РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Ямбол, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Ив. Кирков
при участието на секретаря М.М. П.
като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Административно
наказателно дело № 20222330200381 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по въззивна жалба на Държавно
предприятие“Управление и стопанисване на язовири“ гр.София ЕИК :**** против
наказателно постановление №****/17.03.2022г. издадено от Председателя на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор,с което на жалбоподателя за нарушение на
чл.190а,ал.2 от ЗВ , на основание чл.200,ал.,т.39 от Закона за водите е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лв.
С жалбата се иска НП да бъде отменено.Излагат се твърдения ,че в хода на
административно-наказателното производство е допуснато нарушение на чл.40,ал.1 от
ЗАНН. Жалбоподателя намира , че АУАН е съставен след изтичане на тримесечния срок по
чл.34,ал.1 от ЗАНН, а НП е издадено извън срока по чл.34,ал.3 от ЗАНН .Излагат се и
твърдения ,че е налице „маловажен“ случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не изпраща представител.
Въззиваемата страна също редовно призована редовно призована не се
явява.Процесуалния и представител представя подробно писмено становище, с което
оспорва подадената жалба.Счита , че в хода на административно- наказателното
производство не са допуснати процесуални нарушени ,които да налагат отмяната на
наказателното постановление.В тази връзка се иска същото да бъде потвърдено, като се
присъди и юрисконсултско възнаграждение.
След цялостна преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за
1
установено от фактическа страна следното:
С Договор за дарение № ДС-13-00002-31.10.2019г Община Стралджа е прехвърлила
безвъзмездно на Държавата правото на собственост върху язовир с площ 34,543 дк, находящ
се в землището на с.Каменец , обл.Ямбол. С Акт № 3922 за публична държавна собственост
на ДП „Управление и стопанисване на язовири“са предоставени права за управление на
язовира.
На 02.09.2020г. актосъставителят Е. М. и Д.Д.- инспектори в РД НЯСС „Югоизточна
България, офиса Ямбол към ДАМТН-София извършили проверка на язовира ,находящ се в
землището на с.Каменец.Установило се,че въздушния откос на язовирната стена е
обрасъл с храсти , а по отводняващия канал на преливника има дървесна растителност.
Проверката приключила със съставяне на констативен протокол №06-02-90/02.09.2020г.,
с който на собственика на язовира били дадени задължителни предписания да се почисти
въздушния откос от храстовидна растителност и да се премахне дървесната растителност в
отводняващия канал на преливника със срок на изпълнение 20.12.2020г.,както и лицето,
отговарящо за изпълнението им – собственика на язовира. Проверката била извършена в
присъствието на представител на ДПУСЯ- инж.Л. Х. който бил запознат с дадените
предписания, включително и чрез връчване на екземпляр от протокола.
На 30.06.2021., след изтичане на срока за изпълнение на предписанието, свид.М. и Д.
извършили последваща проверка на язовира, при която установили, че предписанието за
почистване на язовирната стена не е изпълнено, като били налице храсти в долната част на
язовирната стена, непозволяващи извършване на обследване.Установеното при
последвалата проверка било отразено в КП №09-01-39/30.06.2021.
На 20.09.2021. в присъствието на упълномощен представител на ДПУСЯ свид.М.
съставила АУАН за нарушение на чл.190а,ал.2 от ЗВ, като в законоустановения срок са
били подадени писмени възражения.
В последствие на 17.03.2022г. при идентично фактическо и юридическо описание на
нарушение е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на разпитания по
делото свидетел, от приложените и приобщени по делото писмени доказателства.
При така изложената фактическа обстановка ,съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.
2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване,
поради което е процесуално допустима, а по същество – неоснователна, поради следните
съображения:
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането
2
на административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до опорочаване на производството. НП е издадено от
компетентен орган. Както в АУАН, така и в НП, нарушението е описано прецизно, с
неговите фактически признаци от обективна страна, установени в състава на чл.190а,ал.2 от
ЗВ , а така също са посочени и останалите компоненти – време и място на извършване на
нарушението.
Съдът счита ,че при съставянето на АУАН е спазен срока по чл.34,ал.1 от
ЗАНН.Съгласно тази норма не се образува административно-наказателно производство, ако
не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриването на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението.То се счита за открито когато има
необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на
нарушителя, респ. когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение,
било то действие или бездействие, на конкретно лице, което поведение от обективна страна
сочи на административно нарушение.В конкретния случай тези данни са станали известни
на оправомощените да образуват административнонаказателно производство органи
именно в хода на извършената на 30.06.2021г. проверка, а не в по- ранен момент, в който е
било възможно да се констатира нарушение , защото контролните органи нямат задължение
още на следващия ден ,след изтичане на дадения срок да проверяват изпълнено ли е
даденото предписание-В този смисъл съдът счита ,че контролните органи обективно са
разполагали с данни за извършеното нарушение едва след извършената проверка на 30
.06.2021г., и това е началният момент, от който започва да тече три месечният срок по чл.34
,ал.1 от НК, който в случая е спазен.
Не се възприемат за основателни и доводите за допуснато нарушение на чл.40 ,ал.1 от
ЗАНН, тъй като АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и подписан от двама
свидетели, единият от които / Д./ и като свидетел при установяване на нарушението.
Неоснователно е и възражението ,че НП е издадено извън шестмесечният срок по чл.34,
ал.3 от ЗАНН.В случая наказателното постановление издадено на 17.03.2022г., т. е. в
срока по чл.34,ал.3 от ЗАНН, като по делото не са налице каквито и да е било доказателства
за антидатирането му.
От материална страна съдът намери, че доказателствата по делото обосновават по
безспорен начин факта на извършване на административното нарушение по чл.190,а,ал.2 от
Закона за водите от страна на жалбоподателя, изразяващо се в неизпълнение на
предписанието на контролните органи от РД НЯСС „Югоизточна България, офиса Ямбол
към ДАМТН-София .От съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени
доказателства по безспорен начин се установява, че ДПУСЯ за язовир , с ДИ № 35794,37,112
,няходящ се в землището на с.Каменец, обл.Ямбол не е изпълнило задължителното
предписание в срок до 201.2.2020 г. да почисти въздушния откос на язовирната стена от
храсти и с бездействието си е извършило нарушение по посочения текст от законана,за
което правилно е санкционирано.
Съдът намира ,че в случая не следва да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
3
При определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да се
съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т. 9 от НК. Действително по делото не
се установява да са настъпили някакви вредни последици за хората, околната среда или
инфраструктурата от така извършеното нарушение, но това само по себе си не води
автоматично до маловажност на нарушението, още повече че законодателят не диференцира
това дали едно неизпълнено предписание е нарушение или не според това дали е свързано с
настъпването на някакви вредни последици. За да се прецени приложението на чл. 28 от
ЗАНН релевантни са не само липсата на вредни последици или тяхната незначителност, но и
другите обстоятелства, които могат да обосноват изводи в тази насока. В случая безспорно
обаче вредни последици, при това значителни и касаещи живота и здравето на хората, както
и за публично или частно имущество, могат да настъпят вследствие на неизпълнение на
конкретни предписания за отстраняване на пропуски - в случая, водещи до невъзможност за
оглед и съответно за проверка изправността на язовирната стенал. С оглед на това съдът
счита, че случаят не е маловажен и жалбоподателят следва да понесе следващата се
административно-наказателна отговорност за така извършеното нарушение.
Предвиденото наказание по чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите за юридическите лица е
"имуществена санкция" в размер от 1000 до 20 000 лв. В случая наказващия орган правилно
е определил вида и размера на санкцията в минимален размер, поради което не са налице
основания за нейното изменение.
С оглед на изложеното и на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК вр.
чл.63д, ал.5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсулскто възнаграждение. се явява основателно и следва да се уважи.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на НП страните
имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на
жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.5 от ЗАНН предвижда,
че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт , ккакто е в
случая ,се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП.
С оглед на това и като взе предвид ,че делото протече в едно съдебно заседание ,не е с
фактическа и правна сложност счете ,че следва да се присъди възнаграждение в размер на 80
лв.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №***/17.03.2022г. издадено от
Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор,с което на на
Държавно предприятие“Управление и стопанисване на язовири“ гр.София ЕИК :**** за
нарушение на чл.190а,ал.2 от ЗВ , на основание чл.200,ал.,т.39 от Закона за водите е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.
ОСЪЖДА Държавно предприятие“Управление и стопанисване на язовири“ гр.София ЕИК
:**** да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор гр.София
сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждание.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5