№ 128
гр. В., 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20243110204096 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на „Автотранс П.“ ЕООД срещу ЕФ
№ ********** от 24.02.2022г., с което е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2500 лева .
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна.
С жалбата въззивникът оспорва фактическата обстановка посочена в ЕФ.
Счита, че са нарушени чл.52 ал.4 и чл.27 ал.2 от ЗАНН. Моли съда да отмени
ЕФ.
В с. з. въззивното дружество се представлява от процесуален
представител, който подържа жалбата на посочените в нея основания.
Представител на органа, издал НП оспорва жалбата.
По същество моли съда да потвърди ЕФ, тъй като на процесната дата
липсват данни дружеството да е подавало ТОЛ декларации. Счита, че са
събрани безспорни данни за нарушението. Претендира възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка :
На 24.02.2022г. около 16.08 часа, товарен автомобил ППС Влекач „Ман" с
1
рег. № Тх9814АК, собственост на въз.дружество, бил управляван в община А.,
обл.В., по път А-2 км 418+126, в посока нарастващ километър. При
управлението на автомобила, той преминал покрай функциониращо
устройство, елемент от електронната система за събиране на пътни такси, като
било прието за установено, че за автомобила не е заплатена дължима пътна
такса, като за ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването.
След установяване на собственика на автомобила – въз.дружество, срещу
него бил издаден ЕФ.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от събраните по делото писмени доказателства.
За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:
Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, тъй като
разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ЗП, посочва, че Агенция "Пътна
инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка със
събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси,
както и по управлението на смесената система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането,
функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.
За извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП законодателят е
предвидил в чл. 179, ал. 3б от ЗДвП имуществена санкция в абсолютен размер
от 2500 лева за собственика /юридическо лице/ на ППС от категорията по чл.
10б ал. 3 от ЗП /ППС с обща технически допустима максимална маса над 3, 5
тона/, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10,
ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни,
посочени в чл. 10б ал. 1 от ЗП.
Съдът намира, че правилно е определен и субектът на нарушението.
Процесният автомобил към момента на извършване на нарушението е
собственост на дружеството – жалбоподател, поради което правилно е била
ангажирана отговорността «Автотранс П.» ЕООД посредством издадения
Електронен фиш № **********.
Безспорно в случая е допуснато нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, който
2
задължава собственикът да не допуска движението на пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не
са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане
на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на ППС.
Нарушението е установено по несъмнен начин, тъй като е доказано, че на
процесната дата с устройство № 10081, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП,
намиращо се на път А-2 км. 418+126 в Община А., е установено движение на
ППС –с рег. № Тх9814АК, с технически допустима максимална маса 18000,
брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, с ремарке. Пътят е включен в
обхвата на платената пътна мрежа и за движение по него се дължат такси по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, които зависят от техническите характеристики на пътя
или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното
превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики, и се
определя за всеки отделен път или пътен участък. Няма спор, че при
установяване на нарушението МПС е било в движение в посочения пътен
участък.
Размерът на дължимата тол такса може да се определи по два начина
съобразно чл. 10 б ал. 4 от ЗП – на база получени декларирани тол данни,
подавани чрез бордово устройство асоциирано към ППС и подаване на
валидна тол декларация или чрез закупуване на еднократна маршрутна карата,
даваща право ППС да премине през предварително декларирано разстояние
по определен маршрут.
Съгласно чл. 167а ал. 3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по
чл. 179, ал. 3 - 3в от ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения -
видеозаписи, каквито са приложени по административната преписка.
Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи,
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Съгласно
разпоредбата на чл. 189е ал. 8 от ЗДвП отразените в системата данни се считат
за доказателства за мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и
данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на
3
платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни
и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.
Предвид приложения по делото доклад от електронната система за
събиране на пътни такси и статично изображение на процесното ППС, съдът
приема за безспорно установено, че на посочените в ЕФ дата и час същото се е
движело по посочения в ЕФ пътен участък, в Община А. без валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаване. В
производството по установяване и санкциониране на нарушението са спазени
изискванията на ЗДП и специфичните условия на ЗП, като нарушението е
установено от снимки от електронната система за събиране на пътни такси.
От писмените доказателства по делото, се установява, че в ППС на
дружеството жалбоподател е било оборудвано с бордово устройство/ GNSS
устройство/ за дистанционно предаване на данни, както и че в случая ППС не
е имало валидна маршрутна карта, не е била подадена валидна тол декларация
за преминаването на посочената дата през участък от републиканския път А-2,
по който се е движело процесното ППС.
Предвид приложения по делото доклад от електронната система за събиране
на пътни такси и статично изображение на процесното ППС, съдът приема за
безспорно установено, че на посочените в ЕФ дата и час същото се е движело
по Републикански път в Община А. без валидна маршрутна карта или валидна
тол декларация за преминаване. В производството по установяване и
санкциониране на нарушението са спазени изискванията на ЗДП и
специфичните условия на ЗП, като нарушението е установено от снимки от
електронната система за събиране на пътни такси.
Нарушението по чл.179, ал.Зб от ЗДвП, обективно осъществено от
въззивното дружеството, е извън обхвата на приложимата редакция на
чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, чиято норма изрично предвижда издаването на ЕФ
само за нарушенията по чл.179 ал.З от ЗДвП, установени и заснети от
електронна система по чл.167а, ал.З от Закона към датата на нарушението.
Поради това, заснетото в случая нарушение по чл.179, ал.Зб от ЗДвП е
следвало да бъде установено със съставяне на АУАН, и санкционирано чрез
издаване на НП, т.е. по общия ред на ЗАНН, като за него, към момента на
извършването му, е било недопустимо съставянето на ЕФ. До извод, различен
от изложения, не би могло да се стигне и въз основа на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП,
4
съгласно който по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179,
ал. 3 - 36 се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би
означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на
електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административно
наказателна отговорност на едно лице. Разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр.
първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на
нарушението (ДВ, бр. 105/2018 п, в сила от 01.01.2019 г.) регламентира, че при
нарушение по чл.179, ал.З от ЗДвП, установено и заснето от електронната
система по чл.167а ал.З от ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена
санкция в размер, определен за съответното нарушение. С последващото
изменение на текста /ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г./, обхватът на
нормата е изрично разширен до нарушенията по чл.179, ал.З - 36 вкл., което е
несъмнено доказателство, че към 05.01.2021 г. санкционирането на
осъщественото от въззивното дружество административно нарушение е било
допустимо единствено по общия ред - чрез съставяне на АУАН и издаване на
НП. Санкционирането му с ЕФ представлява съществено и неотстранимо в
съдебната фаза на производство процесуално нарушение, което е
самостоятелно и достатъчно основание за отмяната на фиша.
На следващо място, настоящият състав намира, че е налице противоречие на
разпоредбата на чл.179, ал.Зб от ЗДвП с разпоредбата на чл.9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 17 юни 1999г относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури. Предвид задължителните постановки на
новопостановеното решение по дело № С-61/2023г. , както и на решението по
обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, С-501/2014 на СЕС, с приемането на
националната санкционна разпоредба на чл.179, ал.Зб от ЗДвП и чл.187а, ал.2
т.1, т.2 и т.З от ЗДвП не е спазен принципът на пропорционалност, тъй като те
предвиждат глоба и имуществена санкция в абсолютен размер от 2 500лв,
респективно - не дават никаква възможност при налагането им да се отчитат
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Единственият начин,
гарантиращ пълната ефективност на правото на Съюза и защитаващ правата
на частноправните субекти, е непропорционалната национална санкционна
уредба - чл.179, ал.Зб вр.чл.187а ал.2 т.З от ЗДвП - да бъде оставена
неприложена, доколкото в противен случай би се стигнало до несъответстващ
5
на правото на ЕС резултат. В ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща
възможност за налагане на санкция за нарушение по чл.10б, ал.З от ЗП.
Според легалната дефиниция на чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е
това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. След като са
налице пречки за прилагане на предвиденото в случая административно
наказание под формата на имуществена санкция, то не би могла да бъде
ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивното
дружеството.
При този изход на спора, претенцията на въззивното дружество за
присъждане на разноски се явява основателна. Налице са доказателства за
сторени такива пред настоящата инстанция. От страна на АНО са направени
искания за редуциране размера на адвокатското възнаграждение в двете
въззивни производства, които се явяват неоснователни. Съгласно чл.18, ал. 2
вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., ползвана като ориентир при
определяне на дължимите възнаграждения, при материален интерес в
настоящото производство в размер на 2500 лв., се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 550 лв. За представителство пред двете
настоящата инстанции, дружеството е представило договори за правна защита
и съдействие, установяващ сторени разноски в размер на 660 лева с ДДС
/550лв. и 110лв ДДС/, които са в минималния размер, поради което следва да
бъдат присъдени.
По гореизложените съображения и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ №********** от 24.02.2022г. издадено от „Агенция Пътна
Инфраструктура“ Министерство на регионалното развитие и благоустройство,
с което на „Автотранс П.“ ЕООД е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2500.00 лева за извършено
нарушение на чл.102 ал.2 от ЗдвП и на основание чл.187 ал.2 т.3 вр.чл.179
ал.36 от ЗДвП.
6
ОСЪЖДА „Агенция Пътна Инфраструктура“ да заплати на „Автотранс
П.“ ЕООД, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 660.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7