Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 27.01.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IІ-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на
шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР
ДИМИТРОВ
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева
въззивно гражданско дело № 11352 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С
решение от 01.04.2019г., постановено по гр.д. № 9782/2015г. по описа на СРС,
ГО, 43 състав, е уважен предявеният от А.С.В. срещу „И.“ ООД иск с правно
основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество
да заплати на ищеца сумата от 5 000 лева, предявен като частичен от иск в
пълен размер от 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на честта, достойнството и
доброто му име, в резултат на публикува статия в бр. 8 /590/, година ХІІІ от
23.02.-01.03.2011г. на вестник “Шоу”, озаглавена “Любовите на Сергей”, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 23.02.2011г. до окончателното
изплащане. Със същото решение е отхвърлен иска в останалата му част за
разликата над 5 000 лева до предявения размер от 8 000 лева,
представляващ частичен иск от иск в пълен размер от 15 000 лева.
Срещу
решението, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск, е подадена въззивна
жалба от ищеца А.С.В.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на
постановеното съдебно решение поради нарушения на материалния закон. Счита, че
по делото са установени всички елементи на съдебно предявеното вземане, но
неправилно първоинстанционният съд е приел, че част от процесните изрази не са
клеветнически, което е повлияло при формиране на извод за справедлив размер на
претенцията за обезвреда. Излага, че в контекста на статията е видно, че
цитираните твърдения целят умишлено унижаване на достойнството й чрез
съзнателно разгласяване на неистински позорни обстоятелства. По този начин и в
съвкупност с останалите процесни изрази, авторът цели да представи ищцата като
жена, имаща леко поведение, чрез което развива професионалната си кариера. На
следващо място, в жалбата се оспорват формираните от първоинстанционния съд
изводи, че не следва да кредитира в цялост показанията на свид. В. относно
изнесеното от нея, че състоянието на ищцата я карало да мисли, че „тя ще влезе
в лудница или ще умре“. В тази връзка акцентира на заключението на
съдебно-психиатричната експертиза, в което е посочено, че въззивницата с
по-голяма интензивност е преживяла тревожно-хиподепресивно състояние, свързано
с процесната статия. Поддържа, че по делото е установено и обстоятелството, че
ищцата се е затворила в себе си и не се е срещала с хора. При определяне на
конкретния размер на присъденото обезщетение, първоинстанционният съд не е съобразил,
че публикуваната статия е станала достояние на множество читатели, както и че
тя е с нарушено психическо равновесие, невъзстановено напълно и до момента. По
тези съображения прави искане за отмяна на решението в обжалваната му част и
постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи до заявения размер
от 8 000 лева.
Въззиваемата страна – “И.” ООД не взема
становище по жалбата.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49,
вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди от разпространяването на неверни
и позорящи личността факти,
съдържащи се в процесната статия.
За
да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че страните
не спорят относно съществуването на процесната статия с посоченото от ищеца
съдържание, както и че ответникът е издател на вестик “ШОУ”, в който е
отпечатана процесната статия. Счел е, че част от изложените в статията
твърдения не са неверни и позорящи личността на ищеца, нито съдържат обидни
изрази. Посочено е, че единственият израз, представляващ клевета, е следният: „А.
е пожар от висша класа. Известна е с много “подвизи” в квартала, в 66-о и 73-о
училище от много ранна възраст..... После с прескачане от креват в креват се
прехвърли право, което завърши също с подобен вид гимнастики, само, че за 6
години....”. СРС е обсъдил събраните по делото гласни доказателствени средства
и заключението на съдебно-психиатричната експертиза, като е приел, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 5 000 лева,
поради което е уважил предявеният иск до посочената сума.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не
е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Отговорността
по чл. 49 от ЗЗД е обективна, има гаранционно-обезпечителна функция и е за
чужди виновни противоправни действия. По така предявените искове с правно
основание чл. 49 от ЗЗД по делото следва да бъдат установени следните елементи
от фактическия състав, пораждащ отговорността на ответника: виновно
противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което от ответника
е възложено извършване на някаква работа, като вината се презюмира /чл. 45, ал.
