Присъда по дело №497/2020 на Районен съд - Харманли

МОТИВИ

по НОХД № 497/2020г. по описа на РС-Харманли

гр.Харманли, 23.04.2021г.

          Подсъдимият М.Д.М. с ЕГН: ********** ***, роден на *** година, българин, български гражданин, неженен, безработен, осъждан, е обвинен от РП-Харманли (понастоящем РП-Хасково, ТО-Харманли) в това, че на 13.12.2017г., около 16:10ч., в землището на с.Върбово, общ.Харманли, по третокласен път III – 505, при км. 36+064, на разклона за с.Върбово, в посока с.Тънково, обл.Хасково управлявал моторно превозно средство — лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с рег.№ **** след употреба на наркотични вещества – метамфетамин, метаболит на тетрахидроканабинола / 11 - OH - ТНС в количество под 50 ng/ml / и амфетамин, установено чрез токсикохимична експертиза №19/ТКХ - 43 от 12.02.2019г. на ЦЕКИ към НИК-МВР – гр.София и комплексна биологична и химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза №20/ТКХ-8 от 20.01.2020г. на ЦЕКИ към НИК - МВР - София - престъпление по чл.343б ал.3 НК.

         Представителят на Районна прокуратура-Хасково, ТО-Харманли в съдебно заседание поддържа обвинението и правната му квалификация. Предлага да се наложи наказание „лишаване от свобода” и „глоба” в минимален размер и накаказние „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1г.

         Изслушан в съдебно заседание, подсъдимият М.М. заявява, че не е виновен за процесното деяние. Твърди, че на св.Л.И. му дал да пие от неговата енергийна напитка, в която впоследствие разбрал, че имало хапче „екстази”, като това се случило, докато чакали да дойдат за допълнителна проверка служители на реда на РУ-Харманли.

        Защитникът на подсъдимия - адвокат Г. заявява, че от показанията на св.Л.И. се установявало, че подсъдимият приел наркотично вещество, съдържащо се в енергийна напитка, която св.И. му дал, докато чакали да дойде оперативна група от РУ-Харманли, т.е. след като е управлявал автомобила. С оглед на това счита за недоказано престъплението от обективна и субективна страна. Моли за оправдаване на подзащитния му, като излага подробни съображения за нарушаване на реда за установяване наличието на наркотични вещества.

           След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и логическо единство и съобрази доводите и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

    Не се оспорва по делото, а и се установява от събраните гласни и писмени доказателства, че на 13.12.2017 година подс.М. управлявал по третокласен път III – 505, в посока към село Върбово, община Харманли лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с рег.№ ****, собственост на майка му. В автомобила управляван от подс.М. се возели и други лица, сред които св.Л.И. и св.Н.И..

Около 16,10 часа на 13.12.2017 година на третокласен път III - 505 при км. 36+064 на разклона за с. Върбово, в посока с.Тънково, обл.Хасково, управляваният от подс.М. автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с рег.№ ****, бил спрян за проверка от свид. И.Б. и свид. М.В.. При извършената от страна на свид.И.Б. проверка се установило, че водача- подс.М. е с отнето свидетелство за управление на моторно превозно средство.

След това подс.М. бил съпроводен до сградата на РУ-Харманли, намираща се в град Харманли на пл. „Възраждане” № 15, където около 17,45 свид.З.М. му предложил да бъде тестван с техническо средство за наличие на алкохол и наркотични средства в кръвта си. Подс.М. отказал, поради което свид.М. съставил талон за медицинско изследване с бланков номер 0448816, в който подс.М. написал собственоръчно и се подписал, че желае да даде кръв за медицинско изследване. С оглед на това подс.М. бил отведен от свид.З.М. и свид.К.Р. до сградата на ЦСМП-Харманли, където му били взети доброволно кръв и урина за изследване.

 На 18.12.2017 година, в 13,20 часа кръвната проба, дадена от подс.М. била предадена от служителите на ЦСМП-Харманли на свид. Г.М., като впоследствие била предадена на НИК - МВР - София за извършване на експертиза.

 Видно от заключението по приетата токсикохимична експертиза от 12.02.2019г. на ЦЕКИ към НИК-МВР, в кръвта и урината на подс.М.М. е установено наличие на метамфетамин и на метаболит на тетрахидроканабинола (11-ОН-ТНС, в количество под 50 ng/ml), а в пробата урина – и на амфетамин.

Съгласно заключението по токсикологична (токсикохимична) експертиза на ЦЕКИ към НИК-МВР, в изследваната контролна проба кръв, взета на 13.12.2017г. от подс.М., е установено наличие на метамфетамин и на метаболит на тетрахидроканабинола (11-ОН-ТНС). В заключението е посочено още, че в Наредба №1 от 19.07.2017г. няма определени срокове за извършване на химико-токсикологични анализи, поради което забавянето на изследването с повече от година не може да бъде считано за неспазване на срок по смисъла на наредбата.

   На подс.М. е съставен акт за установяване на административно нарушение с бланков номер 109271/13.12.2017г. за нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП.

           Съгласно приетата справка за нарушител/водач, подсъдимият М. е правоспособен водач, притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство №*********, валидно до 13.07.2025г., като има отразени извършени от него множество адмн.нарушения по ЗДвП.

           Съгласно приложената справка за съдимост, подс.М. е осъждан, като към момента на процесното деяние не е бил осъден с влязъл в сила съдебен акт.                    

           Видно от приложената характериситична справка, подс.М. не се ползва с добро име сред съседите си в квартала, контактува с криминално проявени лица, системно нарушава обществения ред. Срещу него има заявителски материал, като подс.М. има и криминалистически регистрации.  

           Съгл. ДСМПИС подс.М. не реализира никакви доходи, не притежава недвижимо имущество, притежава МПС и няма непълнолетни деца.

            Така установената фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства: заключения по токсикохимична и токсикологична (токсикохимична) експертизи на ЦЕКИ към НИК-МВР, които се възприемат от съда като изготвени обективно и от компетентни вещи лица, писмените доказателства - талон за медицинско изследване с бланков номер 0448816/13.12.2017г., протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби от 13.07.2017г., писмо с изх.№354/23.04.2020г. на Д-р на ЦСМП-Хасково за дежурен медицински екип на 13.07.2017г., сред които и д-р Й.В., взела пробата, копие от амбулаторен журнал ФЦСМП-Харманли, приемо-предавателен протокол с рег.№272р-25495 от 19.12.2017г. на ОД на МВР-Хасково, АУАН №109271/13.12.2017г. за нарушение по чл.150а ал.1, справка за нарушител/водач, справка за съдимост, характеристика, ДСМПИС, които доказателства са изцяло в синхрон със събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите, К.Р., И.Б., З.М., К.Д., Г.М., Л.К., Е.Ц., Я.Ч., кредитирани от съда с доверие като непротиворечиви, вътрешно убедителни и последователни.

            Съдът не кредитира с доверие показанията на св.Л. И., ангажирани от страна на подсъдимия М., с изключение на частта, в която свидетелят потвърждава, че подс.М. е управлявал автомобила на процесната дата и място, като счита същите за обслужващи защитната версия на последния, доколкото не са подкрепи от други доказателства в тази насока и са в противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал.

           С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

            Съдът намира, че подсъдимият М. е осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, като на 13.12.2017г., около 16:10ч., в землището на с.Върбово, общ.Харманли, по третокласен път III – 505, при км. 36+064, на разклона за с.Върбово, в посока с.Тънково, обл.Хасково управлявал моторно превозно средство — лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с рег.№ **** след употреба на наркотични вещества – метамфетамин, метаболит на тетрахидроканабинола / 11 - OH - ТНС в количество под 50 ng/ml / и амфетамин, установено чрез токсикохимична експертиза №19/ТКХ - 43 от 12.02.2019г. на ЦЕКИ към НИК-МВР – гр.София и комплексна биологична и химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза №20/ТКХ-8 от 20.01.2020г. на ЦЕКИ към НИК - МВР - София.

            За да бъде осъществен съставът на престъплението, предвиден в цитираната разпоредба, е необходимо деецът да управлява моторно превозно средство след употребата на наркотични вещества или техни аналози. По делото не е спорно, че подс. М. на посочената дата и място – 13.12.2017г., около 16:10ч., в землището на с.Върбово, общ.Харманли, по третокласен път III – 505, при км. 36+064, на разклона за с.Върбово, в посока с.Тънково, обл.Хасково е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с рег.№ ****. Това се потвърди и от кредитираните от съда с доверие непротиворечиви показания на свидетелите И.Б. и Л.И.. Според дадените разяснения в Постановление № 1 от 18.01.1983 г. на Пленума на ВС, съставляващо част от съдебната практика по въпроса, имащо задължителен за съдилищата характер, понятието "управление", употребено в чл.342, ал.1 от НК, включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, както и задължителните указания на оправомощените лица, когато тези действия или бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали превозното средство или бойната или специалната машина се намира в покой или в движение. Това тълкуване на понятието "управление" настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде приложено съответно и по отношение на изпълнителното деяние, визирано в текста на чл.343б от НК. Престъплението е на просто извършване, т.е. за да бъде осъществен съставът му не се изисква настъпването на някакъв престъпен резултат, т.е. липсва предвиждане на съставомерни последици, като е достатъчно единствено да е доказан фактът на управление на МПС от подсъдимия, както е и в случая.   

              Спорен по делото е въпросът доказана ли е надлежно употребата на наркотични вещества - метамфетамин, метаболит на тетрахидроканабинола / 11 - OH - ТНС в количество под 50 ng/ml / и амфетамин от страна на подсъдимия М.М.. Съдът отговори положително на този въпрос, като прие за доказано по несъмнен и категоричен начин, че подс. М.М. е употребил наркотични вещества - метамфетамин, метаболит на тетрахидроканабинола / 11 - OH - ТНС в количество под 50 ng/ml / и амфетамин, след което е управлявал МПС - лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с рег.№ ****. Това се установи и доказа от приетите от съда заключения по токсикохимична и токсикологична (токсикохимична) експертизи на ЦЕКИ към НИК-МВР, съгласно които в кръвта и урината на подс.М. е установено наличие на метамфетамин, метаболит на тетрахидроканабинола / 11 - OH - ТНС в количество под 50 ng/ml / и амфетамин.

Несъмнено горепосочените вещества се намират в Списък I на чл.3, ал.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, включващ „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”. Същите представляват наркотични вещества, нямат легална употреба, пазар и производство и са под контрол съгласно Единната конвенция на ООН за психотропните вещества, ратифицирана от Република България, както и съгласно ЗКНВП.

              В случая безспорно е по делото, а и се потвърждава от показанията на св.З.М. и св.К.Р. и приложения протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 13.12.2017г., че на 13.12.2017г. в сградата на ЦСМП-филиал гр.Харманли са били взети проби кръв и урина от подс.М., след като същият е отказал да бъде тестван с техническото средство „Drager Drug check 5000” с № ARJM-0048, видно от отразеното в талон за медицинско изследване с бланков номер 0448816/13.12.2017г.      

              Съгласно данните от двете заключения по токсикохимична и токсикологична (токсикохимична) експертизи на ЦЕКИ към НИК-МВР, пробите кръв и урина отговорят на изискванията за токсикологично изследване съгл. Наредба №1/19.07.2017г. по отношение на количество, начин на опаковане, запечатване, надписване, съхранение и т.н., като освен това в заключението по токсикологичната (токсикохимична) експертиза е отразено също, че в Наредба №1 от 19.07.2017г. няма определени срокове за извършване на химико-токсикологични анализи, поради което забавянето на изследването с повече от година не може да бъде считано за неспазване на срок по смисъла на наредбата.            Останалите възражения на зашитника на подсъдимия във връзка с процедурни нарушения съдът счита за иррелевантни към относимите за предмета на делото факти, тъй като се установи (съгл. писмо с изх.№354/23.04.2020г. на Д-р на ЦСМП-Хасково за дежурен медицински екип на 13.07.2017г.), че лицето взело пробите от подс.М. е д-р Й. В., т.е. отговаря на изискванията на горепосочената наредба. Неточността по отношение на разминаването във времето, в които подс.М. *** (18.35 часа съгласно протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби) и времето, в което му е бил връчен талона за медицинско изследване (посочено 18.50 часа) съдът също счита за неопорочаващи надлежното вземане на биологичните проби от подсъдимия, доколкото в крайна сметка несъмнено доказано по делото е, че на тази дата 13.12.2017г. е била взета кръв и урина от подсъдимия, впоследствие изследвана в ЦЕКИ към НИК-МВР. По същите съображения съдът счита и че неспазването на срока за изпращане на взетите за изследване проби не влияе на самото изследване и на резултатите от същото. Дори по принцип в Наредбата няма изрична забрана да се анализират и проби, изпратени повече от 5 дни след вземането им, вкл. и такива, съхранявани по неправилен начин, като единствено важно е да може да се направи извод за законосъобразно извършване на самото изследване, отчитайки гореизложените обстоятелства.

 В настоящия случай събраните доказателствени материали изясняват категорично и безспорно обстоятелствата, че изследваните проби са на същото лице, от което е била взета кръвта и урината; че пробите са били надлежно иззети съгласно изискванията на Наредбата и няма данни опаковката да е била нарушена и/или да не е била оформена според предписанията на Наредбата; че пробите са била придружени с нужната документация; че съдържанието на пробите е било запазено и годно за изследване (не са установени признаци на разлагане). При такива данни за съда не съществува никакво основание да се усъмни в годността на пробите или да допусне абстрактна вероятност за манипулирането им.  

            Следва да се отбележи, че в разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 от НК липсва обективен признак „надлежен ред” на установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, който е предвиден от законодателя в диспозицията на чл. 343б, ал. 1 от НК относно концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства. Т.е. за разлика от чл. 343б, ал. 1 НК, където елемент от състава на престъплението е алкохолната концентрация да е установена по „надлежния ред”, то за съставомерността на чл. 343б, ал. 3 НК, такова изискване липсва. С оглед на изложеното допустими са всички доказателства и доказателствени средства по НПК. В този смисъл са и Решение № 126 от 5.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 540/2019 г., II н. о., НКРешение № 81 от 15.05.2018 г. на ВКС по н. д. № 237/2018 г., III н. о., НК Решение № 116 от 8.08.2016 г. на ВКС по н. д. № 34/2016 г., III н. о., НК. В случая това е сторено чрез токсикохимична и токсикологична (токсикохимична) експертиза, изготвени от ЦЕКИ към НИК-МВР, при чието изследване е установена по категоричен и несъмнен начин употребата на горепосочените наркотични вещества - метамфетамин, метаболит на тетрахидроканабинола / 11 - OH - ТНС в количество под 50 ng/ml / и амфетамин от страна на подс.М.. Тези заключения съдът възприема като обективно изготвени от компетентни вещи лица, поради което същите се възприемат от съда и служат за изграждане на съответните изводи за релевантните по делото факти. Ето защо съдът намира за доказано не само управлението на МПС от подс.М., но и че това е осъществено след употребата от него на наркотични вещества.   

           За пълнота следва да се отбележи още, че по принцип нарушенията на посочената Наредба №1/2017г. не биха могли автоматически и неизбежно да доведат до опорочаване на резултата от кръвното изследване. В практиката си ВКС е имал възможност многократно да изтъква, че такава последица поначало биха могли да имат съществени нарушения, вследствие на които се създава съмнение в годността на пробата, вероятност за манипулиране на съдържанието й, неяснота по въпроса от кое лице изхожда същата и т. н. Нарушенията на изискванията на Наредба №1/2017г. нямат абсолютно значение, като във всеки конкретен случай следва да бъдат преценявани от гледна точка на тяхната същественост - обективното им отражение върху качествения и количествения състав на кръвната проба и нейния произход.

            От субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно при условията на единствено възможната в случая форма на умисъла - пряк умисъл –съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им съгл. чл.11, ал.2 от НК. Това се потвърди от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, доказвайки по несъмнен начин, че подсъдимият М. е имал умисъл за извършване на престъплението по чл.343б ал.3 от НК, знаейки и осъзнавайки, че управлява автомобила, след като е употребил наркотични вещества. Имал е и познанието, че с това си действие накърнява обществените отношения, регулиращи безопасното придвижване на гражданите по пътната мрежа, отворена за обществено ползване. Въпреки това, подсъдимият се е съгласил с тези последствия и волевата му дейност е била пряко насочена към погазването на тези обществени отношения.

             По наказанието:

            При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия М.М. съдът взе предвид предвиденото в разпоредбата на  чл.343б, ал.3 от Наказателния кодекс, съобразявайки степента на обществена опасност на деянието и на дееца, както и подбудите за извършване на престъплението. При индивидуализация на наказанието съдът прецени като смекчаващи отговорността обстоятелства младата възраст на подсъдимия, процесуалното му поведение пред съда, което следва да се окачестви като положително, чистото му съдебно минало – към датата на деянието същият е не е бил осъден с влязъл в сила съдебен акт и недоброто му материално положение съгл. ДСИМС. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид лошите характеристични данни на подсъдимия, множеството нарушения по ЗДвП съгл. справката за нарушител/водач, както и наличието на три броя наркотични вещества в кръвта. Така съдът определи съответните наказания, предвидени в чл.343б ал.3 от НК, при условията на чл.54 и чл.57 ал.2 от НК, отчитайки превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства и съответно налагайки същите в предвидения законов минимум, а именно налагайки наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година  и кумулативното наказание глоба в размер на 500 лв. Изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода съдът прие да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години с оглед наличието на формалните предпоставки за приложение на института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 НК - наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер към датата на деянието и за постигане целите на наказанието и поправянето му не е наложително да изтърпи наказанието ефективно. 

          На основание чл.343г, вр. чл.343б ал.3, вр. чл.37 ал.1, т.7 от НК съдът наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 година, доколкото подс.М. е правоспособен водач съгл. справката за нарушител/водач. Съдът определи това наказание, отчитайки завишената степен на обществена опасност  на подобни деяния с оглед възможните вредни последици (вкл. животозастрашаващи), които биха могли да настъпят при управление на МПС в такова състояние (след употреба на наркотични вещества). Имайки предвид това, както и множеството административни нарушения по ЗДвП, извършени от подсъдимия съгл. справката за нарушител/водач, а и отчитайки факта, че подсъдимият е управлявал МПС след употребата на повече от едно наркотично вещество (в случая метамфетамин, метаболит на тетрахидроканабинола и амфетамин), съдът наложи на същия наказанието по чл.37 ал.1, т.7 от НК за срок от 1 година.          

          Така определеният размер на наказанията е справедлив и обоснован, като ще способства за постигане на предвидените от законодателя в чл.36 от НК цели да окажат своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлият предупредително и възпитателно върху останалите членове на обществото.   

                  На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подс.М. да заплати по сметка на ОД на МВР-Хасково сумата в размер на по 915.94 лева разноски за вещи лица.

                                                                                                         СЪДИЯ: