Решение по дело №15/2019 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 52
Дата: 4 юли 2019 г.
Съдия: Мариана Николаева Иванова
Дело: 20193500900015
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 27 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                    04.07.2019 г.                              гр.Т.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                                                 ІІІ състав на двадесет и първи юни                                                                                  2019 година В публично заседание, при закрити врата,

в  състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА

Секретар Анатолия Атанасова

разгледа докладваното от Председателя

Търговско дело № 15 по описа на съда за 2019 година,

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ.

Образувано е по молба на „Г.” ЕООД ЕИК *** гр. В., представлявано от управителя С.П.С., обективираща искане за откриване на производство по несъстоятелност на ответника  „Б.2002” ООД, с  ЕИК *** представлявано от управителите Р.С.С.и И.Н.Д.- заедно и поотделно, поради изпадането на ответното дружество в неплатежоспособност.

В молбата, предвид и уточнението й с молба вх. № 1069/20.03.19г., молителят твърди, че с ответника има установени трайни търговски отношения във връзка с договор за доставки на гориво, в изпълнение на който молителят извършвал периодични доставки, а ответникът заплащал редовно задълженията си, но от  2017г. забавил плащанията си, оставайки задължен със сумата от 2 604,37лв., по описани в молбата 4 бр. фактури, издадени от 17.05.17г. до 19.04.18г. Водени били множество разговори за заплащане на задължението, но въпреки уверенията на управителите, суми по сметките на молителя не постъпили. От направена справка в ТР молителят установил, че върху дяловете на съдружниците в ответното дружество, има наложени запори; запорирани са и банковите им сметки, поради  което счита, че съществува основателна опасност да не може да събере вземанията си. От друга справка молителят разбрал, че ответникът има големи задължения към НАП и банки, както и към други кредитори. Общият размер на задълженията му бил над 5 млн.лева, от които само към „Банка Пиреос България “ -1 400 00лв. За последното има образувано изп.дело, по което повече от 6 месеца няма постъпления. Има образувани изпълнителни дела, по които също няма постъпили суми, поради което счита, че ответникът няма да изпълни задължението си да заплати дълга си доброволно, обуславящо правната му възможност да заведе настоящия иск и да потърси правата си по съдебен път. Позовава се на спиране на плащанията– както към него, така и към другите кредитори, обуславящо наличието на основанията на чл. 608 ал. 1 от ТЗ за обявяване на длъжника в несъстоятелност. Въз основа на гореизложеното, моли съда да открие производство по несъстоятелността на ответника поради неплатежоспособността му, да определи начална дата на неплатежоспособността, назначи временен синдик и насрочи първо СКр.

С определение № 111/28.03.2019г. е ДОПУСНАТО  ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ   като кредитор в настоящето производство на  „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ********* гр. София.

Присъединеният кредитор твърди, че по силата на сключени между него, ответника и посочените солидарни длъжници Договор за банков кредит № 104/2004 от 21.04.2004г., Договор за револвиращ кредит 084/2016 от 06.06.2016 г. и договор за издаване на банкови гаранции и кредит под условие № 167/2016 от 13.09.2016г., е предоставил ответника кредити в посочените размери. Към договорите са подписвани анекси. Поради неизпълнение на задълженията по договорите, кредиторът се е снабдил със заповеди за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК съответно по 6035/2018г., № 5982/2018 г. и № 6738/2018 г. – всички по описа на ВРС. Образувани са изпълнителни дела. Налице е спиране на плащанията. Банката счита, че поради невъзможността да изплаща тези си задължения ответникът е изпаднал в неплатежоспособност. Моли да бъде открито производство по несъстоятелност за длъжника, да бъде определена дата на неплатежоспособността му, да бъде назначен временен синдик.

С определение № 119/03.04.2019г. е  ДОПУСНАТО ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ  като кредитор в настоящето производство  и на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, гр. София.

Присъединеният кредитор твърди в молбата си, че по силата на договор за кредит 29.04.2015г. (договор 1) и договор за кредит от 29.04.2015г.(договор 2), сключен с ответника-като кредитополучател и други лица- съдлъжници, е предоставил на ответника кредити в посочените размери. Към договорите са подписвани анекси. Поради неизпълнение на задълженията по договорите, кредиторът твърди, че ги е обявил за предсрочно изискуеми, снабдил се е със заповеди за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по посочените ч.гр.дела на ВРС, а по издадените изпълнителни листи от м. септември 2018 г. са образувани изпълнителни производства. Вземанията на банката са обезпечени чрез договорни ипотеки, учредени особени залози върху движими вещи. Твърди, че ответникът е спрял изцяло плащанията по договорите на 01.07.2018г., откогато счита че длъжникът е изпаднал в неплатежоспособност, поради което моли съда да постанови решение по реда на чл. 630 ал. 1 от ТЗ, с произтичащите от това законни последици.

Преди първото по делото заседание отговор от ответника не е постъпил.

В о.с.з. първоначалният молител не се явява, депозирал е писмено становище, с което поддържа искането си. Процесуалните представители на присъединените кредитори поддържат молбите си, считат, че за начална дата следва да се определи 02.10.2018г., претендират разноски. Ответникът, чрез процесуалния си представител, признава, че е в невъзможност да погасява задълженията си както към банките, така и към останалите кредитори и е изпаднал в състояние на неплатежоспособност. Признава, че е спрял плащанията към кредиторите, тъй като цялата търговска дейност на дружеството откъм производствената й част е прекратена. Бензиностанциите са спрели работа, доставките на едро са преустановени. Към момента работи само една от бензиностанциите, отдадена под наем. Признава задълженията към банките, както и към други кредитори, като признава че не може да ги обслужва, тъй като с оглед икономическата ситуация в страната и срива в цените на горивата, задълженията му са станали прекомерни. Цялото му имущество е запорирано.

Процесуалната легитимация за подаване на молбата се основава на правните твърдения и заявеното право от молителя и присъединените кредитори по реда на чл. 629 ал. 4 от ТЗ - за качеството им на кредитори с изискуемо парично вземане по търговска сделка (търговска продажба, банкови кредити), което длъжникът не е в състояние да изпълни, а на въпроса за материалноправната легитимация, който е въпрос за основателността на иска, се отговаря с решението, и това не е въпрос за неговата допустимост, а на неговата основателност. В този смисъл е и Определение № 437/09.07.2010г. по т.д.№ 392/2010г. на ВКС, ТК; Определение № 283/08.04.2014 г. по ч.т.д.№ 235/2014 г. на ВКС, ТК и др.

            Съдът, след като се запозна с твърденията на молителя и присъединените кредитори, становището на длъжника, съобрази събраните писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза /ССЕ/, прави следните фактически и правни изводи:

            Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.

            Правна квалификация – чл. 630 вр. с чл. 608 и чл. 607а ал. 1 от ТЗ.

            За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл.608, чл.625 ал.1 и чл. 631 от ТЗ, съответно чл.742 от ТЗ, а именно: 1. Да е подадена до компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд молба от някое от лицата, посочени в чл.625 от ТЗ, съответно чл.742 ал.2 от ТЗ; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3. Да е налице „изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й (чл. 608 ал. 1 т.1 ТЗ), или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност (т.2), или задължение по частно държавно вземане (т.3), или задължение за изплащане на труд.възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца (т.4);  4. Да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608 ал.1 от ТЗ /евентуално да се установи свръхзадължеността му съгласно чл.742 ал.1 от ТЗ/; 5. Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно /аргумент от чл.631 от ТЗ/.

            Безспорно ответникът притежава качеството търговец и задълженията му към първоначалния молител и присъединените  кредитори са изискуеми парични задължения, отговарящи на характеристиките на чл. 608 ал.1 във вр. с чл. 625 от ТЗ:

            Ответникът е дружество с ограничена отговорност, регистрирано в ТР през 2010 г., към датата на подаване на молбата със седалище ***, поради което и съгласно чл. 613 ТЗ, ОС-Т.  се явява компетентният съд да разгледа молбата по чл.6 25 ТЗ.

            По легитимацията на молителя и присъединените кредитори:

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, както и въз основа на заключението на ССЕ, съдът приема за установено наличие на неизпълнение на изискуеми парични задължения по търговски сделки – търговска продажба и договори за банкови кредити, поради което молителите разполагат с материално правна легитимация да искат откриване на производство по несъстоятелност /чл.608, ал.1 ТЗ/.

 Безпротиворечива е практиката на съдилищата и на ВКС, че на този етап в производството по несъстоятелност не се установява със сила на присъдено нещо вземането на кредитора, предявил молбата по чл. 625 от ТЗ, нито е предмет на спора точния размер на задължението на длъжника. Достатъчно е той да има качеството кредитор по сделка от кръга на посочените в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ.

С оглед установеното от доказателствата по делото и от приетите заключения на назначената ССЕ (основна и коригираща) за икономическото състояние на длъжника, съдът намира, че е налице и другата материалноправна предпоставка за откриване на производството по несъстоятелност, а именно, че длъжникът не е в състояние да изпълни паричните си задължения, произтичащи от търговски сделки и публичноправни задължения към държавата и общините, свързани с търговската му дейност.

От заключението на ССЕ, изготвена въз основа на данни от счетоводството на молителя, предоставени от счетоводството на ответника, както и служебно изискани и събрани справки, се установява, че общият размер на задълженията на ответника към негови кредитори е 7 432 768.57 лв. , от които към доставчици – 2 768 002.67 лв., задължения по банкови кредити в общ размер 3 251 055.15 лв., към НАП – 10 364.10лв. , местни данъци и такси 33 248.37 лв. и др. Относно посочените в баланса към 31.12.2018г. задължения към персонала, ССЕ не ги е отразила в съставената от в.л. таблица, тъй като същите са разплатени от касата на дружеството през м.февруари 2019г.

От извършената от вещото лице проверка относно финансовите резултати от дейността на дружеството, се установява, че от 2016 г. ответникът не е отчитал положителен финансов резултат (печалба), като е драстична разликата между отчетените финансови резултати (загуба)  за 2017 г. (- 437 х.лв.), в сравнение с тези за 2018г. (- 2 386 х.лв.)- табл. 4, ССЕ.

Въпреки установената наличност на материални активи (основна част от които ДМА), както се установява от изисканите служебни справки, представените от страните писмени доказателства, от констатациите в заключението на ССЕ, и от признанията на длъжника, имуществото му е предмет на вписани ипотеки, запори, особен залог по реда на ЗОЗ върху движими вещи.

Към настоящия момент дружеството не осъществява дейност, с изключение на един от обектите си – бензиностанция, отдадена под наем, която единствено генерира приходи.

Съгласно заключението на в.л. и дадените в с.з. обяснения и пояснения единствените разплащания, които прави ответното дружество, считано от м. октомври 2018г.  са в размер на около 1000 лв./месечно за текущи разходи- ток, вода, телефони, заплати, но не и изплащане на задължения към кредитори. Последното плащане по кредитите на „Банка ДСК“ ЕАД са съответно: по договор 1 -  на 11.06.2018г. – със сумата от 2 607,42 лв., отнесена като плащане по лихви; по договор 2 – на 13.06.2018г. със сума от 994,31 лв.; към присъединения кредитор „Банка Пиреос България“ – последните плащания по трите кредита са съответно : на 23.05.2018г., 25.05.2018г., 11.05.2018г., като видно от размера на извършените към сочените дати плащания, съотнесени към общия размер на дълга към банките става въпрос за минимални плащания, с изключение на плащането от 01.10.2018г.- към „Банка Пиреос“ в размер на 54 665,70 лв. в хода на образуваното изпълнително производство.

Само към доставчици, общият размер на задълженията към които е  2 768 002,67 лв.,  задълженията към тях са падежирали основно през 2017 и 2018 година.

По отношение на водените в баланса вземания на длъжника, се установява от ССЕ, че събираемостта на вземанията от негови длъжници е минимална – предвид факта, че последните три години почти е нямало плащания от клиенти (2018 г-. вземанията са по-малко спрямо 2017г. с 504 000 лв., но това се дължи на отписани от длъжника вземания по давност, а не реално получени средства за погасяване на вземанията. Делът на просрочените вземания е 78% , като изчислението е формирано от периода 2017 и 2018 година.

Поради неизпълнение на задълженията на длъжника, срещу него са образувани изпълнителни дела през 2018 г., по които, видно от ССЕ (допълнението) единствените плащания са извършени през м. май 2018 и м. октомври 2018г. За събиране вземанията на НАП, възлизащи на 10 364 лв. в началото на 2019 г. е образувано изп.дело на публичен изпълнител, по което са наложени като обезпечителни мерки запор върху 4 бр. МПС на длъжника, погасявания няма. 

Съгласно ССЕ задължението с най-рано настъпил падеж, което не е обслужвано към момента е задължение в размер на 32 407 лв. към ОМВ България,  по която е налице частично плащане от м.05.2017г. , остатък за плащане към момента – 15 044,27 лв.

Неплатежоспособността е едно от двете  законоустановени основания за откриване на производство по несъстоятелност по ТЗ, наред със свръхзадължеността. Тя е обективно трайно икономическо състояние, правно дефинирано в чл. 608 ал. 1 ТЗ  и се изразява в невъзможността търговец или ЮЛ да не може да изпълни определени от закона парични вземания.

Предприятието трябва да може да посрещне плащанията на т.нар. краткосрочни, съответно текущи задължения Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните, които са с настъпил или настъпващ падеж през отчетния период. Преценката на способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема плащанията си.

Вярно е, че ответникът притежава имущество – движимо и недвижимо, основната част от което ДМА.

При преценка на платежоспособността на търговеца следва да се има предвид разполага ли същият с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без да се поставят в опасност интересите на кредиторите. С оглед на това при преценката относно размера на имуществото на длъжника и неговата стойност не следва да се вземат под внимание ДМА, с които длъжникът разполага, каквато е и трайната съдебна практика. Това е така, тъй като евентуалната продажба на ДМА за удовлетворяване на текущи задължения би затруднила бъдещата му търговска дейност, съответно би довела на практика до нейното преустановяване, с което се постига ефекта на всяко едно производство по несъстоятелност във фазата на осребряване на имуществото. Поради изложеното и при преценката на финансовото състояние на длъжника не следва да се имат предвид притежаваните от него ДМА, а само краткотрайните такива. /в този смисъл са и решения № 795/04.04.2006г. по т.д.№ 489/2005г. на ВКС, І т.о.; решение № 98/10.03.2008г. по т.д.№ 647/07г. на ВКС, І т.о./.

От икономическите показатели, водещи относно преценката за състоянието неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поема плащанията си, са показателите за ликвидност , които се формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.

Тъй като при осъществяване на дейността си предприятието разчита на целия си оборотен капитал, чиито активи при извършване на стопанските операции се трансформират в парични средства, поначало коефициентът на обща ликвидност се явява основен индикатор за състоянието на неплатежоспособност.

На база на изготвените финансови отчети вещото лице е изчислило финансовите показатели на дружеството, при което е установило, че: коефициентът на обща ликвидност съответно за посочените години е:  за 2014г.- 1,8305, 2015г.– 1,3049, 2016г. – 1,3167, 2017г. – 0.8086 и 2018г.- 0.2552, при референтна стойност около и над 1; коефициентът на бърза ликвидност: за 2014г.- 2016г. са над 1,  за  2017г. – 0.7860 и 2018 г.- 0,2546. Коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност за всички години са под минималните референтни стойности, като за  последните две години – показателите са почти нулеви. Коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост в рамките на първите три години са около референтните стойности, съответно през 2017 и 2018 г. са под тях.

От изчислените от в.л. показатели на финансовия анализ могат да се направят следните изводи:

През периода 2013 – 2016 г. финансовите показатели показват едно добро икономическо състояние, което обаче започва да се влошава през 2017г., за да стигне през 2018 година до състояние, в което всички коефициенти на ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост да са под референтните стойности. Така изчислените показателите съответстват на установеното от вещото лице, че основната част от задълженията на ответника към банкови институции са били обявени за предсрочно изискуеми именно през 2018г., поради забава в плащанията, довело до производства по чл. 417 от ГПК и снабдяване на банките с изп.лист за вземанията им. Основната част от задълженията към останалите кредитори, в това число доставчици са падежирали през 2018 г., и по тях има минимални плащания. От коригиращото заключение се установява по безспорен начин нарасналата задлъжнялост на дружеството през 2018 г. в сравнение с 2017г., от 5 673 000 лв. задълженията  през 2018г. са увеличени на 7 304 000 лв. В заключение дружеството не само не е в състояние да покрива и заплаща изискуемите си задължения, но и увеличава техния размер.

 В настоящия случай са налице всички законоустановени предпоставки за прилагане на презупцията по чл. 630 ал. 3 от ТЗ, предвид и установеното от доказателствата спиране на плащанията към всички кредитори.

По отношение на началната дата на неплатежоспособност:

Началната дата се определя съобразно приетото от съда материално-правно основание за откриване на производството по несъстоятелност и съставлява най-ранната дата, от която длъжникът е станал неплатежоспособен според дефиницията и законоустановените презумпции в разпоредбата на чл. 608 от ТЗ.    

Съгласно установената съдебна практика началната дата на неплатежоспособност следва да се определи според най-ранния падеж на изискуемо непогасено задължение с характеристиките по чл.608 ал.1 от ТЗ. Кумулативно към сочената дата обаче следва да са налице и всички признаци, които характеризират неплатежоспособността по смисъла на чл.608 от ТЗ, т.е. според обективното си финансово състояние, преценено с оглед коефициентите за ликвидност и финансова автономност, длъжникът да е изпаднал в  невъзможност да изпълнява паричните си задължения по търговски сделки и своите задължения към държавата, свързани с търговската му дейност. Посоченият негативен състав следва да е изразен като трайно, обективно и необратимо състояние на търговеца /решение № 115/25.06.2010г. на ВКС, т.д.№ 169/2010г.,ІІ т.о.,ТК; Решение № 90/20.07.2012г. на ВКС по т.д.№ 1152/2011г.,І т.о.,ТК, - решения, постановени по реда на чл.290 ГПК; Определение № 680/10.09.2012г.на ВКС по т.д.№ 272/2012г. на ВКС, ІІ т.о., ТК/.

 С оглед изложеното, предвид установените показатели на финансовото състояние на ответника, както и установените плащания, съдът намира, че за начална дата на неплатежоспособността следва да се приеме 02.10.2018 г., след която дата невъзможността на длъжника да посреща и изпълнява паричните си задължения по търговски сделки и задълженията си към държавата се е превърнала в едно трайно и необратимо състояние.  Извършените след датата 01.10.2018г.  плащания, доколкото се касае само за текущи разходи, не  следва да бъдат съобразявани, същите не водят до друг извод както относно обективното състояние на неплатежоспособност, така и относно определената начална дата на неплатежоспобността.

Въз основа на горните съображения, производството по несъстоятелност следва да бъде открито при хипотезата на чл. 630 ал.1 от ТЗ, с начална дата 02.10.2018 г., следва да бъде назначен временен синдик, да се определи дата на първото събрание на кредиторите.

На осн.чл.630 ал.1 т.3 от ТЗ за временен синдик следва да бъде назначен Я.Н.С.от гр. В.. Приложени са необходимите документи съгласно разпоредбата на чл.656 ТЗ, посоченото лице е включено в Списъка на синдиците към МП. Отговаря на изискванията за заемане на длъжността и е изразил изрично писмено съгласие за назначаването му за временен синдик на дружеството, представен е образец от подписа - нотариално заверени. На осн.чл. 623 от ТЗ името, телефонът и адресът на назначения временен синдик следва да се впишат в търговския регистър. Съдът определя възнаграждението му в размер на 1000.00 лв. месечно.

На осн.чл.630 ал.1 т.5  във вр. с чл.668 и чл.672 от ТЗ следва да бъде насрочено първо събрание на кредиторите, при дневен ред, съгл.чл.672 ТЗ.

На осн.чл.640 ал.1 от ТЗ следва да бъде задължен длъжника да представи посочената в разпоредбата информация.

По разноските:

Разноски са претендирани от присъединените кредитори, и с оглед основателността на молбата, както и с оглед доказателствата за тяхното плащане, такива следва да бъдат присъдени. Ответникът изрично е заявил, че не прави възражение за прекомерност. На „Банка Пиреос България“ следва да се присъдят разноски в размер на 6400 лв. (6000 лв. адв.възнаграждение, 250 лв.-д.такса, 150лв.-за в.лице); на „Банка ДСК“ ЕАД – разноски в размер на 10 000 лв.- 9600лв. адв.възнагр., 250 лв.-д.такса , 150 лв.-депозит за в-л.).

Водим от горното и на осн.чл.630 ал.1 във вр. с чл.608 от ТЗ,  съдът

 

                                                             Р  Е  Ш  И  :

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Б.2002” ООД, с  ЕИК *** Т., представлявано от управителите Р.С.С.и И.Н.Д., заедно и поотделно, - на осн.чл.630 ал.1 във вр. с чл. 608 от ТЗ, с НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността -  02.10.2018 година.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „Б.2002” ООД, с  ЕИК ***, гр. Т.

НАЗНАЧАВА за временен синдик Я.Н.С.от гр.В., с текущо месечно възнаграждение в размер на 1000.00лв. (хиляда лева).

ОПРЕДЕЛЯ за дата на встъпване на временния синдик  05.07.2019г.

ЗАДЪЛЖАВА временния синдик с встъпването си в длъжност да предприеме необходимите действия по спиране на съдебните и изпълнителни производства на осн.чл.637 и чл.638 ТЗ.

ОПРЕДЕЛЯ за дата на Първото събрание на кредиторите 30.07.2019г. от 11.00 ч. в съдебна зала № 5 на Търговищкия окръжен съд, Съдебна палата, етаж ІІ, при ДНЕВЕН РЕД:

1.изслушване доклада на временния синдик по чл.668 т. 2 от ТЗ;

2.избор на постоянен синдик, определяне на възнаграждението му;

3.избор на комитет на кредиторите.

На осн.чл.669 ал.2 от ТЗ в Първото събрание на кредиторите участват кредиторите, включени в списъка по чл.668 т.1 ТЗ и в извлеченията от търговските книги на длъжника, които временният синдик представя на първото събрание. Участието на кредиторите в първото събрание е лично или чрез представител с изрично писмено пълномощно. Когато кредиторът е физическо лице, пълномощното трябва да бъде с нотариална заверка на подписа. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от размера на вземанията на кредиторите по списъка по чл.668 т.1 от ТЗ, като не се вземат предвид гласовете на кредиторите, посочени в чл. 670 ал.2 т. 1 и т. 2 от ТЗ. Представителите на юридическите лица и ЕТ представят удостоверение за актуално състояние.

          ЗАДЪЛЖАВА на осн.чл.668 от ТЗ временния синдик в 14-дневен срок от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност да ИЗГОТВИ:

1.Списък на кредиторите по данни от търговските книги на длъжника, в който посочва размера на техните вземания, както и кои от кредиторите са свързани лица с длъжника или са били свързани лица с длъжника през последните три години преди откриване на производството по данни от търговския регистър и търговските книги на длъжника;

2.Заверено от синдика извлечение от търговските книги;

3.Писмен доклад за причините за неплатежоспособността, състоянието на имуществото и взетите мерки за неговото запазване и за възможностите за оздравяване на предприятието, които списъци и доклад да представи в съда на разположение на кредиторите в горепосочения срок

ЗАДЪЛЖАВА длъжника „Б.2002” ООД на осн.чл.640 ал.1 от ТЗ в 14-дневен срок от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност /чл.634а ТЗ/, ДА ПРЕДОСТАВИ на съда по несъстоятелността  и  на синдика:

1.Необходимата информация във връзка с дейността на предприятието и за имуществото на дружеството;

2.Списък на плащанията в брой или чрез банков превод, които надвишават 1200 лв. и са извършени в срок от 6 месеца преди началната дата на неплатежоспособността;

3.Списък на извършените от дружеството плащания на свързани с него лица за срок от една година преди началната дата на неплатежоспособността;

4.Нотариално заверена декларация, в която да посочи отделните вещи, имуществени права и вземания, имената и адресите на длъжниците на дружеството.

В съобщението до длъжника  да се впише, че при неизпълнение на горното задължение ще бъде приложена разпоредбата на осн.чл.640 ал.3 пр.1-во ТЗ, предвиждаща глоба в посочените размери, както и му се укажат последиците по чл. 669 ал.3 от ТЗ.

ОСЪЖДА „Б.2002” ООД, с  ЕИК ***, гр. Т., представлявано от управителите Р.С.и И.Д., ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ********* гр. София разноски по делото в размер на 6400лв. , а на „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК *********, гр. София, сумата от 10 000лв.- разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд, в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър -на осн.чл.613а ал.1 и чл.633 ал.1 от ТЗ.

Решението подлежи на незабавно изпълнение, на вписване в съответния съдебен регистър и в търговския регистър на осн.чл.622 ТЗ.

На осн. чл.622 от ТЗ и чл.14 от ЗТР препис от решението да се изпрати незабавно за вписване в търговския регистър на Агенцията по вписванията.

Назначеният временен синдик да се уведоми незабавно, като му се връчи препис от решението.

Съобщение за решението да се изпрати на страните по делото - на осн.чл. 634в ал. 2 ТЗ, като в съобщението до длъжника се впишат  дадените с решението указания.

Решението да се впише в книгата по чл.634в ал.1 от ТЗ.

        

                                                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