М О Т И В И
към Присъда по НОХД № 1944
по описа за 2017 година на ПРС,
ІІ н.с.
Районна прокуратура гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу Б.З.Г. ***, ЕГН ********** и предала на съд за това, че на 10.10.2015г. в гр.Пловдив в условията на опасен
рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл.66 от НК, е причинил на Д.П.Г. *** средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на лявата лакътна кост на ниво средна/долна трета, довело до трайно
затрудняване на движенията на горен ляв крайник - престъпление по чл.131а, пр.ІІ, вр. с чл.129, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.”а” от НК.
За съвместно разглеждане с
наказателния процес по образуваното наказателно дело няма предявен граждански
иск.
Не
е постъпвала молба за конституиране на частен обвинител.
Представителят на прокуратурата счита, че от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че подсъдимият Б.Г.
е осъществил
както от обективна, така и от субективна страна съставомерните признаци на
инкриминираното деяние, предлага същият да бъде признат за виновен в
извършването на престъплението с
посочената в обвинителния акт правна квалификация и при условията на чл.55 от НК да му определи наказание лишаване от свобода в размер на една година, което
наказание да изтърпи реално при съответстващ режим. При признаване на подсъдимия
Г. за виновен представителят на прокуратурата поиска от съда да му се присъдят
направените разноски, както и произнасяне по МНО спрямо подсъдимия Г. при
преценка, че има опасност да се укрие.
Подсъдимият Б.З.Г. редовно призован се
явява и лично участва в съдебните заседания. Не се признава за
виновен. Дава обяснения за неосъществяване вмененото му с
обвинението деяние. Лично и чрез защитника си
адвокат О. Т.моли Съда го
признае за невиновен и оправдае по повдигнатото му обвинение.
Упълномощеният защитник на подсъдимия
- адв.О.Т. моли съда да признае
подзащитният му за невинен да е осъществил посоченото в обвинителният акт
деяние и да го оправдае по повдигнатото му обвинение. Обосновава доводи относно
достоверността и релевантността на част от събраните гласни доказателства, като
се сочи механизъм на телесното увреждане констатирано при свидетел Д.Г.,
различен от описания в обвинителния акт. Прави се извод, че посочените прокурорския акт обстоятелства се опровергават
от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.
Съдът след преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира и приема за
установено следното:
Подсъдимият Б.З.Г. е роден на *** ***,
живущ ***, б., български гражданин, със средно образование, работещ, женен,
осъждан, ЕГН **********.
От приетата по делото справка
съдимост на Б.Г. съдът намира като установено, че същия е осъждан три пъти, с
влезли в сила съдебни актове както следва:
1. С Присъда от 08.10.2004г. по НОХД
№ 1009/2004г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, в сила от 26.10.2004г. е
признат за виновен за извършено на 25.02.2004г. в гр.Пловдив престъпление по
чл.354а, ал.1, пр.1-во и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено
наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с
изпитателен срок от три години.
2.
С Протокол от 19.09.2005г. по НОХД № 427/2005г. по описа на Районен съд
гр.Пловдив, в сила от 19.09.2005г., е ободрено споразумение с което е признат за виновен за извършено на
10.10.20004г. в гр.Пловдив престъпление по чл.194, ал.1 от НК и при условията
на чл.54 му е наложено наказание една година лишаване от свобода, чието
изпълнение е отложено с изпитателен срок
от три години, както и е признат за виновен за извършено на 31.10.2004г. в
гр.Пловдив престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК и при условията
на чл.55, ал.1, т.2, б.”б”, вр. чл.2, ал.1 от НК му е наложено наказание глоба
в размер на 300 лева.
3. С определение № 44/07.06.2012г. по
НОХД № 717/2012г. по описа на Окръжен съд Пловдив, в сила от 07.06.2012г. е
одобрено споразумение с което е признат за виновен за извършено на 16.02.2012г.
в гр.София и гр.Пловдив престъпление по чл.354а, ал.1, пр.1 от НК и му е
наложено наказание 1 година „лишаване от свобода” при първоначален „строг”
режим в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип. С определение на Окръжен съд гр.Пловдив по
ЧНД № 2001/2012 г. осъдения Б.Г. е бил условно предсрочно освободен от
изтърпяване на остатъка от това наказание в размер на 1 месец и 25 дни, като му
е определен изпитателен срок от 6 месеца. Този изпитателен срок е започнал да
тече от влизане на определението на Окръжен съд гр.Пловдив в сила на 29.12.2012г.
Посоченото като трето осъждане е
определящо правната квалификация на деянието предмет на разглеждане по
настоящето дело като извършено при условията на опасен рецидив съгласно чл.29,
ал.1, б.”а” от НК тъй като не е изтекъл петгодишния срок съгласно разпоредбата
на чл.30 от НК. Петгодишният срок по чл.30, ал.2, вр. с ал.1 от НК е започнал
да тече на 29.06.2013г.
Свидетелите Д.П.Г. и З.П.Г. са братя,
но отношенията помежду им били влошени и
не поддържали връзка много време преди датата 10.10.2015г.
Свидетелите Д.Г. и З.Г. живеят на
различни адреси в гр.Пловдив, които не са съседни.
Подсъдимият Б.З.Г. е син на свидетел З.П.Г..
Подсъдимият З.Г. живее в жилище, отделно
от свидетел З.Г..
Свидетелят З.П.Г. живеел в дома на майка си П.Г.в гр.Пловдив,
ул.”****.
На 10.10.2015г. около 18:00 часа
свидетелят Д.Г. отишъл да види майка си – П.Г.в дома и, находящ се в гр.Пловдив, ул.”****. Повода за
посещението му било изписването на П.Г.в същия ден от болнично заведение, след направена
тежка операция. Свидетелят Д.Г. влязъл в жилището на майка си и докато двамата
разговаряли, той взел шише с ракия с намерение да си сипе от нея. В този момент
в стаята влязъл брат му – свидетел З.Г.
който му казал: „Защо пипаш там, нищо не си купил, оставил ли си нещо
там?”. Свидетелят Д.Г. от своя страна
също направил забележка към брат си З.Г. че трябва да се грижи за майка им, защото тя е
направила много неща за него и му е дала много неща. Размяната на словесни
нападки продължила. Свидетел З.Г. се оттеглил в другата стая, при което
позвънил на сина си – подсъдимия Б.Г. и
казал че е бит от брат му – свидетел Д.Г.. Подсъдимият Б.Г. след няколко минути по-късно пристигнал в
жилището, тъй като живеел наблизо от жилището в което живеели баба му и баща
му. Още с влизането си подсъдимият Б.Г.
попитал свидетел Д.Г. който седял на дивана „Ти кой ще биеш бе?“. Свидетел З.Г.
по същото време влязъл в стаята и стоял прав в страни от свидетел Д.Г..
Подсъдимият Б.Г. държал в ръката си метална тръба, с която от близко разстояние
замахнал към главата на свидетел Д.Г.. Свидетел Д.Г. вдигнал лявата си ръка за
да се предпази, при което последвал удар в ръката му – в областта на лакътната
кост. Свидетел Д.Г. изпитал силна болка след удара и настъпило увреждане –
счупване на лява лакътна кост на ниво средна/долна трета с разкъсно-контузна
рана. От подсъдимият Б.Г. и свидетел З.Г. на свидетел Д.Г. е била причинена и
лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК за което Д.Г. не е
повдигал обвинение по реда на чл.161, ал.1 от НК. Свидетел на случващото се била майката на
свидетелите Д.Г. и З.Г., която не е давала показания като свидетел поради
влошеното си здравословно състояние и последвала смърт, по време на
провеждащата се полицейска проверка.
След причиняване на уврежданията на
свидетел Д.Г., подсъдимия Б.Г. и свидетел З.Г. напуснали жилището, на което
свидетел станал Х.Г. Х., съсед по етаж.
На същата дата - 10.10.2015г. - свидетел
Д.Г. сам отишъл до медицинско заведение - спешно отделение при УМБАЛ „Свети Георги”***,
където в 19:23 часа му е бил извършен медицински преглед / лист за преглед на
пациент - лист 15 – 17 от досъдебното/ . Била е проведена и допълнителна консултация с лекар. Свидетел Д.Г.
посетил и отделението за образна диагностика, където му е била направена и
рентгенография.
Установеното счупването на лява
лакътна кост е било обездвижено с
гипсова превръзка.
На 13.10.2015г. от свидетел Д.Г. е било
подадено до Началника на 04 РУ Пловдив при ОДМВР Пловдив съобщение за извършено
престъпление. По образуваната преписка била извършена проверка от полицейски
служител - *** И.П. служител на
посоченото полицейско управлението, в хода на която са били снети обясненията
от тъжителя Д.Г.. Полицейския служител посетил и дома на П.Г.- майка на Д.Г. и З.Г., и в присъствието на свидетел З.Г.
провел разговор в който посочила че
двамата и сина се грижат за нея, след което спряла да отговаря на въпросите му.
Други факти не били посочени. Както се посочи и по – горе поради настъпилата
смърт като свидетел не е била разпитвана П.Г..
На 13.10.2015г. в амбулаторията на
Отделението по съдебна медицина при УМБАЛ „Св.Георги“ е бил освидетелствуван Д.Г.
и издадено Съдебномедицинско удостоверение № 1048/2015г. / лист 14 от ДП/ при
което е било установено че при прегледа на Д.Г. и от представената медицинска
документация е установено счупване на
лявата лакътна кост в средна трета, разкъсно-контузна рана по лявата
предмишница, кръвонасядане по клепачите на дясното око, по гърба вляво, по
предната част на корема, по лявото и дясното бедра, охлузвания по горния клепач
на лявото око, корема, лявото и дясното бедро.
С постановление на прокурор при
Районна прокуратура гр.Пловдив от 01.12.2015г. е било образувано досъдебно
производство срещу неизвестен извършител за извършено на 10.10.2015г. в
гр.Пловдив престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Привлечен като обвиняем по ДП Б.Г. не
се признава за виновен. Дава обяснения в насока за физическа разправа между
баща му и чичо му – Д.Г., в която се намесил като ги разтървал/отделил/ един от
друг.
По досъдебното производство е била изготвена
съдебно – медицинска експертиза / лист 43 от досъдебното/ , по която съгласно
заключението на вещото лице – д-р Н. от удара нанесен от Б.Г. е било причинено на Д.Г. счупване на лявата
лакътна кост на ниво средната/долната трета с разкъсно-контузна рана.
С оглед установени и други телесни увреждания:
кръвонасядания и драскотина на клепачите на дясно око, кръвонасядания на гърба,
на корема, на долните крайници, охлузвания на корема и долните крайници съгласно
заключението на вещото лице на Д.Г. е било причинено разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК което представлява лека телесна повреда
по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Причиняването на тази лека телесна
повреда е извън предмета на обвинението в настоящото наказателно производство,
тъй като е престъпление от частен характер съгласно чл.161, ал.1 от НК.
Съгласно вещото лице описаните увреждания
са в резултат на удари с или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и
начин да са причинени, както се съобщава в данните по досъдебното производство
– при процесния инцидент, като нараняването на предмишницата на ниво
средна/долна трета със счупване на лакътната кост са от типа на т.нар. „защитни
рани”. Счупването на лакътната кост причинява трайно затрудняване движенията на
горен ляв крайник за около 3-4 месеца при обичаен ход на оздравителния процес.
В съдебното следствие заключението
на д-р Н. се оспори изцяло от защитата на подсъдимия.
Съобразено със становището на защита
на подсъдимия и за обективност на доказателства съдът назначи нова съдебно
медицинска експертиза с друго вещо лице – д-р Й.Ш.. Съгласно заключението на
вещото лице д-р Й. М. Ш. / лист 77 – 89 от наказателното / счупването на лявата
лакътна кост /улната/ с наличие на разкъсно-контузна рана е станало по директен
механизъм – от нанесен директен удар с твърд предмет по страничната повърхност
/ тази към пети пръст/ на лявата предмишница, в областта на границата между
средната и долната трета. Съгласно вещото лице най – често такова счупване се
получава при така наречения „защитен механизъм“ – при вдигната ръка за
предпазване от насочен удар към главата, тъй като при такова защитно положение
на ръката и предмишницата, точно тази кост /улната/ застава срещу удрящият
предмет и първа поема силата на удара.
Във връзка с поставен въпрос в
съдебното заседание вещото лице посочи, че тези увреждания е възможно да се
получат при падане на неравна твърда повърхност бързо и внезапно, и удар на
лявата ръка върху твърд тъп предмет, както и че е малко вероятно това да се
случи. В заключението си / лист 89 от наказателното/ вещото лице посочва че
характерно и типично при падане от ръста човек инстинктивно да протегне ръка и
да се подпре на дланта на ръката, както и че при такова падане и подпиране на
дланта силата /кинетичната енергия/ се предава от дланта нагоре по оста на
предмишницата и най-често се получава счупване на лъчевата кост /радиуса/ на
типично място – „Фрактура радии ин локо типико“. Съгласно вещото лице в по-редки случаи може да се
получи и Фрактура Монтежия- счупване на олекранова на улната и луксация на
главичката на радиуса.
По отношение освидителствуването на Д.Г. три дни след
инцидента вещото лице посочи, че установените увреждания при лицето имат
известна давност, промяна на цвета, които се получават от този интервал от
време и които са установени както при личния преглед така и от приетите
медицински документи, включително и тези от извършения на 10.10.2015г. преглед на Д.Г.
в спешно отделение.
Счупването на лявата лакътната кост съгласно
вещото лице е причинява трайно затрудняване движенията на горен ляв крайник за
срок по – голям от един месец, както и че разкъсно – контузната рана на лявата
предмишница е водело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК. Според вещото лице
останалите травматични увреждания са причинили на Д.Г. болка и страдание, без
разстройство на здравето.
Съдът възприе и
кредитира в своя съдебен акт заключението
на вещото лице д-р Й.Ш. като изготвено обективно, с необходимите професионални
знания и опит в съответната област.
Същото
не се оспори от страните.
Горната фактическа обстановка съдът
счита за установено по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства –обясненията на подсъдимия Б.Г. в кредитираната им от съда част, от
показанията на свидетелите Д.П.Г., З.П.Г., Х.Г. Х., И.П.П.,
от приетата съдебномедицинска експертиза, справка съдимост, характеристична
справка, както и от останалите събрани по делото писмени доказателства.
Описаната по делото фактическа обстановка се установява от събраните по
делото и проверени в хода на съдебното следствие доказателства. Съдът прие за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, позовавайки се на
събраните доказателства, които в голямата си част са еднопосочни, логични и
кореспондират по между си: обясненията на подсъдимия Б.Г. в кредитираната им от
съда част, от показанията на свидетелите Д.Г., З.Г., Х. Х. и И.П. в
кредитираната им от съда част, свидетелство
за съдимост, заключенията на съдебно-медицинската експертиза, медицински
документи.
Съдът намира, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята
съвкупност и поотделно категорично установяват описаната фактическа обстановка
в нейната пълнота и цялост, поради което изцяло основава на тях своите
фактически изводи. Приетите по делото
писмени доказателства – СМУ № 1048/2015г. / лист 14 от ДП/, допълнителен лист
към лист за преглед на пациент в спешно отделение за Д.П.Г. от 10.10.2015г. /
лист 15 от ДП/, резултат от образно – диагностично изследване от отделение за
образна диагностика от 10.10.2015г. / лист 16 от ДП/, лист за преглед на
пациент в спешно отделение от 10.10.2015г. / лист 17 от ДП/, както и СМЕ
изготвена от д-р Ш. не се оспориха от страните и на основание същите съдът
намира като установено по надлежния ред че на 10.10.2015г. при преглед около 19:23
часа в УМБАЛ Св. Георги на Д.Г. са били надлежно установено причинени телесни
увреждания – а именно счупване на лявата лакътна кост в средната трета което е
довело до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник, и представлява
средна телесна повреда по смисъла на НК. Другите телесни увреждания а именно
разкъсно – контузна рана по лявата предмишница е довело до разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК и представляващи лека телесна
повреда. Останалите травматични увреждания са причинили поотделно и в
съвкупност болка и страдание без разстройство на здравето, което също така
представлява лека телесна повреда. Само по себе си тези писмени тяхната
категоричност и неоспоримост не са достатъчни и не определят кое лицето което
ги е причинило. По отношение
установеността на лицето причинило телесните увреждания на свидетел Д.Г. съдът
анализира приетите по делото гласни доказателства.
Преди разглеждане на приетите по делото гласни доказателства съдът намира, че следва да посочи че обясненията на
подсъдимия са както процесуално средство за събиране на доказателства, така и
процесуално средство за осъществяване правото на защита на подсъдимия. За да се
кредитират обясненията на подсъдимия съдът следва да се основава на това дали
другите приети по делото доказателства да не ги отричат. Докато показанията на
свидетелите като средство съдът следва да се основава дали се потвърждават от
другите приети по делото доказателства.
При така изложеното и за постановяването на своя съдебен акт съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите Х. Х. и И.П. дадени в съдебното
следствие, като обективни, последователни и логични. Изложеното от свидетелите
се потвърждава от приетите по делото доказателства. Показанията на двамата
свидетели следва да се кредитират и поради обстоятелството че същите не са
заинтересувани от изхода на делото. От показанията на свидетел Х. се установи,
че като съседно живущ с майката на свидетелите Д.Г. и З.Г., свидетел Х. познава
двамата свидетели но не и до характера на отношенията им. Свидетел Х. посочи че
е виждал свидетел Д.Г. с гипсова превръзка,
както и че с него е било споделено от Д.Г. причиняването и при скандал, като е бил
ударен с тръба. В показанията на свидетел Х. липсват такива които да посочват
лично познание или виждане на отношенията между свидетелите Д.Г. и З.Г., както
и за отношенията между подсъдимия Б.Г. и
свидетел Д.Г.. За не наличието на лични възприятия относно
отношенията между подсъдимия Б.Г. и свидетел Д.Г., както и за отношенията между
свидетелите Д.Г. и З.Г. са и дадените показания от свидетел И.П.. В хода на съдебното
следствие се установи, че свидетел П. като полицейски служител при полицейско
управление по място на инцидента е
извършил проверка във връзка с подадено до Началника на 4 РУ на МВР
Пловдив от Д.Г. съобщение и заявление за
извършено престъпление спрямо него. В хода на проверката свидетелят посочи че е
снел обяснения от З.Г. и Б.Г., както и че всичко установено е отразил в
докладна записка / лист 8 от ДП/ в която, както и в съдебното заседание се
посочи какво е било заявено от Д.Г. – а именно за нанесен побой спрямо него, за
отричането му от страна на З.Г. и Б.Г. и за не наличието на други лица които са
били свидетели или очевидци на случилото се на посочената дата 10.10.2015г.
Поради изложеното съдът намира, че не следва да преразказва показанията на
свидетелите Х. и П., именно защото те самите казват че това което знаят им е
казано от свидетелите З.Г., Д.Г. и Б.Г..
Обвинението срещу Б.Г. се основава на
показанията на свидетел Д.Г., както и на приетите по делото писмени
доказателства, по отношение на които съдът заяви тяхната достоверност относно
вида и характера на причинените телесни увреждания на свидетел Д.Г., както и относно
механизма за тяхното причиняване. По отношение въпроса на установеността на
лицето което ги е причинило съдът намира, че следва да се направи анализ на
показанията на свидетел Д.Г. съгласно изискванията на наказателното
производство. Съгласно Тълкувателно
решение № 2/07.10.2002 г. на ОСНК на ВКС, главното предназначение на
обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на
доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия
в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и
осъществяване правото на защита. Съгласно чл.102, т.1 от НПК в наказателното
производство подлежат на доказване извършеното престъпление и участието на
обвиняемия в него. Следователно, след като по отношение причинените на Д.Г.
леки телесни повреди липсва обвинение съдът не дължи разглеждане на въпроса
относно лицата които са ги причинили. В съотвествие с изложеното съдът дължи
произнасяне само относно установеността на лицето което е причинило средната
телесна повреда на Д.Г. на 10.10.2015г.
Относно авторството на деянието предмет на обвинението свидетел Д.Г. е
последователен и непроменим в изложеното както в хода на досъдебното
производство така и в хода на наказателното производство че лицето което му е
причинило средната телесна повреда е Б.Г., който той познава добре, тъй като е
син на неговия брат З.Г.. От приетите по
делото доказателства е безспорно установено, че на инкриминираната дата в
жилището на майката на свидетелите Г. са били следните лица: П.Г.– майка на
свидетелите Д. и З.Г., свидетелите З.Г., Д.Г. и подсъдимият Б.Г.. Други лица не
са присъствали. Факта че З.Г. и Б.Г. в последствие са напуснали жилището заедно
се потвърждава от свидетел Х.. Не оспорено от страните е и установеното от
показанията на свидетелите Г., че при отиването в жилището свидетел Г. си е
сипал от шише с ракия в чаша, което действие е породило коментар от страна на
свидетел З.Г. и е било начало на последващи действия довели до телесни
увреждания на свидетел Д.Г., за които съдът намира че са налице достатъчно
доказателства да се приеме че те са били причинени на 10.10.2015г., преди
отиването на Д.Г. в спешното отделение при УМБАЛ Св.Георги ***. От приетите по
делото доказателства се установи, че подсъдимия Б.Г. към инкриминираната дата е
бил физически здрав, във възможност да упражни сила с достатъчен интензитет за
да настъпят установените у Д.Г. доказателства. От показанията на свидетелите З.Г.,
Д.Г., както и от обясненията на подсъдимия се установи, че З.Г. физически, във връзка с заявените
заболявания, не е бил в такава физическа форма, както и не е предприемал такива
действия с предмет които да причинят на Д.Г. счупване на лявата лакътна кост на
ниво средна/долна трета. В съдебното следствие вещото лице д-р Ш. изключи
такова увреждане да е били предизвикано от падане от височината на ръста на Д.Г.,
поради липсата на характерното за това падане увреждане, различно от
установеното при Д.Г..
Установеното по делото наличие на болка следствие на такова увреждане,
която настъпва не веднага, както и че е с растяща стойност във времето след
причиняването и, изключва възможността
такова увреждане да е настъпило преди идването на Д.Г. в дома на майка си както
се твърди от свидетел З.Г. и от подсъдимия Б.Г.. Ето защо съдът не кретира
показанията на свидетел З.Г. в частта им относно начина за причиняване на
телесните увреждания при Д.Г., както и
относно лицето което ги е причинило.
При така установеното съдът не кредитира и обясненията на подсъдимия Б.Г.
дадени по делото по отношение на така посоченото вече.
Показанията на свидетел Д.Г., макар и единствени,съдът кредитира, тъй
като същите се потвърждават както от приетите по делото писмени доказателства,
така и от посоченото в съдебното следствие от вещото лице д-р Ш., което не се
оспори от страните.
Съдът
намира, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и
поотделно категорично установяват описаната фактическа обстановка в нейната
пълнота и цялост, поради което изцяло основава на тях своите фактически изводи.
Съдебният състав прие, че доказателствената съвкупност по делото позволява да
се докаже категорично, че подсъдимият Б.Г. е осъществил изпълнителното деяние
на престъпното посегателство, в което е обвинен.
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна
присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на
лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и признаците от
фактическия състав на престъплението. Настоящият съдебен състав намира, че при
така установената фактическа обстановка с действията си подсъдимият Б.Г. е
осъществил от обективна и субективна страна
състава на чл.131а, пр.II, във вр. с
чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 , във вр. с чл. 29, ал.1 б.“А“.
От обективна страна е налице причинена телесна повреда на Д.Г.
изразяваща се в счупването на лявата лакътната кост, довело до трайно затрудняване движенията на горен ляв
крайник за срок по – голям от един месец от подсъдимия Б.Г.. От субективна
страна деянието е извършено при форма на вината - пряк умисъл. Престъпният
умисъл е формиран светкавично в съзнанието на извършителя, осъзнавайки, че ако
замахне с тръбата може да причини телесни увреждания на Д.Г.. Подсъдимият
незабавно е предприел деянието си по причиняване на телесните увреждания на Д.Г.
Подсъдимият Б.Г. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
Деянието на подсъдимият Б.Г. е извършено при условията на опасен рецидив
по смисъла на чл.29, ал.1, б.“А“ от НК, защото е осъден за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изтърпяването на, което не е отложено по реда на чл.66
от НК, а именно по НОХД № 717/2012г. по описа на Окръжен съд Пловдив, в сила от
07.06.2012г., и му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1
година, при режим „строг“ и с влязло в сила на 29.12.2012г. определение на Окръжен съд гр.Пловдив по ЧНД
№ 2001/2012 г. е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от
това наказание в размер на 1 месец и 25 дни, като му е определен изпитателен
срок от 6 месеца. Този изпитателен срок е започнал да тече от влизане на
определението на Окръжен съд гр.Пловдив
в сила на 29.12.2012г.
Посоченото осъждане е определящо правната квалификация на деянието
предмет на разглеждане по настоящето дело като извършено при условията на
опасен рецидив съгласно чл.29, ал.1, б.”а” от НК тъй като не е изтекъл
петгодишния срок съгласно разпоредбата на чл.30 от НК. Петгодишният срок по
чл.30, ал.2, вр. с ал.1 от НК е започнал да тече на 29.06.2013г.
При индивидуализация на наказанията
съдът, се съобрази с наличието на смекчаващи и отегчаващи наказателната
отговорност. Смекчаващо отговорността обстоятелства е младата възраст на
подсъдимия, семейната и трудовата му ангажираност. Отегчаващи отговорността
обстоятелства са предходните осъждания на Б.Г. видно от приложената по делото
справка за съдимост. Съдът определи
наказанието на подсъдимия Б.Г. при
условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, защото намира, че дори минималното наказание
от 5 /пет/ години „лишаване от свобода“ се оказва несъразмерно тежко за
престъплението извършено от подсъдимия Б.Г..
При
определяне размера на наказанието,
съдът бе воден от разпоредбата на чл.36 от НК и за постигане в пълна степен на
целите на наказанието прие, че е достатъчно и справедливо определеното
наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК да бъде в размер на 1 /една/
година „лишаване от свобода“ при първоначален режим на изтърпяване „строг“.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът
осъди Б.З.Г. да
заплати направените по делото РАЗНОСКИ, възлизащи на 76 лева по сметка на ОДМВР Пловдив, както и 350 лева по
сметка на РС – Пловдив за възнаграждения за вещи лица.
По тези си съображения, Съдът
постанови и присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала!
В.И.