РЕШЕНИЕ
гр.Варна, 2011г.
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІІ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и единадесета, в състав:
Председател:Янка Ганчева
при секретаря А.Г. като разгледа докладваното от съдия Ганчева адм.дело № 1817 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 ал.1 вр. чл. 216 ал.6 от ЗУТ.
Образувано е по жалба вх.№ ВН-90-00-155 от 4.05.2010 год. на К.С.Д. и Д.М.Д. *** против Заповед № ДК-10-20/ 28.04.2010г на Началника на РДНСК- Североизточен район, с която по реда на чл. 216 ал.5 от ЗУТ е отхвърлена като неоснователна жалбата им срещу Акт за узаконяване № 7/29.10.2008г на Гл.архитект на район “ Одесос”, Община Варна на „преустройство и реконструкция на жилищна сграда” на ул***, ПИ *** идентичен на ПИ 5 по предходен КП на гр.Варна, кв.95 по плА. на 7-ми п.р.и са оставени в сила одобрените проекти и акт за узаконяване №7/2008 год.
В жалбата се твърди, че обжалвА.та заповед е постановена в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, прави искане да се отмени като неправилна и незаконосъобразна. Сочи се още, че органът не е изяснил издадения акт за узаконяване свързан ли е „преустройство” по чл.53 от ЗУТ, реконструкция по т.44 от §5 от ПРЗ на ЗУТ, налице ли е промяна предназначението на обекта т.41 от същия параграф. Твърди се че, в оспорената заповед е отразено, че сградата на три етажа е в режим на етажна собственост между Б.Т., А.М.С.М. и Р. Г., а по отношение на жалбоподателите е прието, че те са собственици на друга жилищна сграда в същото място и на 1/6 ид.ч. от дворното място, прието е че триетажната сграда е отделна, като не е налице режим на етажна съсобственост между двуетажната и триетажна сграда. В жалбата се сочи, че жалбоподателите са собственици на пристройка към триетажната сграда, поради което същите са собственици на недвижими имоти и жилищни сгради в ПИ ***, в режим на етажна собственост и респективно с издаване на акта за узаконяване на отделни части от сградата се засягат техни интереси, поради което за тях е налице правен интерес от оспорването на издадения акт за узаконяване. Сочи, че не отговарят на действителността констатациите на административния орган, че незаконните строежи в имота са премахнати. Счита, че при образуване и възобновяване на производството, извършено с решение за възобновяване на производството по узаконяване са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като производството е приключило с влязло в сила решение за отказ и не съществува правна възможност това производство да се възобнови, поради което издадения акт за узаконяване е нищожен, тъй като акта за узаконяване е издаден по заявление депозирано през 2007 год., т.е. след срока визиран в § 184 от ПЗР на ЗУТ. Моли да се отмени заповедта на началника на РДНСК – Североизточен район, да се обяви нищожността на акт за узаконяване №7/2008 год. В с.з. жалбоподателите чрез процесуалния си представител поддържа депозирА.та жалба и моли да бъде уважена, сочи, че в хода на административното производство многократно е променяно искането на заявителя по неговата същност и обхват касаещ процесното узаконяване. В представените писмени бележки се поддържа, че от приетата по делото СТЕ е установено, че сградата е в режим на етажна собственост, че незаконно изградените пристройки и надстройки на триетажната сграда извършени от „БИБ Т.Ц.” ЕООД не са премахнати и не са отпаднали причините за съставяне на КА за образуване на производство по чл. 225 от ЗУТ. Изградената пристройка и надстройка на съществуващата сграда е със застроена площ от 105 кв.м., а по документи за собственост 94.10 кв.м., без да е налице валидно учредяване на право на строеж за 11 кв.м., които и до настоящия момент не са премахнати. Счита, че след като е налице влязъл в сила отказ за узаконяване не съществува правна възможност за възобновяване на производството. От представената по делото обратна разписка е установено, че отказа за узаконяване е получен от К. П. пълномощник на дружеството, поради което е налице невъзможност за последващото възобновяване на производството.
Процесуалния представител на ответника – Началника на РДНСК – Североизточен район оспорва депозирА.та жалба, счита, същата за неоснователна, моли да се потвърди издадената заповед.
ЗаинтересовА.та стрА. „БИБ Т.Ц.” ЕООД , чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. В представените писмени бележки излага доводи, че А.М., С.М. и Р.Г. са собственици на триетажна жилищна сграда – предмет на акта за узаконяване е сграда в режим на етажна собственост само с тези лица. Жалбоподателите са собственици на двуетажна жилищна сграда в същия имот и на 1/6 ид.ч. от дворното място. Сочи, че съгласно чл. 38 от ЗС етажна собственост съществува при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни съсобственици, общи на всички собственици на земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колони, трегери, плочи, и др., което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване. В конкретния случай е налице собственост върху земята и две сгради изградени в съсобствен имот, но не е налице етажна съсобственост. Счита, че самостоятелността на сградите се установява от проекта от 1926 год, като между двете сгради има само една обща стена, като на сградата на жалбоподателите има отбелязване „няма да се прави”, което е индиция, че същата е със самостоятелно значение и съществува абсолютно независимо от основната триетажна сграда. Съгласно СТЕ няма друга обща част между двете сгради. Съгласно КК двуетажната и триетажна сграда имат самостоятелни идентификатори, от съгласуването с НИПК се установява, че предмет на съгласуване с паметниците на културата е само триетажната сграда собственост на дружеството и само тази сграда е паметник на културата, другата двуетажна сграда не фигурира в списъка на паметниците и не е била предмет на одобряване от НИПК . Счита, че от всички представени по делото решение, в които предмет на разглеждане са били двете сгради е установено, че сградите са разглеждани като самостоятелни обекти, а не като обща страда в режим на етажна собственост. Правилно е преценено от административния орган, че предмет на акта за узаконяване е „преустройство и реконструкция” на жилищна сграда в частта на избата и подхода в първи /партерен/ етаж към следващи етажи, както и втори и трети жилищен етаж. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че строителството е вътре в самата съществуваща сграда, собственост на дружеството, поради което е налице вътрешно преустройство, издадения акт за узаконяване не касае нов строеж, пристрояване или надстрояване или промяна предназначението на имота предмет на акта за узаконяване, във връзка с което се иска съгласие на непосредствения съсед. Към момента на издаване на акта за узаконяване, в имота не съществува незаконно строителство. От приетите по делото СТЕ е установено, че през 50 години към сградата е била изградена пристройка с площ около 9 кв.м., която е отразена и в КП от 1965 год., това строителство не е извършено от дружеството, а от праводателя му. Това пристрояване е било предмет на прехвърляне, тъй като то е било в патримониума на неговия праводател, спорът за това пристрояване е приключил с решение № 1599 от 1998 год. на ВКС по дело № 2157/1997 год., съгласно което към момента на закупуване на имота от дружеството в него е съществувал един тоалет на втория етаж /първи/ жилищен нанесен в КК за основната сграда от 1926 год., дружеството е закупило втория етаж от сградата и не е променяло съществуващия тоалет, както и неговото разположение, чрез промяна на външните зидове на сградата, а изградените пристройки отразени в заповед № 1985/94 г. са премахнати. Счита, че от заключенията по СТЕ се установява, че външните очертания на сградата са идентични с външните очертания на сградата дадени във виза за проектиране, издадена от общината, същите са правилно отразени в одобрения проект, въз основа на който е издаден акта за узаконяване. Счита, че минималната разлика в квадратурата по акт за узаконяване и нотариални актове, не налага извода, че е налице излизане от контура на сградата определен с КП от 65 год., както и по отменения ПЗР на ЦГЧ от 1981 год. , това се установява и от приложената скица – виза за проектиране от 1993 год. Разликата от 5-7 кв.м. в измерването на застроената площ е в рамките на допустимата грешка, както са приели всички в.л. с изключение на арх. К.. Правилно административния орган е приел, че е издаден акт за узаконяване на реконструкция, извършена в обема на съществуващата самостоятелна сграда, чийто външни очертания не са променяни, не е променян обема на сградата. Акта за узаконяване на не нищожен, макар и в него да е посочено, че производството е по молба от 2008 год. в същия се съдържат данни, че за същата триетажна сграда е издадено РС от 1997 год., за преустройство и промяна предназначението на жилище в офис, което е отменено с решение на ВОС от 1999 год. , към 1999 год. основния ремонт на съществуващите етажи е приключил т.е. към 25.07.2003 год. е съществувал незаконен строеж, каквото е изискването на разпоредбата на § 184 от ПЗР ЗИД на ЗУТ. Процедурата по узаконяване е започнала с молба от 21.01.2004 год., а не от 2008 год. Релевират се и доводи, че главния архитект на осн. чл. 99 т.6 вр. чл. 100 и чл. 102 от АПК е възобновил производството по узаконяване, но вече само за преустройството на жилищната сграда, без надстрояването.
Заинтересованите страни А.Г.К.-М., С. М. и Р.Г. и Гл архитект на район „Одесос” не се явяват или представляват в съдебно заседание и не изразяват становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна стрА.:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена пред надлежден съд, от легитимирани лица, в
законоустановения срок, като
е налице и правен интерес от обжалването, поради което същата е допустима
за разглеждане.
По основателността на жалбите:
Видно от представения по делото НА № 113 от 1992 год. жалбоподателя Д. Д. е придобил жилищна сграда, находяща се на ул. ***, в гр. Варна, попадаща в парцел № 5, по плА. на 7 подрайон, заедно с 1/6 ид.ч. от дворното място в която е застроена сградата. Видно от удостоверение за сключен граждански брак между двамата жалбоподатели гореописания имот е придобит в СИО.
По силата на НА № 137 от 1996 год. „БИБ Т.Ц.” ЕООД е собственик на следния недвижим имот 147.862 кв.м. ид.ч. представляващо 85.966 % ид.ч.от дворно място в гр. Варна, *** цялото с пространство от 172 кв.м., заедно с целия втори и трети етаж от построената в мястото жилищна сграда, ведно с 86% ид.ч. от общите части на сградата, ведно с 86% ид.ч. от избата, съгласно НА № 15 от 2007 год дружеството е признато за собственик на недвижим имот придобит по приращение съгласно чл. 92 от ЗС а именно 29.25 кв.м. ид.ч. от магазин за продажба на хлебни и сладкарски изделия и работилница, построени в дворното място .
С акт № 536 от 1950 год. е одържавен магазин находящ се в сграда на ул. „А.Гачев”. Със заповед от 1992 год. е отписан от актовите книги недвижим имот магазин в същата сграда одържавен от С.М.С., чиито наследници съгласно представеното удостоверение са С.М., Р.Г. и А.К. – М..
На 21.01.2004 год. е депозирА. молба от „БИБ Т.Ц.” ЕООД по реда на § 184 от ЗИД на ЗУТ за започване на производство по узаконяване на строежи извършени незаконно до 25.07.2003 год., в същата е отразено, че е извършено незаконно строителство представляващо надстройка мансарден четвърти етаж, съгласно заповед № 65 от 1998 год. за ЧИЗРП и КЗСП на Кмета на Община Варна.
На 5.05.2005 год. е съставен КА № 47 на осн. § 184 ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, с който е констатирано наличие на строеж извършен без одобрени проекти, като е направено преустройство и надстрояване над трети етаж на жилищна сграда, изразяващо се в направено преустройство на съществуваща триетажна сграда състоящо се в изливане на плочи на кота 3,10, кота 6.50, кота 9.30, първи етаж е разположен на ниво терен и съдържа магазин и складово помещение и подход за втори и трети етаж, втори етаж на кота 3.10 жилищните помещения са обособени в офиси, а в задната част на сградата се намират санитарни помещения, трети етаж на кота 6.50 също жилищните помещения са обособени като офиси и санитарен възел, четвърти етаж – надстройка над трети етаж е изграден, но недовършен.
На 10.05.2005 год. е издадено предписание от Гл. архитект на район „Одесос”, на осн. чл. 144 от ЗУТ съгласно което следва да се направят съответните процедури и представят необходимите документи – заснемане за узаконяване на строеж преустройство на триетажна жилищна сграда и надстройка над трети етаж. Отразено е, че при неизпълнение на предписанието, ще бъде постановен отказ за узаконяване.
На 8.02.2006 год. е изготвено писмо от МК – Национален институт за паметниците на културата, в което е отразено, че не се възразява да се представи за съгласувателно разглеждане архитектурен проект за префасадиране, на изпълненото строителство, при съобразяване със следните изисквания – възстановяване фасадите на паметника на културата въз основа на налични архивни материали, хармонизиране на надстроената част с характеристиките на паметника на културата, оформяне на покрива като мансарден или скатен.
На 1.12.2006 год. е постановено решение за отказ за узаконяване на обект „преустройство на триетажна жилищна сграда и надстройка над трети етаж находяща се в ПИ 5, кв.95, по плА. на 7 ми подрайон на гр. Варна, ***, като основание за отказа е посочено, че липсва учредено право на строеж или прехвърляне право на собственост на извършеното строителство в нотариална форма, съгласно чл. 63 от ЗС и изискващи се в предписанието на Гл. архитект и непредставяне в срок на необходимите книжа и документи по чл. 144 от ЗУТ
На 23.02.2007 год. е съставен констативен акт от служители на Община Варна, район „Одесос” съгласно който е установено, че без одобрени инвестиционни проекти и РС, на втори етаж на кота 3.08 и на трети етаж на кота 6.63 са изградени пристройки към санитарните възли, на площ всяка от 2,5 кв.м., на втория етаж пристройката е с плътни стени, на третия етаж пристройката от към двора е с фасаден зид на височина около 0.7 м и нагоре е остъклен, а другата стена е изцяло остъклена, пристройката е констатирА. и отразена и в КА № 30 от 2003 год.
На 29.08.2007 год. е депозирА. молба на осн. чл. 99 т.6 от АПК до началника на РДНСК – Варна, в която се иска да се постанови решение, с което да се отмени отказа на Гл. архитект на район „Одесос”.
Така депозирА.та молба е изпратена от РДНСК на Гл. архитект на район „Одесос”, като на същия са дадени указания да прецени налице ли са основанията на чл. 99 т.1 и т.6 от АПК, вр. чл. 100 от АПК за възобновяване на административното производство.
Гл. архитект на район „Одесос” е постановил решение, на което не е посочена дата за възобновяване на производство по узаконяване на преустройство на жилищна сграда, в ПИ 5. Решението е обжалвано от жалбоподателите Демирови, като е образувано адм.д. 2513/2007 год., като с определение № 3921 от 2007 год. е оставена без разглеждане жалбата на Демирови и е прекратено производството по делото. Определението е влязло в сила на 15.01.2008 год. За решението за възобновяване е изготвено съобщение до страните с изх. № АГ2-3200-223 от 1.11.2007 год.
С молба заявление от 14.08.2007 год. „БИБ Т.Ц.” ЕООД е направил искане за издаване на виза за проектиране, за узаконяване на имот, като е посочено че се иска узаконяване на основен ремонт на 2 и 3 етаж от къща.
На 17.10.2007 год. е съставен констативен протокол с който е установено, че констатираните с протокол № 30 от 2003 год. на район „Одесос” пристройки към санитарните възли на втори и трети етажи са премахнати, остъкляването към предверието на санитарния възел на третия етаж е премахнато, с КП от 23.03.2007 год е констатирано ползване на втори етаж за офис, към момента на проверката етажа е освободен от служители на офиса и се ползва за жилищни нужди.При проверка на наличната документация в района е установено, че отказа на главния архитект е съобщен на дружеството с обратна разписка, получена от К. П., която е пълномощник съгласно пълномощно № 3238, в което не е указано, че същата е упълномощена да го представлява в процедура по узаконяване на строеж, както и да получава административни актове.
На 17.03.2008 год. е издадена скица виза за заснемане на строеж подлежащ на узаконяване, на осн. § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ в съответствие с чл. 162 от ЗТСУ и чл. 56 ал.5 от ЗТСУ действали по време на извършването на строеж се разрешава заснемане с цел узаконяване на строеж – преустройство и реконструкция на жилищна сграда в ПИ *** идентичен с ПИ 5 от предходен план.
На 21.08.2008 год. е изготвено писмо до „БИБ Т.Ц.” ЕООД с което са дадени указания на дружеството, касаещи обяснителната записка на част „архитектура”, както и че избата към жилищната сграда, разположена на първи етаж е показА. в проекта като склад, който съгласно договор за наем се ползва като магазин, което представлява промяна предназначението на помещението, като по този начин жилищните помещения ще са без складови помещения, което е задължително съгласно чл. 110 от Наредба № 7 за ПНУТ. Да се уточни подхода към мазата, тъй като в чертежа е показан през чужда собственост.представеното конструктивно становище е в несъответствие с архитектурния проект и третира промяна предназначение на втори и трети етажи от жилищни в офиси. Посочено е, че липсва учредено право на строеж или прехвърляне на право на собственост за направени пристройки, показани в част архитектура, чертеж – план втори етаж като баня и тераса, както и на чертеж план „трети етаж” като тераси на коти 4,5, 6,35 и 6,70 от съсобствениците на имота и др.
С молба вх. № АГ2-0501-1805/15.10.2008г /л.38/ „БИБ Т.Ц.” ЕООД е поискал от район „Одесос”, Община Варна одобряване и съгласуване на инвестиционни проекти и издаване на акт за узаконяване на преустройство и реконструкция на част от жилищна сграда в ПИ ***, идентичен на ПИ 5 по предходен КП на гр.Варна, кв.95 по плА. на 7-ми п.р. на града. Към заявлението са приложени документи по опис, сред които: комплексен доклад /л.39-43/, становище на ВиК /л.44/, заснемане за узаконяване /л.83-92/, инвестиционен проект /л.103/, виза за заснемане /л.113/. Съдът се спира накратко на тези приложения, тъй като те са относими към законосъобразността на акта за узаконяване, но не и към предмета на настоящото съдебно производство.
На 29.10.2998 год. е издаден акт за узаконяване № 7 на Гл.архитект на район “ Одесос”, Община Варна за „преустройство и реконструкция на жилищна сграда” на ул***, ПИ *** идентичен на ПИ 5 по предходен КП на гр.Варна, кв.95 по плА. на 7-ми п.р. на името на „БИБ Т.Ц.” ЕООД, А.Г.К.-М., С. М. и Р.Г..
На 7.11.2008 год. е изготвено писмо до страните по делото с изх. № АГ2-0501-1805, с което са уведомени за издадения акт за узаконяване. Същото е получено от жалбоподателите на 11.11.2008 год. и на 12.11.2008 год. от „БИБ Т.Ц.” ЕООД, а А. М. на 18.11.2008 год.
Гл. архитект е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка отразена в забележка върху издадения акт за узаконяване.
На 19.12.2008 год. е изготвено писмо до същите страни, в които са уведомени, че на осн. чл. 62 ал.2 от АПК, поради допусната очевидна фактическа грешка, е извършена поправка в издадения акт за узаконяване № 7, като на страница 3-та на ред 20-ти се заличават думите само 86% ид.ч., а на страница 3-та, ред 36 след думите „условията на чл. 177 ал.2 от ЗУТ” да се сложи точка, остА.лия текст от изречението се заличава.
Срещу така издадения акт за узаконяване е депозирА. жалба от Д. пред РДНСК, като на 23.12.2008 год. е издадена заповед №ДК-10-73, с която жалбата им е отхвърлена като недопустима. Заповедта е обжалвА. пред АС – Варна, като с решение по адм.д.№231/2009 год. заповедта е отменена и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Решението е потвърдено от ВАС с решение постановено по адм.д. № 1004/2009 год.
След връщане на преписката на 28.04.2010 год. е издадена Заповед № ДК-10-20 на Началника на РДНСК- Североизточен район, с която по реда на чл. 216 ал.5 от ЗУТ е отхвърлена като неоснователна жалбата им срещу Акт за узаконяване № 7/29.10.2008г на Гл.архитект на район “ Одесос”, Община Варна на „преустройство и реконструкция на жилищна сграда” на ул***, ПИ *** идентичен на ПИ 5 по предходен КП на гр.Варна, кв.95 по плА. на 7-ми п.р.и са оставени в сила одобрените проекти и акт за узаконяване №7/2008 год. Като мотиви в заповедта е прието, че Демирови са съсобственици в УПИ, както и че сградата на Демирови и тази на заинтересованите лица по делото независимо, че са долепени една до друга не са в режим на етажна собственост, а етажни съсобственици са само „БИБ Т.Ц.”ЕООД, А. М., С.М. и Р.Г.. Прието е, че при реконструкцията е премахната каменна колона, която се намира над избата, като натоварванията се поемат от стоманена греда, която ляга върху носещите зидове, дървените подове са заменени с подови пакети от метални греди, стоманобетонни плочи, с дебелина 6 мм., като всички извършени СМР във връзка с преустройството и реконструкцията са в обема на старата сграда, като са премахната и нечаконни части от втори и трети етаж съгласно констативен протокол от 18.05.2007 год. Прието е, че съгласно част архитектура в одобрените проекти, не се предвиждат тераси към сградата на цитираните в жалбата коти, подхода към избата се е осъществявал винаги от ул. „Д.”, като не е променян при извършеното преустройство, зазиждането на съществуващата врата е премахнато, въз основа на постановление на съдия изпълнител. По отношение твърденията, че е налице пристройка и надстройка, в следствие на което е увеличена застроената площ на триетажната сграда по одобрения проект за узаконяване и става 105 кв.м. без да е налице учредяване право на строеж за 11 кв.м., които не са премахнати, административния орган е преценил, че спорът за тоалетната на ет.2 е приключил с решение № 1599 от 98 год., съгласно което имота е закупен от дружеството със съществуващ тоалет на ет.2, нанесен в кадастралната карта, като дружеството не е променяло разположението му чрез промяна на външните зидове на сградата. Изградените пристройки посочени в заповед № 1985 от 94 год. на Кмета на Община Варна са премахнати преди одобряване на проектите за узаконяване, а остА.лата част от т.н. пристройки е част от триетажната сграда съгласно ПЗР на ЦГЧ от 81 год. Прието е, че няма ново застрояване в съсобствения имот, след като тази „пристройка” е част от сградата още към 1981 год. Прието е, че съгласно скица 916/93 год. външните очертания на сградата са идентични с дадените разпределения в проекта част архитектура. ПреустройвА.та сграда е с неправилна форма, поради което е въможно да има разминаване в квадратурите, посочени в нотариалните актове и проектите. Прието, е че акта за узаконяване е издаден за реконструкция извършена в обема на съществуващата самостоятелна сграда, чийто външни очертания не са променяни, не е променян обема на сградата, като всички пристройки и надстройки са премахнати в различно време, преди одобряване на окончателните проекти. След като реконструкцията е в обема на съществуващата сграда не е необходимо и учредяване право на сроеж или прехвърляне право на съсобственост. Прието е, че за сградата е издадено РС от 1998 год., отменено с решение на ВОС, а производството по издаване на акт за узаконяване е започнало с молба от 2004 год. В последствие е налице предписание на район „Одесос”, че узаконяването на ет.4 от триетажната постройка не може да се разглежда самостоятелно, а следва да се разгледа законността на цялата сграда, поради което след възобновяване на производството същото е продължило само за преустройството на триетажната сграда, прието е че акта за узаконяване не е нищожен и е издаден от компетентен орган.
По делото е представена декларация от А.М., лично и в качеството и на пълномощник на С.М. и Р.Г., съгласно което е заявено съгласие на собствениците и лично от нейни име относно преустройството и реконструкцията на жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, *** като реконструкцията и преустройството да се извършва съгласно инвестиционните проекти, но под условие, че е предвиден обособен, самостоятелен подход към избеното помещение и същият не е предвиден през съсобствения им магазин.
Между страните в настоящото производство са водени редица гр.д. по предявени искове по чл. 108 и 109 от ЗС.
По делото е представено решение на ВРС по гр.д. № 636/95 год. с правно осн. чл. 109 от ЗС, инициирано от настоящите жалбоподатели, като със същото е отхвърлен иска на Демирови срещу „БИБ Т.Ц.”за преустановяване на действията, с които пречел да упражняват правото си на собственост върху дворното място, като премахне незаконна постройка тоалет и осигури достъп до вътрешната част на двора. В решението е прието, че външните стени на втория етаж са съществували още по плА. от 1926 год. Съдебния акт е обжалван пред ВОС и с решение по гр.д.1285/1997 год. решението на ВРС е потвърдено, като е прието че дружеството не е променяло разположението на тоалета чрез промяна на външните зидове на сградата.
С решение по гр.д. № 1977 от 2000 год. на ВОС е осъдил Демирови да открият вход от ул. „Д.” – зазидан, чрез премахване на зазиждането към дворно място цялото от 172 кв.м., съставляващо пл. № 5, парцел V, в кв.95 по плА. на 7-ми м.р. на Варна, като отхвърлен иска на „БИБ Т.Ц.” за премахване на външното стълбище.
От представеното по делото решение на ВОС по гр.д. № 704 от 1999 год. се установява, че Б.Т. е осъден да предаде на жалбоподателите владението на проча представляваща покрив на втори етаж на собствената им жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ***Б.
Във всички решение на ВРС, ВОС и ВКС е прието, че в имота има две жилищни сгради една двуетажна и една триетажна.
По делото е приета комплексна СТЕ депозирА. на 28.09.2011 год. съгласно която границите на ПИ 10135.1506.453, същия този имот пл. *** от предходен КП от 2000 год., същия той и имот пл. № 5 съгласно КП от 1965 год. са непроменени. В представената комбинирА. скица постройките собственост на Демирови са отразени със зелени линии и представляват двуетажна жилищна сграда, на скицата под №2 и търговски обект №3. Постройката собственост на дружеството е показА. с жълти линии и представлява триетажна сграда. Според вещите лица няма данни за общи елементи между двете сгради, освен стена между тях, което е видно и от приложен проект от 1925 год на л. 72 от делото.Според вещите лица в КП от 1965 год. външните очертания на триетажната сграда са същите както е изготвеното разпределение на трети етаж към архитектурното заснемане. В плА. от 1965 год. двуетажната сграда е с незатворен контур. Вещите лица приемат, че тоалетната на втория етаж на триетажната сграда не е извън обема на сградата, като уточняват, че съобразяват констатацията си с решение на ВКС 1599 от 1998 год. Считат, че процесните сервизни помещения на втори и трети етаж не са извън обема на триетажната сграда, т.е. същите не са пристройки, което се потвърждава и от КП от 1965 год., където те не са посочени като отделни сгради. Съгласно представените по делото документи е прието, че магазина е със застроена площ от 33 кв.м., светла площ на изба 11,70 кв.м. данни за етаж 2 няма, а третия етаж е с площ 94.10 кв.м. съгласно НА 137. Съгласно одобрените проекти партера е с площ от 93 кв.м., ІІ етаж 105.39 кв.м, а ІІІ етаж 105.03 кв.м. Вещите лица са установили, че преградната стена между избеното помещение и магазина е премахната. Подхода към двуетажната къща без да е зазидан е неизползваем, подхода към избеното помещение е от към *** І” през магазина. При положение, че трябва да се използва подхода от към двуетажната жилищна сграда, тогава той преминава през чужда собственост. При огледа е установено, че сградата до кота + 9.30 е завършена и се експлоатира. Според вещите лица подходът към триетажната сграда и преди и сега се осъществява от към *** І”, подходът към двуетажната жилищна сграда е през търговската част на магазин за хлебни изделия има и врата от към ул. „Д.”, отворена с постановление на съдия изпълнител. С издадения акт за узаконяване не се предвижда промяна предназначението на обекти в триетажната сграда, няма промяна във външните очертания на сградата, а от там и в обема й. Няма промяна на фасадата на втори етаж от към ул. „Д.”. В разпределението на ет.2 от заснемането към акта за узаконяване е отразен прозорец, а на място е налице врата, от друга стрА. в проекта на съответната фасада е показА. врата, като е прието, че при изчертаване на разпределението на ет.2 е допусната неточност, балкон на 2 етаж откъм ул. „Д.” няма. На ет.3 е налице врата към покрива на Демирови, същата не е отразена в разпределението на ет.3 към акта за узаконяване, на място на вратата в проекта е отразен прозорец. СТЕ е оспорена от жалбоподателите, като е назначена втора комплексна СТЕ.
Видно от заключението на депозирА.та на 14.03.2011 год. СТЕ, е че имота не е променял границите си съгласно КП от 65 год.и действащата в момента КК. Според вещите лица няма данни за общи елементи между двете сграда, като двуетажната сграда е долепена до част от външния зид на триетажната сграда, като в КП от 65 год. външните очертания на триетажната сграда са същите, като отразената в действащата КК и изготвеното разпределение на трети етаж към архитектурното заснемане, в КП от 65 г. двуетажната масивна жилищна сграда е с незатворен северен контур, вещите лица съобразявайки се с решение на ВКС по гр.д. № 1599 от 98 г. приемат, че тоалетната на втори етаж на триетажната сграда не е извън обема на външните очертания на сградата, прието е че не е извън обема на сградата и сервизните помещения на втори и трети етаж, т.е. същите не са пристройки, това се потвърждава и от КП от 1965 год. По отношение на избеното помещение се сочи, че същото е разположено на партерния етаж на триетажната сграда, по отношение подходът към избеното помещение е посочено, че съгласно НА 142 от 1965 год. продавачките са получили право да преминават през избата на продаваемата сграда /двуетажната сграда/ за отиване в собствената им маза, съгласно НА № 15 от 2007 год. дружеството „БИБ Т.Ц. е собственик на идеални части от първи етаж на двуетажната сграда, според правото на премиване, което не е указано с краен срок, подходът от към двуетажната сграда не преминава през чужда собственост. Според СТЕ подходът към двуетажната сграда е през търговската част на магазина за хлебни и сладкарски изделия /недопустимо съгласно санитарно-хигиенните изисквания за търговска и жилищна част/. Има и врата от към ул. „Д.”, която към момента на огледа е заключена, подхода към триетажната сграда и преди и сега е от към *** І”. С акта за узаконяване не се предвижда промяна предназначението на обекти в триетажната жилищна сграда, няма промяна във външните очертания на сградата , а от там и в обема й, няма промяна във фасадата на ет.2 от към ул. „Д.”.В т.11 и 12 СТЕ е А.логична с предходно депозирА.та експертиза. Втората експертиза също е оспорена от жалбоподателите, като е назначена тройна СТЕ – депозирА. на 20.05.2011 год.
Според заключението на назначената тройна СТЕ двуетажната и триетажната постройка представляват една обща сграда с обща конструкция и зид между тя, видно от проекта от 1926 год, на приложение 6 към СТЕ е посочен първоначалния контур на сградата от 1926 год, и последващите пристройки на база на КП от 50 год, 1965/1969 год, 2000 год. и 2008 год. и проект на сградата от 1926 год. Съгласно проектите застроената площ по етажи е както следва първи етаж 93 кв.м., втори етаж 105.93 кв м., трети етаж 105.03 кв.м., съгласно представените по делото документи за първи и втори етаж няма данни за застроена площ, за трети етаж е 94.1 кв.м. В приложение 7 към СТЕ са посочени застроените площи в първия етаж на триетажната част от сградата – обща застроена площ на етажа 98.8, площ на избата 55,2 кв.м., на магазина 35 кв.м., стълбище 8.6 кв.м. По отношение на подхода към избеното помещение с проекта за преустройство и акт за узаконяване № 7 в.л. са приели, че се предвижда подход през чужда собственост – изба с тоалетна, в двуетажната част от сградата. Според вещите лица при извършените преустройства на сградата е променена конструкцията й, като са запазени единствено ограждащите зидове от 1926 год.. като са прорязани СТБ колони и шайба в тях, дървените подове, покривни конструкции и стълбище са заменени със стоманобетонови. По отношение на подходите към триетажната част от сградата са извършени пломени – на първия етаж /избен/ е отворен изход към *** І” от магозина и е затворена връзката между двете изби на триетажната и двуетажната част на сградата. На ет.2 е отворен изход от триетажната част на сградата към вътрешния двор на запад и е преустроен прозорец във врата към покрива /терасата/ на едноетажната постройка, затворена е връзка между триетажна и двуетажна част от сградата, на ет.3 е оформен подход на запад, към сервизното помещение, през балкон. С издадения акт за узаконяване не се променя предназначението на втори и трети етаж, същото се отнася и за избата с WС част от първи етаж. Единствените строителни книжа касаещи триетажната част от сградата, е проекта от 26 год., съгласно който застроената част на триетажната част от сградата е 98.8 кв.м. същото се потвърждава от обследването на КП, към настоящия момент първи етаж на сградата включва изба с тоалетна и магазина, по очертания и площ отговарящи на проекта от 1926 год. Появилите пристройки на запад в КП от 65 г не са подкрепени със строителни книжа, в приложение 6 към СТЕ е означена с червен щрих част от 1,8 кв.м. съществуваща на място и означена в процесното узаконяване, която не присъства в нито един от плановете, с изключение на КП от 1950 г. , където обаче е част от навес, пристройката и навеса са означени с зелен щрих на приложение 6 с обща площ от 9.7 кв.м. влизащи в контура на сградата , като този контур се появява за първи път в КП от 65 год. Според в.л. първи етаж нее променял очертанията и площта си от 1926 год. до настоящия момент, втори етаж е променял очертанията си във времето – показано на приложение 8, трети етаж също е променял очертанията си – илюстровано на приложение 9 към СТЕ. Предвид промяната в очертанията, както и различните конструктивни височини на етажите по проект от 1926 год. и тези по процесния проект се налага извода,че е променен обема на сградата.
Съдът кредитира двете комплекси СТЕ с изключение на частите в които се сочи, че не е налице промяна в очертанията и обема на сградата, както и че същата не е променяла контура си спрямо проекта от 1926 год., както и в часта, че тоалетна на втори етаж не е извън обема на външните очертания на сградата. Констатациите на в.л. по двете комплекси експертизи не кореспондират с остА.лия събран по делото доказателствен материал, а именно приетата тройна СТЕ, която не е оспорена от страните, представените по делото решения на ВРС, ВОС, ВКС, проекти на сградата от 1926, КП от 1965 год.,извадка от КК, както и подадените от Демирови жалби и молби в районната администрация и РДНСК, касаещи извършено пристрояване. Не на последно място следва да се вземе предвид и факта, че в депозираните комплексни СТЕ вещите лица извеждат извода, че няма промяна в очертанията на сградата, но от друга стрА. сочат, че външните очертания на сградата в КП от 65 г. са същите като изготвеното разпределение на трети етаж от архитектурното заснемане за узаконяване, но в СТЕ не е посочено дали тези очертания кореспондират с проектите приложени за приземния и втория етаж. Вещите лица се позовават, че двуетажната сграда е с непроменен контур въз основа на решение на ВКС, че в сградата е съществувал тоалет, по този факт не се спори, но от друга стрА. видно от съставените констативни протоколи през 2007 год., когато е констатирано пристрояване на тоалетни, т.е. в период доста по-късен от решението на което се позовават вещите лица.
Съдът кредитира заключението по тройната СТЕ, като обективно и компетентно дадено, същото кореспондиращо с остА.лия събран по делото доказателствен материал и неоспорено от страните.
От представения по делото регистър на имот се установява, че ПИ *** е записан като собственост на Б.Т. и Д. Д..
По делото е представена декларация от А.М., лично и в качеството и на пълномощник на С.М. и Р.Г., съгласно което е заявено съгласие на собствениците и лично от нейни име относно преустройството и реконструкцията на жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, *** като реконструкцията и преустройството да се извършва съгласно инвестиционните проекти, но под условие, че е предвиден обособен, самостоятелен подход към избеното помещение и същият не е предвиден през съсобствения им магазин.
Въз основа на установеното от фактическа стрА. и наведените в жалбата оплаквания съдът прави следните изводи:
Съдът приема, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, по следните съображения: в ал. 1 на чл. 216 от ЗУТ е постановено, че не подлежат на пряко обжалване няколко акта, както и разрешенията за строеж заедно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти, когато такива се изискват, и отказите за издаването им, когато не са съставна част на комплексния проект за инвестиционна инициатива. Ал.2 на същия текст сочи, че административните актове по ал. 1 подлежат на обжалване по законосъобразност пред началниците на регионалните дирекции за национален строителен контрол. Съгласно ал.5 на чл. 216 от ЗУТ - началникът на регионалната дирекция за национален строителен контрол се произнася с мотивирА. заповед по основателността на подадената жалба, след преценка на нейната допустимост, в 15-дневен срок от постъпването й. Предвид изложеното съдът приема, че процесната заповед е издадена от компетентен орган – Началника на РДНСК – Североизточен район.
Обжалвания акт е издаден в изискуемата от закона форма, като са изложени
фактическите и правни основания за издаването на процесната заповед.
Съгласно чл. 216, ал. 5 ЗУТ началникът на РДНСК се произнася с мотивирА. заповед
по основателността на жалба срещу разрешение за строеж и одобрени проекти след
преценка на нейната допустимост, т. е. ако жалбата срещу строителните книжа е допустима, тогава се произнася по
съществото на оспорването. Съгласно § 184 ал.9 от ЗУТ за сроковете за съгласуване на инвестиционни
проекти - заснемане за узаконяване, и за издаване на актове за узаконяване, за
съобщаването на издадените актове за узаконяване или на отказите да се издадат
такива актове, за обжалването им по законосъобразност и за уведомяването на
съответните регионални дирекции се прилагат изискванията на глава осма, а
съгласно ал.10 на същия текст актовете за узаконяване заедно с инвестиционните
проекти - заснемане за узаконяване, както и отказите по ал. 4 подлежат на
обжалване по реда на чл. 216. По аргумент от разпоредбите на същия параграф -
ал. 2, 7, 9 и 10, актовете за узаконяване заместват разрешението за строеж,
което е следвало да се издаде преди започването на строежа. С оглед на това
заинтересуваните лица, имащи право да обжалват актовете за узаконяване се
определят по чл. ***, ал.2 от ЗУТ.
Съгласно цитирА.та норма, заинтересувани лица, които могат да оспорят
издадените актове по реда на § 184 от ПЗР на ЗУТ са възложителят, собствениците
и носителите на ограничени вещни права в поземления имот и лицето, което има
право да строи в чужд имот по силата на специален закон. В настоящия случай по делото се установи, че
акта за узаконяване е издаден за преустройство и реконструкция, но в обема на
узаконения строеж попада и част от ет.2 на сградата – надстройка, означена в
червен щрих на приложение № 6 към тройна СТЕ, за които няма строителни книжа,
няма данни че е търпим строеж, нито е
налице договор по чл. 183 от ЗУТ между
съсобствениците в ПИ.
По възраженията на Демирови съдът прецени следното: на първо място по
твърдението, че не е изяснено дали преустройството е по реда на чл. 53 от ЗУТ
съдът прецени, че с оглед събраните по делото доказателства триетажната сграда
предмет на акта за узаконяване на е временен строеж по смисъла на чл. 49 от ЗУТ, поради което разпоредбите на чл. 53 от ЗУТ са неприложими. От друга стрА.
безспорно от представените строителни книжа и акт за узаконяване, както и видно
от трите приети по делото СТЕ е налице реконструкция на строеж съгласно §5 т.44
ото ПРЗ на ЗУТ. По отношение твърдението, че е налице промяна на
предназначението на обеки съгласно т.41 от §5 от ПРЗ на ЗУТ съдът намира, че
това твърдение на Демирови е несъстоятелно, жалбоподателите не сочат кой обекти
са с променено предназначение, съгласно легалното определение посочено в ЗУТ
промяната на предназначението на обект или на част от него е промяна от един
начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи
основни кадастравни данни и определени в ЗКИР, в случая с акта за узаконяване
не е допусната такава промява /действително такава е искА. 2004 год. като втори
и трети жилищни етажи да са с предназначение офиси, но от друга стрА. видно от
развилото се производство по § 184 от ЗИД на ЗУТ, в последствие е уточнено, че
предмета на узаконяване е в друг обхват.
С оглед представените по делото строителни книжа за изградените в имота
сгради, решенията на ВРС, ВОС и ВКС и тройна
СТЕ
съдът приема, че в поземления имот има една триетажна сграда и
пристроена към нея двуетажна сграда – втората собственост на жалбоподателите,
като между двуетажната и триетажната част макар и да има общ конструктивен
елемент, те не са в режим на етажна собственост.
По отношение наведените доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, както и липсата на възможност за отмяна на влязъл в сила
административен акт – отказ за узаконяване съдът прецени следното:съгласно чл.
99 от АПК влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е бил
оспорен пред съд, може да се отмени или измени от непосредствено по горестоящия
административен орган, а ако актът не е продлежал на оспорване по
административен ред – от оргА., който го е издал, при наличието на определени
предпоставки. В случая производството по
издаване на акт за узаконяване е възобновено на осн. чл. 99 т.6 от АПК съгласно
който производството се възобновява когато стрА.та в следствие на нарушаването
на административно производствените правила е била лишена от възможност да
участва в производството или не е била надлежно представлявА., както и когато
не е могла да участва лично или чрез пълномощник по причина на препятствие,
което не е могла да отстрани. Издадения отказ за узаконяване е бил връчен на
лицето К. П., пълномощник съгласно пълномощно № 3228. Видно от същото К. П. не
е упълномощавА. да пролучава индивидуални административни актове, от друга стрА.
от представения задграничен паспорт и работна виза се установява, че Т. е бил
извън стрА.та, поради което съдът приема,че са налице предпоставките на чл. 99
т.6 от АПК, като искането е направено в срока визиран в чл. 102 ал.2 от АПК. Предвид факта, че производството е
възобновено, съдът приема, че постановения акт за узаконяване не е нищожен, тъй
като произнасянето на административния орган не е по заявление от 2008 год., а
касае това от 2004 год., което е депозирано в преклузивния срок посочен в § 184
от ЗИД на ЗУТ. Факта, че в акта за узаконяване е посочено само заявлението от 2008 год., не може да наложи извода, че
произнасянето е заявление депозирано след законоустановения срок, тъй като видно
от волята на административния орган, с постановяване на решението за възобновяване, същия е продължил да разглежда производството именно
по първоначалното заявление, а констативния акт по § 184 от ПРЗ ЗИД на ЗУТ е от
2005 год..
По твърдението, че изградените в имота незаконни строежи не са премахнати,
поради което не са били налице предпоставките за издаване на акта за
узаконяване съдът прецени следното: видно от представените по делото
констативни протоколи и трите депозирани по делото СТЕ е установено по
безспорен начин, че надстройката над трети етаж е премахната.
По отношение твърдението, че са налице пристойки на жилищните етажи, които
не са премахнати, както и че узаконяването включва същите, съдът прецени
следното: видно от представените по делото строителни книжа и тройна СТЕ през 1926 год. е изработен проект
за реконструкция на съществуваща сграда, съгласно който в приземния етаж са
посочени четири избени помещения и обособено пространство под стълбата за първи
етаж, с единствен подход към тях, през пристройката в двора, от юг, т.е. от
тези на жалбоподателите. Видно от СТЕ единствените строителни книжа касаещи
триетажната част на сградата е проекта от 1926 г., съгласно който застроената
част на сградата е 98.8 кв.м./л. 261
от делото/. Към настоящия момент първи /избен/ етаж на сградата, включва изба с
тоалетна и магазин, като по очертания и площ отговаря на проекта от 1926 г.
Предвид изложеното съдът приема, че първия етаж на сградата не е променял
очертанията и площта си от 1926 год. до настоящия момент.
Появилите се пристройки на запад в КП от 65 г. до настоящия момент, не са
подкрепени с необходимите строителни книжа. В приложение 6 на приетата тройна
СТЕ е видно, че е налице пристройка означена с червен цвят, която не съществува
в никой от предходните планове, с изк. на КП от 1950 год., но там е отразен
навес, в последствие в КП от 1965 год. пристройката липсва, същата не е
отразена и в действащата кадастрална карта от 2008 г. тази пристройка същата
съществува на място, тя е част от втори етаж, предмет на акта за узаконяване.
Пристройка и навес означени с зелен щрих на Приложение 6 от СТЕ с обща площ от
9.7 кв.м. влизащи в контура на процесното преустройство, като контур на
триетажната част от сградата се появяват за първи път в КП от 1965 год, същите
присъстват и до настоящия момент- влизат в контура на преустройството, но за
същите липсват строителни книжа. За тоалет на втори етаж са налице и
постановени решения на гражданския съд, видно от които този обект на втория
етаж е съществувал от момента на закупуването му от «БИБ Т.Ц.». Предвид
изложеното съдът приема, чез за втория етаж на сградата са налице промени в
очертанията и, а от там и в обема на сградата, това е видно и от представеното
по делото приложение № 8 към тройна СТЕ.
След като е налице промяна в обема на сградата, то тогава издадения акт за
узаконяване не касае само преустройство и реконструкция. По делото липсват
данни за сключен договор по чл. 183 от ЗУТ, респективно право на собственост на
«Биб търговси център» за частта от ет.2 –
означена с червен контир, която е в обхвата на узаконения строж, липсват
и данни, че тази част от ет.2 е съществувала в този обем към 2004 год. когато е
подадено заявлението за узаконяване..
В случая акта за узаконяване е издаден на осн. чл. 312 от ППЗТСУ съгласно
който строежи извършени без одобрени проекти или разрешения за строеж или части
от строежи извършени в отклонение на издадените строителни книжа, но допустими
по действащите разпоредби и застроителни и регулационни планове, се узаконяват
от оргА., който е издал или е следвало да издаде РС. В ал.4 на същия член е
посочено, че узаконяването се състои в засневане на извършения строеж,
одобряване на проект за него, привеждане на строежа в съответствие с одобрения
проект и издаване на акт за узаконяване. За неизвършените до момента части от
строежа се одобряват проекти и се издава РС по общия ред. Видно от тройната СТЕ
– приложение №7 на първи избен етаж по проект са предвидени вход от към избата
– собственост на жалбоподателите, а отразения в проект зид по проект не е
реализиран на място, а там е налице врата тип хармоника. Съгласно приложение №8
към тройна СТЕ на ет.2 на място съществува отвор към избата и врата, означени с червен цлят на приложението,
които не присъстват в одобрения проект. На третия етаж има стена между антре и
стая – към ул. «Цар Симеон», а по проект е отбелязано наличието на врата,
отразена е и съществуващ зид по проект,
като на място е реализирА. врата от по-малката стая към по-голямата стая двете
към ул. «Цар Симеон І». В случая
представеното заснемане на отделните етажи не кореспондира с действително
извършеното строителство на място. Архитектурните проекти с които се извършва
заснемане на извършения строеж следва да съответстват на изграденото на
място, същите следва да отразяват
действително изграденото и подлежащо на узаконяване, в случая действително
изграденото не кореспондира с отразеното в проекта.
Съгласно § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ ал.3 в тримесечен срок от постъпване на
заявлението длъжностните лица от общинската администрация съставят КА за
установяване на незаконното строителство. Видно от съставения КА от и приложения към него, констатирания през
2005 год. строеж не кореспондира с одобрените архитектурни проекти към акт за
узаконяване.
Отделно от изложеното от събраните по делото доказателства се установява,
че на 23.02.2007 год. е съставен констативен акт – с който е установено
незаконно строителство – пристройки към тоалетни всяка около 2,5 кв.м., съдът приема, че пристройката към втори етаж описА. в
констативния акт е част от отразената на скица № 6 към тройната СТЕ пристройка
с площ от 1.8 кв.м, която не само че не е премахната, но и съгласно одобрения
проект е част от узаконения строеж. Демирови са подали молба на 24.09.2007 г. в
която изразяват становище, че на 2 и 3 етаж от сградата са извършени незаконни
пристройки, като е направено искане РДНСК да упражни правомощията си по чл. 225
от ЗУТ, по делото е приложена и жалба от 21.01.2008 год. от жалбоподателите, в
която същите отново правят искане да се проведе производство по премахване на
тези пристройни. Предвид изложеното съдът приема,че жалбоподателите са
възразили срещу така извършеното строителство на пристройките.
Предвид всичко изложено съдът намира, че заповедта на Началника на РДНСК североизточен район № ДК-10-20/ 28.04.2010г следва да се отмени, както и да се отменят Акт за узаконяване № 7/29.10.2008г на Гл.архитект на район “ Одесос”, Община Варна за „преустройство и реконструкция на жилищна сграда” на ул***, ПИ *** идентичен на ПИ 5 по предходен КП на гр.Варна, кв.95 по плА. на 7-ми п.р.и и съгласуваните инвестиционни проекти – заснемане за узаконяване.
С оглед изхода на спора и направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски, съдът намира, че следва да се присъдят в полза на жалбоподателите Демирови разноски в размер на 20 лв. д.т. за образуване на делото, разноски за изготвяне на СТЕ в размер общо на 2100 лева., т.е. общо в размер на 2120 лева
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Заповед № ДК-10-20/ 28.04.2010г на Началника на РДНСК- Североизточен район, с която по реда на чл. 216 ал.5 от ЗУТ е отхвърлена като неоснователна жалбата на К. Д. и Д.Д. срещу Акт за узаконяване № 7/29.10.2008г на Гл.архитект на район “ Одесос”, Община Варна за „преустройство и реконструкция на жилищна сграда” на ул***, ПИ *** идентичен на ПИ 5 по предходен КП на гр.Варна, кв.95 по плА. на 7-ми п.р.и са оставени в сила одобрените проекти и акт за узаконяване №7/2008 год.
ОТМЕНЯ Акт за узаконяване № 7/29.10.2008г на Гл.архитект на район “ Одесос”, Община Варна за „преустройство и реконструкция на жилищна сграда” на ул***, ПИ *** идентичен на ПИ 5 по предходен КП на гр.Варна, кв.95 по плА. на 7-ми п.р.и съгласуваните инвестиционни проекти – заснемане за узаконяване.
ОСЪЖДА РДСК – Североизточен район да заплати на Д.М.Д. и К.С.Д. ***
сумата от 2120 лева съдебно деловодни разноски .
Решението не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: