Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………
гр.
София, 18.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІІ- Б въззивен състав
в публично съдебно заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело № 4361 по
описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 330929/05.02.2018 г., постановено по гр.
д. № 50741/2017 г. по описа на СРС, 42 състав е признато за установено на
основание чл.422 от ГПК,вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД по
отношение на Ч.Е.Я., ЕГН **********, с адрес ***, че съществува вземане на „Т.С."
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г.Б.,
в размер от 469,12 лева - главница за топлинна енергия за периода 01.05.2014 г.
до 30.04.2016 г., сумата от 58.24 лева - мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска - на 23.05.2017 г. до окончателното изплащане на вземането,
относно което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 32774/2017 г. по
описа на СРС, 42 състав, като е отхвърлен иска, предявен от „Т.С."ЕАД
против Ч.Е.Я. в частта за разликата над сумата 469,12 лева до пълния
претендирай размер от 673,93 лева -главница, за разликата над сумата 58.24 лева
до пълния претендирай размер от 125,20 лева мораторна лихва, в частта за сумата
от 27,08 лева за дялово разпределение, в частта за сумата от 5,25 лева
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.
С постановеното решение, на основание чл.78, ал.1 и
ал.8 ГПК е осъден Ч.Е.Я., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Т.С."ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г.Б.,
сумата от 364,70 лева –разноски за исковото производство и сумата от 75 лева
разноски за заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „М.Е."ООД,
като трето лице- помагач на ищеца.
Срещу първоинстанционното решение е подадена
въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, в която се излагат съображения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение в частта, в която
са отхвърлени предявените искове. Същото се оспорва с оплаквания за нарушения
на материалния закон. Претендира разноски.
Въззиваемият Ч.Е.Я. е подал в законоустановения срок
отговор на въззивната жалба, в който изразява становище за нейната
неоснователност.
Третото лице помагач на страната на ищеца - „М.Е."ООД
не е изразил становище по подадената въззивна жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваните му части. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е правилно, като на основание
чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо
от това и във връзка с доводите по въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Собствеността върху топлоснабдения имот предпоставя
наличието на възникнало по реда на чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ (отм.), чл.150, ал.1
от ЗЕ облигационно правоотношение с „Т.С.” с предмет: доставяне на топлинна
енергия за битови нужди при действие на Общите условия за продажба на топлинна
енергия на Т.С. ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР в сила
от 13.02.2008 г. и одобрени с Решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР в сила от 12.03.2014 г. при отсъствие на сключено
индивидуално споразумение между страните по реда на чл.106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ
(отм.) или чл. 150, ал. 3 от ЗЕ).
Страни в отношенията по продажба на топлинна енергия
са потребител и топлопреносно предприятие. Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ - в
редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са "потребители на
топлинна енергия". Понятието "потребител на топлинна енергия за
битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до
17.07.2012 г.: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ
и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието
"клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на
понятието "потребител на топлинна енергия".
В проведеното производство, съобразно правилно
разпределената от първата инстанция тежест на доказване, ищецът е установил
своите фактически твърдения, че ответникът е собственик на имота, за който са
били доставяни количества топлоенергия възлизащи на исковата стойност.
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства
е установено, че с нотариален акт за собственост на жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот по ЗТСУ № 97, том ІV, нот.дело №
697/23.07.1979 г. Ч.Е.Я. и Стоян Е.Я. са придобили собствеността върху недвижим
имот - ап.56, находящ се в бл.30 на ж.к."Суха река", гр.София, със
застроена площ от 88,02 кв.м. с аб.№ 169764. Със спогодба сключена по гр.дело №
16480/1981 г. по описа на СРС, одобрена от съда с определение от 15.01.1982 г. в
дял на Ч.Е.Я. е поставен недвижимия имот - апартамент 56 в бл.30 на
ж.к."Суха река", гр.София.
С оглед това, правилни и законосъобразни са изводите
на СРС, че през процесния период апартаментът е бил собственост на ответника.
В производството са ангажирани и доказателства, за
това че сградата, в която се намира този имот е топлоснабдена. Тези
обстоятелства са правопораждащи за установяване наличие на облигационна връзка
с ответника за доставяне на топлинна енергия за битови нужди, чиято стойност е
била начислявана от ищеца, съответно която е била включена в издаденото от
последния съобщение към фактура с оглед нейното заплащане. Така, чрез
представения пред първата инстанция договор № 374-1/25.09.2002 г. се
установява, че етажните собственици в бл.30 на ж.к."Суха река"
/където се намира и ап.№ 56/, като възложители, и „М.Е."ООД, като
изпълнител, са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение, според
което изпълнителят приел да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата, а възложителите приели да поставят индивидуални разпределители.
Договорът е сключен в изпълнение на прието решение на общото събрание на
етажните собственици по протокол от 26.08.2002 г. Действително в същия не е
положен подпис от страна на ответника и изрично за последния е отразено „не желая“.
Не са ангажирани доказателства в производството, че приетото решение от ОС на
ЕС от 26.08.2002 г. е било оспорено пред съда по реда на чл.13 ПУРНЕС /отм. ДВ,
бр.6/2009 г./, съответно, че е било отменено.
Установява се, че след сключване на договора ОС на
ЕС са прекратили договора за извършване на дялово разпределение на ТЕ с „М.Е."ООД
и са сключили договор с „Б.Б.“ООД. За процесния период – м.05.2014 г.-м.04.2016
г. услугата топлинно счетоводство в сградата – ЕС е била извършвана от „Б.Б.“ООД.
Чрез представените в производството договори, сключени
между „Т.С."ЕАД и „М.Е."ООД, се установява, че „М.Е."ООД се е задължил
да извършва дейност по дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в
режим на етажна собственост, а „Т.С."ЕАД е приела да определя сметките на
отделните съконтрагенти въз основа на данните от дялово разпределение
Посочените обстоятелства се потвърждават и от
констатациите на приетата пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза,
която съдът кредитира по реда на чл.202 ГПК, като обоснована и обективна.
Начинът на извършване на дялово разпределение е уреден в чл. 139-148 от ЗЕ и
подзаконови нормативни актове.
С оглед изложеното, съдът намира че ответникът се явява
потребител на енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153. (1) от ЗЕ, според
който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
С оглед установеното облигационно правоотношение
между страните, при съобразяване на действащата през процесния период
нормативна уредба, законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че
предявените искове за главното вземане са основателни.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от ответника на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите - чл. 150, ал. 2 ЗЕ. В
случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в
срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав
приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения. Съдът следва да отбележи, че възникването на правоотношението между
доставчика на топлинна енергия и потребителя е детайлно регламентирано в
закона, като всички юридически факти, съставляващи в своята съвкупност
фактическия състав по възникване на облигационната връзка са нормативно
установени и са се осъществили. В този смисъл настоящият състав счита, че не е
необходимо да има изрично сключен писмен договор между страните.
В настоящето производство не са били ангажирани
доказателства за неправилно отчитане на средствата за дялово разпределени,
както и за тяхната неизправност. Индивидуалните разпределители на топлинна
енергия са по смисъла на § 1, т. 57 от ДР на ЗЕ "средства за отчитане на
дяловото потребление на топлинна енергия", които са част от сградната
инсталация и отклоненията към нея. Същите се намират в имота на всеки отделен
потребител и са негова лична собственост.
Действително с решение № 4777 от 13.04.2018 г. на
ВАС се отменя методиката за дялово разпределение, но съгласно чл. 195 от АПК,
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на
съдебното решение, а правните последици, възникнали от подзаконов нормативен
акт, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца
от влизането в сила на съдебното решение. Съгласно Тълкувателно Решение № 2 от
2014 г. ОСГТК на ВКС ефектът на решението на административния съд е
преустановяване занапред действието на съответните правни норми поради отричане
на юридическата им сила. Поради това евентуалната отмяна на визираната методика
не може да се отрази върху вече възникналите отношения за исковия период.
Чрез представения в производството протокол от
22.01.2012 г., се установява, че от м.12.2011 г. тръбата, захранваща *******",
гр.София, е изведена извън сградата, а в жилището на Ч.Я. отопление се
осигурява чрез камина на дърва, в апартамента са демонтирани радиаторите.
Установява се, чрез приетата съдебно техническа експертиза,
чийто изводи настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК, че общият топломер в сградата се отчита по
електронен път на първо число всеки месец,след което са приспадани
технологичните разходи, а дяловото разпределение е извършвано само на чистото
количество топлинна енергия, според заключението топломерът е преминавал
периодична метрологична проверка, поради което същият следва да се счита годно
средство за търговско измерване, начислените парични суми са определени при
спазване на нормативната уредба - Закон за енергетиката и Наредба № 16-334/2007
г. за топлоснабдяването. За процесния период м.05.2014 г.-м.04.2016 г.
радиаторите в сградата са били демонтирани, като за имота на ответника е била
начислявана ТЕ отделена от щранг лира в банята и ТЕ отдадена от сградна
инсталация. Според констатациите на експерта, дължимата за процесния период
парична сума за топлинна енергия възлиза на сумата 469,12 лева,без да са
включени суми извън процесния период.
Според заключението по съдебно-счетоводната
експертиза към 13.11.2017 г. няма
данни за извършени плащания за процесния период. Начислената сума по обща
фактура от 31.07.2014 г. възлиза на сумата 204,82 лева, а за процесния период е
начислена сумата 492,11 лева, изравнителните сметки са въведени в
счетоводството на ищеца, няма прихващане със задължения извън процесния период.
С оглед това, според експерта, общият размер на неплатено задължение възлиза на
сумата 492,11 лева. Съответно, размерът на мораторната лихва е 123,72 лева.
С оглед така възприетите констатации, правилно и
законосъобразно СРС е уважил исковата претенция за главното вземане за сумата 469,12
лева, представляваща потребена ТЕ в имота за периода м.05.2014 г.-м.04.2016 г.
и е отхвърлил претенцията в частта за разликата над 469,12 лева до пълния предявен
размер от 673,93 лева. Чрез констатациите на приетата пред първата инстанция
СТЕ е установено, че реално потребеното количество ТЕ за битови нужди в имота
възлиза на посочената стойност, която съобразно установеното от
съдебно-счетоводната експертиза не е била заплатена от ответника.
Доколкото в производството от страна на ищеца не са
били ангажирани доказателства за обосноваване основателност на претенцията за
заплащане на сумата 27,08 лева, като стойност на извършена услуга дялово
разпределение на потребената в имота ТЕ, съдът намира че правилно е била
отхвърлена като неоснователна посочената претенция. Както бе посочено, чрез
представения в производството протокол от 22.01.2012 г. е установено, че от
м.12.2011 г. тръбата, захранваща *******", гр.София, е изведена извън
сградата, а радиаторите в сградата – демонтирани. Поради това, настоящия състав
намира че не е установено предоставяне на услугата дялово разпределение за
посочения период от ищеца или от оправомощено за това друго лице.
Съгласно действалите през периода от м.май 2014 год.
до м.април 2016 год. Общи условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 год.,
месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз
основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1
и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача – чл. 33, ал. 1 от
горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново
вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни
месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия – в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите
условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок
от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.
При съобразяване, че искът за главното вземане е
основателен за сумата 469,12 лева, правилни и законосъобразни са изводите на
СРС, че искът за признаване съществуване на парично вземане за мораторна лихва
е основателен в една част – за сумата 58,24 лева за времето от 15.09.2014 г.-05.05.2017
г. В останалата част претенциите по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД правилно и
законосъобразно са били отхвърлени от СРС като неоснователни.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено в
обжалваните му части, като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора в полза на жалбоподателя не
следва да бъдат присъждани разноски.
От страна на въззиваемата страна не са сторени
разноски и искане в такъв смисъл не е било отправено, поради което съдът не
дължи произнасяне съобразно указаното в чл.81 ГПК.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл.
69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 330929/05.02.2018
г., постановено по гр. д. № 50741/2017 г. по описа на СРС, 42 състав, в частта
в която са отхвърлени като неоснователни предявените от „Т.С." ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** срещу Ч.Е.Я., ЕГН **********, с адрес ***,
искове по чл.422 от ГПК,вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за
признаване за установено, че в полза на „Т.С." ЕАД срещу Ч.Е.Я. съществува
парично вземане за сумата 204.81 лв. /разлика над сумата 469,12 лева до пълния
претендиран размер от 673,93 лева/ -главница за потребена топлинна енергия за
периода 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. за ап.56, находящ се в бл.30 на
ж.к."Суха река", гр.София, със застроена площ от 88,02 кв.м. с аб.№
169764; за сумата 66.96 лв. /разликата над сумата 58.24 лева до пълния
претендирай размер от 125,20 лева/ мораторна лихва върху сумата за потребена ТЕ
за времето от 15.09.2014 г. до 05.05.2017 г., за сумата от 27,08 лева – дължима
за услугата дялово разпределение и за сумата от 5,25 лева -мораторна лихва
върху сума за дялово разпределение.
В
останалата част Решение № 330929/05.02.2018 г., постановено по гр. д. №
50741/2017 г. по описа на СРС, 42 състав, като необжалвано е влязло в сила.
Решението
е постановено при участието на трето лице — помагач на ищеца - „М.Е."ООД.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.