О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260491
гр.Пловдив, 10.11. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – V с., в закритото заседание на десети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател : Светлана Изева
Членове : Радостина Стефанова
Силвия Алексова
Като разгледа докладваното от съдия Радостина Стефанова
Възз.ч.гр.д. № 2313/2020г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 274 във вр. с чл.413
ал.2 пр.2 и 411
ал.2 т.3 от
ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК- *********, чрез юрк. И.Т., против Разпореждането, инкорпорирано в Заповед № 4556/26.08.2020г. на
Районен съд –Пловдив по ч.гр.д.№ 10658/2020 г., с което е отхвърлено подаденото
от дружеството против С.А.И., ЕГН – **********, заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите в
размер на 546,56лв. – възнаграждение
по гаранционна сделка /поръчителство/ и
в размер на 45 лв. – разходи и такси
за извънсъдебно събиране. Моли да
бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което съдът да се
произнесе по същество за издаването на заповед
по чл.410 от ГПК за тези суми, претендирани със заявлението.
ПдОС – V възз.гр.с., намира, че частната жалба е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и подлежи на разглеждане.
Районният съд, за да отхвърли заявлението в обжалваните части излага
съображения, че се касае за неравноправни клаузи и че противоречат на добрите
нрави.
С частната жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД
се възразява срещу направените правни изводи. Посочва, че
в чл.143 от ЗЗП е транспонирана Директива 93/13 ЕИО от 05.04.1993г., конкретно
с чл.3, е уредена т.нар генерална клауза за неравноправност на уговорките в
потребителските договори, вкл. и за потребителския кредит. Неравноправна клауза
в договор, сключен с потребител представлява – всяка неиндивидуално определена
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Съгласно легалната дефиниция тези положителни
материални предпоставки трябва да са проявени кумулативно. В тази насока,
дружеството задава въпрос как заповедният съд би взел предвид всички
обстоятелства, свързани със сключването на договора, като черпи информация и
прави заключения единствено на база съдържанието на т.12 от Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Възразява, че възнаграждението
по гаранционна сделка всъщност представлява форма на договорна отговорност,
служеща за обезщетение за вредите, причинени от неизпълнението. На следващо
място посочва, че въпросът за накърняване на добрите нрави следва да бъде решен
чрез комплексна преценка – не само на съдържанието на договорната клауза, но и
при отчитане на други фактори като свободата на договоряне, равнопоставеност на
страните, функциите на гаранционната сделка, както и възможността неизправният
длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне
гаранцията в средство за неоснователно обогатяване. По отношение на таксата за
експресно обслужване на документи изтъква, че е изначално уговорена в договора, съгласно принципа за свобода на
договаряне, заложен в чл.9 на ЗЗД.
Окръжен съд - Пловдив, в настоящия съдебен състав,
намира, че частната жалба е неоснователна. Съгласно чл.411 ал.2 от ГПК – Съдът
разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение
в срока по ал.1, освен когато: т.2 пр.2 – искането е в противоречие с добрите
нрави и т.3 /нова -ДВ, бр.100/20.12.2019г./ – искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребителя или е налице обоснована
вероятност за това.
Районният съд при извършване на преценката за
наличие на неравноправни клаузи или обоснована вероятност затова, е взел предвид
не само т.12 от Заявлението, но и несъмнено описаните към заявлението
приложения – Договор за паричен заем № 3605250, Договор за предоставяне на
поръчителство № 3605250, Погасителен
план, Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД и др.
От прочита
на клаузата на чл.2 от Договор за предоставяне на поръчителство № 3605250 във вр. с чл.4 от Договор за
паричен заем № 3605250, въззивната инстанция намира, че размерът от 546,56 лв. за възнаграждение, дължимо
от потребителя по гаранционната сделка е в размер на 91,09 % от заетата сума, която е в размер на 600
лв. Договореният размер е необосновано
висок и се доближава почти изцяло до размера на главницата по задължението по
Договора за заем, която уговорка излиза извън обичайните рамки на размер за
възнаграждение.
От служебната преценка на всички правнорелевантни факти и доказателства по
делото, извършена от въззивния съд съобразно ТР № 6/15.01.2019г. на ВКС по
тъл.д.№ 6/2017г., се достига до извода,
че правилно е отхвърлено заявлението от Районния съд за сумата 45 лв. Това е така, защото съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК -кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Описаната суми е типично действие
по управление на кредит и съставляват разход, присъщ за основния предмет на
договора. Този вид дейност на кредитора се компенсира и отчита при определяне
размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е. Подобна уговорка не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на кредитодателя и потребителя. Разпоредбата на чл. 10а, ал.4 ЗПК императивно сочи, че видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит,
което не е сторено в процесния случай. Налице са неравноправни
клаузи по чл.143 т. 20 от ЗЗП във вр. с чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК и във вр. с
чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД - накърняване на добрите нрави, представляващи неписани,
но трайно утвърдили се правила, непосредствено свързани със
справедливостта, добросъвестността
и нормалното развитие на обществените отношения.
Разпореждането в обжалваните части, с които е
отказано издаването на заповед за изпълнение на осн. чл.411 ал.2 т.2 пр.2 и т.3
от ГПК се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.
За пълнота на изложението се посочва, че ако заявителят намира, че изводите
на съда не са напълно аргументирани, то за него остава възможността да си
докаже правата по потребителския договор по исков ред, като в този случай
спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава
Разпореждането, инкорпорирано в Заповед №
4556/26.08.2020г. на Районен съд –Пловдив по ч.гр.д.№ 10658/2020 г., с което е
отхвърлено подаденото от „А. за к. на п. з.“ ЕООД, ЕИК- ***********, чрез юрк. И.Т., против С.А.И., ЕГН – **********, заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите в размер на 546,56лв. – възнаграждение по
гаранционна сделка /поръчителство/ и в
размер на 45 лв. – разходи и такси
за извънсъдебно събиране.
Определението е окончателно.
Председател :
Членове :