Р Е Ш Е Н И Е
№ 3077
гр. Пловдив 23.12.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд гр. Пловдив – ХVІІ
н. с. в публично заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и четиринадесета
година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ
при
участието на секретаря Виолета Терзиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 6335/2014
г. по описа на ПРС – ХVІІ н. с., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 14 – 0273 – 00064/18.06.2014 г. на Началника на
РУП гр. Хисаря при ОД на МВР Пловдив, с което на Г.Д.Л. с ЕГН ********** *** са
наложени административни наказания – глоба в размер на 300 /триста/ лв. за
нарушение по чл.150 от ЗДВП /Закона за движение по пътищата/ на основание
чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДВП, глоба в размер на 20 /двадесет/ лв. за нарушение
по чл.140 ал.1 от ЗДВП на основание чл.185 от ЗДВП, глоба в размер на 20
/двадесет/ лв. за нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДВП на основание чл.185 от ЗДВП
и глоба в размер на 10 /десет/ лв. за нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДВП на
основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДВП.
Жалбоподателят Г.Д.Л. не се явява в
съдебно заседание, не се явява и упълномощеният му процесуален представител. С
жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно с аргумент за допуснати в хода на
административното производство нарушения на материалния и процесуалния закон,
без обаче да се конкретизират такива.
Въззиваемата страна РУП гр. Хисаря при ОД на МВР Пловдив не
изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази и анализира
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по
същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят Г.Д.Л. *** не е правоспособен водач на
МПС, но въпреки това можел да управлява автомобил.
На 19.05.2014 г. около 16:50 ч. на ул. „*******” в с. Ръжево Конаре обл.
Пловдивска Л. бил спрян от полицейски служители към РУП гр. Хисаря –
свидетелите И.С. и В.М., за проверка. Жалбоподателят управлявал автомобил „С.С.”
с рег. № ******* с прикачено на него туристическо
ремарке, което нямало регистрационни табели и не било регистрирано. Л. бил
познат на полицаите като системен нарушител на правилата за движение – през
предния месец април 2014 г. му бил съставен акт за установяване на
административни нарушения за две нарушения по ЗДВП, едно от които било за
управление на МПС без да е правоспособен
водач. На полицаите жалбоподателят не представил и свидетелство за регистрация
на автомобила, установено било и че автомобилът „С.” не бил представен на
задължителен периодичен преглед за техническата му изправност. Докато течала
проверката дошъл бащата на Г.Л., който донесъл и представил на полицаите за
сведение акта за раждане на жалбоподателя.
На водача му бил съставен от мл. автоконтрольор
И.С. акт – АУАН № 224060/19.05.2014 г., за приети за извършени административни
нарушения по ЗДВП, състоящи се в управление на МПС от неправоспособен водач, за
това, че тегленото ремарке не било регистрирано и без регистрационни номера, за
това, че не било представено управляваното МПС на годишен технически преглед в
срока за това, и в непредставяне на свидетелство за регистрация на
управляваното МПС, които нарушения били подведени като такива по см. на чл.150
от ЗДВП, чл.140 ал.1 от ЗДВП, чл.147 ал.1 от ЗДВП и на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДВП.
Нарушителят отказал да подпише акта, както и да го получи, като демонстративно
си тръгнал с баща си. Отказът на нарушителя да подпише съставения му акт и да
го получи били удостоверени с подписи на свидетел – на свидетеля М.. За този
случай св. С. изготвил докладна записка до Началника на РУП гр. Хисаря.
Въз основа на АУАН било издадено атакуваното
наказателно постановление.
Така изложената фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св. С. и М., АУАН
№ 224060/19.05.2014 г., докладна записка, справка за нарушител.
Съдът кредитира показанията на свидетелите С. и М.
като логични, последователни, кореспондиращи и допълващи се, съответстващи на
писмените доказателства по делото.
С оглед на така възприетата и изложена откъм факти
обстановка съдът счете, че с поведението си на 19.05.2014 г. в с. Ръжево Конаре обл.
Пловдивска жалбоподателят Г.Д.Л. е нарушил правилата за движение по пътищата
като е управлявал моторно превозно средство – автомобил „С.С.” с рег. № *******, без да е правоспособен водач на МПС,
въпреки забраната за това, и не е изпълнил задължението си като водач на МПС да
носи свидетелството за регистрация на управляваното МПС. Обстоятелствата по
извършването на тези нарушения и елементите от състава им са описани в пълнота
в АУАН от актосъставителя и в НП от административно – наказващият орган – по
пункт съответно І – ви и ІV – ти от НП, правилно са приложени и съответните
материално правни и санкционни разпоредби – с наложени наказания глоба за
нарушение по чл.150 от ЗДВП на основание чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДВП и по чл.100
ал.1 т.2 от ЗДВП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДВП.
По отношение на размера на наложената глоба за
нарушението по пункт І – ви от НП – глоба в размер на 300 лева, макар и същата
да е определена в максимално предвидения размер /предвидена е глоба от 100 до
300 лв. за водач, който управлява МПС без да притежава съответно свидетелство
за управление – в чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДВП/, то съдът счита, че този размер
се явява съответен на по – високата степен на обществената опасност на деяние и
деец – както се посочи и по – горе само по – малко от месец преди процесните нарушения Л. е нарушил пак правилата за движение
/пак едно от нарушенията е било за управление на МПС без притежавана
правоспособност, като тогава му е била наложена глоба в минимално предвидения
размер от 100 лв./, за което му у е бил съставен акт, а освен това на същото
лице са били издадени още три наказателни постановления с наложени наказания за
нарушения все като водач на моторни превозни средства.
По отношение на размера на наложената глоба за
нарушението по пункт ІV – ти от НП – глоба в размер на 10 лева – същият е
определен в конкретно предвидения от законодателя в санкционната норма на
чл.183 ал.1 т.1 от ЗДВП размер и не би могъл да бъде коригиран от съда в насока
на неговото евентуално намаляване.
Според настоящия съдебен състав санкционираното лице
не следва да носи административна отговорност за нарушенията по пункт ІІ – ри
от НП – с правна квалификация по см. на чл.140 ал.1 от ЗДВП, и по пункт ІІІ –
ти от НП – с правна квалификация по чл.147 ал.1 от ЗДВП – поради констатирани
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното
производство, изразяващи се в неправилно приложение на закона. Съгласно чл.140
ал.1 от ЗДВП „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.”. Съгласно пък
чл.147 ал.1 от ЗДВП „Регистрираните моторни превозни средства и теглените от
тях ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на
въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга,
подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства,
с изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните
трактори и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на
вътрешните работи.”. Нито нормата на
чл.140 ал.1 от ЗДВП, нито тази на чл.147 ал.1 от ЗДВП сочат конкретно дължимо
поведение за водач на такова МПС, нито пък конкретна забрана за същото, така че
неосъществяването на това дължимо поведение, съответно осъществяването на
активно поведение в разрез с наложена забрана, да осъществява състава на тези
административни нарушения по тези текстове на чл.140 ал.1 и чл.147 ал.1 от ЗДВП.
При това положение и не следва да бъде реализирана административна отговорност
за нарушителя Л. като водач на това МПС – автомобил „С.С.” с рег. № *******, непреминал на ГТП в срок, и с прикачено
нерегистрирано туристическо ремарке и без регистрационен номер. Неправилното приложение на закона налага НП
да бъде отменено в тази му част – по пунктове ІІ – ри и ІІІ – ти.
Съдът не констатира допуснати в хода на
административното производство съществени процесуални нарушения, които да опорочават
наказателното постановление по начин, налагащ цялостната му отмяна като
незаконосъобразно.
По изложените съображения съдът прие
да измени атакуваното наказателно постановление като го потвърди в частта по
пунктове І – ри и ІV – ти и го отмени в частта по пунктове ІІ – ри и ІІІ – ти.
Направените в хода на съдебното
производство разноски – в общ размер на 15.20 лв. – за пътни разходи за явяване
на свидетели, с оглед на изхода на производството следва да бъдат присъдени за
заплащане в тежест на нарушителя Г.Д.Л. на основание чл.84 от ЗАНН вр. чл.189
ал.3 от НПК по сметка на Районен съдс Пловдив в полза
на Висш съдебен съвет.
Мотивиран от горното ПРС ХVІІ н. с.
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № 14 – 0273 – 00064/18.06.2014 г. на Началника на РУП
гр. Хисаря при ОД на МВР Пловдив, с което на Г.Д.Л. с ЕГН ********** *** са
наложени административни наказания – глоба в размер на 300 /триста/ лв. за
нарушение по чл.150 от ЗДВП /Закона за движение по пътищата/ на основание
чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДВП, глоба в размер на 20 /двадесет/ лв. за нарушение
по чл.140 ал.1 от ЗДВП на основание чл.185 от ЗДВП, глоба в размер на 20
/двадесет/ лв. за нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДВП на основание чл.185 от ЗДВП
и глоба в размер на 10 /десет/ лв. за нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДВП на
основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДВП, като ПОТВЪРЖДАВА наказателното
постановление в частта, с която на Г.Д.Л. с ЕГН ********** са наложени
административни наказания глоба в размер на 300 /триста/ лв. за нарушение по
чл.150 от ЗДВП на основание чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДВП и глоба в размер на 10
/десет/ лв. за нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДВП на основание чл.183 ал.1
т.1 пр.3 от ЗДВП, и ОТМЕНЯ наказателното постановление в останалата му част, а
именно, с която на Г.Д.Л. с ЕГН ********** са наложени административни
наказания – глоба в размер на 20 /двадесет/ лв. за нарушение по чл.140 ал.1 от
ЗДВП на основание чл.185 от ЗДВП, глоба в размер на 20 /двадесет/ лв. за
нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДВП на основание чл.185 от ЗДВП.
ОСЪЖДА
на основание чл.84 от ЗАНН вр. чл.189 ал.3 от НПК Г.Д.Л. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски в
размер на 15.20 /петнадесет лева и двадесет ст./ лв. по сметка на РС
Пловдив в полза на ВСС.
Решението подлежи на обжалване в 14 –
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен
съд гр. Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! В.Т.