Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ….
Нова Загора, 29.12.2016 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
НОВОЗАГОРСКИЯТ
районен съд, гражданска колегия в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМЧО ДИМОВ
при
секретаря М.Д., като разгледа
докладваното от съдия Димов гражданско
дело № 732 по описа за 2016 година, за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от М.И.М., с
ЕГН ********** в качеството й на майка и законен представител на малолетното
дело Р.Р.Ш., с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, чрез пълномощника адв. Х. И.А.
*** против Р.М.Ш., с ЕГН ********** *** с посочено правно основание чл. 150 във
вр. с чл. 143 от СК.
С исковата молба се твърди, че
ищцата и ответника са били във фактическо съпружеско съжителство. От това
съжителство се е родило детето Р.Р.Ш. на 25 юни
С исковата молба се сочи, че от
На следващо място се сочи, че значително е променен
размера на минималната за страната работна заплата, служеща като законова база
за определяне минималния размер на издръжката - от 270 лева месечно през
На следващо място се твърди, че брутния средномесечен
доход по трудово правоотношение на ищцата през последните 6 месеца е 560 лева,
а след направени удръжки не надминава 500 лева. Твърди се, че ответникът не дължи издръжка на други лица.
В предвид обстоятелството, че детето живее при нея
ищцата счита, че ответникът следва да заплаща издръжка в размер на 140 лева.
С последното обосновава правният си
интерес от предявяване на настоящия иск, с който претендира да се измени
размера на определената по гр. Дело № 318/12 г.по описа на РС Пловдив издръжка,
като се увеличи същата от 70.00 на 140.00 лева, считано от подаване на исковата
молба в съда, ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска
до настъпване на законови основания за нейното изменение или прекратяването й.
Претендира да и бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал
отговор, с който се оспорва така предявения
иск като неоснователен и недоказан за предявения размер над 105.00 лева.
С отговора се признава, че действително с решение №
1590/19.04.2012 г.по гр.дело № 318/2012 г. на РС Пловдив ответника е бил осъден
да заплаща месечна издръжка в размер на 70 лева , считано от влизане в сила на
посоченото решение.
С отговора се твърди, че няма измерение на
обстоятелствата при които е постановена присъдената издръжка предвид все още
ниската възраст на детето и липсата на установени регулярни високи разходи. Поддържа,
че размера на издръжката не следва да бъде изменян в размер над 105.00 лева.
С отговора ответникът сочи, че
доходите, които получава са 260 лева месечно. Сочи, че върху трудовото му
възнаграждение е наложен запор по изпълнително дело № 350/2011 г. по описа на
ДСИ при РС Смолян, като ежемесечно му се удържали суми в размер на 87.00 лева.
Ответникът твърди, че не притежава
недвижими имоти и МПС-та.
На следващо място ответникът сочи,
че ищцата не живее сама и бива подпомагана финансово от други хора, като не
разчита само на своите доходи. В отговора се поддържа, че разходите на детето
възлизали на около 200 лева, от които ответникът следвало да заплаща сумата от
105 лева по силата на закона и предвид
финансовите възможности, които имал. Твърди се, че нуждите и разходите на
детето са далеч по-ниски, което
обстоятелство било основно обстоятелство по смисъла на СК. Поддържа се, че
правата и задълженията на родителите спрямо детето били неразривно свързани.
Сочи се, че с решението на РС Пловдив ответникът изпълнявал добросъвестно
задълженията си да заплаща издръжка. Сочи, че не му била предоставена
възможност да упражнява лични отношения
с детето, както и че ищцата се опитва да възпрепятства срещите му с Р..
В с.з. ищцата редовно призована не се явява, за нея в
качеството на процесуален представител се явява - адвокат при АК Сливен, чрез
когото се по същество се поддържа предявения иск по основание и размер, и пледира
да бъде уважен.
Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно
заседание, не се явява за него и процесуален представител.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че родители на малолетното дете
Р.Р. Ш. са ищцата – М.И.М. и ответникът Р.М.Ш., а и това се установява от
представеното по делото удостоверение за раждане на детето издадено въз основа
акт за раждане № 0651/29.06.2009 год.
Не се спори между страните, а и се установява от представеното
по делото заверено копие на препис от Решение № 1590/19.04.2012 год.
постановено по гр. дело № 318/2012 год. по описа на Районен съд Пловдив, че
ответникът в настоящото производство е бил осъден да заплаща месечна издръжка
на малолетното си дете Р.Р.Ш. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител от М.И.М. с ЕГН ********** в размер на 70 лева, считано от влизане
на решението в законна сила до настъпване на законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска до окончателното и изплащане. Решението е влязло в закона сила
18.10.2012 год.
Видно от представеното по делото удостоверение за
доход на ищцата, същият за периода август 2015 год. – юли 2016 год. е възлизал
брутно на сумата от 6725.75 лева.
Видно от представеното по делото заверено копие на
служебна бележка издадена от НУ „Св. Паисий Хилендарски” Нова Загора, детето Р.Р.Ш.
е редовна ученичка в 1а клас през учебната 2016/2017 год. и продължава
обучението си.
Видно от представеното по делото удостоверение за
доход на ответникът, същият за периода януари-септември 2016 год. е възлизал
брутно на сумата от 3695.34 лева, нетно на сумата от 2227.36 лева.
Видно от представеното по делото заверено копие от
съобщение в СИС при Смолянски районен съд е било образувано изпълнително дело с
взискател ЦКБ АД и длъжник ответника по делото, за налагане на запор като
обезпечение – запор на трудовото възнаграждение.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си.
Доколкото от доказателствата по делото се установи, а
и не се спори между страните, че ответника е баща на детето, то съдът намира,
че така предявения иск е доказан по основание.
Размерът на издръжката се съобразява с възможностите и
материалното състояние на родителите и същевременно с необходимите за развитие
на детето условия на живот, в границите установени в чл.142, ал.2 СК. За
определяне нуждите на детето следва да се вземе предвид възрастта,
образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая.
Възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи,
имотното им състояние и квалификация.
Към момента на определяне на размера на издръжка на
детето Р.Р.Ш. с Решение № 1590/19.04.2012 год. постановено по гр. дело № 318/2012
год. по описа на Районен съд Пловдив, същото е било на по-малко от три години,
като от тогава до сега са изминали повече от четири години.
Време през което безспорно са се увеличили нуждите на
детето от издръжка, поради неговата възраст, същото вече посещава
училище, оттук и възникване на необходимост от допълнителни средства за
закупуване на съответните учебни пособия и дрехи на детето.
Едновременно с това по делото безспорно се установява
наличие на доходи от трудово възнаграждение на ответника. Същият е в
трудоспособна възраст, няма данни да страда от заболявания, които да
препятстват възможността му за реализиране и на по-високи доходи от трудова
дейност, както и да дължи издръжка към други свои низходящи. Обстоятелствата че
ответникът дължи парични суми на финансова институция, както и че ищцата не
живее сама, са ирелевантни за изхода на делото, доколкото задължението за
издръжка е безусловно по своя характер и не се влияе от задължения на
родителите към трети лица или възможността на трети лица да дават издръжка на
тяхното дете.
Предвид безусловния характер на задължението за
издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, следва да се определи адекватна на
нуждите му издръжка, съобразно неговата възраст, нуждата от текущи средства за образованието
му, дрехи, храна, лечение, когато се разболее, и възможността на задълженото
лице да престира същата.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да определи
издръжка, която да е съобразена от една страна с нуждите на детето, а от друга
страна с възможността и на двамата родители, не само на ответника да престира
такава.
Ответникът намира и признава в отговора си по чл.131 ГПК, че реално в момента разходите на детето възлизат на около 200 лева, съдът
също счита, че следва да бъде определена издръжка на детето в размер на 210
лева, която сума е необходима и достатъчна за задоволяване на всекидневните
нужди на детето от храна, облекло, както и за покриване на съответните разходи
свързани с образованието му занапред.
За разлика от ответника съдът счита, че той следва да поеме
2/3 от така определената по размер издръжка, а именно 140 лева, като по-малкото
парично участие на другия родител е за сметка на ежедневните грижи за
отглеждането и възпитанието на детето, които той полага.
В случая майката на детето е тази, която полага
непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на детето.
Поради изложеното съдът счита, че ответника няма да
бъде затруднен повече от обичайното, в заплащането на издръжка в размер на 140
лева, нужни на детето от дрехи, храна, свързаните с образованието му текущи разразходи.
Средства, безспорно необходими и които ответника би заделил за нуждите на
детето и в случай, че живееше в едно общо домакинство с него.
Издръжката се дължи от подаването на исковата молба – 20.09.2016
год., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законни
основания за изменението или прекратяването и.
На основание чл.242, ал.1 ГПК, решението подлежи на
предварително изпълнение, в частта за присъдената издръжка.
По
разноските:
При този изход на делото ищцата има право на разноски,
като такива са заявени още с исковата молба. Видно от представения по делото
договор за правна защита и съдействие ищцата е заплатила в брой сумата от 200
лева за процесуално представителство по делото на един адвокат, която сума
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата.
Ответникът следва да заплати държавна такса по сметка
на НЗРС върху увеличения размер на издръжката за три години, а именно сумата
100,80 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.235 ГПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ, на основание чл.143, ал.2 във вр. с чл.150 СК, размера на определената с Решение 1590/19.04.2012
год. постановено по гр. дело № 318/2012 год. по описа на Районен съд Пловдив, издръжка, дължима от Р.М.Ш., с ЕГН **********
*** в полза на детето Р.Р.Ш. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител М.И.М. с ЕГН ********** ***, като я УВЕЛИЧАВА от 70,00 лева на 140,00
/сто и четиридесет/ лева месечно, считано от датата на предявяване на иска
в съда – 20.09.2016 год., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска
до настъпване на законни основания за изменяването или прекратяването и.
ОСЪЖДА, на основание на чл.78, ал.1 ГПК, Р.М.Ш., с ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на М.И.М. с ЕГН **********
*** сумата от 200,00 лв. /двеста
лева/ представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, Р.М.Ш., с ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Районен
съд Нова Загора държавна такса в размер на 100,80
лв. /сто лева и осемдесет стотинки/, както и 5,00 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му
относно увеличението на присъдената издръжка, на основание чл.242, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок считано от връчването
му на страните пред Окръжен съд Сливен, а в частта му, в която се допуска
предварително изпълнение на решението, има характера на определение и подлежи
на въззивно обжалване с частна жалба
пред Окръжен съд Сливен в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: