Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1467
гр.Бургас,06.11.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично
заседание на тридесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 4393 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба и уточнение към нея от Щ.И.В. с ЕГН: **********, адрес: ***, срещу Наказателно постановление № Е - 331/16.08.2018г., издадено от Руска Бояджиева – Зам.Кмет
на Община Бургас, с което за нарушение на чл. 33, ал.2 от Наредбата за опазване
на обществения ред на територията на Община Бургас (Наредбата) и на основание
чл. 35, ал.2, вр. с чл. 34, ал.1 от същата Наредба на жалбоподателя е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 100 лева.
С жалбата и уточнението към нея се моли
за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Не се оспорва фактическата
обстановка, но се навеждат доводи за това, че жалбоподателят е във влошено
здравословно състояние, с доказана инвалидност, пенсионер, който няма
възможност да разхожда кучетата си на друго място. В допълнение застъпва, че
кучетата са неагресивни, с паспорт и чип и не са пречели на никого.
В открито съдебно заседание жалбоподателя,
редовно призована се явява лично, Посочва, че поддържа жалбата си, както и че
не оспорва фактическите констатации на длъжностното лице. Застъпва, че получава
пенсия от 170 лева, като наложената глоба в размер на 100 лева е непосилна за
него, както и че след този случай е престанал да извежда кучетата си без повод.
Моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган – Община-Бургас,
надлежно призован не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което
преписката е изпратена в съда не се правят доказателствени искания.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от приложеното известие за доставяне НП е връчено
на жалбоподателя на 03.09.2018г., а жалбата е депозиран на 07.09.2018г.).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 08.08.2018г.,
около 08.25 часа св.Н.С. *** извършил проверка за спазване на разпоредбите на
Наредбата на територията на Община Бургас, ж.к. ***”. На площадката зад бл. 5
същият констатирал, че жалбоподателят – Щ.В. е пуснал свободно да се разхождат
двете си кучета, порода „унгарска визла”, на видима възраст около една година,
без същите да имат поставен повод. По това време в градинката нямало други хора
или животни. Кучетата не били агресивни.
Св. С. се легитимирал
на жалбоподателя, като му заявил, че няма право да разхожда животните без
повод. В. веднага вързал кучетата, като признал, че той ги е извел на разходка
и изразил съжаление за случилото се, но го оправдал с това, че е инвалид и няма
възможност да заведе кучетата на разходка в обособените за това места.
Ангажирал се да представи доказателства за влошеното си здравословно състояние.
Въпреки твърденията
на жалбоподателя св. С. решил, че същият е допуснал нарушение на чл. 33, ал.2
от Наредбата, поради което и му съставил АУАН с № 0090425/08.08.2018г. Актът
бил предявен на жалбоподателя, който в графата за възражения написал, че в
момента на проверката в градината не е имало хора или животни и за това е
пуснал кучетата да потичат, но веднага след направената забележка от
инспекторите ги е вързал.
В
законоустановения срок допълнителни възражения не били депозирани.
Въз основа на АУАН-а, на 16.08.2018г.
било съставено и процесното наказателно постановление, в което била
пресъздадена фактическата обстановка посочена в акта. Административнонаказващият
орган също счел, че горните факти, представляват нарушение по чл. 33, ал.2 от Наредбата и на основание чл.
35, ал.2, вр. с чл. 34, ал.1 от същата Наредба наложил на жалбоподателя административно
наказание – „Глоба” в размер на 100 лева. В постановлението изрично било
посочено, че Община Бургас е осигурила зони за свободно разхождане на кучета,
като най-близката е в парк „Борисова градина”, поради което и не възприема
възражението на жалбоподателя.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства,
събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Като
цяло горната обстановка не се оспорва от жалбоподателя, който също признава, че
е собственик на кучетата, както и че на процесната дата и място ги е извел без
повод.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от приобщеното към
материалите по делото Заповед № 3475/16.12.2015г., а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице по смисъла на чл. 35 от Наредбата, видно от
приложената Заповед № 3478/16.12.2015г. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във
вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано
правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство.
Съгласно
разпоредбата на чл. 32, ал.2 от Наредбата - забранява се извеждането на кучета
без повод, а за средните и едри породи и агресивните кучета – без намордник, а
съгласно разпоредбата на чл. 34, ал.1 от Наредбата - на физическите лица,
извършили или допуснали извършване на нарушение на разпоредбите на наредбата,
се налага глоба, в размер до 5000 лева. Няма спор, че в конкретния случай
жалбоподателят е извел два броя кучета без повод, поради което и формално е
допуснал нарушение на посочената правна норма.
Независимо от
горното, съдът счита, че в случая по отношение на жалбоподателя е налице хипотезата
на „маловажен случай”.
Съгласно ТР
№1/2007г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган за маловажност
на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради
издаването му в противоречие със закона. Наказващият орган е изложил в НП
мотиви защо счита, че не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, които обаче
не се споделят от настоящия състав.
Легалната
дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93, т.9 от
Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 ЗАНН, се прилагат
субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9 от НК,
"маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.28,
б."а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно
или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се
прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението,
начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните
последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното
и т.н., като се отчитат същността и целите на административно-наказателната
отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по
конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице всички
предпоставките на чл.93, т.9 НК, във вр. с чл.11 ЗАНН.
Следва да се
отчете, че по делото са налице безспорни доказателства за трайно влошено
здравословно състояние на жалбоподателя. Същият е инвалид (пожизнено решение
ТЕЛК л.4), страдащ от множество заболявания (епикризи на л. 16-22), включително
и травматологични такива, което безспорно му пречи да заведе кучетата за
разходка в парк „Борисовата градина”.
На следващо място,
както заявява и св. С. – часът на извеждане на животните без повод е бил около
08.00-08.30 часа и на площадката не е имало нито хора, нито животни – т.е.
жалбоподателят е подбрал времето на извеждане на животните така, че да няма
други ползватели, респективно – не възникват каквито и да е потенциални
опасности. Не следва да се пренебрегва и факта, че кучетата по никакъв начин не
са били агресивни, което се доказва то показанията на актосъставителя, както и
че са били с поставени чипове и паспорти.
На следващо място
- веднага след като му е била направено устно предупреждение В. е вързал кучетата и от тогава не ги е
извеждан на разходка без повод – т.е. преустановил е извършването на нарушения
и устното предупреждение е било достатъчно за да се мотивира същия да спазва
разпоредбите на Общината. Жалбоподателят не оспорва вината си, като изразява искрено
разкаяние и съжаление за стореното, като няма данни той да е извършвал други
административни нарушения, поради което и съдът приема, че това е негова първа
противоправна проява.
На последно място
не може да се отмие обстоятелството, че жалбоподателят освен инвалид е и
пенсионер, получаващ около 170 лева пенсия (при линия на бедността през 2018г –
321 лева). Наложената глоба в размер на 100 лева представлява почти две трети
от месечния му доход – респективно се явява прекомерно тежка и освен, че по
никакъв начин не би могла да постигне целите на наказанието, поставя
жалбоподателя в невъзможност да посрещне екзистенциалните си нужди.
Горните
обстоятелства, характеризиращи деянието, преценени в тяхната съвкупност и
взаимна връзка, разкриват значително по-ниска степен на общественаопасност в
сравнение с останалите нарушения от този вид и сочат по недвусмислен и
категоричен начин маловажност на случая на административно нарушение.
Предвид всичко посочено по-горе, настоящият състав на съда счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Е - 331/16.08.2018г., издадено от Руска Бояджиева – Зам.Кмет
на Община Бургас, с което за нарушение на чл. 33, ал.2 от Наредбата за опазване
на обществения ред на територията на Община Бургас и на основание чл. 35, ал.2,
вр. с чл. 34, ал.1 от същата Наредба на Щ.И.В. с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.