Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 296
гр. Пловдив, 01.11.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, II търговски състав, в открито заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР
СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
при секретаря КАТЯ МИТЕВА, като разгледа докладваното от
съдия Емилия Бусева въззивно търговско дело N 497 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Б.и с.“ ООД
***, ЕИК *********, със съдебен адрес:*** против Решение №337 от 05.07.2018г.,
постановено по т.д. №352/2017г. по описа на Окръжен съд – С.З., с което е
отхвърлен предявеният от „Б.и с.“ ООД ***, ЕИК ********* против Х.Д.Р. *** установителен
иск за признаване за установено в отношенията между страните съществуване на
вземане на „Б.и с.“ ООД *** срещу Х.Д.Р. за сумата 50 000 лева, която сума
се претендира като дължима по запис на заповед, издаден на 07.05.2006г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК –
07.08.2017г. до окончателното изплащане на дължимата сума, за което е издадена
Заповед №1543 за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 08.08.2017г.
и изпълнителен лист по ч. гр. д. №2309/2017г. по описа на Районен съд - К.,
като неоснователен и с което е осъдено „Б.и с.“ ООД *** да заплати на Х.Д.Р.
разноски по делото, както следва: сумата 2030 лева – адвокатско възнаграждение
и 383 лева – заплатен депозит за експертиза.
Дружеството - жалбоподател моли съда да
отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно – по
съображения, развити в жалбата. Твърди се допуснато нарушение на материалния
закон, свързано с разпоредбите на чл.537, чл.486 ал.2 и чл.535 т.3 от ТЗ, както
и с приетото в Тълкувателно решение №1/28.12.2005г. на ОСГК на ВКС. Твърди се и
необоснованост на обжалвания съдебен акт.
Въззиваемата страна Х.Д.Р. *** – чрез пълномощника
си адв. М.Т. изразява становище за неоснователност на жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид
изложеното в жалбата, доводите на страните и събраните доказателства, намира за
установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата на „Б.и с.“ ООД *** е подадена
в срок, от легитимирана страна и се явява процесуално допустима.
По същество на жалбата:
Иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК.
Ищецът
„Б.и с.“ ООД *** твърди, че по запис на заповед, издаден
на 07.05.2006г. Х.Д.Р. в качеството на издател по същия се е задължил да му
заплати сумата 50 000 лева с падеж на задължението 30.12.2016г. Твърди, че
падежът е настъпил, на задължението не е платено. Твърди, че въз основа на
цитирания запис на
заповед, издаден на 05.07.2006г., с падеж 30.12.2016г. е издадена Заповед №1543 за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК от 08.08.2017г. и изпълнителен лист по ч. гр. д.
№2309/2017г. по описа на Районен съд - К.. Твърди, че ответникът е възразил по
реда на чл.414 от ГПК. Това обосновава и правния му интерес от предявяване на
установителния иск. Претендира да се признае за установено в отношенията между страните съществуване на вземане
на „Б.и с.“ ООД *** срещу Х.Д.Р. за сумата 50 000 лева, която сума се
претендира като дължима по запис на заповед, издаден на 07.05.2006г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК –
07.08.2017г. до окончателното изплащане на дължимата сума, за което е издадена
Заповед №1543 за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от
08.08.2017г. и изпълнителен лист по ч. гр. д. №2309/2017г. по описа на Районен
съд - К..
Ответникът
Х.Д.Р. оспорва иска. Изразява становище, че записът на заповед, на който ищецът
основава претенцията си, е нищожен. Позовава се на нормата на чл.486 ал.2 от ТЗ. Твърди, че като падеж в цитирания запис са определени
различни дни – 30.2.2016г.
и всеки друг ден след тази дата при поискване. Твърди, че по отношение на
записа на заповед липсва задължително съдържание, посочено в разпоредбата на
чл.535 от ТЗ. Оспорва авторството на документа, като твърди че не е негов
издател. Твърди, че не дължи по записа и поради липса на каузално
правоотношение, във връзка с което да е поето задължение за плащане.
Искът е предявен като установителен по
реда на чл.422 от ГПК, поради наличие на предхождащо заповедно производство, по
което е постъпило възражение от ответника.
Едно от наведените в писмения отговор
на ответника възражения е намерено от първоинстанционния съд за неоснователно –
относно неподписване на записа от ответника в качеството му на издател. Този
извод се споделя и от настоящата инстанция. От заключението на вещото лице И.З.И. по
допуснатата съдебно – графологична експертиза се установява, че подписа върху
документа, положен за издател на същия е изписан от Х.Д.Р..
Основателно е обаче възражението на
ответника относно формата и съдържанието на записа на заповед. В случая издателят
противопоставя твърдение за наличие на порок във формалното съдържание на
реквизитите по чл.535 от ТЗ. В конкретния случай в представения запис на
заповед от една страна като падеж на задължението е посочен 30.12.2016г., а едновременно
с това се сочи, че той е платим при поискване на който и да е ден след тази
дата. Не може да се приеме, че се касае за документ, в който падежът е
определен като конкретен ден, тъй като след датата 30.12.2016г. е изписано „или
при поискване след тази дата“. Това предполага падеж на предявяване след
определената дата -30.12.2016г. Падежът е определен едновременно по два
различни начина. И двете са част от съдържанието на записа. Това създава
неяснота относно съществен реквизит на същия. Съгласно чл.486 ал.2 от ТЗ
менителница, издадена с падежи, определени по друг начин или с последователни
падежи, е нищожна. В случая падежът е определен по начин, който създава
неяснота относно точния момент, в който страната се задължава да плати. Поради
това записът на заповед, по който издателят Х.Р. се е задължил да плати, се
явява нищожен. Нищожната сделка не поражда права и задължения.
Следва да се отбележи и
обстоятелството, че записът на заповед не съдържа и безусловно обещание за
плащане на сумата. Не само, че изразът „безусловно“ не е част от съдържанието
на записа, но в него се съдържа и изписване, че правата по записа могат да се
претендират при нарушаване на договореностите между страните, което предполага
осъществяване на условие за претендиране на правото по записа.
С оглед на изложените съображения
установителния иск за признаване за установено съществуването на задължение на Х.Р.
по представения запис на заповед, се явява неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
До същите правни изводи е достигнал и
първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна 2030
лева – разноски пред въззивната инстанция.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Р Решение №337 от 05.07.2018г., постановено по т.д. №352/2017г. по описа на
Окръжен съд – С.З., с което е отхвърлен предявеният от „Б.и с.“ ООД ***, ЕИК *********
против Х.Д.Р. *** установителен иск за признаване за установено в отношенията
между страните съществуване на вземане на „Б.и с.“ ООД *** срещу Х.Д.Р. за
сумата 50 000 лева, която сума се претендира като дължима по запис на
заповед, издаден на 07.05.2006г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 07.08.2017г. до окончателното
изплащане на дължимата сума, за което е издадена Заповед №1543 за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК от 08.08.2017г. и изпълнителен лист по ч.
гр. д. №2309/2017г. по описа на Районен съд - К., като неоснователен и с което
е осъдено „Б.и с.“ ООД *** да заплати на Х.Д.Р. разноски по делото, както
следва: сумата 2030 лева – адвокатско възнаграждение и 383 лева – заплатен
депозит за експертиза.
ОСЪЖДА „Б.и с.“
ООД ***, ЕИК ********* да заплати Х.Д.Р. *** сумата 2030 лева - разноски пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС
в едномесечен срок от съобщаването му на страните при наличие на предпоставките
по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Председател:
Членове: