Номер 24521.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София5-ти наказателен
На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
Прокурор:Стоил Георгиев Тойчев (АП-София)
като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно частно
наказателно дело № 20201000600976 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 НПК вр. глава 21- ва НПК.
С определение от 03.08.2020г., постановено по НЧД № 247/20г., ОС-
Кюстендил, НО, на основание чл. 306, ал.1, т.1 НПК е наложил на осъдената В. Ц.
Ф. едно общо най-тежко наказание в размер на 3 години и 6 месеца „лишаване от
свобода“, търпимо при първоначален „строг“ режим, измежду наложените й по
НОХД № 159/12г. и НОХД № 396/14г. и двете по описа на ОС- Кюстендил. Съдът
е приспаднал изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“, съобразно
включените в групирането съдебни актове, като на основание чл. 59, ал.1 от НК е
приспаднал и времето през което осъдената Ф. е бил задържана по горепосочените
присъди. С определението, на основание чл. 23, ал.2 от НК, първоинстанционният
съд е присъединил към така определеното общо наказание „лишаване от свобода“
и наказанията „лишаване от право да упражнява търговска дейност“ за срок от 4
години и „глоба“ в размер на 3500 лева.
Срещу така постановеното определение, в частта относно приложението на
чл. 23, ал.2 и ал.3 от НК е постъпила жалба от осъдената В. Ф. чрез процесуалния
й представител- адв. В. К. с релевирани доводи за неправилност и
незаконосъобразност. Сочи се, че присъединеното наказание „лишаване от право
да упражнява търговска дейност“ е изтърпяно изцяло, с оглед което същото
следва да бъде изключено от съвкупността, тъй като на практика се налага
повторно за нов 4 годишен период. Набляга се на обстоятелството, че
наказателното производство по НОХД № 396/2014г. е продължило общо 10
години / ДП и съдебна фаза/, през което време осъдената не е пребивавала в
страната, респективно не е развивала търговска или друга дейност и повторното
налагане на това наказание се явявало безпредметно и прекомерна репресия.
Поддържа се, че неоснователно е присъединено изцяло и наказанието „Глоба“,
1
като същото не е съобразено с материалното и семейно положение на осъдената,
безработния й статут, както и от обстоятелството, че има непълнолетно дете, за
което трябва да полага грижи. В тази връзка се поддържа искане за отмяна на
първоинстанционното определение в частта, с която са присъединени към
определеното общо наказание „лишаване от свобода“ наказанията „лишаване от
право да упражнява търговска дейност“ и „глоба“, като алтернативно се настоява
за редуциране размера на наказанието „глоба“.
В съдебно заседание пред въззивния съд, осъдената В. Ф., призована чрез
майка си, не се явява. За нея се явява упълномощения й защитник- адв. В. К..
Последният настоява за уважаване на жалбата по съображенията в нея. Набляга на
изминалия дълъг период от време от извършване на деянията по направеното
групиране, както и на обстоятелството, че присъединеното наказание „лишаване
от право да упражнява търговска дейност“ е изтърпяно изцяло, с оглед което
счита, че същото следва да бъде приспаднато. Акцентира и на затрудненото
материално и семейно положение на осъдената, като в този смисъл настоява за
редукция на размера на наложената „глоба“.
Представителят на САП намира атакувания съдебен акт за правилен и
законосъобразен, с оглед което настоява жалбата да бъде оставена без уважение.
Апелативен съд- София, след цялостна проверка на правилността на
обжалваното определение и като взе предвид доводите на страните, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима за разглеждане, като подадена в срок и от активно
легитимирано лице. Разгледана по същество, се явява неоснователна.
По реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК, ОС- Кюстендил, НО се е произнесъл по
въпроса относно определянето на общо наказание за осъдената В. Ф.. По
отношение на последната, има влезли в сила две присъди, както следва: 1. по
НОХД 159/2012 г. по описа на ОС-Кюстендил, в сила от 21.10.2013 г, с която Ф. е
осъдена на 3 години „лишаване от свобода" при първоначален „строг“ режим на
изтърпяване и е лишена от право да упражнява търговска дейност за срок от 4
години. 2. По НОХД 396/2014 г. по описа на ОС-Кюстендил в сила от 21.05.2020
г. е осъдена на 3 години и 6 месеца „лишаване от свобода" при първоначален
„строг“ режим на изтърпяване и „глоба" в размер на 3 500 /три хиляди и
петстотин/ лева.
При наличните доказателства за осъжданията на Ф., първоинстанционният
съд правилно е преценил, че са налице предпоставките на чл.25, ал.1 вр чл.23,
ал.1 от НК и следва да се определи на едно общо най-тежко наказание между
наложените на В. Ф. по посочените две наказателни производства. Съпоставяйки
тежестта на наложените с двете присъди наказания, ОС- Кюстендил
законосъобразно е достигнал до правно издържания извод, че по-тежкото от тях е
това, наложено с присъда по НОХД 159/2012 г. по описа на ОС-Кюстендил, а
именно- 3 години и 6 месеца „лишаване от свобода“.
Съдът се е съобразил и с изискванията на чл. 23, ал. 2 от НК и към така
определеното общо най-тежко наказание е присъединил и „лишаването от права“
2
по смисъла на чл. 37, ал.1, т.7 от НК, наложено по НОХД № 159/2012 г. по описа
на ОС-Кюстендил, а именно „лишаване от право да упражнява търговска дейност“
за срок от 4 години, а също и наказанието „глоба“ в размер на 3 500 /три хиляди и
петстотин/ лева, наложено на осъдената по НОХД 396/2014 г. по описа на КнОС.
Оплакванията в жалбата на осъдената касаят именно така присъединените по
основание и размер наказания, но последните са несъстоятелни по следните
съображения:
На първо място, въпроса за присъединяване на наказанията по чл. 23, ал.2
от НК е уреден от законодателя императивно, като наказанието „лишаване от
права“ задължително се присъединява към общото най-тежко наказание и
доколкото същото се различава по вид от наложеното общо наказание в групата /в
случая „лишаване от свобода“/, изтърпяната част не подлежи на приспадане по
реда на чл. 306, ал.1 НПК. Приспадането следва да се извърши от съответния
прокурор по изпълнението. По тези съображения, САС счита, че законосъобразно
първоинстанционният съд е присъединил кумулативно наложеното на осъдената
по НОХД № 159/2012 г. по описа на ОС-Кюстендил наказание „лишаване от
право да упражнява търговска дейност“ за срок от 4 години.
Що се отнася до наказанието „глоба“ и наведените от защитата доводи за
несъобразяване размера на санкцията със затрудненото материално и семейно
положение на осъдената, следва да се отбележи, че това са обстоятелства, които
по начало се ценят като смекчаващи такива в дейността по индивидуализация на
наказанието - по вид и размер, и същите са били взети предвид от решаващите
съдилища, но са ирелевантни при решаване на въпроса за присъединяването на
това наказание. Съобразявайки цялостната престъпна деятелност /характерът на
деянията/ на Ф. и отчитайки данните за личността на осъдената, правилно
първостепенният съд е преценил, че за постигане целите на наказанието, „Глоба“-
та следва да бъде присъединена към най-тежкото наказание „лишаване от
свобода“.
Изхождайки от горното, въззивната инстанция счита, че обжалваното
определение е законосъобразно и обосновано, и като такова, следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 338 от НПК, Софийски
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 03.08.2020 г. на ОС- Кюстендил, НО,
постановено по НЧД № 247/20г., с което съдът е групирал наказанията, наложени
по отношение на осъдената В. Ц. Ф. по НОХД № 159/12г. и НОХД № 396/14г. и
двете по описа на ОС- Кюстендил.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4