ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…359/30.07.2020
г.,гр.Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито
заседание на тридесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Красимир
Ненчев
членове: Албена Палова
Мариана Димитрова
като
разгледа докладваното от съдията Димитрова в.ч.гр.дело №413 по описа за 2020 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 от ГПК.
С
протоколно определение постановено на 21.05.2020г. по гр.дело №4450 по описа на
Пазарджишкия районен съд за 2019г. е оставена без уважение молбата на ищеца И.П.И. ***/19.02.2020 г., с която моли съда наред
с първоначално предявения иск за премахване на смокиновото дърво да осъди
ответника да премахне и поставените до междусъседската ограда дърва за огрев и
едно куче. В мотивите си ПРС е приел,че искането за допълване на исковата молба
депозирано от ищеца на 19.02.2020 г. е недопустимо,тъй като с него се сочат
нови фактически обстоятелства въз основа на които се предявяват нови искания –
да се премахнат дърва за огрев и едно куче поставени до междусъседската ограда.
При това положение се касаело не до изменение на първоначалния иск по смисъла
на чл. 214 от ГПК, а до предявяването на напълно нови искови претенции, което е
недопустимо.
Жалбоподателят
И.И. в частната си жалба твърди,че определението е неправилно, тъй като е
необосновано. Твърди,че съдът следвало
да вземе предвид и факти настъпили след предявяване на иска, имащи значение за
спорното право на основание чл.235,ал.3 от ГПК. Искането не водело до ново
основание на претенцията, до промяна на основанието което било по чл.109 от ЗС.
Така формулираното искало не водело до невъзможност за ответника да организира
защита си.
Съдът
установи следното:
С
исковата си молба И.И. е предявил против Г.Г. искова претенция с правно
основание чл.109 от ЗС. Изложил е следните обстоятелства: ответникът е засадил
дърво –смокиня на границата между двата собствени на страните имота в нарушение
на чл.52 от ЗС. Дървото се издигало над оградата ,имало голяма корона, често
клоните закачали поставените керемиди, а при силни бури бутали част от тях.
Искането е ответникът да премахне смокинята засадена до оградата на имотите.
Преди първото по делото заседание,ищецът на
основание чл.214,ал.1 ,изр. второ от ГПК „ без да се променя правното основание
: чл.109 от ЗС е поискал изменение на иска“, както следва: ответникът да
премахне смокинята засадена до оградата на имотите,да премести наредените до
самата ограда дърва за огрев и завързаното куче до вътрешния край на оградата между
двата имота.“ Ищецът е изложил
обстоятелства,относими към така заявения петитум.
При
така установеното ,настоящият въззивен съдебен състав приема,че обжалваното
определение не е от категорията на посочените в разпоредбите на чл.
274,ал.1,т.1 и т.2 от ГПК ,за които е предвидена възможност да самостоятелно
обжалване с частна жалба. Правилността на това определение може да се прецени в
производството по обжалване на постановеното по делото решение. Но, настоящият съдебен състав приема за необходимо
да отбележи, че така заявеното искане по съществото си представлява предявяване
на два обективно съединени иска с правно основание чл.109 от ЗС, както правилно
е възприел и първоинстанционният съд. Основанието на иска и правното основание
или правната квалификация са две различни неща- в този смисъл доводът на
жалбоподателя е несъстоятелен. Основанието на иска представляват фактите, с които ищецът
свързва възникването и съществуването на спорното право, чието защита търси в
исковия процес, при което всякакви други фактически твърдения, които не се
отнасят до заявеното в исковата молба материално правоотношение, не формират
основанието на иска по смисъла на чл.214 от ГПК. Уточненията, направени от
ищеца в първото съдебно заседание по реда на чл.143,ал.2 от ГПК , не променят
основанието на иска такова, каквото е очертано в обстоятелствената част на
исковата молба, а само го детайлизират посредством релевиране на конкретни
фактически твърдения в рамките на заявената от ищеца фактическа рамка на спора.
Това са твърдения за факти, които са част от вече посоченото основание на иска
и които като такива се обхващат от обективните предели на силата на пресъдено
нещо на съдебното решение по делото, независимо дали са посочени изрично или
не, т.е. не могат да бъдат основание за предявяване на нов иск за същото право.
В този смисъл тези уточнения не могат да бъдат приравнени на изменение на иска
по основание по смисъла на чл.214, ал.1 от ГПК , тъй като не променят
основанието на предявения иск, а само го поясняват и детайлизират. Същевременно
чрез поясняването на исковата молба ищецът може да отстрани вътрешни
противоречия между собствените си фактически твърдения, както и да обоснове
връзката между заявените факти и търсената с иска защита.Изменението на иска е
налице когато ищецът въвежда ново основание или петитум или ответник по
първоначалния иск като прибавя към вече заявените с първоначалния иск
основание, петитум или ответник или пък ги заменя с ново основание, петитум или
нова страна. Изменението на иска се налага при грешка, която ищецът е допуснал
при предявяване на иска и се цели поправка на тази грешка или при новонастъпили
в процеса факти. Изменението на иска е средство, което законът предоставя на
ищеца да постави търсената от него защита в съответствие с действителното
правно положение. Ищецът въвежда ново основание, когато се позовава на друг
юридически факт в сравнение с този, посочен в исковата молба и извежда от него
претендираното право. Съгласно чл.214,ал.1 от ГПК ищецът може да измени основанието на иска, ако
изменението не затруднява защитата на ответника като това изменение е
процесуално допустимо в първото заседание за разглеждане на делото /или до
неговото провеждане/. Ищецът изтъква нов петитум, когато вместо или наред с
първоначалния петитум отправя до съда ново искане за защита. Изменението на
петитума е допустимо само ако ищецът запазва същото основание. Едновременното
изменение на основанието и петитума е недопустимо както правилно е прието от
първоинстанционния съд.Правната квалификация или правното основание на исковите
претенции се определя на база съдържащите се исковата молба фактически
твърдения и заявеното в петитума искане.
В
заключение, настоящият съдебен състав приема,че протоколното определение на
първоинстанционния съд не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол,поради
което частната жалба против това определение като недопустима следва да се
остави без разглеждане.
По
изложените съображения, Пазарджишки окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на И.П.И. *** против протоколно
определение постановено на 21.05.2020г. по гр.дело №4450 по описа на
Пазарджишкия районен съд за 2019г.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: членове: