№ 1102
гр. Стара Загора, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Д.
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20235530101912 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
Ищецът “ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, гр.София твърди, че на 09.06.2008г. бил сключен
Договор за потребителски кредит № FL412635/09.06.2008 г. между „Юробанк И Еф Джи
България” АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД) и ответницата,
по силата на който кредиторът отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 14000,00
лева за рефинансиране на съществуващ дълг. За усвоения кредит кредитополучателят
дължал на банката годишна лихва в размер от сбора на БЛП на банката за потребителски
кредити за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер
на 2,95 %. Кредитът бил отпуснат при годишен процент на разходите в размер на 13,37 %.
Кредитополучателят се задължил да погаси задължението си чрез 120 месечни анюитетни
вноски с краен срок за погасяване - 09.06.2018 г., включващи задължението за главница и
договорна лихва. Кредитополучателят не извършвал плащания, с които да погасява
задължението си по договора за кредит, поради което останал непогасен остатък с общ
размер 14663,88 лева, от които ищецът претендира частично сумата от 5663,88 лева както
следва: 3 832,18 лева - частично претендирана главница от общо дължимата главница 12
832,18 лева; 231,70 лева договорна лихва и 1 600,00 лева мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД,
начислена върху претендираната част от главницата. При просрочие на дължимите
погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателите
дължали лихва за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната
лихва. На 18.01.2016 г. бил сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия) между
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД)
и ищеца, по силата на който задължението на ответницата, произтичащо от Договор за
потребителски кредит № FL412635/09.06.2008 г., било изкупено от дружеството ищец.
Ответницата била уведомена за прехвърлянето на задължението й с писмено съобщение,
изпратено от пълномощник на цедента, че считано от датата на получаването му спрямо
длъжника по отношение горното вземане кредитор бил ищецът. На същата дата на
длъжника било връчено и писмо, с което му бил предоставен 15-дневен срок за доброволно
1
изпълнение, в който срок ответницата не извършила плащане. Договорът за цесия произвел
действие както по отношение на цедента и цесионера, така и по отношение на длъжника.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата, в
качеството на кредитополучател по Договор за потребителски кредит №
FL412635/09.06.2008 г., сключен с „Юробанк И Еф Джи България“ АД, дължи на ищеца
следните суми: 3 832,18 лева, частично претендирана главница от общо дължимата главница
12 832,18 лева, 231,70 лева - договорна лихва за периода 09.06.2008г.-09.06.2018г. и 1600,00
лв. мораторна лихва, начислена върху претендираната част от главницата, за периода
09.06.2018г. до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното и изплащане. Претендира ;а
разноските в заповедното и в исковото производство.
Ответницата Е. И. С. заявява, че предявеният иск е неоснователен и моли да бъде
отхвърлен. Действително на 09.06.2008 г. подписала цитирания в исковата молба договор за
кредит. От датата на подписване на договора за кредит и неговото усвояване изминали над
14 години, поради което ответницата прави възражение за изтекла погасителна давност и
моли съда да отхвърли предявения иск като погасен по давност. Оспорва твърдението, че
била уведомена на 03.10.2022 г. за прехвърляне на вземането, както и че получила писмо за
доброволно изпълнение. Договорът за прехвърляне на вземането не породил правно
действие, тъй като не била уведомена по надлежен ред, още повече към датата на
прехвърляне на вземането същото било погасено по давност. Претендира и направените по
делото съдебни и деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното.
Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, който представлява специален
положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на
кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По
този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът
– възраженията си срещу вземането.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1021/2023 г. по описа на Старозагорския районен
съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
514/09.03.2023 г. за сумата 3832,18 лева частично претендирана главница от общо
дължимата главница от 12832,18 лева по Договор за потребителски кредит
№FL412635/09.06.2008 г., 231,70 лева договорна лихва за периода от 09.06.2008г. до
09.06.2008г., 1600 лева мораторна лихва по чл.86 ЗЗД за периода от 10.06.2018 г. до
13.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.02.2023г. до
изплащане на вземането. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от
длъжника и в срока по чл.415, ал.1 от ГПК е подадена настоящата искова молба.
Правното твърдение на ищеца е, че между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД /с
предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД/ и ответницата е
възникнало облигационно правоотношение, произтичащо от Договор за потребителски
кредит № FL412635/09.06.2008 г. В посочения договор е посочено, че на ответницата е
предоставена сума в размер на 14000 лв. със задължение за връщането й в срок до
09.06.2018 г., като кредитът се погасява на равни /анюитетни/ месечни вноски, отразени в
погасителен план.
2
Следователно между страните е възникнало облигационно правоотношение по
договор за заем по смисъла на чл.240 и сл. от ЗЗД. Спорното материално правоотношение
попада и в легалната дефиниция на договора за потребителски кредит, дадена в чл.9, ал. 1
ЗПК, според която това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. С оглед на това по отношение на
процесния договор намират приложение и разпоредбите на ЗПК.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото се установява, че
кредитът е предоставен и усвоен, видно от Банково бордеро № 8585396/09.06.2008 г., реф. №
907581. Размерът на сумата, с която е заверена сметката на кредитополучателя, е 14000 лева.
Усвоената сума по потребителски кредит № FL412635/09.06.2008 г. е по разплащателна
сметка с IBAN BG 97 BPBI 7921 10 42017601. На същата дата от сметката е удържана сума в
размер на 350 лева, която представлява еднократна такса за разглеждане на кредита, и са
направени две тегления на каса, едното в размер на 9150.00 лева, а другото – в размер на
4500.00 лева. Кредитът е обслужван до 09.11.2009 г. След това са направени две вноски от
180 лева на 22.10.2010 г., с която са погасени 149.72 лева просрочена лихва и 30.28 лева
просрочена главница за 09.12.2009 г., както и 100 лева на 11.03.2011 г., с които е погасена
остатъчната главница за вноска от 09.12.2009 г., както и част от главница по вноска от
09.01.2010 г. На 15.04.2016 г., доброволно е платена сума в размер на 50 лева, с които е
погасена дължима такса в размер на 11 лева и натрупани наказателни лихви в размер на 39
лева. Не са платени погасителни вноски за периода 09.01.2010 г. - 09.06.2018 г. в размер на:
12 745,25 лв. главница и 7 643,74 лв. договорна лихва. Съдът възприема експертното
заключение като обосновано, незаинтересувано и съответстващо на останалите
доказателства по делото.
При тези обстоятелства се налага изводът, че сумата по кредита в размер на 14000 лв.
е реално получена от ответницата, като същата е извършвала плащания, с които да е
погасила отчасти задължението. Останали са непогасени суми по погасителния план както
следва: 12 745,25лв. главница и 7643,74 лв. договорна лихва
Ответницата е направила възражение за погасяване по давност на вземанията на
ищеца.
По отношение вземането за главница е приложима общата петгодишна давност по
чл.110 от ЗЗД, доколкото се касае не за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.“в“
ЗЗД и Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, а за единно вземане,
по което кредиторът се е съгласил да получи изпълнение на части на основание чл.66 ЗЗД /в
този смисъл са: Решение № 38/26.03.2019г. по т.д. № 1157/2018г. на ІI т.о. на ВКС, Решение
№ 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795 от 2010 г. на ВКС, ІV г. о., ГК и Решение № 28 от
05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК /.
За вземането за възнаградителна лихва е приложима кратката тригодишна давност по
чл.111, б. ”в” ЗЗД. Според мотивите по т.1 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. т.
д. № 3/2017 г., ОСГТК на ВКС по отношение на изпълнението на паричните задължения
3
законът не прави разграничение между различните видове лихви - възнаградителна или
обезщетителна, договорна или законна. С оглед на това следва да се счита да изоставено
обоснованото с анюитетния характер на възнаградителната лихва разбиране за давностния
срок в по-старата практика на ВКС, доколкото включването на възнаградителната лихва
като елемент на анюитетната вноска очевидно не променя характера на акцесорно
задължение спрямо главницата. В същия смисъл е и актуалната практика на ВКС, изразена в
Решение № 63/01.06.2022 г. по т.д.№ 2140/2018 г., I т.о. и Решение № 102/05.08.2022 г. по
гр.д.№ 1759/2021 г., IV г.о.
Разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД предвижда, че давността започва да тече от
датата на изискуемостта на вземането. По въпроса за началния момент на давностния срок
за главницата по договор за банков кредит при уговорено погасяване на главното
задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи е налице известно
противоречие в съдебната практика, като за разрешаването му е образувано Тълкувателно
дело № 3/2023 г. за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на
Гражданската и Търговската колегии на ВКС, по което към момента не е постановено
решение.
В Решение 45/17.06.2020 г. по т.д. № 237/2019 г. на ІI т.о. ВКС се произнесъл, че
началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по
погасителни вноски по договор за банков кредит, е моментът на изискуемостта на
съответната вноска, а не датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита.
Съгласно разяснителната част на Тълкувателно решение № 3/2011г. от 18.05.2012г. по тълк.
д № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност е установена в обществен интерес и
целта е да се стимулира своевременното упражняване на субективните граждански права.
Посочено е, че чрез този институт на кредитора се отнема възможността да иска
принудително осъществяване на своето право. Тя служи за гарантиране на правната
сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане на гражданските
правоотношения, което е в интерес на всички. Въз основа на така даденото тълкуване в
задължителната практика на ВКС относно целите на института на погасителната давност и
предвид обстоятелството, че погасителната давност е свързана с бездействие на кредитора –
неупражняване на негово субективно право, за което същият може да търси изпълнение, на
основание чл.114 ЗЗД началният момент на теченето на давностния срок винаги е свързано с
изискуемостта на вземането на кредитора, тъй като това е моментът, от който той може да
търси изпълнение. С оглед на това неупражняването на правото в рамките на давностния
срок води до погасяване на правото на принудително изпълнение. Когато вземането на
банката по кредита е разсрочено на отделни погасителни вноски, изискуемостта на
съответната част от главницата настъпва в различни моменти по силата на постигнатото от
страните съгласие, което има силата на закон между тях. За съответната част от главницата
изискуемостта настъпва с изтичането на срока за плащането й, от който момент за тази част
кредиторът може да търси изпълнение, вкл. и по съдебен /принудителен/ ред, поради което
бездействието му се санкционира с течене на давностния срок по отношение на тази част от
4
вземането по кредита. Да се приеме противното, означава да не се зачете волята на страните
по договора относно различната изискуемост на частите от главницата по всяка от
дължимите вноски и свързаното с нея течене на давността. В случая не става въпрос за
предложено частично изпълнение от страна на длъжника без съгласието на кредитора, а за
разсрочено изпълнение на главницата по кредита, за което страните са постигнали съгласие
още при сключването му или с допълнително споразумение. Ето защо не може да се приеме,
че при положение, че кредиторът има право да търси изпълнение от изискуемостта за
съответната част от вземането, бездействието му да го направи не води до течене на
давностния срок за тази част от вземането.
Това решение продължава практиката, обективирана в Решение № 161/08.02.2016 г.
по т.д.№ 1153/2014 г. на ВКС, II т.о. и Решение № 90/31.03.2014 г. по гр.д.№ 6629/2013 г. на
ВКС, IV г.о., в които също се приема, че давностният срок за вземания за главница,
формирана от погасителни вноски по договор за банков кредит, е моментът на
изискуемостта на съответната вноска, а не датата на уговорения краен срок за погасяване на
кредита.
С Решение № 50173/13.10.2022 г. по гр.д.№ 4674/2021 г. на ВКС, III г.о и Решение №
65/06.07.2018 г. по т.д.№ 1556/2017 г. на ВКС, I т.о. се приема, че началният момент на
погасителната давност по договора за банков кредит е настъпването на изискуемостта на
целия дълг.
Към настоящия момент повечето състави на ВКС обаче продължават да поддържат
становището, че началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания
за главница от погасителни вноски по договор за банков кредит, е моментът на
изискуемостта на съответната вноска, за която кредиторът може да се снабди с
изпълнителен лист, а не датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита. В този
смисъл са: Решение № 63/01.06.2022 г. по т.д.№ 2140/2018 г. на ВКС, I т.о, Решение №
102/05.08.2022 г. по гр.д.№ 1759/2021 г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 50002/02.02.2023 г. по
т.д.№ 701/2022 г. на ВКС, III г.о.
С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде възприета по-
разпространената и актуална практика на ВКС, според която давностният срок започва да
тече от датата на падежа за всяка вноска.
Поради изложеното съдът намира, че всички вноски за главница по погасителния
план, чиято изискуемост е настъпила преди повече от пет години от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 13.02.2023 г., са погасени по давност.
Това са вноски за главница с пореден номер от 1 до 116 по погасителния план /с падежи от
09.07.2008 г. до 09.02.2018 г./. Така остават дължими единствено последните 4 вноски за
главница по погасителния план с общ размер 19,61 лв.
Тъй като от падежа на последната вноска по погасителния план до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 13.02.2023 г. са изтекли повече от три
години, цялото вземане на ищеца за възнаградителна /договорна/ лихва е погасено по
давност.
5
Съгласно разпоредбата на чл.86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Според
заключението на съдебно-счетоводната експертиза дължимата мораторна лихва за периода
от преустановяване на плащанията на 09.01.2010 г. до подаване на заявлението да издаване
на заповед за изпълнение на 13.02.2023 г. е в размер на 6921,36 лева. Тъй като на основание
чл.111, б.“в“ ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с кратка тригодишна давност, до
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 13.02.2023
г. по давност са погасени лихвите, дължими за периода до 12.02.2020 г. Съдът, като взе
предвид разпоредбата на чл. единствен от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на
основния лихвен процент на Българската народна банка за периода на забавата, намира, че
за периода 13.02.2020 г. - 13.02.2023 г. върху непогасената по давност главница от 19,61 лв.
се дължи мораторна лихва в размер на 6,01 лв.
Ищецът твърди, че е частен правоприемник на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД /с
предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД/ по силата на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016 г. Посоченият договор /озаглавен
„Договор за възлагане на вземания“/ е представен по делото, като от Приложение № 1 към
него е видно, че процесното вземане е прехвърлено на ищеца. Представени са и
доказателства за извършени действия по уведомяване на ответницата за цесията на
посочения в договора адрес, като пратката е върната като непотърсена. Тези документи
обаче са получени от ответницата и с преписа от исковата молба, поради което съдът
приема, че тя е надлежно уведомена за цесията /в този смисъл е Решение № 78 от 9.07.2014
г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК/. С оглед на това съобразно разпоредбата на
чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК е
основателен и следва да бъде уважен до размера на 19,61 лева, представляваща частично
претендирана главница от общо дължимата главница от 12832,18 лева по Договор за
потребителски кредит №FL412635/09.06.2008 г., с 6,01 лв. мораторна лихва по чл.86 ЗЗД за
периода от 13.02.2020 г. до 13.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от
13.02.2023г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 514/09.03.2023 г. по ч. гр. д.№ 1021/2023 г. по описа на
Старозагорския районен съд. В останалата част искът се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да бъде осъдени ответницата да заплати на
ищеца направените разноски в заповедното производство съобразно установената част от
вземането в размер на 1,33 лв., представляващи държавна такса и адвокатско
възнаграждение, и направените в настоящото производство разноски съобразно уважената
част от предявения иск в размер на 1,87 лв., представляващи държавна такса и
възнаграждение на вещо лице. На основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъден ищецът
6
да заплати на ответника направените разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер
на 348,42 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. И. С. от гр. Стара Загора, ...
съществуването на вземането на “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, гр. София, район “Витоша”,
кв.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков Казанджията” 4-6, ЕИК *********, представлявано
от Райна И. Миткова-Тодорова, за сумата 19,61 лева, представляваща частично
претендирана главница от общо дължимата главница от 12832,18 лева по Договор за
потребителски кредит №FL412635/09.06.2008 г., с 6,01 лева мораторна лихва по чл.86 ЗЗД за
периода от 13.02.2020 г. до 13.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от
13.02.2023 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 514/09.03.2023 г. по ч. гр. д.№ 1021/2023 г. по описа на
Старозагорския районен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, гр. София, район “Витоша”,
кв.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков Казанджията” 4-6, ЕИК *********, представлявано
от Райна И. Миткова-Тодорова, против Е. И. С. от гр. Стара Загора, ... иск за установяване
съществуването на вземането заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№ 514/09.03.2023 г. по ч. гр. д.№ 1021/2023 г. по описа на Старозагорския районен съд в
останалата част над размера 19,61 лева до претендирания размер 3832,18 лева частично
претендирана главница от общо дължимата главница от 12832,18 лева по Договор за
потребителски кредит №FL412635/09.06.2008 г., за сумата 231,70 лева договорна лихва за
периода от 09.06.2008г. до 09.06.2008г., в останалата част над размера 6,01 лева до
претендирания размер 1600 лева мораторна лихва по чл.86 ЗЗД за периода от 10.06.2018 г.
до 12.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.02.2023г. до изплащане
на вземането, като неоснователен.
ОСЪЖДА Е. И. С. от гр. Стара Загора, ... да заплати на “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, гр.
София, район “Витоша”, кв.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков Казанджията” 4-6, ЕИК
*********, представлявано от Райна И. Миткова-Тодорова, сумата 1,33 лева,
представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 1,87 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, гр. София, район “Витоша”, кв.”Малинова
долина”, ул.”Рачо Петков Казанджията” 4-6, ЕИК *********, представлявано от Райна И.
Миткова-Тодорова, да заплати Е. И. С. от гр. Стара Загора, ... сумата 348,42 лева,
представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
7
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
8