Р Е Ш Е Н И Е
Номер 787
/11.11. Година 2019 Град
Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На двадесет и девети октомври
Година 2019
В публичното заседание в следния
състав:
Председател:
Светослава Алексиева
Секретар: Даниела Асенова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01598 по описа за 2019
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №18-1158-002528/16.07.2019
г. на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Перник, Т.С.Т. от гр. Перник, е наложено
административно наказание “глоба”, в размер 400 лв., на основание чл.53 от ЗАНН
и чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането, за това, че на 24.05.2019 г., в 03.50
часа, в община Перник, на път втори клас №63, като водач на товарен автомобил „Пежо Партнер“, с
рег. №А9775ВХ, при проверка се установило, че управлява МПС, собственост на друго
лице - „Б&П“ ЕООД,
Бургас, за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите – нарушение на чл.638, ал.3 Кодекса
за застраховането..
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от Т.Т., чрез пълномощника му адв. И.А.,
в която се излагат възражения за допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на административнонаказателната процедура, ограничаващи правото му на
защита, обуславящи незаконосъобразност на обжалвания административнонаказателен
акт. Оспорва се компетентността на
наказващия орган. Твърди се и неправилна оценка на установените
фактически обстоятелства, довело издаване на наказателно постановление при
неправилно приложение на материалния закон..
В съдебното производство
жалбоподателят не е участвал лично. В съдебните прения процесуалният му
представител поддържа доводите в жалбата
и пледира за отмяна на издаденото наказателно постановление.
Въззиваемата страна, в съпроводителното
писмо към преписката изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло. Представител
не е участвал в съдебното производство.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както
и доводите на страните, намира за
установено следното:
На 24.05.2019г., свидетелят Р.С.Е. и А. Б. Б. – мл. автоконтрольори в
сектор „ПП“ при ОД МВР – Перник, осъществявали контрол на пътното движение на
територията на 01 РУ – Перник. Около 03.50 часа се намирали на път втори клас
№63 на територията на община Перник, когато
възприели движещ се към тях в посока от гр. Брезник към ПВ „Хумни дол“,
гр. Перник товарен автомобил Пежо Партнер“, с рег. №А9775ВХ . Спрели водача за
проверка и въз основа на представените документи установили самоличността му - Т.С.Т.. При преглед на
изисканите от него документи и след справка в ЦБД – КАТ свидетелят Р.Е. констатирал, че управлявания от Т.
товарен автомобил не е негова собственост, а е собственост на ЮЛ - „Б&П“ ЕООД, гр. Бургас. Тъй като водачът не представил
валидна застрахователна полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
полицейският служител извършил справка /чрез разполагаемото служебно техническо
устройство – РСОД/ в регистъра на Гаранционния фонд, която потвърдила липсата
на сключен и действащ към момента договор за задължителната застраховка за управляваното МПС.
Въз основа на установеното фактическо положение срещу Т.Т. било образувано административнонаказателно
производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение
серия АА, №108685/24.05.2019г., като
актосъставителят – свид. Е. приел, че същият виновно е нарушил разпоредбата на
чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането. Свидетелството за СУМПС на водача било
иззето.
При
съставяне на АУАН соченият като нарушител заявил, че няма възражения срещу
констатациите в акта, подписал го и
приел връчения му препис.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН не представил допълнителни писмени възражения.
На 28.11.2018г.,
при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН и въз основа на събраните по
преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по
чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което ангажирал
административнонаказателна отговорност на Т.Т. за нарушението по чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането .
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за
установена по несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетеля Р.С.Е., както
и писмените доказателства: АУАН серия
АА, №108685/24.05.2019г., заповед №313з-281/09.02.2016г. на
Директор ОД МВР – Перник.
Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът
намира следното:
При извършване на служебна
проверка за законосъобразност, съдът намери, че съставеният акт за установяване
на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Доводите в тази насока в жалбата
не се приемат за основателни.
На първо място, компетентността на административнонаказващия орган е установена по безспорен начин по делото. В
наказателното постановление е
посочено, че С. Л. - на длъжност
началник сектор ПП при ОД МВР – Перник, е издал постановлението въз основа на
упълномощаване със заповед № 313з-281/09.02.2016г.. Същата е приета като писмено
доказателство по делото като от съдържанието
й е видно, че на основание законовата възможност, регламентирана в нормата на
чл.647, ал.2 от КЗ, директорът на ОДМВР Перник, овластен от закона да налага административни наказания за визираните в
нормата нарушения, сред които и процесното, е оправомощил други длъжностни лица,
вкл. началник сектор „ПП“, да издават
наказателни постановления за нарушенията по чл. 638, ал. 1 – 3 и 5 и чл. 639 от КЗ. Същата заповед доказва и компетентността на актосъставителя за съставяне на процесния акт,
предвид това, че е длъжностно лице
в структурите на МВР, определени в т.1 от
заповедта.
Съдът не констатира нарушение и
на изискванията в чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – нарушението е описано
ясно, с излагане в пълнота на всички
обстоятелства относими към
фактическия състав на посоченото
административно нарушение, описанието му съответства на правното му квалифициране, поради което
правото на защита на жалбоподателя и в най-малка степен не е ограничено.
По същество:
След съвкупен анализ на събраните
по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, че формираният извод
за осъществено нарушение по чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането е
законосъобразен и обоснован, тъй като съответства на установеното по казуса
фактическо положение.
Съображенията са следните:
Фактическите обстоятелства приети
по-горе се установяват по безспорен начин от
събраните доказателствени
материали по делото. Те еднозначно сочат, че към датата на проверката – 24.05.2019
г., Т.Т. е управлявал превозно средство - товарен автомобил „Пежо Партнер“, с
рег. №А9775ВХ, регистрирано на територията на Р. България и не спряно от
движение, за което не е имало сключен и действащ договор за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Това задължение
безусловно произтича от нормата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и е без значение
дали ще бъде изпъленно от собственика или от друго лице, несобственик.
Нарушението на предписанието в
горепосочената норма безспорно се потвърждава от събраните доказателства –
гласни и писмени, които не си противоречат, а взаимно се подкрепят и допълват,
като изясняват всестранно и пълно фактите и обстоятелствата, предмет на
установяване и доказване в настоящото производство. Свидетелят Р.С.Е. последователно
и по обективен начин излага обстоятелствата по случая, като посочва, че при
проверката водачът на превозното средство не е представил документ за сключен валиден
договор за застраховка “Гражданска отговорност” и такъв не е имало, в което се уверил
и след електронна справка в регистъра на Гаранционния фонд чрез служебната РСОД.
Тези му изявления налагат убедителен извод, че формираната констатация за това,
че по отношение на управляваното от Т. ППС не е било изпълнено задължението за
сключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ е базирана на
всестранна проверка на обстоятелствата по случая. Затова, съдът кредитира отразените
в съставения акт за нарушение фактически обстоятелства и приема, че са установени
обективно и съответстват на действителното положение.
В горната насока от страна на
жалбоподателя не са ангажирани
доказателства, обосноваващи различна констатация. Оспорването на констатацията
за нарушение в акта и постановлението е
чисто формално, липсват каквито и да е доводи в насока неправилност на
същата, не са ангажирани доказателства, които да я разколебават или оборват, липсва и позоваване на такива, за да бъдат
събрани.
При това положение, съдът приема, че нарушението
е безспорно доказано. Доказано е също, че жалбоподателят, като несобственик на
управляваното МПС, за което не е била
сключена задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, е субект на това
нарушение. Същото
правилно, в съответствие с
установеното фактическо положение, е квалифицирано по чл.638, ал.3 от
Кодекса за застраховането, тъй като извършената проверка от
контролните органи относно собствеността на МПС е установила, че собственик е
друго лице, различно от водача. При тези обстоятелства, актосъставителят е формирал
законосъобразна констатация, че жалбоподателят е лице, което не е собственик, но управлява моторно превозно
средство, за чието притежание или ползване се изисква сключване на договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и в съответствие с
тази констатация правилно е квалифицирал нарушението по чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането.
Затова и с оглед
диференцираната уредба по чл. 638, ал. 1,
вр. чл. 483, ал. 1, т.
1 от КЗ и чл. 638, ал. 3 от КЗ преценката, че Т. следва да понесе административнонаказателна отговорност
на основание чл.638, ал.3 от КЗ, в качеството му на водач, несобственик на
моторното превозно средство, се явява
законосъобразна и правилна.
По отношение вида и
размера на административното наказание:
За констатираното нарушение –
неизпълнение на задължението за сключване на задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите от лице, което не е собственик на
управляваното моторно превозно средство, какъвто е Т.Т., нормата на чл.638, ал.3 от КЗ предвижда глоба от 400
лв. Предвид определянето на глобата в абсолютен размер, именно такова наказание
следва да понесе жалбоподателят, каквото е наложил
и административнонаказващият орган. Намаляване на наказанието под законоустановения размер е
недопустимо.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №18-1158-002528/16.07.2019 г., изд.
от началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Перник, с което Т.С.Т. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638,
ал.3 от Кодекса за застраховането е наложено административно наказание глоба, в
размер 400 лв. за нарушение на чл.638, ал.3 Кодекса за застраховането..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател:/П/
Вярно с оригинала.
М.С.