№ 4049
гр. София, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20251110201923 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Л. Г. Т., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление №***/15.04.2024 г., издадено от В.Б.А. - Началник отдел „Контрол на
републиканска пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при
Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на основание чл. 53, ал. 1, т.2, предл.2 от Закона
за пътищата (ЗП) му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 3500,00 /три хиляди и
петстотин/ лева за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, предл.2 от ЗП, вр.чл.7, ал.1, т.5, б.“В“,
чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата).
В депозирана въззивна жалба са изложени твърдения за неправилно ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като се сочи, че субект на
нарушението на правилото за поведение, въведено с чл.26, ал.2, т.1 от ЗП, могат да бъдат
само превозвачът или собственикът на пътното превозно средство (ППС). Подчертава, че
това разрешение се извлича от разпоредбата на чл.11 от Наредба №11/03.07.2011 г. на МРРБ,
която провежда ясно разграничение между водача и лицето, извършващо превозите, чието
било задължението да осигури документите, съпровождащи превоза. Обсъждат се допуснати
съществени процесуални нарушения, обосновани с несъобразяване императива на нормата
на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, която изисква от съдържанието на НП да се изведе описание на
деянието и обстоятелствата, при които то е извършено. Оспорва се и изводът на наказващия
орган, че е била приложима хипотезата на чл.26 от ЗП. В тази връзка се изтъква, че е била
превозвана фракция - трошен камък от кариера, който товар е делим, поради което не попада
в обхвата на регулирания от нормите на ЗП режим. Формулирана е молба атакуваният
санкционен акт да бъде отменен изцяло като неправилен и незаконосъобразен.
Алтернативно се излагат съображения относно наличието на предпоставки за подвеждане на
фактите под хипотезата на чл.28 от ЗАНН, въвеждаща маловажен случай на
административно нарушение или намаляване на размера на наложената глоба до минимално
предвидения от закона.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява
се от адв. А., която поддържа жалбата. В допълнение към нея излага допълнителни доводи,
че отговорността на водача следвало да бъде ангажираната по чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП, а не
1
по реда на чл.53, ал.1 от ЗП, приложим единствено за превозвачите и собствениците на
ППС, извършили или наредили превоза. В допълнение към жалбата, по реда на чл.322 от
НПК, подадено преди даване ход на делото в съдебното заседание (видно от пощенско
клеймо с дата 03.11.2023 г.) доводите относно незаконосъобразността на издадения
санкционен акт са преповторени.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. От упълномощен
от нея главен юрисконсулт към Агенция „Пътна инфраструктура“, преди даване ход на
делото в съдебно заседание, е постъпило възражение срещу жалбата, като се претендира
нейната неоснователност. Отправена е молба за потвърждаване на издадения санкционен акт
като правилен и законосъобразен и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 15.03.2024 г., около 09:21 часа, по път II - 18, Л. Г. Т. управлявал моторно превозно
средство с четири оси, с две управляеми оси, марка „***”, с рег. №*** (собственост на
„***”ЕООД), като се придвижвал в посока от с. *** към с. ***. Той превозвал фракция.
Когато достигнал до участък от пътя, в района на 1- ви км преди разклона за
бул.“Цариградско шосе“, превозното му средство било спряно за проверка от служители при
Агенция „Пътна инфраструктура” - свидетеля А. М. А. и колегата му М. К. А. - и двамата на
длъжност „инспектор“ в Дирекция „Анализ на риска оперативен контрол“ при Агенция
„Пътна инфраструктура“ (АПИ). Те изискали документи на водача. Той представил личната
си карта, свидетелството за регистрация част II на МПС и пътен лист с №***15.03.2024 г. В
хода на контролната дейност, били извършени измервания с ролетка с идент. №1302/18/ (5 м)
и електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел „DWF-RR“
№118844. Било установено, че при измерено разстояние между осите от 1,40 метра, сумата
от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 31,650 тона при максимално
допустимо натоварване на оста 19 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.“В“ от Наредба №11 от
03.07.2011 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата).
Поради това ППС било идентифицирано като тежко. Превишаването на нормата възлизало
на 12,650 тона. Констатирайки тези параметри, проверяващите изискали от водача документ,
удостоверяващ издадено разрешение за движение на тежко ППС в рамките на специалното
ползване на пътищата, по предварително зададен маршрут. Такова обаче не било издадено,
поради което и Т. не разполагал с него.
При така установените факти свид. А. преценил, че е извършено административно
нарушение и затова съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) бл. № 0009969/15.03.2024 г. за това, че на същата дата, в посоченото
време и на отразеното място, е управлявал горепосоченото ППС без разрешение за дейности
в рамките на специалното ползване на пътищата (разрешително), издадено от
администрацията управляваща пътя (АПИ) на тежко ППС, което да касае маршута на
придвижване и установеното тегло. Било отразено, че е нарушена разпоредбата на чл.26,
ал.2, т.1, б.”А”, предл.2 от ЗП, вр.чл.7, ал.1, т.5, б.“В“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от
Наредба №11/03.07.2011 г. на МРРБ. Актът бил съставен в присъствието на очевидеца М. А.
и на нарушителя. Бил предявен на жалбоподателя, който го подписал без възражения. Била
изготвена и разписка от същата дата за връчване на препис от АУАН. В срока по чл.44, ал.1
от ЗАНН не постъпили възражения в писмена форма.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно
постановление №***/15.04.2024 г. от В.Б.А. – Началник отдел „Контрол на републиканска
пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура”, с което на основание чл. 53, ал.1, т.2, предл.2 от ЗП, при цялостно
възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя било наложено
2
административно наказание „Глоба“ в размер на 3500,00 /три хиляди и петстотин/ лева за
нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, предл.2 от ЗП, вр.чл.7, ал.1, т.5, б.“В“, чл.8, ал.1 и чл.37,
ал.1, т.1, предл.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС (Наредбата).
Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото
доказателствени материали: показанията на разпитаните пред съда свидетели А. и А., както
и в приобщените по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК писмени доказателства:
кантарен билет от измерване №2253/15.03.2024 г., разписка от 15.03.2024 г., копие на талон
за регистрация част II на МПС, пътен лист, Заповеди №РД – 11-1145/31.10.2022 г., №РД-11-
657/20.06.2024 г., №РД-11-246/31.03.2024 г., №РД – 11-247/31.03.2022 г. и №РД-11-
720/01.06.2023 г. от председателя на управителния съвет на АПИ, обратна разписка за
връчване на наказателно постановление, писмен отговор от АПИ, с вх.№78863/06.03.2025 г.,
с приложено към него копие на кантарен билет и пълномощно за процесуално
представителство, писмен отговор от АПИ, с вх.№226670/27.06.2025 г., с приложени към
него заявление за проверка, удостоверение за издаване на одобрен тип средство за
измерване, списък с разноски.
Съдът от първа инстанция кредитира показанията на свидетелите А. и А., като ги
намира за логични, достоверни, обективни, безпротиворечиви относно реда за съставяне на
АУАН. При проведения непосредствен разпит двамата споделиха повода за проведената
проверка на жалбоподателя и констатираното в нейния ход. Подчертаха, че са установили
категорично липсата на издадено разрешение от АПИ за движение в рамките на
специалното ползване на пътищата на тежко ППС, с оглед параметрите му, в частност
неговата тежест. Посочиха, че изводите си са формирали, след като се се запознали с
представените им от водача документи, сред които и такъв, указващ теглото на превозваната
фракция. Сравнилиги с получените резултати от измерването с електронна тарирана везна,
които не били оспорени от жалбоподателя. Не навеждат противни изводи и копията на
свидетелства за съответствие и преминаване през периодичен контрол. Те удостоверяват
изправността на ползваните от проверяващите технически средства. Показанията на
контролните органи са логични и последователни. Липсата на детайли от обстановката, в
която е реализирано и съответно установено нарушението, следва да се отдаде на естеството
на изпълняваните от двамата служебни задължения, свързани с ежедневното констатиране
на множество идентични нарушения. Същите не са от естество да възпрепятстват
доказателствения процес. Принципно е вярно, че АУАН не се ползва с презумптивна
доказателствена сила. Необходимо е обаче да се подчертае, че в случая показанията на
свидетелите не са единственият източник на релевантна информация за фактите, включени в
предмета на доказване. За този съдебен състав няма спор, че жалбоподателят е управлявал
ППС, попадащо в категорията „тежко ППС“. За него не е имало представено разрешение по
установения за това ред за дейност от специалното ползване на пътищата на
администрацията управляваща пътя - АПИ, касаещо теглото му и маршрута му на движение,
по който е спрян за проверка. Този извод еднопосочно се подкрепя от приобщените по
делото писмени доказателства, в частност кантарната бележка и пътният лист.
Съдът кредитира резултатите от извършеното измерване на сумата от натоварването
на ос на двойната задвижваща ос на МПС, установено чрез технически средства за
измерване. От писмените доказателства се установява, че използваната везна е тип „DFW-
RR“, с №118844, от четвърти клас на точност, max – 10 000 кг/20 000 кг., с неавтоматично
действие. Съгласно чл. 10в ал. 2, т. 1 от Закона за измерванията, със заповед № А –
616/11.09.2018 г. на Председателя на ДАМТН, е определена периодичност на последващите
проверки на везни с неавтоматично действие с четвърти клас на точност до 30 тона – една
година. От заявление за проверка № 000029-20613/24.04.2023 г. и от метрологичните знаци
за премината периодична проверка на техническата изправност на везната, се установява, че
устройството, с което е извършено измерването, е преминало последваща проверка на
техническата изправност към 24.04.2023 г. От така представените от Български институт по
метрология документи се установява изпълнение на нормите на Наредбата за съществените
изисквания и оценяване на съответствието на везни с неавтоматично действие.
От приобщените по делото Заповеди на председателя на управителния съвет на АПИ
се извежда компетентността на актосъставителя и наказващия орган да упражняват
3
правомощия с оглед императивните норми на ЗАНН и съобразно своята длъжност в
административнонаказателното производство.
Писмените доказателства са в синхрон с депозираните свидетелски показания и
позволяват правилното изясняване на случая, като анализът на доказателствените материали
доведе до еднозначни изводи у съдебния състав.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14,
ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН
или наказателното постановление.
За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в съдебното
производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки
неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери
издаденото въз основа него наказателно постановление. Съдът след извършена служебна
проверка на съставения АУАН и на издаденото НП прие, че не са налице процесуални
нарушения относно компетентността на длъжностните лица, които са съставили, респ.
издали двата документа.
Материалната компетентност на органите в случаи на установяване на нарушения на
разпоредбите на Закона за пътищата се регламентира от разпоредбата на чл. 56, ал. 2, т. 1 ЗП.
Посоченият текст предвижда, че актовете за установяване на нарушения по
републиканските пътища, се съставят от длъжностните лица на Агенция "Пътна
инфраструктура". От своя страна, правилото на чл. 56, ал. 3, т. 1 ЗП делегира правомощия за
издаване на наказателни постановления за нарушения по републиканските пътища на
председателя на Управителния съвет на Агенцията или от упълномощено от него
длъжностно лице от Агенцията. В конкретния случай АУАН е съставен от инспектор в
Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура",
упълномощен да осъществява контрол по републиканската пътна мрежа по силата на
Заповед № РД - 11-247/31.03.2022 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция
"Пътна инфраструктура". Наказателното постановление е издадено от В.А., заемаща
длъжност „началник“ на отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа" към дирекция
"Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура". Тя е
оправомощена да издава наказателни постановления за нарушения по Закона за пътищата с
акт на председателя на управителния съвет на АПИ - Заповед №РД - 11-246/31.03.2022 г.
На следващо място, съдът констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице
е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП. В описанието на нарушението в административните
актове се откриват всички релевантни към отговорността на въззивника факти. Ясно
установима е и волята на санкциониращия орган относно конкретния негов вид, като той
съответства на възприетата и приложена правна квалификация.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението,
респективно - от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на
4
атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Съдът обаче се съгласява с доводите на жалбоподателя за неправилно приложение на
материалния закон, по следните съображения:
Административнонаказателната отговорност на въззивника Л. Т. е ангажирана на
основание чл. 53, ал.1, т.1 от ЗП, като му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 3500,00
/три хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, предл.2 от ЗП, вр.чл.7,
ал.1, т.5, б.“В“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата).
Разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.”А” от ЗП забранява без разрешение за дейности от
специалното ползване на пътищата в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия,
да се извършва движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Легалната
дефиниция за „специалното ползване на пътищата“ се съдържа в §1, т.8 от ДР на ЗП.
Съгласно нея понятието обхваща: ”използването на пътищата за превозване на тежки и
извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в
обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на
пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки
към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт
на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната
експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното платно и земи в
обхвата на пътя от други лица”. Нормата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от МРРБ,
определя допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси
по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по
всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без
пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените
в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища. Съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.”в”
от този подзаконов нормативен акт, за сумата от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa
моторни превозни средствa, когато рaзстоянието между осите е от 1,3 включително до 1,8 m,
допустимото максимално натоварване е 18 t (19 t). Тези ППС или състав от ППС, чието
натоварване на ос е по-голямо от стойностите по чл. 7, се определят като „тежки“, съгласно
чл.3, ал.2 от Наредба № 11/2001 г. Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/2001 г. гласи,
че: „движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното
ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно
да се използва друг вид транспорт или, когато товарите не могат да бъдат разглобени на
части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата.“ Втората алинея от
същия текст предписва, че: „Извънгабаритните и/или тежки ППС могат да се движат с
разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от
администрацията, управляваща пътя. След издаване на разрешителното собствениците на
извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, съгласуват със
съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи (МВР)
движението на извънгабаритното или тежкото пътно превозно средство, като съгласуването
се извършва върху разрешителното.“
По делото не се спори, че на 15.03.2024 г., в 09:21 часа, на описаното в НП място и по
посочения маршрут, жалбоподателят е извършвал движение с извънгабаритно (тежко) ППС.
Той е управлявал товарен автомобил с четири оси, с две управляваеми оси, който
представлява "извънгабаритно ППС", по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11, вр. чл. 3,
ал.2 от Наредба № 11 ("тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат натоварване на
ос, по-голямо от стойностите по чл. 7"). Според правилото на чл. 7, ал.1, т.5, б.“В“ от
Наредба № 11, при разстояние между осите от 1,3 до 1,8 метра, сумата от нaтовaрвaнията на
ос нa една двойнa ос не трябва да надвишава 19 т. В случая проверяващите от АПИ са
установили, че при разстояние между осите на посоченото ППС, възлизащо на 1,40 метра и
поради това попадащо в хипотезата на обсъжданата разпоредба, натоварването е било
31,650 тона. С това е констатирано превишение на лимитите в чл. 7, ал.1, т.5, б.“В“ от
Наредба № 11 с 12,650 тона. Така изведените стойности са установени при непосредствено
наблюдение от страна на актосъставителя и свидетеля по АУАН, като с оглед прецизност на
отчитането им са използвани помощни технически средства - ролетка №1302/18 и
5
електронна везна модел „DFW-KR“ с №118844. Последните, видно и от приложените по
делото документи, удостоверяващи периодичен контрол, са преминали успешна лабораторна
проверка и са технически изправни.
Несподеляеми са и изложените в жалбата възражения, че поради делимостта на
превозваната фракция извършваното процесно движение на тежко ППС не отговаряло на
условията за издаване на разрешително от АПИ. Легалната дефиниция за понятието
"неделим товар" е посочена в § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Наредба №
11/03.07.2001 г. Тя е съсредоточена върху факта на неговото превозване, без да бъде
поставяна в зависимост от физическата възможност за разделянето му на части.
Единственият фактор, който следва да бъде съобразяван е дали разделянето ще доведе до
излишни разходи, до риск от вреди, или поради размерите и масата на товара същият не
може да бъде превозван от МПС, ремарке, автовлак или съчленено ППС, което да отговаря
изцяло на изискванията на наредбата. Превозваният това в случая не е установен като
неделим, което изрично е отбелязано и в санкционния акт. При тези дадености обаче
признакът на състава на нарушението не е изключен, доколкото за движението в конкретика
и при параметрите на тежестта на превозваната фракция – надхвърляща допустимото
натоварване на двойната задвижваща ос, е пораждала действие абсолютната забрана за
превоз на този товар по начин, по който със същия конкретното ППС ще бъде претоварено,
съответно попада в категорията на извънгабаритно - тежко, по смисъла на чл. 3, във вр. с чл.
6 от Наредба № 11/03.07.2001 г. Противното разбиране би легитимирало опасната тенденция
да се дерогира напълно разрешителният режим за всички случаи на превоз на делими
товари, които водят до движение на ППС с превишение на допустимите параметри на
натоварването, без издадено разрешение от администрацията, стопанисваща пътя, като без
да е издадено разрешение, поради делимост на товара с оглед неговия вид, да се претендира
отсъствие на санкция за превозването му независимо че превишава допустимите стойности.
Съгласно чл. 8, ал.2 от Наредба № 11, извънгабаритните ППС могат да се движат с
разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със
съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи (МВР).
Разпоредбата на чл. 15, ал.3 от Наредба № 11 задължава собствениците на извънгабаритни
и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите да подадат в Агенция "Пътна
инфраструктура" или в съответното областно пътно управление или община заявление за
издаване на необходимото разрешително по образец. Именно при неизпълнение на тези
задължения, свързани с правилото на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ ЗП, законодателят е предвидил
санкцията на чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Изрично в последния цитиран текст е
предписано отговорността да се реализира по отношение на собственика на ППС или на
превозвача, извършващ превоза, доколкото единствено тези лица са легитимирани по силата
на чл.15, ал. 3 от Наредбата да искат издаване на необходимото разрешение и да съобразяват
правилата на дейностите по движение на извънгабаритни превозни средства, включващи
заплащане на такси и заявяване на разрешения за тяхното придвижване. Последното е
логично, доколкото обект на регулация с разпоредбите на Закона за пътищата са
обществените отношения, които възникват във връзка със собствеността, ползването,
управлението и стопанисването на пътищата. Тежкотоварният автомобил в случая е бил
собственост на „***“ЕООД, вписан и като превозвач в документите, придружавали превоза,
който именно го е извършвал. Л. Т. не попада в категорията на така разграничените субекти
на нарушението, доколкото той се явява единствено водач, който управлява моторното
превозно средство от името и за сметка на посоченото дружество. Действително, видно от
общодостъпните данни в търговски регистър, жалбоподателят е едноличен собственик и
управител на „***“ЕООД. Този факт обаче му придава качеството „лицензиран превозвач“,
нито го прави „собственик“ на превозното средство, доколкото патримониумът на
юридическото лице е самостоятелен спрямо този на физическите лица, които участват в
неговото управление. От друга страна, отговорността на Т. би могла да бъде реализирана по
приложения текст от Закона за пътищата само в случай че същият е бил привлечен за това,
че е „наредил да бъде извършен превозът“ в качеството си на управител и по силата на
чл.53, ал.1, т.2 ЗП, вр. чл.24, ал.2 от ЗАНН. В случая обаче на него с постановлението му е
предявено, че е „извършвал превоз на товари“ и е „управлявал“. Първата дейност изрично се
свързва с качеството на лицензирания превозвач, какъвто се установи, че Т. не е. Втората
категория визира лицето, което фактически е извършило превоза, каквото по същество в
6
случая жалбоподателят е изпълнил. Съгласно легалната дефиниция дадена в § 6, т. 25 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП водачът е "лице, което управлява ППС...", т. е.,
физическото лице, което извършва фактическите действия по управлението на ППС. В това
свое качество той би могъл да носи отговорност единствено за отклонението от дължимото
поведение на водач, което изисква правилото на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, а именно - да
управлява извънгабаритното превозно средство по пътищата, ако е с размери, маса и
натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното
развитие. Неспазването на това изискване обаче се санкционира по реда на чл.177, ал.3, т.1
от Закона за движение по пътищата. Т. като водач не би могъл да бъде държан отговорен за
отсъствието на издадено разрешение. Това принципно разграничение е проведено в
съображенията към Тълкувателно постановление № 2 08.10.2025 г. по Тълкувателно дело №
5/2023 година на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния
касационен съд и от Първа и Втора колегия на Върховен административен съд, с което бе
преодоляна противоречивата практика относно субектите на обсъдените по- горе нарушения
на различните административни режими.
По горните съображения следва да се сподели възражението на въззивника, че
неправилно е приложен материалният закон, с оглед подбора на правната квалификация
спрямо иначе правилно установени факти. Съдът обаче счита, че този порок не води до
отмяна на обжалваното наказателно постановление, а предполага упражняване на
правомощията на въззивната инстанция да приложи закон за същото, еднаквото или по -
леко наказуемо нарушение без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението,
съобразно чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН. Преквалификацията е възможна, доколкото в случая не
се констатира различие във фактите, изложени от наказващия орган в неговата теза и
надлежно предявени на нарушителя, спрямо които той се е защитавал. Промяната се налага
единствено в отнасянето им към действително накърнената материалноправна разпоредба
на чл.139, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата, вр. чл.7, ал.1, т.5, б.“В“ от Наредба
№11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Изменението, съобразно нормата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, се свързва с приложение на
закон за по-леко наказуемо административно нарушение, чийто състав се изпълва със
санкционната норма на чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП. Последната предвижда по- ниски долна и
горна граници на административното наказание „Глоба“, спрямо санкцията, приложима в
хипотезата на чл.53, ал.1, т.2 от ЗДвП, поради което е и по- благоприятна за дееца.
Нарушението Т. е извършил при същите фактически обстоятелства, очертани в тезата на
наказващия орган, а именно: управление на тежко пътно превозно средство с натоварване на
ос, надвишаващо нормите, определени от министъра на РРБ, в Наредба №11 от 03.07.2001 г.
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. То следва да се санкционира със
санкцията по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, в размерите й, определени с редакцията на
разпоредбата в сила към датата на извършване на деянието. Същата е в размер от 500,00
(петстотин) до 3000,00 (три хиляди) лева. В случая съдът приема, че справедлив и обоснован
размер на административното наказание се явява неговият минимум от 500,00 лева. Така
индивидуализиран той е съобразен с принципа на пропорционалност, установен като
основополагащ при преценката на санкциите, приложими при неспазване на условията,
предвидени от установен в това законодателство режим. Съобразява се обстоятелството ,че
това е първо нарушение от вида за водача, като не са събрани доказателства и за допускани
от него нарушения на други нормативни правила, касаещи обществения транспорт. Съгласно
Решение на Съда на Европейския съюз от 7 октомври 2010 г, дело S. M. S., C-382/09,
"санкционните мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят границите
на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това
законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи
мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и че причинените неудобства не
трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели". В конкретния случай
глоба в размер на 500,00 лева разкрива ефективен и възпиращ характер спрямо
преследваната от нея цел - да се обезпечи законосъобразния и всеобхватен контрол върху
дейността на водачите на тежкотоварни автомобили, да се предотврати всяка възможност за
неглижиране или манипулация на данните, касаещи времето, през което те изпълняват
високорисковата дейност по тяхното управление, като по този начин да гарантира
безопасността на движението и да ограничи пътния травматизъм. С тези съображения съдът
7
приема, че същата се явява подходяща мярка, която може да послужи за защита на
легитимния интерес на държавата от прилагането й.
Не се разкриват предпоставките за приложението на чл. 28 ЗАНН. Относимостта на
визирания нормативен регламент се преценява въз основа на установените факти и се
предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии
за неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения,
липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни последици и
обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило проявление в
обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н. За наличието на
съставомерност на нарушението на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, вр.чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП не
се изисква настъпването на допълнителни вредни последици. Макар и формално по своята
конструкция обаче неизпълнението на посоченото правно задължение не разкрива формална
по степен обществена опасност, доколкото не се отличава от обикновените случаи на
противообществени прояви от вида. Констатираното превишение на допустимите лимити на
натоварването не е незначително, с което застрашава охранените обществени отношения в
достатъчна степен, за да оправдае държавната принуда.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така
протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на
административно нарушение и по налагане на административно наказание не е опорочена
поради допуснати съществени процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя е
ангажирана правилно, като наказателно постановление следва единствено да се измени в
частта на приложимите материална и санкционна разпоредба и наложеното на
жалбоподателя административно наказание "глоба" следва да бъде намалено до размера,
предвиден като долна граница в чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 7, т. 1, вр.ал. 2, т. 4 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №***/15.04.2024 г., издадено от В.Б.А. -
Началник отдел „Контрол на републиканска пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на основание чл. 53, ал.
1, т.2, предл.2 от Закона за пътищата (ЗП) на Л. Г. Т., ЕГН **********, е наложено наказание
„Глоба“ в размер на 3500,00 /три хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл.26, ал.2, т.1,
б.“а“, предл.2 от ЗП, вр.чл.7, ал.1, т.5, б.“В“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба
№11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС
(Наредбата), като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието в нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП,
вр.чл.7, ал.1, т.5, б.“В“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС и основанието за налагане на административното
наказание на чл. 177, ал. 3, т.1 от ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на "Глоба"- та на 500,00
/петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8