№ 595
гр. Варна, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седми декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Търговско дело №
20223100900374 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. №
34513667/09.06.2022 г. от К. Д. К., ЕГН **********, с местожителство в
******, с която е предявен иск за осъждането на „ЗАД „„АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ”“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Сребърна”, № 16, да заплати сумата 55000.00 лв.,
представляваща допълнително застрахователно обезщетение, за претърпяни
неимуществени вреди – болки, страдания и травматични увреждания като
пешеходец, причинени й по вина на водача на л.а. „Пежо 206“, ДК № ****** –
Г.В.Д., ЕГН **********, в резултат от ПТП, настъпило на 14.07.2020 г., около
14:40 ч., в гр. Варна, ведно със законната лихва, считано от 07.07.2021 г.
(уведомяване на застрахователя) до изплащането, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, вр.
чл 429 КЗ. Претендират се разноски.
Ищцата основава претенцията си на гражданската отговорност на
застраховано при ответника лице, по силата на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност", чийто период на валидност обхваща и датата на
ПТП. Сочи се, че за събитието бил съставен КП за ПТП с пострадали лица №
871/14.07.2020 г. като наказателната отговорност на водача била ангажирана
по воденото нохд № 920/2021 г., на ВРС, приключило с влязло в сила
решение.
Установено било, че в резултат на произшествието на ищцата били
причинени контузия на таза, контузия на гръден кош, компресирано
многофрагментарно счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен,
кръвонасядане на дясна хълбочна област, травматичен оток, кръвонасядане и
ожулване на левия лакът, което причинило затруднения в движенията на
снагата за период не по-малък от 6-7 месеца. Излага, че през първоначалния
период след произшествието се наложил престой в болнично заведение,
където й било невъзможно да става и да се грижи за физиологичните си
1
нужди. Това наложило в болничното заведение да има придружител, който да
я обгрижва и обслужва. Изпитвала силни болки в таза, гръдния кош и снагата
и не можела да спи, което наложило допълнителен прием на
болкоуспокояващи за облекчаване на състоянието. След престоя в болнично
заведение лечението продължило в домашни условия, но продължила да
изпитва силни болки. Избягвала да се среща и разговаря с когото и да било,
тъй като се натоварвала психически, чувствала се зле. Получила проблеми
със съня, каквито не били налице преди произшествието. Изпитваните болки
й пречели да се съсредоточи и да върши ежедневните си задачи.
Произшествието бил изключителен стрес за нея, започнала да получава
пристъпи на паника, изпитвала безпокойство, тревога и уплаха, когато близо
до нея минавали коли или се наложило да пътува с кола. Към момента на
предявяване на иска възстановяването й не било приключило, тъй като
продължавала да изпитва болки, не можела свободно да движи тялото си.
В границите на срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ЗАД „„АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ”“ АД, депозира писмен отговор вх. № 19312/16.08.2022 г. , в
който счита предявеният иск за допустим, но го оспорва по основание и
размер. Признава се за безспорно наличието на застрахователно
правоотношение между ответника и виновния водач. Сочи, че не са спорни
фактите на застрахователното събитие, виновното и противоправно
поведение на водача на лекия автомобил, причинната връзка между
произшествието и телесните повреди на ищцата, както и, че произшествието
представлява покрит от застрахователното правоотношение риск. Безспорно
било и наличието на отправена писмена застрахователна претенция,
представянето на допълнително изискани по нея документи и заплащането на
застрахователно обезщетение в размер на 25000.00 лв. Оспорва останалите
твърдения на ищцата касаещи претърпяните неимуществени вреди,
продължителността на възстановителния период и справедливия размер на
тяхното обезщетяване. Счита, че за част от тези твърдения не са налице
доказателства, а друга част не кореспондират с представените доказателства.
Счита, че изплатеното обезщетение в размер на 25000.00 лв. е адекватно да
репарира претърпяните болки и страдания в резултат на инцидента, поради
което и предявеният иск следва да бъда отхвърлен, ведно с претенцията за
лихва. Евентуално, оспорва началния момент на претенцията за лихва, в
случай че бъде прието, че се дължи допълнително обезщетение.
В границите на срока по чл. 372 ГПК, ищцата депозира
допълнителна искова молба вх. № 21778/21.09.2022 г. , в която поддържа
изложените твърдения в исковата молба и оспорва възраженията наведени с
отговора.
В границите на срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира
допълнителен отговор вх. № 24193/18.10.2022 г. , в който поддържа
изложените в отговора твърдения, възражения и доводи.
В съдебно заседание страните чрез процесуални представители
поддържат исковата молба, допълнителната такава, отговора и
допълнителния такъв, по изложените в тях доводи и възражения.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК за признати и ненуждаещи се от
2
доказване са приети обстоятелствата: - наличие на валидно, към датата на
произшествието, застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника, за л.а. „Пежо 206“, ДК № ******,
обективиран в полица № *******; - че на 14.07.2020 г., около 14:40 ч., в гр.
Варна е настъпило ПТП с участието на водача на л.а. „Пежо 206“, ДК №
****** – Г.В.Д., ЕГН ********** и ищцата като пешеходец, при което по
вина на водача били причинени контузия на таза, контузия на гръден кош,
компресирано многофрагментарно счупване на тялото на 12-ти гръден
прешлен, кръвонасядане на дясна хълбочна област, травматичен оток,
кръвонасядане и ожулване на левия лакът; - че между произшествието и
телесните повреди е налице причинна връзка; - че произшествието
представлява покрит застрахователен риск.
За настъпилото ПТП е съставен КП за ПТП с пострадали лица № 871 от
14.07.2020, който е представен по делото. В протокола е отразено, че при
произшествието настъпило на същата дата е пострадала К. Д. К..
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по
приобщеното нохд № 920/2021 г., на ВРС, II с., че с Решение №
212/14.06.2021 г., изменено с Решение № 217/26.10.2021 г., по внохд №
768/2021 г., на ВОС, НО, VI с., Г.В.Д., ЕГН **********, е признат за виновен
в това, че на 14.07.2020 г., в гр. Варна, при управление на МПС – л.а. „Пежо
206", ДК № *****, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 40, ал. 1
и ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил на К. Д. К., средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на тялото на 12-ти прешлен, обусловили
трайно затруднение в движението на снагата за период не по-малък от 6-7
месеца - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК
като е освободен от наказателна отговорност и му е наложена глоба в размер
на 1500.00 лв., по реда на чл. 78а НК. Решението е влязло в законна сила на
26.10.2021 г.
Представена по делото е медицинска документация (л. 30-33), от която
се установява, че на ищцата е оказана спешна медицинска помощ и е
транспортирана и приета в Спешно отделение при МБАЛ „Св. Анна – Варна“
АД.
Представена по делото е и Епикриза, издадена от Клиника по
неврохирургия при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, от която се установява, че
ищцата е била хоспитализирана за периода 14.07.2020 г. – 20.07.2020 г.
Поставена е окончателно диагноза – Счупване на гръбначен прешлен, закрито
като е извършена оперативна интервенция, под обща анестезия, за фиксиране
на установеното счупване.
Представени по делото са амбулаторни листи за извършени прегледи на
ищцата за периода 28.10.2020 г. – 18.12.2020 г.
Представена по делото е писмена застрахователна претенция,
отправена от ищцата до ответника, която видно от представените
доказателсва е надлежно получена на 07.07.2021 г. Не се спори, а и са налице
доказателства за това, че по претенцията е образувана щета №
1001/21/217/500026. По преписката с писмо от 12.07.2021 г. от страна на
застрахователя са изискани допълнителни документи. С уведомление от
01.10.2021 г. ищцата е била уведомена, че към момента не са налице
основания за определяне и изплащане на обезщетение. Последното
уведомление е получено на 04.10.2021 г. от процесуалния представител на
3
ищцата.
Представено по делото е уведомление, отправено от ищцата до
ответника и надлежно входирано при него на 02.02.2022 г., от което се
установява, че изисканите с предходно уведомление от 01.10.2021 г.
документи са набавени и представени от ищцата. В резултат от това на
30.03.2022 г. с Решение на Застрахователна експертна комисия при ответника,
по образуваната щета е определено за изплащане обезщетение за
претърпяните неимуществени вреди в размер на 25000.00 лв.
До ищцата е отправено ново уведомление от 08.04.2022 г., с което е
уведомена, че определеното обезщетение е преведено по представената по
щетата банкова сметка. Факта на изплащането на обезщетение в размер на
25000.00 лв. е посочен и от ищцата в исковата молба.
По делото е назначена съдебно-психиатрична експертиза, чието
заключение, е приобщено от съда и се кредитира като компетентно и
безпристрастно дадено. Заключението е оспорено като необективно от страна
на ответника. От заключението се установява, че в резултат на
произшествието освидетелстваната е развила Разстройство в адаптацията,
което се е характеризирало с потиснато настроение, тревожност, нарушен
нощен сън, социална изолация, намален апетит, безпокойство относно
възстановителния процес и възможността за пълноценно възстановяване в
бъдеще. Експертът сочи, че с времето състоянието е преминало в Смесено
тревожно-депресивно разстройство, което е актуално и към момента на
освидетелстването. Установена е персистираща тревожност, малоценностни и
песимистични преживявания като за овладяване на симптомите
освидетелстваната понастоящем приема медикаменти. В с.з. експертът
конкретизира, че заключението е изготвено не само въз основа на показания
на ищцата, а и на проведено изследване на лицето. Сочи, че в случая основен
фактор за продължителността на разстройството е тежестта на травмите,
които не са отшумели и оказват влияние върху ежедневното функциониране
и начина на живот, както и по-високата възраст на ищцата. Сочи, че към
момента на изследването състоянието е компенсирано медикаментозно,
предвид приема на лекарства и подобрението в много голяма степен се дължи
на провежданото лечение. Още сочи, че както появата, така и времето за
отшумане на симптомите зависят от конкретната личност и са индивидуални.
Съдът намира, че заключението на съдебно-психиатричната
експертиза следва да бъде кредитирано в неговата цялост, тъй като
установените последством него факти и обстоятелства не противоречат на
останалите събрани доказателства, а отделно от това кореспондират и със
събраните гласни доказателства. Въпреки, че заключението е оспорено като
необективно, конкретни доводи в тази насока не са релевирани от страна на
ответника, а и други доказателствени искания не са направени. Противно на
твърденията на ответника, заключението не е изготвено само и единствено
въз основа на показания на ищцата, а е извършено и съответното изследване и
преглед.
По делото е назначена и съдебно-медицинска експертиза, чието
заключение, неоспорено от страните, е прието и се цени от настоящата
инстанция като компетентно и безпристрастно дадено. От заключението се
установява, че на 14.07.2020 г., в резултат на ПТП като пешеходец, ищцата е
получила сгъвно, многофрагментно счупване на 12-ти гръден прешлен,
контузия на таза и гръдния кош, кръвонасядания в дясна гълбочна област,
4
дясна подбедрица, ляв лакът, травматичен оток и ожулване в областта на ляв
лакът. Посочените травми експертът сочи да са резултат на удари с или върху
твърди, тъпи предмети, респ. удар от детайли на лек автомобил, в областта на
десен долен крайник, дясна хълбочна област, последващо падане и удар върху
подлежащата настилка, след което се реализира внезапно, форсирано сгъване
на тялото напред. Установява се още, че счупването на 12-ти гръден прешлен
е обусловило трайно затруднение в движенията на снагата за период не по-
малък от 7 месеца, а останалите травматични увреждания, в съвкупност, са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота като
оплакванията от тях отзвучават в рамките на 20-25 дни. След проведения
преглед на ищцата е установен белег от проведеното оперативно лечение, от
нивото на девети гръден прешлен, до нивото на втори поясен прешлен.
Установена е невъзможност за извиване на тялото встрани – ляво и дясно,
сгъване на тялото напред и разгъване назад, както и болезнено клякане, при
което се подпира на околни предмети. В с.з., вещото лице сочи, че към
момента ищцата се придвижва, благодарение на адекватно проведеното
оперативно лечение. Сочи, че установените дефицити в движението на тялото
ще останат завинаги, тъй като самата оперативна интервенция е представлява
вграждане и фиксиране с метални плаки на гръбначния стълб, което
ограничава неговата гъвкавост. Излага, че фиксираните метални плаки не
подлежат на отстраняване и дефицитите няма да бъдат преодоляни, но без
плаките състоянието на ищцата би било съвсем друго.
За установяване на претърпяните болки и страдания на страната на
ищцата са събрани гласни доказателства посредством показанията на един
свидетел – Александър Милчев Цолчовски, без родствени връзки с ищцата,
чиито показания съдът кредитира в частите, които са резултат на
непосредствени и лични възприятия, не противоречат на останалите
възприети за установени факти и обстоятелства по делото. От показанията на
свидетеля се установява, че познава ищцата в резултат на дългогодишните им
колегиални отношения и съвместна работа. В известност е за претърпяното от
ищцата ПТП, което наложило да претърпи операция за поставяне на
импланти. Споделя, че след произшествието, когато се е налагало да върви
пеш с ищцата, тя се държала за него и вървяла от вътрешната страна като при
преминаване в близост на автобус или микробус, тя инстинктивно го дърпала
от уплаха и се разстройвала много, тъй като това й останало от инцидента.
Също така инстинктивно се дърпала от уплаха ако в близост до нея премине
автомобил, без да е налице опасност от удар. Споделя, че имплантите били
поставени в гръбнака на ищцата като първите месеци след като отново
започнала да работи, стояла права, тъй като й било трудно да сяда и още по-
трудно да става. Според свидетеля стояла права заради болката, която видимо
изпитвала. Излага, че ищцата спряла да шофира и свидетелят неколкократно
й услужвал като я транспортирал при нужда. Споделя, че и към момента
ищцата трудно влиза и трудно излиза от автомобил, изпитва дискомфорт като
видимо изпитва и болка. Споделяла на свидетеля, че при студено време,
изпитваните болки се засилват.
Съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ със сключването на договор
за застраховка ”Гражданска отговорност”, застрахователят поема
задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно
разпоредбата на чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по
задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите е
5
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица
за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства. Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на
чл. 432, ал. 1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на увреденото лице срещу
застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се намира в
облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди,
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на
застрахования водач, включително обосноваване на техния вид и размeр.
Както бе посочено във възприетата фактическа установеност
обстоятелството, че към датата на произшествието е било налице валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
при ответника, за управлявания от виновния водач л.а. „Пежо 206“, ДК №
*****, обективирано в полица № ******* е прието за ненуждаещо се от
доказване между страните по делото.
Не са спорни и фактите на настъпилото застрахователно събитие на
14.07.2020 г., както и че то представлява покрит от застрахователното
правоотношение риск. С оглед обхвата на застрахователното покритие,
регламентиран в разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, застрахователят
обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на
основание чл. 45 ЗЗД.
Постановената от наказателния съд, влязла в сила присъда, на която е
приравнено и решението по чл. 78а НК, за освобождаване на дееца от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, е
задължителна за гражданския съд и следователно чл. 300 ГПК изключва
преценката относно това дали е извършено Д.ието, противоправно ли е то и
относно вината на дееца. С оглед на изричната забрана на коментираната
разпоредба, съдът намира, че в настоящото производство не може да се
изследва и въпросът относно причините, поради което е настъпило
произшествието, тъй като те са релевантни към въпроса за вината. Що се
отнася до механизма на произшествието, в гражданския процес тези факти
могат да се обсъждат само досежно евентуално релевирано възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат.
Съдът намира, че от събраните в хода на настоящото производство
безпротиворечиво се установява и причинната връзка между причинените
вреди на ищцата и събитието.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и последователната
съдебна практика на ВКС, при определяне на размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието
”справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да
се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
6
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
„справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в Държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите.
От събраните в хода на производството и обсъдени във фактическата
установеност гласни доказателства и специални знания, посредством
заключенията на съдебно-психиатрична и медицинска експертизи, се
установява, че в резултат на произшествието ищцата е получила травматични
увреждания, едно от които с продължителен период на възстановяване и
наложило оперативна интервенция от спешен порядък, под обща анестезия и
поставяне на сериозно количество фиксиращи елементи. Травмите,
интервенцията и възстановителния период неминуемо са били свързани с
болка, неудобства и дискомфорт. Преживяния в резултат на произшествието
стрес се отразил и на психо-емоционалното състояние на ищцата като към
настоящият момент развитото непосредствено след инцидента разстройство в
адаптацията е преминало в смесено тревожно-депресивно разстройство,
чийто клинични симптоми макар и да са медикаментозно овладяни, все още
са актуални. Актуални и към настоящият момент са изпитваните от ищцата
болки и значителен дискомфорт при сядане, ставане и клякане. В резултат на
претърпяните травми и поставените фиксиращи елементи, макар и самото
счупване да е зарастнало, при ищцата е налице дефицит в движението на
горната част на тялото, във всички посоки, който е невъзможно да бъде
преодолян, предвид неподлежащите на отстраняване импланти и при ищцата
не може да се очаква пълно възстановяване.
При анализа на всички обективни обстоятелства в конкретния казус –
полученото увреждане на здравето, изразяващо се в телесни травми;
причинените болки и страдания в резултат на причиненото увреждане – по
време на инцидента, след това, към настоящият момент, а и за вбъдеще;
съобразявайки възрастта на пострадалата; продължителността и степента на
претърпените болки и страдания, причинените неудобства от екзистенциално
естество; нарушения житейски ритъм, изпитания стрес от произшествието,
прераснал в Смесено тревожно-депресивно разстройство (макар и с
омекотени клинични симптоми) и при съобразяване с конкретните
икономически условия, и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент, които следва да се
отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото
застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената
отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие (в този смисъл е даденото разрешение в
практиката на ВКС, формирана в множество решения - Р № 83/06.07.2009 г.
по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 1/26.03.2012 г. по т. д. №
299/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на
ВКС, ТК, II ТО, Р № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о.,
Р № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО и други съдебни
актове), съдът намира за справедливо претърпяните болки и страдания да се
остойностят в размер на 80000.00 лв.
7
В настоящото производство възражение за съпричиняване във
вредоносния резултат не е релевирано, поради което и определението
обезщетение не подлежи на редуциране на това основание.
От размера на дължимото обезщетение следва да бъде приспаднат
размера на заплатеното в резултат на уважената застрахователна претенция,
обезщетение в размер на 25000.00 лв.
При това положение предявеният иск ще следва да бъде уважен в
предявения пълен размер от 55000.00 лв.
Върху уважената претенция ищцата претендира заплащане на законната
лихва. При произнасянето си съдът съобрази разпоредбата на чл. 429, ал. 2 и
ал. 3 КЗ, предвиждащи, че в застрахователното обезщетение се включват и
лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото
лице и се заплащат от застрахователя само в рамките на застрахователната
сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат
само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от Кодекса или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която
от датите е най-ранна. В случая претенцията на ищцата е с начална дата
07.07.2021 г., съвпадаща с датата на получаване от ответника на писмената
застрахователна претенция, както е възприето във фактическата установеност
по делото. Поради което, съдът намира, че върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 55000.00 лв. се дължи законна лихва,
считано от 07.07.2021 г. до изплащането на обезщетението. Възражението на
ответника, че при определяне на началния момент на дължимата лихва следва
да бъде приложена разпоредбата на чл. 497, ал. 1 КЗ се преценява като
неоснователно. Посочената разпоредба касае лихва дължима за забавата на
самия застраховател, а не лихвата дължима от деликвента, която се изплаща
от застрахователя по силата на функционално свързаната отговорност. Лихва
по реда на чл. 497 КЗ в настоящото производство не е претендирана.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се следват направените по
делото разноски, в съответствие с представения Списък по чл. 80 ГПК и
доказателства. Разноските възлизат на сумата 2500.00 лв., адвокатско
възнаграждение. В тази връзка е релевирано от ответника възражение за
прекомерност. Съдът установи, че изчисленото по реда на чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, в редакцията към момента на договаряне,
възнаграждение възлиза на сумата 2180.00 лв. При това положение
претендираното за присъждане възнаграждение в размер на 2500.00 лв. не се
преценява като прекомерно.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество, следва да бъде осъдено
да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски
окръжен съд, дължимата за разглеждане на делото държавна такса в размер
на 2200.00 лв., сумата 750.00 лв., възнаграждение за вещи лица, както и 5.00
лв., за служебното издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА „ЗАД „„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Сребърна”, № 16 ДА
ЗАПЛАТИ на К. Д. К., ЕГН **********, с местожителство в ******, сумата
55000.00 лв. (петдесет и пет хиляди лева), представляваща допълнително
застрахователно обезщетение, за претърпяни неимуществени вреди – болки,
страдания и травматични увреждания като пешеходец, причинени й по вина
на водача на л.а. „Пежо 206“, ДК № ****** – Г.В.Д., ЕГН **********, в
резултат от ПТП, настъпило на 14.07.2020 г., около 14:40 ч., в гр. Варна,
ведно със законната лихва, считано от 07.07.2021 г. (уведомяване на
застрахователя) до изплащането, както и сумата 2500.00 лв. (две хиляди и
петстотин лева), разноски по делото, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл 429 КЗ и
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАД „„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Сребърна”, № 16 ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на Бюджета
на съдебната власт, сумата 2200.00 лв. (две хиляди и двеста лева), дължима
държавна такса, сумата 750.00 лв. (седемстотин и петдесет лева),
възнаграждение за вещи лица, както и сумата 5.00 лв. (пет лева), за
служебното издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9