МОТИВИ към НОХД №263/2011 г.:

Обвинението е против подсъдимите А.А.К. и Р.Н.М. за престъпление по чл.216, ал.1 въввръзка с чл.20, ал.2 от НК.

Подсъдимите се обвиняват в това, че на 02.05.2010 г. около 00.30 часа в с.Ц., обл.П., в съучастие като съизвършители противозаконно са унищожили чужди движими вещи – предно панорамно стъкло, задно обзорно стъкло, стъкло на задна дясна врата, стъкло на задна лява врата, заден десен стоп на лек автомобил „А. .” с рег.№  7883, управляван и ползван от Г.О.Н. ***, като причинените щети са на стойност 1006 /хиляда и шест/ лева.

Подсъдимите дават обяснения за фактическата обстановка. Подсъдимият А.К. се признава за виновен, но за част от причинените щети. Подсъдимият Р.М. не се признава за виновен.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:

Св.Г.Н. ***, която посещавал много рядко, не повече от 4 пъти в годината и то предимно на празници.

На 01.05.2010 г. около 22.30 часа подсъдимите Р.М. и А.К., свидетелите П.П., Д.С.И. и Р.А.И. и А.Н. и Р.Г. били заедно в заведение в с.Ц.. Малко след като влезли в заведението с тях започнал да се заяжда и да ги обижда непознато за тях лице – свидетелят Г.Н.. След като спречкването между тях можело да прерасне в сбиване, те напуснали заведението и всичките отишли в бензиностанция „П.” на ханче „Ц.”, където консумирали кафе и безалкохолно. Там престояли около 30 минути, след което тръгнали към с.Ц. за да се прибират.

Свидетелят Д.И. спрял колата пред дома си и заедно със съпругата си Р.И. се прибрали. Свидетелят А.Н. преминал през дървения мост над реката и също се прибрал в дома си.

Подсъдимите А.К. и Р.М. тръгнали да се прибират заедно, защото живеели в близост един до друг. На около10 м след тях вървели свидетелят П.П. и Р.Г.. Пред дома на подсъдимия К. видели, подсъдимите спрян лек автомобил и когато приближили към автомобила от него слязъл мъжът, с когото се били скарали в заведението. Според показанията на свидетеля Н. на 02.05.2010 г. около 00.30 часа след посещение в питейно заведение той тръгнал да се прибира от с.Ц. към гр.П. с л.а.”А.” с рег.№…. В един момент по пътя усетил удар от камък по предното панорамно стъкло, което се счупило. Видял двама души от ромски произход, а именно подсъдимите А.К. и Р.М., като подсъдимият М. стоял отпред до колата, а подсъдимият К. се намирал до шофьорската врата. При излизането от колата свидетелят Н. усетил страничен удар с нещо като бухалка, тръба или дърво. Ударът нанесъл подсъдимия К., който се намирал до шофьорската врата. Въпреки, че било тъмно пострадалия свидетелят Н. успял добре да види лицата на двамата нападатели – двамата подсъдими, като ги описва подробно в разпита си и като телосложение, възраст, ръст и външен вид. От удара свидетелят Н. паднал на земята, а лицата започнали да го удрят и ритат, а също така според показанията му чувал, че нанасяли удари и по автомобила му. По този начин чрез удари по автомобила и стъклата му противозаконно били унищожени чужди движими вещи – предно панорамно стъкло, задно обзорно стъкло, стъкло на задна дясна врата, стъкло на задна лява врата, заден десен стоп на лек автомобил „А. .” с рег.№ …

Свидетелят Н. намерил бутилка минерална вода в колата си потърсил телефона си но не го открил. Успял да запали автомобила и се прибрал в дома си в гр.Пазарджик и с помощта на свои близки бил отведен до спешна помощ в МБАЛ.

Видно от приложеното СМУ №28-І/2010 г. на пострадалия са причинени телесни увреждания довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Извършено е разпознаване като в протокола е отразено, че свидетелят Н. е разпознал като извършители на побоя над него и на унищожаване на стъклата на автомобила му подсъдимите А.К. и Р.Н.М..

Автомобилът „А. .” с ДК №… се управлява от пострадалия свидетел Н. с пълномощно, като същият е собственост на свидетеля Б.А., който не владее автомобила и не го ползва.

По делото е изготвена и приета съдебна авто-оценъчна експертиза, от която е видно, че стойността на нанесените щети по автомобил „Ауди А4” с ДК №Е 7883 ВК е 1006 лева.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите Д.И., Р.И., П.П., Г.Н., И.Д., депозирани на съдебното следствие, показанията на свидетеля Г.Н. дадени на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.1 и 2 от НПК, проведената по реда на чл.143 от НПК очна ставка между подсъдимия К. и свидетеля Н., заключенията на авто-оценъчните и експертизи, както и писмените доказателства приложени по делото.

За взаимоотношенията на подсъдимите със свидетеля Н. преди инцидента, с отправени от последния обиди и леки удари, съдът цени показанията на свидетелите Д.И., Р.И., П.П.. Показанията им са ясни, категорични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи по между си. Свидетелите дават показания, които съвпадат с обясненията на подсъдимите, че именно това неприемливо поведение на свидетеля Н. и избягването на скандал с него е станало причина всички те, заедно с подсъдимите да напуснат заведението.

Относно главния факт на предмета на обвинението двамата подсъдими дават последователни, ясни и съвпадащи обяснения.

И двамата подсъдими обясняват, че след като се разделили със свидетелите И., И. и Н., тръгнали в посока към дома на подсъдимия К., следвани наоколо 10 м от свидетеля П. и Р.Г.. Пред дома на подсъдимия К. видели спрял лек автомобил. Когато приближили от автомобила излязъл свидетелят Н. и започнал отново да ги псува и обижда. Започнал да налита на бой и се сдърпали. В това време до тях се приближили свидетелят П. и Р.Г.. Свидетелят Н. ударил с юмрук в окото подсъдимия К.. Последният унизен и ядосан влязъл в двора на къщата си, взел едно дебело дърво, което стояло зад вратата и ударил с него по гърба свидетеля Н.. В този момент се намесили подсъдимия М., който се опитал да качи Н. в автомобила и свидетеля П.. Подсъдимият К. се възползвал от ситуацията, че останал сам и ударил с дървото задното панорамно стъкло на автомобила на свидетеля Н., като го счупил. В този момент бил хванат от Р.Г., за да не продължава да руши автомобила. Тъй като свидетелят П. също налетял да удря Н. бил спрян от подсъдимия М.. В това време свидетелят Н. успял да се качи на автомобила и потеглили рязко към свидетеля П.. Последният стреснат и ядосан взел камък и го хвърлил към задното ляво странично стъкло и го счупил. Подсъдимият М. го хванал, но свидетелят П. успял да се измъкне и ударил задния ляв стоп, който също счупил.

И двамата подсъдими са категорични в показанията си, подсъдимият М. не е докосвал автомобила на свидетеля Н. и не е счупил нищо по него.

Тези обяснения на първо място са израз на защитната позиция на подсъдимите. Но като източник на доказателства съдът им дава вяра, тъй като са както вътрешно, така и взаимнонепротиворечиви и се подкрепят от показанията на свидетеля П..

При преценката за достоверността на обясненията на подсъдимите и свидетеля П., съдът прецени тяхната убедителност, последователност, непротиворечивост и обективност относно обстоятелствата по протичане на инцидента, включващи действията на всички участници от излизането на свидетеля Н. от автомобила, през нанесения от подсъдимия К. удар по тялото на Н. и по задното стъкло на автомобила, до потеглянето на автомобила, управляван от Н. и ударите по задното ляво странично стъкло и заден ляв стоп от свидетеля П..  Както и обстоятелствата, които и подсъдимите и свидетеля П. нескриват, уличавайки се, че наистина подсъдимия К. е счупил задното панорамно стъкло, а свидетеля П. задното странично такова и стоп светлините.

Освен това подсъдимият К. не променя и поддържа обясненията си при проведената със свидетеля Н. очна ставка.

Единственото доказателство за виновността на подсъдимите са показанията на пострадалия свидетел Н.. Но неговите показания са вътрешно противоречиви,нелогични и неубедителни.

От една страна на досъдебното производство същият депозира показания, приобщени към доказателствения материал, че извършителите са били двама души от ромски произход, които е разпознал като подсъдимите К. и М..

Докато в хода на съдебното следствие същият твърди, че е бил нападнат от 4-5 души.

Но и при двата разпита дава непротиворечиви показания, че инцидента е станал късно през нощта на тъмно място и след удара нанесен му между очите нямал много ясен спомен и бил в почти безпомощно състояние. Поради това и не можел да каже кой от тези 4-5 лица какво точно е счупил от автомобила му, но предполагал,че подсъдимите са счупили стъклата. Това свидетелят повтори и при повторния разпит в хода на съдебното следствие.

В този смисъл твърде неубедително и нелогино, по скоро емоционално звучат познанията му депозирани при проведената с подсъдимия К. очна ставка, че след счупването на предното панорамно стъкло, от твърд предмет и спирането на автомобила му, който „загаснал” след това, видял именно К. да удря „поне пет пъти” въпросното стъкло.

Изводът за неубедителност на показанията на свидетеля Н. се затвърждава и предвид изпитото от свидетеля количество алкохол същата вечер, което обстоятелство същият отрича.

Що се отнася до първия удар върху предното стъкло, свидетелят не дава никакви показания, дали същото е било счупено с камък или друг предмет, както и не твърди да е видял някой от подсъдимите да хвърля подобен предмет по стъклото.

Относно това обстоятелство и двамата подсъдими са категорични, че не са хвърляли или чупили предното панорамно стъкло.

Тъй като първата оценъчна експертиза е неясна по делото бе назначена и приета повторна експертиза. Видно от заключението и допълнението на вещото лице в съдебно заседание общата стойност на нанесените щети е в размер на 912,60 лв. Вещото лице е отразило стойността и разходите за труд за поставяне на предно панорамно стъкло, както и уплътнението за него, като тази стойност е в размер на 317,60 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият А.А.К. е осъществила от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.216, ал.1 от НК, като на на 02.05.2010 г. около 00.30 часа в с.Ц., обл.П., противозаконно е унищожил чужда движима вещ – предно панорамно стъкло на лек автомобил „А. .” с рег.№  ., управляван и ползван от Г.О.Н. ***, като причинените щети са на стойност 317,60 лв., като го ОПРАВДА за унищожаването на чужди движими вещи, с което са причинени щети на Г.О.Н. на стойност 688, 40 лв., в съучастие като съизвършител с Р.Н.М. по смисъла на чл.20, ал.2 от НК.

При извършване на деянието подсъдимият е действала при пряк умисъл, като е съзнавал всички обективни и субективни признаци на състава на престъплението и е искала да настъпят общественоопасните последици на деянието.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която е невисока, като се има предвид причините за извършването му, с оглед неправомерното поведение на пострадалия и стойността на вредите.

Подбудите за извършване на деянието се коренят в незачитането на установения правов ред в страната. 

При преценката на обществената опасност на подсъдимата, съдът взе предвид характеристичните данни за същата, които са положителни.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени направените самопризнания, чистото съдебно минало, мотивите за извършване на деянието-противоправно и агресивно поведение от страна на пострадалия и невисоката стойност на причинените вреди.

  При тези многобройни смекчаващите вината обстоятелства, съдът счете, че и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко за конкретното деяние.

Затова за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции, следва да се наложи наказание на подсъдимия А.А.К. за престъплението при приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, а именно ПРОБАЦИЯ, включваща следните мерки за контрол и въздействие: Задължителна регистрация по настоящия й адрес за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.

При така събраните доказателства, разгледани отделно и в съвкупност относно основния факт, съдът не достигна до безспорен и категоричен извод, че подсъдимият Р.М. е участвал, заедно с подсъдимия К. в нанасянето на поредица от удари върху автомобила на свидетеля Н., довели до причиняване на посочените в обвинението щети.

Единствените събрани доказателства за това са изразеното от страна на пострадалия Н. в съмнение за нанесени удари върху автомобила му от подсъдимия М..

Следователно не се установи по категоричен и несъмнен начин, подсъдимият Р.М. да е осъществил деянието, както от обективна страна, така и от субективна страна.

Поради гореизложеното, съдът призна подсъдимия Л. Р.Н.М. за НЕВИНОВЕН в това, че на 02.05.2010 г. около 00.30 часа в с.Ц., обл.Пазарджик, в съучастие като съизвършители противозаконно са унищожили чужди движими вещи – предно панорамно стъкло, задно обзорно стъкло, стъкло на задна дясна врата, стъкло на задна лява врата, заден десен стоп на лек автомобил „А..” с рег.№  ., управляван и ползван от Г.О.Н. ***, като причинените щети са на стойност 1006 /хиляда и шест/ лева., поради което на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДА по обвинението за престъпление по чл.216, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК.

Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НК в тежест на подсъдимия А.К. бяха присъдени направените разноски по делото за в размер на 66 лева, от които 36 лева платими по сметка на ОД на МВР гр.Пазарджик и 30 лева платими по сметка на Районен съд Пазарджик.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: