Определение по дело №1895/2018 на Окръжен съд - Бургас

                                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Номер        776                            25.04.2019                                 Град Бургас

 

                                                                                         

Бургаски окръжен съд                                                          граждански състав

На двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година

В  закрито   заседание в следния състав:

                                                    

                                                                        Председател:    Десислава Динкова                                         

                                                 

Прокурор

като             разгледа               докладваното                от                      съдията

гражданско дело номер      1895    по описа за           2018             година и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е образувано по искова молба от  „Лиам Годфри“ ООД – в ликвидация, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас 8000 ж.к. Лазур, бл. 123, партер, представлявано от ликвидатора Даниел Йорданов Хаджиатанасов, за приемане за установено по отношение на ответника Д.М. О`Конър, гражданка на Ирландия, с постоянен адрес Скъл Хил, Федамор, Лимерик, Ирландия, и съдебен адрес ***, че дружеството има вземане в размер на 50 000 евро, представляващи неплатена от ответницата продажна цена за недвижим имот с идентификатор 07079.613.326.2.5  по договор за покупко-продажба обективиран в нот.акт №175, том 1, рег.№1538, дело №160/2015 год. на нотариус Онгян Желев с рег.№133 на НК.   

Ищецът твърди, че ответницата закупила недвижимия имот с нот.акт №175, том 1, рег.№1538, дело №160/2015 год. на нотариус Онгян Желев с рег.№133 на НК, с който се задължила да плати цялата продажна цена в размер на 50 000 евро в шестмесечен срок от деня на сделката, т.е. до 05.12.2015 год., по посочена в нотариалния акт банкова сметка. ***, че до датата на подаване на исковата молба това задължение не е изпълнено. Сочи се, че ответницата не отрича съществуването на задължението и дори по повод планирана сделка за продажба на имота предоставила нотариално заверено пълномощно от ирландски нотариус на Маргарит Годфри,  включително я упълномощила да получи цената. Твърди се, че по независещи от ищеца причини не се стигнало до финализиране на сделката и ответницата все още дължи на дружеството сумата от 50 000 евро. 

Заявява се, че по повод подадена от дружеството молба за издаване на европейска заповед за плащане  е образувано ч.гр.д.№1226/2018 год. по описа на БОС, но след издаването на заповедта за плащане ответницата е подала възражение, което е причината за завеждането на установителния иск за вземането.  

Ответницата е депозирала писмен отговор чрез упълномощен адвокат, с който твърди, че не са налице изискуемите процесуалноправни предпоставки за предявяването на иска пред български съд. Заявява, че българският съд не е компетентен да разгледа и реши спора по същество, тъй като постоянният адрес на ответника не е на територията на РБългария. Прави възражение за неподсъдност на спора, каквото се съдържа и в самото възражение срещу издадената европейска заповед за плащане.

Твърди се, че некомпетентността на българския съд произтича на първо място от чл.17 на Регламент (ЕО) №1896/2006 год. на ЕП и на Съвета, тъй като при постъпило възражение срещу заповедта производството продължава пред компетентните съдилища на държавата-членка по произход, в съответствие с правилата на редовното гражданско производство, освен ако ищецът изрично не е поискал прекратяване на производството. Ответницата счита, че по отношение на исковото производство, трансформирано от заповедно такова след постъпване на възражение, на общо основание са приложими международните правила за компетентност, които се съдържат в Регламент (ЕС) №1215/2012 год. на ЕП и на Съвета и по-специално чл.4, според който исковете срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното  гражданство, се предявяват пред съда на тази държава членка. Според ответника, съгласно правилата на редовното гражданско производство, искът следва да се предяви пред компетентния съд в Ирландия. Сочи се, че не е налице хипотезата на чл.7 т.1 б.А“ от Регламент 1215/12 год., тъй като в конкретния случай, въпреки, че се касае за договор, това не е договор за доставка на стоки и/или услуги, а претенцията е за заплащане на цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот. Ако се приеме, че предмет на настоящата продажба е стока, това би означавало да се придаде на купувача качеството на потребител, а това би довело до прилагането на правилата относно подсъдността при потребителските договори – раздел 4 от Регламент №1215/12 год. Ако се приеме, че искът е подсъден на български съд, това би довело до значително ограничение на възможностите за защита на ответницата, която ще бъде принудена да се брани в чужда държава, пред чужд съд и съгласно чуждо законодателство.

По основателността на иска ответницата са брани с възражение за прихващане на свои насрещни вземания от наем за имота. Твърди, че ищцовото дружество е било задължено да заплаща наемни вноски по  сключен договор за наем и никога не е изпълнявало задължението си.                

Съдът, по повод отвода за неподсъдност на делото на българските съдилища, в частност – на Бургаски окръжен съд, съобрази следното:

От приложеното ч.гр.д.№1226/2018 год. е видно, че „Лиам Годфри“ ООД – в ликвидация е подал Формуляр А – Молба за европейска заповед за плащане срещу Д.М. О`Конър, пред Бургаски окръжен съд, на основание компетентността на съда поради мястото на изпълнение на задължението – код 3.02 от формуляра. Издадена е европейска заповед за плащане – Формуляр Д на 21.09.2018 год., възразена от длъжника с Формуляр Е на 26.11.18 год., в който е посочено, че ответникът не дължи вземането и освен това се оспорва компетентността на българския съд да разгледа спора по същество.

Ответникът се позовава на чл.17 от Регламент (ЕО) №1896/2006 год. на ЕП и на Съвета за създаване на европейска заповед за плащане, според който при подаване на възражение от ответника  производството продължава пред компетентните съдилища на държавата-членка по произход в съответствие с правилата на редовното гражданско производство. За целите на регламента в чл.5 е дадено определение на понятието „държава-членка по произход“, а именно това е държавата-членка, в която е издадена европейската заповед за плащане. От горното следва, че по правилата на чл. чл.17 от Регламент (ЕО) №1896/2006 год. на ЕП и на Съвета за създаване на европейска заповед за плащане компетентен да разгледа спора по общия исков ред е българският съд. При въведено възражение за некомпетентност на българския съд още с формуляр  Е, следва да се прецени дали молбата за издаване на европейска заповед за плащане е била подадена пред компетентния съд, при която преценка приложение намира нормата на чл.6 от Регламент (ЕО) №1896/2006 год. на ЕП и на Съвета за създаване на европейска заповед за плащане.  Според чл.6 компетентността за целите на прилагане на  Регламент (ЕО) №1896/2006 год.  се определя от Регламент (ЕО) №44/2001 год.,  който след отмяната си е заменен с   Регламент (ЕС) №1215/2012 год. на ЕП и на Съвета относно компетентността, признаването е изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Общата подсъдност се определя от чл.4 – исковете се предявяват според местоживеенето на лицата, независимо от тяхното гражданство. Според чл.7 §1 б.а по дела, свързани с договор, исковете се предявяват в съдилищата по мястото на изпълнение на задължението. Въведената специална компетентност по чл.7 §1 б.а определя българския съд като компетентен да разгледа спора, тъй като предмет на претенцията е задължение, което е следвало да бъде изпълнено в България. Задължението за заплащане на цена по сделка с вещно-прехвърлителен ефект възниква по мястото на нейното извършване, а именно по местонахождението на недвижимия имот, който се прехвърля с договор, сключен в специална форма – нотариален акт. Не може да се приеме, че съдържащите се в чл.7 §1 б.б правила за определяне на мястото на изпълнение са изчерпателно посочени – по мястото на доставка на стоките  или на предоставяне на услугите. Престацията по настоящия договор не е нито за стока, нито за услуга, ето защо приложение намира общото правило на чл.7 §1 б.а – по мястото на изпълнение на задължението.

Горните съображения мотивират съда да приеме, че е компетентен да разгледа исковия спор, поради което отвода за неподсъдност на делото е неоснователен.   

По изложените съображения и на основание чл. 121 от ГПК съдът

 

                                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  отвода за неподсъдност на делото на настоящия Бургаски окръжен съд. 

Определението подлежи на обжалване в седмичен срок от връчването му на страните, пред Бургаски апелативен съд.

 

 

                                                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: