Решение по дело №314/2014 на Районен съд - Стара Загора

                                                                                                                  

                                          Р Е Ш Е Н И Е

                                                    

Номер               14.05.2014 г.            град ***

 

Районен съд – ***        ПЪРВИ наказателен състав

На 14 април                       Година: 2014

в публично заседание в следния състав:

 

                        Председател: БЛАГА БОЗОВА

 

Секретар: М. П.

като разгледа докладваното от съдия БОЗОВА

административно наказателно дело № 314 по описа за 2014 година, съобрази следеното:

     Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

     Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 93633-F 098197/03.02.2014 година на Директор на офис/дирекция за обслужване град *** при ТД на НАП град Пловдив.

Жалбоподателят ЕООД „К.В.Винум” със седалище и адрес на управление град *** в жалбата си моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява упълномощен представител, който поддържа жалбата и изложените в нея съображения и моли съдът да отмени НП. Сочи подробни съображения.

Въззиваемата страна ТД на НАП град Пловдив изпраща представител в съдебно заседание, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Сочи подробни съображения.

     Съдът след като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление /НП/, намери за установено следното:

     Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна – наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и съответната административно – наказателна санкция.

     Жалбата е основателна.

     По делото няма спор, че жалбоподателят е данъчно задължено лице по смисъла на чл.2, ал.2, т.1 от ЗКПО и следва да подава годишна данъчна декларация по чл.92 ал.1 и 2 от ЗКПО.

     На жалбоподателя е извършена данъчна проверка, в хода на която е издаден акт за установяване на задължение № 1400473/14.01.2014 г. и приключила с протокол № 1339539/15.01.2014 г.

     Актът за установяване на задължение не е влязъл в сила.

За установяването данъчните задължения на „К.В.Винум" ЕООД е образувано ревизионно производство, което не е приключило.

     При извършената проверка данъчните служители приели, че  дружеството е придобило 13770 кг грозде от различни винени сортове през гроздоберната кампания на 2012 година и че стоката е заведена в счетоводството на дружеството с отчетена стойност 44180.29 лв. От сключен договор за покупко-продажба на грозде между жалбоподателя и Винарна „Братанови” ООД, ЕИК 2587304, и представените сертификати за предаване на гроздето собствеността върху стоката е прието, че стоката е прехвърлена поетапно в периода от 24.08.2012 г. до 07.10.2012 г. Приходът от продажбата на гроздето е в размер на 44867.00 лв. не е отразен в подадената ГДД по чл.92 от ЗКПО, в която е декларирано, че дължимият корпоративен данък е 0. Издаден е акт за установяване на задължение № 1400473/14.01.2014 г., с който е коригирана подадената декларация като при отразяване на осъществената сделка и увеличаване на приходите и разходите със съответните стойности, съгласно изискванията на Закона за счетоводството, ЗКПО и приложимите счетоводни стандарти, е определен дължим годишен корпоративен данък за 2012 г. в размер на 68.67 лв.

     Проверяващите данъчни служители приели, че жалбоподателят

на 09.03.2013 г. в град *** е извършил нарушение  установено при извършената проверка, в хода на която е издаден акт за установяване на задължение № 1400473/14.01.2014 г. и приключила с протокол № 1339539/15.01.2014 г., изразяващо се в това, че в качеството си на данъчно задължено лице по смисъла на чл.2, ал.2, т.1 от ЗКПО, не е отразил приход от осъществена през 2012 г. сделка за продажба на стока (грозде) в подадената годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО, вх. № 2400-И-0039637/09.03.2013 г., за периода 01.01.-31.12.2012 г. Непосочването на това обстоятелство е довело до определяне на дължимия данък в по-малък размер.

     На 17.01.2014 година свидетелката К. в присъствието на колежката  си, свидетелката И. съставила на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение, връчен надлежно на жалбоподателя на 17.01.2014 година за нарушение извършено на 09.03.2013 г. в гр. *** и е установено при извършена проверка, в хода на която е издаден акт за установяване на задължение № 1400473/14.01.2014 г. и приключила с протокол № 1339539/15.01.2014 г.

Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.261, ал.1 от ЗКПО (Закон за корпоративното подоходно облагане) във връзка с чл.92, ал.1 от ЗКПО /Чл. 92. (1) Данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък/.

     Въз основа на акта за нарушение, на 03.02.2014 година е издадено атакуваното НП, в което нарушението е описано и квалифицирано така както е в акта за нарушение.

     С атакуваното НП жалбоподателят е санкциониран за това, че в качеството си на данъчно задължено лице по смисъла на чл.2, ал.2, т.1 от ЗКПО, не е отразил приход от осъществена през 2012 г. сделка за продажба на стока (грозде) в подадената годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО, вх. № 2400-И-0039637/09.03.2013 г., за периода 01.01.-31.12.2012 г. и непосочването на това обстоятелство е довело до определяне на дължимия данък в по-малък размер.

     С НП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000.00 лв. на основание чл.261 ал.1 от ЗКПО /Чл. 261. (1) Данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв./.

     На първо място, съдът намира, че от съдържанието на НП не се установява за кое точно от възможните изпълнителни деяния по чл.261, ал.1 от ЗКПО се наказва жалбоподателя - за непосочване на данни в годишната си декларация или за невярното им посочване. Отговор на този въпрос не се съдържа нито в Акта за установяване на административно нарушение (АУАН), нито Наказателното постановление (НП).

При разпита на актосъставителя в съдебно заседание се установи, че Годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2012 г. (ГДД-2012), в частта й относно приходите, е попълнена в съответствие с изискванията на закона и съдържащите се в самата ГДД указания за попълването й - сумата на приходите е посочена в съответствие със сумата на приходите, която е отчетена в годишния му финансов отчет за 2012 г. и в този смисъл е вярно посочена. Актосъставителят заяви, че всъщност нарушението идвало от това, че неверен бил финансовия отчет и неверните данни от финансовия отчет били пренесени в декларацията. Неверността на отчета се изразявала в това, че не включва приходите, отчетени от „К.В.Винум" ЕООД, с фактура № **********/27.02.2013 г. през 2013 година. Според АУАН фактурата за продаденото грозде е неправилно издадена през м.февруари 2013 г., защото фактури трябвало да бъдат издадени за всяко предадено грозде по всеки сертификат от 2012 година, защото според данъчния орган гроздето било продадено в момента на предаването му. Като последица от виждането, че продажбата на гроздето е била уговорена още през 2012 година е и заключението, че фактури за тази продажба е трябвало да бъдат издадени през есента на 2012 година и прихода от продажбите да е бил включен в отчета за тази година.

Дори да се възприемат фактическите установявания на данъчния орган за верни, те не обективират нарушението, за което е издадено НП. Годишният финансов отчет обхваща първичните счетоводни документи, съществуващи към момента на неговото съставяне - до края на 2012 година. Жалбоподателят възразява, че данъчен документ за отчитане на приход от продажба на грозде не е бил съставен и то не, за да се укрият приходи, а защото не се е считал за лице, което да е реализирало продажба, подлежаща на фактуриране.

Нарушението „неиздаване на фактура" е само по себе си състав на чл.265 от ЗКПО, който е различен от този, по който е издадено НП. Отделен е въпросът, че по причините изложени по-долу, през 2012 година жалбоподателят не е имал нито задължението, нито възможността да издаде фактура.

Наред с това неиздаването на фактура, когато такава е следвало да бъде издадена, води до посочване на неверни данни в Годишния финансов отчет /ГФО/, а не в Годишната данъчна декларация /ГДД/, където по дефиниция е задължително данните да съответстват на тези в ГФО. ГФО 2012 по смисъла на закона съставлява приложение към ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2012 и няма спор, че именно като такова приложение ГФО е представен. Посочването на неверни данни в приложение към ГДД е самостоятелно нарушение по чл.262 от ЗКПО, където предвижданата глоба „Имуществена санкция” е многократно по-ниска от тази по чл.261.

При липсата на съответствие между сочените в АУАН и НП факти и състава на административното нарушение, за чието осъществяване се наказва жалбоподателят, е налице съществено  процесуално нарушение – нарушено право на защита, което само по себе си е достатъчно основание НП да бъде отменено.

     На следващо място, по делото няма спор, че през гроздоберна кампания 2012 жалбоподателят е произвел 13770 кг грозде от различни винени сортове. Цялото количество грозде, произведено през 2012 г. от „К.В.Винум" ЕООД е било предадено на „Винарна БРАТАНОВИ" ООД като за всяка предадена партида има сертификати, които също не са спорни. Видно от датите на сертификатите гроздето е предадено основно през месец август 2012 година, две партиди са предадени през м.септември и една - през м.октомври 2012 година.

     Видно е от съдържанието на сертификатите, че те не съдържат указание за вида на сделката, по която се предава гроздето - текста „купувач или получател на гроздето", не създава яснота по въпроса за основанието, на което гроздето се предава. Никъде сертификатите не съдържат указания за цена или стойност на предаваното грозде.

     Според административно-наказващия орган гроздето е било предавано по договори за продажба и заради това е трябвало още тогава да се издадат фактури за цената му - в срок до 5 дни от всяко предаване. Основание за това си твърдение намира в Договор за покупко-продажба от 01.09.2012 година, макар в този договор и в какъвто и друг документ от онова време да не е налице уговорка, касаеща това конкретно грозде, както и не е налице уговорка, определяща неговата цена. Цената сама по себе си е съществен елемент от договора за покупко-продажба и без него такава сделка изобщо не може да съществува.

     В действителност, предаването на гроздето е извършено не защото към онзи момент е била уговорена продажбата му, а за нуждите на изпълнението на сключен между двете дружества договор за изработка от 01.08.2012 година, приет като доказателство по делото. Съгласно договора за изработка е била възложена преработка на ишлеме, т.е. без гроздето да променя своя собственик, то се преработва от изпълнителя във вино. След влизане в сила на новия Закон за виното и спиртните напитки - в сила от 16.09.2012 г., жалбоподателят като регистриран гроздопроизводител, но не и винопроизводител, преустановява практиката си за предаване на грозде за преработка на ишлеме, за да избегне възможността да бъде обвинен, че извършва винопроизводство без регистрация и прекратява договора за изработка с Винарна „Братанови” на 27.02.2013 г. с анекс от същата дата. Със същия анекс (видно от текста му) е постигната уговорка, че Винарна „Братанови” изкупуват предадените им за преработка количества грозде. В съответствие с тази уговорка и предвид настъпилото в резултат от нея прехвърляне на собствеността върху гроздето на 27.02.2013 г. е издадена фактура № **********/27.02.2013 г. за цялото количество и на стойност от 53840.40 лв. - толкова, колкото е и уговорената с анекса цена. Извършеното отчитане е правилно и съответства на изискванията на закона относно определянето на датата, на която приходите от продажбата се считат получени.

     По описания начин, на мястото на прекратения договор за изработка (преработка на вино) към момента, в който са извършени първите проверки на сделката от страна на данъчната администрация, гроздето от реколта 2012 е продадено на Винарна „Братанови" ООД, като покупко-продажбата му обективно е договорена на 27.02.2013 година. В този смисъл следва да се ценят всички предоставяни на данъчния орган обяснения - към момента на обясняване на сделката пред данъчните органи, гроздето наистина е продадено, но това се е случило през 2013 година при описаните по-горе и установени с доказателствата по делото обстоятелства.

      Не може да се приеме за несъмнено установено, че договорът за покупко-продажба от 01.09.2012 г. /както е приел данъчния орган/ се отнася към отношенията по предаване на грозде собствено производство. Обяснения за липсата на връзка между този договор и гроздето от собствено производство са предоставяни на данъчния орган, а и при съпоставката на документите е очевидно, че „К.В.Винум" ЕООД са започнали да предават и са предали по-голямата част от гроздето собствено производство още през месец август, при което е обективно невъзможно предаването да е извършвано за изпълнение на договор за покупко-продажба, сключен през следващия месец - 01.09.2012 г. (предаването на гроздето е в изпълнение на договора за изработка от 01.08.2012 година).

      Няма основания да не се кредитира възражението, че въпросният договор за покупко-продажба е бил съставен и подписан на 01.09.2012 г. с оглед намеренията на „К.В.Винум" ЕООД да изкупуват грозде от други производители, което да препродават на винарната, но така и не се достигнало до уговаряне на подробностите, съставяне и подписване на приложение № 1, където е трябвало да се уточнят видовете и цените, и изобщо не се достигнало до каквото и да било изпълнение по договора за продажба. Нито в този договор, нито в сертификатите за произход, нито по друг начин през 2012 г. не е била уговаряна цена за продажба на предаваното грозде, тъй като не такава е била целта на предаването му. Липсата на уговорена цена е сама по себе факт, който препятства определянето и отчитането на приход от предаването на гроздето, а виждането на данъчната администрация, че е трябвало през 2012 година да се отчете приход, съобразно с цена, която е уговорена през 2013 година, е логически неиздържано и противоречащо на закона.

 

      Следва да се посочи, че до сключването на анекса от м. февруари 2013 година за това грозде изобщо няма уговорена цена, а цената е съществен елемент на договора за продажба. Не може да има договорена продажба през м.август 2012 г., ако не е договорена цена на стоката. Данъчно задълженото лице е длъжно да отчете приход в размер на договорената цена на стоката. Цената е договорена и определена през м.февруари 2013 г. и тогава именно е издаден данъчен документ - фактура, с който е отчетен приход от сделката в момента, в който тя е сключена. Момента на издаване на фактурата съответства на чл.119 от ЗДДС и чл.25, ал.2 от ЗДДС, защото до анекса от м.февруари 2013 г. предмет на сделката между страните е услуга по смисъла на ЗДДС и изработка по смисъла на ЗЗД, а с анекса страните се отказват да довършат изпълнението на тази сделка и уговарят покупко-продажба по смисъла на ЗЗД и ТЗ и доставка на стока по смисъла на ЗДДС.

     В случая данъчният орган нелогично е свързал Договора от 01.09.2012 г. с гроздето, предадено основно през месец август 2012 г. и е приел, че фактури за отчитане на приход от продажби е трябвало да бъдат издадени през 2012 година, че тези фактури е трябвало да бъдат включени в ГФО 2012 и от там в ГДД 2012 година.

     ГДД 2012 отговаря на чл.18 и чл.22 от ЗКПО и изискванията за попълване, посочени в самия образец на декларация, а прихода от продажба на грозде не е укрит - той е включен в отчета за 2013 година, когато е и реализиран и съответно деклариран през тази година.

     Ако хипотетично се приеме, че все пак е налице нарушение, довело до невярно деклариране в ГДД 2012 по повод тази сделка, то следва да се оцени, че АУАН е съставен далеч след изтичането на тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН. ГДД 2012 е подадена на 09.03.2013 г. и от този момент нататък декларираните с нея данни, както и съдържанието на приложенията й (в това число и ГФО), са известни на данъчните органи. В самия АУАН се твърди, че тогава именно е извършено нарушението, а очевидно е, че извършителят е по дефиниция известен. Следователно, срокът за образуване на административно-наказателно производство е започнал да тече още тогава - на 09.03.2013 г. Освен това още на 08.05.2013 г. на данъчната администрация са представени документите относно сделката с Винарна „Братанови” и издадената през 2013 г. фактура. Впоследствие нееднократно същите документи са представяни - през м.юли и през м.октомври 2013 г. Ако издаването на фактурата през 2013 г. и неиздаването й през 2012 г. е нарушение, водещо до недекларирани приходи, то всички обстоятелства относно тази фактура и сертификатите, с които е предадено гроздето, са били известни на данъчната администрация още на 08.05.2013 г.. Следователно, ако се приеме, че срокът за образуване на административно-наказателно производство е започнал да тече едва тогава, когато данъчният орган е добил яснота относно всички детайли, то този срок е също изтекъл. Дори да се приеме, че този срок е започнал да тече в момента, в който данъчната администрация си е съставила своето виждане за времето, през което са настъпили третираните факти и събития, то това се е случило най-късно на 02.10.2013 година, когато в Протокол № 1327240 данъчният орган е изложил своето виждане за това как и кога е трябвало сделката да бъде отчетена. Дори считано от този момент, тримесечният срок е изтекъл преди издаване на АУАН.

      В конкретния случай следва изрично да се посочи, че Актът за установяване на задължение няма доказателствено значение, тъй като не е влязъл в сила, а дори и да бе, няма установително значение за данъчните задължения на жалбоподателя, защото за установяването им е образувано ревизионно производство, което не е приключило.

      За пълнота следва да се посочи също, че в НП липсват  изложени мотиви и съображения защо е наложена санкция в размер двукратно надвишаващ предвидения в закона минимум. Не са посочени никакви  утежняващи обстоятелства. В най-лошия случай „К.В.Винум" ЕООД не е отчело приходи през 2012 г., за които би се дължал данък в размер на 68,67 лв., защото е отчело тези приходи през 2013 г.. Всяка имуществена санкция в този случай е прекомерна и демотивираща данъчните субекти да се стремят към спазване на закона.

     По изложените съображения, съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а подадената срещу него жалба като основателна следва да бъде уважена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът

 

                          Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 93633-F098197/03.02.2014 година на Директор на офис/дирекция за обслужване град *** при ТД на НАП град Пловдив, с което на ЕООД „К.В.Винум” със седалище и адрес на управление град *** е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд град *** в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.

 

                   Районен съдия: