Решение по дело №2397/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) срещу решение № 1184 от 09.09.2024 г., постановено по АНД № 3142 по описа на Районен съд Пловдив за 2024 година, с което е отменено наказателно постановление № НП-33 от 19.04.2024 г.на председателя на КЕВР, с което на основание чл.60а, ал.1 от ЗЕВИ на „Електроразпределение юг“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от членовете на Съвета на директорите С. З. В., З. О. Б. и Й. Г., е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева за нарушение на чл.60а, ал.1 ЗЕВИ и на основание чл.63, ал.4 ЗАНН дружеството е предупредено, че при извършване на нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Според касатора решението на Районен съд Пловдив е неправилно, тъй като съдът безкритично е възприел тезата на жалбоподателя, че извършеното деяние, макар и да осъществява състава на административно нарушение, е маловажно. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответното дружеството чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена по съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба, като се потвърди решението на Районен съд Пловдив като правилно. Претендира разноски, а в случай, че жалбата бъде уважена, моли юрисконсултското възнаграждение да бъде в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се потвърди първоинстанционното решение като правилно.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е основателна поради следните съображения:

За да отмени обжалваното наказателно постановление и отправи предупреждение, районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел за установено, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са нарушени сроковете по чл.34 ЗАНН и не са допуснати други процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за установена от съда, изцяло кореспондира с посочената в наказателното постановление. Според районния съд както в АУАН, така и в наказателното постановление подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми, правилно е посочена приложимата санкционна норма. Районният съд е приел за основателно възражението на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон. Макар чл.60а, ал.1 ЗЕВИ (ДВ, бр.86 от 2023 г.) стриктно да кореспондира на установените и безспорни по делото факти, наказващият орган не е съобразил правилото на чл.3, ал.1 ЗАНН. Според съда преди измененията с ДВ бр.86/2023 г. и към момента на извършване на нарушението редакцията на чл.60а, ал.1 ЗЕВИ е изцяло неотносима към установените факти, защото чл.26, ал.3 ЗЕВИ касае издаване на становище за условията и начина за присъединяване, а не предлагането на предварителен договор, каквато е процесната хипотеза, съответно чл.31, ал.10 ЗЕВИ касае въвеждането в експлоатация на енергийни обекти, следователно чл.60а, ал.1 ЗЕВИ в сегашната си редакция е приложим само за нарушения, извършени след 13.10.2023 г. Съдът е приел за основателни доводите на жалбоподателя, че действителната правна квалификация е по чл.68, ал.1 ЗЕВИ, като е посочил, че може да упражни правомощието си да преквалифицира нарушението, но че е налице маловажен случай, защото конкретното нарушение е типично такова, което разкрива по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушение с подобна квалификация, нарушението е отстранено доброволно в сравнително кратък срок след осъществяването му и преди да бъде констатирано от наказващия орган, по инициатива на наказаното лице, което от своя страна е индиция, че целите на административното наказване – поправяне и превъзпитание, могат да се постигнат с минимална административнонаказателна репресия. Районният съд е отчел под условие и факта, че забавянето от страна на „Електроразпределение юг“ ЕАД в изготвянето и предлагането на предварителен договор се дължи на огромния обем заявления, които дружеството е следвало да обработи, и не на последно място, липсата значителни вредни последици за ощетеното от забавата лице. Съответно районният съд е приложил чл.63, ал.4 ЗАНН.

Решението е неправилно. Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил необоснован извод, че настоящият случай е маловажен.

Районният съд неправилно е приложил чл.28 ЗАНН. Процесното нарушение разкрива обичайната за този вид нарушения обществена опасност, не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност, защото дружеството напълно необосновано и възползвайки се от монополното си положение в Южна България е удължило двойно предвидения в закона срок за издаване на становище за присъединяване. От друга страна, основателно е възражението на касатора, че охраняваните и нарушени обществени отношения са от особена важност и са свързани с предоставянето на услуга в обществен интерес, свързана с транспортирането, доставката или снабдяването с енергия, която не може да бъде отказвана по причини, непосочени в закона. Не е такава причина наличието на голям брой подадени заявления за присъединяване, поради което „Електроразпределение юг“ ЕАД не са имали законово основание за допуснатото забавяне.

Тъй като нарушението и нарушителят са безспорно установени, правнорелавантните факти са правилно установени, не се налага връщане на делото за ново разглеждане. Нарушението е правилно квалифицирано и правилно е определена санкционната норма, противно на мотивите, изложени от първостепенния съд. Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (отм.) е приета на основание чл.116, ал.7 от Закона за енергетиката с решение по протокол № 30 от 24.02.3014 г. на ДКЕВР и това изрично е отбелязано в § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на наредбата, съответно правилен е изводът на наказващия орган, че нормата на чл.60а, ал.1 ЗЕВИ (в новата си редакция, в сила от 13.10.2023 г.) се явява по-благоприятен закон по смисъла на чл.3, ал.2 ЗАНН. Правилна е преценката на наказващия орган, че с имуществена санкция в размер на 10 000 лева могат да се постигнат целите на наказването, както и че този размер на санкцията отговаря напълно на характера и тежестта на нарушението и на важността на засегнатите обществени отношения. Споделя се изводът на районния съд, че при издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание сами по себе си за неговата отмяна. Съответно, крайният извод, който се налага, е за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, което следва да бъде потвърдено.

Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК и обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което наказателното постановление се потвърди. С оглед изхода на делото и своевременно направеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъдено дружеството да заплати на КЕВР сумата 80 лева на основание чл.143, ал.3 АПК и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 1184 от 09.09.2024 г., постановено по АНД № 3142 по описа на Районен съд Пловдив за 2024 година, като вместо ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № НП-33 от 19.04.2024 г.на председателя на КЕВР, с което на основание чл.60а, ал.1 от ЗЕВИ на „Електроразпределение юг“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от членовете на Съвета на директорите С. З. В., З. О. Б. и Й. Г., е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева за нарушение на чл.60а, ал.1 ЗЕВИ.

ОСЪЖДА „Електроразпределение юг“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от членовете на Съвета на директорите С. З. В., З. О. Б. и Й. Г., да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.