№ 16495
гр. С, 03.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20241110107064 по
описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.7,ал.1 от регламент 261/2004 г. от Б. Д. Х.,ЕГН **********,с адрес
гр.С,чрез законен представител Н. Х.,с пълномощник адв.Е. В.,с адрес
гр.С,против „Б“АД,ЕИК *****,с адрес гр.С,представлявано от Х Т и Я Г,с
искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 488,96
лева,представляваща левовата равностойност на 250 евро – обезщетение за
закъснял полет,ведно със законната лихва,считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че между страните е сключен договор за
въздушен превоз FB984 от Б до С,който е следвало да бъде реализиран на
05.07.2023 г. Поддържа се,че полетът е осъществен със закъснение над три
часа,при което е възникнало право на обезщетение за ищеца. Поддържа се,че
вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но с оглед
депозирано възражение срещу заповедта за изпълнение за ищеца е налице
правен интерес от предявяване на установителната искова претенция. Ищецът
моли съда да постанови решение,с което да уважи исковата претенция.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника
със становище за допустимост,но неоснователност на иска – твърди се,че не е
доказано пътникът да се е явил навреме за реализиране на полета,а именно
поне 45 минути преди уговорения час на полета. Ако не бъдат възприети тези
доводи,то ответникът твърди,че са били налице извънредни обстоятелства –
удар от мълния по време на полет,предшестващ процесния полет.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
1
следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК Б. Д. Х. чрез законен
представител Н. З. Х. претендира от „Б“АД сумата от 488,96
лева,представляваща левовата равностойност на 250 евро – обезщетение за
закъснение на полет от Б до С от 05.07.2023 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 56353/2023 г. по описа на СРС,42 състав.
Видно от удостоверение за раждане,Б. Д. Х. е роден в С с родители Н. Х.
и Д Х..
Представена е бордна карта,издадена на името на Б. Х. за полет от Б до
С на 05.07.2023 г.
Според имейл кореспонденция от 06.07.2023 г. Н. Х.,Б. Х. и Т Х.
претендират обезщетение за закъснение на полет от 05.07.2023 г. от Б до С.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
постъпило възражение. Този иск има предмет,идентичен с предмета на
заповедното производство – подлежи на доказване същото вземане – на
соченото основание и в претендирания размер. В конкретния случай ищецът
следва да докаже,че е сключен договор за въздушен превоз,а ответникът е
длъжен да проведе доказване,че е изпълнил точно превоза,респективно че са
налице предпоставки,изключващи дължимост на обезщетение. Законът
регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението,ако исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от
съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. на 12.10.2023 г.
Страните не спорят,а и от представените по делото доказателства се
установява,че ищецът Б. Х. е сключил договор за въздушен превоз. С договора
за въздушен превоз пътникът се задължава да заплати дължимата цена на
превоза,а превозвачът приема да осъществи превоза в посочените час на
излитане и час на пристигане. Когато превозвачът допусне отклонение в
изпълнение на полета чрез закъснение над три часа или при отмяна на полета
съгласно чл.7 от регламент 261/2004 г. в полза на пътника се поражда право на
обезщетение в размер,който зависи от разстоянието между двете летища. За да
счете,че ищецът Б. Х. е изправна страна по договора,съдът взе предвид
представената бордна карта,а и отчете,че още на следващия ден – на
06.07.2023 г. е отправено извънсъдебно искане за уреждане на претенцията,по
която ответното дружество не доказва да е изпратило отговор. При наличието
на издадена на името на Б. Х. бордна карта съдът приема,че в полза на ищеца е
възникнало право да претендира обезщетение. Страните не спорят,че полетът
е реализиран над три часа закъснение,поради което и при съобразяване
разстоянието между Б и С,съдът приема,че размерът на обезщетението
възлиза на 250 евро с левова равностойност 488,96 лева. Софийският районен
съд счита,че ответникът не е провел доказване относно наличието на
2
извънредни обстоятелства,по повод на които полетът да не е могъл да бъде
реализиран навреме. Съгласно чл.5 § 3 от регламент 261/2004 г. отговорността
на въздушния превозвач за отмяна на полет или за закъснение на полет се
изключва,когато въздушният превозвач докаже настъпването на извънредни
обстоятелства,които не е могъл да избегне,дори да са взети всички
необходими мерки. Това означава,че извънредните обстоятелства следва да
имат внезапен и непредвидим характер и да не могат да бъдат
прогнозирани,нито избегнати от въздушния превозвач. За да бъде
възприето,че са настъпили извънредни обстоятелства,следва да бъде
установено наличието на конкретни обстоятелства,при които осъществяването
на полета в обявените дата и час на заминаване и дата и час на пристигане е
фактически или юридически невъзможно – напр.поради силно влошени
метеорологични условия,природни явления,забрана за осъществяване на
полети и др. Съдът намира,че в хода на производството ответникът не е
доказал да е настъпило извънредно обстоятелство,което да е довело до
невъзможност за осъществяване на полета. В тази насока следва да бъде
отбелязано,че съгласно решение на СЕС по дело С-294/2010 г. превозвачът
при планиране на полета следва да съобрази риск от закъснение поради
евентуално настъпване на извънредни обстоятелства. В настоящия случай
ответникът не представя конкретни доказателства,от които следва,че е имало
непреодолима пречка за реализиране на полета от Б до С в обявените часове –
на заминаване и на пристигане,а същевременно дори да е налице възникнал
проблем с въздухоплавателно средство по време на предишен полет,това
обстоятелство не е достатъчно,за да бъде избегната отговорността на
въздушния превозвач,тъй като при съобразяване цитираното решение на СЕС
превозвачът би могъл да планира и извърши полета и с друго
въздухоплавателно средство,тъй като в конкретния случай разстоянието
между летищата на Б и С не е значително. Изложените съображения
мотивираха съда да счете,че исковата претенция подлежи на уважаване.
При този изход на делото и като съобрази,че страната ищец претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да бъдат
присъдени такива в размер от 450 лева – 50 лева държавна такса – по 25 лева
за заповедното и за исковото производство и 400 лева заплатено адвокатско
възнаграждение като съдът приема за основателно формулираното от
ответника в писмения отговор възражение за прекомерност на уговореното от
ищеца адвокатско възнаграждение при съобразяване цената на
иска,фактическата и правна сложност на казуса,провеждането на едно
съдебно заседание по делото.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.7,ал.1 от регламент 261/2004 г. по отношение на „Б“АД,ЕИК
*****,с адрес гр.С,представлявано от Х Т и Я Г,че съществува вземане на Б. Д.
Х.,ЕГН **********,с адрес гр.С,чрез законен представител Н. Х.,в размер от
488,96 лева ( четиристотин осемдесет и осем лева деветдесет и шест стотинки
),представляваща левовата равностойност на 250 евро за закъснение над три
3
часа на полет FB984 от Б до С от 05.07.2023 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 12.10.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането,за което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 56353/2023 г. по описа на СРС,42 състав.
ОСЪЖДА „Б“АД,ЕИК *****,с адрес гр.С,представлявано от Х Т и Я Г
да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на Б. Д. Х.,ЕГН
**********,с адрес гр.С,чрез законен представител Н. Х., сумата от 450 (
четиристотин и петдесет ) лева сторени съдебноделоводни разноски и
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4