Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260450                             12.09.2022 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Секретар Стела Грозева

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 1507 по описа за 2020 година.

 

Предявен е иск с правно осн. чл.422 ГПК, във вр. с чл.535 ТЗ и чл.485, ал.1 ТЗ.

Ищецът "Тин груп" ЕООД твърди, че е заявител в производство по чл.417 ГПК, в качеството му на поемател  по запис на заповед. Във връзка с това в негова полза били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №17200/2019г. относно сумата 8820 лв. Поддържа се, че след връчването на призовката за доброволно изпълнение ответниците са подали възражение, че не дължат сумата, поради което се иска да бъде установено съществуването на вземането против тях.

Ответниците Земеделска кооперация „Нов път“ и Н.Т.М. оспорват дължимостта на претенцията, като възразяват, че е записът на заповед е нищожен поради това, че съдържа два последователни падежа. Освен това сочат, че той е бил издаден във връзка с търговски задължения относно доставяне на торове и гориво осъществено през месец февруари 2018г., които са били впоследствие погасени.

Съдът намери за установено следното:

Със заявление по чл.417 ГПК от 22.10.2019г. дружеството ищец предявило претенция за заплащане на сумата: 8820 лв., дължима по запис на заповед от 11.02.2018г. ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане. По заявлението било образувано приложеното  ч.гр. дело №17200/2019г. и издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист. В срок срещу заповедта постъпили възражения от двамата ответници / лист 34 и 36 на приложеното дело/.

Документът удостоверяващ вземането е запис на заповед от 11.09.2018г. с издател Земеделска кооперация „Нов път“, авалист Н.Т.М. и поемател „Тин груп“ ЕООД / лист 10 на приложеното дело/. Записът е с уговорен падеж на 01.09.2018г., като е предявен за плащане на издателя и авалиста на датата на падежа.

От представената по делото фактура №3906 от 11.02.2018г. се установява, че дружеството ищец е доставил на кооперацията ответник амониев нитрат на стойност 8820 лв. с включен ДДС. Уговорена е датата на пращане 01.09.2018г. / лист 44/. Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза тази фактура е включена в дневника за продажби на „Тин груп“ ЕООД, както и в справката декларация за начислен ДДС. Същата е осчетоводена и при Земеделска кооперация „Нов път“, чрез отразяването ѝ като задължение към „Тин груп“ ЕООД. Както в дружеството продавач, така и при кооперацията ответник не е налице отразяване на плащане по така описаната фактура №****. / лист 53/. Вещото лице е установило наличие на плащане на друго задължение на кооперацията в размер на 8000 лв. като основанието му е друга фактура - № ****.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Дружеството ищец черпи права от ценна книга – запис на заповед издадена от ответната кооперация и авалирана от втория ответник. Представения в заповедното производство запис на заповед има реквизитите предвидени в чл.535 ТЗ, като падежът му е настъпил. Поради това той обективира изискуемо солидарно вземане на ищеца срещу издателя и авалиста за сумата 8820 лв. 

Неоснователни са възраженията на ответниците свързани с валидността на записа на заповед. Видно е от съдържанието му, че дължимата сума е точно посочена по размер, като не са изписани условия за нейното плащане. Тоест налице е безусловно обещание за заплащане по смисъла на чл.535, т.2 ТЗ. Записът не съдържа два последователни падежа, както твърди представителя на ответниците. Падежът на задължението е на определена дата - 01.09.2018г. Обстоятелството, че е налице отбелязване, че записът е бил предявен за плащане на тази дата, което е удостоверено с подписите на издателя и авалиста, не променя горния извод, нито прави записа издаден на предявяване. Това е така, защото двете дати съвпадат.

Неоснователно е и възражението на ответниците, че е погасено каузалното правоотношение, поради което записът на заповед е бил издаден. Действително предвид това, че датата на издаване на фактурата с №**** и записа на заповед е една и съща - 11.02.2018г., а падежът отбелязан в двата документа също съвпада – 01.09.2018г., може да се приеме, че ценната книга е издадена с оглед обезпечаване на вземането на продавача „Тин груп“ ЕООД. Установи се от изслушаната експертиза обаче, че кооперацията купувач не е платила цената по осъществената продажба. Следователно вземането е дължимо.  

Предвид това съдът намира, че предявения иск е основателен и следва да се уважи.

            По разноските:

            Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да понесе и отговорността за разноските, сторени в заповедното и настоящото производство. За заповедното производство на ищеца се дължат 177 лв. държавна такса и 645,60 лв. адвокатско възнаграждение, тоест общо 822,60 лв.  За настоящото исково производство дължими са 175,80 лв. – платена държавна такса.

            Мотивиран така съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ПРИЗНАВА за установено, на осн чл. 422 ГПК, вр. с  чл.535 ТЗ и чл.485, ал.1 ТЗ, съществуването на вземането на „Тин груп“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район „Западен“, ул. Атон №1А против Земеделска кооперация „Нов път“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Житница, общ. Калояново, обл. Пловдив, ул. 22-ра №2 и Н.Т.М. ЕГН ********** с адрес *** за СОЛИДАРНО ЗАПЛАЩАНЕ на сумата 8820лв. /осем хиляди осемстотин и двадесет лева/ произтичаща от запис на заповед, издаден на 11.02.2018г. с падеж 01.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.10.2019г. до окончателното заплащане, относно което вземане е издадена заповед за изпълнение №****. по ч.гр.д.№ 17200/2019г. на Пловдивския районен съд.

 

ОСЪЖДА Земеделска кооперация „Нов път“ и Н.Т.М. да заплатят на „Тин груп“ ЕООД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумите: 175,80  лв./сто седемдесет и пет лева и 80 ст. /, представляваща деловодни разноски в исковото производство, както и 822,60 лв. /осемстотин двадесет и два лева и 60 ст. / - деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 17200/2019г. на Пловдивския районен съд.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивски окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Ж. Желев

Вярно с оригинала.

Р.М.