Р Е Ш
Е Н И
Е
№…………………….
2018 година,
гр.ВАРНА
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, тридесет и втори състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на 28.11.2018г. при участието на секретаря Мая Вълева изслуша
докладваното от председателя
административно дело № 2690 /2018
г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващи от АПК, във връзка с приложението на чл.185 и чл.186
от ЗДДС.
Инициирано е по жалба от „Ен Зет Фешън“ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.Варна,
представлявано от управителя В.Д.,
против Заповед №107-ФК/18.07.2018г. издадена от Началник на отдел
„оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на ТД на НАП-Варна с която е
наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект,
представляващ магазин „Za Za“, находящ
се в гр. Врана , бул.
„Княз Борис“ №59.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като се твърдят допуснати при издаването й
нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се и липса на
мотиви, съставляващо самостоятелно основание за отмяна.
В
заключение се твърди, че наложената
ПАМ е в пряко противоречие с целта на закона и принципа за съразмерност, разписан в чл.6 от АПК. В тази връзка се сочи, че допускането на привеждане в изпълнение на
заповедта би причинило на дружеството значителни и трудно поправими вреди,
които биха надхвърлили многократно дори и най-високият размер на наложено
наказание за подобен вид нарушение.
Формиран е петитум с искане за отмяна на
оспорената заповед.
Ответникът в представени по делото писмени бележки
оспорва жалбата, счита заповедта за правилно и законосъобразно издадена, като
излага бланкетно формирани доводи за
целите, които се преследват и постигат с налагане на принудителна
административна мярка по реда на чл. 186, ал.1 от ЗДДС.
Моли съда да потвърди оспорената заповед. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав,
като анализира доказателствата и съобрази доводите на страните с данните по делото, приема следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена против
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежно
легитимирано лице, спрямо което е приложена принудителната административна
мярка в срока по чл.
149, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Фактите по случая са следните:
На 16.07.2018 г. в търговски обект –магазин „Za Za“, стопанисван от „Ен Зет Фешън“ ЕООД
инспектори от ТД на НАП Варна извършили проверка, при която констатирали, че за
извършена продажба на стока на обща стойност 13.99 лв., платена в брой (два
броя бикини с единична цена 6.99 лв.) е
издаден ФБ от наличното в обекта ФУ, който не съдържа задължителния реквизит по
чл. 26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. – количество на закупената
стока.
Констатациите си
проверяващите обективирали в протокол № 0275941 от същата дата, впоследствие е съставен и
АУАН № F395459/18.07.2018 г.,
в който възпроизвежда същата фактическа обстановка
При тази фактическа установеност,
според изрично записаното в оспорената заповед, компетентният АО формирал извод, че с описаното деяние
дружеството търговец е нарушило разпоредбата на чл. 26, ал.1 т.7 от Наредба
№ Н-18/2006 г. Други фактически и правни доводи АО не е счел за необходимо да
изложи.
Като доказателства по делото са приложени цитирания по-горе протокол от
извършена проверка, фискални отчети от 16.07.2018 г. в началото и в края на
проверката , ФБ от същата дата за сумата
от 13.99 лв., опис на наличните парични средства.
Така въз основа на тези доказателства началникът на
отдел „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП Варна
издал Заповед № 107-ФК/18.07.2018
г., с кято на основание чл. 186 от ЗДДС наложил на търговеца ПАМ – запечатване на стопанисвания от него търговски обект - магазин „Za Za“ находящ се в
гр.Варна, бул. „Княз Борис І“ № 59, както и забрана на достъпа до обекта за
срок от 7 дни на основание чл. 187 ал.1 от същия закон.
Със Заповед №ЗЦУ- 16/17.05.2018
г. Изпълнителния директор на НАП е
определил компетентните органи за
издаване на заповеди за налагане на ПАМ по реда на чл. 186 от ЗДДС - това са
директорите на дирекции „Контрол“ в ТД
на НАП.
Правното основание за
налагане на принудителната административна мярка е чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"б" от ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба, тя се налага независимо
от предвидените глоби или имуществени санкции, когато лице не спази реда за
въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на
фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на
търговската дейност.
При налагане на ПАМ по реда на чл. 186,ал.1 от ЗДДС се забранява и
достъпа до същия обект/обекти - чл. 187, ал.1 от същия закон.
Видно е, че втората мярка не може да има самостоятелно приложение,
макар и да е уредена в отделна правна норма – тя е обвързана от налагането на
първата мярка, цели да гарантира реалното и действие. Поради това налагането им е кумулативно заложено от законодателя.. След
като е така, то компетентността на органа
за прилагане на чл. 186 от ЗДДС
се разпростира и е валидна и относно мярката по чл. 187 от същия закон и не е
необходимо изричното и отделно възлагане.
Относно материалната законосъобразност на оспорената
заповед.
Съдът
намира, че е нарушена процедурата по
налагане на принудителна административна мярка..
Каза се по-горе в
изложението, че административният орган действа в обвързана компетентност и е
достатъчно да се установят по безспорен начин фактите и обстоятелствата, които
законът е предвидил, за да бъде наложена обсъжданата административна принуда в
двата и кумулативно предвидени проявления.
Упражняването на това правомощие
обаче не изключва спазването на установените с АПК основни принципи
и правила.
Според общото правило на чл. 170 от АПК, при съдебно обжалване на
административния акт, тежестта на доказване на
фактическите основания,
обосноваващи законосъобразността му е на административния орган с всички
произтичащи от това последици при недоказването им.
В разглежданият случай
данните и доказателствата в
административната преписка не са в състояние да обосноват безспорен извод за
извършено от едноличния търговец нарушение.
Разпоредбата на чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година установява общо задължение за лицата,
извършващи продажби или предоставящи услуги в търговски обект, да регистрират и
отчитат тези продажби и услуги с фискална касова бележка от фискално
устройство. Конкретните хипотези на задължението и начина на издаване на
фискална касова бележка са уредени в чл. 25 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година, който отново императивно разпорежда тяхното
издаване независимо от съставяне на първичен счетоводен документ. Целта на
нормативния акт е да се обезпечи регистрирането и отчетността на извършените
продажби. Неизпълнението на задълженията, предвидени в чл. 3 и чл. 25 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година са Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година води до
санкционните последици, предвидени от разпоредбата на чл. 185 от ЗДДС. В
случаите, посочени в ал.1 и 2 на чл. 186 от ЗДДС,
наред с административното наказание, законът предвижда и прилагане на
принудителна административна мярка. Първата хипотеза, тази на б."а", т.1 на ал.1 на чл. 186 от ЗДДС, има предвид нарушаване на реда и начина за издаване на съответен
документ за продажба, включително фискален бон.
В настоящия случай
приложената по делото множество ФКБ,
издадена на датата на проверката – 16.07.2018 г., сочат, че това императивно задължение е
изпълнено – съдържанието и показва, че е извършена търговска сдделка за стока,
описана като „бельо“ на обща стойност 13.99 лв.
Спорът се свежда
до отговор на въпроса относно точного съдържание на нейните реквизити,
съобразно действалата към момента на проверката правна уредба.
Разпоредбата на чл. 26, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. урежда
императивно съдържанието на фискалната касова бележка, като предвижда в т.7, че
то трябва да включва наименованието, количеството и стойността по видове на
закупените стоки или услуги, наред с още дванадесет изрично посочени реквизити.
В оспорената
заповед както се посочи по-горе е прието, че
проверената ФКБ не съдържа
реквизит „количество на
закупената стока“ .
Какво значение е
вложил АО под тази формулировката не е
твърде ясно, тъй като липсват мотиви,
което до голяма степен препятства
съда да извърши пълна и задълбочена
проверка.
Спорът се свежда
до отговор на въпроса доколко е налице към датата на проверката императивно за търговеца задължение да въведе
в реквизитите на издаваните ФКБ за продаваните от него стоки по отделни
артикули и единичните им цени.
С Наредба за
изменение и допълнение на Наредба
№ Н-18/2006 г. –ДВ бр. 76/2017 г. относимата за случая разпоредба на чл. 26,
ал.1 т.7 е допълнена, като има следното съдържание: .. наименование на
стоката/услугата, код на данъчна група,
количество и стойност по видове закупени стоки или
услуги;
Съгласно § 31 от ПЗР на Наредбата за
изменение и допълнение на Наредба № Н-18/2006 (ДВ бр. 80/2018 г.в сила от
28.09.2018 г. (1) Лицата, които използват ЕСФП, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на тази наредба
в срок до 30 юни 2018 г., като до привеждането в съответствие, но не по-късно от 30 юни 2019 г.
прилагат досегашния ред за регистриране
и отчитане
на продажбите в търговските обекти.
Този досегашен ред
е регламентиран в чл. 26, ал.1 – редакцията преди изменението, която гласи:
Чл. 26.(1) (Доп. - ДВ, бр. 49 от 2015 г.,
в сила от 31.07.2015 г. Фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима,
да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително
следните реквизити:
1. наименование и адрес за
кореспонденция на лицето по чл. 3;
2. наименование и адрес на
търговския обект, а когато не е налице
стационарен обект - текст "БЕЗ
СТАЦИОНАРЕН ОБЕКТ";
3. пореден номер на касовата
бележка;
4. идентификационен номер по чл.
84 ДОПК на лицето по чл. 3;
5. идентификационен номер по ЗДДС
за регистрираните по ЗДДС лица;
6. име или номер на касиера;
7.
наименование, код на данъчна група, количество и стойност по видове
закупени стоки или услуги;
Разпоредбата на чл. 26 от Наредба Н-18/2006 г., има
характера на обща норма по отношение на формата и съдържанието на фискалния
касов бон, а тази по чл. 27 от Наредбата съдържа специалните изисквания за
определени видове и групи стоки. От това следва, че липсата на някой от
елементите на чл. 26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/2006 г., по отношение на
стоките от група "Б" не прави фискалния касов бон невалиден и не води
до нарушаване на реда за регистрирането на стоките във фискалното устройство,
нито до нарушаване на реда за издаване на документи от фискалното устройство.
В следващата разпоредба, тази на чл. 27, ал.3 от същата Наредба, е вписано задължението за търговците да програмират и регистрират
отделните артикули с наименование и единична цена само ако стоките са от
изрично посочените три групи - данъчна група "А" /освободени от
облагане с данък/, стоки с фиксирани цени в нормативен акт и горива. Продаваната
стока в магазина на дружеството, в случая бельо
действително е стока от група "Б" – такава, която се облага с 20% ДДС.
Анализът
на двете разпоредби води до извод, че след като само за изрично
посочените в чл. 27, ал.3 от Наредбата стоки търговецът има задължение за
програмиране на фискалното устройство с наименование и единична цена като
отделни артикули, то за стоките извън тази категория важи правилото на първата
от коментирани разпоредби – тази на чл. 26, ал.1 т.7 (ДВ чл. 49/2015 г.)
Доколко
понятието „ отделни артикули“, визирано в чл. 27, ал.3 от Наредбата е
идентично с формулировката „наименование на стоката/услугата“ в допълнението на
чл. 26, ал.1 т.7 от същата съдът не счита за необходимо да коментира.
Същественото
в случая е, че за привеждане дейността на търговеца в
съответствие с въведените с
изменението на Наредбата нови изисквания
за ЕСФП, законодателят е определил краен срок , който все още тече. Преценката
за съответствие на издаваните от дружеството търговец ФКБ с изискванията на чл.
26,ал. 1 т.7 следва да се прави
съобразно указаното в §31 от ДР на НИД
на Наредба № Н-18/2006 г.
Евентуалната липса на
посочените в обжалваната заповед реквизити на касовия бон, издаден от
търговеца, без всякакво съмнение би засегнала правата на потребителя при
извършване на продажбата, като за това
търговецът следва да бъде санкциониран по ред, разписан
в специален закон. В разглеждания
случай съдържанието на реквизитите на
издадената от търговеца ФКБ за продадената
от него стока, въведени като обща група с наименование „бельо“ в никаква степен не влияе на отчитането на оборота от продажбите им, защото фискалното
устройство е надлежно фискализирано и може да издава фискални бонове, а фактът,
че то е регистрирано в НАП, обосновава извода, че приходната администрация разполага с
постоянна и актуална информация в реално време за конкретният оборот,
реализиран от търговеца в стопанисвания от него обект, за който се отнася.
Дори и да не съдържат единични
цени на стоките по артикули, те отразява реалната стойност на закупената стока,
което изключва ощетяване на фиска.
Този извод поизтича и от разпоредбата на чл. 1, ал.2 от Наредбата,
според която на установеното задължение за издаване на фискална касова бележка
от ФУ /фискален бон/ или касова бележка от ИАСУТД /системен бон/, независимо
дали е поискан друг данъчен документ - е придадена възпираща функция по
отношение данъчно задължените лица за извършване на продажби без издаване на
касов или системен бон с действителната сума по извършена покупка, съответно
без начислен ДДС.
В заключение съдът счита, че
липсват законовите предпоставки
за издаване на акт по чл. 186, ал.1, т.1 от ЗДДС, което води до извод за материална
незаконосъобразност на Заповед № 437-ОП/17.11.2017 г. и налага същата да се отмени.
При приетия по спора краен правен резултат и своевременно направеното
от процесуалния представител на оспорващия търговец искане за присъждане на разноски по делото съдът ги
намира за основателни, следва да ги уважи в размер, съответстващ на
ангажираните доказателства за реалното им осъществяване.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 172, ал.2,
предложение второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед за налагане на ПАМ №
107-ФК/18.07.2018 г., издадена от Началник на отдел „оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на ТД на НАП-Варна с която на „Ен Зет Фешън“ ЕООД ЕИК *********, представлявано от В. С. Д.,е наложена
принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект - магазин „Za Za“, находящ се в гр. Врана ,
бул. „Княз Борис“ №59.
На основание чл. 143, ал.1 от АПК
ОСЪЖДА ТД на НАП Варна
да заплати на „Ен Зет Фешън“ ЕООД ЕИК ……
представлявано от В. С. Д. сумата от 500 (петстотин) лв. представляваща
общия размер на сторените от дружеството разноски.
Решението подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: