Р Е Ш Е Н И Е №406/3.6.2019г.
гр.Ямбол........3.06........2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На.....................................трети...юни……….........................................
През две хиляди и деветнадесета година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове: ........................
........................
При секретаря................И.Г.......................и в присъствието на
Прокурора...........................................като разгледа докладваното от
...............................съдия Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 1553
за 2019 година............................................................................................
Производството пред ЯРС е образувано по молба на Р.М. ***, лично и в качеството си на майка и законен представител на малолетното дете П., роден на *** г., с която се желае съдът да постанови решение, с което да бъдат взети мерки за защита от домашно насилие против ответника Н.П. ***, а именно мерките по чл. 5, ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗДН, както по отношение на майката, така и по отношение на детето. Молителката твърди, че с ответника са бивши съпрузи, като с решението с което е прекратен бракът им, съдът е определил стандартния режим на лични контакти между бащата и детето. От началото на изпълнението на режима имало проблеми с ответника, които с течение на времето не се променяли. В събота на 27.04.2019 г., около 09.00 часа сутринта, А. пристигнал с двама негови приятели да вземе детето и когато молителката извела детето с багажа му, то започнало да пищи, да плаче и вика „Искам в къщи“. Въпреки усилията на майката, детето не се успокоило и тя помолила Н. да го остави за малко да го успокоят и по – късно да дойде да го вземе. Тогава вече ответникът се разкрещял и викал, че не го интересува, стиснал детето през корема, то започнало да посинява и бащата на молителката го взел от ръцете му. Н. се нахвърлил върху Р., посегнал да я удари с юмрук, но майка й застанала помежду им и това не се случило. Н. крещял, заплашвал я, че ще я причака, че ще я убие, заканил се, че ако стъпят в М. ще ги убие, а баща й ще го направи „педераст“. Тогава и баща й се включил в скандала, майка й прибрала детето в къщи, а Н. и приятелите му си тръгнали. От този случай, който е предшестван от други подобни, молителката живее в непрекъснат страх от това какво може да й се случи и счита, че съществуват за нея и за детето пряка и непосредствена опасност за живота и здравето им. Иска се уважаване на претенцията и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът Н.А. е депозирал отговор на молбата за защита от домашно насилие, с който не оспорва обстоятелството, че с ищцата са бивши съпрузи, а по отношение на детето има определен режим на лични контакти. Ответникът посочва, че има лоши отношения с бащата на молителката, който държи те да контактуват помежду си чрез него и той преценява дали да се даде детето на неговия баща. За датата 27.04.2019 г. ответникът потвърждава, че е отишъл с кола и двама приятели да вземе детето, съобразно режима на лични контакти. Когато отишъл, бившата му съпруга и майка й извели детето, но то започнало да плаче. В къщата бил и приятеля на Р., с който вероятно живеят заедно. Детето сочело неговата кола. Тогава излязъл бащата на молителката, казал й да прибира детето вътре, а А. да си ходи, че няма да му дадат детето. Започнали да се карат и да се обижда, а бащата на молителката тръгнал към А. с един кол, за да го удари, но майката и приятеля на Р. излезли и го спрели. Според ответника не е налице акт на домашно насилие и се желае молбата на Р.А. да бъде отхвърлена.
В съдебно заседание, молителката, редовно призована явява се лично и чрез своя пълномощник поддържа искането си за закрила от домашно насилие.
Ответникът, редовно призован явява се лично в съдебно заседание и чрез своя пълномощник поддържа своето становище и отговор по молбата.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от удостоверение за раждане от *** г. детето П.Н.А., роден на *** г. е с родители Р.М.А. и Н.П.А.. С решение № *** г. по гр.д. № *** г. ЯРС е прекратил брака между страните по тяхно споразумение, предоставил е родителските права върху малолетното дете П. за упражняване на майката и е определил режим на лични контакти между бащата и детето по стандартния за това режим. С молбата Р.А. е представила декларация по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН, която дословно преповтаря твърденията и обстоятелствата по исковата молба.
В съдебно заседание по искане на двете страни бяха разпитани водените от тях свидетели. Свидетелят на молителката М.А. е нейния баща и разказва за това, че на 27.04.2019 г. е бил ден, в който се полагало Н. да вземе детето. Както всеки път, когато отивал да го взема, те били приготвили багажа на детето и го изкарали навън. Детето като видяло Н. започнало да реве и поискало да се върне в къщи. Независимо от това Н. го взел, прегърнал го, но то не спряло да плаче, а Н. не го пускал. Тогова свидетелят се намесил и взел насила детето, а то ревяло, пищяло и викало „искам в къщи“. Н. твърдял, че днес му се полага да вземе детето и трябва да го вземе и така започнали разправиите с дъщеря му. Съпругата на свидетеля прибрала детето в къщи и отвън останали той, дъщеря му, Н. и Л., който е приятелят на Р.. Н. започнал да заплашва дъщеря му, тръгнал срещу нея да я удря, казал й „Дойдеш ли в М., ти знаеш какво става с тебе“. На свидетеля Н. *** ще го направи педераст. Обиждал всички, като на жените казвал „курва“. Такива скандали и заплахи е имало и друг път по телефона. След развода между Р. и Н., отношенията били лоши, макар, че те никога не са били в добри отношения.
Другият свидетел на молителката Л.А. е нейния приятел, който ходи у тях през почивните дни. На 27.04.2019 г. свидетелят А. е бил в дома им, когато Н. отишъл да вземе детето. Р. излязла навън с майка си и баща си, за да предадат детето, а свидетелят отвътре чул, че детето се разплакало, а в последствие се разревало и запищяло. Тогава свидетелят излязъл и казал на Н. да спре да вика, да не плаши детето и след половин час, когато се успокои да мине да го вземе, но той продължавал да крещи, ударил колата на свидетеля. Н. крещял на бащата на Р., обиждал го, на нея крещял да не стъпва в М. а ако пожелае да се оженят със свидетеля ще й се случи нещо. Повечето обиди били към бащата на Р.. Р. се страхува от Н., защото той я заплашвал и извън този случай. След раздялата им й отрязал косата с нож и тя оттогава има страх в себе си.
Свидетелите, разпитани по искане на ответника - К.Й. и А.А. са двамата му приятели, с които е ходил на 27.04. 2019 г. да вземе детето от дома на Р.. Й. и А. са единодушни, че когато са пристигнали пред дома на Р. са чули, че детето реве вътре. Когато извели детето, Н. го взел, но то започнало още по – силно да реве и сочело колата на приятеля на Р.. После баща й излязъл и казал да приберат детето вътре, взел един кол и започнал да псува, хукнал към Н., псувал го и му казвал „педераст“. Приятелите му го дръпнали да се прибира в колата, за да не се сбият и така си тръгнали, без да вземат детето.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявената от Р.А. молба е по реда на чл. 8 от ЗЗДН и с нея се желае налагане на мерки за защита от домашно насилие по отношение на молителката и детето П. от ответника Н.. Безспорно в случая е, че страните са бивши съпрузи и от брака си имат родено дете, както и че след развода в полза на бащата има постановен режим на лични контакти с детето. На 27.04.2019 г. при изпълняване на този режим, страните са влезли в пререкания, тъй като детето не желаело да тръгне с баща си. Обстоятелството, че на тази дата и по този повод е възникнал скандал за съда е безспорно установено от събраните по делото гласни доказателства, които са единодушни в това отношение. Що се отнася до това кой кого обиждал и псувал, съдът приема, че действията на участниците в скандала са били взаимни, но така или иначе с тези си действия, ответникът Н.А. е осъществил акт на домашно насилие по отношение на бившата си съпруга въпреки, че както и твърдят и свидетелите повече са се карали Н. и бившия му тъст. Съдът приема, че обиждайки молителката и посягайки към нея да я удари, карайки се с баща й, ответникът е осъществил акт на домашно насилие, изразяващ се съгласно чл. 2 от ЗЗДН в психическо и емоционално насилие. Това обстоятелство се потвърждава, освен от свидетелите и от представената от молителката декларация по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН, която е нейно задължение и която е достатъчно доказателство за уважаване на молба за защита от домашно насилие в случай, че други доказателства липсват, а в настоящия други доказателства са налице и те потвърждават твърденията по молбата.
Що се отнася до искането за защита от домашно насилие на малолетното дете П., съдът счита, че молбата в тази част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Въпреки, че обстоятелството за наличие на акт на домашно насилие се твърди в молбата и декларацията по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН, от събраните по делото гласни доказателство това обстоятелство не се потвърди. Никой от свидетелите, както на молителката, така и на ответника, всички очевидци на случая от 27.04.2019 г. не заяви ответникът А. да е упражнил какъвто и да било вид домашно насилие по отношение на детето П.. По тези съображения съдът счита, че молбата в тази част следва да не бъде уважавана.
При така установените факти и обстоятелства съдът намира молбата на Р.А. за основателна по отношение на претендираните мерки за закрила, които да бъдат постановени спрямо нея, като на ответника бъдат наложени мерките по чл. 5, ал.1 т.1 и 3 от ЗЗДН. На А. следва също така да бъде наложена глоба в размер на 200 лв. съгласно чл. 5 ал.4 от ЗЗДН, както и при този изход на делото, същият следва да бъде осъден да заплати ДТ от 25 лв. за воденото производство.
От представеното от молителката пълномощно и договор за правна защита и съдействие е видно, че същата е заплатила адвокатско възнаграждение в размер 250 лв., поради което при частичното уважаване на молбата й, ответникът следва да бъде осъден да й заплати направените по делото разноски съразмерно в размер 125 лв. Искането на ответника за присъждане на разноски не следва да бъдат уважавано, тъй като липсват данни за направени от него такива.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Н.П.А., ЕГН ********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Р.М. А., ЕГН ********** ***.
ЗАБРАНЯВА на Н.П.А., ЕГН ********** да приближава Р.М. А., жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на същата, за срок от 12 месеца.
НАЛАГА на Н.П.А., ЕГН ********** на основание чл. 5 ал.4 от ЗЗДН ГЛОБА в размер 200 лв.
ОТХВЪРЛЯ молбата на Р.М. А., ЕГН ********** в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете П.Н.А., роден на *** г. против Н.П.А. за налагане на мерките по чл. 5, ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗДН по отношение на детето.
ОСЪЖДА Н.П.А., ЕГН ********** да заплати ДТ 25 лв. за воденото производство.
ОСЪЖДА Н.П.А., ЕГН ********** да заплати на Р.М. А. ЕГН ********** направените по делото разноски в размер 125 лв.
Решението подлежи на обжалване в седмодневен срок от съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: