РЕШЕНИЕ
№ 203
гр. Перник, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно
заседание проведено на седемнадесети октомври през две хиляди двадесети и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА
при участието на секретаря Е.В.**, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 244 /
2022 по описа на АС -Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 – чл. 178 от Административно процесуалния кодекс АПК/, във вр. с чл.
211 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, образувано по
жалба, подадена
ОТ: С.Й.М. с ЕГН **********
с адрес: ***
ЧРЕЗ адв. И.М. ***,
СРЕЩУ: Заповед рег. № Л-2755/07.07.2022 г. издадена от
Главния директор на ГД “Изпълнения на наказанията”.
С ИСКАНЕ: Да се отмени издадена от Главния директор на
ГД “Изпълнения на наказанията”, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл.
197, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 7 - „превишаване на власт ...
“, т. 8 - „злоупотреба с власт или доверие“ и т. 13 - „деяния, несъвместими с
етичните правила за поведение на държавните служители от МВР, уронващи престижа
на службата“, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР, е наложено
дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ“ и е прекратено служебното правоотношение на
младши инспектор С.Й.М. надзирател I-ва степен в ** - бул. „**“ № ** към сектор „**“ при ** - С.**, считано от
датата на връчване на заповедта.
Претендира
и присъждане на направените разноски по делото, включително и адвокатско
възнаграждение.
Към жалбата
се представят писмени доказателства и са направени доказателствени искания.
Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед е
незаконосъобразна. Сочи, че e запознат и винаги е спазвал
нормативните изисквания да не влиза сам в **ните помещения, като твърди, че
единият от наряда влизал, а другият стоял на вратата на помещението. Така били
процедирали винаги, в т.ч. и в килията, където била настанена задържаната С.**
Р..
Заявява, че по време на служба не бил извеждал
задържани лица за провеждане на телефонни разговори, без същите да бъдат
отбелязани в задължителната документация, водена в **а, както и че няма
роднинска или друга връзка с лицето С.** **. Счита, че извлечените данни от
служебните телефони в **а не могат да се свържат с проведени от него разговори
именно с посоченото по-горе лице. Както не могат да бъдат свързани с него и
писмата предоставени на ДНО от С. **.
Обясненията дадени от него в Сведение с вх.№4727/26.04.2022г.
са в резултат на уплаха, породена от натиск, заплахи и арогантност. Въпросната
задържана отправяла към него заплахи, че ще го съсипе и ще разбие семейството му
и била преместена по негова инициатива в друга килия на етажа.
По отношение на твърдяното нарушение на служебната
дисциплина, изразяващо се в нерегламентирано приемане и предаване на
кореспонденция между лица, настанени в различни килии, моли да бъде прието недоказано.
В заповедта не
се съдържала информация за това кога, между кои лица в кои килии е извършвано
предаването на някаква кореспонденция. Категорично отрича да е осъществявал
физически контакт със задържаната С.** **, както и да е водил кореспонденция с
нея.
ДНО неправилно установил фактическата обстановка по
преписката, приемайки за безспорно установено, че с действията си е нарушил етичните правила и принципи за
поведение на държаните служители в МВР, без да е изяснил в какво се изразяват
деянията, а е направил пространно описание и възпроизвеждане съдържанието на
сведения и писма, предоставени от задържано лице, записи от системата за
видеонаблюдение в **а.
Намира, че в оспорената заповед липсват каквито и да е
фактически установявания свързани с действията на наказаното лице, които според
административния орган са нарушения на чл.194, ал.2, т.1ит.4 от ЗМВР /
съответно т.15, т.1б, т.21, т.22, т.42 и т.103 от Етичния кодекс за поведение
на държавните служители в МВР/ и представляват тежки нарушения на служебната
дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение" по
см. на чл.203, ал.1, т.7, т.8 ит.13отЗМВР, а именно превишаване на власт или
използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица,
злоупотреба с власт или доверие и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение
на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата.
Счита, че
действията описани за извършени от него сами по себе си не са достатъчни за
злоупотреба с доверие, тъй като поведението, чрез което се осъществява състава
на чл.203 ал1. т.8 предл. второ от ЗМВР е употребяването на довереното с
користна цел - идва от думата зло и глагола употреба. Оттук самата употреба
трябва да разкрива специалната цел, с която е извършена, тоест изисква се
обвинение за поведение, представляващо употребяване на някаква информация или
документ.
В случая, поведението му не покривало и хипотезите за
тежки нарушения на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 7, и т. 13 от ЗМВР, тъй като не било налице превишаване на властническите правомощия с цел
лична или облага за трето лице. С поведението си не бил злоупотребил с дадената
му от закона власт и доверие за изпълняваната длъжност, което да е морално
укоримо.
Твърдя, че неговите действия не били повод да се
направи заключение, че служителите от ГДИН не изпълнявали служебните си
задължения, а злоупотребявали с правомощията си и използвали служебното си
положение за реализиране на изгоди, несъвместими с режима на мястото на
задържане. В този смисъл не бил извършил деяния, с които се уронва престижа на
институцията, а от там и не правилно било квалифицирано поведението му като
тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, чрез
процесуалният си представител, подържа подадената жалба и моли да бъде отменена
обжалваната заповед, тъй като и при първоначалното разглеждане на делото и в
настоящото производство не се било доказало по категоричен начин вменените на
доверителят й нарушения, при подробно изложени съображения в писмени бележки.
Претендира за присъждане на сторените разноски
съгласно представения списък по чл. 143 от АПК в размер на 1010.00 лв., от
които 10 лв. – заплатена държавна такса и 1000.00 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание ответника – Главния директор на ГД “Изпълнения
на наказанията”, редовно призован, чрез
процесуалния си представител, при подробно изложени съображения по съществото
на спора моли да се постанови решение, с което да се отхвърли, като
неоснователно оспорването от жалбоподателя.
Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от жалбоподателят.
Съдът, след като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК по препр. от чл. 144 от АПК, намира
за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от представените по делото
доказателства се установява, че между жалбоподателят и Министерство на вътрешните
работи е съществувало валидно служебно правоотношение. Към момента на издаване
на обжалваната заповед жалбоподателя С.Й.М. е заемал длъжността **I-ва степен
в ** - бул. „**“ № 42 към сектор „**“ пир ** – С.**.
Със Заповед № Л-1702/21.04.2022 г. на главния директор на ГДИН по
повод постъпили данни за евентуално извършено тежко нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР „деяния, несъвместими с
етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа
на службата е било образувано дисциплинарно производство срещу мл. инспектор С.Й.М. надзирател
I-ва степен в ** - бул. „**“ № 42 към сектор „**“ пир ** – С.**, като е
определен дисциплинарно- разследващ орган, който да проведе дисциплинарно производство,
определен е срок за изготвяне на становище за наличието на основание за
реализиране на дисциплинарна отговорност на служителя, като и временно е
отстранен от длъжност инспектор С.Й.М. надзирател I-ва степен в ** - бул. „**“ № 42 към сектор
„**“ пир ** – С.** за срок от 2 месеца, като са му иззети служебната карта,
личния знак, служебното оръжие, считано то датата на запознаване със заповедта
Заповедта на Главен директор ГДИН за образуване на дисциплинарно
производство срещу мл. инспектор С.Й.М.
надзирател I-ва степен в ** -
бул. „**“ № 42 към сектор „**“ пир ** – С.** е била връчена на С.Й.М. надзирател
I-ва степен в ** - бул. „**“ № ** към сектор „**“ пир ** – С.** на 21.04.2022г.
17.45ч.
Назначената проверяваща комисия изготвила становище с рег. № 8601
екз. ед. от 07.06.2022 в която отразила
следната фактическа обстановка:
На дата 21.04.2022 г., в кабинетен на дежурния главен надзирател в
**а на бул. „д-р **“ № 42, по искане на задържано под стража лице С.** К. **, в
периода от 09:50 ч. до 10:15 ч., се е провела среща между задържаното лице и
началника на **-С.** - комисар Н.Г.**, началника на сектор „**“ — гл. инсп. А.З.**и
главен надзирател в сектор „**“ - инсп. К.В.**. По време на срещата, същата е
сигнализирала за наличие на проблемни отношения със служител в **а на бул. „***“
№ **, а именно мл. инсп. С.Й.М.. Задържаното лице е предоставило осем броя
писма, ръкописни, по нейни данни, водена със служителя по време на престоя и в **а.
Заявило е, че със служителя са осъществили по- различни и емоционални, близки
отношения отколкото следва. Тези отношения са започнали от момента на
настаняването й в **а през месец октомври 2021 г. Заявява също, че от края на
месец януари 2022 г., въпросното толериране и специално отношение помежду им е
прекъснато от служителя, както и, че оттогава мл. инсп. С.М. започнал да се
държи грубо и арогантно с нея, предвид което към момента С.** ** изпитва
притеснение и тревога.
На служителя били предоставени писмата, дадени от задържаното под
стража лице С.** К. Р.** на 21.04.2022 г. Мл. инспектор С.Й.М. отричал всички
твърдения. Отричал да е писал предоставените му писма. Отричал почерка да е
негов. Отказвал да се запознае и да прочете писмата. Отричал и да е водил
разговори с лицето С.** К. Р.**. Заявявал само, че знае кое е това лице. Отричал
да е имал контакти с нея извън необходимите по служба. Имал пререкания с нея по
време на последното си дежурство, направил й забележка, защото била „викала“.
Отричал категорично да си е предоставял личния телефонен номер на задържаната.
Не я бил притеснявал. Заявява, че се отнася със задържаните лица по един и същ
начин. Отричал да има специално отношение към задържаната С.** **. Не знаел
защо са постъпили подобни данни по негов адрес от С.** **. Отричал да знае дали
писмата са написани от друг служител на **а. Не знае какво да каже повече по
случая. От запознаването със заповедта бил изготвен протокол с peг. №
5846/21.04.2022 г. по описа на **-С.**, като всички удостоверили присъствието
си с подпис.
Чрез системата за видеонаблюдение по време на дежурствата на мл.
инсп. С.Й.М. на дати (14.01.2022 г., 08.01.22 г., 16.01.22 г., 20.01.22 г.,
24.01.22 г., 28.01.22 г., 09.02.22 г., 25.02.22 г. и 17.02.22 г., както и чрез
други доказателствени средства, комисията установила:
1. Системно влизане на мл. иснп. Ст. М. **сам в адресното
помещение, в което е настанена задържаната под стража С.** ** - нарушение на
раздел VIII. „Специфични особености по време на наряд“ от Инструкцията за
особеностите на пост № 6 и задълженията на лостовия надзирател в **а на бул.
„д-р **“ ** при ** С.** с peг. № 9896/23.06.2020 г., в който раздел подробно е
разяснен метода на отваряне на **те помещения и невъзможност за влизане
самостоятелно в килия.
2. Системно тютюнопушене от
служителя в коридора на **а - нарушение на т. 1 от Заповед № Л-408/20.04.2016
г. по описа на **-С.**, с която е забранено тютюнопушенето;
3. Извеждане на задържани лица за провеждане на телефонни
разговори без същите да бъдат отбелязани в задължителната документация, водена
в **а, а именно „Дневник за провеждане на телефонни разговори от задържаните
лица на етаж 3“ - нарушение на т. 13, раздел V. „Преки задължения“ от
Длъжностна характеристика за длъжността „надзирател II-I степен в ** към сектор
„**“ при **-С.**“, а именно: т. 13: „Познава, води правилно и съхранява
задължителната и допълнителна документация в **а, съпровождаща дейността му
(когато изпълнява функциите на постови, разводач или дежурен по **)“, както и
чл. 104 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна
дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към
министерство на правосъдието, утвърден със Заповед № ЛС-04-4/02Л .2018 г. на министъра
на правосъдието, а имен то: „Държавният служител води стриктно, пълно и точно
служебната документация, свързана със задържаните и осъдените лица.“
4. Hepeгламентирано приемане от М. и предаване от негова страна на
кореспонденция между лица, настанени в различни килии — нарушение на чл. 294,
I. 6 от ППЗИНЗС, а именно: “Служителите от надзорно-охранителния състав не
могат да посредничат за създаване на неправомерни връзки между лишените от
свобода, задържаните под стража лица, между тях и други граждани, както и да им
вършат други услуги.“, както и чл. 313, ал. 1, т. 4 от ППЗИНЗС, а именно:,, На
лостовия надзирател се забранява да приема, съхранява и предава каквито и да е
вещи л кореспонденция от и за лишените от свобода и задържаните под стража,
служителите и други лица“.
5. Неуведомяване на преки ръководители за отношения и познанства
със задържаното под стража лице С.** **, изразявани се и в нерегламентирани
системни (38 на брой) телефонни разговори помежду им - нарушение на т. 7,
раздел V „Преки задължения“ от Длъжностна характеристика за длъжността
„надзирател II-1 степен в ** към сектор „**“ при **-С.**“, а именно: „Информира
своевременно непосредствените си началници за роднинска или друга връзка между
него и задържаните в **а лица.“
6. Извършване на непристойни действия, изразяващи се в: - Опипване
от служителя с лявата си ръка на задните части в областта на ханша на
задържаната С.** ** в коридора на **а;
- Подухване с уста от М. по косата на задържаната С.** **, докато
същата говори по телефона;
- Нерегламентирано предаване на лична кореспонденция, която се
предполага, че е водена помежду им с оглед предоставените на комисията писма от
задържаната С.** **;
- Мл. инсп. С.М. показва на задържаната С.** К. ** символичен знак
с ръце пред гърдите си, изобразяващ формата та сърце;
- Водене на лична кореспонденция помежду им с вулгарно п
непристойно съдържание, недопустимо за назначен на длъжност държавен служи тел
по ЗМВР.
С всички тези свои действия, мл. инсп. С.М. е нарушил разпоредбите
на чл. 15, чл. 16, изречение първо, чл. 21, чл. 22, чл. 42, т. 3, чл. и чл. 103
от Етичния кодекс за поведение на държавни те служители от Главна дирекция
„Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията към министерство на
правосъдието, утвърден със Заповед № ЛС-04- 4/02.01.2018 г. на министъра на
правосъдието, а имено: Чл. 15; Чл. 16, изречение първо; чл. 21; Чл. 42, т. 3:;
Чл. 103; Етичните правила за поведение га служителите в ГДИН, които се уреждат
в „Етичен кодекс за поведение па държавните служители от ГДО и ГДИН към
министъра на правосъдието“ , като нарушаването на нормите на този кодекс сами
по себе си представляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2,
т. 4 от ЗМВР.
Службата в ГДИН следва да се упражнява от служители, които спазват
законите и опазват обществения ред и сигурност и с поведението си не уронват
престижа на Дирекция, особено като се вземе под внимание, че мл. инсп. С.М. е
допуснал и демонстрирал привилегировано отношение спрямо задържаното под стража
лице С.** **, извършил е многократни нерегламентирани контакти с нея, с което е
нарушил установения вътрешен ред, във връзка със спецификата на дейността на
служители те в ГДИН и завишените морални критерии относно упражняването й.
Предвид специфичната дейност на служителите предполагаща по-високи морални
стандарти, спрямо същите са създадени правила за етично поведение, въздигнати в
законови норми, които следва да бъдат съблюдавани както при изпълнение на
служебните им задължения, така и извън тях. Законът за МВР задължава наказващия
орган да извърши индивидуализация на наказанията, които следва да бъдат
наложени на виновния служител и впоследствие да определи по-тежкото от тях. В
тази връзка и при задължителното спазване на чл.197, ал.3, т.1 от ЗМВР,
комисията стигна до следното заключение по отношение на извършените от С.М.
дисциплинарни нарушения и полагащите им се дисциплинарни наказания: 1. По
отношение на системното влизане на мл. иснп. С.М. сам в **ното помещение, в
което е настанена задържаната под стража С.** ** - нарушение на раздел VIII.
„Специфични особеност по време на наряд“ от Инструкцията за особеностите на
пост № 6 и задълженията на лостовия надзирател в **а на бул. „**“ 12 при **- С.**
с peг. № 9896/23'.06.2020 г., в който раздел подробно е разяснен метода на
отваряне на **ните помещения, комисията счита, че на основание чл.200, ал.1,
.т. 11 от ЗМВР следва да се наложи наказание „УВОЛНЕНИЕ“.
2. По отношение на системното тютюнопушене от служителя в коридора
на **а - нарушение на т. 1 от Заповед № Л-408/20.04.2016 г. по описа на **-С.**
с която е забранено тютюнопушенето, комисията счита, че на основание чл.200,
ал.1, т.П от ЗМВР следва да се наложи наказание „УВОЛНЕНИЕ“.
3. По отношение на извеждането на задържани лица за провеждане на
телефонни разговори без същите да бъдат отбелязани в задължителната документация,
водена в **а, а именно „Дневник за превеждане на телефонни разговори от
задържаните лица на етаж 3“ - нарушение на т. 13, раздел V. „Преки задължения“
от Длъжностна характеристика за длъжността „надзирател II-I степен в ** към
сектор „**“ при **-С.**“, а именно: т. 13: „Познава, води правилно и съхранява
задължителната и допълнителна документация в **а, съпровождаща дейността му
(когато изпълнява функциите на постови, разводач или дежурен по **)“, както и
чл. 104 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна
дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към
министерство на правосъдието, утвърден със Заповед № ЛС-04-4/02.01.2018 г. на
министъра на правосъдието, а именно: „Държавният служител води стриктно, пълно
и точно служебната документация, свързана със задържаните и осъдените лица.“
комисията счита, че на основание чл.203, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗМВР следва да
се наложи наказание „УВОЛНЕНИЕ“, с оглед факта, че на заявлението, подадено от
задържаното лице за провеждане на разговор е изписана резолюция от
по-висшестоящ служител, а именно инсп. Н.Л.Н.**- „НЕ!“.
4.По отношение на нерегламентираното приемане от М. и предаване от
негова страна на кореспонденция между лица, настанени в различни килии -
нарушение на чл. 294, т. 6 от ППЗИНЗС, а именно: “Служителите от
надзорно-охранителния състав не могат да посредничат за създаване на
неправомерни връзки между лишените от свобода, задържаните под стража лица,
между тях и други граждани, както и да им вършат други услуги.“, както и чл.
313, ал. 1, т. 4 от ППЗИНЗС, а именно: „На лостовия надзирател се забранява да
приема, съхранява и предава каквито и да е вещи и кореспонденция от и за
лишените от свобода и задържаните под стража, служителите и други лица“,
комисията счита, че на основание чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 8 от ЗМВР следва да
се наложи наказание „УВОЛНЕНИЕ“.
5 .По отношение на не уведомяването на преки ръководители за
отношения и познанства със задържаното под стража лице С.** **, изразяващи се и
в нерегламентирани системни (38 на брои) телефонни разговори помежду
им-нарушение на т. 7, раздел V „Преки задължения“ от Длъжностна характеристика
за длъжността „надзирател II-I степен в ** към сектор „**“ при **-С.**“, а
именно: „Информира своевременно непосредствените си началници за роднинска или
друга връзка между него и задържаните в **а лица.“, комисията, счита че на
основание чл.200, ал. 1, т.11 от ЗМВР следва да се наложи наказание „УВОЛНЕНИЕ“
6. По отношение на
извършваните непристойни действия, изразяващи се в:
- Опипване от служителя с лявата си ръка на задните части в
областта на ханша на задържаната С.** ** в коридора на **а;
- Нодухване с уста от М. по косата на задържаната С.** **, докато
същата говори по телефона;
- Предаване на лична кореспонденция, която се предполага, че е
водена помежду им с оглед предоставените на комисията писма от задържаната С.**
**;
- Мл. инсп. С.М. показва на задържаната С.** К. ** символичен знак
с ръце пред гърдите си, изобразяващ формата на сърце;
- водене на лична кореспонденция помежду им с вулгарно и
непристойно съдържание, недопустимо за назначен на длъжност държавен служител,
с които свои действия, мл. инсп. С.М. е нарушил разпоредбите на чл. 15, чл. 16,
изречение първо, чл. 21, чл. 22, чл. 42, т. 3, чл. и чл. 103 от Етичния кодекс
за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Охрана“ и Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ към министерство на правосъдието, утвърден
със Заповед № ЛС-04- 4/02.01.2018 г. на министъра на правосъдието, а имено: Чл.
15:“Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява“;
Чл. 16, изречение първо: “Държавният служител не допуска на работното си място
поведение, несъвместимо с добрите нрави.“ Чл. 21: „ Държавният служител
изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носи
отговорност за своите действия или бездействия“; Чл. 42, т. 3: „В отношенията
си с гражданите, задържаните и осъдените лица държавният служител не показва лично
отношение.“; Чл. 103: „При отношенията си със задържаните и осъдените лица
държавният служител запазва неутрално поведение, като действа по начин, който
не подлага под съмнение неговата обективност.“, комисията счита че на основание
чл.203, ал.1, т.7, т. 8 и т. 13 от ЗМВР следва да се наложи наказание
„УВОЛНЕНИЕ“.
На основание чл.197, ал.З, т.1 от ЗМВР комисията счита, че за
извършените дисциплинарни нарушения следва на младши инспектор С.Й.М. -
надзирател I-ва степен в **а на бул. „***“ № ** към сектор „**“ при Областна
служба „Изпълнение на наказанията“ - С.**, да се наложи едно ОБЩО дисциплинарно
наказание, измежду описаните по-горе, а именно „УВОЛНЕНИЕ“.
Изведените нарушения, всяко от които само по себе си представлява самостоятелно дисциплинарно нарушение имат за
резултат тежки отрицателни последици за цялостната дисциплина на ГДИН. Злоупотребата
с доверие и поддържането на взаимоотношения от подобен характер, между държавен
служител в място за лишаване от свобода /МЛС/ и задържано под стража лице, е в
категорично противоречие с изискванията за висока нравственост. Само по себе си
това представлява грубо нарушение на служебната етика, злепоставя ГДИН,
сериозно уронва престижа на служителите в цялата пенитенциарна система,
възпрепятства органите по изпълнение на наказанията и създава негативно
отношение сред обществеността. Действията на служителя не са в изпълнение на
професионалните му функции и отговорности. Извършеното от мл. инсп. С.М., освен
дисциплинарен, има и нравствен аспект и е морално укоримо, тъй като е
предприето от служител в пенитеициарната система, призван да съблюдава
законността при изпълнение на наказанията и мярката за неотклонение „задържане
под стража“. Държавната служба в ГДИН, предвид специфичния характер на
дейността очертана в ЗИНЗС, определя и по-специалния статут на държавните
служители работещи в нея. Отношение имат и етичните правила, уредени в Етичния
кодекс, които определят общите правила за поведение на държавния служител,
насочено към опазване на доброто име на институцията, която представлява,
стриктно и безпристрастно изпълнение на професионалните задачи. В тази връзка
целта на налагането на дисциплинарно наказание е непосредствено свързана с
контрола върху спазването на изискванията за законосъобразно и стриктно
изпълнение на държавната служба.
В тази връзка, след обстойно запознаване с всички материали,
събрани в хода на проведеното дисциплинарно производство, безспорно изведените
множество дисциплинарни нарушения, като неизпълнение на служебни задължения и
неспазване на правилата на „Етичен кодекс за поведение на държавните служители
от ГДО и ГДИН към министъра на правосъдието“, имат за резултат тежки
отрицателни последици за дисциплината и работата на служителите в **-С.**.
Същите са несъвместими с етичните правила за поведение на
държавните служители в ГДИН и ГДО, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13
от ЗМВР следва да бъде потърсена дисциплинарна отговорност спрямо мл. инсп. С.М.
- надзирател I-ва степен в **а на бул. „д-р **“ № ** към сектор „**“ при ** - С.**.
Предвид гореизложеното, на основание чл. 207, ал. 7 и чл. 203, ал. 1, т.7, т.8
и т. 13 от ЗМВР, ДРО по** което комисията предложила спрямо младши инспектор С.Й.М.
- надзирател I-ва степен в **а на бул. „**“ № ** към сектор „**“ при Областна
служба „Изпълнение на наказанията“ — С.**, да бъде реализирана дисциплинарна
отговорност. Посочените нарушения, изразяващи се в многократно повтарящо се неизпълнение
на служебни задължения и неспазване на правилата на „Етичен кодекс за поведение
на държавните служители от ГДО и ГДИН към министъра на правосъдието“, съставляват
тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. , ал. 1, т.7, т.8 и
т. 13 от ЗМВР — злоупотреба с доверие и деяния, несъвместими с етичните правила
за поведение на държавните служители в ГДИН, уронващи престижа на службата, за
което следва да му бъде наложено дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ”.
Видно от протокол рег.№ 9863 екз. № ед. /27.06.2022 г. в регистрирате на деловодството на Областна
служба Изпълнение на наказанията - С.** не били постъпили писмени обяснения и
възражения от младши експерт младши инспектор С.Й.М. - надзирател I-ва степен в
**а на бул. „* **“ № 42 към сектор „**“ при Областна служба „Изпълнение на
наказанията“ — С.** във връзка с покана peг. №6764, екз. № 2/ 16.06.2022г. на
осн. чл. 206, ал. 1 от ЗМВР да даде обяснения.
След като били събрани и оценени всички доказателства по случая,
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, формата на
вина и цялостното поведение на държавния служител по време на службата,
дисциплинарното производство приключило с издаването на оспорената Заповед №1-2755/07.07.2022.,
с която на основание а основание чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 6,
във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 7 - „превишаване на власт ... “, т. 8 -
„злоупотреба с власт или доверие“ и т. 13 - „деяния, несъвместими с етичните
правила за поведение на държавните служители от МВР, уронващи престижа на
службата“, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР, е наложено дисциплинарно
наказание „УВОЛНЕНИЕ“ и е прекратено служебното правоотношение на младши
инспектор С.Й.М. надзирател I-ва
степен в ** - бул. „**“ № 42 към сектор „**“ пир ** - С.**, считано от датата
на връчване на заповедта
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 03.08.2022 в 12.00 ч.
От събраните в хода на
първоначалното разглеждане на делото гласни доказателства, надлежно приобщени и
от настоящият съдебен състав се установява, че въведената забрана за пушене в коридорите се е нарушавала
системно, тъй като по време на работа служителите нямат право да напускат поста
си по каквато и да е причина, а за да спазят това си задължение не могат да
излизат навън, където всъщност било определеното място за пушене. Освен това
сочи, че влизането в **ния коридор се извършва съвместно от постовия и от
дежурния по **. В килиите влизал само дежурния по **, а постовия трябвало да
стои отпред и то при отворена врата с лице към вътрешността на килията. М.,
като дежурен по **, има право да влиза и е влизал в килиите в т.ч. и тази, в
която е била настанена задържаната под стража С.** **. Свидетелят Н.** неведнъж
присъствал на отварянето на килията на последната и влизането на М. вътре, но
никога не бил ставал свидетел на подозрително поведение, непристойни действия
от страна на М., или нерегламентирани контакти между М. и **. Свидетелят Н.**
твърди, че поведението на М. към С.** ** по никакъв начин не се различавало от
това към другите задържани. За проблема със С.** **, която била заплашила по
телефона колегата му М. „че ще му стъжни живота“ той разбрал от самия М. и го
посъветвал да сподели това с командира на отделението.
От показанията на свидетеля Златаров, който е началник в сектор „**“
към ** – С.**, се установява, че познава М. от момента на назначаването му
преди повече от 15 години. Преди случая със С.** ** той нямал причина да смята,
че М. е недисциплиниран или некоректен или че не изпълнява добросъвестно
служебните си задължения. Колегите му имали положително, хубаво мнение за него.
За проблема със задържаното лице С.** ** Златаров разбрал от самия М. по време
на среща, проведена в неговия кабинет. М. споделил притесненията си, обяснил,
че С.** ** му се е обаждала по телефона, а той самият спрял да вдига телефона
си и дори се опитал да си смени номера, но не успял, тъй като се водел на друго
лице.
Съдът кредитира с доверие дадените свидетелски показания, като
логични непротиворечив, даващи обективни сведения за обстоятелства познати на
свистелите лично.
От събраната в хода на първоначалното разглеждане на делото
съдебно графологична експертиза, надлежно приобщени и от настоящият съдебен
състав се установява, че ръкописният текст в документ озаглавен „Въпроси за С.**”
и ръкописният текст в останалите шест писма, предадени с Молба с рег.№2888/03.10.2022г.
е изпълнен от едно и също лице.; Ръкописният текст в предоставените писма и
ръкописният текст в предоставените заявления и заповеди, всичките предадени с
Молба с peг. №2888/03.10.2022г. е изпълнен от едно и също лице.
От приета в настоящото производство съдебно-видеотехническа и
портретно-идентификационна експертиза, съгласно дадените изрични указания на
Върховния административен съд се установява, че Обект на експертизата е DVD-R диск, марка
„Imation“, 4,7GB, с надпис „Записи от системата за видеоохрана в ** „***“ №**
Протокол във връзка със заповед Л-1702/21.04.2022Г“ върху него, поставен в
пластмасова кутия за дискове. При отваряне на диска в компютърна конфигурация
се установи, че съдържа две папки с наименования, съответно „Stefan Mitov“ и
„VSPlayer“.
При отваряне на папката с наименование „Stefan Mitov“ се установи,
че съдържа 52 (петдесет и два) видеофайла, записани в „.MP4“ формат. Папката с
наименование „VSPlayer“ съдържа различни файлове на плейър за възпроизвеждане
на видеозаписи.
Видеофайловете са заснети от три статични видеокамери и едно
мобилно записващо устройство. Първата статична камера е с наименование
„ПзетзРамка“, с ракурс на заснемане отгоре надолу и е насочена към коридор с
метални врати, хладилници и шкафове покрай стената и метална рамка в средата,
наподобяваща детектор за метал.
Втората статична камера е с наименование „1зЕтажзКилии“, с ракурс
на заснемане отгоре надолу и е насочена към коридор с метални врати и
хладилници и шкафове покрай стената.
Третата статична камера е с наименование „О9Етажзрешетка“, с
ракурс на заснемане отгоре надолу и е насочена към коридор с телефонен апарат,
хладилници и шкафове покрай стената.
Два от файловете са заснети с мобилно устройство, заснемащо
монитор на видеоохранителна система, на който се излъчва запис, заснет от
охранителна камера.
Прегледът на файловете бе извършен с специализиран Криминалистически
програмен продукт за видео обработка „Forevid“ и с предоставения плейър.
Видеофайловете са цифров презапис от оригиналните файлове,
записани върху твърдите дискове на компютърна видео охранителна система. Не се
установиха следи от манипулация/намеса върху записаната информация. Таймкодът,
вкопиран в изображенията в отделните видеофайлове не се прекъсва и действията
се развиват последователно. Изображенията от камерите са цветни, без звук, с
вкопирани в кадър данни за дата, ден, часово време и име на камера. Камерата с
наименование „О5етзРамка“ е с кадрова честота 12к/сек., с резолюция 1920x1080
пиксела.
Камерите с наименование „1зЕтажзКилии“ и с наименование
„О9Етажзрешетка“са с кадрова честота 12к/сек., с резолюция 2560x1944 пиксела.
Мобилното устройство в единия запис е с кадрова честота зок/сек., с резолюция
1080x1508 пиксела, а в другия е с кадрова честота зок/сек., с резолюция
1780x972 пиксела.
Записите от охранителните камери (камери ч. Q и 1ч). част от Страница
56 от 56 DVR4). В последствие тези записи са презаписани върху предоставения
диск, т.е. няма отделни видеозаписи от охранителните камери и видеозаписи от
DVR устройствата.
При извършения анализ се установи, че извлечените фотокопия на
лицето са годни както за разпознаване от свидетели, така и за провеждане на
лицево - идентификационно изследване.
Резултатът от направения сравнителен анализ позволява да се
направи извода, че на фотокопията на лице 1 от видеозаписите е заснето едно и
също лице, посочено като С.Й.М. с ЕГН**********.
Отразеното в протокол №7705/27.05.2022г относително пълно
съответства на наблюдаваното на видеозаписите с изключение на: - на 04.01.2022г.
не може да се каже със категоричност дали лице 1 опипва задните части на
седалището на лице от женски пол. - на 08.01.2022г. се вижда, че лице 1 държи
предмет с форма на цигара, но не се наблюдава да я пуши. - на 29.01.2022г. лице
1 не взема листче от вратата на помещение 9, което пъха в последствие в джоба
си. Листчето е в ръката на лице 1 при посягането му към вратата. - на
09.02.2О22г. се вижда, че лице 1 попълва някакви документи, но експертизата не
може да каже дали те са част от дневник за проведени телефонни разговори. -
установиха се и отделни неточности във времето на започване на някои от
описаните събития, както и в продължителността им.
За ситуацията, която се развива около 18:304. на 28.01.2022г. -
преместване на задържана от килия №15 в килия №9 не е предоставен видеозапис.
В съдебно заседание вещото лице разяснява, че тъй като
разместването в косата на лицето от женски пол не се наблюдава, а във файла
няма звук действието с уста може да е подсвиркване, подухване или друго
наподобяващо движение. Движението с ръце наподобяващо сърце е обективно
възможно да е насочено и към лицето което с халат на черни и бели ивици. Лицето
което на телефона изобразява усмивка на лицето си към лицето от мъжки пол което
показва този жест.
Съдът изцяло
кредитира заключенията на вещото лице по допуснатите съдебно – графологична експертиза и съдебно-видеотехническа и
портретно-идентификационна експертиза, включително и с направените разяснения и
уточнения в съдебно заседание, като безпристрастно, компетентно и изясняваща
всички поставените въпроси и формира въз основа на него фактическите си изводи.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от процесуално легитимирана страна при наличие на правен интерес от
обжалването в предвидения от закона преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 то ЗМВР
във вр. с чл. 149, ал. 1 от АПК, пред надлежен съд съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК
по постоянният адрес на посочения в акта
адресат.
Оспореният
с жалбата административен акт е индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21, ал. 1 от АПК, вр. чл. 154, ал. 2, т. 1 от АПК подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.
На основание чл. 168, ал. 1 от АПК
съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия,
а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК. В изпълнение на това свое задължение настоящият съдебен състав
намира, че оспорената заповед е действителен административен акт, издадена от
компетентен орган.
Оспорената
заповед за налагане на дисциплинарно наказание е валиден административен акт,
тъй като е издадена от компетентен орган по см. на чл. 204 от ЗМВР, в
предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 204 на ЗМВР дисциплинарното наказание "уволнение"
се налага от ръководителя на структурата по чл. 37. В конкретният случай това е
Главен директор ГДИН - чл. 204, т. 3 от ЗМВР и заеманата от жалбоподателя
длъжност е младши изпълнителски длъжности.
Съгласно
чл. 195, ал. 1 ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два
месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването
му. В чл. 196, ал. 1 ЗМВР е определено кога дисциплинарното нарушение се смята
за открито - когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е
установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. А дисциплинарното
нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство
постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган чл. 196, ал. 2 ЗМВР.
Касателно
настоящият случай, двумесечният срок от откриване на нарушението за
дисциплинарно наказващия орган по чл. 204, ал. 1 от ЗМВР е започнал да тече от 21.04.2022г.
На тази дата комисията определена със заповед рег. № Л-1702/21.04.2022г. е
приключила дейността си за изясняване на постъпили предварителни данни със становище
№ 8601/07.06.2022г по описа на ОД “ИН”-С.** ГДИН.
С
оглед изискванията на чл. 195, ал. 1 ЗМВР дисциплинарното производство е
следвало да приключи в рамките на два месеца от откриването на нарушението - на
21.04.2022 г., тъй като с нарочна заповед е било образувано дисциплинарно
производство срещу служител от системата на МВР. С
оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса следва да се
приеме, че именно на 16.06.2023 г. материалите от дисциплинарното производство
са постъпили при дисциплинарно наказващия орган по смисъла на чл. 196, ал. 2 от ЗМВР и на тази дата е установено нарушението и нарушителя, а оспорената заповед
е издадена на 07.07.2023 г., т. е. при спазване на предвидените, в чл. 196, ал.
1 от ЗМВР, законоустановени срокове.
По изложените съображения настоящият съдебен
състав намира, че оплакването в жалбата, че оспорената заповед е издадена след
изтичане на сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР е неоснователно.
При
задълбочен анализ на всички доказателства по делото настоящият съдебен състав
намира, че становището, изготвено от дисциплинарно разследващият орган отразяващо
установената фактическа обстановка и възприетото от фактическа страна в
оспорената заповед съставлява необосновани фактически изводи и предположения.
За
да наложи дисциплинарно наказание „уволнение“ в обжалваната заповед
дисциплинарно наказващия оран приел, че младши инспектор С.Й.М.:
→
На 04.01.2022 г. в
10:38 ч. и в 10:40 ч., па 05.01.2022 г. в 07:33 ч.» на 08.01.2022 г. в 10:27
ч., на 20.01.2022 г. в 17:15 ч., на 17.03.2022 г. в 14:26 ч., в 14:28ч., младши
инспектор С.М. е влизал сам в **ното помещение, в което е настанена задържаната
под стража С.** **.
→
На 04.01.2022 г. в
19:20 ч. е опипвал с лявата си ръка областта на ханша на задържаната С.** ** в
коридора на **а.
→
На 08.01.2022 г. в
13:16 ч., на 20.01.2022 г. в 18:13 ч , 28.01.2022г. в 17:41ч., на 09.02.2022 г.
в 19:31 ч. е пушил в коридора на **а.
→
На 28.01.2022 г. в
17:41 ч. и в 17:53 ч , на 09.02.2022 г. в 17:01 ч , 25.02.2022 г. в 18:00 ч. и
на 17.03.2022 г. в 16:58 ч. е извеждал задържани лица за провеждане на
телефонни разговори без да ги отбележи Е „Дневник за провеждане на телефонни
разговори от задържаните лица на етаж III“ .
→
На 16.01.2022 г. в
09:23 ч. е закачил по косата задържаната С.** **, докато същата говори по
телефона.
→
Констатира се
нерегламентирано предаване на лична кореспонденция, която се предполага, че е
водена между служителя и задържаното лице, с оглед предоставените на комисията
писма от задържаната С.** **, видно от записите на дата 20.01.2022 г. в 23:06
ч., на 29.01.2022 г. в 00:35 ч., на 09.02.2022 г. в 11:21 ч.
→
Констатира се също как
младши инспектор С.М. приема и предава кореспонденция между килии, без да има
право на това на дата 09.02.2022 г. в 18:14 ч. На 24.01.2022 г. в часа 18:03 ч.
младши инспектор С.М. показва на задържаната С.** К. ** символичен знак с ръце
пред гърдите си, изобразяващ формата на сърце.
→
По време на дежурствата
на младши инспектор С.М. на датите 04.01.2022 г., 08.01.2022 г., 16.01.2022 г.,
20.01.2022 г., 24.01.2022 г., 28.01.2022 г., 09.02.2022 г., 25.02.2022 г. и
17.03.2022 г., чрез системата за видеонаблюдение и други доказателствени
средства, е установено и следното:
→
1. Системното влизане на младши инспектор С.М.
сам в **ното помещение, в което е настанена задържаната под стража С.** ** -
нарушение на раздел VIII. „Специфични особености по време на наряд“ от
Инструкцията за особеностите на пост № 6 и задълженията на лостовия надзирател
в **а на бул. „**“при **-С.** с peг. № 9896/23.06.2020 г., в който раздел
подробно е разяснен метода на отваряне на **ните помещения и невъзможност за
влизане самостоятелно в килия.
→
2. Системно
тютюнопушене от страна на младши инспектор С.М. в коридора на **а - нарушение
на т. 1 от Заповед № Л-408/20.04.2016 г. по описа на **-С.**, с която е
забранено тютюнопушенето;
→
3. Извеждане от страна
на младши инспектор С.М. на задържани лица за провеждане на телефонни разговори
без същите да бъдат отбелязани в задължителната документация, водена в **а, а
именно „Дневник за провеждане на телефонни разговори от задържаните лица на
етаж III“ - нарушение на т. 13, раздел V. „Преки задължения“ от Длъжностна характеристика
за длъжността „Надзирател II-I степен в ** към сектор „**“ лри **-С.**“, а
именно: „Познава, води правилно и съхранява задължителната и допълнителна
документация в **а, съпровождаща дейността му (когато изпълнява функциите на постови,
разводач или дежурен по **) ", както и ял. 104 от Етичния кодекс за
поведение на държавните служители от Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към министерство на правосъдието, утвърден със
заповед № ЛС-04-4/02.01.2018 г. на министъра на правосъдието (ЕК), а именно: „Държавният
служител води стриктно, пълно и точно служебната документация, свързана със
задържаните и осъдените лица. “
→
4. Нерегламентирано
приемане и предаване от страна на младши инспектор С.М. на кореспонденция между
лица, настанени в различни килии - нарушение на чл. 294, т. 6 от Правилник :а
прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС),
а именно: "Служителите от надзорно-охранителния състав не могат да
посредничат за създаване на неправомерни връзки между лишените от свобода,
задържаните под стража лица, между тях и други граждани, както и да им вършат
други услуги. “, както и чл. 313, ал. 1, т. 4 ППЗИНЗС, а именно: „На постовия
надзирател се забранява да приема, съхранява и предава каквито и да е вещи и
кореспонденция от и за лишените от свобода и задържаните под стража,
служителите и други лица“.
→
5. Неуведомяване на
преки ръководители за отношения и познанства със задържаното под стража лице С.**
**, изразяващи се в нерегламентирани системни (38 на брой) телефонни разговори
между тях - нарушение на т. 7, раздел V „Преки задължения“ от Длъжностна
характеристика за длъжността „Надзирател II-I степен в ** към сектор „**“ при **-С.**“,
а именно: „Информира своевременно непосредствените си началници за роднинска
или друга връзка между него и задържаните в **а лица. “
→
6. Извършване на
непристойни действия, изразяващи се в:
→
- Нерегламентиран
физически контакт от страна на младши инспектор С.М. със задържаната по реда на
НПК С.** ** в коридора на **а;
→
- Нерегламентирано предаване на лична
кореспонденция, която се предполага, че се е водила между тях, с оглед
предоставените на ДРО писма от задържаната С.** **;
→
- Показването от страна
на младши инспектор С.М. символичен знак с ръце пред гърдите си, изобразяващ
формата на сърце към задържаната С.** К. **;
→
- Водене на лична
кореспонденция между младши инспектор С.М. и задържаното лице, с вулгарно и
непристойно съдържание, недопустимо за държавен служител.
Въз основа на така установените нарушения
дисциплинарно наказваният орган обосновал извод за „превишаване
на власт ... “, „злоупотреба с власт или
доверие“ и „деяния,
несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители от МВР,
уронващи престижа на службата“ осъществяващи състава
на чл. 203 , т. 7, т. 8 и т. 13 от ЗМВР по** което и наложил дисциплинарно
наказание „уволнение“.
Дисциплинарнонаказващият
орган разполага с правомощието да квалифицира състава на нарушението съобразно
установените факти и поведението на служителя, т. е. да преценява дали същото е
съставомерно и по кой текст от приложимия закон, съответно да определя вида и
тежестта на наказанието, но в случая преценката, която е извършил не се доказа
в хода на настоящото производство това е така, защото в хода на дисциплинарното
производство независимо, че разполага с целия ресурса на министерството на
вътрешните работи не е проверил детайлно и аналитично събраните в хода на
дисциплинарното производство доказателства, приемайки за „достоверно изложеното
само от едната страна“, без да държи сметка, че тя може да бъде емоционално
обременена, както и от друга страна, че служителя срещу когото е образувано
дисциплинарно производство е в „стресова ситуация“ и може да действа алогично.
Безспорно в настоящото производство се установи, че
писмата представени от страна на
задържаното лице С.** ** ръкописният текст в документ озаглавен „Въпроси за
Стефо” и ръкописният текст в останалите шест писма, предадени с Молба с
рег.№2888/03.10. 2022г. е изпълнен от едно и също лице и Ръкописният текст в
предоставените писма и ръкописният текст в предоставените заявления и заповеди,
всичките предадени с Молба с peг. №2888/03.10.2022г. е изпълнен от едно и също
лице, както и че на 04.01.2022г. не може да се каже със категоричност дали лице
1 опипва задните части на седалището на лице от женски пол. - на 08.01.2022г.
се вижда, че лице 1 държи предмет с форма на цигара, но не се наблюдава да я
пуши. - на 29.01.2022г. лице 1 не взема листче от вратата на помещение 9, което
пъха в последствие в джоба си. Листчето е в ръката на лице 1 при посягането му
към вратата. - на 09.02.2022г. се вижда, че лице 1 попълва някакви документи,
но експертизата не може да каже дали те са част от дневник за проведени
телефонни разговори. - установиха се и отделни неточности във времето на
започване на някои от описаните събития, както и в продължителността им. За
ситуацията, която се развива около 18:304. на 28.01.2022г - преместване на
задържана от килия №15 в килия №9 не е предоставен видеозапис. По** което
оставане недоказано установеното от фактическа страна от дисциплинарно
наказващия орган На 04.01.2022 г. в 19:20 ч. е опипвал с лявата си ръка
областта на ханша на задържаната С.** ** в коридора на **а На 16.01.2022 г. в
09:23 ч. е закачил по косата задържаната С.** **, докато същата говори по
телефона. На 04.01.2022 г. в 19:20 ч. е
опипвал с лявата си ръка областта на ханша на задържаната С.** ** в коридора на
**а.
На следващо място от наличните данни по делото и
съдържанието на обжалваната заповед не може да се установи професионалното
поведение на жалбоподателя какъв състав на дисциплинарно нарушение осъществява.
В чл. 194, ал. 2, т. 1 - 4 ЗМВР са дефинирани видовете дисциплинарни нарушения.
Нарушението на нормативните и вътрешно служебните актове, неизпълнението на
служебните задължения са самостоятелни видове дисциплинарни нарушения, които
имат различен фактически състав и за тях се носи съответната дисциплинарна
отговорност. В оспорената заповед не са посочени нормативни и вътрешнослужебни
актове, които е нарушил, както и какви задължения по силата на длъжностната
характеристика не е изпълнил и с нарушението им по какъв начин е злоупотребил с
доверието на органа по назначаване, в този смисъл и как точно е нарушил кодекса
за етично поведение, които точно норми от същия са нарушени, в кой аспект и как
е уронил престижа на службата, кои от тях са станали достояние на по широка
общественост и как. От данните по делото не става ясно дали са нарушени
императивни правила или служителят е действал правомерно, в рамките на
предоставената му оперативна самостоятелност за преценка на достоверност на
сведенията на лишеното от свобода лице и необходимостта от някакви мерки, в
каквато насока са възраженията му. Не се съдържа мотиви в уволнителната заповед
с действията/бездействията си по случая как е злоупотребил с власт и доверие и
как същите се субсумират в поведение, което е в нарушение на цитираните етични
правила, довело до уронване престижа на службата. В Закона за Министерството на
вътрешните работи липсва легално определение относно понятието
"злоупотреба с доверие". В съдебната практика се приема, че
нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е
злепоставяне на отношенията на доверие между служителя и органа по назначаване.
Деянието, за което служителят е санкциониран дисциплинарно следва да е насочено
към извличане на определена облага – материална или нематериална за служителя
или трето лице, към поставяне себе си или другиго в по-благоприятно положение
чрез неправомерно използване на служебното положение или оказаното доверие. От
субективна страна, реализацията на фактическия състав изисква наличието на
умисъл, т. е. съзнателно предприети действия, респ. бездействия при
осъществяване на служебните функции и задачи, които са извън очертаните
правомощия на служителя, с цел постигане на желания неправомерен резултат.
Установените данни по административната преписка, посредством събрания
доказателствен материал, в обсъждания случай не обосновават извод за укоримо
поведение на служителя, което изпълва фактическия състав на злоупотреба с
доверие и нарушение на етичните правила, довело до уронване престижа на
службата. /
В този смисъл Решение № 11954 от 19.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9214/2018
г./
В подкрепа на това заключение следва да се посочи ,че
от събраните гласни доказателства се установява, че „забраната за пушене се
нарушава системно тъй като служителите не могат да напускат постовете си“ следва
да се посочи, че констатациите на
дисциплинарно- разследващата комисия от проверката на системата за
видеонаблюдение е опровергана от заключението на съдебно-видеотехническа и
портретно-идентификационна експертиза. Следва да се посочи, че от съдържанието
на обжалваната заповед не е ясно дали за описаното нарушение на служебните
задължения е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя или е
посочено като допълнителен аргумент в подкрепа на мотивите към дисциплинарното
нарушение. Изложените фактически обстоятелства индицират на неизпълнение на
служебни задължения.
С оглед изложеното, дисциплинарно наказващият орган
немотивирано и в нарушение на релевантните законови правила, без да са налице
убедителни и точни доказателства за извършени дисциплинарни нарушения от
жалбоподателя, му е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание
"уволнение".
В оспорената заповед се съдържат общи мотиви към
възприетите дисциплинарни нарушения и общо действията на жалбоподателя са
квалифицирани като дисциплинарни нарушения по чл. 203, ал. 1, т.7 т. 8 и 13 ЗМВР. По съображенията, изложени по-горе, съдът намира, че е недоказано с
поведението си служителят С.Й.М. да е злоупотребил с властта и доверието на
органа по назначаване при изпълнение на служебните си функции, чрез издаване на
неправомерни устни разпореждания за привилегировано отношение на
надзорно-охранителния състав към лишения от свобода П. С., по** което
незаконосъобразно е ангажирана дисциплинарната му отговорност по чл. 203, ал.
1, т. 8 ЗМВР. По отношение на посочените в т. 3 и 4 от решението дисциплинарни
нарушения, освен изложените по-горе съображения за незаконосъобразност на
заповедта в тази част, следва да са подчертае, че са несъставомерни по чл. 203,
ал. 1, т. 8 ЗМВР.
Извършеното нарушение не е доказано от субективна
страна, защото не е било установено преднамерено поведение, съзнателно насочено
към постигане на определена неправомерна цел.
За да е осъществен фактическият състав на
"злоупотреба с доверие" се изисква служителят, на който е възложено
изпълнението на определени функции и задачи, да се възползва преднамерено и
неправомерно от служебното си положение. Деянието, за което е санкциониран
дисциплинарно следва да е насочено към извличане на определена облага –
материална или нематериална за служителя или трето лице, към поставяне себе си
или другиго в по-благоприятно положение чрез неправомерно използване на
служебното положение или оказаното доверие. От субективна страна, реализацията
на фактическия състав изисква наличието на умисъл, т. е. съзнателно предприети
действия, респ. бездействия при осъществяване на служебните функции и задачи,
които са извън очертаните правомощия на служителя, с цел постигане на желания
резултат. В този смисъл е и съдебната практика - Решение № 5883 от 18.04.2019
г. на ВАС по адм. д. № 8536/2018 г., Решение № 497 от 12.01.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 11381/2017 г., 5-членен с-в, Решение № 13924 от 14.11.2018 г. на ВАС
по адм. д. № 9753/2018 г., 5-членен с-в, Решение № 15625 от 18.11.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 8170/2019 г. и др.
Така установено, това основание е достатъчно да се
приеме, че процесната заповед е материално незаконосъобразна, по** което следва
да се отмени.
Не е налице и фактическият състав по чл. 203, ал.
1, т. 13 ЗМВР – деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на
държавните служители в ГДИН и ГДО, уронващи престижа на службата. В оспорената
заповед са посочени конкретни етични правила, но не и какво се състои
нарушението им и то за всяко от описаните дисциплинарни нарушения. Няма данни
по делото за поведение на жалбоподателя в нарушение на етичното правило по чл.
16 - "Държавният служител не допуска на работното си място поведение,
несъвместимо с добрите нрави", доколкото същото визира лично поведение,
което е в противоречие с общоприетите норми за етично поведение. По отношение
на останалите цитираните правила по чл. 21 - "Държавният служител
изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носи
отговорност за своите действия и бездействия"; чл. 22 - "Държавният
служител не злоупотребява с правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде
наложена санкция в качеството му на служител на Главна дирекция
"Охрана" или Главна дирекция "Изпълнение на наказанията";
чл. 72 - "Държавният служител в качеството си на ръководен служител не
използва йерархичното си положение за осъществяване на натиск върху
подчинени", както вече се посочи не се установява по делото с действията и
бездействията си служителят да е нарушил същите в отделните хипотези, описани в
заповедта. В заповедта (в т. ч. обобщената справка) не е посочено кои
професионални задачи не е изпълнил жалбоподателя, за които следва да носи
отговорност – по длъжността характеристика и/или нормативни и вътрешно служебни
актове. За нарушенията по чл. 22 и чл. 72 от Етичния кодекс липсват убедителни
и конкретни доказателства, че са извършени от жалбоподателя в случаите, предмет
на оспорената заповед. Вменените дисциплинарни нарушения по т. 3 и 4 от
заповедта не покриват признаците на нарушения на етичните правила по чл. 22 и
72 от Етичния кодекс. П. медийни публикации по делото съдържат изявления на
длъжностни лица от администрацията на органа по назначаване за предстоящи
проверки по** съмнения за дисциплинарни нарушения от жалбоподателя и последващи
такива за наложеното му дисциплинарно наказание, т. е. същите не са инспирирани
от конкретно неправомерно поведение на служителя, станало известно на
обществото и довело до уронване престижа на службата.
Предвид изложеното, обжалваната заповед е
незаконосъобразна, по** което следва да се отмени.
С оглед изхода на делото основание чл. 143, ал. 4
от ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК право на разноски има жалбоподателя.
Същия претендира и доказва разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 лв. и заплатена
държавна такса в размер на 10.00 лв., които следва да бъдат възложена в тежест
на ответника.
Възражението за прекомерност се явява
неоснователно и следва да бъде оставено
без уважение предвид характера на делото действията извършени от процесуалния
представител на жалбоподателя от първоначалното подаване на жалбата до настоящият
момент, както и минималния размер на адвокатските възнаграждения за настоящото
производство
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на
С.Й.М. с ЕГН ********** с адрес: *** Заповед рег. №
Л-2755/07.07.2022 г. издадена от Главния директор на ГД “Изпълнения на
наказанията”, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 6,
във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 7 - „превишаване на власт ... “, т. 8 -
„злоупотреба с власт или доверие“ и т. 13 - „деяния, несъвместими с етичните
правила за поведение на държавните служители от МВР, уронващи престижа на
службата“, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР, е наложено дисциплинарно
наказание „УВОЛНЕНИЕ“ и е прекратено служебното правоотношение на младши
инспектор С.Й.М. надзирател I-ва степен в ** - бул. „**“ № ** към сектор „**“
при ** -С.**, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА Министерството
на вътрешните работи ДА ЗАПЛАТИ на С.Й.М. , ЕГН **********, с адрес: ***,
сторените по делото разноски в размер
на 1010.00 лв. / хиляда и десет лева/
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/П/