№ 5467
гр. София, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20221100103393 по описа за 2022 година
искове с чл. 55, ал. 1 (без основание, евентуално на отпаднало основание) от ЗЗД:
Ищецът - „М." ЕООД, твърди че през м.07.2019г. Р. М.а била назначена за
управител на търговско дружество „М." ЕООД. Едноличният собственик на дружеството
поставил задача да се ревизират всички транзакции на дружеството за последните пет
години. Било констатирано, че през 2016г. били извършени два превода с основание –
„доплащане по договор" на ответника - Х. С., както следва:
- 18 962,50 лева, извършен на 15.07.2016г. (****); и
- 20 531,30 лева, извършен на 26.10.2016г. (****);
След разговора с едноличния собственик на дружеството, последният заявил, че
договор не му бил предоставян. По тази причина ищецът счита, че престацията била при
изначална липса на каквото и да било основание, евентуално от страна на г-н С. нямало
изпълнение.
С оглед изложеното, моли да се осъди ответникът да му заплатят сумата от 39 493,89
лева, получена без основание.
Претендира още и разноски.
Ответникът - Х. Ц. С., оспорва иска:
- претенцията била неясна и по тази причина нередовна;
- имало привидна сделка, като управител на дружеството всъщност била И. И., а
дружеството било контролирано от И. М.а;
- описана е търговско-правната връзка между „С.п.“ ЕООД, „Р.“ ЕООД и И. М.а.
1
С оглед изложеното, моли да се отхвърли претенцията.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Според ТР, "М." ЕООД, ЕИК ****, е имала следното представителство:
От 12.03.2010 г. И. И. М.а, до 14.11.2014 г.
И. р. И., Държава до 09.07.2019г.;
Р. с. М.а до 03.04.2023г.;
М. Д. М. до 24.05.2023г.
А от 03.05.2023г. управители са М. М. и Р. М.а.
И. М.а е била едноличен собственик до 14.11.2014г., когато дяловете са прехвърлени
на М. М. за сумата от 5 лева.
Между ищцовото дружество, И. М.а и ответника е сключен на 20.10.2014г. договор за
посредничество. Предмет на сделката е консултиране (чл. 1). Работатата се счита извършена
и приета в деня на подписване на договор между клиента и възложителя (чл. 4).
Възнаграждението на изпълнителя е 21 000 €, такова се дължи и на изпълнителя (л. 7).
Тази двустранна сделка е във връзка с Договор от 22.01.2014г., сключен между „С.п.“
ЕООД и е. М.а. Възнаграждението е 3 % без ЗДДС от 3 000 000 € (чл. 3), то се заплаща на 2
части, като втората е към момента на „окончателното плащане“. Аргумент за това е и ДС
към договора, в което изрично се сочи, че може да се привлече външен консултант – раздел
II, т. 3.
Във връзка с процедура по ЗУТ, свързана с имота, предмет на сделката е Протокол №
ЕС-Г-20 от 08.03.2016г. и останалата, представена по делото документация в тази насока – л.
56-63. Тези обстоятелства са обсъждани в ел.кореспонденция (л. 139 и сл.). Единият от
получателите е М. М. (л. 139, л. 138, л. 141 и т.н.)
Междувременно, на 08.07.2015г. „Р.“ ЕООД е прехвърлил на „А.В.“ АС ½ от дяловете
на „С.п.“ ЕООД.
"А. ББ" ЕООД - Заличен търговец/ЮЛНЦ, ЕИК ****, което до 27.04.2016г. е било
собственост на А.В. АС, Идентификация 10261718, Чуждестранно юридическо лице,
Държава: ЕСТОНИЯ
Депозирано е ССчЕ заключение, неоспорено от страните и прието от съда, като
компетентно изготвено. От него, както и от разпита на в.л. в о.с.з. от 26.09.2023г., се
установява:
От предоставените банкови извлечения за движението по левова и еврова сметка на
дружеството за периода 01.03.2010г. – 16.08.2018г. се констатират следните плащания
2
относими към поставения въпрос:
- на стр. 63 от банково извлечение за сметка в лева съществува постъпило плащане на
03.07.2015г. на стойност 2 816,40 лева с наредител „В.И.Г.“ ЕАД с основание „плащане по ф-
ра 92 за с-ка на „Р. ЕООД“;
- на стр. 75 от банково извлечение за сметка в лева съществува постъпило плащане на
04.12.2015г. на стойност 2 426,64 лева с наредител „В.И.Г.“ ЕАД с основание „плащане по ф-
ри 104 и 106/2015 за с-ка на Р. ЕООД“;
- на стр. 78 от банково извлечение за сметка в лева съществува постъпило плащане на
07.01.2016г. на стойност 1 200 лева с наредител „А.Р.Е.“ ЕАД с основание „плащане по ф-ра
108/30.12.2015г. м.12 за с-ка на „Р.“ ЕООД;
- на стр. 80 от банково извлечение за сметка в лева съществува постъпило плащане на
08.02.2016г. на стойност 1 200 лева с наредител „А.Р.Е.“ ЕАД с основание „плащане по ф-ра
110/01.02.2016г. м. 01.2016 за с-ка на „Р.“ ЕООД;
- на стр. 82 от банково извлечение за сметка в лева съществува постъпило плащане на
08.03.2016г. на стойност 1 356 лева с наредител „А.Р.Е.“ ЕАД с основание „плащане по ф-ра
113/29.02.2016г. за с-ка на „Р.“ ЕООД. Следва да се отбележи, че в дневник продажби за
м.02.2016г. дружеството е посочило тази фактура под номер 112;
- на стр. 83 от банково извлечение за сметка в лева съществува постъпило плащане на
01.04.2016 г. на стойност 1 200 лева с наредител „А.Р.Е.“ ЕАД с основание „плащане по ф-ра
114/01.04.2016г., консулт.услуги 03/2016“. Посочената в основанието фактура е декларирана
от дружеството в дневник продажби за м.04.2016 г. с получател „Р.“ ЕООД
За посочения период не се откриват други записи отразяващи плащания във връзка
със задължения на „Р.“ ЕООД към „М.“ ЕООД. Не са открити плащания с наредители „С.П.“
ЕООД или „Р.“ ЕООД по банкови сметки на „М.“ ЕООД.
След проверка на предоставените от НАП дневници продажби и справки декларации
подавани по ЗДДС от „М.“ ЕООД за периода 01.2014г. – 12.2016г. не се констатират за
посочения период издадени фактури към „С.П.“ ЕООД. Към „Р.“ ЕООД в дневниците
продажби са отразени следните фактури:
7 превода за периода от 07.2015г. до 01.04.2016г. на обща стойност 10 199,04 лева.
Това е цена за консултантски услуги.
- Фактура 118/10.05.2016г., към този момент г-н М. контролира ищцовото
дружество (л. 64) - издател/доставчик „М.“ ЕООД, ЕИК ****, получател „А. ББ“ ЕООД,
ЕИК ****. Вписано основание във фактурата: „Посреднически услуги при договаряне на
покупко-продажба на дружествени дялове на С.П. ЕООД - 50% / 2% от 2 100 000 евро“.
Обща стойност на фактурата – 21 000 евро (41 072,43 лв.) без ДДС. Няма начислен ДДС като
е посочено основанието за това, а именно: чл. 70, ал. 1, т. 1, вр. чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС.
От получената от НАП информация е видно, че фактурата е декларирана в дневник
продажби по ЗДДС за данъчен период 05.2016г. на ред 1 с основание „посреднич. услуги по
покупк“, но с номер на фактура **********/10.05.2016г. Стойността по фактурата в размер
3
41 072,43 лв. е декларирана в дневника в клетка „данъчна основа на освободени доставки и
освободени ВОП“ и в клетка 19 на справка декларацията по ЗДДС. Следва да се отбележи,
че с номер фактура **********/10.05.2016 г. на ред 2 от дневника е декларирана фактура
издадена също към „А. ББ“ ЕООД, ЕИК **** с основание „консултантски услуги“ със
стойност без ДДС 4810 лв. и начислен ДДС в размер на 962 лв.
- Фактура 127/04.10.2016г. (лист 66 от делото) - издател/доставчик „М.“ ЕООД, ЕИК
****, получател „А. ББ“ ЕООД, ЕИК ****. Вписано основание във фактурата:
„Посреднически услуги при договаряне на покупко-продажба на дружествени дялове на
С.П. ЕООД-остатък“. Обща стойност на фактурата – 23 000 евро (44 983,86 лева) без ДДС.
Следва да се отбележи, че в предоставеното по делото копие на фактурата в нея под
стойността в евро е вписана и сумата от 23 000 лева, вместо коректната стойност на левовата
равностойност на валутата. Няма начислен ДДС като е посочено основанието за това, а
именно: чл. 70, ал. 1, т. 1, вр. чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС;
От получената от НАП информация е видно, че фактурата е декларирана в дневник
продажби по ЗДДС за данъчен период 10.2016 г. на ред 2 с основание „посредническа
услуга имот“. Стойността по фактурата в размер 44 984,09 лв. е декларирана в дневника в
клетка „данъчна основа на освободени доставки и освободени ВОП“ и в клетка 19 на
справка декларацията по ЗДДС.
На л. 65 от делото е предоставен отчет от банкова сметка в евро при „Първа
инвестиционна банка“ на „М.“ ЕООД за периода от 01.05.2016 г. – 31.05.2016 г. с IBAN:
****. Видно от извлечението е че на 18.05.2016 г. по сметката на „М.“ ЕООД е постъпила
сума в размер на 21 000 евро с референция номер **** с наредител Първа Инвестиционна
Банка АД и вписано основание: “****“. В предоставеното на експертизата от ищеца
извлечение-отчет по сметка от на банковата сметка в евро срещу получения превод в размер
на 21 000 евро на 18.05.2016 г. не е посочено наредителя на сумата, а само оснаванието, а
именно “****“.
От полученото чрез ищеца, банково извлечение на сметка в евро на „М.“ ЕООД на
стр. 2 е видно, че на 30.09.2016 г. е постъпила сума в размер на 23 000 евро с наредител „А.
BB“ EOOD и вписано основание „PROFORMA INVOICE 3/27.09.2016“.
В полученото от ищеца банково извлечение на сметка в лева на „М.“ ЕООД на стр. 86
се констатира постъпило плащане в размер на 5 772,00 лв. с наредител „А. ББ“ ЕООД и
посочено основание на превода „ф-ра 118/10.05.2016“.
Посредническата услуга, като обичайна търговска сделка подлежи на ДДС облагане,
като доставка между търговци, освен в случаите определени в глава Четвърта-Освободени
доставки и придобивания, в частност чл. 46 от ЗДДС, касаеща финансови услуги- сделки
свързани с дружествени дялове. За да получи договореното възнаграждение изпълнителят
следва да издаде фактура на възложителя за извършената посредническа услуга.
Установено е, че липсват плащания с наредители „С.П.“ ЕООД или „Р.“ ЕООД по
банкови сметки на „М.“ ЕООД. Извършвани са плащания от други дружества за сметка на
4
задължения на „Р.“ ЕООД.
За периода 01.2014 г. – 12.2016 г. на база получена информация от НАП е извършен
преглед и анализ за наличието на издадени фактури от ищцовото дружество към „С.П.“
ЕООД и „Р.“ ЕООД.
Плащането по фактура № 127 от 04.10.2016г. към проформа фактура № 3 от 27.09.2016г., тази връзка е
възможно да бъде изследвана и не подлежи на допълнително доказване, значи издадена е проформа фактура и
има плащане по нея, в последствие има плащане с посочено основание проформа фактура. Това нещо и то в 5
дневния срок, както е съгласно закона трябва да се издаде фактурата с ДДС. Това обаче е непроследимо
дотолкова, доколкото аз изисках от страната хронология на плащанията и движението на партидата на
клиенти на доставчици, но ми беше предоставена хронология само за определен период, извън процесния
период по делото, т.е., ако аз нямам насреща си хронология на плащанията по никакъв начин не мога да
гарантирам на 100%, че проформа фактура № 3, която е представена по делото, е действителната фактура,
по която е направено плащането (чл. 161 от ГПК).
Събрани са гласни доказателства – разпитани са св. И. (показанията ù са преценени
по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е бивш управител на дружеството) и св. С.а
(показанията ù са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е съпруга на ответника). От
показанията им се установява, че първия свидетел е сключил договор с ответника за
консултантска дейност, която той осъществил.
В останалата си част показанията са недопустими.
Част от доказателствата представени от ответника са оспорени, но некоректно, като
по тази причина още в О. от 22.03.2023г., т. 5 (л. 427) от страна на решаващия орган взето
изрично становище. Извършена е и контатация (о.с.з. от 13.02.2024г. – л. 581, гръб).
Договореностите, съобразно изложеното по-долу в „от правна страна“ се установяват
косвено и от експертното заключение. Отделно от това, кой е бил управляващ или
представляващ дружеството е без значение. Релевантно е че страна по тях е самото ищцово
дружество.
Оспорените относно датата документи (антидатиране), са представени с отговора.
Първата реакция на ищеца е в молба от 06.03.2023г. (л. 110). Там действително е сторен
подобен довод. От подчертаните дати обаче може да се направи извод, че сделката
(всъщност комбинация от сделки) е сключена преди прехвърлянето на дяловете (дата след
която събитието не би могло да се случи – terminus post quem), а изпълнението по отношение
на ищеца от негови съконтрахенти е било по времето когато ЕООД е било собственост на г-
н М. (дата преди която събитието не би могло да се случи - terminus ante quem). Т.е. доводът
е неоснователен.
от правна страна:
Исковата молба е относително кратка и ясна - тя е редовна. В нея са изложени
твърдения за липса на договорна облигационна връзка, евентуално, ако се установи такава –
за липса на изпълнение. Претенцията за платена сума предполага разваляне на сделката.
Ищецът може да развали договора със самата искова молба (Решение № 43 от
5
6.02.2015г. на ВКС по гр.д. № 4792/2014г., IV г.о., ГК, Решение № 37 от 22.03.2011г. на ВКС
по гр.д. № 920/2009г., IV г.о., ГК, Решение № 706 от 30.12.2010г. на ВКС по гр.д. №
1769/2009г., III г.о., ГК и Решение № 178 от 12.11.2010г. на ВКС по т.д. № 60/2010г., II т.о.,
ТК; Определение № 568 от 27.06.2017г. на ВКС по гр.д. № 747/2017г., III г.о., ГК, докладчик
съдията Д.Д.). Иск за разваляне на договор, който би бил и недопустим, не е и предявен.
От тази гледна точка, не се налага каквото и да е уточнение.
Второто основание не е алтернативно (л. 14, гръб), а евентуално: терминът
„евентуално” означава, че съдът следва да възприеме някакво поведение (да разгледа или не
пореден довод/иск) в зависимост от сбъдването или не на вътрешно процесуално
положително или отрицателно условие – уважаване или не на първоначален довод/иск.
Терминът „алтернативно” означава, че за страната е безразлично кой от двата или повече
довода / иска ще се разгледат от съда, като на решаващия орган е предоставена
възможността да избере. Това по правило е хипотеза на нередовно изявление на страна
(Решение № 97/08.02.2013г. по т.д. № 196/11г. на І т.о.: Първоначалното обективно съединяване на
исковете може да се осъществи чрез кумулативно, алтернативно или евентуално съединяване на няколко иска от
ищеца с една искова молба – чл.210, ал.1 ГПК. При кумулативно обективно съединяване, съдът дължи
произнасяне по всеки един от предявените искове. При евентуално съединяване по почин на ищеца, съдът се
произнася по евентуалния иск, ако отхвърли главния иск. Алтернативното съединяване предполага изявление на
ищеца, че съдът може да се произнесе по исковете без значение, на кое от конкуриращите се основания ще го
уважи).
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено
или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Законът за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
се основава на няколко принципа: публичност (чл. 2а), достъп до информация (чл. 3а),
публична известност (чл. 7-11). Т.е. доводите на ответника за собствеността и
представителството на ищеца са недопустими. Дружеството се представлява от лицето,
вписано в регистъра. Именно то е инициирало предявяването на претенцията.
Липсата на процесулана легитимация води до недопустимост на иска, а не до
неоснователност (в тази връзка и - Р. № 386 от 31.10.2011г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. №
1309/2010г.; и Решение № 5/06.06.2011 г., по гр.д. № 47/2010 г., на III г.о., постановено по
реда на чл. 290 ГПК; Решение № 61 от 13.06.2014г. на ВКС по гр.д. № 3306/2013г., IV г.о.,
ГК, докладчик съдията Албена Бонева).
Ищцовото дружество, което е ЕООД, а това означава обособяване на капитал и
ограничаване на свързаната с него отговорност на друг правен субект, в случая на ФЛ - е.
М.а, е сключило сделка с друго ЮЛ, за посредническа дейност. Изрично в сделката е
предвидено, че ще се потърси и платен консултант.
Самото основание, посочено в платежните нареждания „по договор“,
представлява признание за неизгоден за страната факт (Решение № 475 от 08.06.2010г. по
гр.д. № 1311/2009г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС: Изявлението на страната по делото, когато то съдържа неизгодни
за нея факти, релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно доказателствено
средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите твърдения на двете спорещи страни това е
6
указание за тяхната истинност. Признанието има доказателствено значение, затова съдът преценява признанието,
с оглед на всички обстоятелства по делото - чл. 175 ГПК /чл. 127, ал. 2 ГПК (отм.); също Р. № 98 от
21.03.2011г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 952/2010г.).
Това, което се установява е: сключен е договор за изработка, но при хипотезата на чл.
9 от ЗЗД (Решение № 5 от 15.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 390/2009 г., I т. о., ТК, докладчик
съдията Тотка Калчева: Договор за консултантски услуги може да се сключи за извършване на физически и
правни действия, като в този случай, сделката съдържа елементи на договор за изработка и на договор за
поръчка. Само и единствено поР. възлагане за извършване на правни, наред с физически, действия или поР.
уговорка за престиране на резултат на интелектуален труд, не може да се презюмира, че договорът е сключен с
оглед на личността и че всички поети задължения са за лична незаместима престация. Преценката за заместимост
или незаместимост на престацията и за приложението на разпоредбите на договора за изработка и/или на
договора за поръчка се извършва според уговорките между страните и с оглед на изпълнението или
неизпълнението на конкретно задължение. По договор за изработка, сключен с оглед на личността, възложителят
дължи възнаграждение на изпълнителя, ако при приемане на работата не е направил възражение за неправилно - с
оглед на личността на престиращия, изпълнение или ако част от работата е била полезна за него. Той не разполага
с правото едностранно да прекрати или да развали договора поР. неизпълнение и да откаже да изплати
възнаграждение на основание, че изработката е осъществена от трето лице, но от името на длъжника, а
договорът е бил сключен с оглед на личността на изпълнителя, ако преди това е приел изпълнената /пълно или
частично/ работа). Страни по него са ищецът и ответникът. Ищецът е косвен представител на
своя съконтрахент.
Налице е изпълнение, тъй като по сметката на посредника (ищцовото дружество) има
постъпления на средства от страна на съконтрахент или свързани с него дружества (друго не
е установено относно разместването на средствата от страна на ищеца, а изводът е и с оглед
приложението на чл. 161 от ГПК). Съгласие на кредитора в тази хипотеза не е необходимо.
Достатъчна е яснота по въпроса защо се престира, а такава е била налице. Сделката е
осчетоводена: ВКС приема (например: решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/ 2009г., І
т.о., решение № 46 от 27.03.2009г. по т.д. № 454/2008 г., ІІ т.о., решение № 42 от 19.04.2010г.
по т.д. № 593/2009г., ІІ т.о., решение № 166 от 26.10.2010г. по т.д. № 991/2009 г., ІІ т.о.,
решение № 23 от 07.02.2011г. по т.д. № 588/2010г., ІІ т.о., решение № 30 от 08.04.2011г. по
т.д. № 416/2010г., І т.о., като изброяването не е изчерпателно, е прието, че фактурата е годно
доказателство за установяване на договор за търговска продажба на движими вещи, когато
съдържа необходимите елементи от съдържанието на сделката).
От изложеното следва, че не е налице разместване на блага без основание. Напротив,
страните са били обвързани от договорна връзка. По нея има изпълнение, което се
установява по няколко начина:
- предвидено е плащане от съконтрахент на ищеца, но след осъществяване на
дейността; съответно престация е последвала;
- в „от фактическа страна“ е констатирана промяна в административния статут на
интересния за страните имот и то последваща договора; същевременно, поръчителят има
задължения, вменени му от нормата на чл. 264 от ЗЗД, според която, поръчващият е длъжен да приеме
извършената съгласно договора работа. При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички
възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият
при обикновения начин на приемане или се появят по-късно (последното не се твърди от ответника). За такива
недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Ако не направи такива
7
възражения, работата се счита приета. Следователно приемането на извършената съгласно договора работа по
смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД, е не само едно фактическо, но и едно правно действие - Решение № 1661 от
06.12.1999г. по гр.д. № 972/99г., V г.о.). Арг. в тази насока е и нормата на чл. 262 от ЗЗД; и
- самото изпълнение се установява и от събраните гласни доказателства, а те в случая
са допустими: доказването на изпълнението на непарични задължения може да става със
свидетелски показания (така: 2279-64-I; 13-70-I; 215-60-II; 63-61-II; 173-62-III; 413-62 III; 448-
62-III), макар и въпросът да е спорен в доктрината.
Предвид всичко посочено, искът е неоснователен.
по разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ищеца следва да се
възложат от ответника разноски – 4 200 лева.
Направеното възражение за прекомерност от страна на ищеца е неоснователно.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от „М." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1216, район Красно село, ж.к. ****, представлявано от Р. с. М.а, в
качеството си на управител, съд.адр.: гр. София, ул. „****, партер, тел. **********, чрез адв.
Д. П. (ССЕВ), срещу Х. Ц. С., ЕГН **********, съд.адр.: гр. София, ул. **** офис 613, чрез
адв. Р. И. Д. от САК, e-mail: ****@abv.bg, иск с пр.осн. чл. 55 от ЗЗД, за заплащане на сумата
от 39 493,89 (тридесет и девет хиляди четиристотин деветдесет и три лева и осемдесет и
девет стотинки) лева, заплатена без основание, евентуално на отпаднало основание
(банкови преводи: 18 962,50 лева, извършен на 15.07.2016г. /****/; и - 20 531,30 лева,
извършен на 26.10.2016г. /****/), като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „М." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1216, район Красно село, ж.к. ****, представлявано от Р. с.
М.а, в качеството си на управител, съд.адр.: гр. София, ул. „****, партер, тел. **********,
чрез адв. Д. П. (ССЕВ), (ССЕВ), да заплати на Х. Ц. С., ЕГН **********, съд.адр.: гр.
София, ул. **** офис 613, чрез адв. Р. И. Д. от САК, e-mail: ****@abv.bg, сумата от 4 200
(четири хиляди и двеста) лева, сторени деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9