Решение по дело №525/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 620
Дата: 5 май 2022 г.
Съдия: Галина Георгиева Радикова
Дело: 20227040700525
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 април 2022 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  № 620

 

гр. Бургас, 5 май 2022г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

Административен съд гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: АТАНАСКА АТАНАСОВА

                                                                                    ТОДОР ИКОНОМОВ

При секретар Г. Д. и с участието на прокурора АНДРЕЙ ЧЕРВЕНЯКОВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 525/2022г.

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Бургас, чрез процесуален представител А.М.(служител с юридическа правоспособност) против Решение № 150/25.02.2022г., постановено по АНД № 5775/21г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

С решението е  отменено  Наказателно постановление № 22-0000693/02.12.2021 г., издадено от директора на РД АА - Бургас, с което на Я.С.К., ЕГН **********, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, буква "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000 лв.

Жалбоподателят иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Счита, че съдебното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба не се явява и не изпраща представител. С писмено възражение, постъпило по делото на 30.03.2022г., аргументира тезата за неоснователност на касационната жалба. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Алтернативно, в случай че решението бъде отменено, прави искане за изменение на наказателното постановление чрез намаляване на размера на наложената глоба до установения в закона минимум.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отмемено, а наказателното постановление- потвърдено. Споделя изцяло съображенията, изложени в касационната жалба.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е основателна.

За да отмени наказателното постановление, първоинстанционният съд е приел, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Според съда,  при описанието на нарушението и на нарушената правна норма, АНО е допуснал нарушение, водещо до невъзможност да се формира по несъмнен начин извод за правилността на правната квалификация на деянието и за приложимата санкционна норма. Допуснато е съществено нарушение на закона, което е довело до неяснота и невъзможност да се разбере каква точно е била волята на наказващия орган.

Съдът е посочил, че от съдържанието на АУАН и НП се установява, че жалбоподателят е бил санкциониран за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, вр. чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за това, че на посочената дата и час е управлявал въпросното ППС с над максимално допустимото натоварване на ос без да притежава издадено от АПИ разрешение за това, като така описаните факти обаче, изпълват състава на друго нарушение, а именно това по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, вр. чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, а не посоченото в АУАН и НП с квалификация по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, вр. чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Съставът на административно нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДП е общ спрямо специалния и по-тежко квалифициран по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, при който съставомерен елемент от обективна страна е "без разрешение от на собственика или администрацията, управляваща пътя", както е в случая.

Според настоящия касационен състав решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

На 26.11.2021 г. около 11.15 часа на път 6008, километър 10+500, обл. Бургас  до база „Севан“ по посока на движение гр.Бургас, Я.С.К. бил установен от служители на ИА „Автомобилна администрация” да управлява съчленено ППС с пет оси - влекач марка "Форд" с peг. № А6086НК, с две оси и прикачено към него полуремарке марка "Вилтон“, превозващо пшеница.

Било извършено замерване при което се установило, че разстоянието между осите е над 1,30 метра, а сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 36025 кг., като претоварването било с 12025 кг.

Срещу водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение и  издадено наказателно постановление.

Според разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а по силата на ал. 12 на текста, наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. На основание чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДвП министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза. Според чл. 166, ал. 2, т. 8 на от ЗДвП, определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията служби, при изпълнение на функциите си по този закон, ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос и за проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари. Следователно, ИА „Автомобилна администрация“ е оправомощена като служба за контрол по ЗДвП, да осъществява контрол по спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза, поради което длъжностните лица на агенцията разполагат с правомощието да съставят АУАН. Предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и правомощията, делегирани със Заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, директорът на РД „АА“- Бургас е компетентен да издава наказателни постановления по ЗДвП.

В нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2 е предвидено изискване към движещите се по пътя пътни превозни средства да бъдат с натоварване на ос, което не надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Неизпълнението на посоченото изискване представлява нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Според дефиницията, дадена с § 1, т. 1 от ДР на Наредбата, извънгабаритни ППС са тези по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3. Извънгабаритни са тези ППС или състав от ППС, на които поне един от размерите със или без товар е по-голям от стойностите по чл. 5 (чл. 2 от Наредбата), а тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6, респ. натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредбата сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е над 1.3 метра, е 24 тона.

По делото е доказано, че Я.К. е установен да управлява съчленено ППС с пет оси, с разстояние между осите над 1.30 метра и сума от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето 36025 кг., при допустими 24 тона, съгласно цитираната разпоредба. Следователно, налице са съставомерните елементи на нарушението по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и същият е санкциониран законосъобразно.

Настоящият касационен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд за съотношение като общ към специален на очертаните в чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДП и в чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП състави на нарушения. Касае се за самостоятелни състави на нарушения, като с нормата на чл. 53 от ЗП се уреждат обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението и стопанисването на пътищата, а чл. 177, ал. 3 от ЗДвП регулира друг вид обществени отношения- безопасността на движението по пътищата и свързаната с нея необходимост от спазване на определена допустима маса на транспортните средства, движещи се без специално разрешение.

Действително, в съобразителната част на наказателното постановление се съдържа констатация за липса на разрешение от АПИ, но, предвид словесното описание на нарушението (измерено натоварване на ос 36025 кг. при допустими 24 тона при разстояние между осите над 1.3 метра), тя е ирелевантна за правната квалификация, а и при натоварване на ос, надвишаващо установените в Наредбата норми, разрешение не може да бъде издадено.

В производството по издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Актът за установяване на административното нарушение е съставен съобразно изискванията на закона и е предявен на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му. Както в акта, така и в наказателното постановление нарушението е описано пълно и ясно, в съответствие с изискванията на чл. 42, т.4, респ. чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, с което е осигурено правото на защита на наказаното лице. Ето защо съдът приема, че не са налице основания за отмяна на наказателното постановление.

Основателно е обаче възражението на наказаното лице, досежно размера на наложеното наказание. Според нормата на чл. 27 от ЗАНН, административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В случая приложената санкционна норма предвижда наказание глоба от 500 до 3000 лева, а наказанието е определено в неговия максимален размер, само въз основа на преценка тежестта на нарушението, при липса на данни за имотното състояние на нарушителя и за извършени други нарушения по ЗДвП. Така определеното наказание е завишено и не е съобразено с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, поради което следва да се намали на 800 лева, което по мнение на настоящия съдебен състав съответства на тежестта на нарушението.

Мотивиран от горното, Бургаският административен съд, четиринадесети състав,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение № 150/25.02.2022г., постановено по АНД № 5775/21г. по опис на Районен съд гр. Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0000693/02.12.2021 г., издадено от директора на РД АА - Бургас, с което на Я.С.К., ЕГН **********, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, буква "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000 лв., като НАМАЛЯВА размера на наказанието на 800.00 (осемстотин) лева.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: