РЕШЕНИЕ
№ 237
гр. ХАСКОВО, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря С.Г. Д.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20245600500271 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК
Обжалваното решение
С решение №1/02.I.2024 г. постановено по гражданско дело №1684/2022
г. Районен съд-Хасково приема за установено, на основание чл.108 ЗС, по
отношение на Ш. А. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.***, местност ***, че
Ж. Ю. П., ЕГН: **********, с адрес: гр.***, е собственик на следния
недвижим имот, а именно: реална част с площ от 98 кв.м., нанесена като
фигура, щрихована в зелен цвят, ограничена от точки с номера 1-2-3-4-5-1 в
приложената към заключението на вещото лице инж. Д.Е.К. от 26.04.2023 г.
комбинирана скица /л.124 от делото/, която скица е приподписана от съда и
представлява неразделна част от решението, от поземлен имот /ПИ/ с
идентификатор 77195.708.464, по кадастралната карта на гр***, одобрена със
заповед № РД - 18 -63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК
гр.София, с площ 327 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10
м./, с адрес: ***, номер по предходен план: ***, при граници: поземлени
имоти с идентификатори 77195.708.9, 77195.708.559, 77195.708.526,
77195.708.558 по КК на гр.***, като осъжда Ш. А. М., ЕГН: **********,
с адрес: гр.***, местност ***, съдебен адрес: гр.Хасково, бул."България" №
142, вх.А, ет.1, да предаде владението на реалната част от имота на Ж. Ю. П.,
ЕГН: **********, с адрес: гр.***.
Съдът осъжда , на основание чл.109 ЗС, Ш. А. М.,
1
ЕГН:**********, с адрес: гр.***, местност ***, да премахне телена ограда на
метални колове, означена в приложената към заключението на вещото лице
инж. Д.Е.К. от 26.04.2023 г. комбинирана скица /л. 124 от делото/, която скица
е приподписана от съда и представлява неразделна част от решението, със
зелена пунктирана линия межди точки 3 и 4, попадаща в ПИ 77195.708.464,
която неоснователно ограничава правото на Ж. Ю. П., ЕГН:**********, с
адрес: гр.***, да ползва собствения си имот в пълен обем и граници.
Районен съд-Хасково отхвърля като неоснователен предявения от
Ш. А. М., ЕГН:**********, с адрес: гр.***, местност ***, против Ж. Ю. П.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.109 ЗС, вр. чл.211
ал.1 ГПК, да бъде осъден Ж. Ю. П. да премахне намиращата се в ПИ с
идентификатор 77195.708.464 по КК на гр.*** масивна едноетажна сграда,
означена със зелен цвят с № 2 в приложената към заключението на вещото
лице инж. Д.Е.К. от 26.04.2023 г. комбинирана скица /л. 124 от делото/, която
скица е приподписана от съда и представлява неразделна част от решението,
представляваща гараж с площ 36.72 кв.м., изградена на общата имотна
граница с имот № 77195.708.558.
С решението се осъжда Ш. А. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.***
на основание чл. 78, ал. 1 и ал.З ГПК, да заплати на Ж. Ю. П., ЕГН:
**********, с адрес: гр.***, сумата от 1490,00 лева, представляваща
направени разноски по делото.
Обстоятелства по въззива
Ш. А. М. е останал недоволен от постановеното решение в частта му
относно уважаването на предявените искови претензии с правно основание
чл.108 и чл.109 от Закона за собствеността,като неправилно, с допуснати
съществени процедсуални нарушения,противоречие с материалния закон и
необосновано.
Въззивникът твърди,че още с отговора на исковата молба оспорил
правото на собственост върху спорния имот в полза на ищеца,тъй-като
неговия праводател-Община *** не била собственик на транслираното право
върху недвижимостта.
Според жалбоподателят за уважаването на претенцията по чл.108 от ЗС
следва ищецът да проведе пълно и главно доказване на обосноваващите
правото му факти.В случая общината се легитимирала като собственик на
продадения на ищеца имот с два взаимно изключващи се документа-акт за
общинска собственост от 10.I.2021 г. издаден на основавие §42 ПЗР ЗИДЗОС
и чл.58 от ЗОС и с решение на ОСЗ №36103/02.ХII.1999 г. за възстановяване
правото на собственост върху земеделско земя,представено по делото в два
различни дубликата по делото.
Районен съд-Хасково изложил мотиви по тези две основания за
собственост,като макар и противоречащи си,е приел,че общината е
притежавала правото на собственост върху имота.Този извод според
въззивникът бил необоснован и незаконосъобразен.
Въпросният акт за общинска собственост бил обоснован с действието на
§42 ПЗР ЗИДЗОС,който давал основание за актуване като общинска
собственост на парцели държавна собственост,които се намирали в
регулацията на населеното място.Процесния имот обаче не се обхващал от
2
действието на нормата.В случая чл.58 от ЗОС посочвал предоставките за
съставяване на акт за общинска собственост за имот държавна
собственост,прехвърлен безвъзмездно в собственост на общината от
държавата,както и за имот,придобит в собственост от общината чрез покупко
продажба от държавата или чрез замяна между общината и държавата.В тази
насока съдът неправилно приел,че макар и за жилищен район *** да нямало
влазъл в сила в сила ПУП,както и че за имота няма съставен акт за държавна
собственост,неточното посочване на правното основание за актуване,не
означавало,че имотът е бил собственост на държавата,съобразно ЗДС.В
случая относно процесния имот нямало изработен ПУП,същият не бил в
регулация.На практика до заснемането на имота по КК през 2006 г. нямало
индивидуализиран имот,което извеждало,че основанието по §42 ПЗР ЗИДЗОС
не било налице.
Въззивникът извежда и че другото основание,което съдът приел като
решаващо за собствеността на общината-решение на ОСЗ
№36103/02.ХII.1999 г. издадено на основание чл.27 от
ППЗСПЗЗ/възстановяване право на собственост с план за земеразделяне/,и с
посочено „стопанисвано от общината“,което настъпвало при предпоставките
по чл.19 и сл. от ЗСПЗЗ.в този текст се сочело,че общината стопанисва и
управлява земеделската земя,останала след възстановяването на правата на
собствениците,като тези земи ставали общинска собственост след влизане в
сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващите и
възстановими стари реални граници,като определянето на теми имоти ставало
от нарочна комисия по процедура,развита в чл.45Б от ППЗСПЗЗ.За
въпросните имоти по чл.19 ал.I от ЗСПЗЗ се съставяли актове за общинска
собственост,в които се отбелязвало одобреното протоколно решение по
чл.45В ал.VII от ППЗСПЗЗ и начинът за възстановяване на правото на
собственост.
Предвид изложеното възззивникът извежда,че представеното по делото
решение на ОСЗ №36103/02.ХII.1999 г. било нищожно,тъй-като ОСЗ нямала
правомощия да възстановява земеделски земи по реда на чл.19 от
ЗСПЗЗ.Неправилен бил и извода на съда,че процесния имот бил част от имот
№*** с площ от 12.896 кв.м.,посочен в горното решение.В рамките на
производството в тази насока се установило,че в одобрения КП от 1988 г.
процесния имот не съществувал с планоснимачен номер и данни за
собственост.Липсвала карта на възстановената собственост на землище
гр.***,да се установяло твърдението на общината,че въпросният имот е част
от имот от *** с площ от 12.896 дка.
Отделно от изложеното жалбоподателят сочи и че представеното решение
на ОСЗ №36103/02.ХII.1999 г. на ОСЗ *** било дубликат,който не можел да
породи правото на собственост на третото лице по делото Община ***.В тази
насока този документ не бил годен такъв.Неправилно РС-Хасково приел,че
представения документ съставлявал валидно решение като официален
документ по чл.179 ал.II вр. с ал.I от ГПК,поради което и оспорилата го
страна следвало да докаже неговата законност.Този извод бил
незаконосъобразен,тъй-като тази норма от ГПК определяла доказателствената
сила на официалния документ,когато същият е издаден от дл.лице в кръга на
службата му по установените форма и ред. Процесното решение съставлявало
индивидуален административен акт и като такъв следвало да е постановено от
надлежен кворум и състав,като следвало най-малко да бъде подписано от
председателя на ОСЗ и секретаря на същата,за са удостовери и самия
3
властнически акт.В случая представения документ не носел подпис на нито
един член на комисията,бил с надпис дубликат,като били представени два
различни по отношение на състава на комисията варианта.Ето защо това
решение на ОСЗ *** не било валидно и не можело да се приеме за официален
документ предвид чл.179 от ГПК,същото било нищожно.
Поради това се налагал извода,че ищецът в първоинстанционтото
производство не е доказал правото си на собственост върху спорния
имот,което обуславяло отхвърляне на първоначално предявените искове по
чл.108 и чл.109 от ЗС и отмяна на съдебното решение.
Ж. Ю. П. представя отговор на въззивната жалба,с който извежда
неоснователността на същата и правилността на постановеното съдебно
решение,което като правилно,законосъобразно и обосновано следвало да се
потвърди.
Безспорно били установени по делото фактите,че въззиваемият придобил
въпросният недвижим имот в законосъобразно проведена процедура от
Община ***,че въззивникът е навлезнал в границите на тази собственост и
ползва същата в размер на 98 кв.м.,онагледена на скицата на вещото
лице,както и че Ш. М. е отказал да премахне въпросната ограда и да отстъпи
така завзетата площ.Според въззиваемият безспорно било и че жилищния
район ***,в който се намирал ПИ 77195.708.464 от 327 кв.м.,включваща и
спорните 98 кв.м. представлява предишна зона за земеделско ползване,за
която бил одобрен само план за улична регулация,който не засягал
имота,който бил неурегулиран.
Въззивнага жалба било обоснована единствено с недопустимото
насрещно правоизключващо възражение,че Община *** не била собственик
на прочесния имот в момента на транслирането му към въззиваемия.В тази
насока било ТР №8/2012 г. по т.д. №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая ищецът не притежавал самостоятелно право на собственост
върху спорния имот и нямал възможност да придобие собствеността по
силата на давностно владение,предвид забраната на чл.200 ал.I от ЗУТ.В
случая въззивникът се позовавал само на липсата на право на собственост на
общината,но е и на свое право на собственост,възникнало на самостоятелно
основание.Същият и не ангажирал доказателства,че е владял недвижимостта
от 1997 г. каквито твърдения имало по делото.Дори да упражнявал такова,то
забраната на чл.200 ал.I от ЗУТ била налична.Във въззивната жалба не са
оспорвал и извода на РС-Хасково относно липсата на доказване право на
собственост върху терена на посочените като предишни собственици А.Р. и
Д.П.
При уважаване на правоизключващото насрещно възражение на
въззиваемият би се стигнало до отхвърляне на предявеният иск по чл.108 от
ЗС от Ж. П. и до абсурдния резултат ответникът М. да запази владението
варху споните 98 кв.м. без да има правната възможност да ги придолие в
собстеност.
От друга страна изложените мотиви от страна на РС-Хасково били
правилни и законосъобразни.Акта за общинска собственост само констатирал
правото на собственост на Община *** върху имота,поради което нямало
съществено значение посоченото в него основание и неотносимостта на §42
ПЗР ЗСПЗЗ към спора.В тази насока и правилно РС-Хасково приел,че
неточното посочване на тази норма не водело на извод,че имотът не е
4
собственост на общината.
Първата инстанция обосновано приела и че имот с идентификатор
77195.708.464 е част от имот №*** по КВС на Община *** и същата го
притежава въз основа решение №36103/02.ХII.1999 г. на ОСЗ.С това решение
се възстановявало правото на собственост на общината с план за
земеразделяне,под №*** бил записан имот *** като пасище,мера с площ от
12.896 кв.м. в местността ***,5 категория. Било установено по делото и че за
територията на кв.*** имало одобрен кадастрален план със заповед
№969/1988 г.,по който територията на имот с идентификатор 77195.708.464
по КК на гр.*** попадала върху канал в изкоп-или за него нямало отреден
имот с пл.номер и данни за собственост.
Отправените доводи във въззивнага жалба относно нищожността на
решението на ОСЗ били преклудирани и вкл. и поради липсата на изримно
искане да произнасяне в тази насока по реда на чл.17 от ГПК.Отделно от това
верността на констатациите на това решение не били оспорени прие
приемането му в първата инстанция.
Община ***, допусната с определение № 310 от 23.02.2023 г.,
постановено по гр. дело № 1684 по описа за 2022 г на РС Хасково и на
основание чл.219, ал.1 ГПК е допусната до участие в настоящия процес и е
конституирана Община ***, гр.***, като трето лице - помагач на страната на
ищеца по първоначалните искове и ответник по насрещния иск Ж. Ю.
П.,представя също отговор на въззивнната жалба , като извежда нейната
неоснователност и правилността на обжалваното съдебно
решение.Въззивникът не е можел да придобие спорните 98 кв.м. тъй-като
съобразно чл.200 от ЗУТ реално определени части от поземлени имоти в
границите на населените места можели да се придобиват чрез правни сделки
или по давност само ако били спазени изискванията за минималните размери
по чл.19,с изключението по ал.II на нормата.В настоящия случая целият имот
бил от 327 кв.м.При отнемане на 98 кв.м. площта му би станала 229
кв.м.,която не отговаряла на минималните размери по чл.19 от
ЗУТ.Същевременно и 98 кв.м. също не отговаряли на тази норма,поради което
не можели да се придобият по давност.
От друга страна в случая актът за общинска собсвеност се ползвал с
доказателствена сила,тъй-като не се установило друго лице да е собственик
на спорния имот,освен общината,поради което този акт имал обвързваща
сила,което не била оборена в процеса.
В съдебно заседание страните поддържат изложените тези и доводи.
Правни съображения
Въззивната жалба е надлежно волеизявление на участник в
първоинстанционното производство, обективиращо пред настоящия съд
защитим законов интерес,кореспондиращ с предявените материални
права,предвид разпоредените негативни за правната сфера на въззивника
последици с първоинстанционното решение-уважаване на предявените
осъдителни претенции по чл.108 и чл.109 от ЗС..
Съобразно задължителната проверка по чл.269 от ГПК въззивният
съд установи,че обжалваното решение е допустимо и валидно. Изложените в
жалбата и отговора на същата доводи касаят правилността на атакуваното
5
решение.
Пред първата инстанция са събрани всички необходими
доказателства за изясняване на повдигнатия спор по чл.108 от ЗС между
страните,съобразно изискуемия от закона начин,като Районен съд-Хасково ги
е ценил съобрзано изискванията на закона и е постановил адекватни на него
изводи и последици.
Спорни по делото са не фактите,а пораждащите се от тях права на
страните.
Заявените за защита субективни права на въззивника не се
установиха,поради което и предприетото въззивно обжалване е
неоснователно.
Обект на въззивния контрол е произнасянето на първата инстанция
по предявените от Ж. Ю. П. обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 108 ЗС и чл.109 ЗС, против Ш. А. М.,които са изцяло
уважени с постановеното съдебно решение.
Извън въззивната проверка остава предявеният насрещен иск от
ответника по първоначално предявените искове Ш. А. М. против Ж. П. с
правно основание чл.109 ЗС
Ищецът по осъдитените искове,обект на въззивния
контрол,извежда заявените за защита свои права,като отправя твърдения,че е
собственик предвид договор за покупко -продажба на недвижим имот,
сключен на 15.09.2021г. с Община-*** по силата на който придобива
собствеността върху поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 77195.708.464 по
ж.р. ***, с площ 327 кв.м, с предназначение на територията: урбанизирана, с
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с номер по предходен
план: ***, при съседи: 77195.708.9, 77195.708.559, 77195.708.526,
77195.708.558.Ищецът обосновава интереса си за предявяване на исковете и с
обстоятелството,че след закупуване на недвижимостта установил, че Ш. М.,
като собственик на съседния имот с ПИ 77195.708.558 навлезнал в границите
на неговия имот и завзел площ от него в размер на 98 кв.м., която
неоснователно владеел и която била оградена с телена ограда по
протежението,като използвал за вход към собствения си имот.Съобразно тези
факти е формиран и настоящия спор по делото.
Ответникът по обективно съединените осъдителни искове не
оспорва обстоятелството,че владее описаната площ.М. отправя
правоизключващи възражения относно заявените права от ищеца,в три
насоки-закупеният от ищеца имот от общината не бил собственост изначално
на същата,поради което и Община *** не можела да транслира права,които
няма в полза на ищеца,оспорва издадения в тази насока акт за общинска
собственост,релеви***/05.10.2021 г., сделка била нищожна на основание чл.
26 ЗЗД, поради нарушение на закона и правилата за провеждане на търг,
приети от Общински съвет ***,както и че той, респ. - неговите праводатели,
от 1997 г. и понастоящем ползвали процесната част от ПИ с идентификатор
77195.708.464 за преминаване до ПИ с идентификатор 77195.708.558, с оглед
на което имотът бил придобит по изтекла в полза на ответника давност,
считано от 1997 г.
Съобразно тези твърдения и възражения е очертан и предмета по
делото пред първата инстанция по първоначално предявените основни искове
по чл.108и чл.109 от ЗС,обект и на въззивния контрол.
6
Събраните по делото доказателства несъмнено налагат извода,че
проведения публичен търг с тайно наддаване от Община-*** е финализиран
със сключването на договор за покупко-продажба на недвижим имот от
15.IХ.2021 г., с рег. № ОС - 925/23.09.2021 г., между общината и
ищеца.Именно по силата на тази сделка Ю. П. се легитимира като собственик
на процесния имот.Представените по делото документи в тази насока съвсем
ясно и категорично извеждат ,че този договор е валиден,и не е нищожен на
основание чл.26, ал.I, предл.1 ЗЗД поради нарушение на закона и правилата за
провеждане на търга, приети от Община ***. При провеждане на тръжната
процедура много точно е са спазени предвидените в раздел III от Наредбата
за управление и разпореждане с общинска собственост, приета от Общински
съвет *** - чл.44 и следващите, норми,така и съответните приложими
правила в ЗОС и ЗМСМА.Въпросната процедура е осъществена от надлежни
органи събразно осъществени процедурни правила.Правилно в тази насока и
РС-Хасково е приел,че отправените доводи за нищожност на транслиращата
сделка относно процесния имот от общината към Ж. П. са
неоснователни.Въззивната нистанция изцяло споделя тези изводи на първата
инстанция и препраща към тях.
Неоснователно е и възражението на Ш. М.,че същият е собственик
на спорната част от 98 кв.м. от ПИ с идентификатор 77195.708.464,тъй-като
ги придобил по силата на упражнено от него и родителите му давностно
владение от 1997 г.В тази насока по делото няма никакви несъмнени
доказателства,че както въззивникът, така и неговите праводатели от 1997 г. и
досега са упражнявали фактическа власт върху имота закупен от ищеца от
общината и по силата на тази власт е настъпило придобиване по давност на
процесните 98 кв.м.От друга страна,дори и да е имало упражнено владение в
насока осъществена хипотеза на това твърдяно оригинерно придобиване от
страна на въззивникът, това е законово недопустимо,поради което и
правноирелевантно.Налице е изричния законов императив в правилото на
чл.200 от ЗУТ,който урежда,че реално определени части от поземлени имоти
в границите на населените места и селищните образувания могат да се
придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени
изискванията за минималните размери по чл. от ЗУТ.По отношение площта
на спорната част тези размери не са налични,тъй-като същата е в пъти по-
малка от тях.От друга страна не е осъществена и хипотезата на изключението
по чл.200 ал.II от ЗУТ,тъй-като оставащата част от ПИ с идентификатор
77195.708.464 отново не би отговарял на минималните изисквания за размер
по чл.19 от ЗУТ,тъй-като би възлизала на 229 кв.м. а и не са налице
изискванията на чл.17 от ЗУ.Ето защо ответникът не е придобил
собствеността на процесните 98 кв.в. по силата на оригинерното придобивно
основание,както твърди и не би могъл и да я придобие.
Третото правоизключващо възражение на ответника и въззивникът
по делото,че общината не е била собстеник на ПИ с идентификатор
77195.708.464,поради което и не е могла да прехвърли собствеността му на Ж.
П.,е неоснователно.
Актът за частна общинска собственост по отношение на тази
недвижимост №*** е съставен на 10.II.2021 г. с изведено правно основание за
актуването § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС /Държавен вестник бр. 96/1999 г./ и чл.58
от ЗОС.Въпросната норма не е относима за процесния имот,поради което и
неправилно е посочено в акта за общинска частна собственост като
основание,че спорния имот е общински.Следва да се съобрази,че §48 от
7
ЗИДЗОС извежда,че застроените и незастроените парцели и имоти - частна
държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и
благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на
действащите към датата на влизането в сила на този закон/обнародван
05.ХI.1999 г./ подробни градоустройствени планове, преминават в
собственост на общините.Процесният имот не се обхваща от тази
хипотеза,тъй-като към момента на влизането в сила на този параграф, не е
обект на предвиждания на градоустройствен план.Към този момент е бил
налице одобрен план единствено за улична регулация, който не засяга
процесния имот, като имотът с идентификатор 77195.708.464 е останал
неурегулиран,и за него няма влязъл в сила подробен устройствен план. Имота
попада в стротелните граници на гр.***,като урбанизириана територия без
устройствено планиране, не е урегулиран и няма план за застрояване,като и не
попада в плана за новообразуваните имоти,одобрен със заповед №ДС-28-
1/11.VI.2019 г. на областния управител на област ***./л.141/
Следва да се съобрази и че за територията на ж.р. *** има одобрен
кадастрален план със Заповед № 969/1988г., в който площта на сегашния ПИ
77195.708.464 попада върху канал в изкоп,и за него няма отреден имот с
планоснимачен номер и данни за собственост.ПИ с идентификатор
77195.708.464 като обособен самостоятелен имот е създаден за първи път с
одобрената КК на гр.*** през 2006 г.Предвид на изложеното по-горе се налага
извода,че обсъдения конститативен акт за частна общинска собственост не
отразява правилното основание за актуване на процесния имот като частна
общинска собственост.
Тази недвижимост не е актувана като държавна собственост
съобразно удостоверение от 13.VI.2023 г. на Областен управител гр.*** с при
проследяване на историята му./л.140/.При условие,че имота никога не е бил
актуван самостоятелно или като част от друг имот, като държавна
собственост и няма доказателства по делото,че същият е бил несъмнено на
други лица,то може да се изведе,че същият е общинска собственост.
В тази насока и предвид изложеното досега не може да се изведе
такова право на визираните от въззивникът лица А.Р. и Д.П. в представените
по делото нотариални актове,където същите са записани като
инидивидуализация на южната граница на неговия поземлен имот,тогава имот
пл.№*** в местността *** гр.***, и само от това записване,без да има
никакви други доказателства за правото им на собственост върху
южностоящия имот на ищеца.Същевременно няма и доказателства в
насока,че Ш. М. и неговите праводатели по някакъв начин са придобили от
тези лица правото на собственост въррху процесните 98 кв..м. от ПИ
77195.708.464.
От друга страна в представеното неоспорено удостоверение от
ОСЗ-*** е видно,че в регистъра на службата няма данни за бивши
собственици на процесния имот.Този имот е и част от имот *** по КВС на
гр.***.
С решение №36103/02.ХII.1999 г. на Общинска служба по
земеделие и гори-*** на основание чл.27 он ППЗСПЗЗ по преписка
№51991/19.III.1997 г. под №*** се възстановява собствеността на Община-
*** върху пасище,мера от 12.896 дка,пета категория,местност ***,имот №***
по плана за земеразделяне. Влязлото в сила решение, придружено със скица,
на основание чл.27 ал.III от ППЗСПЗЗ удостоверява правото на собственост и
8
има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота.Следва
също така да се съобрази,че решенията по чл.27 от ППЗСПЗЗ са резултат на
предхождаща ги административна процедура,в рамките на която се изследват
служебно правата на собственост на самите общини..
Горното решение е влязло в сила и поражда правните си
последици.Същото е валидно и обвързва всички правни субекти.При
преценка на довода за нищожност на същото,се извежда,че е неоснователен.
В рамките на провеждания ковен съдебен контрол се сочи от
въззивникът ,че това решение е невалидно,тъй-като нямало подписи на
представените по делото екземпляри на членовете на поземления орган.В
изрично удостоверително волеизявлене на ОСЗ-*** в съпроводителното
писмо-л.156 от делото се посочва,че решение №36103/02.ХII.1999 г. е вярно с
електронно подписания оригинал,като електронния подпис се намира на
отделен файл с название “signature txtp7s“.
Безспорно е ,че решенията и протоколите с подписи на членовете
на комисията са издадени в един оригинал и са връчени на съответното
лице,като след това ОСЗ-*** издава само дубликати на тези решения и
протоколи.Предвид на изложеното не може да се приеме,че процесното
решението не е подписано от членовете на комисията и няма волеизявления
относно разпоредените с него последици.Оригиналите с подписите са
връчени на съответните лица и в случая ОСЗ издава еднообразни с
оригиналите дубликати.Налице е обвързващо удостоверително волеизявление
на административен орган,което не може да се игнорира,тъй-като обективира
установен от държавата ред по издаване на дубликати на вече постановени
властнически волеизявления.Следва да се съобрази,че при поземления орган
се съдържа единствено запис на това решение на електронен носител, който
не съдържа физически подписите на неговите издатели. Решението,
представено официално от административния орган, представлява копие на
издаденото от Поземлената комисия оригинално решение ,което е било
връчено по съответния ред на адресатите си. В хода на производството пред
въззивния съд,а и пред първата инстанция не са ангажирани доказателства, от
които да се направи извод, че оригиналът в неговото физическо измерение на
възстановителното решение не е съдържал подписите на неговите издатели.
Самата предвидена от държавата процедура урежда,че след като писмения
оригинал е бил предаден на лицето, ползващо се от решението, в
административния орган остава единствено електронен първобраз на
решението, което не носи подписи на издателите му. Издадените вече от
Поземлените комисии решения са налични в база данни, в които съществуват
като електронни документи, а не като такива на хартиен носител,като това е и
формата на властническото волеизявление и начина му на съществуване в
правния мир..Поради това и няма как да бъдат издадени преписи
от административните актове, носещи подписите на издателя им.
Решението на органа на поземлената собственост във вида, в който
е представено като официално заверен от ОСЗ-*** препис, представлява
официален документ по чл. 179 ал. II, вр. ал. I от ГПК,като следва да се
съобрази разпореденото от закона,че официално заверени преписи или
извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила,
както и оригиналите.В този случай и на основание чл. 193 ал. II от ГПК ако
страната, го оспорва, следва да представи доказателства, че документът е
неистински. Доказателства, от които да се направи такъв категоричен извод,
9
въззивникът не е представил своевременно пред първата инстанция,когато е
било и процесуално допустимото време за това.Следва да се посочи,че тези
доказателства трябва да се съобразени с описания по-горе предвиден от
държавата ред за обективиране,съществуване и удостоверяване на тези
властнически волеизявления по ЗСПЗЗ,поради,което и самото посочване,че
няма подписи на физическото копие в случая е неотносимо.
Неоснователен е и другия довод относно нищожност на това
решение,изведен от въззивникът от посоченото в него като „стопанисвано от
общината“,което настъпвало при предпоставките по чл.19 и сл. от ЗСПЗЗ.В
този текст се сочело,че общината стопанисва и управлява земеделската
земя,останала след възстановяването на правата на собствениците,като тези
земи ставали общинска собственост след влизане в сила на плана за
земеразделяне и одобрената карта на съществуващите и възстановими стари
реални граници,като определянето на теми имоти ставало от нарочна комисия
по процедура,развита в чл.45Б от ППЗСПЗЗ.За въпросните имоти по чл.19
ал.I от ЗСПЗЗ се съставяли актове за общинска собственост,в които се
отбелязвало одобреното протоколно решение по чл.45В ал.VII от ППЗСПЗЗ и
начинът за възстановяване на правото на собственост.
В тази насока следва да се съобрази,че към момента на
постановяване на решение №36103/02.ХII.1999 г. на Общинска служба по
земеделие и гори-***посочените от М. в тезата си за нищожност чл.45
Б,чл.45В и др. от ППЗСПЗЗ не са съществували,тъй-като са добавени като
норми през 2008 г. или девет години след акта на ОСЗ-***.Следователно
същите нямат никакво отношение към вече постановеното решение,влязло в
сила към момента на постановяването им,тъй-като действат само занапред и
нямат ретроактивно действие,предвид чл.14 от ЗНА.
В редакцията на ППЗСПЗЗ/от 26.II.1999 г./ към момента на
постановяване на процесното решение чл.45 ал.I от ППСЗПП изрично
предвижда,че земеделските земи от държавния и общинския поземлен фонд
се установяват служебно от поземлените комисии,а ал.II несъмнено указва,че
се взема решение от ОСЗ по реда на чл.18Ж/при възстановаяване в реални
граници/ или по чл.27 от ППЗСПЗЗ/при възстановяване с план за
земеразделяне/.Настоящото решение е постановено именно в хипотезата на
чл.45 ал.II вр. с чл.27 от ППЗСПЗЗ.Или същото е акт на компетентен орган
съобразно разгледаната и уредена правна материя и е изцяло валидно.
От друга страна и независимо от изложеното несъмнено е,че чл.19
от ЗСПЗЗ в редакцията си към момента на постановяване на обсъжданото
решение на ОСЗ-*** изрично предвижда,че общината стопанисва и управлява
земеделската земя, останала след възстановяването на правата на
собствениците. След изтичането на 10-годишен срок земите стават общинска
собственост.Независимо,че основанието за възниквавнето правото на
собственост на общината в настоящия случай е именно чл.27 ал.III от
ППЗСПЗЗ,то и при приложението на чл.19 от ЗСПЗЗ несъмнено създава
права на собственост на общините с формалното изтичане на десетгодишен
срок.И тази хипотеза е била налице към момента на придобиването от страна
на Ж. П. на процесния недвижим имот на 15.IХ.2021 г.
Общината е собственик на процесния имот съобразно изложеното и
на основание чл.2 ал.I т.1-3 от ЗОС.
Ето защо ищецът е придобил надлежно закупения от Община-***
поземлен имот с идентификатор 77195.708.464 съгласно кадастралната карта
10
на гр.***, одобрена със заповед № РД - 18 - 63/2006 г. на изпълнителния
директор на АК гр.София, с площ по скица 327 кв.м., с трайно
предназначение: урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско
застрояване, с адрес: ж.р. ***, номер по предходен план: ***, при граници:
поземлени имоти с идентификатори 77195.708.9, 77195.708.559,
77195.708.526, 77195.708.558 по КК на гр.***, на стойност 5286,00 лева. Ж. П.
следователно е пълноправен собственик на тази недвижимост.
Упражнената собственическа защита от ответника съобразно
очертания предмет на делото,предвид твърденията на ищеца и възраженията
по исковете не може да обхваща изначално и общо всички лица и
основания.Неин предел са именно законните интереси на
ответника,съобразени с характера на предявения иск,обосновани в случая със
заявените правоизключващи възражения.В тази насока следва да се изведе и
че правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или
друго вещно право,респ. на отправените възражения като защита по същество
срещу иск по чл.108 от ЗС се поражда от твърдението за наличие на
притежавано от автора им, различно от спорното, право върху същия обект,
чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно
упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на
насрещната страна в спора.Тълкувателното решение №8/2013 г. по тълк. д. №
8/2012 г., ОСГТК на ВКС изчерпателно посочва,кога е налице интерес от
отрицателен установителен иск,респ. от направени възражения срещу иск по
чл.108 от ЗС-когато се заявява самостоятелно право върху вещта, както и при
конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ
обект,защита на фактически състояние,така и при възможност да се
придобие спорния имот на оригинерно основание или по реституция, ако
отрече претендираните от ответника права.В случая нито едно от тези
основания,заявени надлежно като насрещни твърдения от ответника се
доказахаПоради това и въпросът в настоящия случай касае не недопустимост
на същите,а основателността им.
От друга страна доводите на ищеца по предявените искове по
чл.108 и чл.109 от ЗС,обект на въззива,са изцяло доказани.
Безспорно установено е,че Ж. П. като титуляр на правото на
собственост върху целия ПИ 77195.708.464 с площ 327 кв.м, не може да го
упражнява пълноправно и в пълен обем поради неоснователните действия на
ответната страна.Тези действия са ограждане и упражняване на фактическа
власт върху част от този имот от 98 кв.м. заключена между точки 1-2-3-4-5-1
на фигура, защрихована в зелено на комбинираната скица на приетата по
делото съдебно техническа експертиза.Тази площ ,оградена с телена ограда на
метални колове/зелена пунктирана линия между томки 3-4/, неоснователно се
владее от Ш. М., който не е неин собственик.Това фактическо състояние
отнема достъпа на П. до описаната площ,което води до сериозно
противоправно накърняване на правото му да ползва имота си в пълен обем и
граници.
В случая по пътя на пълното и главно доказване се установяват
хипотезите на осъдителните претенции по чл.108 и чл.109 от Закона за
собствеността,което извежда основателността им и наличието на заявените за
защита чрез тях субективни права на Ж. П. по отношение на ответника Ш. М..
Съборазно изложеното решението на РС-Хасково е правилно и
законосъобразно,съставлява точен отговор на исковата молба и правилно
11
приложение на закона съобразно установените по делото факти,което извежда
неоснователността на въззивната жалба и води до неговото
потвърждаване.Ще следва поради това и на основание чл.272 от ГПК
въззивния съд да препрати и към изложените в този съдебен акт мотиви.
На основание чл.78 от ГПК съобразно изхода от делото ще следва
на Ж. П. да се присъдят направените разноски за процесуалното
представителство от адв.Т. В. в размер на 1 200 лв. заплатени съобразно
договор от 24.II.2024 г.,непрекомерни и съобразени с павното и фактимеска
сложност на делото и извършените конкретни действия в хода на
производството.
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК Окръжен съд-
Хасково
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1/02.I.2024 г. постановено по
гражданско дело №1684/2022 г. Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА Ш. А. М., ЕГН: **********, от гр.*** да заплати на
Ж. Ю. П., ЕГН: **********, от гр.***, сумата от 1 200 лева разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по касационен ред пред
ВКС на РБ в месечен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12