№ 17643
гр. С. 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110118059 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на П. А. П. срещу „фирма“ ЕООД
(конституиран на основание чл. 228, ал. 3 ГПК с определение от 06.06.2024 г.,
на лист 28 от делото), с която са предявени претенции за осъждане на
ответника да плати на ищеца 6000 лева – обезщетение занеимуществени вреди
от изложените в статия в брой 305/12.11.2016 г. на вестник „****“ със заглавие
„Бивш военен продаде с измама чужди земи за 100 бона“ твърдения, че
ищецът бил участвал като подставено лице в „схема за кражба на ниви“, ведно
със законната лихва от 12.11.2016 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че в статия в брой 305/12.11.2016 г. на
вестник „****“ със заглавие „Бивш военен продаде с измама чужди земи за
100 бона“, подписана от К.Б, било посочено, че редица земеделски имоти в
Силистренска област били продадени чрез лица с фалшиви лични карти.
Ползвалият тази лична карта бил упълномощил ищеца да извърши от негово
име редица сделки, като се създавало впечатление, че ищецът е измамник и
знаел, че продава чужди имоти. По повдигнати обвинения за тези сделки
ищецът бил оправдан с Присъда № ********** г. по н.о.х.д. № ****** г. на
Районен съд – Силистра, потвърдена с Решение № 12/28.06.2023 г. по в.н.о.х.д.
№ ***** г. на Окръжен съд – Силистра, всила от последната дата. В статията
ищецът бил посочен с имена, приблизителна възраст и родно място. След
публикуваната статия започнали да го отбягват роднини и приятели, като
здравословното състояние на ищеца сериозно се било влошило, като бил с
диабет, сърдечен и мозъчен удар. Поради това претендира обезщетение.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „фирма“
1
ЕООД, с който предявеният иск се оспорва като нередовен и неоснователен. В
исковата молба не били посочени данни за банкова сметка. Признава, че е
издател на вестник „****“ и възложител на работата на журналиста К.Б.К.
Твърди, че вземането за обезщетение е погасено по давност, която тече от
публикацията. Поддържа се, че статията е била писана по официални
информации и е правен опит за връзка с ищеца, като същата препредавала
данни от официални източници. Поддържа, че статията е във връзка със
свободата на журналистите да съобщават и за съмнения, за които има някакви
основания, и се отнасят до важни теми за обществото. Поддържа се, че ищецът
не е установил вредите си и същите не са в причинна връзка със статията.
Предлага се да се публикува информация, че ищецът е оправдан. Иска се
отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения на страните
в открито съдебно заседание, проведено на 10.07.2024 г. (протокол на лист 47
по делото), съдът е обявил за безспорно между страните и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че в брой 305/12.11.2016 г. на вестник „****“ е
отпечатана статия със заглавие „Бивш военен продаде с измама чужди земи за
100 бона“, подписана от К.Б.
Съгласно Справка за съдимост, находяща се на лист 9 – 10 по делото, с
влязла в сила присъда по НОХД № ****** г. на Военен съд – Плевен, ищецът
е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 във
връзка с чл. 201 НК и му е наложно наказание „три години лишаване от
свобода“, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок
от три години. За това престъпление лицето е реабилитирано на основание чл.
86, ал. 1, т. 1 НК.
Съгласно справката за съдимост ищецът П. А. П. с влязла в сила на
09.05.2011 г. присъда по НОХД № ******** е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 209, ал. 1 НК и му е наложено наказание
„шест месеца лишаване от свобода“, чието изпълнение на основание чл. 66, ал.
1 НК е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила. За това престъпление ищецът е реабилитиран на основание чл. 88а НК.
При разпита си в съдебно заседание, проведено на 20.05.2024 г. (на лист
21 от делото), свидетелят на ответника К.К дава показания, че към 2016 г. и
към настящия момент работи във вестник „****“. Лично не познава ищеца П.
П., работил е по материал за него и има впечетления за него от разкази на
свидетели и от документи. Свидетелства, че материалът за ищеца е бил по
повод продажба на земеделски земи в Силистренско без знанието на
собствениците. Редакционният екип на вестника изпратил свидетеля в района,
същият разговарял с хора, които са имали земи и тези земи са продадени без
тяхно знание, контактувал с държавните органи – прокуратурата. От
прокуратурата свидетелят разбрал, че се извършва проверка, нямало още
досъдебно производство, били извикани различни хора за проверка. Втората
2
статия излязла седмица след първата, като трябвало да открият П. П., който
живеел в Северозападна България – В. или М.. Колежката на свидителя от М.
– К.А, се ангажирала да открие П. П., за да получи неговото мнение по
проверката на прокуратурата и собствениците на земеделски земи. Тя открила
ищеца и изпратила текста си в редакцията. Материалът излязъл под редакция
на свидетеля. Свидетелства, че няма данни, че ищецът е бил обвинен, че е бил
подсъдим, и че е бил оправдан. Дава показания, че по правило проверяват
поне два източника, за да се видят заинтересованите страни, като търсят и
информация от институциите. Свидетелства, че е комуникирал с
прокуратурата в гр. Силистра и устно, и писмено. Преди разговорите получил
писмен отговор на въпроси. На място говорили с говорителя на Окръжна
прокуратура. Дава показания, че не е следил случая след статиите. Не е било
медийно дело, по което институциите сами изпращат съобщение до медиите.
Съдът прецени показанията на свидителя по реда на чл. 172 ГПК – като
такива на заинтересовано от изхода на спора лице и ги кредитира като логични
и непротивирочеви, отразяващи неопсредствено процеса по изготвяне на
процесната статия.
При разпита си в открито съдебно заседание, проведено на 20.05.2024 г.
(на лист 21 от делото) свидетелят на ищеца В.П дава показания, че познава П.
П., живеят в един блок, през два входа. Свидетелят се занимава с домашно
застраховане и ищецът е негов клиент. Свидетелства, че ищецът се изявява
като свестен човек. Има майка и баща в едно село до М., където живеем. Дава
показания, че му е необходимо да има знания за хората, с които работи. В края
на 2016 г. във вестник „****“ се появила една статия, а след това се появила
още веднъж друга статия с неговата снимка, поради което според свидетеля
много хора са го видели и започнали да се отдръпват от него. В статията се
казвало,че ищецът участвал в група за някакво изнудване или измама.
Свидетелят знаел, че ищецът не е от такава група и понеже видял, че накрая
пише, че може да се окаже просто „бушон“, не обърнал внимание. На
свидетеля му направило впечатление, че се променило общуването на ищеца
със съседите, като те спряха да общуват с него. На един фестивал свидетелят
се срещнал с едно момиче, за което се оказало, че е дъщеря на ищеца. Казала,
че баща е притеснен, че са го забъркали в тази сага, много мисли за това, и
затова са имали скандали и вече не си говорят. Оказало се, че и брат й са го
забъркали. Освен това родителите на ищеца на село били разпитвани също от
съседите. В един момент ищецът се оплакал на свидетеля, че е получил
инсулт, виждали се на всеки трети месец заради вноските за „Гражданска
отговорност“. Ищецът започнал да ходи през ден на село при родителите си,
защото им се влоши здравето. Оплаквал се от лошото им здравословно
състояние. Майка на ищеца починала, здравето на баща му се влошило, и
тогава ищецът получи и втори инсулт. Свидетелства, че ищецът станал абонат
на болницата, даже се е налагало свидетелят да ходи там, за да му носи
документи за подпис. Дава показания, че не е знаел, че срещу ищеца са водени
наказателни производства. След това той му казал с облекчение, че бил
оправдан. Ищецът получил инсулт преди 2 – 3 години. Свидетелства, че
ищецът е бил бивш работник на поделението Габровница – старшина. След
3
това е бил само пенсионер, без интересни прояви. Дава показания, че ищецът
на външен вид е висок мъж с прошарена коса,строен, не е пълен, малко по-
висок от свидетеля.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични и
непротиворечиви.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е иск за обезщетение на неимуществени вреди от публикувани
позорящи твърдения за ищеца от служител на ответника с правна
квалификация чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД ичл. 38, ал. 1
от Конституцията. Ответникът прави и възражение за давност по чл. 110 ЗЗД.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че служител на ответника е
публикувал в печатна медия неверни твърдения за ищеца, които са в състояние
да изградят лош имидж за него, като от тази публикация за ищеца са
произтекли болки и страдания във връзка с публикацията. Искът ще се
отхвърли, ако (въпреки доказване на горните факти) ответникът установи, че е
препубликувал информация от официална институция, като е посочил, че
няма присъда за изследваните факти и тече разследване, или ако искът е
предявен в 5-годишен срок от деня, в който за ищеца е било възможно да се
защити.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, има гаранционно-
обезпечителна функция и е за чужди виновни противоправни действия. По
предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД по делото трябва да бъдат
установени следните елементи от фактическия състав, пораждащ
отговорността за обезвреда: противоправно действие или бездействие от
страна на лице, на което от страна на ответника е възложено извършване на
някаква работа, причиняване на вреда – при или по повод изпълнението на
възложената работа, както и причинна връзка между противоправното
поведение и вредоносния резултат. Във всички случаи на непозволено
увреждане вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на
противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване, да
обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на
прекия извършител.
Съдът обаче намира, че няма нужда да преценява по същество
основателността на иска, тъй като същият е погасен по давност. Съгласно чл.
114, ал. 3 ЗЗД за вземания от непозволено увреждане давността започва да
тече от откриване на дееца, в конкретния случай от публикуване на
процесната статия, тъй като същата е била публикувана във вестник и е
посочен авторрът й, и на основание чл. 110 ЗЗД се погасява с изтичане на пет
години, а на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД искът за лихви за забава върху
обезщетението за непозволено увреждане се погасява с тригодишна давност (в
този смисъл и ППВС № 2/1981 г.). В случая процесната статия е публикувана
във вестника на 12.11.2016 г., а исковата молба е подадена в съда на 05.12.2023
г., т.е повече от пет години след извършване на увреждането. Обстоятелството,
че в този период срещу ищеца се е водело наказателно производство за
4
престъпления по чл. 316 във вр. с чл. 309, ал. 1 НК във вр. с чл. 26, ал. 1 НК и
чл. 212, ал. 4 във връзка с ал. 1 НК и във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, което е
завършило с оправдателна присъда, влязла в сила на 28.06.2023 г., не променя
началния момент на давността, тъй като с публикуване на статията с неверни
данни за ищеца непозволеното увреждане е осъществено (включително и
поради обстоятелството, че същият евентуално е бил представен като
извършил престъпление, без да е осъден за това), и не е основание за спиране
на давността, тъй като съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД основание за това е
само съдебният процесн относно конкретното вземане, какъвто воденият
наказателен такъв срещу ищеца не е. Поради това, правото на иск на ищеца,
както за главницата, така и за лихвите върху главницата за непозволено
увреждане, е погасено по давност, и исковете следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК. Същият претендира присъждане на сума в размер на 1500
лева за адвокатско възнаграждениe и представя договор за правна защита и
съдействие (л. 37 по делото), в който е отбелязано, че възнаграждението е
заплатено.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. А. П. искове с правна квалификация по
чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, и чл. 38, ал. 1 от
Конституцията и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на „фирма“ EООД, с EИК:
**********, и адрес на управление: С. ул. „К.М“ № 84, да плати на П. А. П., с
ЕГН: **********, и адрес: М., ж.к. „*******“, *******, сумата от 6 000 лева –
обезщетение занеимуществени вреди от изложените в статия в брой
305/12.11.2016 г. на вестник „****“ със заглавие „Бивш военен продаде с
измама чужди земи за 100 бона“ твърдения, че ищецът бил участвал като
подставено лице в „схема за кражба на ниви“.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П. А. П., ЕГН: **********, с
адрес: гр. М., ж.к. „*******“, *******, да заплати на „фирма“EООД, EИК:
**********, с адрес на управление: гр. С. ул. „К.М“ № 84, сумата от 1500
лева (хиляда и петстотин лева) – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5