и газопроводни отклонения. Ирелевантни са въпросите относно въвеждането на
газопровода в експлоатация и за отразяването му в кадастъра, защото те нямат отношение към
възникване на деликта и размера на вредите (предвид изрично направеното в първото по делото
съдебно заседание признание от страна на ответника относно загубеното количество газ вследствие
на твърдяното събитие). Без значение е и това дали компетентен държавен орган е бил уведомен за
аварията. За пълнота следва да се посочи, че събитието не е с такъв характер, който да обоснове
задължение за уведомяване на компетентните органи съгласно чл.247, ал.1, т.7 от Наредба за
устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на
съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ, защото конкретното събитие не отговаря
на дадената в пар.1, т.36 ДР на същата наредба дефиниция за „авария“ (внезапна технологична
повреда на машини, съоръжения и/или агрегати, съпроводена с взривове, образуване на пожари,
замърсяване на околната среда, разрушения, жертви или заплахи за живота и здравето на
населението).
Без значение за материалноправната легитимация на ответника е дали към датата на
събитието същият е имал сключена застраховка „гражданска отговорност“, защото застрахователят
по имуществена застраховка може по свой избор да упражни регресното право или срещу
3
причинителя на вредата, респ. възложителя на работата, или срещу застрахователя по риска
„гражданска отговорност“ на такова лице – чл.410, ал.1 и чл.411 ГПК. Само когато причинителят
на вредата е водач на МПС с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите правото на регресно вземане срещу този водач е уредено като субсидиарно
спрямо правото на регресното вземане срещу застрахователя по риска „гражданска отговорност“ –
арг. чл.411, ал.1, изр.3 КЗ.
Предвид горното съдът приема, че е доказано конкретното събитие, което е било причинено
от лице при и по повод работа, възложена на ответника.
Вината у лицето/ата, причинила/и аварията, се предполага съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД, като не
са направени възражения и не се установяват обстоятелствата, които да оборят презумпцията за
вина.
Безспорно е между страните (съгласно изрично признание на процесуалния представител на
ответника в открито съдебно заседание), че в резултат на събитието е била причинена щета на
застрахования „Овергаз мрежи“ АД в размер на 3436,37 лева, изразяваща се в разходи по
отстраняване на аварията и загуба на природен газ.
От приетите по делото писмени доказателства (претенция за обезщетение – 17 – гръб,
доклад по щета № **********/396-22 – л.23, и платежно нареждане от 09.09.2022г. – л.28) се
установява, че по заведена при ищеца щета по повод процесното събитие в полза на застрахованото
лице „Овергаз мрежи“ АД е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 3436,37 лева.
От изложеното по – горе следва, че са установени всички елементи от фактическия състав
на търсената отговорност. При това предявеният иск е основателен и следва да се уважи до пълния
размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
По разноските:
При изхода на делото право на разноски има само ищцовото дружество, на което следва да
се присъдят такива в общ размер от 865,02 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение,
плащането на което е доказано. Не следва да се присъждат включените в списъка по чл.80 ГПК
разноски за депозит за свидетел в размер на 30 лева, защото депозитът е останал неусвоен и след
направено искане сумата е възстановена на ищеца.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА „НБК Строй“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.
София, ж.к. „Дървеница“, ул. „Проф. Ст. Киркович“ № 24, ап.2, да плати на „Застрахователно
еднолично акционерно дружество Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр. София, пл. „Позитано“ № 5, на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ
сумата от 3436,37 лева – непогасено вземане за платено застрахователно обезщетение по договор за
имуществено застраховане, обективиран в застрахователна полица № 2200220200P000043, за щети,
изразяващи се в скъсано газопроводно отклонение ГО Ф 32 мм. и изтекъл газ, настъпили на
14.07.2022г. в гр. София, в.з. „Киноцентър“, ул. „Голяма могила“ срещу № 81 при извършване на
изкопни работи от лица, които са действали по възлагане на ответното дружество, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба (29.08.2023г.) до окончателното плащане, както и на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 865,02 лева – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.


4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5