Определение по дело №933/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 139
Дата: 11 май 2021 г. (в сила от 11 май 2021 г.)
Съдия: Румяна Иванова Андреева
Дело: 20215300500933
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 6 април 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 139
гр. Пловдив , 11.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в закрито заседание на
единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна И. Андреева

Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Румяна И. Андреева Въззивно частно
гражданско дело № 20215300500933 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, вр. с чл.419, ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№ 9742/26.02.2021 г. /на ПРС/ на Т. Т. К.
против Разпореждане за незабавно изпълнение, материализирано в Заповед № 5316 от
28.09.2020 г., издадена по ч. гр.д.№ 11938/2020 г. на РС – Пловдив, IV гр. състав, с
която е уважено заявлението на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД - гр.
София, с ЕИК ********* за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист против нея, за сумите : сумата от 3 500 лв. - главница по договор за
заем/кредит от 23.06.2010 г. револвираща кредитна карта, обявен за предсрочно
изискуем на 09.07.2020 г., ведно със законната лихва от 18.09.2020 г. до окончателното
й изплащане; сумата от 8 244,23 лв. – възнаградителна лихва от 19.07.2012 г. до
07.09.2020 г.; сумата от 374,15 лв. - лихва т.9 от договора от 19.07.2012 г. до 07.01.2014
г.; сумата от 156 лв. - непогасена годишна такса за поддръжка на кредитна карта за
2010 г.-2013 г., сумата от 9,72 лв. – обезщетение в размер на законната лихва от
08.09.2020 г. до 17.09.2020 г., сумата от 33,60 лв. - разходи за покана за предсрочна
изискуемост; сумата от 246, 35 лв. - държавна такса и 50 лв. - разноски за
юрисконсултско възнаграждение, които вземания произтичат от договор за
заем/кредит от 23.06.2010 г. - револвираща кредитна карта, обявен за предсрочно
изискуем на 09.07.2020 г. и счетоводни книги на банката. Оплакванията са за
неправилност на обжалваното разпореждане поради липсата на общите предпоставки
за издаване на заповедта, посочени в чл.418, ал.2 и ал.3 от ГПК, както и поради
наличие на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител. Прави се искане
отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилване на издадения
изпълнителен лист. С частната жалба се обжалва и издадената заповед в частта за
1
разноските, като се иска и отмяна на заповедта за изпълнение в тази част.
Насрещната страна е подала писмен отговор, с който застъпва становище за
недопустимост и неоснователност на частната жалба.
Пловдивският окръжен съд в настоящия си състав, като прецени данните по
делото, намира следното:
Частната жалба против разпореждането за незабавно изпълнение е процесуално
допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване
съдебен акт и е постъпила в предвидения в чл.419 от ГПК едномесечен срок от
получаване на поканата за доброволно изпълнение.
По същество:
Производството по ч. гр.д.№ 11938/2020 г., IV гр. състав е образувано по
заявление на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД - гр. София за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК въз
основа на извлечение от счетоводните книги на банката – заявител, удостоверяващо
задължение по договора за кредит – документ по чл.417, т.2 ГПК.
Съгласно чл. 417, т.2 от ГПК (изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г.), заявителят може да
иска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата
цена, се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се
установяват вземания на държавните учреждения, общините, или извлечение от
счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича
вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите
общи условия.
В случая заявителят е основал искането си за допускане на незабавно
изпълнение и издаване на изпълнителен лист на извлечение от счетоводните си
записвания. Съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК, за да бъде допуснато незабавно изпълнение
на заявеното вземане, необходимо е документът, на който се основава това вземане, да
е редовен от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, т. е.
вземане, което е изискуемо.
Към представеното извлечение от сметки банката - заявител е представила
договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка, сключен на
23.06.2010 г. с длъжника Т. Т. К.. Видно от съдържанието на договора, същият е
сключен в съответствие с действащите общи условия и с общите условия на Банката –
заявител за откриване и водене на банкови сметки и предоставяне на платежни услуги
и Тарифата. Ведно с договора са представени общите условия на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип, които са в сила от 24.04.2020 г. Не са
представени упоменатите в договора между страните общи условия, действащи към
датата на сключването му - 23.06.2010 г., както и общите условия на Банката –
заявител за откриване и водене на банкови сметки и предоставяне на платежни услуги
и Тарифата, действащи към този момент. Следователно, към заявлението не са
представени всички изискуеми се от закона документи, поради което не са били налице
условията на чл. 418, ал. 2 ГПК за допускане на незабавното изпълнение.
2
Ето защо съдът приема, че частната жалба е основателна и обжалваното
разпореждане следва да се отмени, а издадения изпълнителен лист да се обезсили.
По отношение на подадената частна жалба против заповедта в частта за
разноските, съдът намира, че не са извършени всички необходими действия по нейното
администриране, поради което същата е преждевременно изпратена на ПОС.
Срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от длъжника в
срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, което е постъпило ведно с частната жалба против
разпореждането за незабавно изпълнение. Към настоящия момент РС още не е
определил срок за предявяване на установителния иск и заповедта не е влязла в
законна сила.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. по т.д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските
отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК и е
образувано исково производство по реда на чл. 415, ал.1, респ. по чл. 422 ГПК. С
решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство. В това производство съдът следва да разгледа
възраженията на страните за неправилно изчисляване на разноските от съда в
заповедното производство, искането на ответника за присъждане на разноски за
заповедното производство и възраженията по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Ако пред съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на
чл. 413 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, същата не се
администрира до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. При подадено
възражение и образувано исково производство по реда на чл. 422 ГПК,
администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по
установителния иск. Ако производството по установителния иск приключи с влязло в
сила решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне поради
произнасянето от съда в исковото производство по разноските, направени по издаване
на заповедта за изпълнение. Ако производството по установителния иск приключи с
определение за прекратяване на делото и за обезсилване на заповедта за изпълнение и
на изпълнителния лист, частната жалба по чл. 413 ГПК следва да се върне. Частната
жалба се администрира и се разглежда от въззивния съд, ако производството по
установителния иск приключи с определение за прекратяване на производството по
установителния иск, но в хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в сила,
като например: ако съдът в исковото производство приеме, че заповедта за изпълнение
е влязла в сила и при одобрена съдебна спогодба, ако страните не са уредили с нея
отговорността за разноските. Частната жалба се администрира и се разглежда от
въззивния съд и ако в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е подадено възражение и при
оттегляне на възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК.
С оглед изложеното частната жалба против заповедта за изпълнение в частта за
разноските е преждевременно изпратена на ПОС, поради което производството по нея
следва да се прекрати и същата да се върне на РС -Пловдив за изпращането за
разглеждане на въззивния съд при настъпване на някоя от горепосочените
предпоставки, в изпълнение на задължителните указания, дадени в т.12 от ТР
№4/18.06.2014 г. по т.д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
3
Частната жалбоподателка е направила и искане за спиране на изпълнението по
реда на чл.420, ал.2 ГПК. Компетентен да се произнесе по това искане е съдът,
постановил незабавното изпълнение, а това е първоинстанционният съд. Такова искане
е било направено и пред него, като с разпореждане от 08.03.2021 г. ПРС е отложил
произнасянето по същото до приключване на производството по частната жалба. Ето
защо в тази и част частната жалба, имаща характер на молба по чл.420 ГПК ще се
изпрати на компетентния да я разгледа съд – РС – Пловдив.
Предвид основателността на частната жалба, насрещната страна – заявител ще
бъде осъдена да заплати на частната жалбоподателка направените разноски по делото в
производството пред ПОС, които са за заплатена държавна такса и банкова комисионна
в размер от 17,40 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 454 лв., или
общо разноски в размер на 471,40 лв.
Водим от горното Съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане за незабавно изпълнение, материализирано в Заповед
№ 5316 от 28.09.2020 г., издадена по ч. гр.д.№ 11938/2020 г., IV гр. състав по
заявлението на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД - гр. София, с ЕИК
********* против Т. Т. К. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“
АД - гр. София, с ЕИК ********* за допускане на незабавно изпълнение и издаване на
изпълнителен лист против Т. Т. К. , на Заповед № 5316 от 28.09.2020 г., издадена по ч.
гр.д.№ 11938/2020 г. на РС - Пловдив, IV гр. състав и ОБЕЗСИЛВА издадения на
30.09.2020 г. въз основа на Заповед № 5316 от 28.09.2020 г. по ч. гр.д.№ 11938/2020 г.
на РС - Пловдив, IV гр. състав изпълнителен лист.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 933/2021 г. по описа на ПОС, Х
гр.с-в в частта по частната жалба против Заповед № 5316 от 28.09.2020 г., издадена по
ч. гр.д.№ 11938/2020 г. на РС - Пловдив, IV гр. състав в частта за разноските и
ВРЪЩА делото на Районен съд - гр.Пловдив с указание частната жалба да бъде
изпратена отново за произнасяне от въззивния съд при наличието на някоя от
посочените в мотивите към т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС предпоставки.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 933/2021 г. по описа на ПОС, Х
гр.с-в по частната жалба в частта, с която се иска спиране на изпълнението на Заповед
№ 5316 от 28.09.2020 г., издадена по ч. гр.д.№ 11938/2020 г. на РС - Пловдив, IV гр.
състав по реда на чл.420, ал.2 ГПК и ИЗПРАЩА същата за произнасяне на ПРС.
ОСЪЖДА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД - гр. София, с ЕИК
********* да заплати на Т. Т. К. сумата от 471,40 /четиристотин четиридесет и един
лв. и 40 ст./ лв. – разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5