Решение по дело №435/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение №3941/19.01.2012г., постановено по гр.д. №2652/2011г. по описа на РС Б., е депозирана пред Окръжен съд Б., въззивна жалба от Р. Г. Д., ЕГН *, от град Б., ул.“Т. М.” № 58, . 4, ап. 7.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение. Твърди се в жалбата, че първоинстанционния съд превратно е интерпертирал установените въз основа на събраните пред първата инстанция доказателства, като е постановил едно съдебно решение, при съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и със задължителната практика на ВКС. Съдът не е обсъдил и анализирал всички събрани доказателства, което е довело и до погрешни правни изводи при формирането на волята на съда при произнасянето по съществото на делото, от което се извежда и оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение. Наведени са конкретни оплаквания срещу изводите на първоинстанционния съд. Основното възражение с въззивната жалба е срещу извода на съда, че между страните по делото е съществувало само едно трудово правоотношение – това въз основа на трудовия договор от 01.03.2009г., а такова от 26.02.2009г. не е съществувало. Възразява се, че основан на извода си за допусната “грешка” от работодателят, районният съд е обосновал доводите си за липса на трудово правоотношение от 26.02.2009г., само поради пропуска на работодателя да подаде уведомление до НАП, липсата на писмен договор, както и липса на вписване в трудовата книжка на работника. Във връзка със същото възражение, във въззивната жалба са развити доводи, че съдът не е оценил съдържанието на представените по делото три допълнителни споразумения към трудовия договор, въпреки че отразеното в тях ясно, категорично и изрично сочи на извода, че те се отнасят до трудов договор, сключен между страните на 26.02.2009г., за което в жалбата са изложени подробни съображения. Навадено е оплакване за това, че първоинстанционния съд при обсъждането на доказателствата по делото, не е съобразил че прекратяването на трудовия договор касае трудовото правоотношение възникнало между страните на 26.02.2009г., а не трудовия договор от 01.03.2009г., като именно поради съдържанието на едно от допълнителните споразумения към трудовия договор и заповедта за прекратяване на трудовия договор, жалбоподателят Д. се е съгласил да бъде прекратено трудовото правоотношение възникнало на 26.02.2009г. и поради тази причина то е прекратено по взаимно съгласие на страните. Излагат се съображения във въззивната жалба, че в тази насока ясна и категорична е била волята и на двете страни по трудовия договор при неговото прекратяване. На изложените съображения, жалбоподателят оспорва пръвоинстанционното решение и в частта му, в която съдът се е произнесъл и по останалите предявени за разглеждане пред него искове. С жалбата е направено от жалбоподателят и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на въззиваемото дружество от първоинстанционния съд. От въззивния съд се иска с жалбата, да бъде отменен обжалвания съдебния акт като неправилен и незаконосъобразен и състава на ОС Б., да постанови ново решение, с което да уважи предявените искове като доказани и основателни.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, пред въззивната инстанция е депозиран такъв от “Застрахователна компания У.” , чрез пълномощника му адв.Любомир Дъбов, с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Възразява се, че решението на първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно, обосновано от събраните доказателства и постановено в съответствие с процесуалните правила. Като възражение на въззивната жалба се изтъква, че съдът правилно е преценил че между страните е съществувал само един трудов договор и това е този 01.03.2009г., като съдът е направил изводи, че посочването на друга дата на договора в допълнителните споразумения се дължи на допусната техническа грешка, която по никакъв начин не се отразява на действителната воля на страните за прекратяването на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и в съответствие с нормата на чл. 325 т. 1 от КТ. Сочи се в писмения отговор, че пред първоинстанционния съд не е представено никакво доказателство за съществуването на трудов договор между страните от 26.02.2009г. като в мотивите на първоинстанционния съд е изтъкнато, че писмената форма на трудовия договор е задължителна както с оглед на доказването му, така и с оглед на действителността на договора. Акцентира се, че от представените доказателства е видно, че въззивника се е явил на работа в изпълнение на договора от 01.03.2009г. и след неговото сключване, а не непосредствено след датата 26.02.2009г. Твърдението на жалбоподателя за незнанието и неразбирането че при прекратяването на договора се прекратява този договор, сключен между страните на 01.03.2009г., се опровергава с това, че в трудовата му книжка към този момент е отбелязан единствено и само този договор, като друг договор в трудовата книжка не е отбелязван. Излагат се с писмения отговор и доводи, че предявения иск с правно основание чл. 213 от КТ е неоснователен, тъй като трудовото правоотношение между страните по делото е надлежно прекратено, като остава напълно недоказано незаконно недопускане на работа на работника от страна на работодателя. След като трудовия договор е бил прекратен на основание чл. 325 ал.1 от КТ и по взаимно съгласие на страните, не се дължи предизвестие за неговото прекратяване от нито една от страните по трудовия договор.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна.

С въззивната жалба са направени оплаквания досежно правните изводи на РС - относно приложимия материален закон и неговото приложение, както и оплаквания за допуснати процесуални нарушения, поради което съда не дава указания по въпросите, визирани в чл.146 ГПК, тъй като по тези възражения ще се произнесе по съществото на делото с решението си.

Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 262 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 27.09.2012г. от 09.00 часа, за която дата да се призоват страните и техните пълномощници.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: