Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. В.П., 06.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – В.П. в публично заседание на тридесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Соня Стефанова
Като
разгледа докладваното от съдия Стефанова гр. дело № 862 по описа за 2019 година на
Районен съд – В.П. при секретаря Гергана Савова, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е
иск с пр. осн. чл. 87, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗЗД за разваляне на сключения между Ю.Ю.Б.
(починала в хода на производството) и Ю.М.Б., от една страна в качеството им на
прехвърлители и К.Ю.М., от друга страна, в качеството й на приобретател, договор
за прехвърляне на следния недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,
обективиран в Нотариален акт № 47, том VIII, рег. № 2986, дело № 605 от
05.06.2013 год. по описа на нотариус С.Н., рег. № 592 в регистъра на НК, с
район на действие – Районен съд - В.П., а именно: поземлен имот с идентификатор
58222.495.1385 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В.П.,
одобрени със Заповед РД-18-44/ 09.07.2010 год. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в гр. В.П., ул. „С.В.“ № 1, с площ 333 кв.метра, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване (до 10 метра), при граници: имоти с идентификатори: 58222.495.2210,
58222.495.1399, 58222.495.1386, 58222.495.2209, ведно с разположените в
поземления имот сгради: 1. Жилищна сграда с идентификатор 58222.495.1385.1, със
застроена площ от 55 кв.метра, 1 етаж, с предназначение: жилищна сграда,
еднофамилна; 2. Жилищна сграда с идентификатор 58222.495.1385.2, със застроена
площ 28 кв.метра, 1 етаж, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна; 3.
Жилищна сграда с идентификатор 58222.495.1385.3, със застроена площ от 19
кв.метра, 1 етаж, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна. Приобритателката
е придобила правото на собственост върху описаните по - горе недвижими имоти
срещу задължението за издръжка и гледане на
прехвърлителите – нейни родители, като им осигури осветление, отопление, грижи
при болест, старост и немощ, както е било
досега до края на живота на двамата прехвърлители.
Ищците
сочат, че от прехвърляне на имота на ответницата, която
към датата на изповядване на сделката не е била в брак, до датата на
депозиране на исковата молба ответницата живее в чужбина и не полага грижи за тях
нито лично, нито чрез трето лице. Излагат, че с оглед влошеното им здравословно
състояние, са им необходими допълнителни средства за издръжка – основно за закупуване на лекарства, а през зимния сезон – и за
закупувене на дърва за огрев. Заявяват, че в началото
на месец ноември 2019 год. Б. получил инсулт и е на легло, което налага
допълнителни разходи по обгрижването му. Релевират, че през
месец октомври 2019 год. са изпратили покана до ответницата, с която са
поискали същата да им заплаща месечна издръжка, но последната не откликнала на
молбата им. Считат, че ответницата не изпълнява задълженията си по договора,
поради което молят съда да уважи претенцията им.
В хода на делото на 29.06.2021 год. е починала ищцата Ю.Ю.Б. (видно от
приложеното препис- извлечение от акт за смърт) като с разпореждане № 260273/
07.10.2021 год. е била заличена като ищец по делото и на нейно място са
конституирани наследниците й Ш. Ю.Х. и Ф.Ю.М. – нейни синове. Наследници на Ю.Б.
са и ответницата К.М. – нейна дъщеря и съпругът й ищецът Ю.М.Б..
С оглед предоставената му възможност Ш. Ю.Х. е заявил, че поддържа исковата
претенция. Излага, че от прехвърляне на имота до настоящия момент ответницата
пребивава в чужбина и не е полагала грижи за родителите си нито лично, нито
чрез трето лице. Сочи, че не се е прибрала за погребението на майка си.
По отношение на ищеца Ф.Ю.М., след като не
е бил намерен на посочения от първия ищец адрес и баща му и брат му са
заявили, че същият живее в Холандия от около 20 години, не поддържат връзка с
него, не могат да приемат съдебните книжа от негово име, нито да го
представляват, съдът е разпоредил книжата са връчени при условията на чл. 43,
ал. 3 от ГПК – чрез публично обявление като е предупредил на Ф.Ю.М., че ако в
предоставения от съда срок не заяви дали поддържа исковата претенция, не
направи доказателствени искания и не представи доказателства, производството по
отношение на него ще бъде прекратено. В предоставения срок ищецът не е заявил
становището си по исковата претенция.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищците поддържа исковата
претенция и допълва, че влошаване на здравословното състояние на ищците е
настъпило през последните 4-5 години, през които последните са имали нужда от
полагането на грижи и даване на издръжка, каквито не са получили от
ответницата.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор, в който ответницата
чрез назначения й особен представител заявява, че намира исковата претенция за
допустима, но неоснователна.
Оспорва наведените в исковата молба твърдения за неизпълнени на договорните си
задължения. Възразява, че исковата претенция е погасена по давност, с оглед
разпоредбата на чл. 87, ал. 5 от ЗЗД. Навежда твърдение, че е изпълнявал
договорните си задължения като ищците не са конкретизирали кои свои задължения
по договора не е изпълнил ответникът. Релевира, че дори да бъде доказано
неизпълнение на договорните задължения, то това неизпълнение е незначително с
оглед интереса на ищците. Освен това сочи, че кредиторите не са предоставили
подходящ срок за изпълнение на задължението му, поради което исковата претенция
е неоснователна.
В съдебно заседание особеният представител се явява лично
и поддържа отговора на исковата молба.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Съгласно
отразеното в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане № 47, том VIII, рег. №
2986, дело № 605 от 05.06.2013 год. по описа на нотариус С.Н., рег. № 592 в
регистъра на НК, с район на действие – Районен съд - В.П., на 05.06.2013 год. Ю.Ю.Б.
и съпругът й Ю.М.Б., прехвърлили на дъщеря си К.Ю.М. следния свой собствен
недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 58222.495.1385 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. В.П., одобрени със Заповед РД-18-44/
09.07.2010 год. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. В.П., ул. „С.В.“
№ 1, с площ 333 кв.метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 метра), при граници: имоти
с идентификатори: 58222.495.2210, 58222.495.1399, 58222.495.1386,
58222.495.2209, ведно с разположените в поземления имот сгради: 1. Жилищна
сграда с идентификатор 58222.495.1385.1, със застроена площ от 55 кв.метра, 1
етаж, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна; 2. Жилищна сграда с
идентификатор 58222.495.1385.2, със застроена площ 28 кв.метра, 1 етаж, с
предназначение: жилищна сграда, еднофамилна; 3. Жилищна сграда с идентификатор
58222.495.1385.3, със застроена площ от 19 кв.метра, 1 етаж, с предназначение:
жилищна сграда, еднофамилна, срещу задължение за издръжка и
гледане на прехвърлителите, като им осигури издръжка, лекарства при
нужда, лечение и всичко като им осигури осветление, отопление, грижи при
болест, старост и немощ и всичко необходимо за нормален живот, както досега са
водили до края на живота на двамата прехвърлители. Прехвърлителите са запазили
правото си да ползват и обитават имота до края на живота си.
Видно от
приложената по делото скица № 15-895969 от 03.10.2019 год. като собственик на
процесния недвижим имот е посочена ответницата.
Данъчната
оценка на недвижимия имот, ведно с построените в него сгради възлиза на 6300,70
лева, съгласно Удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/22.05.2020
год., изд. от Общ. В.П..
Между
страните няма разногласия, а и от представените по делото писмени доказателства
се установи, че ищцата Ю.Ю.Б. е починала на 29.06.2021 год. Видно от приложеното
удостоверение за наследници изх. № 305/15.07.2021 год. като нейни наследници по
закон се явяват децата й Ш. Ю.Х. и Ф.Ю.М. – нейни синове, конституирани като
ищци в производството, К.Ю.М. - ответницата по делото и съпругът на починалата Ю.М.Б.
– първоначален ищец.
По делото
е представена и медицинска документация, от която е видно, че ищците са
страдали от различни заболявания, за които са приемали медикаменти. За това
обстоятелство свидетелстват множеството фактури (2 бр.) и касови бележки (16
бр.) за закупени лекарства и медицински стоки, както и представените рецептурни
книжки на ищците, от които е видно, че същите са хронично болни.
Съгласно експертно
решение № 4304 от 195/ 29.11.04 год., изд. от „МБАЛ- Шумен“ АД Ю.Ю.Б. е с
водеща диагноза „Болест на Паркинсон“, общо заболяване: МСБ. Болест на
Паркинсон – предимно треморна форма, умерена степен. Състояние след ИМИ във
ВБСС (м.10. 2003 г.) пълно възстановяване. Дискова херния на ниво Л4 Л5. АХ3 СТ
МСФ висока степен хиперт. сърце Аортосклероза СН 2 ФК.
Съгласно
представените разпореждания № 27191792096 и № 27191780563, и двете издадени от
НОИ на 01.07.2019 год., размерът на пенсията на Ю.Ю.Б. възлиза на 230.40
лева, а на пенсията на Ю.М.Б. – 732,79
лева. Отпуснатата на Ю. пенсия е за инвалидност, поради общо
заболяване по чл. 74 от КСО за трайно намалена работоспособност от 71 до 90%, с
дата на инвалидизиране 08.10.2001 год., със срок: пожизнен, а отпуснатата на Ю.
пенсия е за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО.
По делото
са представени и приходни квитанции за заплатени от ищците данъци и такси за
процесния имот.
С покана,
която не е била връчена на ответницата, ищците са поканили същата да им заплаща
издръжка в размер на по 200 лева месечно за всеки един от тях, начиная от месец
ноември 2019 год., като са я предупредили, че в противен случай, че предприемат
действия за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане по съдебен ред.
Вещото
лице по назначената по делото комплексна СМИЕ
е изследвало здравословното състояние на ищците Ю.Ю.Б. (преди кончината й) и Ю.М.Б.
и е достигнало до извод, че Б. е била в задоволително общо състояние, движи се
трудно с помощта на бастун. Оплаква се от „задух, липса на сили, затруднение в
движението“. Има хронично прогресиращо заболяване – болест на Паркинсон, както
и хипертонична болест на сърцето със сърдечна недостатъчност. По отношение на Б.
експертът е установил, че същият има задоволително общо състояние, прави
единични крачки с помощта на стабилизираща проходилка. Оплаква се от „обща
слабост и затруднение в движенията“. Страда от хипертонична болест на сърцето
със сърдечна недостатъчност, има ендопротезирана лява тазобедрена става. И при
двамата е констатиран лош контрол над тазовите резервоари – изпускане по малка
нужда. Вещото лице е посочило, че възрастта и заболяванията на двамата ищци ги
правят трудно подвижни и зависими от грижи в рамките на дома им. Експертът е дал
заключение в табличен вид относно размера на нужната месечна и годишна издръжка
на ищците в лева, съобразно възрастта и здравословното им състояние, като е
посочил, че необходимите средства за покриване на лечение, лекарства и
ежедневните нужди, свързани с отопление, храна, консумативи и др. на ищците
възлиза на общо 1028,83 лева месечно. Изчислил е отделно и средствата, които са
необходими за закупуване на нужните медикаменти (47.70 лева месечно) и памперси
за възрастни (72 лева месечно), тъй като и и двамата ищци са ползвали по един
вечер. В съдебно заседание експертът заявява, че най-вероятно
през последните 2 години Бекирови са били тотално зависими от чужда помощ.
По делото са събрани гласни доказателства посредством водените от ищците
свидетели. От показанията на свид. Иванова, съседка на ищците, се установява,
че през последните 3-4 години Б. са имали нужда от чужда помощ, като след 2016-2017
год., когато Ю. си счупил крака, положението им се влошило. Излага, че основно Ш.
е идвал да им помага, а К. и Ф. живеят и работят в чужбина. Свидетелката
твърди, че К. живее в чужбина от повече от 10 години, като в последните години
не я е виждала да обгрижва възрастните си родители. Сочи, че здравословното
състояние на Ю. се влошило през 2021 год., като треморът й във връзка с
болестта Паркинсон се увеличил. Акцентира, че ответницата не е дошла на
погребението на майка си. Пристигнала няколко дни по-късно и седяла много за
кратко.
Свид. П. също заявява, че през последните 3 години, откакто пребивава
постоянно в България, е виждала К. само веднъж, като твърди, че ако я види,
няма да я познае визуално. Сочи, че единствено Ш. се е грижил за родителите си
и продължава да се грижи за Ю..
Свид. С. също живее в съседство. Навежда твърдение, че познава Ю. и Ю. от
повече от 15 години, като през последните 4-5 години здравословното им
състояние се влошило и имали нужда от чужда помощ – да им се закупят лекарства,
да им се донесе храна. Свидетелката заявява, че последно е виждала К. преди
2016-2017 год., преди родителите й да се влошат. Излага, че през последните
години грижите по домакинството били поети изцяло от Ш.. Сочи, че К. не се е
върнала за погребението на майка си. Успяла да се върне след него, но останала
за кратко.
С определението си за насрочване на делото съдът е разпоредил на
ответницата да се яви лично в съдебно заседание, за да отговори на поставените
от ищцовата страна въпроси, като я е предупредил, че при неявяване или отказ да
отговори съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняване на
които са поставени въпросите. Ответницата не се яви в съдебно заседание, за да
отговори на поставените въпроси.
Ищецът Ш. Х. е изслушан от съда на осн. чл. 176, ал. 1 от ГПК. На него са
зададени същите въпроси, които щяха да бъдат поставени на ответницата като
последният заявява, че до 2017 год. К. е идвала всяка година при родителите си
за по един месец и е оставала в къщата, но след това преустановила посещенията
си. Сочи, че не е ангажирала трето лице, за да полага грижи за родителите й.
Релевира, че единствено той се е грижил за тях.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на претенцията:
Тъй като
при смърт на кредитора договорът за издръжка и гледане не се прекратява
(Решение № 57/ 20.02.2009 год. по гр.д. № 6541/ 2007 г. на II г.о. на ВКС),
наследниците на прехвърлителя, включително преживелият съпруг, могат да
осъществят развалянето на договора за издръжка и гледане, поради неизпълнението
му от длъжника, съобразно размера на наследствените си права (ТР № 30/
17.06.1981 год. на ОСГК). Когато прехвърлителят почине в хода на образувано
вече дело, какъвто е настоящият случай, съдът следва да конституира
наследниците му на негово място като ищци.
Установи
се, че ответницата К.М. се явява наследник на прехвърлителката Ю.Ю.Б.. След
смъртта на последната, обаче, е настъпило сливане на качествата длъжник и
кредитор по отношение на субективните й права от това наследство, а именно общо за 1/8 ид. ч. от целия имот,
предмет на договора, поради което по отношение на тази част, искът за разваляне
на договора е недопустим.
Следва да
се прекрати производството и по отношение на конституирания на
мястото на Ю.Ю.Б. ищец
Ф.Ю.М. за неговите 1/8 ид. ч. от имота,
предмет на процесния договор, тъй като последният в предоставения от съда срок не заяви
дали поддържа исковата претенция, не направи доказателствени искания и не
представи доказателства.
В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно трайно установената
съдебна практика наследниците на починалия прехвърлител по алеаторния
договор не са необходими другари по иска за разваляне на договора, поради което не е задължително решението да бъде еднакво по отношение на
всеки един от тях (в този смисъл Решение № 109 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1991/2013 г., III г. о.).
Съответно исковата
претенция следва да бъде разгледана по същество касателно разваляне на договора
за останалите 6/8 ид. ч. от имота.
По основателността на претенцията:
Предявен е
иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД - за
разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради неизпълнение.
Този вид договор по принцип по своята правна същност е алеаторен, двустранен и
възмезден.
С оглед
правилата за разпределяне на доказателствената тежест при иска с правно
основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД,
прехвърлителят е длъжен да докаже сключването на договора, както и вида и обема
на дължимите грижи и издръжка, а в тежест на приобретателя е да установи, че е
изпълнил задължението си за гледане и издръжка съобразно нуждите на
прехвърлителите във времево и предметно отношение.
На първо място, съдът следва да се произнесе по направеното с
отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на правото на
ищците да предявят иск за разваляне на договора.
Трайно е прието в съдебната практика, че давността по чл. 87, ал. 5 ЗЗД започва да тече за всяко отделно неизпълнение от страна на
длъжника, което е достатъчно да породи правото за разваляне, от момента на
осъществяването му, и не се счита изтекла ако това е станало в рамките на 5
години преди предявяване на иска за разваляне (в този смисъл Решение № 443 от
27.04.1998 г. на ВКС по гр. д. № 89/98 г., II г. о., Решение № 346 от 4.10.2011 г. на ВКС по гр. д. №
341/2010 г., IV г. о.; Решение № 239/03.07.2014 г. по гр. д. № 1019/2014 г., ІV
г. о. и др.).
С оглед твърденията и уточненията на ищцовата страна, а
именно, че неизпълнение е налице през последните 4-5 години, предхождащи датата
на последното съдебно заседание, проведено на 30.11.2021 год. (доколкото
исковата претенция е заведена на 05.12.2019 год.), когато е възникнала реалната
нужда за престиране на грижи и даване на издръжка по отношение на Ю. и Ю.
Бекирови, съдът намира, че възражението е неоснователно.
Само за пълнота следва да се посочи следното: дори да се
приеме тезата на процесуалния представител на ответника, че тъй като ищците
претендирали неизпълнение, датиращо от 2013 год., правото да се развали
договорът било погасено по давност, възражението би било частично основателно –
само касателно твърденията, свързани с неизпълнение на договора преди
05.12.2014 год. (5 години преди депозиране на исковата молба). Ето защо, с
оглед изложените по-горе доводи, а именно, че давността започва да тече за
всяко отделно неизпълнение, ако възражението на ответника беше прието за
основателно, съдът щеше да разгледа единствено твърденията, свързани с
неизпълнение на договора след 05.12.2014г. до датата на завеждане на исковата
молба. В случая се твърди неизпълнение на договора за периода след 2016 год. -
2017 год.
Няма спор, а и от представените писмени доказателства се
установи, че между Ю.Ю.Б. (починала в хода на производството) и Ю.М.Б., от една
страна в качеството им на прехвърлители и К.Ю.М., от друга страна, в качеството
й на приобретател, е сключен договор за прехвърляне на следния недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка, оформен с Нотариален акт № 47, том
VIII, рег. № 2986, дело № 605 от 05.06.2013 год. по описа на нотариус С.Н.,
рег. № 592 в регистъра на НК, с район на действие – Районен съд - В.П..
Спорен е въпросът дали приобретателят е изпълнявал
задължението си за гледане и издръжка съобразно нуждите на прехвърлителите през
процесния период - последните 4-5 години, предхождащи датата на последното
съдебно заседание, проведено на 30.11.2021 год.
В случая, съдът намира за установено от събраните по делото
гласни доказателства, че ответницата живее и работи в чужбина от дълги години. Установи се още, че до лятото на 2017 год. К.
е идвала всяка година при родителите си за по един месец и е оставала в къщата,
но след това преустановила посещенията си. В този смисъл, както показания на
разпитаните по делото свидетели, така и дадените от ищеца Ш. Х. обяснения не си
противоречат. Съдът не намира основания да не кредитира показанията на
свидетелите, доколкото същите не са заинтересувани от изхода на спора, не са
близки и роднини на страните по делото, а наблюденията им касателно физическото
и здравословно състояние на Ю. и Ю. Б., както и относно грижата, от която са се
нуждаели през правнорелевантния период, са непосредствени. И тримата свидетели
са техни съседи, живеят в непосредствена близост до тяхното жилище. Единодушни
са, че до преди 3-4 години ищците, макар и възрастни хора, не са имали изявена
нужда от чужда помощ, тъй като лесно са се обслужвали сами. След като Ю. си
счупил крака, обаче, възникнала и необходимостта някой да им помага. Видно от изследването,
проведено по назначената СМИЕ Ю. си е счупил бедрената шийка на 10.10.2017
год., приет е в болница за оперативно лечение като е изписан на 18.10.2017 год.
след смяна на тазобедрената става. В тази връзка показанията на свидетелите
досежно усложненото здравословно състояние на Ю., възникнало във връзка с
претърпяното счупване, и от кога датира то, са в унисон с изводите на вещото
лице. По отношение на Ю. свидетелите Иванова и П. излагат, че здравословното й
състояние се е влошило през 2021 год., което в крайна сметка е довело до
кончината й в средата на годината.
Следва да се кредитира и заключението по назначената по
делото СМИЕ, неоспорено от страните и съответстващо на представените по делото
писмени доказателства. Вещото лице д-р П. е категорично, че към датата на прегледа
(28.05.2021 год.) и Ю., и Ю. страдат от множество заболявания. Ю. е имала
хронично прогресиращо заболяване – болест на Паркинсон, датиращо от 2001 год.,
хипертонична болест със сърдечна недостатъчност, захарен диабет (рецептурната й
книжка на хронично болен е издадена на 16.07.2018 год.), а Ю. има хипертонична
болест със сърдечна недостатъчност и ендопротезирана лява тазобедрена става
(рецептурната му книжка на хронично
болен е изд. на 27.10.2016 год.). Вещото лице е посочило, че възрастта и
заболяванията на двамата ищци ги правят трудно подвижни и зависими от грижи в
рамките на дома им, като твърди, че през последните 2 години преди датата на
прегледа ( т.е. към 21.05.2019 год.) по всяка вероятност вече са били тотално
зависими от чужди грижи. В заключението си експерите са акцентирали, че ищците
се нуждаят от ежедневни грижи за редовен прием на изписаните им лекарства.
Освен това са посочили, че промените в състоянието на ищците трябва да се
проследяват, като е следвало да бъдат преглеждани веднъж месечно от лекар, като
този преглед не е възможно да бъде организиран от ищците, предвид възрастта и
заболяванията им.
По отношение на дадените от ищеца обяснения по реда на чл.
176 от ГПК следва да се отбележи, че изгодните обстоятелства, обективирани в
обясненията на страните по материалното правоотношение пред съда, представляват
фактически твърдения, подлежащи на доказване с всички допустими доказателствени
средства. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед на всички събрани по
делото еднопосочни писмени и гласни доказателства, твърденията на Ш., че
ответницата от 2017 год. не е посещавала прехвърлителите, нито е полагала грижи
в натура за тях лично или чрез трето лице, следва да се приемат за истинни.
Съдът
намира за безспорно установено, че още в края на 2017 год. прехвърлителите са
имали особено голяма нужда от грижи и издръжка, с оглед
множеството им заболявания и напредналата възраст, а най-късно през месец
май 2019 год. са станали тотално зависими от чужда помощ.
От показанията на разпитаните свидетели стана ясно, че
ответницата от поне 10 години живее и работи в чужбина, като до лятото на 2017
год., преди баща й да си счупи лявата тазобедрена става, е посещавала
родителите си веднъж годишно за по един месец през лятото.
Не бяха ангажирани никакви доказателства от страна на
ответницата, от които безспорно да се установи, че последната е изпълнявала
задълженията си по договора ежедневно, непосредствено и непрекъснато.
Престирането на грижи и храна за по един
месец годишно (и то само до лятото на 2017 год., както се установи от събраните
по делото доказателства), не е точно изпълнение на договора от страна на
длъжника, а кредиторът не е длъжен да приема такова частично изпълнение (в този
смисъл решение № 1150/18.11.2008 г. по гр. д. № 3952/2007 г., на III г. о.,
Решение № 82 от 5.04.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 1313/2009 г., IV г. о.). В тази връзка, по въпроса какво точно се
включва в задълженията на прехвърлителя, е налице трайна съдебна практика,
обективирана в решение № 26/2009 г. II ГО
ВКС по гр. д. № 5524/2007 г., решение № 70/2011 г. на III ГО ВКС по гр. д. № 612/2010 г., решение № 82/05.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1313/2009 г., Решение № 20 от 22.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1853/2014 г., IV г. о.,
съгласно която в случай, че не са уговорени ограничения в обема на дължимата
издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими
грижи. В настоящия случай, в договора задължението на приобретателя е описано
като издръжка и гледане, изразяващо се в осигуряване на осветление, отопление,
грижи при болест, старост и немощ, както е било досега до края на живота на
двамата прехвърлители. От заболявания са страдали и двамата ищци още при
сключване на договора, като Ю. е била с трайно намалена работоспособност във
връзка с болестите си още от 2001 год., а видно от рецептурната книжка на Ю., същият
страда от хронични заболявания поне 27.10.2016 год., на която дата му е
издадена от рецептурната книжка на
хронично болен), поради което съдът не може да приеме, че ответницата е
изпълнявала задълженията си по договора през релевантния период, а и то самото
му сключване.
Задължението на приобретателя следва да се изпълнява от
момента на сключване на договор до смъртта на прехвърлителя, т. е. касае се до
задължение с продължително изпълнение. Както по-горе беше посочено, договорът
за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, е алеаторен. Това е
така, тъй като не се знае колко време ще живее прехвърлителят, а оттам и какъв
е обемът на издръжката и гледането, дължими от приобретателя, не е ясно и дали
с течение на времето няма да се променят нуждите на прехвърлителя, както и да
се появят неблагоприятни изменения в неговото физическо, психическо,
емоционално, здравословно състояние/ поведение (Решение № 24 от 18.03.2009 г.
на ВКС по гр. д. № 5287/2007 г., IV г. о.).
Не бяха представени и доказателства ответницата да е
изпълнявала задълженията си по договора чрез трето лице. В тази връзка съдът
намира за необходимо да отбележи, че по принцип изпълнението се дължи лично от
приобретателя, като не може без изричното съгласие на прехвърлителя той да
изпълнява поетите по договора задължения за гледане и издръжка чрез трето лице,
още повече, че такава уговорка в процесния договор липсва (в този смисъл
решение Решение № 82 от 5.04.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 1313/2009 г., IV г. о.). В цитираното решение е посочено
още, че ако за изпълнението на грижата са необходими специални познания (напр.
медицински) или практически умения (напр. технически), с каквито длъжникът не
разполага и това е било известно на кредитора при сключването на договора,
кредиторът не може да откаже изпълнение от трето лице. В настоящия случай,
обаче, липсват каквито и да е данни ответницата да е положила усилие да
ангажира трето лице със специални медицински познания (с оглед влошеното
здравословно състояние на прехвърлителите), което да полага грижи за родителите
й. Напротив, от свидетелските показания безспорно се установи, че освен Ш.,
никой друг не е подпомагал възрастните хора от 2017 год. и до настоящия момент,
а същите през този период най-много са имали нужда от помощ във връзка със
закупуване на храна и лекарства и доставката им до техния дом, осигуряване на
отопление, осигуряване на медицински прегледи. В този смисъл е и представената
по делото медицинска документация, установяваща наличието на множество заболявания
у Ю. и Ю., в това число и хронични, които изискват полагането на допълнителни
грижи, закупуването на лекарства и специализирана храна (предвид сърдечните
заболявания на двамата ищци и захарния диабет на Ю.). В подкрепа на този извод
е и заключението на вещите лица по назначената по делото СМИЕ, както и
показанията на разпитаните по делото свидетели и обясненията на сина на
прехвърлителите.
Липсват и доказателства ответницата да е изпращала някакви пари
на своите родители през релевантния период, а финансова подкрепа безспорно е
била необходима, тъй като видно от заключението на експертите месечният разход
за издръжка на 2 лица възлиза на близо 1030 лева, с какъвто доход от пенсии
прехвърлителите не са разполагали.
В тази връзка съдът
намира, че твърдението на ответницата, че е изпълнявала точно задълженията си
по договора съобразно нуждите на прехвърлителите, в темпорално и предметно
отношение, остана недоказано.
Напротив, от съвкупния анализ на събраните по делото писмени
и гласни доказателства се установи, че е налице пълно неизпълнение на
задължението по процесния договор още от самото му сключване и до настоящия
момент, поради и което възражението на ответника, че неизпълнената част от
договора била незначителна, с оглед интереса на кредиторите, е напълно
неоснователно.
С отговора на исковата молба ответницата чрез особения
представител е заявила възражение с правно основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД, че ищците могат да развалят договора само в случай, че са
дали на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след това договорът ще бъде развален. По общо правилно
двустранният договор се разваля, поради неизпълнение по причина, за която длъжникът
отговаря, с едностранно изявление от кредитора. Изявлението трябва да съдържа подходящ срок за изпълнение, независимо от
това дали падежът вече е настъпил или настъпва по силата на изявлението. Ако
посоченият срок е подходящ, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не
изпълни до изтичането му, а ако изявлението не съдържа срок или срокът е
недостатъчен, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до
изтичането на обективно подходящия с оглед на
обстоятелствата срок. От друга страна следва да се посочи, че при
разваляне на двустранен договор поради неизпълнение, на длъжника не се дава подходящ срок за изпълнение, ако
неизпълнената част е значителна (в този смисъл Р. № 708/03 г. на ВКС;
Определение № 490 от 26.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1814/2010 г., III г. о.,
ГК). В случая, при характера на задължението за издръжка и гледане - което се
изпълнява подневно и не търпи просрочие (забава) и констатираното значително за
интереса на кредиторите неизпълнение, нормата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД не намира
приложение. Ето защо така въведеното възражение също се явява неоснователно.
Предвид изложеното съдът намира, че заявената претенция е
основателна и доказана и договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в
нотариален акт № 47, том VIII, рег. № 2986, дело № 605 от 05.06.2013 год. по
описа на нотариус С.Н., рег. № 592 в регистъра на НК, с район на действие –
Районен съд - В.П., следва да бъде развален по отношение на 6/8 ид.части от
имота. В останалата част, касателно развалянето на сделката по отношение на 1/8
ид. ч. от имота, придобита от ответницата по наследство от майка й Ю.Б., претенцията
се явява недопустима, поради сливане качеството ищец и ответник и
производството по отношение на нея следва да бъде прекратено. Производството
следва да бъде прекратено и по отношение на 1/8 ид.част от имота, придобита по наследство от Ф.Ю.М.,
конституиран в хода на делото като ищец, тъй като същият не заяви в
предоставения от съда срок и до приключване на съдебното дирене пред настоящата
инстанция дали поддържа исковата молба или не.
С оглед изхода на спора, ,
отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по направените
по делото разноски, своевременно представения списък на разноските и на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца Ю.Б.
деловодни разноски в размер на 1726. 50 лв., съобразно уважената част от
претенцията.
На ответницата не се следват разноски съобразно прекратената
част от производството, тъй като тя не е направила такива.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
РАЗВАЛЯ обективирания в нотариален акт № 47, том VIII, рег. № 2986, дело №
605 по описа на нотариус С.Н., рег. № 592 в регистъра на НК, с район на
действие – Районен съд - В.П. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 05.06.2013 год., с който Ю.Ю.Б.
(починала в хода на производството), ЕГН: **********,
починала на 29.06.2021 год., за което е издаден Акт за смърт № 65/ 30.06.2021
год.
и Ю.М.Б., ЕГН: ********** са прехвърлили срещу
задължение за издръжка и гледане на дъщеря си К.Ю.М., ЕГН: ********** следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор 58222.495.1385 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. В.П., одобрени със Заповед РД-18-44/ 09.07.2010 год. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в гр. В.П., ул. „С.В.“ № 1, с площ 333 кв.метра,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване –
ниско застрояване (до 10 метра), при граници: имоти с идентификатори:
58222.495.2210, 58222.495.1399, 58222.495.1386, 58222.495.2209, ведно с
разположените в поземления имот сгради: 1. Жилищна сграда с идентификатор
58222.495.1385.1, със застроена площ от 55 кв.метра, 1 етаж, с предназначение:
жилищна сграда, еднофамилна; 2. Жилищна сграда с идентификатор
58222.495.1385.2, със застроена площ 28 кв.метра, 1 етаж, с предназначение:
жилищна сграда, еднофамилна; 3. Жилищна сграда с идентификатор
58222.495.1385.3, със застроена площ от 19 кв.метра, 1 етаж, с предназначение:
жилищна сграда, еднофамилна, за 6/8 ид. ч. от гореописания имот.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения срещу К.Ю.М., ЕГН: ********** иск за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран
в нотариален акт № 47, том VIII, рег. № 2986, дело № 605 от 05.06.2013
год. по описа на нотариус С.Н., рег. № 592 в регистъра на НК, с район на
действие – Районен съд - В.П., за 1/8 ид. ч. от имота, поради недопустимост на иска.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Ф.Ю.М., ЕГН: **********,
конституиран в хода на делото в качеството му на ищец, като правоприемник на Ю.Ю.Б., срещу К.Ю.М. иск за разваляне на договора за прехвърляне на недвижими имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в
нотариален акт № 47, том VIII, рег. № 2986, дело № 605 от 05.06.2013
год. по описа на нотариус С.Н., рег. № 592 в регистъра на НК, с район на
действие – Районен съд - В.П., за 1/8 ид. ч. от имота, придобита от ищеца Ф.Ю.М. по наследство от Ю.Ю.Б..
ОСЪЖДА
К.Ю.М., ЕГН: ********** да заплати на Ю.М.Б., ЕГН: ********** сторените
съдебно-деловодни разноски в размер на 1726. 50 лв., съобразно уважената част от претенцията.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: