№ 27
гр. Габрово , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в публично заседание на девети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Валентина Генжова
Полина Пенкова
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
в присъствието на прокурора Людмила Христова Рачева (РП-Габрово)
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20214200600114 по описа за 2021 година
Производството е по глава ХХІ от НПК. Образувано е по въззивна жалба от
адв. П.П. от АК – Габрово, в качеството на служебен защитник на подсъдимия А.. В. Д.
от гр. П., срещу присъда № 8 от 08.04.2021 г. по НОХД № 5/2021 г. по описа на
Районен съд – Трявна.
С атакуваната присъда подсъдимият А.. В. Д., живущ в гр. П., за ВИНОВЕН в
това, че на 03.08.2020 г. в гр. Трявна, ул. „***“ **, от кафе-аперитив „**“, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими
вещи – 1 брой музикална тонколона с „Bluetooth“, 1 брой USB флаш памет 4GB, 2 броя
стъклени бутилки бира „Астика“ 600 мл., 1 брой бутилка мента „Карнобат“ 700 мл., 1
брой дезодорант „Denim“ и сумата от 5,06 лв., всичко на обща стойност 50,24 лв., от
владението на ЕТ „**.“, представлявано от А. А. К. от гр. Трявна, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т.
3, вр. чл. 194, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да изтърпи при
първоначален „общ режим“.
Със същата присъда, на основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, на
подсъдимия А.. В. Д. е определено едно общо наказание по присъда № 19/06.11.2019 г.
по НОХД № 112/2019 г. по описа на Районен съд – Трявна, влязла в сила на 21.11.2019
1
г. и по присъда № 21/04.12.2019 г. по НОХД № 130/2019 г. по описа на Районен съд –
Трявна, влязла в сила на 20.12.2019 г. - ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено
изпълнението му за срок от четири години, считано от 20.12.2019 г.
Със същата присъда, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, е приведено в
изпълнение така определеното общо наказание от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС
да бъде изтърпяно при първоначален „общ режим“.
Съдът се е произнесъл за веществените доказателства - 3 броя празни опаковки
от обекти, като е постановил да се унищожат, след влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият А.Д. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Габрово
направени по делото разноски в размер на 230,60 лв., на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК.
Във въззивната жалба се твърди, че присъдата противоречи на закона, не е
обоснована и не е справедлива. Заявява се, че деянието, макар и формално да
осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна, като стойността на откраднатите вещи е 50.24 лева, от които не са
възстановени само 7.59 лева. Претендира се подсъдимият да бъде признат за невинен и
оправдан, алтернативно – изпълнението на наказанието да се отложи по реда на чл. 66,
ал. 1 от НК.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа от
подсъдимия Д. и защитника му адв. П.. По съществото на делото защитникът се
придържа към съображенията си за наличие на основанията за приложение на чл. 9, ал.
2 от НК или на чл. 66, ал. 1 от НК. При упражняване на право на последна дума
подсъдимият Д. заявява, че иска условно осъждане.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово пледира за потвърждаване
на присъдата. Намира, че не са налице основанията на чл. 9, ал. 2 от НК.
Настоящият състав на въззивния съд разгледа жалбата с изложените в него
доводи, взе предвид становищата на страните в процеса и извърши цялостна служебна
проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, като приема за установено
следното:
Подсъдимият А.. В. Д. е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
2
Съдебното разглеждане пред първата инстанция е проведено при условията на
чл. 371, т. 2 и сл. от НПК. В хода на допуснатото съкратено съдебно следствие
подсъдимият Д. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за същите факти.
С определение по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК първоинстанционният съд е
приел, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства и е обявил, че те ще бъдат ползвани, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
На основание чл. 373, ал. 3 от НПК районният съд е възприел изцяло
изложената в обвинителния акт фактическа обстановка на деянията в следния смисъл:
Подсъдимият е с постоянен и настоящ адрес в гр. П., ул. „А.“ № 11. От
известен период от време живеел заедно с майка си в гр. Трявна, кв. „***“ **. Нямал
постоянна работа и доходи, като работел на частно в сферата на строителството.
Подсъдимият Д. често посещавал кафе-аперитив „**“, намиращ се на ул. „***“
** в гр. Трявна, където консумирал алкохол. Заведението е собственост на ЕТ „**“, с
управител А. А. К. от гр. Трявна. Работното му време било от 09.00 до 20.30 часа.
На 02.08.2020 г., около 18.00 часа, подсъдимият Д. отишъл в кафе-аперитив
„**, където изпил една ракия. Тръгнал си от там около 19.00 часа. След като се
прибрал в обитаваното от него жилище в гр. Трявна, продължил да пие алкохол. След
полунощ на 03.08.2020 г., Д. решил да отиде до кафе-аперитива, за да влезе в него и
открадне наличните пари и алкохол. Осъществил намерението си, като отишъл до
входната врата на заведението, която била метална, разделена на две, с шест
стъклопакета отгоре и шест стъклопакета отдолу. Подсъдимият взел една тротоарна
плочка и счупил долния стъклопакет на вратата в дясно, след което го извадил и
хвърлил пред заведението. През направения отвор влязъл вътре и от рафтовете взел
следните вещи: 1 брой музикална тонколона с „Bluetooth“, 1 брой USB флаш памет
4GB, 2 броя стъклени бутилки бира „Астика“ с вместимост 600 мл., 1 брой бутилка
мента „Карнобат“ с вместимост 700 мл., 1 брой дезодорант “Denim“. От чекмедже зад
бара на заведението взел и сумата от 5,06 лв. на монети, които били оставени като
оборотни пари. След това излязъл обратно през направения отвор на входната врата с
всички вещи и пари. Седнал пред заведението, пуснал си музика и започнал да пие
мента от откраднатата бутилка. Докато пиел откраднатия алкохол, заспал пред
заведението.
На 03.08.2020 г., около 10.00 часа, свидетелката А. К. отишла пред заведението,
с намерение да го отвори, при което намерила подсъдимия легнал до входната врата и в
3
него всички откраднати вещи. Свидетелката К. се обадила на свой познат – свидетеля
М., който пристигнал след около 20 минути, заварвайки К. и подсъдимия да се
разправят. Свидетелят М. сигнализирал в РУ - Трявна, при което подсъдимият
побягнал, вземайки със себе си шишето с мента, заедно с парите в размер на 5,06 лв.,
които били в джоба му. Недалеч от заведението подсъдимият изтървал бутилката с
мента, която се счупила, а той избягал в посока към кв. *** на гр. Трявна. Другите
откраднати вещи подсъдимият оставил пред заведението, където бил заспал.
С протокол за оглед на местопроизшествие от 03.08.2020 г. са иззети
дактилоскопни следи от входната врата на заведение „**“, както и от бирените
бутилки. От заключението на дактилоскопната експертиза се установява, че иззетите
следи от бирената бутилка са идентични с палец на лява ръка на подсъдимия А.. В. Д..
От заключението на съдебно оценъчната експертиза на вещото лице С. Х. се
установява, че стойността по средни пазарни цени на 1 брой музикална тонколона с
„Bluetooth“, 1 брой USB флаш памет 4GB, 2 броя стъклени бутилки бира „Астика“, с
вместимост 600 мл., 1 брой бутилка мента „Карнобат“ , с вместимост 700 мл. и 1 брой
дезодорант “Denim“ е 45,18 лв.
С произнасянето на определението си по чл. 372, ал. 4 НПК първостепенният
съд е изразил становището си, че самопризнанията на подсъдимия съответстват на
всички годни доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното
производство, което е обусловило приемането за установени на посочените в
обвинителния акт факти.
След самостоятелен анализ на всички относими обстоятелства, въззивният съд
намира, че процедурата по съкратено съдебно следствие е проведена законосъобразно.
На подсъдимия са били разяснени правата в наказателното производство. Искането за
провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК изхожда от
подсъдимия, който е бил подкрепен от защитника си. Съдът е разяснил на подсъдимото
лице последиците от самопризнанието и същият доброволно е приел и се е съгласил с
тези последици и изрично е заявил, че не желае да се събират доказателства относно
фактите, изложени в обвинителния акт. В жалбата не се сочат и доводи, които да
насочват, че подсъдимият Д. не е направил свободно и информирано волеизявление.
Въззивният съд извърши проверка и на определението на първоинстанционния
съд по чл. 372, ал. 4 от НПК. В контекста на събраните по делото материали,
настоящият състав намира, че то е обосновано и законосъобразно. Самопризнанието на
подсъдимия се подкрепя напълно от събраните годни доказателствени материали в
досъдебното производство - показанията на свидетелите А. А. К., М. Х. М. и Т.Т.,
писмените доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие от 03.08.2020 г. и
4
албум към него; приемо-предавателен протокол от 03.08.2020 г.; експертна справка;
заключение на дактилоскопна експертиза; заключение на съдебно оценъчна
експертиза. Тези доказателствени материали установяват по несъмнен начин
последователността на фактите на осъществяване на деянието и участието на
подсъдимото лице. С оглед изложеното въззивният съд счита, че преценката на
първоинстанционния съд по чл. 372, ал. 4 от НПК е законосъобразна.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че
подсъдимият А.Д. от обективна и от субективна страна е осъществил състава на
престъплението кражба по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1 от Нк, след като на
03.08.2020 г. в гр. Трявна, ул. „***“ **, от кафе – аперитив „**“, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи – 1 брой
музикална тонколона с „Bluetooth“, 1 брой USB флаш памет 4GB, 2 броя стъклени
бутилки бира „Астика“ 600 мл., 1 брой бутилка мента „Карнобат“ 700 мл., 1 брой
дезодорант “Denim“ и сумата от 5,06 лв., всичко на обща стойност 50,24 лв., от
владението на ЕТ „**“, представлявано от А. А. К. от гр. Трявна, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои. От обективна страна е установено, че
подсъдимият е прекъснал фактическата власт на владелеца върху вещите, предмет на
престъплението, като е установил своя фактическа власт. Не е имал съгласие за
отнемане на вещите и е демонстрирал намерението си да ги присвои. При извършване
на престъплението е счупил с тротоарна плочка стъклопакета на входната врата на
заведението, за да може да влезе вътре, с което е осъществил квалифициращия признак
на чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК. От субективна страна подсъдимият Д. е действал при пряк
умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
Неоснователно е възражението за наличие на основанията по чл. 9, ал. 2 от НК.
Обществената опасност е характеристика на престъплението, изразяващо се в
отрицателното въздействие на проявата върху обекта и функционално производната на
това нейна обществена укоримост. За степента на обществена опасност - нейната
малозначителност или явна незначителност, следва да се съди от начина, по който
защитеният обект е бил засегнат, от вида на увредения или застрашен предмет, от
времето, мястото и условията, при които е реализирано това засягане, както и от
субективните особености на проявата. В този смисъл малозначително е това деяние,
което въобще не е в състояние да засегне защитения обществен порядък, или пък
засягането му е така нищожно, че то не е годно да окаже това отрицателно
въздействие, което законодателят е счел за достатъчно сериозно при
криминализирането на проявата. В разглеждания случай деянието, в което се е
изразило престъплението, накърнява обществените отношения, уреждащи правото на
собственост. Престъплението е извършено през нощта и чрез разрушаване на преграда,
5
здраво направена за защита на имот. Деецът е осъждан, включително за престъпления
против собствеността, което говори за завишена степен на лична обществена опасност,
а тя от своя страна рефлектира и върху степента на обществена опасност за самото
деяние. Ето защо въззивният съд приема, че извършеното не носи белезите на
визираната в чл. 9, ал. 2 от НК проява, която само формално да изпълнява признаците
на престъпление.
Въззивният съд, при извършената служебна проверка на присъдата, намира, че
са налице основания за намаляване на размера на наложеното наказание лишаване от
свобода.
За да определи на подсъдимия Д. наказание от една година лишаване от
свобода, редуцирано на осем месеца лишаване от свобода по правилото на чл. 58а, ал.
1 от НК, районния съд е отчел за смекчаващи обстоятелства изразеното съжаление за
стореното и невисоката степен на обществена опасност на конкретно извършеното
деяние поради ниската стойност на откраднатите вещи, а като отегчаващо - наличието
на минали осъждания на подсъдимия.
Настоящият състав намира, че в конкретния случай е налице изключително
смекчаващо обстоятелство и това е ниската парична равностойност на предмета на
престъплението – 50.24 лева, което обуславя и значително по-ниска степен от
типичната обществена опасност за този вид престъпления. При това положение така
предвиденото по чл. 195, ал. 1 от НК наказание със специален минимум от една година
лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко за подсъдимия. Налице са
законовите предпоставки за приложение на чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от
НК, като за постигане на целите на личната и генералната превенция, предвид тежестта
на престъплението и обществената опасност на дееца, на подсъдимия А.Д. следва да се
наложи наказание от ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Правилно районният съд е приел, че по отношение на подсъдимия Д. не са
налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК. Искането в жалбата, което се поддържа и
в съдебно заседание, за приложение на института на условното осъждане, не държи
сметка, че не е проявено първото от установените в закона условия по чл. 665, ал. 1 от
НК – лицето да не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер.
Незаконосъобразно първоинстанционният съд е определил първоначален общ
режим за изтърпяване на наказанието, прилагайки разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от
ЗИНЗС, а не строг режим какъвто се изисква съобразно нормата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б.
„в” от ЗИНЗС. Този пропуск, обаче, на практика се санира с изменението на присъдата
чрез намаляване на размера на наказанието лишаване от свобода.
6
Правилно и законосъобразно, на основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1
от НК, са групирани наказанията на подсъдимия А.Д. по присъда № 19/06.11.2019 г. по
НОХД № 112/2019 г. по описа на Районен съд – Трявна, влязла в сила на 21.11.2019 г. и
по присъда № 21/04.12.2019 г. по НОХД № 130/2019 г. по описа на Районен съд –
Трявна, влязла в сила на 20.12.2019 г., като е определено общо наказание от ЕДНА
ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК, като е
приведено в изпълнение така определеното общо наказание от ЕДНА ГОДИНА И
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3
от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „общ режим“.
Правилно и законосъобразно съдът се е произнесъл за веществените
доказателства и за разноските по делото.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира същата
да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до отмяната ѝ.
По изложените съображения въззивният съд приема, че присъдата следва да се
измени в частта за определяне на размера на наказанието лишаване от свобода, като на
основание чл. 58а, ал. 4, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК същото се намали от осем месеца
на пет месеца лишаване от свобода. В останалата част присъдата следва да се
потвърди, като правилна и законосъобразна.
В съответствие с изложеното и на основание чл. 334, т. 3, във вр. с чл. 337, ал.
1, т. 1 от НПК, Окръжен съд - Габрово
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 8 от 08.04.2021 г. по НОХД № 5/2021 г. по описа на
Районен съд – Трявна в частта за определяне на размера на наказанието, като на
основание чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1, т.1 от НК НАМАЛЯВА наложеното на
подсъдимия А.. В. Д. наказание от осем месеца лишаване от свобода на ПЕТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8