2 от ЗЗД/, причиняване на вреда - при или по повод изпълнението на възложената
работа, както и причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния
резултат, съответно - твърденият размер на вредите.
В
разглеждания случай решението на СРС, в частта, в която е уважен предявеният
иск по 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД до размера на сумата от 5 000 лева, не
е обжалвано от ответното дружество в осъдителната му част и в тази част е
влязло в законна сила. Исковата претенция е отхвърлена в останалата част поради
това, че съдът при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,
прилагайки принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, е приел за справедлив
по-нисък размер от предявения.
Със
сила на пресъдено нещо се ползва решението относно спорното материално право,
въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. В основанието
на иска се включва конкретният правопораждащ юридически факт, въз основа на
който се поражда претендираното материално право. В конкретния случай
постановеният от СРС съдебен акт се ползва със сила на пресъдено нещо по
отношение на следните правопораждащи факти: процесната статия с посоченото от
ищеца съдържание е публикувана в бр. 8 /590/, година ХІІІ от 23.02.-01.03.2011г.
на вестник “Шоу”; ответникът е издател на вестник “ШОУ” и в това си качество е
възложител на работата /изготвянето и публикуването на статиите/ на неговите
служители - автори на статиите; в процесната публикация се съдържа израз, с
който са разгласени позорни неверни обстоятелства по отношение на ищцата, а
именно: „А.е пожар от висша класа. Известна е с много “подвизи” в квартала, в
66-о и 73-о училище от от много ранна възраст.....
После с прескачане от креват в креват се прехвърли право, което завърши също с
подобен вид гимнастики, само, че за 6 години....”; ищцата е претърпяла
неимуществени вреди в резултат на процесната публикация. Установените с
влязлото в сила решение по иска общи правопораждащи факти на спорното право се
ползват със сила на пресъдено нещо.
По
спорните на етапа на въззивното производство обстоятелства относно вида и обема
на претърпените от ищцата вреди, както и по доводите за нарушаване на материалния
закон при определяне размера на подлежащите на обезщетяване вреди,
настоящият съдебев състав приема следното:
Нормата
на чл. 40, ал. 1 от Конституцията на Република България прокламира основния
принцип на свободата на печата и другите средства за масова информация, която
свобода, обаче, не е неограничена, тъй като тя опира до границата, установена
от нормата на чл. 41, ал. 1 от Конституцията, а именно - правата и доброто име
на другите граждани. В конкретният случай ищците поддържат, че с процесната статия
е нарушена именно посочената рамка, установена от нормата на чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България, тъй като с клеветнически твърдения,
изнесени в процесната статия, е засегнато доброто му име в обществото и
човешкото му достойнство.
В
исковата молба се твърди, че с процесната статия /в нейната цялост/ авторът
изгражда образ на жена, имаща леко и непристойно поведение, правело се директно
внушение, че е разхайтена жена със съмнителни нравствени качества, която
материализира любовни контакти за свои лични облаги. Ищцата е посочила и от кои
конкретно изрази в статията е засегната нейната чест и достойнство. С оглед
конкретиката на казуса, се налага извод, че съдът трябва да
направи преценка на статията в нейната цялост - в този смисъл в решението по делото
Pedersen and Baadsgaard v. Denmark, ж. 49017/99 е прието, че "при преценката за фактически твърдения
и оценъчни твърдения, националният съд трябва да разгледа
целия материал, статия, репортаж и т.н.".
За
да е налице обида е необходимо да са казани думи, които са неприлични,
вулгарни, цинични, оскърбяващи честта и достойнството на лицето, преценени в
съответствие със съвременните стандарти за морал. Разгласяването
на несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на неизвършено престъплениее
противоправно деяние - клевета /чл.
147, ал. 1 от НК/. С това деяние се накърнява правото на чест и
достойнство на лицето и положителната обществена оценка за личността му,
неговата самооценка.
Разгласяването на позорно обстоятелство е довеждане до знанието
на трето лице за такова обстоятелство, което деецът свързва с личността на
пострадалия. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен
факт за пострадалия, отнасящ се до минали или настоящи прояви от личния му
живот или неговата професионална реализация /брачна изневяра, побой, тормоз над
близки, отсъствие от работа, немарливо изпълнение на служебните задължения и
др./, укорим от гледна точка на общопризнатите морални норми или отразяващ
отрицателни качества на субекта, характеризиращи го негативно /мързелив,
корумпиран, страдащ от алкохолизъм, наркомания и др./, който е от естество да
накърни доброто му име в обществото, да компрометира честта и достойнството.
В този смисъл твърдението за позорното обстоятелство трябва да е
ясно и да съдържа информация за времевите му и пространствени параметри и
всички релевантни детайли, която да бъде поднесена от разгласяващия като
сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти, т.е. необходимо е
разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива, които изхождат лично от
него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези
обстоятелства са безспорен факт. И това е предпоставено от необходимостта за
установяване на неговата достоверност, подлежаща на доказване в гражданския
процес. В този смисъл предмет на клеветата могат да бъдат само факти, но не и
субективната интерпретация на тези факти. Освен това обстоятелствата трябва
обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации,
интерпретации или други форми на субективна психическа дейност.
В аспекта на изложеното се
налага извод, че изложените във
въззивната жалба оплаквания са основателни.
Действително, процесните изрази: че ищцата е била “бивше гадже на
главния редактор на вестник “Дума”
и ляв депутат И.Н.”, че двамата са
имали “бурна връзка”, която била “продължила близо три години”,
както и че била хваната да
се целува със С.С.в заведение,
сами по себе
си не осъществяват
признаците нито на обида, нито
на клевета. Както бе посочено обаче по-горе, всички процесни
изявления следва да се разглеждат в тяхната взаимна връзка и в контекста на
цялата статия, а не изолирано и самостоятелно. С оглед изложеното съдът счита,
че цялата статия безспорно съдържа внушения за неморално и недостойно поведение
на ищцата, на която са приписани множество интимни връзки с различни лица, в
това число и публични личности, като тя използвала тези контакти за свои лични облаги. Конкретно в
статията се твърди, че „А.е пожар от висша
класа. Известна е с много “подвизи” в квартала, в 66-о и 73-о училище от от много
ранна възраст..... После с прескачане от креват в креват
се прехвърли право, което завърши
също с подобен вид гимнастики, само, че за
6 години....”. Твърденията за множество интимни
връзки като актуални събития от живота на
ищцата са изнесени с цел същата да се
представи в публичното пространство с образа на “изкусителка”, “палавница” и “пожар от висша класа”.
По този начин в статията се акцентира върху внушението относно обстоятелството, че ищцата цели да се облагодетелства от морално неприемливо
поведение при професионалната си реализация.
В
този смисъл изводите на СРС, че противоправността на деянието е установена само по отношение на един от процесните
изрази са необосновани. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените
правила обаче не е съществено, тъй като според
настоящия съдебен състав не се
е отразило на правилността на крайните правни изводи на първоинстанционния
съд.
В 40,
ал. 1 от Конституцията на Република България е закрепена свобода на печата и
другите средства за масова информация, която е свързана с правото на личността
и на обществото да бъдат информирани по представляващи интерес въпроси. С
разпоредбите на чл. 39-41 на Конституцията на Република България се уреждат и права
и свободи на гражданите като основни човешки права, произтичащи от върховния
принцип за достойнство на личността. Всяко едно от тях е конституционно
гарантирано, равно е по тежест на останалите и подлежи на защита. Възможната
колизия на двете групи права - между свободата на словото и правото на
информация, от една страна и правата и доброто име на гражданите, от друга
страна, е уредена с чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Република
България. С посочените разпоредби изрично е предвидено, че свободата на словото
не е абсолютна, а се разпростира до там, от където настъпва засягане на други
конституционно защитени ценности - правата и доброто име на гражданите. Свободата на словото не съдържа възможност за
разпространяване на неверни данни, нито на данни с негативен подтекст, засягащи
лични граждански и човешки права. В конкретния
случай се установи, че е нарушен баланса на посочените конституционно защитени
ценности - свободата на словото от една страна и доброто име на гражданите от
друга.
При
съобразяване на посочените правни
констатации се налага извод за наличието на предпоставките на чл. 49, вр. чл.
52 от ЗЗД по отношение както на причинителя на вредата, така и на възложителя
на работа, в лицето на ответника. При това положение ищецът има правото да
получи обезщетение за причинените неимуществени вреди. При определяне на
размера на понесените вреди съдът съобрази следното:
Както
е прието в константната практика на ВКС, която се споделя от настоящия съдебен
състав, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от
деликт, причинен чрез изнесено в медиите клеветническо твърдение, следва да се
преценяват всички обективно установени обстоятелства, в това число характера на
твърдението и в каква степен то е злепоставящо; изживените от пострадалия
негативни емоции и доколко това клеветническо твърдение се е отразило на
общественото мнение за личността, включително и с оглед заеманата от
пострадалия обществена длъжност. По отношение на размера
на обезщетението за неимуществени вреди настоящият съдебен състав приема, че поначало,
въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение,
което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост"
по смисъла на чл. 52 ЗЗД не
е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да
се имат пред
вид от съда
при определяне размера на обезщетението
/т.2 от Постановление №4 от 23.12.1968 год. на Пленума на
ВС/, като например - вида и характер а на увреждането,
начина на извършването му и обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания
и др. (в този смисъл ППВС 4/1968 г.). При определянето му съдът следва да
отчете характера и вида на претърпените болки и страдания, техният интензитет и
продължителност, всички други особености и обстоятелства по случая,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Съгласно
решение № 253 от 29.01.2014 г. на ВКС, ІІІ ГО по гр. д. № 1251/2012г., при искове по чл. 49 ЗЗД за обезщетяване на
неимуществени вреди от публикации, съдържащи обидни или клеветнически
твърдения, правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди са въздействието на противоправния акт на
издателя върху здравето на ищеца, субективните му негативни преживявания,
отражението на противоправния акт върху социалната сфера на общуване и работа,
контактите и взаимоотношенията на ищеца със семейството и приятелите му, както
и други подобни обстоятелства, видът на противоправния акт - дали е клевета или
обида, тежестта им с оглед общоприетите норми за етика и морал. Като база за
определяне на обезщетението служи още икономическият растеж и стандарта на
живот в страната към датата на деликта. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент
на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства -
емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно намират не само
отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен
период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви
в здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните
неимуществени вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в
пряка причинна връзка с увреждането.
Причинените
вреди и причинно-следствената им връзка с деянието се установяват от събраните в
първоинстанцинното производство гласни
доказателствени средства.
Свидетелката
В. /сестра на ищцата/ има непосредствени възприятия относно реакцията на ищцата
при запознаване с процесната статия. Тя изпаднала в истерия, не спирала да
плаче, била в тежко емоционално и физическо състояние, което мотивирало
свидетелката да счита, че ищцата “ще влезне в лудница или ще умре“. След това тя
се затворила в себе си, изпитвала притеснения, че всички приятели, познати,
съседи, ще говорят и ще питат за статията, поради което ограничила срещите си с
хората от своето обкръжение. Впоследствие започнала да си мисли, че заради
статията, всички ще поставят под съмнение личностните и професионалните й качества.
Отношенията с нейния приятел се влошили, защото други хора започнали да му се
подиграват във връзка със статията и той станал агресивен, между тях избухвали
скандали и разправии. Родителите на ищцата също разбрали за статията и много се
разстроили от написаното там.
Идентични
са и показанията на свид. Г.Н., който към момента на излизане на статията, е бил
колега на ищцата и двамата работили в един кабинет, а впоследствие станали и
близки приятели. Към момента на излизане на статията А.В. заемала длъжността
главен юрисконсулт към Националния съвет на БСП. Свидетелят излага, че ищцата
много се разстроила от написаното в статията, плачела на работното си място,
притеснявала се от това как ще се възприеме написаното. Колегите й започнали да
шушукат, станали мнителни по отношение личността на ищцата, обсъждали статията и
самата ищца, тъй като ставало въпрос за С.С.–
публична личност и техен работодател. Заради обсъжданията във връзка със
статията, ищцата започнала да страни от колегите си и отказвала да участва в
семинари.
Показанията
и на двамата свидетели следва да бъдат кредитирани като логични и отразяващи
непосредствени възприятия относно релевантните за спора обстоятелства. Всеки от
свидетелите изнася в показанията си впечатленията си относно начина по който се
е отразила процесната статия върху ищеца и в показанията им липсват вътрешни
противоречия, доколкото липсват взаимно изключващи се изявления за един и същи факт,
поради което липсва основание същите да не бъдат приети за безпристрастни. В
практиката на Върховния касационен съд е застъпено разбирането, че показанията
на свидетелите относно спорните факти следва да бъдат ценени от съда по
вътрешно убеждение с оглед всички останали доказателства по делото поотделно и
в тяхната съвкупност. Когато се ценят показанията на свидетел, възможно
заинтересован от изхода на делото, съдът следва да подходи към тях със завишена
критичност; да съобрази доколко те са повлияни от тази заинтересованост,
съдържат ли вътрешни противоречия или неясноти и уклончивост относно определени
факти или противоречия с останалите доказателства по делото. В аспекта на
изложеното, дори и да се приеме, че свидетелите В. и Николов са заинтересовани
от изхода на спора /тъй като свид. В. е сестра на ищцата, а свид. Николов -
близък приятел на същата/, то при преценка на техните показания по реда на чл.
172 от ГПК, се налага извод, че същите следва да бъдат кредитирани. Те не са
опровергани от други доказателства по делото, като същевременно следва да се
съобрази, че в тях липсват вътрешни противоречия и неясноти относно спорните
факти. Ирелевантно е обстоятелството по какъв начин свидетелите са достигнали
до процесната статия, кой им е обърнал внимание върху нея и кога са прочели
статията. От свидетелските показания се установи, че въпросната публикация се е
отразила негативно на ищцата. За нея е настъпила вреда, изразяваща
се в негативни емоционални преживявания, интензивен емоционален стрес, притеснения във връзка с взаимоотношенията
с колегите, близките, приятелите, неудобство и срам, засягане на доброто
име на ищцата, честта, достойнството и професионалния й авторитет /както се твърди и в исковата
молба/.
При
преценка на причинно-следствената връзка между деянието и вредите съдът
съобрази и заключението на съдебно-психиатричната експертиза, което преценено
по реда на чл. 202 от ГПК, следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и
безпристрастно. По аргумент от чл. 201 от ГПК заключението на вещото лице
трябва да бъде пълно, ясно и мотивирано. Експертът следва да посочи не само
изводите, които прави във връзка с поставената му от съда задача, но и
конкретните факти, които обосновават тези
изводи. Целта на експертизата е да изнесе пред съда всички онези факти и връзки
между тях, за които са необходими специални знания и по този начин да
подпомогне съда при формиране на фактическите, а оттам и на правните му изводи
по спора. В случая вещото лице е мотивирало изводите си за вида и степента на
психическата травма, както и за наличието на причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и вредата, въз основа на притежаваните от него специални
медицински знания и опит и след личен преглед на ищеца /психиатрично интервю/.
При
съвкупната преценка на събраните по делото гласни доказателствени средства и
заключението на съдебно-психиатрична експертиза, се налага извод, че ищецът е
претърпял болки и страдания, изразяващи се разстройство в адаптацията – смесена
тревожно-депресивна реакция, която с по-голяма интензивност е продължила до
м.06.2011г., след което симптоматиката постепенно се е редуцирала, но частично
персистира и понастоящем.
С оглед изложеното се налага извод, че справедливото
обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, което би репарирало неимуществените
вреди, претърпени от ищеца вследствие процесната статия, е в размер на
5 000 лева. В тази връзка следва да бъдат отчетени, от
една страна, броя и вида на обидните и клеветническите изрази, установената
тежест на емоционалните вреди,
тяхната
продължителност и интензитет, отражението
на процесните изрази върху личността на ищцата, в
това число и върху социалната сфера на общуване и работа, контактите и
взаимоотношенията на ищеца със семейството и приятелите му, установените конкретни вредни последици,
изразяващи се разстройство в адаптацията – смесена тревожно-депресивна реакция
и обстоятелството, че същите са
били разпространени пред неограничен кръг от лица чрез национален вестник, издаван на цялата
територия на Република България. От друга страна по делото липсват данни за изразени конкретни негативни
нагласи спрямо ищеца от трети лица, не е
доказано настъпването на специфични и трайни тежки последици върху социалните
контакти, семейния и професионален живот на ищцата, както и липсват данни за
неблагоприятни бъдещи прояви в психическото състояние на ищцата. В този смисъл и с оглед
обществено-икономическите условия в страната към датата на деликта,
присъждането на по-голяма от горепосочената сума би довело до несъответстващо
на изискванията на справедливостта имуществено разместване. Присъждането на
обезщетение само по себе си съдържа морално удовлетворение - признаване, че
действията на служители на ответника са противоправни, и отговорността му за
причинените вреди, като размерът на паричната сума е за репариране на
действително претърпените вреди и не може да служи за обогатяване. От значение
е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи,
тъй като "справедливостта" до голяма степен отразява обществената
оценка на засегнатите нематериални ценности, а в сферата на последните
равенството в обществото намира най-чист израз /така решение № 110 от 25.05.2017г. на ВКС по гр.д.
№ 2808/2016г., IV ГО/.
Независимо от обстоятелството, че първоинстанционният съд не е съобразил установената тежест
на вредите - отражението на процесната статия в
цялост върху личната и професионална сфера на ищцата, с което е допуснал
процесуално нарушение при определяне на размера на дължимото обезщетение,
то това нарушение не е съществено, тъй като не е довело
до нарушение на материалния закон – разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, с която е
установен принципът за справедливост при репариране на неимуществени вреди.
Прилагайки именно обществения критерий за справедливост, настоящият съдебен
състав, отчитайки всички установени по делото обстоятелства, релевантни за
определянето на размера на процесното обезщетение,
включително – невзетите предвид от първата инстанция, процесни
неимуществени вреди, също намира, че справедливият, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
размер на това обезщетение – достатъчен да репарира всички причинени на ищцата
вреди, възлиза на сумата 5 000 лева. Постановеният краен резултат по материалноправния спор между страните е правилен, поради
което първоинстанционното решение следва да се
потвърди в обжалваната му част.
При този изход на спора право на разноски има
въззиваемата страна, но предвид липсата на заявено искане, такива не следва да
се присъждат.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 80045 от 01.04.2019г., постановено по гр.д. № 9782/2015г. по
описа на СРС, ГО, 43 състав, изменено с определение от 04.06.2019г. по реда на
чл. 248 от ГПК в частта му за разноските, в обжалваната му част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.