№ 234
23.08.2019г.
гр. Бургас
Бургаският окръжен съд,
На двадесет и трети август
В закрито заседание в следния състав:
наказателно отделение
двдве хиляди и деветнадесета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ПЕПЕЛЯШЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
ДИАНА АСЕНИКОВА
Секретар:
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Пепеляшев
ВЧН
дело № 794 по описа за 2019 година
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.
Образувано е по
протест на прокурор от Районна прокуратура Бургас срещу Определение № 825 от
06.06.2019 г. по ЧНД № 2270/2019 г. по описа на РС Бургас, с което е отменено постановление на
прокурор от РП- Бургас от 20.05.2019 г. за прекратяване на наказателно
производство по ДП № 143/2014 г. по описа на отдел „ИП“ при ОД на МВР- Бургас,
вх. № 11209/2013 г. пор. № 815/2014 г. по описа на Районна прокуратура -
Бургас, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
С протеста се
излагат доводи за неправилност на съдебния акт. Прокурорът намира за погрешен
извода на съда, че постановлението за прекратяване на досъдебното производство било необосновано. Сочи се, че фактическата обстановка по
делото била изградена въз основа на наличния доказателствен материал, а
вътрешното убеждение на наблюдаващия прокурор било подчинено на обективната
логика. Счита, че оценката и анализа на доказателствения материал, извършвани
от прокурора била различна от тази на съда, като последният имал възможност да
извърши свой анализ на доказателствената съвкупност. Иска се отмяна на
атакуваното определение и потвърждаване на постановлението от 20.05.2019 г. за
прекратяване на ДП № 143/2014 г. по описа на отдел „ИП“ при ОД на МВР- Бургас.
След като се запозна
с материалите по делото, съдът намери следното:
Протестът е
допустим. С него се атакува определение, подлежащо на въззивен контрол и е
подаден в законовия срок. Разгледан по същество той е неоснователен.
Досъдебното
производство е образувано на 20.03.2014 г. с постановление на прокурор от РП -
Бургас, на основание чл. 212, ал. 1 от НПК, срещу виновното лице за това, че в
условията на продължавано престъпление, в периода 28.08.2009 г. до 31.12.2012г.,
в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1,6. „б“ от НК -
управител на „Е.“ ООД, присвоил чужди, на „Е.“ ООД, пари в общ размер на 161
068, 26 лева, поверени в това му качество да ги пази и управлява, като
присвояването е в големи размери - престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр.
чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В хода на
досъдебното производство са разпитани свидетелите Д.А., Е.С., Т.П., Н.М., Г.А.,
С.А., В.Г., М.М., М.С., Г.М., И.Г., Н.Д., С.Г., Ж.Ж., Ц.С., Г.Д., М.Т. назначени
и изготвени били съдебно-техническа, две финансово-икономически експертизи,
както и три допълнителни финансово-икономически експертизи, и са събрани
множество писмени доказателства. По делото няма привлечено лице в качеството на
обвиняем.
След като изложил
фактическа обстановка по делото, прокурорът приел с постановлението си, че от
обективна и субективна страна не били налице признаците на длъжностното
присвояване /престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал.
1 от НК/, тъй като не било възможно да се установи от кого били заплащани
осчетоводените разходи в общата каса на дружеството и кой е заплащал в брой
стойностите на доставките и другите разходи. Също така установил, че предметът
на присвоителната дейност не можело да бъде обособен и не били налице данни за
облагодетелстване от страна на конкретно лице. Поради изложеното наблюдаващият прокурор
прекратил наказателното производство с Постановление от 20.05.2019 г. на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
За да постанови
оспореното с протеста на Районна прокуратура Бургас определение, Районен съд
Бургас приел, че прекратителното постановление не отговаряло на изискванията на
закона за съдържание - липсвал доказателствен анализ, поради което същото се
явявало незаконосъобразно и необосновано, тъй като било немотивирано.
Определението на
Бургаския районен съд е законосъобразно и правилно. Настоящият състав също
намира постановлението на Районна прокуратура - Бургас за необосновано и
незаконосъобразно и споделя изцяло доводите на проверявания съд, поради което и
не следва да ги преповтаря.
Правилно съдът е
констатирал, че в постановлението за прекратяване липсва анализ на
доказателствените средства и събраните чрез тях доказателства. Не са обсъдени
свидетелските показания, представените по делото документи и заключенията на
вещото лице в степен, отговаряща на изискванията на разпоредбите на чл. 13, ал.
1, чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Съдът не споделя мнението на
прокурора, изложено в протеста, че оценката и анализът, който се дължи от
последния е различен от този на съда. Задължението на органите на досъдебното производство
и на съда да разкрият обективната истина, не може да се осъществи без
провеждане на пълно и обективно разследване и анализиране на всички събрани по
делото доказателства.
В извършените в
хода на разследването процесуално-следствени действия ясно се очертават
противоречиви свидетелски показания, които не са обсъдени в детайли и не е
посочено кои прокурорът приема за достоверни, кои не и защо. На страница 5 от
постановлението прокурорът е посочил: „гласните доказателства по делото
установяват, че св. С. действително е получил сочена като липсваща сума.“ Тук е
следвало да се посочат конкретните доказателства, които водят до това
заключение, тъй като както беше изяснено, същите са многобройни и
противоречиви. С постановлението прокурорът е достигнал до извод, че св. А. е
бил запознат и е знаел за всяко плащане, извършвано от страна на дружеството, в
частност тези, извършени от св. Самуилов, но предвид обстоятелството, че в
показанията си св. А. отрича гореизложеното, а твърденията му са подкрепени от
данните, изложени от свидетелите С., Г. и Д. при проведените им разпити, то
прокурорът е следвало да мотивира обстойно причините, поради които не кредитира
показанията на последните. Ако знанието на свид. А. относно горепосоченото
обстоятелство се установява посредством приложените по делото електронни писма,
то е следвало да се посочат конкретните такива. Това отново не е сторено.
В показанията си
/л.54,55, т. 3 от ДП/ свид. Г. посочва: „След като М. (свид. С.) ми прехвърли
„Г.“ ЕООД на мен, започнахме съвместна работа с „Е.“ ООД.“ По-нататък, след
посочване на извършени множество доставки между двете дружества, свидетелят
твърди, че през месец Февруари 2013 година бил принуден от св. Атанасов да
напусне ползваното складово помещение, находящо се в сградата на последния и
същият прекратил съвместната им дейност. От служебна справка в търговския
регистър се установява, че св. Г. е придобил всички дялове от дружеството „Г.“
едва на 07.03.2013 г., т. е. около месец, след като отношенията им вече са били
влошени и общата им дейност прекратена. Това обстоятелства също е следвало да
бъде обсъдено и изяснено в постановлението.
Посочените по-горе
обстоятелства и противоречия, както и тези, изложени в атакуваното определение,
като е необходимо да се уточни че изброяването им не е изчерпателно, е следвало
да бъдат подробно обсъдени, а доказателствата, относими към тях - обстойно
анализирани. Тази дейност не може и не следва да се извършва за пръв път нито
при първоинстанционната проверка, нито при въззивната такава. В отговор на
изложеното в протеста, настоящият състав следва да посочи, че липсата на
задълбочен анализ на събраните доказателства възпрепятства съдебния контрол
върху акта, тъй като не е възможно да се проследи процеса на формиране на
вътрешното убеждение на прокурора, начинът, по който същият е достигнал до
крайния си извод. Съдебният контрол по чл. 243 от НПК се свежда до проверката
на законосъобразността и обосноваността на прекратителното постановление, но
това следва да се осъществи само когато е ясно изразена волята на прокурора,
изцяло мотивирана и обективирана в съответното постановление. В настоящия
случай такъв контрол не може да бъде осъществен, поради вече изложените
причини.
При тези
съображения Окръжен съд - Бургас намира, че подаденият протест е неоснователен
и следва да бъде оставен без уважение, а атакуваното определение на БРС, като
правилно, обосновано и законосъобразно, следва да се потвърди.
Воден от горното и
на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 825 от 06.06.2019 г. на Районен съд Бургас по НЧД № 270/2019 г.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: