РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. К., 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на двадесет и четвърти
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Дановска
Членове:Васка Д. Халачева
Йорданка Г. Янкова
при участието на секретаря Светла В. Радева
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело
№ 20215100500177 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото възззивно производство е образувано въз основа на Решение №
60102/13.10.2021г., постановено по гр.д. №965/2021 г. по описа на І г.о. на ГК на ВКС, с
което постановеното при първото гледане на делото Решение № 20194/03.12.2020 г. по
в.гр.д. № 128/20 г. на КОС е отменено, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав
на настоящия съд.
С решение № 95/28.02.2020 г., постановено по гр. д. № 578/2019 г., К. районен съд е
намалил по предявения от К.П.К.. от гр. К. против П. Н. К. от гр. К., иск по чл. 30 от ЗН,
извършеното от П.Г.К., починал на 12.05.2014 г., с нотариален акт № 124, т. VII, д. №
1728/97 г. по описа на нотариус при КРС, в полза на П. Н. К. ДАРЕНИЕ НА НЕДВИЖИМ
ИМОТ, представляващ апартамент № *, находящ се във втора зона на гр. К., състоящ се от:
три стаи и кухня, със застроена площ от 77.72 кв. м., ведно с принадлежащите му: избено
помещение № 6 със светла площ 4.66 кв. м. и 4.581% ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж, при посочени съседи на жилището и избеното помещение, с 1/4 ид. ч., за
възстановяване накърнената запазена част на К.П.К.. от наследството на П.Г.К..
С решението първоинстанционният съд е намалил по предявения от К.П.К.. от гр. К.,
против П. Н. К. от гр. К. иск по чл. 30 от ЗН, извършеното от Т. Н.а К., починала на
05.04.2019 г., с нотариален акт № 124, т. VII, д. №1728/97 г. по описа на нотариус при КРС, в
полза на П. Н. К. ДАРЕНИЕ НА НЕДВИЖИМ ИМОТ, представляващ апартамент № *,
находящ се във втора зона на гр. К., състоящ се от: три стаи и кухня, със застроена площ от
77.72 кв. м., ведно с принадлежащите му: избено помещение № * със светла площ 4.66 кв. м.
и 4.581% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при посочени съседи на
жилището и избеното помещение, със сумата 16 112.01 лева, за възстановяване накърнената
запазена част на К.П.К.. от наследството на Т. Н.а К., и е осъдил П. Н. К. да заплати на
К.П.К.. сумата 16 112.01 лева за възстановяване на запазената му част от наследството на Т.
Н.а К.. С решението си съдът е осъдил П. Н. К. да заплати на К.П.К.. и направените по
делото разноски в общ размер на 2 046.68 лева.
В основата на настоящото производство стои депозираната чрез особен представител,
1
от П. Н. К. въззивна жалба, насочена срещу Решение №95/28.02.2020 г., постановено по
гр.д.№ 578/2019г. по описа на К. районен съд, с искане същото да бъде отменено изцяло,
вместо което бъде постановено ново, с което да бъдат отхвърлени, като неоснователни и
недоказани предявените искове. Решението се обжалва като необосновано и неправилно-
постановено в нарушение на материалния закон. В жалбата се излагат и доводи за допуснато
от първоинстанционния съд произнасяне свръхпетитум. С нея е направено и възражение за
симулативност на договора за дарение от 02.12.1997г., като прикриващ продажба. Излагат се
съображения в тези аспекти. Твърди се, че в нарушение на диспозитивното начало съдът е
разширил обема на търсената защита, тъй като ищецът е искал намаляване на дарственото
разпореждане на баща си и възстановяване на запазената му част за 1/8 идеална част от
имота, а не както е постановил съда с 1/4 идеална част от същия. Освен това ищецът
поискал намаляване на дарственото разпореждане от страна на майка му за сумата от 7
862.50 лева, а съдът присъдил 16 112.01 лева. На следващо място се излагат съображения, че
съдът не е приложил разпоредбата на чл. 36, ал. 1, изр. 2 от ЗН, съгласно която ако
стойността на имота не надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, следва да се осъди
надарения да заплати на наследника стойността на нарушената му запазена част от
наследството по цени по време на намаляването. В тази връзка сочи също, че в диспозитива
на решението си, решаващият съд се ограничил само да посочи, че намалява дарението на
процесния недвижим имот с 1/4 идеална част за възстановяване на накърнената запазена
част на ищеца от наследството на П.Г.К., но дали го възстановява или присъжда стойността
му не ставало ясно. Жалбодателят счита също, че ищецът е следвало най – напред да насочи
претенцията си към лицето Т. Г. Т., на която наследодателката на ищеца Т. Н.а К. е
направила завещание, и да иска неговото намаляване и само ако това не попълни запазената
му част да може да насочи иска си срещу надарения. В тази връзка твърди, че най – напред
се намалявали завещанията и то съразмерно, а съгласно чл. 33 от ЗН даренията се
намалявали само след като се изчерпят завещаните имущества (когато намаляването на
завещанията не е достатъчно за възстановяване на запазената част на ищеца). Излага и
съображения, че неправилно била определена масата по чл. 31 от ЗН, в която следвало да се
включи стойността на дела на Т. Н.а К. от недвижимия имот, предмет на дарението, но не и
завещаните на лицето Т. Г. Т. парични средства на стойност 10 009. 03 лева и движими вещи
на стойност 5 000 лева. Релевира се и довод, че след като наследникът К.К. не приел по опис
наследството на баща си П.Г.К., то не е налице предпоставката на чл. 30, ал. 2 от ЗН.
Въззивникът претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, отговор на жалбата от въззиваемия К.П.К.., по делото
не е депозиран.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, въззивникът П.К. поддържа
жалбата си по изложените в нея съображения. В изпълнение на задължителните указания на
ВКС, чрез дадените от въззивния съд указания, че той носи доказателствената тежест за
подлежащите на доказване факти, относими към направеното от него възражение за
симулативност на договора за дарение от 02.12.1997г., обективиран в Нотариален акт № 124,
том VІІ, дело № 1728/1997 г. на КРС, като прикриващ продажба, същият ангажира гласни
доказателства- свидетелските показания на св. Ж.К..
В съдебно заседание, въззиваемият, лично и чрез процесуалния си представител,
оспорва същата. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:
Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е процесуално
допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от К.П.К.. против П. Н. К.,
искове с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН : - 1. за намаляване на дарение, извършено с
нотариален акт за дарение № 124/02.12.1997 г. по н. д. № 1728/97 г. по описа на нотариус
при КРС, от наследодателя на ищеца П.Г.К. в полза на ответника П. Н. К., на недвижим
имот, представляващ апартамент № *, находящ се в гр. К., със застроена площ от 77.72 кв.
м., ведно с принадлежащите му избено помещение и съответните идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж, с 1/4 идеална част от наследствената част на баща
му или с 1/8 идеална част от целия имот и за възстановяване на запазената част на ищеца
К.П.К.. в размер на 1/8 идеална част от целия недвижимия имот, и -2. за намаляване на
дарение, извършено с нотариален акт за дарение № 124/02.12.1997 г. по н. д. № 1728/97 г. по
описа на нотариус при КРС, от наследодателя на ищеца Т. Н.а К. в полза на ответника П. Н.
К., на недвижим имот, представляващ апартамент № *, находящ се в гр. К., със застроена
2
площ от 77.72 кв. м., ведно с принадлежащите му избено помещение и съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж, с 1/3 идеална част от
наследствената част на майка му или с 1/6 идеална част от целия имот и за възстановяване
на запазената част на ищеца К.П.К.. в размер на 1/6 идеална част от целия недвижимия
имот. В насроченото пред първоинстанционния съд открито съдебно заседание от 23.01.2020
г. в пледоарията си по същество ищецът чрез процесуалният си представител, е поискал по
така предявения му иск, същият да бъде уважен като бъде намалено извършеното от
наследодателката процесно дарение със сумата 7 862.50 лв., представляваща накърнената му
запазена част от наследството й.
Безспорно е по делото, че ищецът К.П.К.. (въззиваем в това производство) е наследник
(син) на наследодателите П.Г.К. (баща) и Т. Н.а К. (майка), а ответникът П. Н. К.
(въззивник) е техен внук и син на Н.П.К.- брат на ищеца и син на наследодателите П.Г.К. и
Т. Н.а К..
По делото не е спорно и, че на 30.12.1976 г. родителите на ищеца и негови
наследодатели – П.Г.К. и Т. Н.а К., са закупили в режим на СИО апартамент № *, находящ
се във втора зона на град К., бул. "Б." № **, бл. "Б.М.", вх. *, ет. *, състоящ се от: три стаи и
кухня, със застроена площ от 77.72 кв. м., както и че на 02.12.1997 г. същите са дарили на
техния внук – въззивникът (ответник в първоинстанционното производство) П. Н. К.,
притежаваните от всеки от тях по 1/2 идеални части от процесния недвижим имот.
Признато за безспорно е, че при смъртта на П.Г.К., починал на 12.05.2014 г., същият е
оставил за свои законни наследници двамата си сина – ищецът К.П.К.. и Н.П.К. и съпругата
си Т.Н.К., както и че след смъртта на Т.Н.К., починала на 05.04.2019 г., същата е оставила за
свои наследници двамата си сина – ищецът К.П.К.. и неговият брат Н.П.К..
Установено е също, че с нотариално завещание № 1, том I, per. № 3380, дело №
3/13.03.2019 г. на нотариус с район РС – К., № 658 на НК, наследодателката Т. Н.а К. е
завещала на лицето Т. Г. Т., посочена в завещанието като внучка на завещателката, всички
вещи в жилището си в гр. К., бул. „Б.“ № **, вх. *, ет. *, ап. № *, както и всяко друго
движимо и недвижимо имущество, включително пари в брой и по банкови сметки, които ще
останат след смъртта й, с пазарна цена на имуществото 5 000 лева. След смъртта на
наследодателката Т. Н.а К., наличната сума по нейния срочен влог в Б. ДСК от 10 009.03
лева е изтеглена на 26.07.2019 г. от заветника Т. Т. по силата на посоченото завещание и
удостоверение за наследници № 429/08.04.2019 г.
По делото е назначена съдебно – техническа експертиза, от заключението на която се
установява, че пазарната стойност на процесния апартамент № * към 12.05.2014 г. – датата
на откриване на наследството на наследодателя П. Г. К. възлиза на 61 749 лева, като 1/2 от
нея е 30 874.50 лв., а пазарната стойност на процесния апартамент № * към 05.04.2019 г. –
датата на откриване на наследството на наследодателката Т. К. възлиза на 66 654 лв., като
1/2 от нея е 33 327 лв.
В този ход на фактически констатации и в изпълнение на задължителните указания на
ВКС, обективирани в отменителното Решение № 60102/13.10.2021г., постановено по гр.д.
№965/2021 г. по описа на І г.о., ГК на ВКС, с което постановеното при първото гледане на
делото Решение № 20194/03.12.2020 г. по в.гр.д. № 128/20 г. на КОС е отменено, а делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на настоящия съд, този въззивен съд в
настоящия си съдебен акт следва първо да се произнесе по направеното с въззивната жалба
възражение за симулативност на договора за дарение от 02.12.1997г., обективиран в
Нотариален акт № 124, том VІІ, дело № 1728/1997 г. на КРС, като прикриващ продажба. В
изпълнение на дадените указания за доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти, относими към така направеното възражение, въззивникът П.К. е ангажирал гласни
доказателства- свидетелските показания на св. Ж.К.. Във връзка с изрично направеното от
въззиваемия възражение за недопустимост на поисканите свидетелски показания за
установяване на договори на стойност над 5 000 лв., следва да се посочи, че въззивният съд
го намира за неоснователно, защото разписаното ограничение на ал.2 на чл.164 от ГПК е не
приложимо, ако тези договори са сключени между посочените в ал. 1, т. 3 на цитираната
разпоредба роднини, какъвто е и настоящия казус. В производството е неприложимо и
ограничението на разпоредбата на чл.165, ал.2, предл.последно от ГПК да бъдат допуснати
свидетелски показания за разкриване на симулативност на извършеното от наследодателите
процесно дарение, тъй като ищецът е наследник със запазена част, по отношение на когото е
насочена сделката. В смисъла на изложеното и константната съдебна практика,
обективирана и в Решение № 701/15.11.2010г. по гр. д. № 65/2010г. на I ГО, ГК на ВКС.
3
В извършения непосредствено пред настоящия второинстанционен съд в о.с.з. от
24.11.2021 г. разпит, свидетелката Ж.К., съпруга на брата на ищеца и майка на ответника по
иска, установява, че не помни точно кога, дали през 1996 г., или през 1997 г., поради това, че
свекърва й, наследодателката Т. К. се опасявала, че ще останат без апартамента си, поради
това, че той бил заложен от сина й К. /ищеца/, твърди, че те дали на К. 3 000 долара, за да
бъде откупен заложения апартамент. Твърди, че след това –дали през 1996 г. или през 1997
г. свекърва й искала да извършат продажба на апартамента на съпруга й- Н., но за да стане
по-евтино родителите дарили същия на внука си П. /ответника/. В същите показания
свидетелката уточнява, че не е сигурна дали на ищеца К. или на свекърва си са дали сумата
от 3 000 долара. При извършения пред първоинстанционния съд разпит, същата свидетелка
твърди, че сумата от 3 000 долара дали на свекърва си. В този аспект обаче, в
производството не бяха представени изискуеми се писмени доказателства, установяващи
факта на вписване на тежест, в частност на ипотека върху процесния недвижим имот,
доколкото въззивникът се стреми да установи наличие на такава тежест и доколкото това
обстоятелство следва да бъде доказано именно с писмени доказателства. Нещо повече и в
приетото по делото заключение в.л. установява, че няма данни за вписана върху процесния
имот ипотека за периода от 1990 г. до сега. А от снетите в първоинстанционното
производство показания на св. А., първа братовчедка на ищеца и на бащата на ответника, се
установява, че сключеният от вуйчо й и вуйна й договор за дарение бил просто „юридическо
упражнение“, направено превантивно, само от страх да не би да изгубят апартамента си, ако
К. не успее да плаща кредита си, и че не й е известно Н. да е давал пари за погасяване на
парични задължения на брат си К.. Същата установява и че в годините грижи, вкл. и
финансови такива за родителите си, е полагал само ищецът К., като само около десетина дни
преди смъртта на наследодателката Т. грижи за нея, като болна, е положил и синът й Н.. В
годините преди смъртта им при възрастните живеела само тяхната внучка Т.. Мебелите в
жилището били твърде стари. Дни преди смъртта си вуйна й Т. пред сина си Н., малката Т. и
св.Е.З.в, когото често викали да помага, казала: „Надявам се Н. да поправи тази
несправедливост", като имала предвид да се върне половината от апартамента на К..
Анализът на така цитираните доказателства еднозначно води до извод за недоказаност
на направеното по делото възражение за симулативност на процесния договор за дарение,
като прикриващ продажба.
При така формирания извод, следва съдът да се произнесе и относно твърдението на
ответника по иска П. Н. К., че в имуществото на дядо му П.Г.К., освен процесния
апартамент, са се включвали и движимите вещи, намиращи се в този апартамент и
представляващи съпружеска имуществена общност между него и съпругата му Т. Н.а К.,
доколкото същото е от съществено значение за изхода на делото и по-конкретно за решаване
на въпроса дали за упражняване на иска по чл.30, ал.1 от ЗН за възстановяване на запазената
част от наследството на баща си П.Г.К., е било необходимо ищецът К.К. да е приел
наследството му по опис по смисъла на чл.30, ал.2 от ЗН.
За да се произнесе по направеното възражение, съдът съобрази отправната норма на
чл.30, ал.2 от ЗН, съгласно която когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, в
казуса ищецът, упражнява това право спрямо лице, което не е наследник по закон, в казуса
ответника-негов племенник, необходимо е същият да е приел наследството по опис.
Въпросът за юридическата същност на посочената необходимост е разрешен в т.4 на
Тълкувателно решение № 3/19.12.2013 г. по тълк.д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, съгласно
което изискването за приемане на наследството по опис е материална предпоставка за
реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо
заветник или надарен, който не е призован към наследяване и наследодателят е извършил
дарствени разпореждания или частни завещателни разпореждания, но не и когато
завещателното му разпореждане е универсално. Като логично продължение на приетото се
явява обективираната в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 28/21.02.2014
г. по гр. д. № № 825/2012 г. на II г. о., ГК на ВКС константна практика, съгласно която
нормата на чл. 30, ал. 2 от ЗН не намира приложение и в случаите, в които чрез извършване
на един дарствен акт в полза на един надарен, наследодателят е изчерпал цялото наследство
и че тази хипотеза се явява аналогична на тази на разпореждане с универсално завещание.
За да се произнесе по същността на направеното възражение, настоящият въззивен съд
съобрази снетите по делото свидетелски показания, и в частност тези на разпитаните
св.В.А.., св.Е.З.в и св.Ж.К., които установяват, че и към момента на смъртта на П.Г. и към
момента на смъртта на Т. К. апартаментът е бил обзаведен, както и че мебелите от това
обзавеждане са били твърде стари. Установява се също, вкл. и от представени писмени
4
доказателства, че находящите в апартамента нови вещи /единствено имащи стойност и
оценени от в.л./, като хладилник, пералня, телевизори, бюро за компютър и бойлер, били
закупени от ищеца. С така обсъдените свидетелски показания не се установява произхода,
респ. собствеността на старите, съществуващи към момента на смъртта на наследодателя
вещи, което обстоятелство е основното за установяване в производството. В този смисъл,
съдът съобрази и дава вяра на показанията на св. Т. Т., единствената, която е живяла в
недвижимия имот, начиная от двегодишната си възраст /от 2004г./ и до този момент, и
единствената, която е полагала непрекъснато грижи и за възрастните хора и за този дом,
като цяло. И като съобрази изложеното от нея, че мебелите в това жилище са били купувани
в периода на 70-те години на миналия век; че част от вещите са били подарени от други
живущи в този апартамент хора на бабата Т., защото тя лично ги е гледала като болни; че
част от същите били обгорели, вследствие на избухнал през 2010г. пожар в жилището; че
част от останалите мебели, като старите фотьойли и дивана, на които лежал дядо й, били
изхвърлени към момента на смъртта му, като неупотребяеми, съдът приема, че в
производството не може да бъде безспорно установено обстоятелството, дали към момента
на смъртта – 12.05.2014 г., в наследството на наследодателя П.Г. са се включвали движими
вещи, кои, колко и какви са били те и имали ли са същите стойност /доколкото в.л. оценява
мебелите към момента на смъртта на наследодателката, без електротехниката,закупена от
ищеца, като такива с нулева стойност/. Тази констатация, съобразена с правната норма и
теория, изложени в предходния абзац, водят до извод, че направено възражение за
неспазване на изискването на чл.30, ал.2 от ЗН, в производството остана недоказано, поради
което и неоснователно.
Прочие, съгласно чл. 28, ал. 1 и чл.30, ал.1 от Закона за наследството, когато
наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни
разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част
от наследството, като алинея втора разпорежда, че частта от наследството вън от запазената
част е разполагаемата част на наследодателя, като този наследник с право на запазена част,
който не може да получи пълния размер на тази си част поради завещания или дарения,
може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена
част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на
обичайните дарове. За да се прецени накърнена ли е в случая запазената част на ищеца, като
наследник на своите родители П.Г.К. и Т. Н.а К., с извършеното от последните дарение на
притежаваните от всеки от тях идеални части от процесния недвижим имот в полза на
техния внук-ответника П. Н. К., следва да се определи размера на запазената част на ищеца
и размера на разполагаемата част от наследството.
В тази връзка, разпоредбата на чл. 29, ал. 3, предл.второ от ЗН определя, че когато
наследодателят е оставил низходящи и съпруг (както е в казуса при наследодателя П.Г.К.,
починал на 12.05.2014 г.), запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко
дете, а съгласно предл.трето, в тези случаи разполагаемата част при две деца (както е в
казуса) е равна на 1/4 от наследството.
Казаното до тук обосновава и извод, че частта, с която е могъл да се разпорежда
наследодателят П.Г.К. е 1/4, а останалите 3/4 части представляват общия размер на
запазените части на преживялата съпруга и двете деца, като всеки от тях, в това число и
ищецът, има по 1/4 част от неговото наследство, равняващо се на 1/2 идеална част от
процесния недвижим имот –ап.№*. Трайна е практиката на Върховния касационен съд, че
при накърняване на запазената част с дарение, което изчерпва цялото наследствено
имущество, както това беше установено в казуса, не е необходимо формиране на
наследствена маса по чл.31 от ЗН, а търсеното намаление, респ. възстановяване на
запазената част следва да се извърши в дробна част от цялото имущество./ решение № 155
от 6.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1230/2018 г., ІІ г. о., решение № 25 от 12.02.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 4119/2015 г., І г. о. и др./ . Или, запазената част на ищеца следва да се
равнява на 1/8 идеална част от целия апартамент, колкото е и разполагаемата част на
наследодателя му П.Г.К..
По-различни обаче са обстоятелствата относно извършената разпоредителна сделка с
притежаваната от наследодателката Т. Н.а К., в режим на СИО, 1/2 ид. ч. от процесния
апартамент, защото същата е притежавала и паричен влог на стойност 10 009.03 лева към
датата на откриване на наследството – 05.04.2019 г., както и движими вещи на стойност 5
000 лева, които е завещала чрез нотариално завещание на едно трето за производството и за
наследството лице -св. Т. Т.. При така установеното, изпълнението на изискването на
разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗН се явява абсолютно необходимо. В този смисъл по силата
5
на Удостоверение №595/2019г. от 20.05.2019 г. на КРС в производството безспорно се
установява, че ищецът К. е приел по опис наследството, останало от майка му Т. К..
В този случай, предвид обстоятелството, че процесното дарение не изчерпва цялото
имущество, следва съобразно чл. 31 от ЗН да се образува наследствена маса, оценена в пари,
от всички имоти- в казуса и движими вещи на стойност 5 000 лв. и парични средства в
размер на 10 009.03 лв., които са принадлежали на наследодателката към момента на
смъртта й (доколкото е установено, че същата няма недвижими имоти към този момент),
като след изваждане на задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 (не се
установяват такива) към нея се прибави дарението на процесния апартамент №* според
стойността му по време на откриването на наследството от 33 327 лв. След това, от общо
получената маса, оценена в пари и представляваща цифрова величина, съобразно чл. 29 от
ЗН се определя стойностно размера на запазената и разполагаемата част. Съгласно пък
дадените задължителни указания на ВКС, съдът следва да пристъпи към намаляване на
направеното от наследодателката Т. К. процесно дарение от 02.12.1997 г., след като изчерпи
стойността на имуществото, предмет на направеното от същата частно завещателно
разпореждане от 13.03.2019 г. в полза на Т. Т.. Обстоятелството, че ищецът К.К. не е
предявил иск по чл.30 от ЗН срещу Т. Т. за намаляване на завета от 13.03.2019 г., не е
основание да не се приложи разпоредбата на чл.33 от ЗН, съгласно която даренията следва
да се намаляват след като се изчерпят завещаните имущества. В този смисъл константната
съдебна практика, обективирана и в Решение № 65/27.06.2019 г. по гр.д. № ********* г. по
описа на І г.о., ГК на ВКС, приема, че отделните облагодетелствани със завещателни и
дарствени разпореждания са обикновени другари по предявения срещу тях иск по чл.30 от
ЗН на наследника, който твърди, че запазената му част от наследството е накърнена, т.е. от
волята на този ищец зависи дали ще предяви иск срещу всеки от облагодетелстваните със
завещания и дарения. Или, независимо, че Т. Т. не е ответник по делото и спрямо нея не се
постановява възстановяване на запазената част на К.К. от наследството на майка му Т. К.,
при решаване на въпроса дали дарението от 02.12.1997 г. накърнява запазената част на К.К.
от наследството на майка му, съдът следва да вземе предвид и стойността на имуществото-
предмет на завета. И тъй като в настоящия случай, стойността на дарената от
наследодателката Т. Н.а К. 1/2 идеална част от процесния апартамент № *, изчислена въз
основа на пазарната оценка на апартамента – 66 654 лв. /без ДДС/, съгласно заключението
на вещото лице към момента на откриване на наследството, е в размер на 33 327 лв., към
която сума следва да се прибави размера на извършеното приживе завещание на движими
вещи и паричен влог в общ размер от 15 009.03 лв., и от общата получена сума от 48 336.03
лв., съгласно правилото на чл. 29, ал. 1 от ЗН запазената част на двете деца – ищеца и брат
му Н.П.К., общо възлизаща на 2/З части, се явява 32 224.02 лв., при разполагаема част от 16
112.01 лв., равняваща се на 1/3 част от имуществото. Тоест, в случая, при установена в
производството запазената част на К.К. от наследството на майка му Т. К. в размер на 16
112.01 лв., то дарението от 02.12.1997 г. следва да се намали с размера, останал след
намаляване на размера на завещаните имущество, а именно със сумата от 1 102.09 лв., която
сума ще съставлява окончателния размер на търсената част, и ще се равнява на разликата
между запазената му част от 16 112.01 лв. и стойността на имуществото, завещано със завета
от 13.03.2019 г. в размер на 15 009.03 лв.
Съгласно задължителните указания на ВКС, настоящият съд дължи произнасяне и по
приложението на разпоредбата на чл.36 от ЗН. В този смисъл във въззивната жалба е
направен и изричен довод, че при приета основателност на иска касаещ дарението,
извършено от наследодателя П.Г.К., съдът е следвало да приложи хипотезата на чл.36,
ал.1,предл.второ от ЗН. Този довод обаче се явява неоснователен в настоящото
производство. Съгласно разпоредба на ал.1 на цитирания чл.36 в нейните две предложения,
в зависимост от това дали стойността на подарения имот, определена по чл.31 от ЗН,
надвишава или не с повече от 1/4 разполагаемата част, имотът остава в наследството, а
надареният получава стойността на разполагаемата част или надареният може да задържи
целия имот и следва да възмезди наследника с пари според цената по време на намалението.
В този аспект е безспорно, че предмет на процеснато дарение е недвижим имот –
апартамент, и че от същия не би могло удобно да се отдели част, равностойна на
намалението, защото в казуса е налице хипотезата на чл.36, ал.1, предл.първо от ЗН, а
именно стойността на подарената от наследодателя П. Г. К. на ответника 1/2 ид.част от
недвижим имот е 30 874.50 лв. /към 12.05.2014 г./, разполагаемата част е 7 718.63 лв., а 1/4
от тази разполагаемата част е 1 929.66 лв., т.е. стойността на дарения имот надвишава с
повече от 1/4 разполагаемата част от наследството. В производството се установява също и
6
че стойността на притежаваната от наследодателката Т. Н.а К. 1/2 идеална част от
апартамента, към датата на откриване на наследството й- 05.04.2019 г., възлиза на 33 337
лв., както и че стойността на така дарения имот, пресметната съгласно чл. 31 от ЗН, също
надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част от 16 112.01 лв.
В аспекта на констатираното обаче, следва да се посочи и че съгласно постановеното
по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 93 от 15.07.2015 г. по гр. д. № 138/ 2015 г., ІІ г. о., ГК
на ВКС, за да се върне имота в наследството е необходимо всички наследници с право на
запазена част да са поискали възстановяването й в рамките на един исков процес. Ако някой
от наследниците с право на запазена част, участващ в производството не е поискал
възстановяването и заветникът или надареният не е поискал или не са налице условията да
задържи имота /в казуса/, както и когато по делото не участва наследник със запазена част /в
казуса/ или когато предмет на завета или дарението е идеална част от недвижим имот/в
казуса/, възстановяването се извършва чрез отделяне на идеална част от имота, съответна на
стойността на накърнението на запазената част на наследника или наследниците, поискали
възстановяването. При това положение, доколкото не всички наследници с право на
запазена част са поискали възстановяването й по делото (такъв е синът на наследодателите
Н.П.К.), имотът не се връща в наследството на основание чл. 36, ал. 1, пледл. първо от ЗН, а
възстановяването следва да се извършва чрез отделяне на идеална част от имота, съответна
на стойността на накърнението на запазената част на наследника, в казуса само от
наследството на наследодателя П.Г. К.. По отношение на запазената част от наследството на
наследодателката Т.К., ищецът сам е поскал присъждане на равностойността й, което и
първоинстанционният съд е направил, макар и в друг различен от установения пред
настоящия въззивен съд размер.
С оглед изложеното тук, следва изрично да се посочи, че действително въпреки, че в
мотивите си решаващият първоинстанционен съд е приел, че следва да се възстанови на
ищеца запазената му част от наследството на баща му П.Г.К. в размер на 1/8 идеална част, в
диспозитива липсва изрично произнасяне в тази насока. Това налага да се отмени
постановеното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения иск за
намаляване на извършеното дарение и за възстановяване на запазена част от наследството
на П.Г.К., като се намали, на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, извършеното от П.Г.К. дарение
на процесния апартамент № * с 1/8 идеална част и се възстанови на ищеца К.П.К.. запазена
част в размер на 1/8 идеална част от апартамента, накърнена с извършеното от П.Г.К.
дарение.
По отношение на предявения иск за намаляване на извършеното от наследодателката
Т. Н.а К. дарение на апартамента и възстановяване на запазената част на ищеца от
наследството, то от гореизложеното се установи, че запазената част на ищеца възлиза на
1 102.09 лв. и в този й размер следва да се присъди.
По разноските: при този изход на делото при новото му гледане от настоящия въззивен
съд, всички направени от страните в производството разноски / пред КРС, КОС, ВКС и
отново пред КОС/, изчислени съразмерно констатираната частична основателност, респ.
неоснователност на въззивната жалба /доколкото за въззивника те възлизат на 2 799.35 лв., а
за въззиваемия на 2 800 лв./, следва да останат в тежест на страните така, както са ги
направили. Прочие, в този смисъл следва да бъде отменено първоинстанционното решение и
в частта му относно разноските.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 95 от 28.02.2020 г., постановено по гр. д. № 578/2019 година по
описа на Районен съд – К., в частта, с която е намалено по предявения от К.П.К.. от гр. К.,
против П. Н. К. от гр. К. иск по чл. 30 от ЗН, извършеното от П.Г.К., починал на 12.05.2014
г., с нотариален акт № 124, т. VII, д. № 1728/97 г. по описа на нотариус при КРС, в полза на
П. Н. К. ДАРЕНИЕ НА НЕДВИЖИМ ИМОТ, представляващ апартамент № *, находящ се
във втора зона на гр. К., състоящ се от: три стаи и кухня, със застроена площ от 77.72 кв. м.,
ведно с принадлежащите му: избено помещение № * със светла площ 4.66 кв. м. и 4.581%
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при посочени съседи на
жилището и избеното помещение, с 1/4 ид. ч., за възстановяване накърнената запазена част
на К.П.К.. от наследството на П.Г.К., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
7
НАМАЛЯВА, на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, извършеното на 02.12.1997 г. от П.Г.К.,
починал на 12.05.2014 г., с нотариален акт № 124, т. VII, д. № 1728/97 г. по описа на
нотариус при КРС, в полза на П. Н. К., ДАРЕНИЕ НА НЕДВИЖИМ ИМОТ, представляващ
апартамент № *, находящ се във втора зона на гр. К., състоящ се от: три стаи и кухня, със
застроена площ от 77.72 кв. м., ведно с принадлежащите му: избено помещение № * със
светла площ 4.66 кв. м. и 4.581% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж,
при посочени съседи на жилището и избеното помещение, с 1/ 8 идеална част от посочения
недвижим имот за допълване запазената част на К.П.К.. от гр. К., ж. к. „В.” № *, вх. *, ет. *,
ап. **, с ЕГН **********, от наследството на П.Г.К., починал на 12.05.2014 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА на К.П.К.. от гр. К., ж. к. „В.” № *, вх. *, ет. *, ап. **, с ЕГН
**********, запазена част в размер на 1/8 идеална част от недвижим имот,
представляващ апартамент № *, находящ се във втора зона на гр. К., състоящ се от: три стаи
и кухня, със застроена площ от 77.72 кв. м., ведно с принадлежащите му: избено помещение
№ * със светла площ 4.66 кв. м. и 4.581% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж, при съответни съседи на жилището и избеното помещение, накърнена с
извършеното на 02.12.1997 г. от П.Г.К., починал на 12.05.2014 г., с нотариален акт № 124, т.
VII, д. № 1728/97 г. по описа на нотариус при КРС, в полза на П. Н. К., с ЕГН **********,
дарение на недвижим имот.
ОТМЕНЯ решение № 95 от 28.02.2020 г., постановено по гр. д. № 578/2019 година по
описа на Районен съд – К., в частта, с която е намалено по предявения от К.П.К.. от гр. К.
против П. Н. К. от гр. К., иск по чл. 30 от ЗН, извършеното от Т. Н.а К., с ЕГН **********,
починала на 05.04.2019г., с Нотариален акт №124, т. VII, д.№1728/97г. по описа на нотариус
при КРС, в полза на П. Н. К., с ЕГН **********, ДАРЕНИЕ НА НЕДВИЖИМ ИМОТ,
представляващ апартамент №*, находящ се във втора зона на гр.К., бул."Б." №**, бл "Б.М.
вх.*, ет.*, състоящ се от: три стаи и кухня, със застроена площ от 77.72 кв.м., ведно с
принадлежащите му: избено помещение №*, със светла площ 4.66 кв.м. и 4.581% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж, при съседи на жилището: горе - ап.№*;
долу - an.№*; изток-стълбище; запад - ап.№*; север - an.№*; юг - стена; на избено
помещение: изток - стълбище; запад - външна стена; север - мазе №*; юг - мазе №**; горе —
магазин, със сумата 16 112.01 лв.за възстановяване накърнената запазена част на К.П.К.., с
ЕГН **********, от наследството на Т. Н.а К., с ЕГН **********, починала на 05.04.2019г.,
и в частта, с която е осъден П. Н. К., с ЕГН ********** от гр.К., бул."Б." № **, вх.*, ет.*,
ап.*, да заплати на К.П.К.., с ЕГН **********, от гр.К., ж.к. „В." №*, вх.*, ет.*, ап.**, сумата
от 16 112.01 лв. за възстановяване на запазената му част от наследството на Т. Н.а К., с ЕГН
**********, починала на 05.04.2019г.; и в частта, с която е осъден П. Н. К. от гр. К. да
заплати на К.П.К.. от гр.К., сумата в размер на 2 046.68 лв., съставляваща направени в
първоинстанционното производство разноски, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 30 от ЗН, извършеното на 02.12.1997 г. от Т. Н.а К., с
ЕГН **********, починала на 05.04.2019г., с Нотариален акт №124, т. VII, д.№1728/97г. по
описа на нотариус при КРС, в полза на П. Н. К., с ЕГН **********, ДАРЕНИЕ НА
НЕДВИЖИМ ИМОТ, представляващ апартамент №*, находящ се във втора зона на гр.К.,
бул."Б." №**, бл "Б.М. вх.*, ет.*, състоящ се от: три стаи и кухня, със застроена площ от
77.72 кв.м., ведно с принадлежащите му: избено помещение №*, със светла площ 4.66 кв.м.
и 4.581% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседи на
жилището: горе - ап.№*; долу - an.№*; изток-стълбище; запад - ап.№*; север - an.№*; юг -
стена; на избено помещение: изток - стълбище; запад - външна стена; север - мазе №*; юг -
мазе №**; горе — магазин, със сумата 1 102.09 лв. за възстановяване накърнената запазена
част на К.П.К.., с ЕГН **********, от наследството на Т. Н.а К., с ЕГН **********,
починала на 05.04.2019г.
ОСЪЖДА П. Н. К., с ЕГН ********** от гр.К., бул."Б." № **, вх.*, ет.*, ап.*, да
заплати на К.П.К.., с ЕГН **********, от гр.К., ж.к. „В." № *, вх.*, ет.*, ап.**, сумата от 1
102.09 лв. за възстановяване на запазената му част от наследството на Т. Н.а К., с ЕГН
**********, починала на 05.04.2019г.
Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република Б. в едномесечен
срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9