Р Е Ш
Е Н И Е
№ / 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично съдебно заседание на 20.05.2019г.
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ : КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
секретар : ПЕТЯ
ПЕТРОВА
разгледа докладваното от председателя на състава
в.гр.дело №
734 по описа за 2019г.
Производството
е образувано по въззивна жалба от „Енерго-Про Продажби” АД, представлявано от П.С.С.,
Я.М.Д.и Г.К., депозирана от пълномощник- адвокат Л.М., срещу решение № 809 от 26.02.2019г. по гр.д.№ 5431/ 2018г. на Варненски районен съд,XXXIXс. , с което дружеството е осъдено да заплати на П.С.С., сумата 8519лв.,
представляваща стойност на начислена и заплатена без основание
електроенергия за периода от
09.02.2017г. до 08.02.2018г. по издадена фактура № **********/ 27.03.2018г. за
обект в гр.Варна, ул.“Цар Самуил“ № 2, на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, и са присъдени разноски в полза на адвокат В.В., на основание чл. 38, ал.2
от Закона за адвокатурата, и направените от ищеца в размер на заплатената
държавна такса.
Изложени са
възражения за недопустимост на съдебния акт- постановен по иск , приет за
разглеждане след недопустимо изменение на първоначално предявения отрицателен установителен иск, съгласно
чл.214 ГПК, и поддържа искане за неговото обезсилване, с прекратяване на
производството по делото. В евентуалност, счита решението за неправилно,
незаконосъобразно и необосновано.
Въззиваемата страна- П.С.С., чрез адвокат В.В.,***,
с депозирана молба вх.№ 15232/ 20.05.2019г. изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба.
Разглеждащият състав, след запознаване с
доказателствата към делото, констатира :
Районният
съд е сезиран с иск на П.С. С. срещу „
Енерго-Про Продажби „АД , за признаване за установено в отношенията между
страните , че ищецът не дължи на дружеството- ответник, сумата
8 519.00лв., претендирана след коригираща сметка за начислена
електроенергия за периода: 09.02.2017г.- 08.02.2018г., по издадена
фактура № **********/ 27.03.2018г. за обект на потребление- гр.Русе,
ул.“Тертер“ №2. С постъпилия
отговор от ответната страна е направено възражение за недопустимост на иска,
поради извършено плащане на сумата по процесната фактура и отпадане правния
интерес на ищеца да търси защита по този ред.
В
допълнителна молба от 16.10.2018г. ищецът е потвърдил заплащането на
фактурираната сума с цел да предотврати прекъсването на електроенергия. На
основание чл. 214, ал.1 изр.3 от ГПК е поискал да бъде допуснато изменение на
първоначалния иск от установителен към
осъдителен с формулирания петитум.
По искането за изменение,на основание чл.214 ГПК,
дружеството е изразило становище за недопустимост, доколкото промяната би
засегнала едновременно основанието /твърдените от ищеца юридически факти, от
които произтича претендираното от него
материално субективно право/ и петитума – правна промяна, чрез осъждане.
Посочило е ,че различният предмет на доказване по двата иска- установителен и
осъдителен, обуславя различно
разпределение на доказателствената тежест, и съответно различни обективни
предели на силата на пресъдено нещо.
С определение № 14665/ 13.12.2018г. искането за
изменение, чрез преминаване от установителен към осъдителен иск, е уважено, на
основание чл. 214 от ГПК. Съставен е доклад по приетия за разглеждане иск с
правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД и дадени указания на страните според
изисванията на чл.146 ГПК. Спорът е приключил с решение по осъдителната
претенция на ищеца.
Решението е постановено по недопустим иск, приет за
разглеждане при допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните
правила. Нарушена е разпоредбата на чл.214, ал.1 ГПК, според която ищецът може
до първото съдебно заседание да измени основанието на своя иск, ако с оглед
защитата на ответника съдът прецени това за уместно, или без да изменя основанието, да измени своето искане. До
приключване на съдебното дирене в първа инстанция може да измени сам размера на
предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен, или
обратно. Правилото изключва едновременното изменение на основанието и петитума,
което ще доведе до нов предмет на делото, различен от първоначално заявения с
исковата молба, т.е. до нов иск . В тази насока се съобразяват и разясненията
на ТР № 4/ 14.03.2016г. на ВКС по т.д№
4/ 2014г., ОСГК.
В хипотезата на преминаване от отрицателен
установителен иск към осъдителен иск, изменението се отнася до основанието и до
петитума. Основание на ОУИ е неосъществяването на юридическите факти, от които
според ответника е възникнало правото му, а петитума- че това право не
същества, за разлика от осъдителния иск, при който основанието са факти,
установяващи възникнало към ответника право, а искането е това право да бъде възстановено. Изменението на петитума
е допустимо ако запазва същото основание, например при преминаване от
положителен установителен иск към осъдителен иск, коментиран в мотивите на ТР № 1 / 2016г. Недопустимо е изменение на
иска, което води до едновременна промяна
на основанието и петитума по аргумент от чл.214 ГПК.
В конкретния случай преценката на първостепенния
съд е неправилна, защото е допуснато едновременно изменение на основанието и
петитума на предявения иск, което
представлява съществено процесуално нарушение, опорочаващо постановения
съдебен акт. На това основание решението като недопустимо следва да се обезсили
и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по първоначално
предявения отрицателен установителен иск.
При този изход на делото въззивната страна има
право на разоските направени в настоящото производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК, които включват- държавна такса-
170.38лв., и адвокатско възнаграждение. Съобразно възражението на насрещната
страна по чл. 78, ал. 5 от ГПК , което съдът намира за основателно, следва да
се редуцира до задължителния минимум, определен по реда на чл.7, ал.2 от
Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и да
се присъди в размер на 756лв.
Съдът, на основание чл.271, ал. 1 ГПК
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 809 от
26.02.2019г. по гр.д.№ 5431/ 2018г. на Варненски районен съд,XXXIXс.
ВРЪЩА делото на
ВРС за произнасяне по предявения отрицателен установителен иск.
ОСЪЖДА П.С.С., ЕГН-**********, с адрес-***, да заплати на „Енерго-Про-продажби „ АД, ЕИК *********, направени
във въззивно производство разноски в размер на 170.38лв.- държавна такса, и
756лв- адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.