№ 485
гр. София, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20211110212988 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на СТ. ЦВ. СТ., ЕГН: ********** срещу наказателно постановление
(НП) № 42-0002019 от 03.08.2021г., издадено от директора на РД „АА”, с което на
основание чл. 93б, ал.11,т. 3 от ЗАвПр на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 8 §6,
второ тире, изр. 1 от Регламент № 561/2006г. във вр. С чл. 4 б. „з” вр. чл.78, ал.1, т.1 от
ЗАвтП; на основание чл.183, ал. 1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 100 /сто/ лева за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата е посочено, че описаното нарушение както в АУАН, така и в НП не е
описано достатъчно ясно и конкретно. Излагат се твърдения, че в АУАН не са посочени
изискуемите от закона обстоятелства за извършеното нарушение,а именно колко часа е
почивало лицето, колко часа е работило и кога е последната му почивка. Сочи се също така,
че не е коректно посочена дата на извършване на нарушението. На следващо място, се
излагат доводи, че не е посочено дали жалбоподателят е извършвал превози за своя сметка
или за сметка на дружеството, което му е работодател. Излагат се и твърдения, че не е
посочено дали процесното ППС попада в обхвата на Регламент №561/2006г. моли се за
отмяна на процесното наказателно постановление и присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание жалбоподател редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. Депозирани са писмени бележки от жалбоподателя, в които се излагат
твърдения сходни на тези в жалбата.
1
Въззиваемата страна – Директора на РД „Автомобила администрация”, редовно уведомен не
се явява и не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните, провери изцяло атакуваното наказателно
постановление, прецени доказателствените материали – поотделно и в съвкупност,
предвид разпоредбите на закона, намира следното:
На 09.07.2021г. свидетелят Д.Ц. и лицето А.Д. спрели за проверка товарен автомобил „МАН
ТГА 41.400 ББ” с рег. №******. Същият бил собственост на „*****” ЕООД ЕИК ****** с
адрес гр. София ул. Добри Немиров №5А, офис №65. Дружеството било с предмет на
дейност извършване на обществен превоз на товари. Товарният автомобил, спрян за
проверка бил управляван от жалбоподателя СТ. ЦВ. СТ.. При извършената проверка на
лицето бил изискан пътен лист №500646 и товарителница №0007165.
В хода на извършената проверка било установено, че лицето не е използвало 45 часова
последователна почивка след дневен период на управление. В хода на проверката също така
не бил представен контролен талон на СУМПС.
Поради установеното нарушение свидетелят Ц. съставил на жалбоподателя АУАН Серия А-
2020 № 292457 от 09.07.2021г. Същият бил съставен в присъствието на жалбоподателя и на
свидетеля на установяване на нарушението- А.Д..
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили възражения срещу така съставения АУАН.
На база на съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление № 42-
0002019 от 03.08.2021г., издадено от директора на РД „АА”, с което на основание чл. 93б,
ал.11,т. 3 от ЗАвПр на жалбоподателя е наложено наказание „глоба” в размер на 500
/петстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 8 §6, второ тире, изр. 1 от Регламент №
561/2006г. във вр. с чл. 4 б. „з” вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвтП; на основание чл.183, ал. 1 , т. 1
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева за
извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени
материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетеля Д.Ц. и от
приобщените към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
Съдебният състав прецени внимателно свидетелските показания по делото и прие, че следва
да кредитира показанията на свид. Ц., които са обективни, пълни, логични и
безпротиворечиви, като отразяват непосредствените възприятия за извършената проверка и
констатираното нарушение.
Съставът кредитира и писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени
към доказателствената съвкупност по реда на чл.283 от НПК, като същите спомагат за
правилното изясняване на фактическите обстоятелства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
2
инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че атакуваното наказателно
постановление и съставения АУАН са издадени от компетентни органи.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН и
срещу обжалваем административнонаказващ акт, и затова е процесуално допустима.
Настоящият съдебен състав намира, че по същество обаче жалбата се явява
основателна.
Съдът намира, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени
процесуални нарушения, които в значителна степен са ограничили правото на защита на
наказаното лице.
Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение
на разпоредбата на чл. 8 §6, второ тире, изр. 1 от Регламент №561/2006г. на ЕП и Съвета вр.
чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАП. Посочената разпоредба указва водачът да ползва през всеки две
последователни седмици една нормална седмична почивка и една намалена седмична
почивка от поне 24 часа, като нормалната седмична почивка следва да започне не по- късно
от края на шест 24 часови периода, първият от които започва от края на предишната
седмична почивка.
В разпоредбата на чл. 4, б. „3” от Регламента е дадена дефиниция на понятията”седмична
почивка”, „нормална седмична почивка” и „намалена седмична почивка”. Седмичната
почивка е определена като седмичен период от време през който водачът може да разполага
със своето време и който включва „нормална седмична почивка” и „намалена седмична
почивка”. Нормалната седмична почивка е всеки период с продължителност поне 45 часа, а
намалената седмична почивка е всеки период, който е по- къс от 45 часа, който може при
спазване на условията на чл.8 §6 от регламента по-горе да бъде съкратен до минимум 24
последователни часа.
За настоящият съдебен състав остава неясно обстоятелството защо АНО е приел като край
на шестте 24 часови периода именно дата 06.07.2020г., а именно датата на извършване на
проверката. Настоящият съдебен състав намира, че шестте 24 часови периода следва да
бъдат определени времево и че ако жалбоподателят е допуснал нарушение на посочената
разпоредба, то като дата на извършване на твърдяното нарушение е следвало да бъде
посочена датата на изтичане на шестте 24 часови периода, а именно 03.07.2020г. Съгласно
чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН датата и мястото на извършване на нарушението са
част от задължителните реквизити на АУАН и НП. Изискването за посочване на дата е
предвидено във връзка с правото на защита на нарушителя и неговото ефикасно
упражняване. Липсата на задължителен реквизит както в АУАН, така и в НП- какъвто е
датата на извършване на нарушението е нарушение, което се явява от категорията на
съществените такива и предпоставя отмяна на издаденото наказателно постановление.
3
Отделно от това, настоящият съдебен състав намира, че от посоченото в обжалваното
наказателно постановление, не става ясно кои според наказващите органи са двете
последователни седмици през които лицето е трябвало да използва две 24 часови почивки.
Не става ясно също така кога е използвал една нормална почивка, за да се приеме, че е
следвало да използва една намалена седмична почивка. Това непълно описание на
обстоятелствата при които е извършено нарушението се явява отново нарушение от
категорията на съществените, тъй като затруднява правото на защита на наказаното лице и
предвид на това и самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно
постановление.
На следващо място, настоящият съдебен състав счита за нужно да отбележи и още
един пропуск на АНО. Като нарушена е посочена нормата на чл. 8 §6, второ тире, изр. 1 от
Регламент 561/2006 г. във връзка с чл. 78, ал. 1, . т от ЗАвПр. Нормата на чл. 78, ал. 1 ,т . 1
от ЗАвПр гласи, че „при извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари
с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат
допустима максимална маса над 3,5 тона лицата осъществяващи превози за собствена
сметка, лицата по чл.24е, превозвачите и водачите спазват изискванията на Регламент
№561/2006...”. От посоченото следва, че задължението е налице само когато превозното
средство е с максимално допустима маса над 3,5 тона. Нито в АУАН, нито в НП обаче не е
посочен този съставомерен признак. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че
няма как да направи извода дали лицето изобщо е имало такова задължение и дали може да
носи отговорност за посоченото нарушение. Непълното посочване на обстоятелствата от
състава на твърдяното нарушение още веднъж е нарушило правото на защита на
санкционираното лице и е довело до самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление.
Отделно от това, за нарушение на чл. 8 §6, второ тире, изр. 1 от Регламент №561/2006г.
е предвидена санкция, която е в зависимост от времето, с което е намалена нормалната
седмична почивка. Съгласно посоченото в обжалваното наказателно постановление, АНО е
подвел жалбоподателя под отговорност за намаление на нормалната седмична почивка с над
9 часа и 30 минути (чл.93б, ал. 11, т. 3 ЗАвПр). В обстоятелствената част на наказателното
постановление обаче никъде не е посочено времето с което лицето е намалило своята
почивка.
Пропуските на АНО посочени по-горе са нарушения, които се явяват от категорията на
съществените такива, предвид, че са нарушили в значителна степен правото на защита на
нарушителя и неговото право да разбере в какво именно нарушение е обвинен.
Относно вмененото на жалбоподателя нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП
настоящият съдебен състав намира, че описанието на извършеното нарушение в
обжалваното наказателно постановление няма как да бъде прието за достатъчно такова.
АНО е описал нарушението единствено с израза „ водача не представи КТ на СУМПС”.
Липсата на описание на обстоятелствата при които е извършено твърдяното нарушение се
явява съществено нарушение на процесуалните правила и в тази връзка самостоятелно
4
основание за отмяна на наказателното постановление и в тази му част. Не става ясно дали
водачът е имал КТ към СУМПС, носил ли го, но е отказал да го покаже или друго. Самата
цитирана разпоредба посочва, че нарушението се изразява в това, че водачът не носи КТ към
СУМПС, а не че не го представя, поради което словесното описание на нарушението съдът
намира, че не отговаря на самата разпоредба и това е основание да бъде отменено
атакуваното НП.
По разноските:
Предвид направеното искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, съдът съобрази, че съгл. ЗАНН страните
имат право на разноски. Поради това и с оглед обстоятелството, че съдът намери НП за
незаконосъобразно, направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски следва
да бъде уважено.
Поради изложеното Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление (НП) № 42-0002019 от 03.08.2021г., издадено
от директора на РД „АА”, с което на основание чл. 93б, ал.11,т. 3 от ЗАвПр на СТ. ЦВ. СТ. е
наложено наказание „глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено нарушение на
чл. 8 §6, второ тире, изр. 1 от Регламент № 561/2006г. във вр. С чл. 4 б. „з” вр. чл.78, ал.1, т.1
от ЗАвтП; на основание чл.183, ал. 1 , т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 100 /сто/ лева за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА РД „АА” Софияда заплати на СТ. ЦВ. СТ. сумата в размер на 400.00
(четиристотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл.
143, ал. 1 от АПК.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК пред
Административния съд – София-град в четиринадесетдневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5